Решение № 271 от 15.4.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 3274/2024 г.

Предявените искове са с правно основание чл.8, чл.28, ал.2 и чл.30, ал.1 от ЗАЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че с решение №27-К/18.12.1995 г. на ОСЗ - К., са възстановени земеделските земи на наследниците на И.П.К. - починал на 23.07.1989 г. б.ж. на с.К. и тъй като тя и сестра й Й.И.Т. били наследниците, двете придобили по 1/2 ид.част от тях. С нотариален акт №57, том 5, рег. №2601, н.д.№ 603/2015 г. на Мариела Павлова, нотариус рег.№445 на НК, сестра й дарила ¼ ид.част от гореописаните земи на трето за съсобствеността им лице - С.Х.И., а с нотариален акт №58, том 5, рег.№ 2602, н.д. №604/2015 г. по описа на същия нотариус сестра й Й.И.Т. продала на същото лице и останалата си 1/4 ид.част от имотите. С нотариален акт №164, том IV, рег.№ 9494, дело №642/2019 г. на Николай Калчев, нотариус рег.№700 на НК, С.Х.И. дарила на Ц,Д,Д, 1/100 ид.част от конкретни имоти, а с нотариален акт № 165, т.IV, рег.№9495, дело №643/2019 г. отново на нотариус Николай Калчев, Ц,Д,Д, закупил и останалите 49/100 ид.части от тези имоти. След проведено производство за делба по гр.дело №2721/2021 г. по описа на PC-К. и постигната съдебна спогодба, вписана с вх.peг.№1585, акт 160, том 1, дело 463, дв.вх.peг.№1585/22.03.2023 г. на АВ, станала собственик на следните земеделски имоти в землището на с.К.: Поземлен имот с идентификатор 40868.21.3, с площ от 6699 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - Нива, местност „КЕЧИ КАРАН”, категория - четвърта, предходен номер 021003. и Поземлен имот с идентификатор 40868.60.19, с площ от 4801 кв.м., трайно предназначение на територията -земеделска, начин на трайно ползване - Нива, местност „КЮКЛЮКА”, категория - пета, предходен номер 060019, а на основание решение по гр.д.№3358/2021 г. по описа на PC-К., е собственик и на следните земеделски имот в землището на с.К.: Поземлен имот с идентификатор 40868.9.15, с площ от 3000 кв.м., трайно предназначение на териториятаземеделска, начин на трайно ползване - Нива, местност „АДАЛЪКА”, категория - четвърта, предишен идентификатор 40868.9.5, предходен номер 009005. Съсобственикът С.Х.Д. като арендодател и “Фонъс Тимбър Бългериа“, с ЕИК:201373050, представлявано от управителя Ц.И.Д., в качеството му на арендатор сключили Договор за аренда на земеделска земя, вписан вх.рег.№9176/11.11.2015 г., акт 51, том 7 на Агенция по вписванията - Служба по вписванията гр.К., в който горепосочените имоти били посочени с предходните си номера в описа на имотите предмет на договора, на ред 11, ред 16 и ред 10. По силата на чл.2, срокът на арендния договор бил 20 стопански години, считано от 1.10.2015 г. Съгласно чл.3, ал.6 и чл. 20 от договора, арендното плащане при съсобственост се извършвали към всеки от съсобствениците. Заявява, че от сключването на договора ответното дружество не й е изплатило нищо. Съгласно чл.3 от договора, размерът на годишното арендно плащане на декар бил 15% от общата продукция на декар от съответния имот или левовата им равностойност. Цената на иска, предявен като обезщетение за неполучено арендно плащане за двете стопански години определяла съобразно средногодишното рентно плащане в землището на с.К. за ползването на имоти по чл.37в, ал.3, т. 2 от ЗСПЗЗ, което за стопанската 2021 г. - 2022 г. било 17 лв./дка., а за стопанската 2022 г. - 2023 г. било 20 лв./дка. Общата площ на процесиите имоти е 14.5 дка., а нейната собственост в тези години била 1/2 ид. част. За неплатените арендни вноски по договора за аренда за стопанските 2021 г. - 2022 г. и за 2022 г. - 2023 г. предявява иск по чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.8 от ЗАЗ с цена на иска 268.26 лв. Ответното дружество не изпълнило задължението си за заплащане на договорената рента за стопанската 2021 г. -2022 г. и за стопанската 2022 г. -2023 г., поради което изпаднало в забава, която продължило повече от три месеца, затова предявява и иск с правно основание чл.28, ал. 1, във вр. с чл.28, ал. 2 от ЗАЗ. Съобразявайки нормите на чл.3, ал.2 и ал.3 от арендния договор, падежът на задължението за стопанската 2021 г. -2022 г. бил на 30.12.2022 г., а за стопанската 2022 г. -2023 г. на 30.12.2023 г. Забавата била значително повече от предвидените в закона 3 месеца, като основание за разваляне на договора. Поради неизпълнението на това си задължение, ответното дружество се явявало неизправна по договора страна, което обуславяло възможността й да реализира потестативното си право и на основание чл.28, ал.1 от ЗАЗ, да поиска разваляне на договора за аренда. След разваляне на договора, ответникът й дължал предаването на държането на предоставените за ползване недвижими имоти - земеделска земя, обект на договора за аренда от 01.10.2015 г. в състоянието, в което ги приел, като се отчитало обикновеното изхабяване в резултат на ползването с грижата на добър стопанин - чл.30 от ЗАЗ и чл.13, ал.1 от договора за аренда. Моли съда да постанови решение, с което да осъди “Фонъс Тимбър Бългериа”, с ЕИК:201373050, със седалище и адрес на управление с.