Решение № 94 от 22.6.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 250/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Делото е образувано по подадена жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против Наказателно постановление № •••••• от •••••• г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 800 евро на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството му на работодател, за нарушение на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Жалбоподателят твърди, че при образуване на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на правилата на ЗАНН, които водят до опорочаване на издадения АУАН, и които впоследствие са довели до порок в постановеното наказателно постановление. Счита, че административнонаказателното производство е образувано в нарушение на правилата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като поканата за съставяне на АУАН е била получена от неупълномощено лице за получаване на документи от името на дружеството. В тази връзка посочва, че дружеството не е било надлежно уведомено да се яви за съставяне на АУАН. Прави оплакване, че е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълно описание на фактическата обстановка. Липсвало обективно посочване на фактическата обстановка, при която е установено процесното нарушение от контролните органи. Жалбоподателят излага доводи и че при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, а при издаването на обжалваното наказателно постановление на същото основание е нарушена съответно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази насока излага съображения, че в АУАН и НП е отразено, че нарушението е извършено на •••••• г. когато С.К.Т., при извършена проверка в обект на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД било установено да осъществява трудова дейност - приема обаждания и обслужва клиенти, като жалбоподателят твърди, че посочената дата не е датата на извършване на нарушението, а датата на извършване на проверката. Сочи, че от приобщеното по преписката копие на договор за сътрудничество, сключен между С.К.Т. и дружеството на •••••• г. става ясно, че същата не е започнала „работа" при работодателя за пръв път в деня на проверката, а е била във валидни правоотношения с дружеството от няколко години. Излага подробни съображения в тази връзка. Жалбоподателят прави оплакване, че направените възражения от дружеството са останали необсъдени от административнонаказващият орган. Позовава се на съдебна практика, обективирана в Постановление № 10/73 г. на Пленума на ВС, която предвижда задължение за административнонаказващият орган, във всички случаи, когато обсъжда събраните доказателства и възраженията на нарушителя, да прецени необходимо ли е да извърши разследване на спорните обстоятелства и ако е необходимо да извърши такова, за да се установи обективната истина още в тази фаза на производството. Сочи съдебна практика в тази връзка. Жалбоподателят прави и оплакване, че наказателното постановление не е връчено по надлежния ред. Жалбоподателят счита също така, че не е извършил твърдяното нарушение, като основано се позовава на обстоятелството, че отношения между двете страни са уредени като граждански, и че отношенията им не съдържат белезите на трудови такива. Развива подробни съображения относно съдържанието на трудовото правоотношение. ДИТ не била обсъдила в обстоятелствената част на АУАН предоставения договор, а била основала твърденията си за наличие на трудово правоотношение върху посещенията си в офиса на дружеството, когато лицето, посочено в АУАН, било „заварено да осъществява трудова дейност“ без дори да е описано какви действия е извършвало лицето по време на проверката, как е установено, че изпълнява задълженията си като кредитен експерт, с оглед на което не може да се установи защо присъствието на това лице в обекта е възприето от проверяващите като престиране на работна сила. Посочва разликата между трудовия и гражданския договор, като се позовава на Решение № 143/20.11.2019 г., постановено по т. д. № 527/2019 г. по описа на ВКС. Жалбоподателят посочва, че с искането на контролните органи С.К.Т. да подпише декларация по чл. 402 от КТ е нарушена разпоредбата на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като същите не са пояснили значението на този документ и използвайки правата си на проверяващ орган. В тази връзка сочи, че контролните органи неправилно са предоставили на С.К.