Решение № 981 от 17.4.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2412/2025 г.

Съдът е сезиран с предявен от А. С. Я. с ЕГН •••••••••• срещу Община Бургас обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 20 000 лева главница, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, както и сумата от 7 500 лева, представляваща причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, начислена за периода от 09.12.2024г. до окончателното плащане на вземането По твърдения в исковата молба, на 09.12.2024 г. около 17.00 часа ищецът излязъл от дома си и тръгнал по тротоара на ул. ••• в посока ресторант „•••“ и „•••“ в гр. Б. Вървял бавно, тъй като тротоарът по тази улица бил много неравен, част от него с разбити и разместени плочки, друга част с надигнати от корените на дърветата плочки. Около входа на сградата с адрес ул. ••• ищецът се спънал в неравния терен и паднал. Изпитал силна болка в крака и лакътя. Негов познат минавал от там и се опитал да му помогне, но ищецът изпитвал силна болка и не могъл да се изпрати и да се движи. Веднага се обадил на дъщерите си, които го завели в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД. При направения преглед и рентген лекарите от клиниката по ортопедия и травматология установили, че е налице фрактура на дясна бедрена шийка, получена при падане от собствен ръст. Ищецът бил приет в болницата, а на 11.12.2024 му била направена операция за тотална смяна на тазобедрената става. На 18.12.2024 г. той бил изписан и насочен за домашно лечение. Било му предписано медикаментозно лечение. При лечението му в болницата той заплатил 1098 лева за престой в болнична стая, потребителска такса в размер на 40 лева, 1200 лева за консултация, за закупуване на метален имплант още 4500 лева, а за лекарства, за бастун и проходилка около 500 лева. Общо разходите за престой и лечението възлизали на 7 500 лева. Ищецът излага, че в първите дни на домашното лечение не е можел да се движи и се наложило да бъде обслужван от дъщерите си. В рамките на следващите 30 дни провел няколко контролни прегледа и след закупени помощни средства, започнал опити да раздвижва крака си. При самото увреждане изпитал много силна болка, която продължила и след направената операция. Самата операция била тежка, а възстановяването след нея било продължително, като и до сега той не се е възстановил напълно. След операцията продължил да изпитва болки, не можел да върви, а това се отразило върху текущите всекидневни дейности, които не можел да извършва сам. Тъй като след изписването му от болницата той бил напълно безпомощен, двете му дъщери били непрекъснато с него, защото не можел да се обслужва сам. Не можел да си приготвя храна, да си купи нужните продукти и лекарства, не можел да се облече сам, не можел дори да отиде до тоалетна сам. Това му създало сериозен дискомфорт, изпитвал страх за себе си и срам, че дъщерите му трябва да го виждат в това състояние. Ищецът се чувствал унизен и напълно безполезен. Сочи, че до травмата здравословното му състояние било отлично, бил напълно самостоятелен и пълноценен. Тъй като се занимавал със сериозен бизнес, ищецът бил свикнал да е организиран и отговорен за живота си, но случилото се го сринало не само физически, но и психически, и емоционално. Четири месеца след инцидента той все още се движел с бастун, не можел да върви дълго и не смеел да върви без придружител. Предвид това ищецът счита, че интензитетът на изживените физически болки и страдания и съответно съпътстващите ги психични изживявания на страх и тревога след инцидента са изключително високи и макар засегнатите блага да нямат цена, обезвреда на неимуществени вреди в размер на 20 000 лева би бил справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Излага, че причината за описаната травма, която е получил е изключително лошото състояние на тротоара на ул. •••, собственост на община Бургас, която е длъжна да осигури нормалното му поддържане. Увреждането било в резултат от не полагане на грижи за този тротоар, за което отговорност следва да носи ответника. Доколкото общинската улична и тротоарна мрежа е със статут на публична общинска собственост, ответникът е длъжен, съгласно ЗОС, да ги управлява в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Самото изграждане, ремонта и поддържането на уличната и тротоарната мрежи се осъществява от общините, съгласно чл. 30 ал. 4 от Закона за пътищата. Счита, че когато общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. По изложените съображения ищецът предявява исковите си претенции. Моли същите да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени сторените в процеса разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага, че Община Бургас не е отговорна за настъпилите вредоносни последици, тъй като не е налице причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения, които произтичат от качества на положената настилка. Претърпените имуществени и неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от падане поради причини, свързани с неизвършена работа. Намира, че вината за причиненото счупване е изцяло на ищеца или поне споделена, тъй като община Бургас е спазила наличния норматив за полагане на подходящи за нормално придвижване на пешеходци улични и тротоарни настилки. Тротоарните плочки в района където се твърди, че е настъпил инцидента са с ненарушена цялост, няма счупени, изместени или липсващи плочки или не отговарящи на приетите стандарти. Тротоарът е проектиран и изпълнен изцяло в унисон с изискванията на предходно действалите нормативни актове и отговаря и на тези на Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационнотранспортната система на урбанизираните територии. Ответникът сочи, че действително в една част на тротоара има минимален наклон на плочки една срещу друга, но той е пренебрежимо малък и не е от характер да наруши обстановката, още по - малко да предизвика инцидент. При положение, че при тези условия ищецът е преминал, когато е паднал и се е наранил, то остава необяснимо как се е случило това, което се твърди при положение, че не са налице реални условия, които да предизвикат инцидент. Намира, че ответната община е изпълнила