Решение № 1701 от 16.6.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 316/2026 г.

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК. Постъпила е касационна жалба от Директор на РИОСВ-Русе срещу Решение № 75/18.02.2026 г. постановено по АНД № 1309/2025г. по описа на РС – Русе, с което е отменено НП № 13/24.07.2025 г., издадено от директора на РИОСВ - Русе, с което на „Оргахим Резинс“ АД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 000 лева, на основание чл. 164, ал. 1 ЗООС, за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), във връзка с Условие 9.4.1 от комплексно разрешително № 15-Н1-И0-А0/2019 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. В жалбата и в хода на устните състезания касаторът, чрез процесуалния си представител, излага подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Обосновава наличието на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл.63в ЗАНН. Твърди, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения на изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, като не е положил усилия за разкриване на обективната истина по спора по реда и средствата, предвидени в НПК, както и не е изпълнил задължението си служебно да събира доказателства, съгласно чл. 107, ал. 2 от НПК, не е анализирал съвкупно всички събрани такива писмени и гласни доказателства, като по този начин се оспорват изводите на съда за необоснованост и недоказаност на оспореното НП. Тезата за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения е доразвита с твърдения за нарушено право на защита на АНО и на равнопоставеността на страните, с оглед искания за поправки на съдебен протокол, неназначаване на искане за комплексна експертиза с участието на метеоролог, непрочитане на заключението на съдебно-химическата експертиза и на писмените доказателства, приемане на заключението без да се изискат становища на страните до степен да се твърди невярно отразяване в съдебния протокол. На база твърдените съществени процесуални нарушения се сочи, че изготвените мотиви на решаващият съд са повърхностни, неаналитични и без съвкупна преценка на доказателствата. Поддържа още, че въззивният съд неправилно е определил елементите на фактическия състав на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 123в, т. 2 ЗООС и конкретно прилагането на Условие 9.4.1. Обосновава тезата, че според Условие 9.4.1 от комплексното разрешително дължимото от санкционираното дружество поведение се изразява в „ограничаване“ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка, което не е идентично с пълна забрана за разпространение на миризми извън границите на производствената площадка, като за осъществяването, респ. за доказването на това изпълнително деяние не е необходимо използването на специални технически средства, а може да се установи и докаже и чрез всички позволени доказателствени средства, включително и свидетелски показания, установяващи наличието на неприятни миризми. Според касатора показанията на свидетелите, установяващи тезата на наказващия орган за разпространение на миризми във въздуха, които миризми са излезли извън работната площадка именно на „Оргахим резинс“ ЕАД, са неправилно некредитирани, посредством използвани от съда изразни средства като „житейски нелогични“ и пр. цитати в мотивите. Така се поддържа тезата, че усещането за миризма е по своята природа субективно възприятие, както и че в страната няма специализирана апаратура или процедура за измерване на миризми от промишлени обекти, но от самата дейност на санкционираното дружество е предвидена възможността за получаване на специфични неприятни миризми в хода на обичайния производствен процес. Счита, че решението е мотивирано с твърдения, които не са част от административната преписка, като позоваването изцяло на заключението на вещото лице е тенденциозно, както и касатора оценява самата експертиза. Подчертава, че в предмета на спора не се касае за замърсяване на атмосферния въздух или за разпространение на вредни емисии, респ. тяхното превишаване, а само за разпространение на неприятни миризми, с които е нарушено условията на комплексното разрешително. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП или делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба „Оргахим Резинс“ ЕАД, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в с.з. оспорва жалбата. Поддържа тезата, че АУАН е съставен от лице, за които са били основанията за отвод като заинтересовано и пострадало лице. АНО не е доказал твърдения източник на миризми и причинно-следствената връзка между дейността на ответника и усетената миризма. Счита доводите в решението за недоказаност и необоснованост на НП за правилни. Оспорва и твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения. Развива допълнителни съображения за недоказаност на НП и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното въззивно решение е неправилно – постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Негов предмет е НП № 13/24.07.2025г., издадено от директора на РИОСВ-Русе, с което на „Оргахим Резинс“ ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 000 лева на основание чл. 164, ал. 1 ЗООС за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и във връзка с Условие 9.4.1 от комплексно разрешително № 15-Н1-И0-А0/2019 г. Основно задължение на съда е разкриването на обективната истина по спора по реда и със средствата, предвидени в НПК /арг. чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН/. Именно този принцип е заложен и в начина на събиране и проверка на доказателствата по чл. 107 от НПК, като съгласно ал. 2 съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс /арг. чл. 104 от НПК/. От друга страна, доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства. Съгласно