Т. и са поискали от нея да попълни декларация, защото тя не е служител на дружеството. Жалбоподателят моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се представлява от юрисконсулт Н. Л., която поддържа жалбата. В хода на делото по същество излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли същото да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт Н. К., който оспорва жалбата. В хода на делото по същество излага съображения за законосъобразност на обжалвания акт. Моли същият да бъде потвърден. Представя писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Районна прокуратура-Кърджали, редовно уведомена за съдебното заседание, не се представлява. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На •••••• г. около 16.50 часа свидетелите З. К. Т. – Н. и Т. И. С. – •••••• в ДИТ – Кърджали, извършили проверка по работни места в обект – офис за бързи кредити на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, намиращ се в гр. Кърджали, ул. „••••••“ № 5. Установили, че в офиса се намира св. С.К.Т., която приемала обаждания и обслужвала клиенти на дружеството. Проведените телефонни разговори касаели сключване на договори за кредит. Офиса, в който се намирала св. С.Т. бил брандиран с логото на „„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Свидетелите З. Т. – Н. и Т. С. разговаряли със св. С.Т., която им обяснила, че дейността й е свързана със сключване на договори за бързи кредити, събиране на закъснели вноски по кредити и напомняне на клиентите на дружеството за закъснели вноски. ••••••те на ДИТ – Кърджали представили на св. С.Т. декларация от лице, работещо на трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство, на основание чл. 399 от КТ и във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ / чл. 229, т. 2 от ЗДСл / чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ / чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗНЗ, чл. 402, ал. 2 от КТ и чл. 39, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от АПК и чл. 110, ал. 4 от ДОПК, която св. С.Т. попълнила собственоръчно. На следващият ден – •••••• г., около 17.30 часа свидетелите З. Т. – Н. и Т. С. отново извършили проверка в същият офис, и отново установили св. С.Т., която била отново сама в същия. ••••••те отишли в момент, в който св. С.Т. заключвала офиса и с оглед извършване на проверката се наложило да отключи входната врата и да деактивира СОТ – системата. Отново й била предоставена декларация, която С.Т. попълнила собственоръчно. Във връзка с връчена призовка, на 29.12.2025 г. по електронна поща „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД представило пред ДИТ – Кърджали сключен Договор за сътрудничество с № •••• от •••••• г. със С.К.Т.. След това посочените •••••• на ДИТ – Кърджали извършили и трето посещение на процесния офис на •••••• г. около 12.00 часа, при което отново в същият е установена св. С.Т., като в този момент е имало и клиент. Свидетелите З. Т. – Н. и Т. С. изчакали да приключи работа с клиента и предоставили на С.Т. декларация, която тя попълнила. Офисът бил оборудван с бюро и компютър, на които св. С.Т. била установена да работи. От ДИТ – Кърджали била изпратена покана до управителите на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за явяването им за съставяне на акт за установяване на административно нарушение по чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. В поканата бил определен времеви диапазон, в който представител на дружеството следвало да се яви за съставяне на акта. Покана била получена на 15.01.2026 г. от П.П. – старши специалист „Човешки ресурси“. На •••••• г. бил съставен АУАН № •••••• спрямо „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД при отсъствие на представител на дружеството, поради неявяване в определения срок. Съставения акт е изпратен до дружеството, който е получен от К.К. – деловодство, на 26.01.2026 г. На 03.02.2026 г. е представено възражение от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в ДИТ – Кърджали. Възражението не било уважено и на •••••• г., въз основа на съставения АУАН директора на Дирекция „Инспекция на труда“ – Кърджали издал обжалвано Наказателно постановление № •••••• от •••••• г., с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 800 евро, за извършено нарушение по чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, събрани чрез гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите З. К. Т. – Н. и Т. И. С., частично от показанията на С.К.Т.; от писмените доказателства – заверено копие на Писмо от ДИТ – Кърджали до „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с изх. № •••••/•••••• г.; заверено копие на Покана от ДИТ – Кърджали до „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с изх. № ••••••/•••••• г.; заверено копие на Констативен протокол № ••••••/•••••• г.; заверено копие на Протокол за извършена проверка № ••••••/•••••• г.; заверено копие на Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК; заверено копие на Декларация от С.К.Т. от •••••• г.; заверено копие на Декларация от С.