изцяло задълженията си, във връзка с реализирането на настилката, изпълнени са изискванията предписани за изграждане на тротоарното пространство, с което законовите ангажименти на общината са се изчерпали, а случилия се инцидент е в следствие на причини стоящи извън кръга от вменени задължения за общината. При условие, че съдът не приеме, че вината за настъпване на вредоносния резултат е изцяло на пострадалия, ответникът моли да се има предвид наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, което обуславя прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и изложените по долу съображения за прекомерност на размера на предявените искове. Излага съображения за прекомерност на претендираните обезщетения. Оспорва както механизма на настъпване на инцидента, така и размера на претендираните вреди, като счита, че не е налице пряка и непосредствена връзка между настъпилия инцидент и противоправно поведение на ответника. Намира, че в случая е налице и съпричиняване от пострадалия, което се дължи на невниманието при придвижването. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е предявил обратен иск срещу привлеченото като трето лице помагач дружество „ДЖИ ПИ ТРУП“ АД с ЕИК 204257528 с правно основание чл. 54 от ЗЗД. В същия излага, че с оглед предявената претенция и предвид възможността в хода на производството да се докаже, че поддръжката на процесния участък е задължение на Община Бургас, за същата възниква правен интерес от предявяване на настоящия обратен иск. Сочи, че с договор рег. №93-ОП23-15(89)/22.05.2024 г. Община Бургас е възложила на „ДЖИ ПИ ТРУП“ АД, обществена поръчка с предмет: „Извършване на дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците, /в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените места/, общинските пътища и техните съоръжения в териториален обхват, попадащ в Обособена позиция 4 „Център“. Излага, че според описаните в исковата молба дата и място на инцидента, същият попада във времевия и териториален обхват на договора. Съгласно раздел V., чл. 18, 19, 23, 25, 31, 32 и раздел VI., чл. 36, ал. 2 от цитирания договор, изпълнителят е поел ангажименти, чиято крайна цел е осъществяването на безпрепятствено и нормално движение на всички участници на уличната мрежа на територията на района с обхват, посочен в раздел I от договор. Изпълнителят има задължение за извършване на дейности по основен ремонт и текущо поддържане на улиците, общинските пътища и техните съоръжения. Съгласно договора изпълнителят е бил длъжен при констатиране наличието на дупки, неравности или всякакви препятствия по настилките да предприема действия по тяхното поддържане и/или обезопасяване, т.е. щетите, възникнали от процесния инцидент са в резултат от неизпълнение на поетите с договора за възлагане задължения. Съгласно чл. 31 и 32 от Раздел V „Права и задължения на изпълнителя“ изпълнителят е длъжен да извършва регулярни обходи на територията, посочена в чл. 1 от настоящия договор, като до всеки първи понеделник на месеца (или последващ работен ден) да представя доклад за установените необходими аварийни и неотложни ремонтни дейности по смисъла на чл. 17, т. 2 от настоящия договор. „Аварийни и неотложни ремонтни дейности“ по смисъла на чл. 17, т. 2 са действия по отстраняване на всички източници, създаващи повишен риск за всички участници в движението и всяко препятствие на пътя по смисъла на §6, т. 37 от ДР на ЗДвП, което е от характер и/или е в състояние да предизвика вреди. Ищецът по обратния иск намира, че ако се приеме, че посочените в иска неравности на тротоара действително съществуват и представляват препятствие, което е създавало реална опасност за движението на пешеходци, то тогава отговорността за обезщетение следва да се поеме от контрагента по договора. Изпълнителят е поел задължение преди възлагане на всяка конкретна СМР да изготви Предварителна количествено-стойностна сметка, придружена с графичен материал и да я представи за съгласуване на Възложителя. Поради изложеното счита, че от една страна, за „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД съществува договорно задължение за периода, който включва и датата на настъпилия инцидент, да предприема действия по отремонтиране на пътните настилки след писмено възлагане от страна на възложителя. От друга страна обаче от съдържанието на договора е видно, че дружеството се е задължило да представя доклад до всеки първи понеделник на месеца за необходимите ремонтни дейности (арг. от чл. 31 от договора). Преди представянето на доклад се извършва обход на територията от изпълнителя (чл. 31, изр. 1), за наличието на такъв няма доказателства. В този смисъл първо е необходимо представители на Изпълнителя да констатират какви ремонтни дейности следва да се извършат, същите да бъдат съгласувани и степенувани по важност от съответния Директор ЦАУ или Кмет на населеното място (изр.2 от чл.31), след което да има възлагане от общината на изпълнението на докладваните и необходими СМР по реда на чл. 17, т. 2 (незабавно възлагане по електронната поща). Сочи, че липсват доказателства, тези ангажименти на дружеството да са били изпълнени. Ищецът по обрания иск твърди, че неизпълнението на задължението за представяне на писмен доклад от страна на дружеството е годно да обоснове ангажиране на договорната му отговорност. Предвид това предявява обратната си искова претенция. В срока за отговор ответникът по обратния иск е депозирал отговор на исковата претенция срещу него. Изложил е и становище по предявените главни искове. Дружеството оспорва предявените искове, както по основание, така и но размер. Счита, че същите са изцяло неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. В тази връзка сочи, че по делото не е ясно къде точно се е случил процесният инцидент. Сочи, че освен твърденията на ищеца, липсват каквито и да било данни, въз основа на които да се приеме, че падането се е случило на посоченото в исковата молба място. В тази връзка оспорва твърденията на ищеца, че мястото на инцидента е това, което е посочено в исковата молба. Освен това сочи, че при така описан от ищеца тротоар, би трябвало да му е направило силно впечатление това лошо състояние на настилката, още повече доколкото той е вървял „бавно“, т.