Решение № 185 от 11.2.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3137/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 7793/ 17.09.2025 г., обективирано в съдебен протокол от открито съдебно заседание на 17.09.2025г., постановено по гр.д.№ 1066/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXIV гр.с. се: ОСЪЖДА И. М. С., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в гр. •••, да плати на КООПЕРАЦИЯ „ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ НА ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ - МАРИЦА ИНВЕСТ“, ЕИК 115013944, с адрес: гр. Пловдив, ул. "Брезовска" № 8, ет. 1, по предявения от кооперацията иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 8 172,28 лв. – неплатен остатък от чистата стойност на кредита по Договор за заем № 4854/16.01.2020г., на основание чл.23 от ЗПК, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.01.2025г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендираната сума от 13 104,06 лв. ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.240, ал.2 и чл.92 ЗЗД за осъждането на И. М. С., ЕГН ••••••••••, да плати на КООПЕРАЦИЯ „ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ НА ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ - МАРИЦА ИНВЕСТ“ , ЕИК 115013944, следните суми, дължими по Договор за заем № 4854/16.01.2020г., сключен между страните: сумата 4547,84 лв., представляваща неплатената договорна лихва по договор за заем № 4854/16.01.2020 г., за периода от 20.02.2020 г. до 20.12.2024 г. сумата 5 500,94 лв., представляваща начислените и неплатени неустойки за забава по чл. 92 от 33Д и чл. 18, ал. 1 от договора за заем върху размера на просрочените и неплатени вноски за главници за периода на забавата от 20.02.2020 г. до 20.01.2025 г. вкл., сумата 2000,01 лв., представляваща неплатената неустойка по чл. 18, ал. 2 от договора за заем, вр. чл. 92 ЗЗД, начислена върху размера на просрочените и неплатени вноски за договорни лихви за периода на забавата от 20.02.2020 г. до 20.01.2025 г. вкл. ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, за солидарното осъждане на М. И. С., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в ••• и на Б. И. С., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в •••, да платят на КООПЕРАЦИЯ „ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ НА ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ - МАРИЦА ИНВЕСТ“ , ЕИК 115013944, следните суми, дължими по Договор за заем № 4854/16.01.2020г., по които ответниците са поръчители: 1) сумата 13 104,06 лв., представляваща неплатената главница по договор за заем № 4854/16.01.2020 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда на 21.01.2025 г. до пълното й изплащане; 2) сумата 4 547,84 лв, представляваща неплатената договорна лихва по договор за заем № 4854/16.01.2020 г., за периода от 20.02.2020 г. до 20.12.2024 г.; 3) сумата 5 500,94 лв., представляваща начислените и неплатени неустойки за забава по чл. 92 от 33Д и чл. 18, ал. 1 от договора за заем върху размера на просрочените и неплатени вноски за главници за периода на забавата от 20.02.2020 г. до 20.01.2025 г. вкл.; 4) сумата 2000,01 лв. представляваща неплатената неустойка по чл. 18, ал. 2 от договора за заем, вр. чл. 92 ЗЗД, начислена върху размера на просрочените и неплатени вноски за договорни лихви за периода на забавата от 20.02.2020 г. до 20.01.2025 г. вкл. ОСЪЖДА И. М. С., ЕГН ••••••••••, да плати на КООПЕРАЦИЯ „ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ НА ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ - МАРИЦА ИНВЕСТ“, ЕИК 115013944, разноски, както следва: сумата от 326,89 – държавна такса и сумата от 1571,24 лв. – адвокатски хонорар. Недоволен е останал ищецът КООПЕРАЦИЯ „ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ НА ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ - МАРИЦА ИНВЕСТ“, който чрез пълномощника адвокат Р. е подал въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се доводът за липсата на указания за доказване на валидността на процесния договор и наличието на неравноправни клаузи. Оспорва се приложението на Закона за потребителския кредит с довода, че дейността на ищеца е уредена в ПМС № 343/2008 г. на Министерския съвет, при което се касае за отношения между кооперация и член – кооператор. Поддържа