К.Т. от •••••• г.; заверено копие на Декларация от С.К.Т. от •••••• г.; заверено копие на Договор за сътрудничество № ••••/•••••• г.; заверено копие на електронно писмо; Справка за актуално състояние на ЕЕТЗ за ЕГН ••••••••••; заверено копие на Преводно нареждане от •••••• г.; заверени копия на два броя пълномощни с упълномощители С.Н.Н. и И.Х.Г. и упълномощен П.И.П.; заверено копие на Възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН; Справка от ТР за „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; заверено копие на Известие за доставяне от ••••••• г.; АУАН № ••••••/•••••• г. в едно с приложение към него; както и Наказателно постановление № ••••••/•••••• г. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че при извършените проверки на трите дати – •••••• г., •••••• г. и •••••• г. ••••••те З. Т. – Н. и Т. С. са установили С.Т. в офис на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да извършва дейност за дружеството, свързана със сключване на договори за кредити. Това се установява от показанията на свидетелите З. Т. – Н. и Т. С., както и попълнените и подписани декларации от С.Т.. В показанията си последната не отрича, че е била в посочения офис. Безспорно също така от събраните доказателства – показанията на св. З. Т. – Н. и Т. С., които посочват, че офисът, намиращ адрес гр. Кърджали, ул. „••••••“ № 5 е отразен като официален такъв в сайта на дружеството, както и че той е брандиран, се установява, че е офис на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Посочените свидетели лично са установили и възприели, че С.Т. се намира в офиса и извършва дейност за „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Съдът кредитира техните показания, тъй като са последователни, логични и взаимно допълващи се и се подкрепят от попълнените декларации от С.Т.. Същите се подкрепят и от показанията на св. С.Т., която посочва, че ходи във въпросния офис където въвежда данни за клиентите в системата на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, както и че офисът е брандиран с логото на последното дружество. Съдът кредитира показанията на С.Т. в тази им част тъй като кореспондират с останалите събрани доказателства. Съдът не кредитира показанията на С.Т. в останалата част, тъй като противоречат на показанията на свидетелите З. Т. – Н. и Т. С. и попълнените от самата нея декларации. Съдът възприема същите като опит за изграждане на защита спрямо дружеството, предвид обстоятелството, че тя работи за същото. Основания въпрос, който следва да се реши по делото е дали осъществяваната от С.Т. дейност за „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изпълва критериите на трудова такава или е изцяло в сферата на гражданските правоотношения, т.е. дали С.Т. е престирала работна сила по трудов договор или резултат, вследствие на положен труд по граждански договор. Разликата между трудовото и гражданското правоотношение е изяснена в детайли в посоченото от жалбоподателя Решение № 143/20.11.2019 г., постановено по т.д. № 527/2019 г. по описа на ВКС. В същото е разяснено, че трудовият договор представлява постигнато между страните взаимно съгласие, по силата на което едната страна - работник или служител се задължава да предоставя работната си сила за ползването й от другата страна - работодател като изпълнява определена работа и се подчинява на установените от работодателя ред и условия за това, а работодателят се задължава да създаде необходимите нормални условия за използване на работната сила и да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. В случаите, при които страните са договорили извършване на определена работа и постигане на определен резултат срещу получаване от изпълнителя, съответно довереника на определено и предварително договорено възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, оформени като граждански договори за изработка, поръчка или услуга и други. Съдържанието на трудовия договор обхваща две групи елементи, предвидени в разпоредбата на чл. 66 КТ: минимално необходимо договорно съдържание, определено в чл. 66, ал. 1 КТ; допълнително и факултативно договорно съдържание съгласно чл. 66, ал. 2 КТ, а съдържанието на гражданския договор се подчинява на принципа на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, като при договора за изработка в разновидността му на договор за услуга страните следва да уговорят предмета на услугата - с договора за изработка или услуга изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съответно да извърши определени услуги съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение /чл. 258 ЗЗД/; с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия /чл. 280 ЗЗД/. Основната разлика между трудовите и гражданските правоотношения се