Решение № 22 от 11.3.2026 г. на Районен съд - Дряново по дело № 112/2024 г.

В исковата молба от В. М. Й. от с. •••, •••, чрез пълномощник адв. П. С. И. от ВТАК, гр. В. Търново, ул. ••• № •••, против С. М. Г. от гр. Пловдив, ул. •••, настоящ адрес с. Царева ливада, ул. •••, се излага, че страните са наследници на Г. М. Г., ЕГН ••••••••••, починал на 23.09.2023 г. в с. Царева ливада. Приживе Г. М. Г. придобил по наследство от баща си М. Г. П., б.ж. на с. Царева ливада, 3/24 ид. части от правото на собственост върху Поземлен имот 792, кв. 11, по ЗРП на с. Царева ливада, с площ от 744 кв. м., при граници: улица, ПИ 437, ПИ 431 и ПИ 436, заедно с построените в него: къща на два етажа върху 72 кв. м., гараж върху 16 кв. м., стопански постройки и др. подобрения, както и 5/24 ид. части от правото на собственост върху същия имот по наследство от майка си П. С. П.. На 30.08.2023 г. Г. М. Г. продал на ответника С. М. Г., наследството, получено от баща му М. Г. П., б.ж. на с. Царева ливада за сумата от 200 лв. и наследството, получено от майка му П. С. П., б.ж. на с. Царева ливада, за сумата от 200 лв. В декларации, неразделна част от договорите за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД, продавачът Г. М. Г. декларирал, че в наследствата, оставени от покойния му баща М. Г. П. и покойната му майка П. С. П. има следния недвижим имот, находящ се в с. Царева ливада, общ. Дряново, ул. •••, а именно: Поземлен имот 792, кв. 11, по ЗРП на с. Царева ливада, с площ от 744 кв. м., при граници: улица, ПИ 437, ПИ 431 и ПИ 436, заедно с построените в него: къща на два етажа върху 72 кв. м.; гараж върху 16 кв. м., стопански постройки и др. подобрения. Твърди се, че в наследствата, оставени от М. Г. П. и П. С. П., нямало други права освен правото на собственост върху описания имот и нямало никакви задължения. Към датата на сключване на договорите за продажба на наследство цената на дела на Г. М. Г. от наследствата значително надхвърляла заплатената цена от 200 лева. Така сключените на основание чл. 212 от ЗЗД договори накърнявали изискванията за еквивалентност на насрещните престации, противоречали на добрите нрави, поради което били нищожни. Продажбата водела до намаляване на наследството, оставено от Г. М. Г., като в него не оставали права, а само задължения на наследодателя по кредит към УниКредит Булбанк АД. След справка в PC Дряново ищцата разбрала, че другият наследник на Г. М. Г. - ответникът С. М. Г. се отказал от наследството му. Правният интерес от прогласяване недействителността на договорите за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД, ищцата обосновава с това, че с продажбата на наследствата на покойните си родители, Г. М. Г. се разпоредил с единственото си имущество и в оставена от него наследствена маса нямало никакви имуществени права, а само задължения. Липсата на еквивалентност на насрещните престации по договорите за продажба на наследство, накърнявала правната сфера на ищцата, тъй като в наследствената маса не постъпили имуществени права, адекватни на правата, с които наследодателят се разпоредил и ищцата следвало да изплати задълженията на наследодателя си към УниКредит Булбанк АД с нейни лични средства. Въз основа на изложеното е направено искане, на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД, съдът да обяви за нищожни поради противоречие с добрите нрави - нееквивалентност на престациите, Договор за продажба на наследство от 30.08.2023 г., с който Г. М. Г. продал на ответника С. М. Г. наследството, получено от баща му М. Г. П., б.ж. на с. Царева ливада, за сумата от 200 лв. и Договор за продажба на наследство от 30.08.2023 г., с който Г. М. Г. продал на ответника С. М. Г. наследството, получено от майка му П. С. П., б.ж. на с. Царева ливада, за сумата от 200 лв. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощник адв. Р. И., съдебен адрес гр. Дряново, ул. •••, е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове, като неоснователни. Излага се, че договорът за продажба на наследство бил алеаторен договор и цената зависела от волята на страните, поради което не можело да се очаква съответствие между цената и включените в наследството активи. Дори да имало несъответствие на престациите, същото само по себе си не било основание за нищожност на договора на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като чл. 9 ЗЗД допускал при двустранните възмездни договори известна нееквивалентност на насрещните престации. На следващо място се посочва, че декларацията по чл. 212 ЗЗД била представена заради субективното изискване на нотариуса, заверяващ договора за продажба на наследство, за да впише договора в Службата по вписванията, което било и изискване на съдията по вписванията при PC Дряново. Поставянето на изискване за описание на имотите в отделна декларация, като предпоставка за вписването, било в противоречие с целта на самия договор за продажба на наследство по чл. 212, ал. 1 от ЗЗД и на чл. 6, ал. 2, б. „б“ от Правилника за вписванията, поради което декларацията не игнорирала задължението по установяване масата на наследството на всеки наследодател и сама по себе си не била доказателство за обема от права и задължения в наследствената маса. На последно място в отговора са изложени редица обстоятелства, свързани с лични и финансови взаимоотношения между страните по делото и наследодателя им, които са неотносими към правния спор. Искането е предявеният иск да бъде отхвърлен. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, а това се установява и от представените по делото доказателства - Удостоверение за наследници № 05/22.01.2024 г. на М. Г. П., издадено от с. Царева ливада, общ. Дряново, че М. Г. П. е починал на 30.06.2006 г. в с. Царева ливада и е оставил наследници по закон: П. С. П. – съпруга; ответника С. М. Г. – син; ищцата В. М. Й. – дъщеря и Г. М. Г. – син. Не е спорно между страните, а това се установява и от приложените по делото писмени доказателства – нотариален акт № 4/02.09.1958 г., том II, дело №284/1958 г. на Търновски народен съдия, ч е М. Г. М. е закупил Парцел ІІ-437 в кв. 12 по новия проектоплан на с. Върбаново, Дряновска околия от около 900 кв.метра. Съгласно заключението на вещото лице и представената Скица № 57/28.03.2024 г., имотът представлява: Поземлен имот 792, от кв. 11, по плана на с. Царева ливада, одобрен със Заповед № 57/1973 г., с площ от 744 кв. м., с построени в него Масивна жилищна сграда на 2 етажа със ЗП - 72 м², Полумасивна стопанска сграда на 1 етаж със ЗП - 16 м², Полумасивна стопанска сграда на 1 етаж със ЗП - 8 м² Масивна сграда на 1 етаж със ЗП - 4 м², при граници: улица, ПИ 437, ПИ 431 и ПИ 436. Независимо, че имотът е бил закупен на името на единия съпруг, тъй като бракът е съществувал при влизане в сила на СК от 1968 г., имотът и построените в него сгради, е станал съпружеска имуществена общност на основание чл. 103 във вр. с чл. 13, ал.1 СК от 1968 г./ отм./. При прекратяване на съпружеската имуществена общност със смъртта на съпруга М. Г. П., преживялата съпруга П. С. П. е придобила на собствено основание ½ ид. част от имота, а принадлежащата на починалия съпруг ½ ид. част е наследена по равно между нея и трите им деца. Или, след откриване на наследството на М. Г. П., П. С. П. е била собственик на 5/8 ид. части от имота, а ответника С. М. Г., ищцата В. М. Й. и Г. М. Г. - на по 1/8 ид. част. От Удостоверение за наследници № 33/24.04.2024 г., издадено от с. Царева ливада, се установява, че П. С. П. е починала на 17.01.2015 г. и е оставила наследници по закон: ответника С. М. Г. – син; ищцата В. М. Й. – дъщеря и Г. М. Г. – син. След откриване на наследството на П. С. П., принадлежащите й 5/8 ид. части от имота, са били разпределени по равно между трите й деца – по 5/24 ид. части от имота. Следователно всеки един от С. М. Г., В. М. Й. и Г. М. Г., е притежавал по 3/24 ид. части от имота по наследство от баща им М. Г. П. и по 5/24 ид. части от имота по наследство от майка им П. С. П.. С договор за продажба на наследство от 30.08.2023 г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 1299/30.08.2023 г. на нотариус А. А., peг. № 442 на НК, вписан в Службата по вписванията при ДРС, Г. М. Г. е продал на ответника С. М. Г., наследството, получено от баща му М. Г. П., б.ж. на с. Царева ливада, поч. на 30.06.2006 г., за сумата от 200 лв., изплатена на продавача изцяло в брой, преди подписване на договора. С договор за продажба на наследство от 30.08.2023 г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 1302/30.08.2023 г. на нотариус А. А., peг. № 442 на НК, вписан в Службата по вписванията при ДРС, Г. М. Г. е продал на ответника С. М. Г., наследството, получено от майка му П. С. П., б.ж. на с. Царева ливада, поч. на 17.01.2015 г., за сумата от 200 лв., изплатена на продавача изцяло в брой, преди подписване на договора. В нарочни декларации, неразделна част от договорите за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД, продавачът Г. М. Г. е декларирал, че в наследствата, оставени от покойния му баща М. Г. П. и покойната му майка П. С. П. има следния недвижим имот, находящ се в с. Царева ливада, общ. Дряново, ул. •••, а именно: Поземлен имот 792, кв. 11, по ЗРП на с. Царева ливада, с площ от 744 кв. м., при граници: улица, ПИ 437, ПИ 431 и ПИ 436, заедно с построените в него: къща на два етажа върху 72 кв. м.; гараж върху 16 кв. м., стопански постройки и др. подобрения. Въпреки указанията на съда ответникът не уточни твърденията си и не посочи дали в наследството на всеки наследодател са били включени и други права, съответно задължения, освен идеални части от правото на собственост върху посочения имот. От заключението на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза, изготвено от вещото лице инж. С. Х., неоспорено от страните, което съдът цени като правилно и обосновано, се установява, че пазарната стойност на процесния недвижим имот – Поземлен имот 792 от кв. 11 по плана на с. Царева ливада, с площ о т 744 м², ведно с построените в него: Масивна жилищна сграда на 2 етажа със ЗП - 72 м², Полумасивна стопанска сграда на 1 етаж със ЗП - 16 м², Полумасивна стопанска сграда на 1 етаж със ЗП - 8 м² и Масивна сграда на 1 етаж със ЗП - 4 м², с административен адрес с.Царева ливада, ул. Ал. Стамболийски № 3, общ. Дряново обл. Габрово, към датата на сключване на двата договора за продажба на наследство - 30.08.2023 г. е 42 640 лв. Данъчната оценка на имота, видно от Удостоверение за данъчна оценка изх. № 57020000411/01.04.2024 г., е 12165,90 лв. Видно от Удостоверение за наследници № 06/22.01.2024 г., Г. М. Г. е починал на 23.09.2023 г. в с. Царева ливада и негови наследници по закон са страните по делото - ответникът С. М. Г. – брат и ищцата В. М. Й. – сестра. По делото е представено писмо от 14.11.2023 г. от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД до наследниците на Г. М. Г., в качеството му на кредитополучател по Договор за кредит № 5512993, за просрочено задължение в размер на 445,75 лв. Ищцата не представи доказателства за твърденията си, че ответникът С. М. Г. се е отказал от наследството на брат си Г. М. Г.. При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна: Ищцата В. М. Й. е предявила два установителни иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за продажба на наследство от 30.08.2023 г., с който Г. М. Г. продал на ответника С. М. Г. наследството, получено от баща му М. Г. П., б.ж. на с. Царева ливада, за сумата от 200 лв. и на Договор за продажба на наследство от 30.08.2023 г., с който Г. М. Г. продал на ответника С. М. Г. наследството, получено от майка му П. С. П., б.ж. на с. Царева ливада, за сумата от 200 лв., поради накърняване на добрите нрави – нееквивалентност на престациите. За да е налице правен интерес от установителен иск за нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен интерес. Когато ищецът е трето на договора лице, той би имал правен интерес от обявяването му за нищожен, само ако атакуваният договор засяга конкретни негови материални права. В конкретния случай ищцата обосновава правния си интерес с това, че с двата договора за продажба на наследство, наследодетелят й се разпоредил с единственото си имущество и в наследствената маста останали само задължения, като другият наследник – ответникът, преобретател по договорите, се отказал от наследството му. С предявяване на исковите претенции ищцата се стреми да възстанови правото си на собственост в обема, който би имала, ако не са били извършени процесните сделки от наследодателя й през 2023 г., доколкото прогласяване н а нищожността им ще я легитимира като собственик по наследство на по – голяма част от имуществото на починалия наследодател, което обуславя допустимост на предявените искове. В чл. 212 ЗЗД е уреден договорът за продажба на наследство, който има за предмет съвкупността от права и задължения, придобити по реда на наследяването. Според посочената норма наследник може да продава наследствените си права като съвкупност от права и задължения с писмен договор с нотариално заверени подписи. Наследникът може да продаде своята наследствена част изцяло, като върху купувача преминават всички имуществени права и задължения, които продавачът е придобил по наследство, включително и недвижимите имоти или части от тях. Задължение на продавача по договора е да обезпечи само качеството си на наследник. Ако в наследството има недвижими имоти, договорът за продажбата му следва да бъде вписан, за да може да бъде противопоставен на трети лица. Договорът за продажба на наследство е облигационен договор и за да породи правно действие е необходимо същият да отговоря и на общите нормативни изисквания за действителност на правните сделки. Наличието на предвиден в закона недостатък, поради който договора не произвежда желаното действие, обуславя неговата недействителност. В настоящия случай ищцата е предявила искове за обявяване нищожността на договорите за продажба на наследство, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави – нееквивалентност на престациите. В съдебната практика са изведени принципните съображения, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения. Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай. Не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. При преценката дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност или данъчната оценка на имота, предмет на сделката. В тази връзка следва да се има предвид и че съгласно принципа на свободата на договаряне, закрепен в чл. 9 ЗЗД, известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като приложението на принципа предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Накърняване на добрите нрави е налице единствено при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при такава съществена нееквивалентност на насрещните престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с другата – дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи общественото понятие за справедливост. Преценката за това не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните, включително – техните мотиви да сключат договора именно при значителна неравностойност на насрещните престации по него. Когато продажбата е сключена между близки роднини, еквивалентността се преценява наред с други морални съображения и имуществени отношения. В конкретния случай сключените между наследодателя на страните и ответника договори за продажба на наследство от 30.08.2023 г. очевидно накърняват изискването на добрите нрави за еквивалентност на разменените престации. Както беше посочено и по-горе, към 30.08.2023 г. продаденото от Г. М. Г. наследство, оставено му от баща му М. Г. П. е включвало 3/24 ид. части от процесния имот и не е било обременено със задължения. За това наследство ответникът е заплатил цена от 200 лв., която е 26,65 пъти по-ниска от пазарната стойност - 5 330 лв. на тази идеална част към момента на продажбата и над седем пъти по-ниска от данъчната й оценка 1 520,74 лв. Продаденото от Г. М. Г. наследство, оставено му от майка му П. С. П. е включвало 5/24 ид. части от процесния имот и не е било обременено със задължения. За това наследство ответникът е заплатил цена от 200 лв., която е 44,42 пъти по-ниска от пазарната стойност - 8 883,33 лв. на тази идеална част към момента на продажбата и над дванадесет пъти по-ниска от данъчната й оценка 2 534,56 лв. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че процесните договори за продажба на наследство, сключени между двама братя, съдържали елементи на дарение, както и на договори за издръжка и гледане, тъй като ответникът полагал изключителни грижи за брат си повече от месец, когато бил на легло и волята на прехвърлителя всъщност била да го възнагради за проявената братска любов и същевременно изразявала отношението му към ищцата, която го изгонила от дома. И в двата договора ясно и недвусмислено е записано, че Г. М. Г. продава на ответника С. М. Г. наследствата, оставени от баща му М. Г. П. и майка му П. С. П., за сумата от 200 лв. за всяко наследство, която сума е платена преди подписването на договорите. Дори да бяха допуснати свидетелски показания твърденията на ответника, че се е грижил за брат си повече от месец преди смъртта му, тези факти биха били неотносими към договора за продажба на наследствени права, респ. към предмета на настоящото дело, тъй като от една страна престацията на купувача по тези договори е заплащане на парична сума, а не полагане на грижи за продавача или безвъзмездно дарение. Твърденията, че волята на прехвърлителя всъщност била да възнагради ответника за проявената братска любов и положените грижи, се опровергават и от обясненията на самия ответник, който в съдебно заседание заяви “Тогава стана въпрос и го попитах какво ще правим с къщата… В един момент казах да оправим къщата, че аз имам една трета, тук, тогава с нотариуса отидохме и се подписахме“. Неоснователно е и възражението на ответника, че договорът за продажба на наследство е алеаторен и не може да се очаква съответствие между цената и включените в наследството активи. Действително, при преценка на валидността на договора за продажба на наследство не може да не бъде съобразен характера на този договор като алеаторен, тъй като при сключването му купувачът поема риск относно обема на наследството, което включва правата и задълженията на наследодателя. В настоящия случай обаче ответникът също е наследник на М. Г. П. и П. С. П. и е знаел, че в наследствата, които купува са включени единствено идеални части от недвижимия имот, необременен с никакви тежести. Налице е значителна и явна нееквивалентност на престациите по двата договора за продажба на наследство, несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. По изложените съображения съдът намира, че процесните два договора, с които на 30.08.2023 г. Г. М. Г. е продал на ответника С. М. Г. наследствата, получени от баща му М. Г. П. и майка му П. С. П., за сумите от 200 лв., са нищожни, тъй като накърняват изискванията на добрите нрави за еквивалентност на разменените престации. Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, като се прогласи нищожността на двете сделки, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. По разноските: С оглед изхода на делото, направеното от ищцата искане и представения списък на разноските, следва ответникът да бъде осъден, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, да й заплати сумата от 1278,23 евро/2500 лв. – направени разноски по делото, от които 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатени в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, 400 лв. - депозит за вещо лице и 100 лв. – държавна такса. Водим от горното, съдът