Решение № 15 от 4.3.2026 г. на Районен съд - Нови пазар по дело № 549/2025 г.

Производство с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН,образувано по жалба от Ю. В. А. с адрес:гр.Ш.,бул."••• "№*,действащ чрез пълномощника си адв.С. Д. С. -АК Ш. срещу Наказателно постановление №25-0307-000949/11.11.2025г.на Началника на РУ Н. към ОДМВР -Ш.. В жалбата се твърди,че с горецитираното наказателно постановление,връчено на 18.11.2025г,на основание чл.177,ал.1,т.4,пр.1 от ЗДВП била наложена санкция за извършено нарушение по чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП,затова,че "На •••г.в 21:45 часа ,в гр.Н.,на ул."•••" като водач на товарен автомобил "•••",•••,България управлява МПС,спряно от движение". Същият оспорва наказателното постановление.Счита,че същото е незаконосъобразно,тъй като при съставянето на АУАН,въз основа на който то било издадено,били допуснати съществени нарушения на основни правни принципи,на материалния закон и административно-наказателно процeсуалните правила ,които довели до нарушаване на конституционното му право на защита и съставлявали самостоятелни основания за неговата отмяна. При съставянето на АУАН №GA4482069/•••г.не било безспорно установено,че жалбоподателят е управлявал горепосочения автомобил. Предвид гореизложеното,жалбоподателят моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление №25-0307-000949/11.11.2025г.на Началника на РУ Н. към ОДМВР -Ш.. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.Представлява се от повереника си адв.С.,който поддържа изцяло жалбата и доразвива доводите си в подкрепа на същата. Административно-наказващият орган не се явява,не изпраща представител.Чрез пълномощника си юрисконсулт към ОДМВР -Ш. В. Д. депозира писмено становище,в което изцяло оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение,като потвърди обжалваното наказателно постановление.Излага аргументи .Моли ,с оглед изхозда на делото,в полза на доверителя му да бъдат присъдени деловодни разноски -юрисконсултско възнаграждение. Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното: Административно-наказателното производство е образувано със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GA №4482069/•••г.от П. П. С. - мл.автоконтрольор при РУ Н.,ОДМВР Ш. в присъствието на свидетеля К. Б. Б. /очевидец/ срещу Ю. В. А. затова,че като Водач на товарен автомобил -•••,рег.№••• ,на •••г.около 31.35 часа в гр.Н.,обл.Ш.,по ул. "••• "№52 в посока от ул."•••" към ул."•••" управлява товарен автомобил ••• с регистрационен номер •••,собственост на П.С.Г.,което МПС е временно спряно от движение със ЗППАМ номер 25-0869-000127/30.07.2025г.С това същият нарушил чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП.В акта е записано ,че от нарушението няма имуществени вреди. АУАН е връчен на нарушителя и той не е направил писмени възражения срещу него. Въз основа на акта,с наказателно постановление №25-0307-000949/11.11.2025г.,издадено от В.К.Р. -Началник РУ в ОДМВР Ш.,РУ Н.,на основание чл.177,ал.1,т.4,пр.1 от ЗДвП,административно-наказващият орган е наложил на нарушителя Ю. А. административно наказание глоба в размер на 300.00лв./153.39 евро.В мотивите на НП е посочено,че нарушението не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН,тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.,издадена от министъра на вътрешните работи са определени длъжностните лица,компетентни да съставят АУАН и издават НП ,за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата. От служебно изготвената справка от масива на сектор КАТ досежно процесното МПС се установява,че същото е спряно от движение на основание чл.171,т.2 б"в"от ЗДВП -без ГО/29.07.2025г. Съдът кредитира с нужното доверие показанията на разпитаните по делото свидетели П. С. и К. Б.,както и представените от административно-наказващия орган писмени доказателства :информационна карта за дейността на наряда №527603/•••г.,часови график за работа на нарядите от група "ОП" изпълняващи ПК и ППД на територията на РУ Н. на посочената дата ,Заповед за прилатане на принудителна административна мярка №2500869- 000127/30.07.2025г.,издадена от И.Г.И. ,на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Ш.,с-р Пътна полиция Ш.. От представената заповед е видно,че на основание чл.22 от ЗАНН ,на собственика на автомобила Полина Стефанова Алексиева е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2 б"в" от ЗДвП - "Временно спиране от движение на Автомобил ••• с рег.№••• до сключването на ЗГО,считано от 29.07.2025г.".Отнето е СРМПС №011499698.ЗППАМ е връчена на посоченото лице на 15.08.2025г.,влязла е в законна сила на 30.08.2025г. Свидетелите П. С. и К. Б. твърдят пред съда,че по повод на получен сигнал от гражданин за възникнало ПТП на посочената дата и място, полицейският патрул посетил мястото и съставили на водача /в случая на жалбоподателя /няколко акта за извършени административни нарушения.Хората ,подали сигнала били на място и заявили пред свидетелите,че автомобила,управляван от Ю. ,при маневра е ударил техния автомобил.Всички автомобили,намиращи се на мястото били спрели.На място установили бял бус,който бил блъснал лек автомобил и останал на място.Водачът се намирал в или до автомобила,валяло дъжд и тази подробност не можаха свидетелите да си спомнят. Пред тях Ю. заявил,че е управлявал автомобила,ходил е на панаира и после отишъл на гости при свой приятел,живущ на същата улица.Единият АУАН бил за това,че водачът не притежава свидетелство за правоуправление,другият -че управлява МПС след употреба на алкохол над 1.2 промила,а третият,че автомобилът е спрян от движение.Щетите били описани в протокола за ПТП.Затова,че автомобилът е бил спрян от движение ,контролните органи направили справка чрез служебния си таблет. А. признал пред тях за техническа неизправност в управлявания от него автомобил,като се откачила щанга на скоростите и спирайки се блъснал във въпросния паркиран лек автомобил.Казал,че го управлява на строителен обект и често му излизала щангата на скоростите.На място бил и собственика на пострадалия лек автомобил. От изготвената справка за нарушител се установява,че жалбоподателят не е правоспособен водач на МПС и за извършени от него административни нарушения по ЗДвП са издадени няколко наказателни постановления и един фиш,три НП от които са влезли в законна сила и са му наложени наказания "глоба",които не са заплатени,а четири НП са обжалвани пред съда. При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок,от надлежно легитимирано лице,при наличие на правен интерес и се явява процесуално допустима,а разгледана по същество - неоснователна,поради следните съображения : Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежно легимитирани длъжностни лица,в рамките на тяхната териториална,функционална и материална компетентност /Заповед №8121з- 1632/02.12.2021г.,издадена от министъра на вътрешните работи,издадена на основание чл.165,чл.186,ал.1 и чл.189,ал.1 и ал.5 и ал.12 от Закона за движение по пътищата,чл.37,ал.1,б"б" ,чл.39,ал.2а и чл.47,ал.2 във вр.с ал.1 б"а"от ЗАНН/. Императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, досежно АУАН, и на чл.57, ал.1, т.5, т.6 от ЗАНН, досежно НП, изискват като техни задължителни реквизити ясно и пълно излагане на обстоятелствата, при което е извършено нарушението, точно и коректно описание на същото, както и прецизно посочване на нарушените виновно законови разпоредби, както и санкционните норми. Действително в АУАН е посочено,че от нарушението няма имуществени вреди,но наличието на такива не е съставомерен елемент от конкретното административно нарушение. От описанието на нарушението в АУАН и НП ,нарушителят е разполагал с възможността да разбере какво деяние му се вменява във вина с конкретния акт и наказателно постановление, при какви факти и обстоятелства е реализирал нарушението, тоест кои са фактическите обстоятелства, които са релевантни към фактическия състав на нарушението и, които АНО е приел за установени, отнасяйки към обективните съставомерни признаци на същото, кои са нарушените законови разпоредби, както и тези, по които следва да бъде наказан. Дори и погрешно да е записано,че няма имуществени вреди,а се установи,че наличието на такива е предмет на друго административно-наказателно производство, не обуславя съществено процесуално нарушение,довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и възможността да го упражни в пълен обем, поради абсолютната неяснота кои факти и обстоятелства да оборва и всъщност кое е нарушеното правило за поведение по ЗДвП, както и правилно и законосъобразно ли е бил санкциониран за извършеното административно нарушение.Горепосоченото от своя страна не се явява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност по отношение на това наказание. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи с нужната категоричност,че на посочените в АУАН и НП дата и място,жалбоподателят Ю. А. е управлявал товарен автомобил ••• с регистрационен номер •••,собственост на П.С.Г.,което МПС е временно спряно от движение със ЗППАМ номер 25-0869-000127/30.07.2025г. След като свидетелството за регистрация на посоченото МПС е било иззето било съставянето на ЗППАМ,то в деня на извършване на нарушението,предмет на делото е очевидно,че водачът А. не е разполагал със същото и от субективна страна е извършил процесното административно нарушение при наличието на пряк умисъл. Чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП въвежда забрана за водача на МПС да управлява моторно превозно средство спряно от движение. Налице са предпоставките на закона за ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото нарушение. Нарушението не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН,тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Дори напротив,водачът е неправоспособен, знаел е за наличие на технически проблем в скоростната кутия на автомобила и въпреки това,наказван е неколкократно по административен ред за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата и въпреки това е извършил конкретното административно нарушение. За нарушение на посочената разпоредба чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание глоба в размер на 300 лв. Съдът намира,че правилно административно-наказващият орган му е наложил наказание във фиксирания размер ,като същото е съобразено с критериите на чл. 27 от ЗАНН . Предвид гореизложеното съдът намира,че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено,а жалбата против него оставена без уважение.