изразява в предмета на договорите. Предмет на трудовия договор е предоставянето и използването на работната сила на работника или служителя през определено работно време, с определено място на работа, при спазване на трудова дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и работника или служителя. При гражданското правоотношение се дължи престиране на определен трудов резултат /овеществен труд/ - при договора за изработка или услуга не се предоставя работна сила, а определен трудов резултат, изработване на готов продукт или произведение, извършване на определена услуга; при договора за поръчка също не се престира работна сила, а се дължи извършване на правни действия за сметка на доверителя. Налице са разлики и при определяне на трудовото възнаграждение и възнаграждението по гражданските договори. Трудовото възнаграждение е с постоянен характер, изплащането му следва да е периодично, като тези елементи са част от минимално необходимото съдържание на трудовия договор /чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ/, и при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя минималната работна заплата е гарантирана /чл. 245, ал. 1 КТ/. При гражданските договори начинът на определяне на възнаграждението зависи от предмета на договора - може да бъде определено в твърд размер, или като процент от реализирания оборот, или да е поставено в зависимост от изработеното, т. е. от постигнатия резултат и др. Различни са и вътрешните отношения между страните по трудовия договор и гражданските договори. При трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и се намира в положение на йерархическа зависимост спрямо него. Той работи под негов контрол, указания, нареждания и ред, създаден от работодателя, които е длъжен да спазва. При гражданския договор /договор за изработка, услуга или поръчка/ изпълнителят, респективно довереникът е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от нея. Поръчващият и доверителят не се интересуват от организацията на труда, нито я създават. Изпълнителят и довереникът сами организират трудовата си дейност и постигат дължимия резултат. Трудовият договор е договор с продължаващо и многократно изпълнение на трудовите операции, като по принцип е безсрочен и по изключение може да бъде и срочен. Гражданският договор е по принцип с краткотрайно действие - до завършване на работата /услугата/ и предоставянето на резултата като понякога с оглед естеството на работата постигането на резултата може да изисква по-дълъг период от време и да се предхожда от множество действия. Разликите между двата договора се състоят и в разпределението на риска - при трудовия договор непостигането на резултат от използването на работната сила поради независещи от работника или служителя причини е за сметка на работодателя, докато при договора за изработка или услуга и договора за поръчка рискът от непостигането на трудовия резултат или неизвършването на възложените правни действия е за сметка на изпълнителя, респективно довереникът и той няма право на възнаграждение от поръчващия, респективно доверителя. Между трудовия договор и договора за изработка/услуга е налице различие и по отношение на мястото на изпълнение на договора. Трудовият договор се изпълнява в мястото на работа, което се определя по взаимно съгласие между страните, докато мястото на изпълнение на договора за изработка/услуга се определя от изпълнителя или зависи от естеството на изработката или услугата. Трудовият договор се изпълнява с материали, предмети на труда, суровини и други подобни на работодателя, докато договорът за изработка, услуга или поръчка се изпълнява с материали на изпълнителя/довереника, но може и с материали на възложителя/доверителя. В конкретния случай от показанията на свидетелите З. Т. – Н. и Т. С. се установява, че С.Т. в три дни е установена да работи във въпросния офис, т.е. С.Т. е осъществявала дейност, като е предоставяла работната си сила, като е изпълнявала определена работа – намиране на клиенти с оглед сключване на договори за кредит, както извършване на напомняне на клиенти за просрочени задължения и събиране на такива. Работила е в посочения офис в определени часови диапазони, т.е. извършвала е дейността на конкретно място в определено време. Тази дейност е извършвана системно за дружеството и през продължителен период от време, което се установява и от предоставения по делото Договор за сътрудничество № ••••, който е сключен между страните на •••••• г., а не краткотрайно, както е характерно за гражданските договори, до завършване на определена дейност или услуга, или постигане на определен резултат. В конкретния случай С.Т. е била задължена по силата на сключения договор за сътрудничество да спазва определени изискания на дружеството при извършване на работата, т.