Железница, п.к. 1475, общ.Столична, бул./ул. м.“Чемерник“, ул.“102“ №9, представлявано от управителя Ц.И.Д. да й заплати дължимите годишни арендни вноски, както следва: за стопанската 2021-2022 г. сумата от 51 лв., за стопанската 2022 г.- 2023 г. сумата от 60 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; Да развали договора за аренда на земеделска земя, вписан вх.рег.№9176 от 11.11.2015 г., акт 51, том 7 на Агенция по вписванията - Служба по вписванията гр.К., поради виновно неизпълнение от страна на ответника - забавяне на арендното плащане за повече от три месеца и да осъди “Фонъс Тимбър Бългериа”, с ЕИК:201373050 да й предаде държането на арендувания имот: Поземлен имот с идентификатор 40868.9.15, с площ от 3000 кв.м., трайно предназначение на територията -земеделска, начин на трайно ползване - Нива, местност „АДАЛЪКА”, категория - четвърта, предишен идентификатор 40868.9.5, предходен номер 009005, при съседи: 40868.9.6; 40868.9.3; 40868.9.13 и 40868.9.14. Претендира съдебни разноски. В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът заявява, че с договор №А47_Фо_С от 01.10.2015 г. за аренда на земеделска земя, с вх.рег.№ 9176/11.11.2015 г., №51, т.7, вписан в Служба по вписвания - гр.К. при Агенция по вписванията, сключен между С.Х.Д., с ЕГН- •••••••••• в качеството на арендодател и “ФОНЪС ТИМБЪР БЪЛГЕРИА“ ЕООД, с ЕИК:201373050, като арендатор са предоставени за срок от 20 стопански години, считано от 01.10.2015 г., общо 23 поземлени имоти, в т.ч. Поземлен имот с идентификатор №40868.21.3 /предходен номер 021003/, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, местност „КЕЧИ КАРАН“, категория - четвърта; Поземлен имот с идентификатор №40868.60,19 /предходен номер 060019/, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, местност „КЮКЛЮКА“, категория - пета и Поземлен имот с идентификатор №40868.9.15 /предходен номер 009005/, с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива, местност „АДАЛЪКА“, категория - четвърта. С Анекс от 17.09.2019 г. към договор за аренда, с дв.вх.рег. №6021, с вх.рег. №6023/24.09.2019 г.. акт 292, т. 2, вписан в Служба по вписвания - гр.К. при Агенция по вписванията, със същия се прекратявал частично сключения договор №А47 Фо_С от 01.10.2015 г., с вх.рег.№9176/11.11.2015 г., №51, т.7, вписан в Служба по вписвания - гр.К. при Агенция по вписванията по отношение на общо 11 поземлени имоти, в т.ч. по отношение на процесиите Поземлен имот с идентификатор № 40868.21.3 /предходен номер 021003/, местност „КЕЧИ КАРАН“ и Поземлен имот с идентификатор №40868.60.19 /предходен номер 060019, местност „КЮКЛЮКА“. Поради това, още към 17.09.2019 г. процесният Договор №А47ФоС за аренда на земеделска земя от 01.10.2015 г., с вх.рег. №9176/11.11.2015 г., №51, т.7, вписан в Служба по вписвания - гр.К. бил надлежно прекратен по отношение на процесните Поземлен имот с идентификатор №40868.21.3 /предходен номер 021003/, местност „КЕЧИ КАРАН“ и Поземлен имот с идентификатор №40868.60.19 /предходен номер 060019/, местност „КЮКЛЮКА“. Счита, че към датата на предявяване на искове, ответното дружество не е пасивно легитимиран ответник по всички предявени искове, с правно основание чл.8 от ЗАЗ, чл.28, ал. 2 от ЗАЗ, чл.30, ал.1 и сл. от ЗАЗ, чл.86 от ЗЗД по отношение на процесиите Поземлен имот с идентификатор №40868.21.3 /предходен номер 021003/, местност „КЕЧИ КАРАН“ и Поземлен имот с идентификатор №40868.60.19 /предходен номер 060019/, местност „КЮКЛЮКА“. По иска да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми за дължими годишни арендни вноски по отношение на процесиите Поземлен имот с идентификатор №40868.21.3 /предходен номер 021003/, местност „КЕЧИ КАРАН“ и Поземлен имот с идентификатор №40868.60.19 /предходен номер 060019/, местност „КЮКЛЮКА“, за които процесния договор за аренда на земеделска земя №А47_Фо_С/01.10.2015 г. е надлежно прекратен към 17.09.2019 г. се явявал изцяло недопустим. Изцяло недопустим се явявал и предявеният иск да се развали целия договор за аренда на земеделска земя, вписан вх.