Мотиви към Решение № 142 от 18.10.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 117/2023 г.

МОТИВИ на решение от 16.10.2023 г., постановено по в.н.а.д. №

117/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, І-ви въззивен състав.

С решение № 10 от 24.01.2023 г. на Районен съд – Е. П., постановено по

а.н.д. № 161/2022 г. по описа на същия съд, обвиняемата Г. Б. С., с ЕГН: ••••••••••, от гр. Е. П., е призната за невиновна в това, че за времето от 27.10.2019 г. до 03.11.2019 г., в гр. Е. П., пл. „Н." № 3, в сградата на Начално училище „Х. Б.", в избирателна секция № 231700006, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през

непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, упражнила активно избирателно право - гласувала в провеждащите се избори за кмет на община и общински съветници, без да има такова право, като деянията са извършени както следва:

1. На 27.10.2019г., в гр. Е. П., пл. „Н." № 3, в сградата на Начално

училище „Х. Б.", в избирателна секция № 231700006, упражнила активно избирателно право - гласувала в провеждащите се избори за общински съветници и кмет на община, без да има такова право;

2. На 03.11.2019г., в гр. Е. П., пл. „Н." № 3, в сградата на Начално

училище „Х. Б.", в избирателна секция № 231700006, упражнила активно избирателно право - гласувала в провеждащите се избори за кмет на община (втори тур), без да има такова право, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото ѝ обвинение.

Срещу така постановеното решение е депозиран въззивен протест от

прокурор при РП-Е. П., с твърдение, че атакуваният съдебен акт е необоснован, неправилен и незаконосъобразен. В допълнение към протеста се изразява упрек към съда, че неправилно бил приел, че разпоредбата на чл. 396 от Изборния кодекс противоречи на чл. 42, ал. 1 от Конституцията, поради съотношението на тези норми като специален към общ закон. Сочи се, че съгласно цитирана съдебна практика служебно ангажираните с изборите лица не могат единствено въз основа на това си качество да гласуват, щом не са включени в съответния избирателен списък, при условие, че постоянният или настоящият им адрес не попада в този район. Оспорват се изводите на съда за липса на субективната страна на престъплението, тъй като незнанието на правилата за гласуване и обстоятелството, че гласуващият е допуснат до гласуване от страна на комисията при липсата на предпоставки за това, не би могъл да води до оневиняване на дееца. Оспорва се и като недоказана и неоснователна изразената защитна теза, че отсъствието на обвиняемата от страната е препятствало подаването на заявление за включването в

избирателния район по настоящ адрес. В заключение се посочва, че обвиняемата, като член на секционна избирателна комисия, е била длъжна да познава и да спазва нормативната уредба и методическите указания и решенията на ЦИК, касаещи изборния процес, и да следи именно за законосъобразното му провеждане, вместо да го нарушава, което следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство. С изложените аргументи се иска постановяване на ново решение, с което обвиняемата да бъде призната за виновна, като бъде освободена от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба в размер на 3000 лева.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С.

окръжна прокуратура поддържа протеста на прокурора от РП - Е. П. срещу оправдателното решение на първия съд. Възразява срещу оправдаването на обвиняемата, като счита, че изводите на районния съд за липса на субективната страна на деянието са неправилни и почиват на разширително тълкуване на закона. В тази насока развива тезата, че като член на секционна избирателна комисия, обвиняемата е била напълно наясно с правилата за гласуване, в частност - с възможността да заяви къде ще упражни правото си на глас в предвидения 14-дневен срок. По тези съображения, прокурорът от СОП моли въззивния съд да уважи протеста, като отмени атакуваното оправдателно решение и признае обвиняемата С. за виновна по повдигнатото ѝ обвинение, с налагане на административно наказание „глоба“.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитата на обв. С. в