е. не е била свободна в преценката си за начина на постигане на заложените цели. На следващо място от показанията на свидетелите З. Т. – Н. и Т. С. се установява, че С.Т. е работила с осигурени й от дружеството технически средства – компютър и монитор, т.е. работила е при създадени условия от дружеството, както и че последната е имала известна йерархична зависимост от друг служител на дружеството. Свидетелите посочват, че офиса е бил оборудван с технически средства за извършване на дейността, където е била установена и С.Т., както и че при извършените проверки последната е кореспондирала със друг служител на дружеството и е съгласувала действията си него, а не е вземала самостоятелни решения, което води до извод за йерархична зависимост. В попълнените две декларации от •••••• г. и от •••••• г. С.Т. е посочила, че получава месечно възнаграждение в размер на 800 лева, като в третата декларация липсва посочен размер на получавано възнаграждение. Съдът намира, че действително С.Т. е получавала месечно възнаграждение в определен размер, независимо че в третата декларация не е попълнена конкретна сума, което е характерно за трудовото правоотношение. По делото е представено единствено документ за заплатено възнаграждение в размер на 946,13 лева за месец 10.2025 г. , което очевидно е над декларирания размер от 800 лева. Показанията на св. С.Т., че за месец март на 2026 г. е получила 170 евро не са подкрепени от писмени доказателства, поради което съдът не им дава вяра. Относно работното време следва да се посочи, че дори и да се приеме, че С.Т. сама е определяла часовете, в които ходи в офиса и че сама определя срещите си с клиентите, това не може да доведе до извод, че не се касае за трудови правоотношения. Обстоятелството, че последната е установена в офиса три работни дни в кратък период от време безспорно води до извод, че същата спазва определено работно време. Предвид гореизложеното съдът приема, че отношението между С.К.Т. и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е трудово такова. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и пред компетентния съд. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма - чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Чл.1, ал.2 от КТ предвижда, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. От доказателствата по делото безспорно се установи, че С.К.Т. е предоставяла работна сила за жалбоподателя, като е осъществявала трудова дейност в обекта стопанисван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка следва да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено - работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника пред постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли е и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе санкция, както повелява посочената разпоредба. Размера на наложената имуществена санкция е справедлив спрямо извършеното нарушение, като същият е изключително близо до минималния предвиден размер. Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено, каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава обжалвания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ. Нарушението се явява доказано, предвид изложените по-горе съображения. Друго не следва и от представения Договор за сътрудничество № •••• от •••••• г., предвид вече достигнатия извод, че отношенията между жалбоподателя и С.К.Т. са трудовоправни. Наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в писмена форма трудов договор между тях, след като последната реално е изпълнявала трудови задължения, представлява нарушение на чл. 61, ал.1, във вр. с чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, подлежащо на административно наказание. Съдът споделя изложеното от наказващият орган, че договора за сътрудничество е сключен с цел заобикаляне на трудовото законодателство и прикриване на действителното правоотношение между страните. С оглед на всичко изложено, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Неоснователен е довода на жалбоподателя, че при издаването на наказателното постановление е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, а именно – че не е посочената точната дата на извършеното нарушение. Първият ден, в който ••••••те на ДИТ – Кърджали са посетили офиса на жалбоподателя е 17.12.2026 г., като на същата дата са установили, че С.Т. осъществява трудова дейност за жалбоподателя без да е сключен трудово договор, поради което и тази датата следва да се приеме за извършване на нарушение. Довода, изложен в жалбата, че С.