рег.№9176 от 11.11.2015 г., акт 51, том 7 на Агенция по вписванията - Служба по вписванията гр.К. поради виновно неизпълнение - забавяне на арендното плащане за повече от три месеца, тъй като както от самия договор било видно, че е сключен по отношение на общо 23 поземлени имоти, а не само по отношение на процесиите Поземлен имот с идентификатор № 40868.21.3 /предходен номер 021003/, Поземлен имот с идентификатор №40868.60.19 и Поземлен имот с идентификатор №40868.9.15. Ищецът не била активно процесуално правно легитимирана да предяви иск да се развали целия договор за аренда на земеделска земя, вписан вх.рег.№ 9176 от 11.11.2015 г., акт 51, том 7 на Агенция по вписванията - Служба по вписванията гр.К., предвид факта, че преди завеждане на делото - към 17.09.2019 г., с приложения анекс процесният договор №А47ФоС за аренда на земеделска земя от 01.10.2015 г. бил надлежно прекратен по отношение на процесните Поземлен имот с идентификатор №40868.21.3 /предходен номер 021003/, местност „КЕЧИ КАРАН“ и Поземлен имот с идентификатор №40868.60.19 /предходен номер 060019/, местност „КЮКЛЮКА“. Изцяло недопустим се явявал предявения иск да бъде осъден да предаде държането на ищеца на арендуваните имоти - Поземлен имот с идентификатор №40868.21.3 /предходен номер 021003/, местност „КЕЧИ КАРАН“ и Поземлен имот, с идентификатор №40868.60.19 /предходен номер 060019/, местност „КЮКЛЮКА", за които процесния Договор №А47 Фо С за аренда на земеделска земя от 01.10.2015 г., с вх.рег.№9176/11.11.2015 г., №51, т.7, вписан в Служба по вписвания - гр.К. при Агенция по вписванията бил надлежно прекратен още към 17.09.2019 г. Моли съда да постанови решение, с което да прекратите производството по делото по предявените искове, с правно основание чл.8 от ЗАЗ, чл. 30, ал.1 и сл. от ЗАЗ, чл.86 от ЗЗД по отношение на Поземлен имот с идентификатор №40868.21.3 /предходен номер 021003/, местност „КЕЧИ КАРАН“ и Поземлен имот с идентификатор №40868.60.19 /предходен номер 060019/, местност „КЮКЛЮКА“, а предявения иск по чл.28 ал.2 от ЗАЗ изцяло поради недопустимост. Счита, че разгледани по същество, предявените искове са неоснователни и недоказани, по подробно изложени доводи. Изложени са подробни съображения. Заявява, че с поведението си не е дал никакъв повод за завеждане на настоящото дело и бил изцяло добросъвестна страна. Твърди, че като изправна страна по процесния договор за аренда дружеството като арендатор винаги заплащало изцяло и в срок дължимите ренти на всички собственици, отдали под аренда недвижими имоти, които надлежно се легитимирали като такива и заявили, че желаят да получат дължимите ренти. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Изразява готовност да извърши претендираното от ищеца арендно плащане за две стопански години за притежаваната от нея 1/2 идеална част от Поземлен имот с идентификатор 40868.9.5, с нов идентификатор №40868.9.15, по отношение на който процесния договор за аренда е действащ, възлизащо на сумата общо в размер на 111 лв. и да се приеме, че е налице частно признание на предявения иск и при наличие на предпоставките за приложението на чл.78, ал.2 ГПК. Претендира съдебни разноски. С влязло в сила определение, постановено по делото в първото открито заседание производството в частта относно предявените искове по чл.8, ал.1 от ЗАЗ за поземлен имот с идентификатор 40868.21.3 с площ 6699 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 40868.60.19 с площ 4801 кв.м. за сумата от 72.25 лв. арендна вноска за стопанската 2021/2022 г. като част от 123.25 лв. и за сумата 85 лв. арендна вноска за стопанската 2022/2023 г. като част от 145 лв., както и за развалянето на договора за аренда за поземлен имот с идентификатор 40868.21.3 с площ 6699 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 40868.60.19 с площ 4801 кв.м. е прекратено поради оттеглянето им. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: От приетите заверени копия на 2 бр. удостоверения за наследници изх. №51/30.08.2021 г. и изх.№50/30.08.2021 г. на с.К., общ.К., Решение №27- К/18.12.1995 г. на ОбСЗ гр.К. и нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №41, том 1, дело №771/21.03.1997 г. на Петранка Куцарова, нотариус при РС-К. се установява, че ищцата е придобила 1/2 идеална част от 7 бр. земеделски земи в землището на с.