Решение № 96 от 24.3.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 854/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл.62 и чл.69 от СК и във връзка с чл.331 и сл. от ГПК. Производството е образувано по постъпилата искова молба за оспорване на бащинство от пълнолетния ищец И. Ж. Ш., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в Б.: ••••, притежаващ лична карта N° ••••, издадена на ••••г от МВР С.З., с настоящ адрес във В. ••••, и съдебен адрес: ••••, чрез адвокат М. С. Ж., от Пловдивската адвокатска колегия, притежаваща личен номер на адвокат 1600060640, с кантора на адрес: ••••, тел: +•••, ••• ПРОТИВ: ответниците А. С. С., ЕГН ••••••••••, гр. •••, майка на детето, и С. И. Ш. ЕГН ••••••••••, родена на •••• г., чрез своята майка и законна представителка - А. С. С., ЕГН ••••••••••, ••• •••• Основание: чл.62 и сл. от СК, вр. чл.331 от ГПК Оспорване на бащинство от баща. Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата А. С. С. сключили гражданския си брак на •••г. в Община Ч., Област С.З., с акт за брак Nо 100012 от •••г. От самото начало отношенията им не потръгнали добре и скоро, след около година - през месец май 2010г. се разделили окончателно. Заживяли на различни места. Дотолкова били различни и несъвместими като характери и мироглед, че никога не са направили опит да подновят връзката си. Това довело и до своя логичен завършек. Взели сериозното и непоколебимо решение да се разведат по взаимно съгласие. Споразумението им било обективирано в Решение с № 41 от 13.07.2011г., постановено по гр.д. под № 233 по описа за 2011 година на Районен съд, Ч., с което бракът им бил прекратен. Деца от брака си нямали. Непосредствено след развода заминал да живее и работя в А., където живее и работи и до настоящия момент и където има семейство и две деца. На 07.12.2023г. получил съобщение от Районен съд Ч., по гр.д. №20235540100808, образувано от А. С. С. за издръжката на дете - С. И. Ш., ЕГН ••••••••••, родена на •••• г. Бил не само изненадан, но и шокиран. Както по-горе споменал, от месец май 2010г с ответницата били фактически разделени, факт, който е отбелязан дори в съдебното решение за развод. По време на съдебното заседание по бракоразводното дело, ответницата не му казала, че е бременна, предполага защото живеела с друг мъж, макар и да не била разведена с него. Доколкото си спомня името на този мъж бил П. П. П.. До получаване на съобщението от Съда за образуваното дело за издръжка, не знаел за съществуването на детето С.. Не знаел, че на негово име има записано такова дете. Съгласно разпоредбите на Семейния кодекс, това дете е вписано в регистрите на населението и в акта за раждането му като негово рождено дете, заради хипотезата, според която, ако в рамките на 300 дни от развода бъде родено дете, то се записва на името на първия съпруг. Той не е имал физически контакт с майка му в периода на зачеването му, не съм биологичен баща на детето. Поради това за него се пораждал правния интерес да води настоящия иск. Това дете не би могло да бъде заченато от него, поради това, че с ответницата не е имал никакви интимни отношения след фактическата ни раздяла през месец май 2010г. Не я е виждал, нито я е чувал след развода им. Всъщност за последен път я е видял на съдебното заседание по бракоразводното дело, след дългата им фактическа раздяла. Не е проявил интерес къде е, с кого живее, какви деца има, какво семейство има. Всъщност чувал е, че има четири деца от въпросния г-н П. П. П., но дали е така, дали имат брак, няма представа. Въз основа на гореизложеното, молят, да ги призоват на съд и след като докаже исковата си претенция и Съдът се убеди в нейната основателност, да постанови решение, с което да признае за установено, че детето С. И. Ш., ЕГН ••••••••••, родена на •••• г., записано в регистрите на гр. С.З., Община С.З., с акт за раждане под № 1771/17.09.2011г. не е заченато и не произхожда от него - И. Ж. Ш., ЕГН •••••••••• и че и той не е биологичен баща на детето, както и да се отрази това обстоятелство в съответните регистри. Моли, съдът да присъди в негова полза и разноските по делото, в това число и за адвокатския хонорар. Доказателства и доказателствени искания: Моли, да се приеме като писмени доказателства: Копие от удостоверение за раждане на С.; Решение № 41 от 13.07.2011 г, постановено по гр.д. № 233/2011 г. на Районен съд Ч..Моля, да допуснете до разпит един свидетел, при режим на довеждане, който ще установява обстоятелствата по исковата молба - дали от момента на фактическата ни раздяла, до развода ни аз - И. Ж. Ш. и ответницата А. С. С. сме били заедно, дали сме живеели заедно, в какви отношения сме били, както и обстоятелството - дали още преди развода ни и по време на фактическата ни раздяла, ответницата е живеела с друг мъж, кога съм заминал за А., също и относно това кога, как и при какви обстоятелства е узнал за детето С.. Затова моли, да ги призове на съд и след установяване на гореизложеното, да постанови решение, с което да признаете, че той И. Ж. Ш., не е биологически баща на детето С. И. Ш. ЕГН ••••••••••, родена на •••• година, от майка - А. С. С. ЕГН ••••••••••, като това обстоятелство да се отрази, в съответните граждански регистри и да присъдите направените по делото съдебни и деловодни разноски. По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ за размяната на книжата /исковата молба и всички приложения към нея/ между страните. В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил писмен отговор на Исковата молба от първия пълнолетен ответник А. С. С. от гр.Ч., •••, чрез пълномощника адв.К. А., гр.С.З., ••• по гр.дело № 20235500100854. Били й връчени искова молба и приложенията към нея с искане за решение, с което да се приеме за установено, че И. Ш. не е баща на роденото от него дете С. И. Ш.. Счита, че предявения иск е недопустим. Действително с ищеца имали сключен граждански брак, който е прекратен с влязло в сила решение от датата 13.07.2011г. Заседанието по бракоразводното дело било на датата 07.07.2011г в PC Ч., на което заседание се явили и той и И.. В този момент тя била бременна в края на 7 месец, началото на 8 месец. Бременността й личала доста и още повече, че било и лято. Докато чакали пред съда И. му направило впечатление и я попитал. Обяснила му, че е бременна и кога очаква да се роди детето. От този момент ищеца знаел, че тя е бременна и очаква дете и знаеше, че детето не е от него. След като се родила С., тя търсила връзка с него, за да уредят произхода й. Така преди 5 години, през лятото на 2019 година чрез познатите и дълго издирване открила координати на И.. Свързала се с него и обяснила ситуацията. Тогава той й заявил, че не го вълнува това. Писала му в Месинджър, искала да се разберат, но той отказвал да направи каквото и да е. През лятото на 2023г. И. отново се бил прибрал в Б.. Писала му и искали да се разберат нещо. Казала, че ще помисли, но явно така и не направил нищо. Приел, че иска да бъде вписан като бащата на С. и затова завела и делото за издръжка. Не е вярно, че И. не знаел за съществуването на С., нито е вярно, че на развода не съм е казала. Не е вярно, че е разбрал за детето от получаването на исковата молба за издръжка. Ищеца отдавна знаел, че има дете и това дете е с неговите имена. Искът за оспорване на произход е личен, а срокът за предявяването му е преклузивен. Правото да оспорят презумпцията за бащинство принадлежи само на изрично посочените в закона правни субекти - лицата, обвързани от родствената връзка по силата на установената презумпция за бащинство, като всеки един от тях разполага с възможността да вземе решението дали да предяви иска по свое вътрешно убеждение. Правната уредба дава приоритет на принципа за стабилност на произхода пред принципа за истинност на биологичната връзка между родителя и детето-именно защото интересите на детето са над обективния факт на биологичната връзка между тях. С изтичане на преклузивния срок за предявяване на съответния иск произходът на едно лице от конкретен родител се счита за установен. В случая ищеца е направил своя избор и в даденият му от закона срок не е оспорил бащинството на С.. По тези съображения счита, че иска е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено. С И. не са поддържали никакви отношения и физически контакт е нямала от известно време преди развода. Той не е баща на С. И. Ш.. Молят да бъдат допуснати и разпитани в качеството на свидетели две лица, които ще доказват узнаването за детето и че е нямала физически контакт и никакви отношения с ищеца. Ако искът е допустим, не се противопоставят на назначаването на ДНК съдебна експертиза, която ще определи крайния изход от делото-дали в действителност ищеца е/или не биологичен баща на нейния доверител. Т.е.едва и в зависимост от експертното заключение, съдът ще приеме основателността или не на иска. С изрично Определение на съда от датата 14.10.2024 год. като трети ответник по делото е бил конституиран лицето П. П. П., КАТО ПО ДЕЛОТО е депозирана и нова уточнена и допълнена ИМ от ищеца, с която като трети ответник е посочено именно лицето П. П. П., който се сочи като биологичен баща на детето С.. В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил писмен отговор на Исковата молба и от третия ответник по делото, а именно посоченото лице П. П. П.. Същият твърди, че по делото е предявен иск с основание чл.62, ал. 1 от СК за оспорването на бащинство от ищеца по настоящото гр. Дело с № 854/2023 год. С отговора твърдят, че съгласно разпоредбата на чл.130 ГПК искът се явявал процесуално допустим, но по неговата основателност ще вземе становище след назначаването от съда на съответната, ДНК експертиза по делото. Ответникът П. с отговора си не отрича факта, че е имал интимна връзка с ответницата А. С., преди да се разведе с ищеца, но оспорва исковата молба, тъй като не е сигурен дали е биологочния баща на детето С.. Ответникът П. също така признава и заявява, че винаги е имал съмнения относно произхода на детето, С.. Подробни съображения са изложени в същия отговор на ИМ от този ответник. По допустимостта на ИМ на ищеца Ш., съдът намира следното: Съгласно Чл. 62.