Т. е допусната до работа още на •••••• г. е несъстоятелен. Ако се следва тази логика, то ще се стигне до извод, че ••••••те на ДИТ – Кърджали следва да проверяват ежедневно абсолютно всички обекти, в обслужвания район, за да установяват евентуално извършени нарушения, което е невъзможно, и по този начин множество работодатели биха останали ненаказани за извършените от тях нарушения, каквато не е целта на закона. В случая безспорно е установено, че С.Т. на •••••• г. е осъществявала трудова дейност за жалбоподателя, за което не е имало сключен трудов договор, както изисква КТ. Неоснователен е и довода, че липсата на трудов договор е установена на 29.12.2025 г. Няма никакво значение колко време след процесната дата е установено, че липсва сключен трудов договор, стига това да е станало преди да изтекат предвидените давностни срокове. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че представените възражения срещу съставения АУАН за останали необсъдени. Видно от приложеното по делото наказателно постановление е, че представените възражения са били подробно обсъдени от наказващият орган. Обстоятелството, че последният не е възприел доводите, изложени във възражението не означава, че са останали необсъдени. Неоснователен е също така доводът на жалбоподателя, че не са спазени законовите изисквания при връчване на наказателното постановление. От приложеното известие за доставяне става ясно, че същото е връчено на К.К., на адреса на управление на дружеството, т.е. може да се приеме, че е връчено редовно. Наказателното постановление е обжалвано срок, поради което се достига до извода, че е достигнало до ръководните органи на дружеството. В таз връзка правата на юридическото лице не са били нарушени. В конкретния случай дори и получателя да не е имал пълномощия да получи наказателното постановление, то не е допуснато съществено нарушение на правилата, което да доведе на самостоятелно основание до отмяна на административния акт, след като последният е достигнал до компетентния орган на дружеството, което може да предприеме последващи действия с оглед защита срещу издадения административен акт. Неоснователен е и довода, че поканата за съставяне на АУАН не е връчена на упълномощено за това лице. От приложените по делото писмени доказателства се установява точно обратното. Поканата е връчена на П.П. – старши специалист „Човешки ресурси“, която изрично е била упълномощена да получава документи от Дирекции „Инспекция по труда“ в страната. Със същата представител на дружеството е поканен да се яви в ДИТ – Кърджали в определен период от време и в определен часови диапазон, като е посочен и точен адрес, за съставяне на АУАН, но предвид неявяването на представител на жалбоподателя, АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя напълно законосъобразно. В тази връзка неоснователно се явява оплакването, направено от процесуалния представител на жалбоподателя в хода на делото по същество, че не са спазено нормите, осигуряващи им правото на защита, тъй като не бил посочено точен ден и част за съставяне на АУАН. Точно обратното. С поканата управителите на дружеството са поканени да посетят седалището на ДИТ – Кърджали за съставяне на АУАН, като е посочен времеви период с часови диапазон, в който представител на дружеството може да се яви за съставяне на същият. Това гарантира техните права в още по - пълна степен, тъй като не е посочена конкретна дата и час, в който дружеството да бъде поставен в неизгодно положение, в случай че представител на същото няма възможност точно тогава да се яви в ДИТ – Кърджали, а е дадена възможност за избор от ръководителите на дружеството на конкретен ден от посочените и конкретен час, в който да се яви техен представител. В тази връзка, съдът намира за необходимо да посочи, че напълно законосъобразно АУАН е съставен в деня, следващ изтичането на предоставения срок. Това в най – пълна степен гарантира спазване на правото на жалбоподателя АУАН да бъде съставен в присъствието на негов представител, предвид възможността такъв да се яви пред ДИТ – Кърджали в последния ден и в най – късния възможен час, определени с поканата. Предвид изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190 лв. По делото е представено пълномощно, с което Н. К. – •••••• в ДИТ – Кърджали е упълномощен да представлява наказващия орган. Съдът, като взе предвид сложността на делото; че представителят на наказващия орган е взел лично участие в проведеното съдебно заседание, в което са събирани доказателства; като и че е изготвил и представил писмени бележки, намира, че следва да се присъди юрисконсулстко възнаграждение над минималния размер, а именно – 150,00 лева, или 76,58 евро. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище в гр. София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото. С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от пълномощника. Така мотивиран, съдът