К., общ.К., възстановени на наследниците на И.П.К. с план за земеразделяне. С нотариален акт за дарение №57, том 5, рег.№2601, н.д.№603/2015 г., нотариален акт за продажба №58, том 5, рег.№2602, н.д.№604/2015 г., двата на Мариела Павлова, нотариус рег.№445 на НК, съсобственика Й.И.Т. отчуждила своите 1/2 идеални части от възстановените 6 бр.земеделски земи в землището на с.К., общ.К. / нива от 6.700 дка. в местност “Кечи Каран“, индустр.култура от 4.999 дка. в местност “Кору ери“, овощна градина от 3.156 дка. в местност “Мише кору“, нива от 6 дка. в местност “Адалъка“, нива от 2.341 дка. в местност “Петмез“ и нива от 4.802 дка. в местност “Кюклюкя“/ в полза на С.Х.Д.. Представени са 3 бр. скици на поземлени имоти, издадени от СГГГ- гр.Стара Загора. С нотариален акт за дарение №164, том IV, рег.№9494, д.№642/2019 г. на Николай Калчев, нотариус рег.№700 на НК С.Х.Д. дарила на Ц,Д,Д, притежаваните от нея ид.части от 11 бр. поземлени имоти-земеделски земи в землището на с.К., общ.К., а с нотариален акт за покупко-продажба №165, том IV, рег.№9495, д.№643/2019 г. на Николай Калчев нотариус рег.№700 на НК 18 бр.поземлени имоти- земеделски земи в землището на с.К. са продадени на Ц,Д,Д,. С договор №А47_Фо_С за аренда на земеделска земя от 01.10.2015 г. нот.зав.рег.№3994/10.11.2015 г. на Мариела Павлова нотариус рег.№445 на НК, вписан в АВ, СП-гр.К. с вх.рег.№9176/11.11.2015 г. акт 51, том 7, С.Х.Д. като арендодател предоставила на “Фонъс Тимбър Бългериа“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С. като арендатор за временно и възмездно ползване цялата площ на поземлени имоти описани в чл.1, ал.1 от договора, за срок от 20 стопански години, считано от 01.10.2015 г. като всяка стопанска година започва от първи октомври и завършва на същата дата през следващата календарна година- чл.1, ал.2 от договора. В чл.3, ал.1- ал.3 на договора за аренда е уговорено годишно арендно плащане в размер на 15% от общата продукция на декар от съответния имот или левовата им равностойност без ДДС, което арендното плащане да се извършва еднократно в края на стопанската година до края на месец ноември на календарната година, в която завършва стопанската година като изплащането на рентата независимо от формата й се извършва в продължение на 30 календарни дни, считано от първия обявен ден, съгласно срока по чл.3, ал.2. Според чл.3, ал.4 на договора, арендното плащане се извършва в посочената от арендатора стопанска база с подходящи складове за съхранение на съответната продукция, която ще се раздава като рента или в посочен офис от арендатора за изплащане на левовата равностойност, а съгласно чл.3, ал.5- при получаване на рентата за съответната година арендодателя се легитимира със съответните предвидени в закона и настоящия договор документи, че е бил собственик на съответния отдаден под аренда недвижим имот към края на стопанската година, за която се иска получаването на рентата. Арендното плащане може да се извърши към друго лице само ако арендодателя и неговите съсобственици упълномощят с нотариално заверено пълномощно това лице и се посочи изрично в пълномощното стопанската година, за която се отнася рентата като всеки съсобственик упълномощава това лице само за собствения си дял- чл.3, ал.7 от договора за аренда. Съгласно чл.3, ал.8 от договора, собственика или собствениците на арендованата земя получават рентата за съответната стопанска година независимо дали са били собственици през цялата стопанска година или са прехвърлили собствеността си през нея. Новият собственик на дяловете или на цялата земя получава правото да получи рентата по този договор за годината, през която е придобил земята или идеална част от нея само, ако в договора с който е придобита собствеността изрично е посочено, че старият собственик се отказва от правото си на рента за годината на придобиване; за авансово платените суми по рентата, ако има такива това не важи и те остават платени към стария собственик и не се дължат към новия собственик арендодател. В чл.10- чл.20 са посочени реда за изменение и прекратяване на договора за аренда. Представено от ответника е заверено копие на Анекс към договор за аренда от 17.09.2019 г., с дв.вх.рег. №6021, с вх.рег. №6023/24.09.2019 г., акт 292, т.2, вписан в Служба по вписвания - гр.К. при Агенция по вписванията. С влязло в сила определение, постановено по гр.д.№2721/2021 г. по описа на РС-К. е одобрена съдебна спогодба, в дял на Ж. И. П., с ЕГН- •••••••••• от с.