се, че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл.4, ал.3 от договора за заем, подробно се посочват дължимите такси от заемополучателя, както и на вноската за довнасяне на дяловия капитал в кооперацията с цел спазване съотношението 1:15 на дялов капитал към дълг (кредит). Подробно се развиват съображения за приложението на ПМС № 343/2008 г. на Министерския съвет и вътрешните отношения между кооперацията и член – кооператорите, обективирани в Устава на кооперацията. Позовава се на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.13 от ЗКИ, въз основа на която излага подробни доводи, че процесният договор за кредит е изключен от приложното поле на ЗПК. Оспорват се изводите на районния съд за нищожността на клаузите за неустойка и договорна лихва. Подробно се обсъжда клаузата за неустойка в процесния договор за заем и се обосновават съображения, че претендираните неустойки не са прекомерни и не е налице нарушение на добрите нрави с позоваване на Решение № 50137/31.01.2024г. постановено по т.д.№ 2068/2022 г. на ВКС. Оспорват се изводите на районния съд относно определения размер на главницата на осн.чл.23 от ЗПК и се настоява за присъждането на пълния претендиран размер с довода, че договорът е валиден. Оспорва се отхвърлянето на исковете спрямо поръчителите със съображенията, че договорът за заем е действителен и за него не се прилагат разпоредбите на потребителското законодателство, с което се обосновава валидността на двата договора за поръчителство и солидарната отговорност на поръчителите за целия дълг наред със заемополучателя. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да уважи предявените искове като осъди солидарно ответниците да заплатят претендираните вземания. Претендират се разноските за двете инстанции.Прави се доказателствено искане за допускане на съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ). В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите И. М. С., М. И. С. и Б. И. С.. Първоинстанционното решение не е обжалвано в осъдителната си част, с която И. М. С. е осъден да заплати на ищцовата кооперация сумата от 4178,42 евро ( с равностойност 8 172,28 лева) - неплатен остатък от чистата стойност на кредита по Договор за заем № 4854/16.01.2020г., в която част е влязло в сила. Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално. Производството пред Районен съд – Пловдив е образувано по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.92 и чл.86 от ЗЗД, предявени от КООПЕРАЦИЯ „ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ НА ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ - МАРИЦА ИНВЕСТ“ против И. М. С., М. И. С. и Б. И. С.. В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитна кооперация и осъществява дейност по предоставяне на кредити на членовете си със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други вьзстановими средства. Твърди се, че първият ответник И. С. е член кооператор с дялов капитал от 720 лева. На 15.01.2020 г. И. С. подал молба за получаване на заем от кооперацията в размер на 6700 евро, за срок от 60 месеца. Посочва се, че е сключен договор за заем № 4854/16.01.2020 г. с първия ответник в качеството му на заемополучател, оформено е кредитно досие под № 4854, бил е съставен погасителен план в евро за връщане на сумата. Въз основа на писмено искане от 16.01.2020 г. на И. С. му е било разрешено валутният заем от евро да бъде усвоен в лева, а също така да внася погасителните вноски по заема и да го обслужва в левовата му равностойност. Посочва се, че е изготвен левов погасителен план, съгласно който левовата равностойност на заемната сума 6700 евро по официалния фиксинг на БНБ е в размер на 13104,06 лв. От отпуснатата заемна сума били прихванати суми в общ размер на 471, 39 лева, включващи дължима еднократна такса за управление на заема от 2,3 % върху главницата – сумата 301, 39 лева, такса за проучване, разглеждане и произнасяне по молбата за заем от 15 лева и вноска за дялов капитал в членството в кооперацията от 155 лева. С оглед на изложеното, кооперацията превела по банковата сметка на заемополучателя И. С. остатъка от заемната сума в размер на 12 632, 67 лева. Твърди се, че ищецът сключил договор за поръчителство № 4854/16.01.2020 г. с поръчителката Б. И. С., както и договор за поръчителство № 4854/16.01.2020 г. с поръчителя М. И. С., като всеки от тях се задължил да отговаря солидарно наред със заемополучателя И. М. С. за цялото задължение по заема пред кооперацията. Твърди се, че заемополучателят И. С. е следвало да погаси целия заем – главница и договорни лихви в срок до 20.12.2024 г. съгласно погасителния план, който не бил спазен. По време на действие на договора заемополучателят наредил 6 бр.