Решение № 326 от 16.7.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 360/2026 г.

Производството е по реда на чл. 336, ал.1, предложение първо от ГПК. Постъпила е искова молба с правно основание чл.336 ГПК, вр.чл. 5 ЗЛС, предявена от Ц. Й. П., ЕГН ••••••••••, адрес: гр.С., ул.“М.Д.С“ № 3 и К. О. П., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: 525, Mystic Valley Parkway, С., щат М. 02144 САЩ, адрес на територията на страната: гр.С., ул.“М.Д.С“ № 3, чрез адвокат С. М. Г. от САК срещу В. Г. П., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр.С., ул. •••, настоящ адрес: Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, гр. Нови Искър, ул.„Христо Ботев“ № 140 иск, с правно основание чл.336 ГПК, вр.чл.5, ал.1 от ЗЛС – за поставянето й под пълно / ограничено запрещение. В исковата молба се твърди, че страните са майка, съответно син на ответницата, която страда от хронично психично заболяване - смесено личностово разстройство с психотична декомпенсация, което я прави неспособна да разбира значението на своите действия и да ги ръководи, да се грижи за себе си, за своето здраве и имущество, както и че представлява опасност за себе си и за околните, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск за поставянето й под пълно, алтернативно - ограничено запрещение, за да се охранят в пълна степен интересите й. В съзнанието на ответницата се п оявявали панически атаки, безсъние, катастрофални и нереални мисли. Първата принудителна хоспитализация на ответницата се осъществила на 22.12.2025 г. до 21.01.2026 г. в ЦПЗ - София, в резултат на самоубийствени мисли, като била изписана с диагноза: „личностово разстройство, неуточнено, психотична декомпенсация“ (смесено личностово разстройство с декомпенсация). След изписването веднага отказала предписаното медикаментозно лечение. Втората й криза била съпроводена с прояви на насилие към майка й. Между 21.01.2026 г. и 23.02.2026 г. състоянието й се влошило, като прекарвала дните си на легло, загубила хигиенни навици, отправяла ежедневни заплахи за самоубийство към 86-годишната си майка Ц., а на 23- 24.02.2026 г. упражнила пряко физическо насилие върху нея, чрез дърпане за косата, удряне, стискане на ръцете, заплахи за палеж на дома и заплахи за самоубийство, в резултат на което отново била принудително хоспитализирана в ДПБ „Св. Иван Рилски“, където се намира и към момента . Ответникът, чрез назначения му особен представител адвокат А. М. К. от САК, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва така депозираната искова молба като неоснователна, тъй като счита, че спрямо ответницата не са налице предпоставки за поставянето й под пълно или ограничено запрещение, защото разбирала свойството и значението на постъпките и не представлявала опасност за себе си и останалите. Излага съображения в тази насока. Прокурорът изразява становище, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена касателно поставянето й под ограничено запрещение. Софийски окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното : Искът за поставяне под пълно запрещение, се явява процесуално допустим. Предявен е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от неговото предявяване по смисъла на чл. 336 от ГПК – ищецът се явява син на ответницата и подлежи на разглеждане по същество. Впечатленията на съда по реда на чл. 337, ал.1 от ГПК, придобити чрез разпит на лицето, чието запрещение се иска – отв.В. Н. установяват, че тя се намира във влошено психично здраве от края на 2025 година, страдала е от тревожности и суисидни мисли, поради социални и професионални несгоди, лекува се доброволно и адекватно, напълно осъзнава ситуацията и положението си, ориентирана е по време, място и обстановка, излага точна, последователна, аргументирана и ясна мисъл. Излага, че към момента се намира доброволно в болница за психично здраве, като редовно пиела антидепресанти и предписаните й медикаменти. Желае отново да се завърне в САЩ. Разпитаният по делото свидетел З. О.а П. – дъщеря на ответницата установява, че от края на 2025 година, докато е живяла в САЩ майка й отключила биполярно разстройство, за което не разполага с надлежни данни, като започнала прием на лекарства и се завърнала доброволно в България, където заживяла с майка й – първата ищца и баба на свидетелката. Ответницата започнала да се държи агресивно и налудно, като я обвинявала за несгодите си, започнала да й посяга физически, като я потупнала с възглавница по главата, развила суицидни намерения, не можела да се грижи за себе си, била откъсната от света, не се хранела, била неконтактна. Изпаднала в депресия, нуждаела се от грижи и внимание, които й се оказвали от нейната майка, от нея, от брат й (втория ответник) и от съпруга й. Видно от заключението на назначената и приета от съда СПЕ, неоспорена от страните, според данните от наличната документация по делото и след проведен личен преглед на ответника се установява, че при освидетелстваната е налице ПСИХИЧНО РАЗСТРОЙСТВО - ЕНДОГЕННА ПСИХОЗА, развило се върху основата на смесено личностово разстройство с нарцистични, хистрионни и параноидни особености, като към настоящия момент са налице данни за тежък депресивен епизод с изразена тревожност, висок суициден риск и психотична декомпенсация, съгласно клиничната оценка на лекуващите психиатри и цялостната медицинска документация. За по-точно определение за вида, начина на протичане и развитие, е необходимо проследяване във времето на симптомите и повлияването от лечение. Към момента терапевтичното повлияване не е достътъчно. Психозата протича с резистентност на терапията. Пред вид възрастта на осв.лице - над 60 години, преживяната трудова и социална загуба, прогнозата е по-скоро песимистична, очаква се стабилизиране на острите суицидни, импулсивни, персикуторни изживявания, но не и трайно възобновяване на функционалността. Психичното разстройство оказва съществено неблагоприятно влияние върху социалното функциониране, критичността, инициативността и способността на освидетелстваната да организира самостоятелно живота си. Налице са ограничена волева активност, липса па реалистични житейски планове, ниска критичност към заболяването и недостатъчна оценка на собствените възможности за самостоятелно справяне, което я поставя в състояние да не може да се грижи за своите работи и интереси и да разбира свойството и значението на това, което извършва. Същевременно при изследването се установяват съхранена ориентация, запазени интелектуални функции, добра концентрация и способност да разбира поставените въпроси и непосредствените житейски ситуации. Поради това не се установява такава степен на психичен дефицит, която да обосновава пълна недееспособност и невъзможност трайно да ръководи постъпките си във всички сфери на живота. Не са налице достатъчно основания за поставянето й под пълно запрещение. С оглед трайното нарушение на социалното функциониране, намалената инициативност, ограничената критичност, липсата на реалистично планиране и необходимостта от съдействие при организиране на ежедневните и имуществените въпроси, психичното й състояние, следва да бъде обсъдено необходимостта от ограничена форма на правна подкрепа, съобразно установените функционални дефицити. В о.с.з.вещото лице уточнява, че не са налице и основания за поставяне на ответницата под пълно запрещение, а по преценка на съда – под ограничено запрещение. При така установеното психично състояние и от придобитите лични впечатления, съдът счита, че ответника може фактически да се грижи за своите работи и интереси, разбира свойството и значението на извършеното, но се намира в относително адекватно състояние да ръководи постъпките си. Общата клинична картина за психическото състояние на ответницата според личните възприятия на съда, свидетелските показания и експертното заключение със сторените уточнения в съдебно заседание, мотивират настоящият състав да приеме, че в случая се касае за действително влошено психологично и психично състояние на освидетелстваното лице, породено от социални, битови, професионални и лични проблеми, които обаче са частично осъзнати, имат временен и преодолим характер, ответницата доброволно се лекува и желае да се възстанови в личностен и житейски план. Съдът счита, че влошените й отношения и спорадична ескалация на поведението й към майка й, изпадането й в депресивни състояния не са съпроводени от реална опасност за живота и здравето на лицето и околните, не представлява основание за поставянето му под пълно запрещение, а се явява преодолим процес с лични усилия, които осъзнато и явно се полагат от ответницата, съпроводен и от подкрепата на нейните близки. Настоящият казус касае наскоро влошено и възстановимо състояние на лицето (преди около година), като няма данни за наследственост, генна обремененост или отколешна психиатрична диагностицираност, по – скоро се касае труден период от живота на ответницата с тревожни проявни форми на отклонения от нормалния поведенчески модел. Ответницата се лекува доброволно и адекватно, осъзнава ситуацията и положението си, ориентирана е по време, място и обстановка, притежава добро интелектуално ниво, излага точни, последователни, аргументирани и ясни мисли, но не е самокритична към състоянието си, объркана и смутена е касателно бъдещото си житейско развитие, изразява желание и воля да съгласува бъдещите си житейски планове със семейството си, на моменти е имала суицидни мисли и нагласи. Разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЛС предвижда, че пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, но чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. В случая, видно от заключението на вещото лице, ответникът страда от заболяване –– ПСИХИЧНО РАЗСТРОЙСТВО - ЕНДОГЕННА ПСИХОЗА. Посоченото заболяване не е засегнало така дълбоко личността му, че да ограничава напълно неговата способност да се грижи за своите работи и интереси. Основание за поставяне под запрещение не е само наличието на слабоумие или душевна болест (медицински критерий), но неспособността (съответно ограничената способност) на лицето, поради това негово състояние, да се грижи за работите си (юридически критерий), т. е. необходимо е кумулативното наличие на двата критерия. Ответникът страда от душевна болест, но по делото не се установиха обстоятелства, установяващи юридическият критерий, налагащ поставянето му под пълно запрещение. От събраните по делото доказателства и непосредствените впечатления от състоянието на ответника съдът намира, че същата показва ограничена способност да се грижи за своите работи. Не се установяват факти и обстоятелства за несправяне с ежедневни задачи и същият продължава лечението си. С оглед на тези данни, съдът намира, че в случая не е налице дълбока личностна промяна, ядрото на личността на ответницата е съхранено. Възможността ответницата да прави правилна преценка на обикновени житейски, битови ситуации, да се ориентира в конкретна обстановка и да взема правилни решения са основание съдът да приеме, че критериите за дееспособност са частично засегнати, при което налице са основанията на чл. 5, ал. 2 от ЗЛС - за поставянето й под ограничено запрещение, с оглед защита на интересите й, както и осигуряване на сигурност и стабилност в обществото. За пълнота на изложението съдът следва да подчертае, че при настъпване на бъдеща благоприятна здравословна промяна на обстоятелствата - трайно подобрение на състоянието на ответницата може да се премине към съдебна процедура по отмяна на запрещението, по реда и при условията на чл.340 от ГПК. При този изход на делото, ищците нямат право на разноски, съобразно чл.338, ал. 4 от ГПК. Воден от горното и на основание чл.338 от ГПК и чл.5, ал.2 от ЗЛС, СЪДЪТ