Р. е поставен и тя е станала собственик на: Поземлен имот с идентификатор 40868.21.3 с площ от 6699 кв.м. земеделска територия- нива, четвърта категория, местност „КЕЧИ КЕРАН“ в землището на с. К., община К., при граници: имоти №40868.21.2; 40868.21.12; 40868.21.4; 40868.20.36 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 40868.60.19 с площ от 4801кв.м., земеделска територия, нива, пета категория, местност „КЮКЛЮКА“ в землището на с. К., община К., при граници: имоти №40868.60.18; 40868.41.15, а в дял Ц,Д,Д, с ЕГН-•••••••••• от гр.К. е поставени: Поземлен имот с идентификатор 40868.55.36 с площ от 2341 /две хиляди триста четиридесет и един/ кв.м., земеделска територия, нива, пета категория, местност „ПЕТМЕЗ ДЕРЕ“ в землището на с.К., община К., при граници: имоти №40868.55.37; 40868.55.44; 40868.55.45; 40868.55.35; 40868.55.107; Поземлен имот с идентификатор 40868.63.24 с площ от 4999 кв.м., земеделска територия, етерично-маслодайна култура, пета категория, местност „КОРУ ЕРИ“ в землището на с. К., община К., при граници: имоти №40868.63.127;40868.63.25; 40868.63.23 и Поземлен имот с идентификатор 40868.79.25 с площ от 3156 кв.м., земеделска територия, овощна градина, седма категория, местност „МИШЕ КОРУ“ в землището на с. К., община К., при граници: имоти №40868.79.26; 40868.79.24; 40868.79.28. С влязло в сила решение №630/12.12.2023 г. по гр.д.№3358/2021 г. по описа на РС-К., в дял на Ж. И. П., ЕГН-•••••••••• с адрес с.Р. е поставен: Поземлен имот с идентификатор 40868.9.15, с площ 3 дка., находящ се в землището на село К., община К., местност „Адалъка”, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи: 40868.9.3, 40868.9.14, 40868.9.6, 40868.9.13; а в дял на С.Х.Д., ЕГН-••••••••••, с адрес гр.С. е поставен: поземлен имот с идентификатор 40868.9.14, с площ 3 дка., находящ се в землището на село К., община К., местност „Адалъка”, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници и съседи: 40868.9.3, 40868.9.4, 40868.9.6, 40868.9.15. Не е спорно, че нива с площ 6.000 дка., №009005, в местност “Адалъка“ в землището на с.К., общ.К., е включен в общата площ на земеделските имоти, предмет на договора за аренда. В показанията си свидетеля А.Д.П.- И., дъщеря на ищцата сочи, че с пълномощно движела семейните дела на майка си. През 2017 г. разбрали за арендния договор от 01.10.2015 г., сключен за цялата земя от С.Д.., с която ищцата била съсобственик. Уведомила майка си за този договор, по който не получавали арендни вноски. През 2017 г. потърсили арендните си вноски от кооперацията в с.К., където били предходните договори. От там ги уведомили, че тези земи вече се обработвали от „Нова реколта“ с.Р. и им насочили от тях да си потърсят плащанията. Заедно с майка си отишли в с.Р., където им било казано, че те обработват земите, но нямали отношение с тях, а с „Фонъс Тимбър Бългериа“ ЕООД. През 2017 г. се обадили на Ц.Д. – управител на „Фонъс Тимбър Бългериа“ ЕООД. В поземлената комисия потвърдили наличието на такъв договор. Поискали копие от Агенцията по вписванията гр.К. и тогава разбрали, че сключения договор е за 20 години. Многократно звъняла на телефонния номер на г-н Д., който й дали от „Нова реколта“ с.Р., но никой не отговорил на обажданията й. Месец април 2018 г. се свързала с нотариус Калчев, от който поискала консултация как да постъпи. Той предложил да й съдейства, за да се уредят нещата извънсъдебно. Нотариус Калчев разговарял с Ц.Д. и й дал телефонния номер на Ц.Д.. На 11.04.2018 г. разговаряла от телефонния си номер, на номера, който й дал нотариус Калчев и „Нова реколта“ с.Р.. Д. я уверил, че е по-добре да решат спора по извънсъдебен ред. Имали уговорка да се чуят след седмица, за да му даде номера на договора, по който имал задължения към тях, но след това той повече не отговарял на обажданията й, които били на 11-ти, 18-ти, 19-ти и 20- ти април 2018 г. съгласно уговорката им. Изпратила на вайбър и на С.Д.. искане за уговорката им като доставеното съобщение било видяно. Не била уведомена за начина и мястото на получаване на арендата. При пътуване на семейството й до С. посетили адрес по арендния договор на ответника, който бил близо до „Орлов мост“, където хора живеещи в района й казали, че такава фирма няма. Съдът не кредитира показанията на св.А. П.