лицето на адв. Г., моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Защитникът изтъква, че обвиняемата е имала активно избирателно право - не е била налице която и да е от предпоставките по чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Р. Б.. Поради това счита, че е налице единствено нарушение на предвидения ред за упражняване на правото на глас, което не изпълва елементите на състава на чл. 168, ал. 1 от НК, и обосновава обективната несъставомерност на деянието. Изтъква, че производство със сходен предмет е било образувано срещу друг член на секционната комисия, като същото е било прекратено. Допълнително защитникът посочва, че не са събрани данни обвиняемата да е преминала инструктаж във връзка с процедурата за провеждане на изборите. В заключение счита, че първостепенният съд е достигнал до правилен извод, като е отчел ниската обществена опасност на извършеното и субективната несъставомерност на деянието. Ето защо защитникът намира, че първостепенният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който моли да бъде потвърден от въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, обвиняемата Г. С.

поддържа становището на своя защитник. В последната си дума във въззивното производство не се признава за виновна в извършването на престъпление.

Софийският окръжен съд, след като обсъди изложените в протеста и в

жалбата на частния обвинител съображения, както и доводите на страните във връзка с данните по делото, и след като сам служебно провери изцяло правилността на атакуваното решение по реда на чл. 314 от НПК, намира следното:

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в

хода на първоинстанционното и във въззивното съдебно следствие, и след анализ на цялата доказателствена съвкупност, решаващият състав на въззивният съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната, относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

Към края на 2019 г. обвиняемата се завърнала в Р. Б.. Била поканена да

участва като член на секционна избирателна комисия в гр. Е. П., при провеждане на изборите за общински съветници и кмет на Община Е. П., като приела поканата.

Към този момент обвиняемата С. имала регистриран постоянен адрес в

гр. С., ж.к. „Л. Т.“ № 20, вх. А, ет. 1, ап. 4, считано от 19.11.2001 г., и настоящ адрес в с. Г. Е. П., общ. Е. П., обл. С., ул. „С.“ № 33, считано от 25.01.2000 г. За насрочените през октомври-ноември 2019 г. избори обвиняемата С. била включена под № 194 в избирателните списъци по постоянния си адрес, секция № 224613056, намираща се в гр. С., ж.к. „Л. Т.“.

На 27.10.2019 г. обвиняемата С. взела участие в местните избори като

член на СИК № 231700006. Изборите в гр. Е. П. се провеждали в сградата на НУ „Х. „Б.“, находяща се на пл. „Н.“ № 3. В рамките на деня обвиняемата не е напускала изборната секция.

В края на изборния ден обвиняемата С. и други лица - Д. Я. и Т. С., били

дописани в избирателния списък. Обвиняемата попълнила декларация, че не е гласувала в друга избирателна секция и няма да гласува в друга избирателна секция. Представила лична карта, след което упражнила правото си да избира местни органи на управление.

На 03.11.2019 г. обвиняемата С. отново взела участие в изборите, в

същата секционна избирателна комисия.

В края на изборния ден обвиняемата била дописана в избирателния

списък заедно с Т. С.. Обвиняемата попълнила декларация, че не е гласувала в друга избирателна секция и няма да гласува в друга избирателна секция. Представила лична карта, след което упражнила правото си да избира кмет на втория тур на изборите.

Възприетата фактическа обстановка и изведените въз основа на нея

фактически констатации от въззивния съд са в съответствие с изложените такива от първоинстанционния съд. Фактическите изводи, изложени в атакуваното решение, са съответни и на приетото за установено от прокурора в постановлението, внесено по реда на чл. 375 от НПК и са съобразени разпоредбата на чл. 378, ал. 3 от НПК.

Въззивният съд кредитира напълно събраните по делото доказателства

и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите В. С., П. В. и Р. Н., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие; приобщените от първостепенния съд, по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. Въззивният съд не констатира каквито и да било противоречия в събраните и кредитирани доказателства, като счита, че релевантните за правилното решаване на делото факти се установяват по категоричен начин от кредитираните доказателства. Въззивният съд кредитира приобщените в хода на проведеното пред настоящата инстанция съдебно следствие писмени доказателства - справка от НБД „Население“ /л. 35 по делото/, справка от Община Е. П. /л. 38/, копие на декларация /л. 39/, които потвърждават изложените по-горе изводи. Доколкото и страните по делото не спорят относно възприетата за установена фактическа обстановка, при осъществената цялостна проверка на

постановения съдебен акт, въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е установил релевантните факти.

При така възприетата за установена фактическа обстановка, въззивният

съд достигна до следните изводи от правна страна:

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени

поотделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че обвиняемата Г. Б. С., за времето от 27.10.2019 г. до 03.11.2019 г., в гр. Е. П., пл. „Н.“ № 3, в сградата на начално училище „Х. Б.“, в избирателна секция № 231700006, при условията на продължавано престъпление, упражнила активно избирателно право - гласувала в провеждащите се избори за кмет на община и общински съветници, без да има такова право, както следва:

на 27.10.2019 г., в гр.Е. П., пл.“Н.“ № 3, в сградата на начално училище „Х. Б.“, в избирателна секция № 231700006, упражнила активно избирателно право - гласувала в провеждащите се избори за кмет на община и общински съветници, без да има такова право; на 03.11.2019 г., в гр.Е. П., пл.“Н.“ № 3, в сградата на начално училище „Х. Б.“, в избирателна секция № 231700006, упражнила активно избирателно право - гласувала в провеждащите се избори за кмет на община и общински съветници, без да има такова право, като по този начин от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Предвид на това, с новото решение въззивният съд призна обвиняемата

за виновна в извършването на описаното престъпление.

Съставът на престъплението по чл. 168, ал. 1 НК има за обект на закрила

обществените отношения, свързани с политическите права на гражданите. По- конкретно, този текст от Наказателния кодекс охранява законосъобразното провеждане на изборния процес, като предвижда наказателна отговорност за упражняване на избирателно право, без деецът да е имал право на това. Основните характеристики на избирателното право като субективно право на

гражданите са посочени в Конституцията на Р. Б. (чл. 10, чл. 42) и са доразвити в приетото изборно законодателство.

Съдържанието на понятието „избирателно право“, употребено в ал. 1

на чл. 168 НК, доколкото обуславя наказателната отговорност на гражданите, подлежи на стриктно тълкуване и включва конкретно визираните не само в Конституцията, но и в останалите закони предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Изборния кодекс, избирател, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поиска да бъде вписан в избирателния списък по настоящ адрес не по-късно от 14 дни преди изборния ден. Това искане следва да се направи писмено и да бъде адресирано до кмета на общината или другите посочени в нормата лица, като след сезиране на съответния орган, по силата на чл. 36, ал. 3 от ИК, избирателят се включва в избирателните списъци по настоящ адрес и се заличава от списъците по постоянен адрес. Едва тогава избирателят има право да упражни гласа си в секцията, съответна на неговия настоящ адрес съгласно заявеното от него.

От събраните по делото доказателства е видно, че обвиняемата не е

подала предвиденото в тази законова разпоредба искане, като по този начин се е лишила от законовата възможност да гласува, в която и да е секция, различна от секцията, в която е била вписана - по нейния постоянен адрес. При това положение, въззивният съд счита, че изложеното в мотивите на районния съд разбиране за съставомерността на деянието на обвиняемата почива на стеснително тълкуване на текста от закона.

Противно на приетото от първостепенният съд и аргументирано от

защитника становище, условията за наличието на право на глас не се изчерпват само с предвидените в Конституцията отрицателни предпоставки - лицето да не е поставено под запрещение, да не изтърпява наказание лишаване от свобода, както и да е навършило 18-годишна възраст. Законовият текст на чл. 168, ал. 1 от НК визира всички останали условия, които имат отношение към законосъобразното и редовно протичане на изборния процес. Противното би представлявало превратно тълкуване на текста от Наказателния кодекс, в разрез със заложения в него действителен смисъл.

В настоящото производство беше категорично установено, че

обвиняемата С. е имала регистрация по постоянен адрес, датираща от 2001 г. – в гр. С. и по настоящ адрес от 2000 г. – в с. Г. Е. П.. Поради това, съобразно липсата на волеизявление от обвиняемата по реда на чл. 36 от Изборния кодекс, настоящият състав на въззивния съд намира, че обвиняемата не е имала право да гласува в гр. Е. П., като по този начин е осъществила от обективна и субективна страна деянието по чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Отправеното в хода на съдебните прения възражение на защитникът -

адв. Г., касаещо приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, е неоснователно.

Обстоятелството, че обвиняемата С. е взела участие в изборния процес като член на комисия, а впоследствие е допуснала нарушение на изборните правила, съставомерно по текст от Наказателния кодекс, е достатъчен аргумент за наличие на повишена обществена опасност на деянието. Следва да се посочи също, че действията на членовете на избирателната комисия, изразяващи се в дописване на обвиняемата в избирателния списък на секцията, са ирелевантни за съставомерността на деянието. Фактът, че дееца е бил допуснат от членовете на комисията да гласува, въпреки че не имал това право, не води до друг извод, различен от този за извършено деяние по чл. 168, ал. 1 от НК.

От субективна страна, престъплението по чл. 168, ал. 1 от НК може да

се извърши само с пряк умисъл. За субективната страна на деянието следва да се съди от обстоятелството, че обвиняемата очевидно е била запозната с правилата за провеждане на избори в Р. Б.. Дори да не беше член на секционна избирателна комисия, същата би следвало да е наясно с широко отразената в медиите процедура за гласуване, в случай на наличие на регистрация по настоящ адрес и законовото изискване за подаване на заявление в тази връзка. Допълнителен аргумент за субективната страна на деянието се черпи и от факта, че Централната избирателна комисия е публикувала приети с Решение № 1281-МИ от 03.10.2019 г. Методически указания по прилагане на Изборния кодекс от секционните комисии /л. 8- гръб от ДП/, в каквато именно е участвала и обвиняемата. В тези указания ясно е упоменато, че предпоставка за гласуване в секцията, в която лицето е заето с организацията по провеждане на изборите, е наличието на регистрация по постоянен адрес в същата община или административен район, каквато обвиняемата не е имала.

При така изложеното, въззивният съд намира, че обвиняемата е

осъществила състава на престъплението по чл. 168, ал. 1 от НК, с две отделни деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

По тези съображения, въззивният съд намира за необосновани,

неправилни и незаконосъобразни изводите на първостепенния съд, с които обвиняемата Г. С. е призната за невиновна и съответно оправдана в извършването на престъпление по чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на

обвиняемата Г. С. за извършеното деяние, като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземе предвид чистото съдебно минало и трудовата ангажираност като социален асистент, както и че същата не се отличава с каквато и да било обществена опасност. В насока отегчаване положението на обвиняемата следва да се посочи, че същата е извършила

предметното престъпление с две отделни деяния, като гласът в двата изборни тура е бил отчетен като действителен /л. 63 от ДП/. Наред с това, същата е член на секционна избирателна комисия, поради което би следвало да следи за спазването на изборните правила и законосъобразното протичане на изборния процес. Същата носила отговорност както за своите действия, така и за цялостния ред в изборния ден, което внася допълнителен укор към извършеното.

Преценявайки в своята съвкупност всички тези обстоятелства,

въззивната инстанция намери, че на обвиняемата Г. С. следва да бъде определено и наложено за престъплението по чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК административно наказание „глоба“, при превес на смекчаващите отговорността ѝ обстоятелства - в минималния предвиден размер - 1000 лева.

По тези съображения от фактическо и правно естество и на основание

чл. 378, ал. 5, във вр. с чл. 334, т. 2, във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, съдът постанови решението си.

Председател:

Членове: