Решение № 77 от 21.4.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 159/2026 г.

Производството е по реда на чл. 424 НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. К., депозирано чрез изрично упълномощения адв. Р. А., за възобновяване на в.н.о.х.д. № 959/25г. на ОС-Пазарджик, с решение по което е потвърдена Присъда с рег. № 21 от 31.07.2025г. по н.о.х.д. № 171/23г. на РС-Велинград, с която е осъден на лишаване от свобода за срок от девет месеца с приложение на чл. 66 НК, глоба от 400 лева и лишаване от право на управление на МПС за същия срок за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. С искането се претендира въззивното решение да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения, които са злепоставили правото на осъдения на защита, и да бъде разпоредено ново въззивно разглеждане на делото, а алтернативно – да бъде отменена и присъдата и вместо това апелативният съд да оправдае осъдения. При пренията защитата не добави нещо ново към изтъкнатите доводи в подкрепа на искането за ново въззивно разглеждане на делото. Конкретизира искането за оправдаване, като аргументира малозначителност на случая по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Представителят на АП-Пловдив зае позиция за основателност на искането поради съществени и отстраними нарушения на съдопроизводствените правила. Пловдивският апелативен съд, като касационна инстанция, след като обсъди аргументацията на искането за възобновяване на въззивното дело, го счете за допустимо (депозирано в срок, от лице, което има право да иска проверка по реда на глава 33-та от НПК, с фиксирани и обосновани касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК) и основателно. Извършената касационна проверка доведе до констатация за незаконосъобразно процедиране от страна на велинградския и на пазарджишкия съд. Подсъдимият е искал писмен превод на владения от него език, различен от този на съдебния процес, на химико-токсикологичната експертиза, изготвена на ДП. Както РС- Велинград правилно е отбелязал, неин писмен превод не е задължителен, тъй като не фигурира сред лимитативно изброените в чл. 55, ал. 4 НПК ключови за осъществяването на правото на защита на подсъдимия актове. Само че е пропуснал да забележи, че според чл. 395а, ал. 2 НПК съдът трябва да предостави писмен превод по мотивирано искане на подсъдимия (с каквото в случая е бил сезиран), когато документът е „от съществено значение за упражняване на защитата“, а ако откаже, следва да разясни обжалваемостта на своя отказ по реда на Глава 22-ра НПК (според чл. 395г, ал. 3 НПК). В същия смисъл е Директива 2010/64/ЕС относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. В практиката по приложение на директивата е утвърдено разбирането за „съществен“ документ – това е документ, необходим, за да може обвиняемият да се запознае в пълнота с обвинението и да организира защитата си. В настоящия случай споменатата експертиза неминуемо е от решаващо значение за тезата на защитата относно съставомерността, защото предоставя специални знания по въпроса дали резултатът от кръвното изследване за търсене на наркотични вещества се е позитивирал от приемани от К. медикаменти. Следователно съдът не е можел да приключи съдебното дирене, без да осигури превод, респ. без да предостави възможност за обжалване на своя отказ. Разискваното право на подсъдимия обаче не означава писмен превод (арг. от чл. 3, пар. 7 от споменатата директива). Трябва да се спомене и Решението на ЕСПЧ по дело № 9783/82г. (Kamasinski срещу Австрия), според което устните разяснения на съдържанието на документите са достатъчни, ако позволяват на обвиняемия да участва пълноценно в процеса. В идентичен смисъл е Решение № 229/11.04.2024г. по н.д. № 943/23г. на ВКС на РБ. В случая е било достатъчно осигуряването на качествен устен превод на съдържанието на химико-токсикологичната експертиза в съдебно заседание преди или дори по време на разпита на вещите лица. Такъв превод не е организиран, като мотивите на ВРС за отхвърляне на искането са крайно неприемливи – че подсъдимият „е имал достатъчно време да се запознае с химико-токсикологичните изследвания на разбираем език и подобно искане на настоящия етап от съдебното производство (…) е злоупотреба с право“ – вж. л. 404 от първоинст. дело. Съвсем очевидно е, че на г-н К. не е осигурен справедлив процес – процес, в който неговото право на защита да бъде осигурено. Коментираното процесуално нарушение преляло в друго, което пък е лишило районния съд от възможността да третира експертизата като част от информационната база на делото – той нито е изпълнил императивно предписаното в чл. 282, ал. 1 НПК прочитане на заключението й пред страните, нито е организирал разпит на нейните автори. Явно не е съобразил, че подобен разпит е задължителен, като може да не се проведе само ако страните се съгласят (арг. от ал. 3 на чл. 282 НПК). В случая защитата категорично е настоявала за разпит на вещите лица, а съдът си е позволил директно да отхвърли искането, и то с неразбираемото съображение, че на въпросите на защитата „е отговорено с химикотоксикологичната експертиза на л. 80 ДП“ – вж. л. 404 от н.о.х.д. № 171/23г. на ВРС. Всъщност на въпросния досъдебен лист е поместена именно експертизата, чието заключение не е прочел (и следователно не е имал процесуална възможност да ползва). ВРС не е дооценил, че разглежда т.нар. „експертно“ дело, т.е. без специални знания, от които лекомислено се е лишил, изобщо не е можел да осветли въпросите по чл. 301 НПК. Все пак е постановил осъдителна присъда, мотивите на която не са експертно подкрепени, т.е. са голословни. ПзОС е имал правомощието да отстрани разискваните две нарушения, като призове вещите лица във въззивното заседание и да възложи на участвалия преводач устно да преведе на К. експертизата, но не го е упражнил. При това е обяснил своето бездействие, сочейки, че ВРС „е приел без възражения експертизата“ (което категорично не е вярно, видно от горното изложение). Въззивният съд не е изложил какъвто и да е смислен мотив и на отказа си да уважи искането за превод. Поради разискваните съществени и отстраними нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 НПК въззивното дело следва да бъде възобновено, постановеното по него решение – отменено, а делото – разгледано от въззивната инстанция за втори път. Що се отнася до оплакването за некоректен разбор на свидетелски показания, то касае обосноваността на съдебния акт. Правомощие да изследва обосноваността, касационната инстанция няма, освен ако не е продукт на процесуални нарушения при оформяне на вътрешното убеждение на инстанционните съдилища. Подобни нарушения бяха декларитивно заявени при пренията, без да бъде изтъкнато някакво конкретно опорочаване на процеса по извеждане на решаващите доказателствени преценки, което ПАС да прокоментира. Впрочем, заради горните нарушения, свързани с липсата на приемане и поне на устен превод на експертизата, следва да се проведе ново въззивно разглеждане на делото, в хода на което могат да бъдат отстранени пороци при събирането и/или проверката на гласния доказателствен материал, като включително се използват възможностите по член 281 НПК (ако се налага). Респ. да бъде даден отговор на идеята на защитата за малозначителност на случая, какъвто отговор касационната инстанция не може да оформи преди да бъде осигурена справедливостта на процеса от инстанционните съдилища. Водим от горното Пловдивският апелативен съд