-И., тъй като е заинтересован свидетел по смисъла на чл.172 от ГПК, а и показанията й не са подкрепени с надлежни доказателства. По делото не са наведени доводи, а и не е представено пълномощно, с което свидетелката е упълномощена да действа от името на ищцата и за нейна сметка пред арендатора. Представените извлечения от мобилен телефон приложение “Вайбър“ не установяват, че телефонните номера, към които са били повикванията от телефона й са на управителя на ответното дружество. По делото е прието заверено копие на платежно нареждане от 10.09.2025 г. за сумата 111 лв. с наредител „Фонъс Тимбър Бългериа“ ЕООД и получател Ж. И. П., с основание на превода: рента за стопанските 21 22 г. и 22 23 г.. От така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Ищецът не е страна по договор №А47_Фо_С за аренда на земеделска земя от 01.10.2015 г. нот.зав.рег.№3994/10.11.2015 г. на Мариела Павлова нотариус рег.№445 на НК, вписан вх.рег.№9176/11.11.2015 г. акт 51, том 7, в Служба по вписванията -гр.К., но към датата на сключването му е била съсобственик на 1/2 идеална част от отдадените от другия съсобственик под аренда шест земеделски имота. Процесният договор за аренда на земеделски земи е сключен на 01.10.2015 г. и вписан в Служба по вписванията при РС-К.. Към момента на сключването му не е съществувало въведеното с изменението на ЗАЗ /ДВ, бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г./ изискване арендодател да е съсобственик на земеделската земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот. Последващото изменение на закона не е основание да се изисква потвърждаване на договора и от съсобствениците, които не са участвали при подписването му. Предвид това сключеният аренден договор обвързва неучаствалите като страни съсобственици на имотите в т.ч. ищцата. След приключилата съдебна делба през 2023 г., в която нивата от 6.000 дка., местност “Адалъка“ имот №009005 е обособена на два отделни имота /с идентификатор 40868.9.14 и с идентификатор 40868.9.15/, ищцата има качеството на приобретател по смисъла на чл.17 от ЗАЗ по отношение на имот 40868.9.15 с площ 3 дка., нива, местност “Адалъка” и за него тя претендира плащане на рента в левовата й равностойност, за стопанските 2021/2022 г. и за 2022/2023 г. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. В чл.3, ал.1 от договора договор №А47_Фо_С за аренда на земеделска земя от 01.10.2015 г. е уговорена алтернативна престация, но не е предвидено на кого принадлежи избора при изпълнение на задължението. Съгласно чл.130, ал.1 от ЗЗД ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен изборът, той принадлежи на длъжника, а чл.131, ал.1 от ЗЗД сочи, че ако правото на избор принадлежи на длъжника и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок- до времето, когато задължението трябва да се изпълни, правото преминава върху кредитора. Срокът за изпълнение на задължението за плащане на рентата независимо от формата й е тридесет дни от края на месец ноември на календарната година, а мястото на изпълнение: - посочената от арендатора стопанска база, където ще се раздава рентата; - посочен офис от арендатора за изплащане левовата равностойност / арг. чл.3, ал.3 и ал.4 от договора/. С оглед разпределената доказателствена тежест ответникът не е ангажирал доказателства да е съобщил в населените места на арендуваните имоти: стопанската база за раздаване на рентата за 2021/2022 г. и за 2022/2023 г. и/или офиса, в който се изплаща левовата равностойност предвид чл.3, ал.6 от договора / арендното плащане при съсобственост се извършва към всеки от съсобствениците в размер пропорционално на дела им в съсобствеността/ макар да е знаел, че нива с площ 6.000 дка. и №009005, в местност “Адалъка“ в землището на с.К. е съсобствена. По силата на чл.17, ал.3 от ЗАЗ и чл.11 от договора за аренда приобретателят е длъжен да уведоми незабавно /по ЗАЗ/ за настъпилото заместване. По делото не са наведени доводи, а и представени доказателства след влизане в сила на постановеното във втората фаза на делбата решение по гр.д.№3358/2021 г. по описа на РС-К. ищцата да е уведомила арендатора, че от 19.01.2024 г. е собственик на земеделски имот с идентификатор 40868.9.15 с площ 3000 кв.м., местност “Адалъка“ в с.К., общ.