Решение № 30 от 7.8.2026 г. на Районен съд - Първомай по дело № 88/2026 г.

Административно наказателно дело № 20265340200088 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда в съответствие с указанията, дадени в мотивите на Решение №4925/28.04.2026г., постановено по КАНД № 707/2026 г., XXVI – касационен състав по описа на Административен съд – Пловдив. Съдът е сезиран с Жалба вх. № 2768/30.04.2024 г. (по описа на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив), с която „Митреви“ ООД, ЕИК: 200241583, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, обл. Пловдив, ул. „Плодородие“ № 29, представлявано от Д. Д. М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Р. П., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, моли за отмяна на Наказателно постановление № 27/17.04.2024 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Пловдив, с което на основание чл. 80, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 7 000, 00 лева за нарушение на чл. 80, ал. 1 от ЗУАВ, с доводи за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Претендира присъждане на съдебноделоводни разноски. Излагат се оплаквания за допуснати съществени процесуални пороци – в наказателното постановление не е посочена формата на изпълнителното деяние съхранение с цел продажба, пускане на пазара, търговия или др., и не е уточнено, че хладилната технологична камера се е намирала в обект на дружеството нарушител, и в коя точно негова част. Релевира се, че стореното не изпълва признаците от състава на чл. 80, ал. 1 от ЗУАВ, който визира „предлагане на пазара или извършване на търговия”, а би могло да се квалифицира като нарушение на чл. 4, ал. 1 от Захона за храните (ЗХ), по съображения че откритите при проверката стоки били с изтекъл срок на годност, но не били предназначени за търговска реализация, а били подготвени за унищожаване по надлежния ред с предаването им на „Екарисаж – Варна” според обичайната практика – всеки четвъртък, и за целта били съхранявани в камерата в складовото помещение на магазина. Въззиваемият излага становище за неоснователност на жалбата, обективирано в съпроводително Писмо вх. № 2294/02.07.2024 г., с реплики, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат задължителните реквизити на чл. 42 и 57 от ЗАНН, че правната квалификация е правилно определена, доколкото чл. 80, ал. 1 от ЗУАВ е специална разпоредба, изключваща приложението на общата по чл. 4, ал. 1 от ЗХ, че е ясно упоменато местонахождението на хладилната камера в обекта на жалбоподателя, без да е от значение къде точно в него се намира, защото целият е търговски, а в разрез със специалния нормативен режим същата не е специално отредена и обозначена за отделно съхранение на храни, негодни за човешка консумация и странични животински продукти. В открито съдебно заседание оспорващият чрез пълномощника си поддържа жалбата, а въззиваемият, представляван по пълномощие от юрисконсулт Стефан Николов Цонев, настоява за отхвърлянето й и за определяне на юрисконсултско възраграждение, както и при евентуалност за редуциране на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение до нормативно предвидения минимум. Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема от фактическа страна следното: На 17.10.2023 г. в изпълнение на Заповед № 506/16.10.2023 г. на Директора на ОДБХ– Пловдив главни инспектори от нейния Отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ в лицето на свид. Т. Т. Х. и Т. З. М., съвместно със служители от Отдел „Икономическа полиция” при Областна дирекция (ОД) на МВР Пловдив, извършили проверка, документирана в Констативен протокол № 0016982/17.10.2023 г., в магазин за хранителни стоки на дребно с транжорна, стопанисван от дружеството жалбоподател, на адрес: гр. Първомай, Кооперативен пазар, регистриран по реда на ЗХ рег. № 162100356, съгласно Удостоверение за регистрация № 19218/31.01.2018 г., и състоящ се от магазинна зала за обслужване на клиенти, оборудвана с хладилна витрина с дължина около два-два и половина метра, в която били изложени за продажба месни разфасовки и заготовки от червени и бели меса без възможност за самообслужване, и от достъпни само за служители помещения – транжорна, склад с хладилни камери и санитарен възел. При посещението си инспекторите заварили обекта в работещ режим с присъствие на продавачконсултант свид. М. Н. М., на обслужващ персонал в транжорната и на свид. Д. Д. М., изпълняващ длъжността „Технически секретар” в „Митреви” ООД, като установили, че в намиращата се в складовата му част технологична хладилна камера, предназначена за складиране на продукти в срок за годност и непредставляваща обособено съоръжение за странични животински продукти (СЖП), категория 3, негодно за човешка консумация, се съхраняват както пилета и други местни храни в срок на трайност, така и шест кашона с охладени пилета, опаковани поотделно във фолио, с общо тегло 94, 500 кг, произход Гърция, EL PE 26 EU, партиден номер L101926, , доставени от „ЕУРОФРИО” ООД, съобразно издаден от него Търговски документ № 210908/05.10.2023 г., с изтекъл на 11.10.2023 г. срок на годност, за които на място съставили Разпореждане № 0001468/17.10.2023 г. за забрана за търговия и пускане на пазара и Разпореждане № 0000327/17.10.2023 г. за насочването за унищожаване. Впоследствие връчили препис от разпорежданията и покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение на управителя на „Митреви” ООД Д. Д. М., който междувременно пристигнал в магазина, но не успял да обясни защо негодните стоки не са изолирани в хладилно съоръжение СЖП. На 19.10.2023 г. въпросните продукти били предадени от жалбоподателя за унищожаване на „Екарисаж – Варна” ЕООД, в уверение на което последният издал Потвърдителна бележка № 067365/19.10.2023 г. за получени странични животински продукти – категория 3. На 24.10.2023 г. свид. Х. съставила против юридическото лице нарушител Акт № 0000791/24.10.2023 г. за установяване на административно нарушение на чл. 80, ал. 1 от ЗУАВ в присъствието на законния му представител, както и на колежката си Т. М. в качеството на свидетел, предявила го на първия и му предоставила екземпляр срещу подпис, за следното: във връзка с извършена съвместна проверка на 17.10.2023 г. с представители на Отдел „Икономическа полиция” при ОД на МВР – Пловдив в изпълнение на Заповед № 506/16.10.2023 г. на Директора на ОДБХ – Пловдив на магазин за хранителни стоки с транжорна, находящ се на адрес: гр. Първомай, Кооперативен пазар, стопанисван от жалбоподателя, в технологична хладилна камера се съхраняват храни от животински произход с изтекъл срок на годност – охладени пилета с произход Гърция, EL PE 26 EU, партиден номер L101926, дата на производство 04.10.2023 г., срок на годност 11.10.2023 г., в количество 95, 500 кг. В акта управителят отбелязал, че няма възражения, а впоследствие отправил до въззиваемия Предложение вх. № 5895/24.10.2023 г. по чл. 58г, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН и сключил с него Споразумение № 12/15.11.2023 г. за приключване на административнонаказателното производство по реда на чл. 58г от ЗАНН, по силата на което приел да заплати в 14-дневен срок от подписването му имуществена санкция от 4 900, 00 лева за извършеното и описано в акта нарушение на чл. 80, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗУАВ. По причина че не осъществил обещаното плащане, с Мотивирано постановление изх. № 3453/22.12.2023 г. на основание чл. 58г, ал. 13 от ЗАНН Директорът на ОДБХ – Пловдив обявил спогодбата за непостигната. Възприемайки изцяло фактическата формулировка и юридическа квалификация на актосъставителя и излагайки съображения, че случаят не е маловажен по чл. 28 от ЗАНН, тъй като съставът не изисква настъпване на вредни последици и са засегнати обществени отношения, свързани с безопасността на храните и здравето на гражданите, без да се касае за изключително ниска степен на обществена опасност, и че деянието е първо по ред, Директорът на ОДБХ – Пловдив издал Наказателно постановление № 27/17.04.2024 г., връчено на жалбоподателя по пощата на 25.04.2024 г., съгласно Известие за доставяне ИД PS 4040 O13Y67 S от „Български пощи” ЕАД, с което на основание чл. 80, ал. 2 от ЗУАВ му наложил имуществена санкция в размер на 7 000, 00 лева за нарушение на чл. 80, ал. 1 от ЗУАВ. Изложената фактическа обстановка е безспорно изяснена от материалите по административнонаказателната преписка, от допълнително представените от жалбоподателя документи – Търговски документ № 210908/05.10.2023 г., издаден от „ЕУРОФРИО” ООД и Потвърдителна бележка № 067365/19.10.2023 г. за получени странични животински продукти – категория 3, издадена от „Екарисаж-Варна“ ЕООД, както и от показанията на свидетелите Т. Т. Х. изцяло и на свидетелите Д. Д. М. и М. Н. М. отчасти. Заявеното от актосъставителя се кредитира като обективно, последователно, правдиво, основано на преки впечатления и съответстващо на наличните писмени доказателства. Другите двама свидетели също пресъздават непосредствени възприятия, които обаче не заслужават пълен кредит на доверие. В частта, в която кореспондират с констатациите на свид. Х., се оценят като истинни, но противното важи за тази, в която местонамирането на негодните продукти в технологичната камера се обяснява с преместването им там след настъпила предходния ден повреда и отнасяне за ремонт на фризер СЖП, в който дотогава били съхранявани, отделени за унищожаване. Изложената версия не само не намира доказателствена опора, но и е разколебана от изявлението на свид. Х., че не е довеждана до знанието й от страна на проверявания субект, а обратното се твърди от свидетелите М.. Допълнителни доводи за игнориране на разказа им се черпят и от възможната им заинтересованост от изхода на делото предвид настояща им трудова ангажираност с наказания търговец и близкото им родство с неговия управляващ. При така очертаните фактически положения съдебният състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от активно легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, а разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА. Процесният Акт за установяване на административно нарушение № 0000791/24.10.2023 г. е съставен от материално компетентен контролен орган - д – р Т. Т. Х., на длъжност – главен инспектор в отдел ,,Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ – Пловдив, чиято материална компетентност произтича от т.I , т.2 на представената и приета при новото разглеждане на делото Заповед № РД 11-1883/17.08.2020г. на Изпълнителния директор на БАБХ, издадена във връзка с чл.96, ал.1 и 2 от Закона за управление на агротехническата верига /ЗУАВ/ (л.10). Същото важи и по отношение на административнонаказващия орган, издал атакуваното Наказателно постановление № РД-04-XI-Б-63/15.05.2024 г., а именно – Директорът на ОДБХ – Пловдив, на който е делегираната материална компетентност да издава наказателни постановления за налагане на глоби и имуществени санкции за нарушения по Закона за управление на агротехническата верига /ЗУАВ/, видно от т.II на представената и приета при новото разглеждане на делото Заповед № РД 11-1883/17.08.2020г. на Изпълнителния директор на БАБХ, издадена във връзка с чл.96, ал.1 и 2 от Закона за управление на агротехническата верига /ЗУАВ/ (л.10). При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл.42, ал.1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл.57 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Безспорно доказано е, че на 17.10.2023 г. в технологича хладилна камера в складовото помещение на функциониращ и стопанисван от жалбоподателя магазин за хранителни стоки на дребно с транжорна на адрес: гр. Първомай, Кооперативен пазар, регистриран по реда на ЗХ с рег. № 162100356, са съхранявани охладени пилета с общо тегло 94, 500 кг, произход Гърция, EL PE 26 EU, партиден номер L101926 и изтекъл на 11.10.2023 г. срок на годност. Съставомерният елемент от обективната страна на нарушението по чл. 80, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗУАВ – изтекъл срок на годност, се установява както от поставените етикети на самата стока, така и от приложен по делото (л.39 – л.40) Търговски документ №210908/ 1 от 2023-10-12, 10:05 за произхода на стоката, съдържащ информация за обратна връзка и проследимост. При дадената фактическа обстановка, която правилно е установена и описана от актосъставителя и дословно е възприета от наказващия орган, без в частност да се поражда съмнение, че хладилната камера е в обхвата на проверявания обект, както неоснователно сочи жалбоподателят, последният е привлечен към административнонаказателна отговорност за извършване на нарушение по чл. 80, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗУАВ. Текстът на чл. 80, ал. 1 от ЗУАВ предвижда глоба от 3000 до 5000 лева, а при повторност – от 5000 до 7000 лв, за този, който предлага на пазара или извършва търговия с храни от животински произход с изтекъл срок на минимална трайност или срок на годност, а ал. 2 – имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лева, а при повторност – от 13 000 до 15 000 лева, ако деецът е юридическо лице или едноличен търговец. Не се споделят възраженията на жалбоподателя за липса на описано поведение, което да е годно изпълнително деяние. В съпроводителното писмо въззиваемата страна се противопоставя на това възражение, позовавайки се на разпоредбата на чл.3, т.7 от Регламент /ЕО/ №178/2002г. Същата дава легална дефиниция на понятието "търговия на дребно". Според нормативното определение дейността по съхранението на храните при продажба или доставка на крайния потребител е част от осъществяването на търговия с хранителни продукти. Този аргумент се възприема от съда, тъй като е относим към процесния казус и осъществяваната от дружеството жалбоподател търговска дейност, като същевременно се черпи пряко от нормативен акт. Отделно от това, настоящият състав на съда намира, че описанието на нарушението от фактическа страна не следва да се разбира като дейност по преписване на правните понятия от нормативния текст в съдържанието на АУАН и на наказателното постановление. При фактическото описание трябва да бъдат описани не правни понятия, а конкретните обстоятелства, които актосъставителят е възприел, а наказващият орган е приел за установени. Тяхната правна оценка се прави с посочването на нарушените законови разпоредби (реквизит по чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН). Проверката за редовност на описанието не следва да се прави чрез извеждане на думата "съхранение" извън останалите описани фактически обстоятелства, какъвто подход е възприет в жалбата. Преценявайки съвкупно цялата описана деятелност в АУАН и в наказателното постановление, съдът приема, че волята е пределно ясна за това, че се касае за храна от животински произход, която се намира в търговски обект /магазин за хранителни стоки/. Описаната в обекта – магазин за хранителни стоки дейност несъмнено кореспондира с осъществяването на търговия. Поради това дори и самата дума "търговия" да не присъства, това не определя съществена нередовност на описанието на нарушението. В случая вместо да се използва правния термин, а направено словесно описание на конкретна по вид дейност, която еднозначно насочва към осъществяването на търговия с процесните хранителни продукти. Този подход на наказващия орган не само че не е порочен, но според настоящия състав се явява правилен и законосъобразен. По тези съображения съдът приема, че изпълнителното деяние е описано достатъчно ясно, конкретно и недвусмислено, без жалбоподателят реално да е затруднен да разбере какво му се вменява в отговорност да е извършил от фактическа страна и така е обезпечена възможността му да се защитава адекватно и пълноценно по това обвинение. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за това, че както в процесния АУАН, така и в обжалваното НП не е посочено къде в обекта конкретно се е намирала хладилната камера, в която са установени храните от животински произход – пилета с изтекъл срок на годност и наведените в тази връзка доводи, че до складовото помещение, където се е съхранявала негодната стока не бил осигуряван достъп на клиентите на магазина, които са пазарували единствено в търговската зала. Съдът се солидаризирана напълно с направеното в този смисъл опровержение от въззиваемата страна, за това, че ирелевантно е къде в обекта се е намирала технологичната хладилна камера, в която са открити пилетата с изтекъл срок на годност, тъй като законът разглежда всеки един обект за производство и търговия с храни от животински произход като цяло, без да разграничава дали храната се намира в търговска зала, хладилна камера или складово помещение. Изключение биха били само специално определени контейнери и камери за съхраняване на храни, негодни за човешка консумация и странични животински продукти, както изрично посочва въззиваемата страна, позовавайки се на чл.272 от ЗВД, който гласи, че физическите и юридическите лица, в резултат на чиято дейност се получават странични животински продукти, са длъжни да ги съхраняват в изолирани помещения, контейнери или на оборудвани площадки до предаването им за обезвреждане или съхранение в обекти по чл.259, ал.1 и 2 и инсталации по чл.259а, ал.1 от ЗВД. По делото не е установено хладилната камера, в която се съхранява храната с изтекъл срок на годност да е обособена като такава с изрично обозначение. Нещо повече, негодната храна се съхранява заедно с други храни, в това число и месни такива, които са в срок на годност, като по никакъв начин в рамките на камерата годните не са били обособени от негодните. Не е установено изобщо и наличието в обекта на отделно хладилно съоръжение – странични животински продукти (СЖП), категория 3, специално предназначено за храни с изтекъл срок на годност. При съвкупната преценка на изложеното, съдът приема, че не е допуснат недостатък, който да е от категорията на съществените и да е ограничил правото на защита на жалбоподателя. Не се споделят от настоящия състав и доводи по жалбата за квалификация на нарушението по чл.4, ал.1 от ЗХ. Жалбоподателят първо излага съображения защо деянието не се подвежда под коментирания състав на нарушение по ЗХ, а след това се критикува дейността на наказващия орган по неприлагане именно този състав. Съдът, доколкото служебно дължи проверка за правилното приложение на материалния закон, намира, че установените факти са коректно подведени от административнонаказващия орган под относимата правна норма на чл.80, ал.2 вр. с ал.1 от ЗУАВ. Тази разпоредба се явява специален закон спрямо общото правило на чл.4, ал.1 от ЗХ. Разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗХ има характер на норма принцип. От своя страна правилото на чл.80 от ЗУАВ урежда конкретна фактическа ситуация – случаите, когато се предлага на пазара или извършва търговия с храни от животински произход, които са с изтекъл срок на минимална трайност или срок на годност. В хипотезата на общата норма на чл.4, ал.1 от ЗХ се включват и храните, които не са от животински произход, както и други форми на дейност, необхванати от правилото по чл.80, ал.1 от ЗУАВ като например производството. Специалният закон изключва приложението на общия, а по изложените съображения съдът приема, че такова е съотнасянето между разпоредбата на чл.80, ал.1 от ЗУАВ и общата норма на чл.4, ал.1 от ЗХ. Разпоредбата на чл.80, ал.2 вр. с ал.1 от ЗУАВ представлява едновременно състав на административно нарушение и санкционна норма, предвиждаща неблагоприятните последици при осъществяването на това нарушение. Като е квалифицирано по този начин деянието на жалбоподателя, не е допуснато процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Съставът не изисква настъпването на конкретни вредоносни последици в причина връзка с поведението, представляващо изпълнителното деяние. Поради това от обективна страна нарушението се явява довършено с факта на предлагането на пазара и извършването на търговия с храна от животински произход, която в случая е с изтекъл срок на годност. Все в тази връзка неоснователни са възраженията по жалбата да не е доказано, че храната е била опасна за човешкото здраве. Такова изискване се съдържа в разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗХ, но не и на приложимото в случая правило на чл.80, ал.1 от ЗУАВ. Съставомерността на деянието не изисква да се изследва и доказва какви микробиологични промени са настъпили в съответния хранителен продукт от животински произход и какво би било тяхното потенциално отражение върху човешкото здраве в случай на консумация. Както се посочи, подобно обстоятелство не е включено като признак от състава на административното нарушение, поради което не се споделя тезата на жалбоподателя, че отсъствието на това обстоятелство изключва съставомерността на деянието. Вместо това достатъчно, за да бъде довършено нарушението, е самата дейност по предлагане на пазара или извършване на търговия с храна, която е с изтекъл срок на минимална трайност или срок на годност, което е доказано в настоящия случай. С наказателното постановление е наложена имуществена санкция на юридическо лице, поради което не подлежи на изследване в процеса наличието на нечие виновно поведение за извършването на нарушението. С имуществената санкция се ангажира административнонаказателната отговорност на юридическите лица за неизпълнение на техни задължения към държавата или общината при осъществяване на дейността им. Тази отговорност е обективна и безвиновна. Правилно е определена приложимата санкционна норма, като на основание чл.80, ал.2 вр. ал.1 от ЗУАВ административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя „Митреви“ ООД, ЕИК: 200241583 имуществена санкция в размер на 7000 лева. Именно с посочената разпоредба са предвидени неблагоприятните санкционни последици за извършването на търговия с храни от животински произход, които са с изтекъл срок на годност. Когато нарушението е извършено от юридическо лице, каквато е процесната хипотеза, е предвидено налагането на имуществена санкция в размер от 7 000 до 10 000 лева. Следователно на жалбоподателя е определена санкция в минимален размер. Тъй като съдебното производство е образувано по жалба на нарушителя, то положението му не може да се отегчава със съдебното решение, поради което размерът на санкцията не може да бъде увеличаван. Същевременно съгласно общите правила на ЗАНН липсва процесуална възможност и за определяне на имуществената санкция под предвидения найнисък размер. Така мотивиран, съдът приема, че не е допуснато процесуално нарушение при определянето на имуществената санкция, тя е съобразена с обществената опасност на деянието и на дееца и е справедлива спрямо извършеното нарушение. Деянието, за което е издадено обжалваното наказателно постановление, не представлява маловажен случай на административно нарушение. Съгласно § 1, т.4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Настоящият съдебен състав приема, че обществената опасност на процесното деяние не е по-ниска, а типичната за такъв вид административни нарушения. За този извод съдът съобрази внушителното количество открити по време на проверката в обект храни от животински произход с изтекъл срок на годност, а именно 95, 500 кг охладени пилета. Именно поради това, съдът намира, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, защото касае отношенията по защита на общественото здраве и засяга голям кръг от потенциални потребители на храни. След да се има предвид и целта на ЗУАВ и на Регламент (ЕО) №853/2004 – да се защитят здравето и интересите на потребителите при производството, дистрибуцията и пускането на пазара на храни и да се гарантира тяхната безопасност, поради което са засилени контролът и отговорността при такива нарушения. Предвид изложеното деянието на жалбоподателя „Митреви“ ООД, ЕИК: 200241583 не представлява маловажен случай. Чрез изпълнението на санкцията ще се постигне реална промяна в начина на организация на дейността на нарушителя, което общественият интерес изисква. По гореизложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно, обосновано и издадено при правилно приложение на материалния закон, поради което трябва да бъде потвърдено. По разноските: Съгласно императивната разпоредба на чл.226, ал.3 от АПК, приложима в настоящото производство по силата на препратката на чл.63в от ЗАНН, при новото разглеждане на делото съдът е длъжен да се произнесе по отговорността за разноските за цялото производство, включително за водене на делото в касационната инстанция. На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.3 от АПК, с оглед неоснователността на жалбата, право на разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното присъждане чрез процесуалния си представител, както при първото и новото разглеждане на делото пред въззивната инстанция, така и пред касационната инстанция. Съгласно правилото на чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. При определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да се съблюдава правилото на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правна помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 66,47 евро/130 лева до 97,15 евро/190 лева. Препращането е единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената горна граница. В първото разглеждане на делото пред РС – Първомай, в новото разглеждане на делото от друг състав на РС – Първомай и в касационното производство пред Административен съд - Пловдив административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, участвал във всички проведени открити съдебни заседания по делото. Съдът намира, че с оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 66,47 евро/130 лева за всяко отделно разглеждане на делото, както пред РС – Първомай, така и пред АДМС – Пловдив, или общо 199,40 евро/390 лева, който размер е съобразен с правилата за неговото определяне. За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят „Митреви“ ООД, ЕИК: 200241583 . Разноските по аргумент от § 1, т.6 от ДР на АПЛ следва да бъдат присъдени в полза на това юридическо лице, от структурата на което е част административнонаказващият орган, а в случая това е Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, която съгласно чл. 12, ал. 5 от Устройствения правилник на БАБХ е самостоятелно юридическо лице. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5 вр. с ал.9 от ЗАНН, съдът Водим от горното, съдът