банкови преводи на обща стойност от 4460, 39 лева, с които ищецът погасил задължението си за договорна лихва, неустойки за просрочени вноски по главницата и договорната лихва. Всички 59 вноски за главница, от втората с падеж 20.02.2020 г. до шейсетата вноска с падеж 20.12.2024 г., били падежирали и не били платени в общ размер на 13 104, 06 лева, с което се обосновава искането за присъждането на посочената главница. Твърди се, че е договорено заплащането на възнаградителна лихва в размер на 14% годишна лихва върху главницата от 13 104, 06 лева, дължима от датата на получаване на заемната сума до датата на връщане на заемната сума. Договорната лихва се изчислявала на базата на 365 дни за 1 година по метода на простата падаща лихва, започнала да се начислява от датата на усвояване на заемната сума на 16.01.2020 г., за целия период на договора същата бил в размер на 4608, 20 лева, от която е останала да се дължи сумата от 4547, 84 лева. Предвид изложеното от заемополучателя и поръчителите се претендира заплащането на договорна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.12.2024 г. в размер на 4 547, 84 лева. Твърди се, че по силата на договора за заем № 4854/16.01.2020 г. ответниците дължали заплащането на неустойка за забава в размер на 25 % годишна лихва върху просрочените и неплатени погасителни вноски за главницата, начислена за периода от 20.02.2020 г. до 20.01.2025 г. в размер на 8187, 09 лева, от която е останала да се дължи сумата от 5500, 94 лева. Ответниците дължали и заплащането на неустойка за забава в размер на 25 % годишна лихва върху просрочените и неплатени погасителни вноски за договорна лихва в размер на 3713, 86 лева, от която е останала да се дължи сумата от 2000, 01 лева за периода от 20.02.2020 г. до 20.01.2025 г. С оглед на изложеното ищецът претендира солидарното осъждане на тримата ответници за заплащането на следните суми по договора за заем № 4854/16.01.2020 г: 6700 евро ( с равностойност 13 104, 06 лева) – неплатена главница, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска на 20.01.2025 г. до пълното й изплащане; 4 547, 84 лева - неплатена договорна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.12.2024 г.; 5500, 94 лева –неплатена неустойка върху размера на просрочените и неплатени вноски за главницата за периода на забавата от 20.02.2020 г. до 20.01.2025 г.; 2 000, 01 лева – неплатена неустойка върху размера на просрочените и неплатени вноски за договорна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.01.2025 г. В срока по чл.131 от ГПК ответниците И. М. С., М. И. С. и Б. И. С. не са подали отговор на исковата молба. С постановеното по делото решение, обективирано в протокола от о.с.з., районният съд е приел, че относно процесния договор за заем не е налице изключението при приложението на ЗПК, уредено в разпоредбата чл. 4, ал. 1, т. 13 от ЗПК. За да достигне до тези изводи районният съд е приел, че замополучателят не е бил член – кооператор преди сключването на договора за заем, а е получил това качество със сключването на договора за заем. Според районния съд процесният договор за заем е следвало да отговаря на разпоредбите на ЗПК, което не е сторено и поради това е недействителен, с което е обосновал извода, че на осн.чл.23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита. Отделно от изложеното районният съд е приел, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, с което е достигнал до извода за нищожността на целия договор за заем. При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо в обжалваните части, като при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението в обжалваните части, съобразно оплакванията във въззивната жалба като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните. По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото. Ищцовата кооперация е небанкова финансова институция съгласно пар. 12 от ПЗР на ЗКИ, като по делото е представено и нарочно удостоверение № BGK 0237, издадено от БНБ. Съгласно пар.12 от ПЗР на ЗКИ - Взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, създадени по Схемата за земеделски капиталов фонд съгласно сключени Договори между правителството на Република България и Европейската комисия за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства, продължават дейността си като финансови институции по смисъла на този Закон /ЗКИ/ и по ред, установен от МС. Редът за предоставяне на кредити от тези финансови институции е регламентиран с ПМС№ 343/30.12.2008 г.което е обнародвано в ДВ бр.4/16.01.2009 г. От фактическа страна се установява, че ответникът И. М. С. е подал молба вх.№ 20 от 15.01.2020 г. до ищцовата кооперация, с която е поискал отпускане на заем от 6 700 евро за период от 60 месеца. В молбата са посочени и поръчителите - ответниците М. И. С. и Б. И. С., като тримата ответници са подписали молбата. По молбата за отпускане на кредит е взето Становище от кредитния инспектор на ищцовата кооперация ВККЧЗС „Марица инвест“ на 16.01.2020 г., според което кредитоискателят И. М. С. е с дялова вноска 720 лева, същият е ползвал кредити от кооперацията и има кредитна история. Прието е, че исканият заем отговаря на всички реквизити на кредитен продукт лични проекти, взето е становище за разрешаване на кредита и неговото обезпечаване със запис на заповед и двама поръчители. По делото не е спорно, че е сключен договор за заем № 4854 от 16.01.2020 г. с ищцовата кооперация като заемодател, И. М. С. като заемополучател, по който М. И. С. и Б. И. С. като поръчители. С договора ищцовата кооперация се задължава да предостави в заем сумата от 6 700 евро с падеж за връщане 20.12.2024 г., с предназначение: лични проекти, срещу задължението сумата да се върне, ведно с възнаградителна лихва от 14 % на годишна база, начислявана на 20 – то число всеки месец върху остатъка от дължимата главница по заема. По договора се дължат еднократно такса за управление от 2,3 % върху размера на главницата или 301.39 лв., такса за проучване, разглеждане и произнасяне по молбата за заема от 15 лв. При сключване на договора заемополучателят задължително прави и вноска за дялов капитал от 155 лв., за която е дал съгласие да бъде прихваната срещу задължения по заема. Уговорено е връщане на заема на месечни вноски за главница и лихва по подписан погасителен план. С чл.18 е предвидено начисляване на неустойка за забава от 25 % при забавено плащане на вноските за главница, върху дължимата сума на неплатена/просрочена вноска за главница до изплащането й, както и неустойка за забава от 25 % при забавено плащане на вноската за лихва върху дължимата сума на неплатената/просрочена вноска за лихва до изплащането й.За обезпечаване на заема е уговорено предоставяне на поръчителство от страна на поръчителите М. И. С. и Б. И. С.. Договорът е подписан и от тримата ответници – от първия ответник като заемополучател, от втория и третия ответник като поръчители. На 16.01.2020 г. между ищцовата кооперация и всеки от поръчителите е подписан отделен Договор за поръчителство № 4854, като поръчителите са се съгласили да отговаря солидарно за задълженията на заемополучателя по договора за заем № 4854. По делото се установява, че първоначалният подписан погасителен план от заемополучателя е за вноски в евро. По негово писмено искане от 16.01.2020 г. е разрешено връщане на заема в лева, подписан е погасителен план, в който дългът е превалутиран от евро в лева по фиксинга на БНБ, при което главницата възлиза в размер на 13 104, 06 лева, т.е. 6700 евро. Според погасителния план, ежемесечно от 20.02.2020г. до 20.12.2024 г., се начислява на 20 – то число лихва, а главницата се връща на 60 вноски (т.е. пет години). За предоставените 6 700 евро ( с равностойност 13 104, 06 лева) главница се дължат общо 2356,14 евро ( с равностойност 4 608, 20 лева) лихви за петте години. Представено е преводно нареждане от 16.01.2020 г., съгласно което кооперацията е превела по банковата сметка на заемополучателя сумата от 12 632, 67 лева, т.е. с равностойност 6458,98. Според счетоводна справка от ищеца, посочената сума е преведена след като от договорената главница е прихваната сумата за довнасяне от 241,02 евро ( с равностойност 471, 39 лева). При условията на чл.266, ал.3 от ГПК във въззивното производство се допусна извършването на съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на ССчЕ е прието като неоспорено от страните и същото следва да се цени като обективно, компетентно и безпристрастно дадено. От същото се потвърждава, че на 16.01.2020 г. е заверена банковата сметка на И. М. С. със сумата от 12 632, 67 лева, с което кредитът е изцяло усвоен. Според вещото лице сумата е изчислена по следния начин: 13 104, 06 лева – отпуснат размер на кредита; 15 лева – приспадната такса за проучване; 155 лева – приспадната вноска дялов капитал; 301, 39 лева – приспадната такса за управление на кредита, т.е. общо приспадната сума от 471, 39 лева, поради което преведената сума по сметка на кредитополучателя е 12 632, 67 лева. От 16.01.2020 г. до 12.04.2023 г. по кредита са платени суми в общ размер на 4460, 39 лева, с които е извършено погашение на договорна и наказателна лихва. Според заключението на ССчЕ, към датата на падежа 20.12.2024 г. дългът се е формирал по следния начин: 13 104, 06 лева – дължима главница; 4547, 84 лева – дължима договорна лихва; 5500, 94 лева – дължима наказателна лихва върху просрочена главница; 2000, 01 лева - дължима наказателна лихва върху просрочена лихва. След датата на падежиране на кредита е постъпила сума в размер на 500 лева, с която са погасени част от дължимите наказателни лихви върху просрочени лихви, при които същите са в размер на 1500, 01 лева. С оглед на така установения от фактическа страна правен спор и предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното: По делото е безспорно установено, че между ищцовата кооперация и И. М. С. е сключен договор за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, солидарно задължени по който са М. И. С. и Б. И. С. като поръчители с договора за поръчителство № 4854/16.01.2020 г. Оплакванията на въззивника са относно приложението на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото районният съд е приел, че не е налице изключението на чл.4, ал.13 ЗПК и договорът за заем попада в обхвата на ЗПК. Поради последното районният съд е приел за недействителен договорът за заем като несъответстващ на изискванията на ЗПК. Съгласно чл.4, ал.13 ЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит, предоставяни от взаимоспомагателни каси и кооперации на техните членове, без лихва или при лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара. В случая безспорно ищцовата кооперация е небанкова финансова кредитна институция, чиято основна дейност е по предоставяне на заеми на член – кооператорите, работещи в областта на селското стопанство, съгласно Постановление № 343 на МС от 30.12.2008 г. за реда за продължаване на дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани. Предоставеният от кооперацията заем по договора от 16.01.2020 г. е с възнаградителна лихва от 14 %, която е по – ниска от преобладаващата на пазара – районният съд е достигнал до същия извод и по този въпрос няма спор в производство. Поставеният въпрос е относно качеството на И. М. С. като член – кооператор в ищцовата кооперация, което е отречено от районния съд. Според районният съд членството на първия ответник е възникнало с цел предоставяне на заема, след внасянето на дяловата вноска от 155 лева и подлежи на прекратяване при погасяване на задълженията на ответника с дяловата вноска. Според разпоредбата на чл.6, ал.2 от Устава на кооперацията, който е обявен по партидата на ищеца в АВ – ТР, приемането на нови членове става с решение на управителния й съвет ( УС) въз основа на подадена писмена молба за членство, като членственото правоотношение възниква от датата на решението на УС на кооперацията, а в случай че не бъде утвърдено от ОС се прекратява – в който смисъл са и разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и 2 от ЗК. Следователно задължението на първия ответник за внасяне/довнасяне на вноска в дяловия капитал не е предвидено като елемент от фактическия състав за възникване на членственото правоотношение. Дължимите от член – кооператорите вноски са уредени в чл.46, ал.1 от Устава и същите са еднократна встъпителна вноска и дялова вноска в капитала на кооперацията, но внасянето на нито една от тях не е предвидено като условия за възникване на членствено правоотношение.Т.е. неправилно е разбирането, че внасянето на вноската от 155 лева от дяловия капитал е правопораждащо за възникването на членството на първия ищец в кооперацията, респективно и че същото би отпаднало при прихващане на задължения му с вноската. По същество задължението на първия ответник за внасяне на дяловата вноска от 155 лева, уредено в чл.4, ал.3 от договора за заем, е релевантно към предвиденото ограничение в чл.18, ал.5 от Устава, според което общият размер на отпуснатите на всеки заемополучател кредити не може да надвишава 15 дяловата му вноска. По делото се установява от представеното Становище на кредитния инспектор на ищцовата кооперация от 16.01.2020 г., че първият ответник е с дялова вноска 720 лева, същият е ползвал кредити от кооперацията и има кредитна история. Следователно доколкото ответникът е имал дялова вноска от 720 лева, довнасянето в дяловия капитал от 155 лева е било с цел спазване на предвиденото ограничение в чл.18, ал.5 от Устава при отпускане на кредита. Становището на кредитния инспектор от 16.01.2020 г. не е оспорено като доказателство и следва да се цени при установяване на обстоятелството, че първият ответник е имал качеството на член – кооператор, което всъщност не е спорно между страните по делото. Ето защо в качеството си на член – кооператор първият ответник е подал молбата си за отпускане на кредит от 15.01.2020 г., която предхожда сключването на договора на 16.01.2020 г. В аспекта на изложеното се налага извод, че процесният договор за заем е сключен между ищцовата кооперация с първия ответник като член – кооператор при лихва, която е по – ниска от преобладаващата на пазара, поради което разпоредбите на ЗПК не намират приложение съгласно чл.4, ал.13 ЗПК. Следва и да се посочи, че изискванията на този закон са приложими само за договорите за кредит, сключени с потребители, а потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договора действа извън рамките на своя“та търговска или професионална дейност / § 13 т. 1 от ЗЗП /. По делото се установява, че при подаване на молбата си за отпускане на заем И. М. С. е действал като физическо лице - земеделски производител, същият е бил член – кооператор и като такъв му е предоставен заема от взаимоспомагателната кооперация. Ето защо, неправилни са изводите на районния съд за недействителност договора за заем поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК, доколкото последният не намира приложение. Неправилни са и изводите за нищожност на клаузата за договорна лихва. В случая не е налице потребителска защита, поради което разпоредбите на чл.143 от ЗЗП не намират приложение. Не се установява нарушаване на добрите нрави, на изискванията за добросъвестност и значително неравновесие между правата и задълженията на страните във връзка с конкретно посочените в договора хипотези за промяна от заемодателя ( едностранно, без предизвествие, без предупреждение и анекс) на договорения лихвен процент. Тези хипотези са уредени в чл.3, ал.3 от договора за заем и представляват обективни обстоятелства ( настъпването на инфлационни процеси над 10 %, отпадане на валутния борд, обезценяване на еврото с повече от 10 % на годишна база, настъпване на конкретно посочени форсмажорни обстоятелства), които стоят извън контрола на заемодателя и са относими към промяната на лихвения процент. Предвиден е и начинът на изменение на лихвения процент като същият се увеличава със съответен на промените процент. Същевременно по делото не се твърди и не се установява лихвеният процент от 14 % по договора да е бил увеличен, първоначално уговореният е продължил да се прилага по договора. Следователно, по делото не се установява недействителност на клаузата за договорна лихва, която е валидно договорена в размер на 14 % върху главницата и същата не е променяна. По отношение на клаузите за неустойка, установени в разпоредбите на чл.18 ал.1 и ал.2 от договора за кредит, също се установява, че са действителни и не са установени в противоречие с добрите нрави. Неустойките са уговорени с оглед санкциониране на заемополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение в установения за това срок, като размерът на същите не е прекомерен. С оглед на изложеното, след самостоятелна преценка на процесния договор за заем, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че