К., обособен след делбата на нива от 6.000 дка., №009005 в местността “Адалъка“. С връчването на исковата молба и документи към нея ответникът е уведомен за настъпилото заместване, което е релевантният момент за задължението му за арендно плащане за стопанската 2023/2024 г., но то не е предмет на настоящото дело. Падежът на задължението на ответника-арендатор за заплащане на рентата за стопанската 2021/2022 г. е настъпил на 30.12.2022 г., а за стопанската 2022/2023 г. е настъпил на 30.12.2023 г. Към този момент ищцата е била съсобственик на арендуваните имоти. Ответникът не твърди за липса на съдействие по смисъла на чл.95 от ЗЗД. Той също не твърди, а и не представя писмени доказателства да се е възползвал от предвидената в чл.97 от ЗЗД възможност. Не са наведени доводи, а и не са представени доказателства да е изпълнил задължението към другия съсобственик. По смисъла на чл.84, ал.1 от ЗЗД ответното дружество е изпаднало в забава спрямо ищцата-кредитор с изтичане на горният срок, т.е. от 31.12.2022 г. и 31.12.2023 г. В този смисъл ответникът е дал повод с поведението си за завеждане на делото. На 10.09.2025 г. той е платил на ищцата сумата от 111 лв., явяваща се рента на имот 40868.9.15 с площ 3 дка., нива, местност “Адалъка” за стопанските 2021/2022 г. и за 2022/2023 г. Ищцата не е оспорила получаването на сумата. Съобразно чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая претендираната рента за 2021/2022 г. и за 2022/2023 г. е платена в хода на производството, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен поради изплащане. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът изпада в забава, когато не изпълни задължението си в уговорения или определения от закона срок. Ищецът претендира законна лихва за забава на арендното плащане от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Предвид това, че ответникът е изплатил задължението за арендно плащане за стопанските 2021/2022 г. и 2022/2023 г. в хода на производството, то той дължи лихва за забава от подаването на исковата молба на 13.12.2024 г. до 10.09.2025 г. /датата на плащане/ в размер на 10.67 лв. /5.46 евро/ определен от съда на основание чл.162 от ГПК с помощта на Calculator bg. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗАД арендодателят може да развали договора поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца. Развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред- чл.28, ал.2 от ЗАЗ. В случая арендният договор е сключен за срок от 20 стопански години и е налице забава на арендно плащане за повече от три месеца, поради което редът за упражняване правото на развалянето му в частта досежно поземлен имот с идентификатор 40868.9.15, с площ 3000 кв.м., в с.К., общ.К., местност “Адалъка” е по съдебен ред съгласно чл.28, ал.2 от ЗАЗ. Налице е специфично основание за разваляне, като при тази форма на неизпълнение и доколкото договорът няма за предмет държавни или общински земи, ЗАЗ като специален закон е предвидил отклонение от общия ред по чл.87, ал.1 от ЗЗД за разваляне на двустранните договори поради неизпълнение, без да се изисква даването на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че с изтичането му договорът се счита за прекратен. /арг. от Тълкувателно решение №2/20.07.2017 г. по тълк.д.№2/2015 г. на ВКС, ОСГТК/. Плащането, извършено в хода на процеса след изявлението за разваляне, което е със забава повече от дванадесет месеца представлява съществено неизпълнение, даващо право на арендодателя да развали договора за аренда, сключен с другия съсобственик. Развалянето на договорите за продължително или периодично изпълнение, какъвто е и договорът за аренда, има действие занапред и затова до развалянето му се дължи изпълнение на договорното задължение. Тъй като е налице неизпълнение на процесния договор за аренда от страна на арендатора, поради неплащане на арендните вноски на ищцата-съсобственик на арендуваната нива с площ 6.000 дка., №009005, в местност “Адалъка“ в землището на с.К., общ.К., от която е обособен имот с идентификатор 40868.9.15, с площ 3000 кв.м., с начин на трайно ползване: нива, в с.К., общ.К., местност „Адалъка”, за повече от три месеца, то искът по чл.28, ал.2 вр. с ал.1 от ЗАЗ следва да бъде уважен по отношение на поземлен имот с идентификатор 40868.9.15. Съгласно чл.30, ал.1 от ЗАЗ след прекратяване на арендния договор арендаторът е длъжен да върне обекта на договора в състоянието, в което го е приел, като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на ползването с грижата на добър стопанин. Договорът за аренда, въз основа на който ответното дружество държи имот с идентификатор 40868.9.15, с площ 3000 кв.м., нива, в с.К., общ.