ал. 2 на чл. 105 от НПК, не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Доказването в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този кодекс /чл. 106 от НПК/. В настоящия случай в първоинстанционното производство, след разпита на свидетелите, с протоколно определение от 21.11.2025 г. е назначена съдебно-химическа експертиза с формулирани въпроси от пълномощника на жалбоподателя. В протокола от съдебното заседание на посочената дата е вписано изявлението на процесуалния представител на АНО, че възразява срещу назначаване на такава експертиза, но ако съдът все пак я назначи, моли да се добави и вещо лице-метеоролог във връзка с изследване посоката на ветровете на процесния ден. В края на протокола е вписано още, че съдът предоставя възможност на АНО евентуално да формулира нови въпроси в 3-дневен срок. На 25.11.2025 г. /когато протоколът е подписан с КЕП/ пълномощникът на директора на РИОСВ-Русе депозира молба за поправка и допълване на протокола като твърди, че в съдебно заседание съдът е счел искането му за включване на вещо лице-метеоролог в експертизата за основателно, но това обстоятелство не е намерило място в изготвения протокол. Вместо да се произнесе по искането по реда на чл. 312 НПК, с резолюция „на ръка“ съдът е разпоредил „Да се уведомят с писмо относно въпроси към ВЛ в 3-дн.срок от уведомяването“. Въпреки направеното за пореден път искане за включване на вещо лице-метеоролог в експертизата и формулираните допълнително шест въпроса по нея, отново с резолюция, изговена с химикална паста върху последната страница от протокола от с.з., съдът е назначил единична химическа експертиза с поставени общо три въпроса към вещото лице. В изготвеното на 36 страници експертно заключение, освен отговор на поставените три въпроса, се съдържат още и множество правни изводи, становища /за които съдът не се нуждае от специални знания/, коментари на наличното и липсващо законодателство в България, доклад от Гърция и ръководство от Германия, като вещото лице си е позволило да прави заключения и по въпроси в областта на метеорологията. Следващото процесуално нарушение се отнася до произнасянето на съда по молбата на АНО от 10.02.2026 г. за поправка на протокола от последното съдебно заседание, в която се твърди, че съдът е приел еднолично експертното заключение, без да бъде дадена възможност на страните да изразят становище по него, макар протоколът да съдържа изявления на процесуалните им представители, че нямат въпроси към вещото лице и са съгласни да се приеме заключението. Със съдебния си акт /Разпореждане № 373/12.02.2026 г. съдът оставя без уважение искането по чл. 312 НПК като недопустимо, тъй като молителят Д. И. /директорът на РИОСВ/ не е присъствал на проведеното заседание и не може да твърди какви изявления са направени от участниците в процеса. От данните по делото става ясно, че директорът на РИОСВ-Русе в съдебното производство е представляван все от упълномощения ст.юрисконсулт К., изготвила и молбата за поправка на протокола. В обжалваното въззивно решение съдът не е анализирал и съобразил представените по делото писмени доказателства и свидетелски показания, като от мотивите не става ясно въз основа на кои доказателствени средства е приел за установена изложената фактическа обстановка. Противопоставил е свидетелските показания на четирите служителки на РИОСВ-Русе и сигналите на граждани на „елементарната житейска логика“. Относно посоката на вятъра и местата, до които би могла да донесе ЛОС, се е позовал на заключението на експерта, който няма метеорологични познания. С горните действия на съда е нарушен принципът на равнопоставеност и равни права на страните, предвиден в чл. 12 от НПК. Изводите на въззивния съд в съдебното решение, изложени без изясняване на съществени за спора факти и обстоятелства, са необосновани. Като е приключил съдебното дирене при неизясняване на фактическата страна на спора, районният съд е допуснал и съществено нарушение на съдопоризводствените правила, тъй като не е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Съдът е следвало да назначи комплексна експертиза, в която да участва и специалист метеоролог, на която да бъдат поставени и въпросите, формулирани от АНО. В допълнение на изложеното, следва да се посочи, че районният съд е последна инстанция по фактите, пред която могат да бъдат събирани всички допустими по НПК доказателства и да бъдат прилагани всички предвидени там способи за това, т.е. задължение на съда е да положи необходимите процесуални усилия за попълване на делото с нужните доказателства, които ще му позволят да формира еднозначни фактически и правни изводи. Касационната инстанция, съгласно чл. 220 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, не може да прави нови фактически установявания, а следва да преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от РРС в обжалваното решение. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че доколкото районният не е изпълнил горепосочените си задължения, то пропускът му представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Следователно, налице е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН, налагащо отмяна на атакуваното с касационната жалба решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Русе, с указания при новото разглеждане на делото да назначи комплексна химико-метеорологична експертиза, която да отговори на формулираните въпроси от двете страни по спора, като им се даде възможност да задават въпроси на вещото лице и вземат отношение по приемане на експертното заключение. По исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе РС при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Поради изложеното, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът