Решение № 21 от 20.5.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 148/2026 г.

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С Присъда № 9 от 10.02.2026г. по НОХД № 1334/2025г. по описа на Районен съд-Перник подсъдимият В. М. С. е признат за виновен в това, че на 09.07.2024г. за времето от 23:00ч. до 23:48ч. в ••• в условията на продължавано престъпление се заканил на Д.В. С. с убийство, като употребил думите: „Кой си ти, бе? Е сега ще те утепам! Ще те закопам!“, „Излезни, ще те убием!“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от своето осъществяване, както следва:

1. На 09.07.2024г. около 23:00ч. в •••, по телефона, се заканил на Д.В. С. с убийство, като употребил думите: „Кой си ти, бе? Е сега ще те утепам! Ще те закопам!“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от своето осъществяване;

2.На 09.07.2024г. около 23:30ч.-23:48ч. в •••, се заканил на Д.В. С. с убийство, като употребил думите: „Излезни, ще те убием!“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от своето осъществяване,

поради което и на основание чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б“, вр. чл. 42а, т.1 и т.2 и ал.3 от НК го осъдил на наказание „пробация“ с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност от 8 (осем) месеца и периодичност от 2 (два) пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност от 8 (осем) месеца.

Със същата присъда подсъдимият В. М. С. е признат за невиновен в това, че на 09.07.2024г. в •••, направил опит да влезе в чуждо (собственост на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, но ползвано от Д.В. С.) жилище, находящо се на •••, като употребил за това сила (нанесъл поредица от удари по входната врата с което повредил същата), като деянието е било извършено нощем (около 23:30ч.-23:48ч.) от повече от две лица (като броят и самоличността на останалите извършители е неустановена), като деецът е бил въоръжен (с дървен кол) и като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини (чул, че Д.В. С. се обажда на спешен телефон 112, при което избягал), поради което на основание чл.304, пр.2-ро от НПК го оправдал по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.170, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал. 1 от НК.

На основание чл. 112, вр. чл.111 ал.1 от НПК съдът е постановил след влизане на присъдата в сила, веществено доказателство (СД-Диск-л.76) да остане по делото.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия В. М. С. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР-Перник сумата от 269.86 евро (двеста шестдесет и девет евро и осемдесет и шест евроцента), представляваща направени разноски в досъдебното производство за експертизи.

В законоустановения срок срещу присъдата е постъпил протест от прокурор в Районна прокуратура - Перник, в който се посочва, че постановеният съдебен акт е неправилен в частта, с която подсъдимият В. М. С. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по това обвинение. Прави се искане, на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК въззивният съд да отмени постановената присъда в посочената част и вместо нея да постанови нова, с която В. М. С. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, за което да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да се отложи за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, както и на основание чл.23 от НК да му бъде определено едно общо най-тежко наказание в същия размер, с приложение на чл.66, ал.1 от НК.

В допълнителното изложение към протеста прокурорът от Районна прокуратура-Перник е изложил съображения, че въпреки липсата на преки доказателства, че подсъдимия В. С. е бил сред лицата, които на инкриминираната дата са се опитали да разбият с удари входната врата на жилището на св. Д. С., за да влязат в него, то това обстоятелство е безспорно доказано въз основа на налични по делото косвени доказателства, които образуват доказателствена верига, водеща до единствено възможното заключение, че подсъдимият е извършил процесното престъпление.

С протеста и с допълнителното изложение към него не са направени доказателствени искания.

Правилността на присъдата се оспорва и с въззивна жалба от адв. Н. Ц. от ПАК – защитник на подсъдимия в частта, в която В. М. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 , вр. чл.26, ал.1 от НК.

В жалбата и в лаконичното допълнение към нея се твърди, че при постановяване на присъдата първоинстанционният съд е направил изводи, които не кореспондират със събрания доказателствен материал. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт в тази част и постановяване на нова присъда, с която съдът да признае подсъдимия за невиновен по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 , вр. чл.26, ал.1 от НК.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от Окръжна прокуратура-Перник намира, че не са налице основания за изменение или отмяна на първоинстанционната присъда, поради което предлага същата да бъде потвърдена.

Подсъдимият В. М. С. и защитникът му адв. Н. Ц. от ПАК поддържат въззивната жалба.

Настоящият съдебен състав, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира че не следва да разгледа спора по същество, тъй като при извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда установи, че при провеждане на първоинстанционното съдебно производство са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.4 от НПК, изразяващи се в следното:

Видно от приложения протокол от съдебно заседание на 10.02.2026г. по НОХД № 1334/2025г. по описа на Районен съд-Перник, след изслушване на последната дума на подсъдимия В. М. С. съдът е пристъпил директно към публично обявяване на диспозитива на присъдата си, нарушавайки установената от чл.300, чл.301, чл.310, ал.1 от НПК поредност на свързаните с постановяването на присъдата съдебни действия. В посочения съдебен протокол липсват каквито и да е констатации относно обстоятелствата по чл.300 от НПК - че след изслушване на последната дума на подсъдимия, съдът се е оттеглил на тайно съвещание, за да постанови присъдата си. Тъй като съгласно чл.131 от НПК протоколът от съдебното заседание е

доказателственото средство, с което се удостоверяват извършените процесуални действия и реда, по който са извършени, отсъствието в съдържанието му на данни по чл.300 от НПК обуславя извод, че тези съдопроизводствени действия не са били осъществени.

Постановяването на присъдата и публичното й обявяване са самостоятелни задължителни етапи от стадия на съдебното заседание, които са уредени от отделни разпоредби - чл.300 и чл.310, ал.1 от НПК. Обявяването на съдебния акт задължително се предхожда от тайно съвещание, което обстоятелство следва да бъде отразено в съдебния протокол. В Решение № 137 от 01.06.2015г. на ВКС по н.д. № 135/2015г., ІІ н.о. е прието, че процесуалните действия по оттеглянето на съда на съвещание са с фундаментално значение за законосъобразното развитие на процеса, тъй като по време на тайното съвещание се постановява присъдата - решават се въпросите по чл.301, ал.1 и ал.2 от НПК, изготвя се и се подписва диспозитива на съдебния акт. В регламента на този задължителен етап от съдебното заседание намират проявление редица основополагащи начала на наказателния процес - установеният в чл.10 от НПК принцип на независимостта на съда, процесуално гарантиран и чрез тайната на съвещанието - чл.33, ал.1 и ал.2 от НПК, принципът на непосредствеността по чл.18 от НПК, в частност произтичащото от него изискване на чл.259 от НПК за непрекъснатост на съдебното заседание; решаването на делото по вътрешно убеждение на решаващия съдебен орган (чл.14, ал.1 от НПК), правилното формиране на което включва задължението на съда да вземе решение след внимателна проверка на всички доказателствени материали по делото, вкл. и оправдателните доказателства; осигуряването на правото на защита на обвиняемия, който има право тезата да му да бъде обсъдена и да получи отговор на доводите и възраженията си и др. Поради това пропускането на етапа на тайното съвещание всякога изцяло опорочава съдебния акт и представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните. В посочения смисъл, освен горепосоченото решение на ВКС, е и трайно установената съдебна практика (Решение № 126 от 22.04.1992г. по н.д. № 51/1992г., І н.о., Решение № 133 от 15.03.2012г. по н.д. № 209/2012г., І н.о., Решение № 158 от 26.03.2012г. по н.д. № 342/2012г., ІІІ н.о. и др.).

С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че за да бъдат преодолени допуснатите съществени процесуални нарушения, първоинстанционната присъда следва да бъде отменена в нейната цялост и делото да се върне за ново разглеждане в Районен съд-Перник от друг съдебен състав. Касае се за нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.4 от НПК, които са неотстраними при въззивното разглеждане на делото, тъй като се изразяват в нарушаване на съдебните действия, свързани с постановяване на присъдата.

Констатираното основание за отмяна на постановената на 10.02.2025г. присъда обосновава позицията на настоящия съдебен състав да не вземе отношение по същество на доводите и възраженията, изложени в протеста, с допълнителното изложение към него и във въззивната жалба и допълнението към нея, депозирани от адв. Н. Ц., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия В. С..

Така мотивиран и на основание чл.334, т.1, вр. чл.355, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.4 от НПК, Окръжен съд - Перник