К., местност „Адалъка” като обособена част от нива с площ 6 дка., №009005, в местност “Адалъка“, обект на договора следва да б ъ д е развален в тази част поради неизпълнение на арендатора на задължението да заплаща в срок арендното плащане, а щом договорът се разваля, то от този момент ответникът владее имотите без основание и дължи връщането им на собственика, респ. на собствениците им - ищците по делото, поради което тези искове като основателни и доказани следва да се уважат С оглед основателността на главната претенция, основателен се явява и искът по чл.30, ал.1 от ЗАЗ за връщане на поземления имот на ищцата, което се явява последица от развалянето на арендния договор в частта му за имот с идентификатор 40868.9.15, с площ 3000 кв.м., нива, в с.К., общ. К., местност „Адалъка”. Ответникът следва да бъде осъден да върне на ищцата този поземлен имот- нива, който е обект на процесния договор за аренда. По разноските: Съобразно общата разпоредба на чл.78 от ГПК отговорността на страните за разноски е функционално обусловена от изхода на спора. Съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните по делото имат право на разноски, съразмерно, съответно с уважената, респ. с отхвърлената част от иска. В чл.78, ал.4 от ГПК е предвидено, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.Ищецът претендира разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК по списък по чл.80 от ГПК, а ответникът претендира разноски на основание чл.78, ал.4 вр. с чл.80 от ГПК. И двете страни са направили своевременни възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът се позовава и на чл.78, ал.2 от ГПК. Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 1500 лв. от които: 1000 лв. по иска за разваляне на договора за аренда и 500 лв. по исковете за арендно плащане /договор за правна защита и съдействие – л.31 на делото, уточнение в о.з./. Претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е в размер на 2500 лв. от които: 1800 лв. по иска за разваляне на договора за аренда и 700 лв. по исковете за арендно плащане /договор за правна защита и съдействие – л.91 на делото, уточнение в о.з./.С исковата молба са предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване осъдителни и конститутивен иск. Заплатените адвокатски възнаграждения са над минималните размери по чл.7, ал.2, т.1 и ал.6 от Наредба №1/2004 г. преди и след изменението с ДВ, бр.88/18.02.2025 г.. При присъждане на разноските, съдът отчита даденото разрешение на СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 по тълкуването на чл.101, §1 ДФЕС, както и практиката на ВКС, съобразно които размерите на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба №1/2004 г., съставляват правила, противоречащи на чл.101, §1 вр. с чл.4, §3 от ДФЕС, поради което не обвързват съда. Същите могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията. Размерът на възнаграждението подлежи на преценка от съда с оглед видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Предвид това и при отчитане, че разгледаният спор не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, извършената от процесуалните представители на страните работана ищеца изготвяне и депозиране на искова молба и на ответника- изготвяне и депозиране на отговор на исковата молба, с изложени в тях фактически доводи респ. фактически възражения по съществото на спора, участието на двамата процесуални представители в проведените открити заседания, както и материалният интерес, съдът счита, че както претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, така и претендираното от ответника адвокатско възнаграждение са прекомерни, поради което възнагражденията следва да бъдат редуцирани до размер на по 1200 лв. /800 лв. за конститутивния иск и 400 лв. за осъдителните искове/. Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК са налице единствено по отношение на исковете, производството по които е прекратеното с влязлото в сила определение, постановено в първото открито заседание, с оглед липсата на правоотношение, което е могло да бъде известно на ищцата при полагане на дължимата грижа /договорът за аренда и анексът към него са вписани в Службата по вписвания гр.К./. По отношение на останалите искове предвид преценката на съда, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради осъществено в хода на производство арендно плащане претенцията по чл.8, ал.1 от ЗАЗ е отхвърлена, той следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски по делото. С оглед гореизложеното на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 634.47 лв. /324.40 евро/. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 696.21 лв. /355.97 евро/. Водим от гореизложеното съдът