е. е имал възможността да огледа, да направи преценка и да заобиколи или да мине по-внимателно през „опасната зона“. Въпреки това, ако се установи, че това е действителното място на твърдяното падане, намира, че ищецът очевидно е пренебрегнал личната си безопасност и по собствена воля е преминал точно през най-опасната част на тротоара, неполагайки нужната грижа към собственото си здраве. В тази връзка се присъединява към изложеното от ответника, че вината за падането е изцяло на ищеца, а в условията на евентуалност, е налице съпричиняване. Дружеството излага подробни възражения и по отношение на претендираните размери на обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на обратния иск ответникът по него сочи, че същият е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Твърди, че съобразно чл. 2 от разпоредбите на Рамковото споразумение, когато възникне необходимост от извършване на конкретен вид строително-ремонтни дейности, въз основа на съответния сключен договор, ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ е длъжен да изпрати на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ възлагателно писмо, в което да бъдат индивидуализирани видовете дейности, които следва да бъдат извършени, както и конкретните обекти, където да се извършат те. В чл. 4 ал. 1 допълнително се пояснява, че с оглед спецификата, сложността и комплексността на видовете работи, същите не могат да се определят предварително, а обемът им следва да бъде изчерпателно определен по вид и количество в работния/техническия проект за всеки отделен подобект или в съответното възлагателно писмо. Твърди, че задължението за изрично възлагане на дейностите и СМР- тата, които ще се извършват от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, с възлагателно писмо, е описано и в чл. 17 т. 1 от Договор № 93-ОП23-15 1891 от 22.05.2024 г. Там се казвало, че задължение на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ е да възлага писмено дейностите и СМР-тата, които да бъдат извършени, като писмото трябва да съдържа срок за изпълнение и прогнозен обем на възложената работа на база предварителна количествена сметка с ориентировъчни количества на видовете работи и материали. При необходимост от незабавно извършване на ремонтни дейности, е предвидена възможност и за възлагане по електронна поща. Предвид това сочи, че „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД може да започне да извършва съответните СМР, само след изрично възлагане от страна на Общината. Излага, че за периода от сключване на договора - 22.05.2024 г. до настъпване на твърдения от ищцата инцидент - 09.12.2024 г. и малко след него, „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД е получило две възлагателни писма за процесния участък, около ул. „•••“, в град Б., но и двете задания са били за извършване на дейности по асфалтови кърпежи и ремонт по улични платна, а не за тротоарна настилка и полагане на плочки. Излага, че в отговора на исковата молба самата Община твърди, че „тротоарните плочки, в района, където се твърди, че е настъпил инцидентът са с ненарушена цялост, няма счупени, изместени или липсващи плочки или неотговарящи на приетите стандарти“, че тротоарът е „равен, без пукнатини и грапавини, здрав и устойчив и нехлъзгав, с оглед безопасното придвижване на пешеходци, изпълнен е без препятствия и е максимално удобен за придвижване, значително по-широк от заложените изисквания“. Предвид това Общината, чрез отговорните за това свои служители, съвсем съзнателно е преценила да възложи единствено СМР, свързани с уличното платно, а не и за тротоара. Ответникът по обратния иск твърди, че съгласно чл. 31, изпълнителят има задължение да извършва регулярни обходи на територията, посочена в чл. 1 от договора, като до всеки първи понеделник на месеца /или последващ работен ден/ да представя доклад, но само за установените необходими АВАРИЙНИ и НЕОТЛОЖНИ ремонти но смисъла на чл. 17, т. 2. Също така Изпълнителят е бил длъжен да представя доклад само ако при обхода се установи наличие на необходими аварийни и неотложни ремонти по смисъла на чл. 17, т. 2. Това задължение на изпълнителя не се отнася до плановите ремонти, които се възлагат по преценка на Общината и но реда на чл. 17, т. 1 от Договора. Сочи, че ако се е налагал ремонт на тротоара на ул. „•••“, то този ремонт със сигурност не попада в обхвата на в т.нар. аварийни и неотложни дейности, за чиято необходимост „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД има задължение да уведоми Община Б. Твърди още, че изцяло в преценката на възложителя - Община Бургас е било да реши дали да планира и да възложи на дружеството ремонт на тротоарните плочки в процесния участък, но е счетено за нужно и с приоритет да се извършат единствено дейности по асфалтови кърпежи и ремонт по улични платна, видно от приложените към настоящото възлагания по електронна поща. С оглед на това ответникът намира, че не са налице основания, въз основа на които да се ангажира неговата отговорност в настоящия процес. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: По делото е представена Епикриза (лист 4), видно от която А. С. Я. е приет в УМБАЛ Бургас на 09.12.2024г. с установена фрактура на дясната бедрена шийка. На 11.12.2024г. е била извършена операция, при която е била поставена нова става – двойномобилна ендопротеза. Представено е платежно нареждане от 18.12.2024г., видно от което по сметка на УМБАЛ Бургас е заплатена сумата от 4500 лв., а като основание на плащането е посочено „метален имплант А. С. Я. ЕГН •••••••••• КЛИНИКА ПО ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ“. Представена е и Фактура № 0200008110/18.12.2024г., издадена от УМАБЛ Бургас за сумата от 4500 лв. От Фактура № 435/27.12.2024г., издадена от „МЕДИС – ГПСМП“ ООД е видно, че за извършена предоперативна консултация ищецът е следвало да заплати сумата от 1200 лева. Представен е и фискален бон, удостоверяващ плащането на сумата по тази фактура. Представено е направление за заплащане на потребителска такса от УМБАЛ Бургас, видно от което ищецът е дължал сумата от 40 лв. Представен е и фискален бон, удостоверяващ заплащане на сумата по това направление. Видно от Фактура №146646/18.12.2024г. издадена от УМБАЛ Бургас и касов бон към фактурата, ищецът е заплатил и сумата от 1098 лева за болничен престой. Представени са и касови бележки и бонове за заплатени медикаменти и помощни средства (бастун) на обща стойност от 513 лева, платени в периода от 18.12.2024г. до 19.01.2025г. Видно от Рамково споразумение №93-ОП23-15/16/2.8.2023г., и договор към него с № 93-ОП23- 15/89/22.5.2024 година, Община Бургас е възложила на „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД, обществена поръчка с предмет: Извършване на дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците, /в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените места/, общинските пътища и техните съоръжения в териториален обхват, попадащ в Обособена позиция 4 „Център“. Съгласно чл. 31 от договора, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е длъжен да извършва регулярни обходи на територията /посочена в чл. 1 от настоящия договор като до всеки първи понеделник на месеца (или последващ работен ден) да представя доклад за установените необходими аварийни и неотложни ремонтни дейности по смисъла на чл. 17, т. 2 от настоящия договор. Видовете дейности по местоположение в доклада да бъдат предварително съгласувани и степенувани по важност от съответния Директор ЦАУ (Център за административни услуги) или Кмет на населеното място. Видно от чл. 17, т. 2 от Договора, страните са приели, че под неотложни и аварийни дейности се разбират действия по отстраняване на всички източници, създаващи повишен риск за всички участници в движението и всяко препятствие на пътя по смисъла на §6. т. 37 от ДР на ЗДвП, което е от характер и/или е: в състояние да предизвика вреди. Представен е препис от Протокол от месечен обход № 10/11.11.2024г. видно от който при обход на улици, в това число улица О., не е констатирана необходимост от аварийни и неотложни действия. Протоколът е изготвен от служител на Джи Пи Груп АД. По делото е допусната и изготвена СТЕ. От заключението се установява, че на 29.01.2026 г. вещото лице е извършило визуален оглед, документиран със снимков материал, на тротоарна площ, находяща се в гр. Б., район ул. •••. По време на огледа се е установило, че тротоарната настилка е силно компрометирана, изградена от различни бетонови плочи, налице са размествания и нарушена цялост, значителни денивелации между отделните плочи, като на места разликата във височините е ясно видима и осезаема. Част от плочите са напукани, счупени, хлътнали или повдигнати, включително вследствие на коренова система на дървета, излизаща под и над нивото на настилката. По повърхността има хлъзгави участъци, влошени допълнително от влага, мъх, замърсявания и разрушена структура. Отделни участъци от тротоара са частично разрушени, с липсващи елементи и ронещ се материал, което допълнително затруднява нормалната експлоатация. Тротоарната настилка е в лошо техническо състояние, не отговаря на нормативните изисквания за безопасност и представлява опасна пешеходна среда. Вещото лице е посочило, че не се установяват видими следи от извършен текущ или основен ремонт на тротоарната настилка. Не са констатирани и подменени или новоположени бетонови плочи; изравнени участъци с еднородна настилка; следи от възстановяване на основата или отстраняване на денивелации; временни или постоянни мерки за обезопасяване на компрометираните зони. Посочено е още, че дефектите на настилката не са локализирани в малък или единичен участък, а обхващат продължителна част от тротоара по дължината му в района на ул. •••. С оглед характера и разположението на дефектите, компрометираната площ не може да бъде заобиколена безопасно от пешеходците, тъй като неравностите заемат цялата или преобладаващата широчина на тротоара; липсва ясно обособена, равна и безопасна алтернативна пешеходна ивица; заобикалянето би изисквало навлизане в съседни зони, които не са предназначени за пешеходно движение и биха създали допълнителен риск. Поради това пешеходците са обективно принудени да преминават през компрометираната настилка. Вещото лице е установило, че компрометираното състояние на тротоарната настилка не е нововъзникнало, а е съществувало значително време преди датата на инцидента, като е било обективно забележимо и предвидимо за поддържащия орган. Приело е още, че към момента на настъпване на инцидента уврежданията са били стари, трайни и натрупани във времето, а не резултат от внезапно или случайно събитие. По делото е допусната и изготвена СМЕ по въпроси, касаещи областта на ортопедията и травматологията. Вещото лице е изготвило заключение, видно от което най-вероятният механизъм за настъпване на травмата на ищеца е индиректният механизъм - падане върху големия трохантер, тоест директният удар в твърдата повърхност е причинил счупването. Доктор Ф. е посочил още, че счупванията на бедрената шийка причиняват силна спонтанна болка и още по-силна болка, дори при минимален опит за преместване на крайника. Крайникът, чиято бедрена шийка е счупена, се завърта навън - външна ротация. Пострадалият изпада в невъзможност да движи тазобедрената става и целия долен крайник, включително не може да повдигне крака нагоре (да отлепи петата от леглото) - „симптом на закованата пета“. Посочил е още, че в периода между травмата и оперативната интервенция болките са силни. И следоперативно при хирургична интервенция с такъв обем пациентът изпитва болка. Като много труден период, който е съпроводен с болки, вещото лице е определило периода на вертикализирането(изправянето) и започването на натоварване - стъпване върху оперирания крайник. Този период на възстановяване е много по-труден при възрастните хора и изправянето им и приучването отново да ходят е невъзможно без чужда помощ. От опит вещото лице е посочило, че оперирани възрастни хора, за които не се полагат интензивни грижи в периода след дехоспитализацията, обикновено остават неподвижни, на легло с всички последствия от това (включително и фатални). По отношение продължителността на възстановяването вещото лице е посочило, че дори много по-млади пациенти след ендопротезиране на тазобедрена става рядко са работоспособни по-рано от шестия месец от операцията. Почти всички пациенти със сменена тазобедрена става, независимо от причината (счупване на бедрената шийка, коксартрозаизносване или др.причини), ползват по 180 дни болнични. След този период, най-често се явяват на ТЕЛК и получават освидетелстване за 50% загуба на работоспособност поради ограничение за изпълняване на различен вид натоварвания. При извършен преглед на ищеца вещото лице е посочило, че въпреки напредналата си възраст, той се е възстановил в почти пълна степен след направената тежка ортопедична операция. Установило е още, че ищецът почти изцяло е възстановил движенията на оперираната става. Има малък дефицит само във вътрешната и ротация. По делото е изготвена и СМЕ по въпроси, касаещи неврологията. Вещото лице – специалист по Нервни болести към УМБАЛ Бургас е изготвило заключение, видно от което е установено, че от клиничния преглед на ищеца се установява, че същият няма засягане на централната нервна система с развитие на вестибуларен синдром. Не са установени и данни за хронично заболяване, което да доведе до спонтанна загуба на равновесие и вследствие на това да доведе до падане. По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на допуснати в полза на страните свидетели. По делото е изслушан свидетелят И. С. А., който излага, че познава ищеца може би от 45-50 години. Той се занимавал с негова фирма - събирателно дружество „•••“, и бил управител. След като паднал и си счупил тазобедрената става прехвърлил оперативната работа на зет си. Сочи, че бил първият, на когото А. се обадил след падането. Било към 17:05 часа, а ищецът му се обадил, защото това става близо до неговия дом на ул. ••• и аз той бил най-близо до него в този момент. Като слязъл долу, тръгнал по ул. ••• и го видял преди да стигне до ул. •••, която е напречна улица. Той бил седнал на тротоара и подпрян, облегнат на зид на ограда. А. му казал „Паднах, не мога да стана“. Взел да охка когато свидетелят го хванал да го вдигне и за това го оставил, защото не знаел какво му е. Той казал, че го боли кракът. След като се е обадил на него, се обадил и на дъщеря си. Ищецът казал, че се е спънал, подхлъзнал се е и е паднал. По тротоара имало начупени тротоарни плочки, нямало плочник. Тук там имало плочки, виждал се пясък между тях. А. излага, че преди инцидента А. бил много активен и деен човек. Бил много добре запазен, слаб, жилав, не носел очила. Ходел на преговори да сключва договори за изпълнение на железарски услуги на пристанището, на свободна безмитна зона, в к-с „Изгрев“ на залата, по тези места работел по проекти. След инцидента се чували веднъж седмично. Ищецът вървял с патерици и дъщерите му го подкрепяли да върви. Споделял му, че вече не му се живее. Казвал, че е много благодарен, че има такива дъщери. Всеки ден те били при него, но не му било удобно, защото те са жени и трябва да го обгрижват. След инцидента ищецът излизал винаги с една от дъщерите си навън, като те двете се редували. По делото е разпитана и Т. А. Я. – дъщеря на ищеца. Същата излага, че на 09.12.2024г. ищецът излязъл да се разходи следобед, защото времето било меко. Малко по-късно й се обадил и й казал, че е паднал. Помолил й да отиде при него, защото много го болял кракът. Това се случило много близо до жилището на свидетелката. Когато отишла при баща си, при него вече бил неговият приятел И. На място дошла и сестра й и нейният съпруг. Заедно качили ищеца в колата на сестра й и го закарали до спешното отделение. Там установили, че има счупване на тазобедрена става го настанили веднага в Окръжна болница и на по-следващия ден му направили операция. Ищецът останал там поне 10-тина дни, а свидетелката и сестра й били там постоянно. Взели стая за постоянен придружител със сестра й, за да го гледат се редували да спят в стаята при него. Той бил абсолютно неподвижен. Дори и не можел да се обърне да натисне копчето да извика човек в болничната стая. След операцията се прибрали вкъщи, защото отделението затваряло по Коледните празници. След изписването ходел рехабилитатор в дома на ищеца. Първоначално той ходел с проходилка около месец, после още толкова време с две патерици, след това с една патерица и накрая с бастун. Така продължило възстановяването му до март-април месец на 2025г. Свидетелката сочи, че през първия месец тя и сестра й били постоянно с баща им, а след това той постепенно започнал да се възстановява, но те все още били с него, защото той вече не смеел да излезе сам навън. До преди падането ищецът бил много активен, ходел всеки ден в офиса, работил на компютъра и следял сметките. След падането вече не било така. Бил отчаян и мислел, че ще остане инвалид завинаги и няма да успее да се възстанови. По делото е разпитан и един свидетел в полза на ответника по обратния иск. В показанията си свидетелят Ф. С. Б. сочи, че е Технически ръководител на обекта, който изпълнява пътното поддържане на район ••• в гр. Б. Излага, че са имали възлагания за възстановяване на неизправности по пътното платно на улица •••. Много често се образували дупки по улицата, поради което минавали да ги запълват. Ремонтирали само пътната настилка и нямали възлагане за тротоарите, например за подмяна на плочки. Подмяната на тротоарна настилка се извършвала само и след възлагане от страна на възложителя. След това е извършвал оглед, изготвяла се количественостойностна сметка и последващо възлагане. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа. Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, има обезпечително-гаранционна функция и не произтича от вината на лицето, което е възложило работата. За да възникне тази отговорност следва да се установят следните правнорелевантни факти: че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената му работа. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, приложение ще намери разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Предмет на разглеждане е иск по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие, изразяващо се в ненадлежно обезопасяване на тротоар и пътна настилка, представляващи публична държавна собственост на Община Бургас. Претърпените от пострадалия вреди подлежат на обезщетяване на основание чл. 49 от ЗЗД, доколкото вредите не биха могли да настъпят от обективно присъщи свойства и вътрешни характеристики на тротоарната настилка, а са свързани с човешка дейност по обезопасяването и поддържането на пътното платно и тротоарите в изправност и в съответствие с нормативно установените изисквания. В този смисъл е и изложеното от вещото лице по допуснатата Съдебно-медицинска експертиза, като експертът изрично е посочил, че уврежданията получени от ищеца са в причинноследствена връзка с падането му на процесната дата и процесното място от тротоара на улица ••• в гр. Бургас. В съдебно-техническата експертиза пък е посочено е още, че участъкът е в толкова лошо състояние, че не е възможно пешеходен да заобиколи неравностите и да избегне преминаването през тях. Самото падане от своя страна отново се дължи на неизпълнено задължение от страна на Община Бургас да изгради и да поддържа пътните съоръжения във вид, в който да са безопасни за преминаващите през тях лица, като съображенията на настоящия състав в тази насока са следните: При деликт, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т. ч. общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение - в този смисъл Решение № 488/07.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г. на ВКС, ІV ГО. Съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, „тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, а „път“ е земна площ или съоръжение, предназначени за движение на пътни превозни средства или на пешеходци /т. 1 на § 6/. Предвид това, следва да се приеме, че процесната тротоарна настилка е част от инфраструктурната мрежа, а нормата на чл. 30, ал. 4 от ЗП възлага в тежест на Общината контрол върху изграждането, поддържането и ремонта им. Уличният тротоар е публична общинска собственост, съгласно чл. 2, ал. 1 вр. § 7, т. 4 ПЗРЗМСМА. Според нормата на чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като на основание чл. 31 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Поддържането на тротоарите също е задължение на съответната община както беше посочено по-горе /чл. 30, ал. 4 ЗП/. Задължение на общинската администрация е осигуряването на условия за провеждане на пешеходното движение, чрез изграждане на тротоари, пешеходни алеи и др. /чл. 79 ЗУТ/. На основание чл. 6, ал. 1, т. 4 ППЗДвП, стопанисващият пътя е длъжен да вземе своевременно мерки за отстраняване на препятствията по пътя и да осигури безопасно движение. Като собственик на общинските пътища, ответникът е задължен да поддържа същите, поради което той е и пасивно легитимиран да отговаря по искове за вреди, причинени от препятствия на пътя, независимо дали същите се намират на платната за движение на ППС или на тези, предназначени за движение на пешеходци. Като не са превели тротоарната настилка в съответствие с нормативните изисквания, служителите на ответника са в неизпълнение на законово възложените им задължения, поради което са налице предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Община Бургас. В подкрепа на гореизложеното са събраните по делото доказателства. Видно от заключението на изготвената СТЕ, тротоарната настилка на процесния участък е силно компрометирана, изградена от различни бетонови плочи, налице са размествания и нарушена цялост, значителни денивелации между отделните плочи, като на места разликата във височините е ясно видима и осезаема. Част от плочите са напукани, счупени, хлътнали или повдигнати, включително вследствие на коренова система на дървета, излизаща под и над нивото на настилката. По повърхността има хлъзгави участъци, влошени допълнително от влага, мъх, замърсявания и разрушена структура. Отделни участъци от тротоара са частично разрушени, с липсващи елементи и ронещ се материал, което допълнително затруднява нормалната експлоатация. Установява се, че тротоарната настилка е в лошо техническо състояние, не отговаря на нормативните изисквания за безопасност и представлява опасна пешеходна среда. Между страните не е налице спор, че процесният участък, където се е осъществил инцидентът, се намира под надзора на Община Бургас, доколкото задължение за поддържане на общинските пътища и за осигуряване на безопасна среда за движение на гражданите, в т. ч. и пешеходно е възложено на ответника. Предвид това съдът счита, че неупражняването на надзор, включително неизпълнението на задължението за осигуряване на безопасна градска среда е станало причина, при пешеходното си движение, ищецът да падне и да получи телесните увреждания. От доказателствата по делото и по-конкретно медицинските документи се установи, че ищецът е счупил дясната си бедрена става, която е била подменена оперативно на 11.12.2026г. Установи се още от медицинската експертиза, че счупването на бедрената шийка причинява силна спонтанна болка и още по-силна болка, дори при минимален опит за преместване на крайника. Това счупване води до невъзможност на пострадалия да движи тазобедрената става и целия долен крайник, включително не може да повдигне крака си нагоре. Установи се още, че в периода между травмата и оперативната интервенция болките са силни, а болките продължават и следоперативно при хирургична интервенция с такъв обем пациентът изпитва болка. За пострадалия е налице много труден период, който е съпроводен с болки и в периода на вертикализирането (изправянето) и започването на натоварване - стъпване върху оперирания крайник. Този период на възстановяване е много по-труден при възрастните хора, какъвто е ищецът, и изправянето им и приучването отново да ходят е невъзможно без чужда помощ. По отношение продължителността на възстановяването се установи, че дори много по-млади пациенти от ищеца след ендопротезиране на тазобедрена става рядко са работоспособни по-рано от шестия месец от операцията. Във връзка с претърпените увреждания, болите и страдания и продължителността на възстановителния процес съдът кредитира изцяло като достоверни и показанията на свидетелките И. А. и Т. Я. Показанията на свидетелите са обективни, логични и последователни, като съдът възприема същите като достоверни. Същите не навлизат в противоречие и с останалия събран по делото доказателствен материал. Напротив, изложеното от свидетелите, че ищецът е изпитвал болки в крака и затруднения при придвижването си в един продължителен период от време, се потвърждава и от заключението по СМЕ. Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че е неоснователно възражението на ответника и това на третото лице помагач за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, при твърдения, че същият е проявил груба небрежност при движението си. В тази връзка е недопустимо да се възлага в тежест на гражданите да следят къде има препятствия по тротоарите и пътищата, за да не се спъват в тях и да не падат. В тежест на всяка община е да осигури безопасна среда за пешеходното движение на своите жители, а не да им вменява отговорността за настъпил неблагоприятен резултат от неизпълнението на собствените си задължения. От събраните по делото доказателства са установи още, че в следствие на настъпилото нараняване на тазобедрената става, ищецът е направил множество разходи, свързани с неговото лечение. Установи се, че е заплатил 4500 лв. за поставения му метален имплат, сумата от 1200 лв. за предоперативна медицинска консултация, потребителска такса в лечебното заведение в размер на 40 лв., за болничен престой сумата от 1098 лв., както и сума в общ размер на 513 лв. за медикаменти и помощни средства. Следва да се приеме, че тези разходи с категоричност се намират в причинно-следствена връзка с настъпилата увреда, вина за която носи ответната Община. От изложеното дотук, съдът намира, че предявените искове за имуществени и неимуществени вреди са доказани по своето основание, като от гледна точка на деликтната отговорност, установената по делото фактическа обстановка и посоченото деяние представлява противоправно бездействие, за което следва да се ангажира отговорността на ответника по реда на чл. 49 от ЗЗД. За да определи паричния еквивалент на неимуществените вреди и с оглед необходимостта преценката да бъде извършена по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да съобрази установените по делото конкретни обстоятелства, в т. ч. характер и степен на увреждането, вредоносните последици, продължителност и интензитет на същите, възрастта на увредения, здравословното му състояние и др. Компенсирането на вредите на увреденото лице от вредоносното действие следва да бъде в пълна степен, като съдът дължи преценка на всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице вреди (болки и страдания), в съответствие с принципа за справедливост /така Решение № 407/2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 177/2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/. При преценка установените по делото обстоятелства, съдът намира, че ищецът е доказал твърдението си, че вследствие инцидента от 09.12.2024 г. е претърпял неимуществени вреди, като интензитетът и продължителността на същите обосновава обезвредата им, чрез заплащане на обезщетение в 20 000 лв. При определяне на така посочения размер съдът съобрази получената травма, която представлява средна телесна повреда, както и болката, която ищецът е изпитвал през целия период от датата на увредата, продължителността на острия период на възстановяване, който е продължил около месец след операцията, както и обстоятелството, че и към момента на депозиране на исковата молба ищецът не е възстановил напълно и изцяло подвижността на крака си (доколкото вещото лице е посочило, че вътрешната ротация на крайника не е възстановена напълно). Съдът съобрази и възрастта на ищеца, цялостното му здравословно състояние преди и след инцидента. От съществено значение за определяне размера на обезщетението е и обстоятелството, че освен физическите болки и дискомфорта, които ищецът е търпял, същият е променил съществено ежедневието си, като от активен в социален и професионален план човек, е станал затворен, притеснителен и неактивен такъв. С оглед на горното съдът намира, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер. По отношение на имуществените вреди следва да бъде уважена претенцията до сумата от 7 351 лв., тъй като за разликата до пълния претендиран размер от 7500 лв. не са ангажирани доказателства от ищцовата страна. По претенцията за лихви: Предвид липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото обезщетение, на осн. чл. 86, вр. чл. 84 от ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. По обратния иск: Поради уважаването на главните претенции, следва да се разгледа предявеният от Община Бургас срещу „ДЖИ ПИ ТРУП“ АД обратен иск. По делото е представено Рамково споразумение №93-ОП23- 15/16/2.8.2023г., и договор към него с № 93-ОП23- 15/89/22.5.2024 година, съгласно които Община Бургас е възложила на „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД, обществена поръчка с предмет: Извършване на дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците, /в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените места/, общинските пътища и техните съоръжения в териториален обхват, попадащ в Обособена позиция 4 „Център“. Договорът е бил валиден към датата на процесното произшествие, което пък е настъпило в района, включен в предмета на договора. Между страните не е и налице спор относно тези обстоятелства. Съгласно чл. 31 от договора, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е длъжен да извършва регулярни обходи на територията /посочена в чл. 1 от настоящия договор като до всеки първи понеделник на месеца (или последващ работен ден) да представя доклад за установените необходими аварийни и неотложни ремонтни дейности по смисъла на чл. 17, т. 2 от настоящия договор. Видовете дейности по местоположение в доклада да бъдат предварително съгласувани и степенувани по важност от съответния Директор ЦАУ (Център за административни услуги) или Кмет на населеното място. Както беше посочено по-горе, в чл. 17, т. 2 от Договора, страните са приели, че под неотложни и аварийни дейности се разбират действия по отстраняване на всички източници, създаващи повишен риск за всички участници в движението и всяко препятствие на пътя по смисъла на §6. т. 37 от ДР на ЗДвП, което е от характер и/или е: в състояние да предизвика вреди. Следва да се държи сметка, че съгласно §6. т. 37 от ДР на ЗДвП „Препятствие на пътя: е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. §1. т. 37 от ДР на ЗДвП пък предвижда, че „Път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Анализирани съвкупно тези две норми сочат на извода, че съгласно чл. 31 и чл. 17, т. 2 от Договора, страните са се договорили, че изпълнителят е длъжен да извършва регулярни обходи на територията по договора, в която влизат и тротоарите и зоните, през които преминават и пешеходци. Съгласно чл. 32 от договора изпълнителят е длъжен преди възлагане на всяка СМР да изготви предварителна количествено стойностна сметка, придружена с графичен материал и да я предостави за съгласуване на изпълнителя. Предвид горното съдът намира, че дружеството ответник по обратния иск е легитимирано да носи отговорност за неизпълнение на задълженията си в качеството му на изпълнител по договора, като може да носи цялата отговорност от това неизпълнение, съобразно нормата на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД. По делото няма данни нито за писмено възлагане, нито за представени доклади за необходими ремонти. Действително съгласно договора няма пречка Община Бургас да възложи ремонт на път и без доклад на Джи Пи Груп АД. Въпреки това съдът намира, че волята на страните е била Джи Пи Груп АД да извършва обходи на районите, които влизат в обхвата на договора, по време на които да идентифицира местата, нуждаещи се от ремонт, а въз основа на предоставения от нея доклад Община Бургас да възлага извършване на ремонта. Дружеството може да се освободи от отговорност само ако докаже, че е изпълнило задължението си за обходи и предоставяне на доклади и въпреки това Община Бургас не е възложила ремонт на пътя. В този смисъл е и практиката на ОС Бургас - Решение № 360 от 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 1504/2021 г., Решение № 795 от 26.06.2020 г. по в. гр. д. № 689/2020 г., Решение № 1218 от 09.07.2018 г. по в. гр. д. № 463/2018 г., Решение № 374 от 23.04.2024г. по в.гр.д. № 162/2024г. и др. В случая такова доказване не е проведено. Нещо повече, по делото е представен препис от Протокол от месечен обход № 10/11.11.2024г. видно от който при обход на улици, в това число улица •••, не е констатирана необходимост от аварийни и неотложни действия. Протоколът е изготвен от служител на Джи Пи Груп АД. Тук следва да се посочи, че съдът не споделя възражението на ответника по насрещния иск, че е имал задължение да представя доклади само за необходими аварийни и неотложни ремонти, какъвто не е ремонтът на тротоар. Това е така, тъй като съгласно чл. 17, т. 2 от договора страните изрично са приели, че под неотложни и аварийни дейности се разбират действия по отстраняване на всички източници, създаващи повишен риск за всички участници в движението и всяко препятствие на пътя по смисъла на §6. т. 37 от ДР на ЗДвП, което е от характер и/или е: в състояние да предизвика вреди. Както съдът вече посочи, състоянието на тротоара на улица О. № 10 е било толкова лошо, че същото недвусмислено и категорично е представлявало източник на повишен риск за всеки пешеходец и е било в състояние да предизвика вреди. Нещо повече, увреденият участък е бил толкова голям, че пешеходците не са имало възможност да го заобиколят и да го избегнат, без да слязат на пътното платно за движение на моторни превозни средства. Освен горното за ангажиране на договорната отговорност на изпълнителя следва да е установена причинната връзка между настъпилото произшествие с щети и неизпълнението или некачественото изпълнение на предмета на договора и на нормативните технически изисквания по поддържане на процесния участък. Както вече беше посочено, по делото се установи, че дружеството ответник е имало задължението да извърши обход на процесния участък и да установи неговата неизправност, като след това уведоми изпълнителя. Тъй като изпълнителят не е извършил това си договорно задължение, той не се е освободил от отговорността си по договора, респективно следва да понесе същата. При така установеното договорно неизпълнение следва да се приеме, че предявеният обратен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен. По разноските: При този изход от спора по главните искове в полза на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите от него по реда на чл. 80 от ГПК разноски. Видно от представения списък, ищецът претендира присъждане на общо 2 712,03 евро, от които 562,42 евро за държавна такса, 1687,26 евро за адвокатско възнаграждение, както и 472,35 евро за депозити за вещи лица. Съдът намира, че разноските на ищеца следва да бъдат присъдени в цялост, като единствено се съобрази отхвърлената част от претенцията за имуществени вреди. При това положение в полза на ищеца следва да се присъдени сума за разноски в общ размер на 2 684,88 евро. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на разноските на ищеца, релевирано от процесуалния представител на третото лице помагач и ответник по обрания иск. В тази връзка съдът съобрази, че предявените искове са с обща цена от 27 500 лв., а предвиденият в Наредба 1 за възнаграждения за адвокатска работа минимум е в размер на 3 250 лв., което е дори повече от заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Всички разноски следва да бъдат присъдени в евровата им равностойност. В полза на ответника по главните искове следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 евро. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца по обратния иск следва да се присъдят сторените от него разноски, а имено 100 евро за юрисконсултско възнаграждение, както и заплатената държавна такса в размер на 562,42 евро. Съдът намира, че не следва ответникът по обратния иск да бъде осъден да заплати в полза на Община Бургас разноските, които общината е осъдена да заплати на ищеца, доколкото последните са последица от неоснователното оспорване на предявения иск. Община Бургас е можела да се освободи от тези разноски по предвидените от ГПК начини, но доколкото това не е сторено, същите следва да останат за нейна сметка. По изложените съображения Бургаският районен съд