същият е действителен и като такъв е породил облигационните си последици. По делото се установява, че ищцовата кооперация е изпълнила поетото в писмения договор парично задължение и е предала на заемополучателя сумата, предмет на процесния договор за заем. Към датата на сезиране на съда е настъпил падежът за изпълнение на задълженията по договора за заем, които не са платени доброволно. Предявеният иск от кредитора срещу заемополучателя и поръчителите е в шестмесечният срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД, поради което исковата претенция срещу последните е допустима като непогасена от изтекъл преклузивен срок. От неоспореното заключение на ССчЕ се установява, че дължимата главница по договора за заем е в размер на 6 700 евро ( равностойност 13 104, 06 лева), поради което искът за същата е доказан по основание и по размер, поради което следва да се уважи ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 21.01.2025г. до окончателното плащане. Според заключението на ССчЕ, просрочената неплатена договорна лихва е в размер на 2 325,27 евро ( с равностойност 4 547, 84 лева), в който размер искът е доказан и следва да се уважи изцяло. Заемополучателят е допуснал просрочия в изплащането на вноските, както и след настъпването на окончателния падеж, поради което е в забава и при наличие на предвиденото в договора основание му е начислявана неустойка за просрочена главница и за просрочени договорни лихви. Според вещото лице дължимата неустойка за просрочена главница е в размер на 2 812,59 евро ( с равностойност 5 500,94 лева), поради което искът е доказан и по размер, и следва да се уважи изцяло. Изчислената от вещото лице неустойка за просрочени договорни лихви е в размер на 1022,59 евро ( с равностойност 2000, 01 лева), от които са погасени 255,65 евро ( с равностойност 500 лева), поради което искът за същите следва да се уважи до размера на 766,94 евро ( с равностойност 1500, 01 лева), а да се отхвърли до пълния предявен размер. С оглед на изложеното неправилно районният съд е уважил предявените искове само по отношение на заемополучателят за чистата стойност на кредита на осн.чл.23 ЗПК. Исковете за ангажиране на солидарната отговорност на тримата ответници са основателни за главницата от 6 700 евро ( с равностойност 13 104, 06 лева), договорната лихва от 2 325,27 евро ( с равностойност 4 547, 84 лева), неустойката за просрочена главница от 2 812,59 евро ( с равностойност 5 500,94 лева) и неустойка за просрочени договорни лихви от 766,94 евро ( с равностойност 1500, 01 лева). Решението на районния съд е влязло в сила в частта, с която е осъден И. М. С. да заплати сумата от 4178,42 евро ( с равностойност 8 172,28 лева), която е част от главницата 6 700 евро ( равностойност 13 104, 06 лева), следва обаче да се ангажира солидарната отговорност на тримата ответника за заплащане на пълния претендиран размер на главницата, както и на останалите акцесорни вземания. Ето защо следва да се отмени решението в обжалваните части като се постанови осъждане на М. И. С. и Б. И. С. солидарно да заплатят главница от 4178,42 евро ( с равностойност 8 172,28 лева) наред с И. М. С. ( доколкото вече същият е осъден с влязлата в сила осъдителната част на решението за плащането на този размер от главницата), както и тримата ответника да бъдат осъдени да заплатят солидарно останалите задължения за главница, договорна лихва и неустойки; следва да се отхвърли иска за неустойка за просрочени договорни лихви за разликата над 766,94 евро ( с равностойност 1500, 01 лева) до пълния предявен размер от 1022,59 евро ( с равностойност 2000, 01 лева) предвид погасяване на 255,65 евро ( с равностойност 500 лева) според ССчЕ. Предвид изхода на делото на въззивника се следват разноски за първоинстанционното производство в размер на 2927,66 евро (5 726 лева) съразмерно на уважената част от исковете. РС е присъдил разноски в размер на 970,50 евро (1898,13 лв.), поради което с настоящото решение следва допълнително да се присъдят 1 957,16 евро ( 3 827, 87 лева) по съразмерност.За въззивното производство въззивникът е направил разноски от 2674,64 евро (5231,14 лева), от които следва да му бъдат присъдени разноски от 2621, 45 евро (5127,11лева) по съразмерност. Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд