Решение № 2853 от 9.3.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2890/2025 г.

Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на К. Н. З., [ЕГН], с адрес-[населено място], [улица], подадена чрез адв. В., против отказ за връщане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, обективиран в писмо № 819000-55823/05.11.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна. Жалбоподателят твърди, че СУМПС му е било отнето по административен ред на 07.09.2021 год. със заповед за прилагане на ПАМ №21-0324-000205/07.09.2021 год. на РУ Провадия-ОД на МВР Варна. Твърди, че по НОХД № 204/2022 год. на РС-Провадия му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, като в протоколно определение за сключване на споразумение от 19.12.2024 год. на РС-Провадия, съдът е определил да бъде зачетено времето през което е бил лишен по административен ред да управлява МПС, считано от 11.01.2022 год. Твърди, че е изтърпял наказанието си на 11.02.2025 год. Твърди, че в справка относно наказанията му и начина на изтърпяването му е посочено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца, наложено по НОХД Д№ 69/2022 год. на РС-Девня, което е изтърпяно в периода 26.03.2022 год. - 26.09.2023 год. Счита, че административният орган неправилно е приложил закона, като не се е съобразил с протоколното определение на съда и не е зачел от кога започва да тече наказанието от три години, а е приел, че СУМПС следва да му бъде върнато на 05.12.2027 год. Твърди, че са налице и нарушения на чл.59 ал.2 от АПК. Моли да бъде отменен обжалваният отказ за връщане на СУМПС, като бъде определена точната дата на връщане. Ответната страна– Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Г., оспорва жалбата. Твърди, че правилно административният орган е отказал връщането на СУМПС и се е мотивирал за това. Твърди, че е видно кога са наложени наказанията и са съобразени сроковете за задържането му. Прави се запитване до прокуратурата, която следи изпълнението на наказанията и на база всички доказателствата административният орган правилно е преценил и не е върнал СУМПС по направеното искане. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Обжалва се отказ за връщане на СУМПС, обективиран в писмо №819000-55823/05.11.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна. С искане от 03.11.2025 год. до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, жалбоподателят е поискал да му бъде върнато свидетелството за управление на МПС, като твърди, че е изтърпял наложените наказания. От писмо УРИ № 819000-55823/05.11.2025 год. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна се установява, че жалбоподателят е уведомен, във връзка с постъпилото искане за връщане на СУМПС, че наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от срок от три години по НОХД № 204/2022 год. на РС-Провадия е приведено в изпълнение: на основание чл.190 ал.2 от ЗДвП от 11.01.2022 год. до 24.01.2022 год./дата на отнемане на СУМПС/-14 дни зачетен период лишаване по административен ред; от 19.12.2024 год. /дата на влизане в сила на споразумение № 101/19.12.2024 год./ до 05.12.2027 год.-остатъка от две години, единадесет месеца и шестнадесет дни. Жалбоподателят е уведомен и че за периода от 25.01.2022 год. до 25.03.2022 год. е търпяно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца по НП № 20-1075-001232/11.08.2020 год. на сектор „Пътна полиция“-Разград; за периода от 26.03.2022 год. до 26.09.2023 год. е изтърпяно наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца по НОХД № 69/2022 год. на РС-Девня. Със заповед за прилагане на ПАМ № 21-0324-000290/07.01.2022 год. на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП- временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Със споразумение от 19.12.24г. по НОХД № 204/2022 год. на РС-Провадия, на основание чл.343г вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК, му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, като се зачете времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 11.01.2022 год. Споразумението е влязло в сила на 19.12.24г. Със споразумение от 15.03.2022г. по НОХД № 69/2022 год. на РС-Девня на жалбоподателя е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца, като на основание чл.59, ал.4 НК се зачете времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. С определение № 23/16.01.2025 год. на РС-Провадия, на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК, са групирани наказанията наложени на жалбоподателя с присъди по НОХД № 204/2022 год. на РС-Провадия, влязла в сила на 19.12.2024 год., по НОХД № 396/2024 год. на ОС-Варна, влязла в сила на 15.05.2024 год., като е определено да изтърпи най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което, на основание чл.57, ал.1 т.2 от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален строг затворнически режим. Присъединено е към така определеното най-тежко наказание „лишаване от свобода“, наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години и наказанието глоба“ в размер на 10 000 лв., като приспада, на основание чл.25 ал.2 НК, изтърпяното до момента от осъденото лице „лишаване от свобода“, както и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, считано от 11.01.2022 год. С писмо № Р-931/2024г. прокурор при ВРП е изпратил, на основание чл.237 ЗИНЗС вр. чл.416, ал.2 НПК, на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна споразумение №101/19.12.24г. по НОПVХД № 204/2022г. на РС-Провадия, влязло в сила на 19.12.24г., с което жалбоподателят е осъден на три години „лишаване от право да управлява МПС“, считано от влизане в сила на споразумението, за изпълнение. От представеното писмо № УРИ 819000-1042/09.01.2025 год. се установява, че началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е уведомил РП-Варна, че е приведено в изпълнение споразумение №101/19.12.2024 год. по НОХД № 204/2022 год. на РС-Провадия относно „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, както следва: от 11.01.2022 год. до 24.01.2022 год.-14 дни; от 19.12.2024 год. /дата на влизане в сила на споразумението/-остатъка от две години, единадесет месеца и шестнадесет дни. Представено е писмо УРИ № 819000-12885 от 27.02.2024 год. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с което уведомява РП-Варна, че протоколно определение №18/15.03.2022 год. по НОХД № 69/22г. на РС-Девня, относно „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца е приведено в изпълнение, считано от 26.03.2022 год. до 26.09.2023 год. С писмо № Р-226/2022г. прокурор при ВРП е изпратил, на основание чл.237 ЗИНЗС вр. чл.416, ал.2 НПК, на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна протоколно определение по НОХД № 69/22г. на ДРС, с което е осъден на една година и шест месеца „лишаване от право да управлява МПС“, считано от влизане в сила на определението, за изпълнение. Представено е писмо УРИ № 819000-15261 от 5.04.2022 год. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с което уведомява РП-Варна, че са привели в изпълнение присъда № 226/2022 год. по НОХД № 69/2022 год. на РС-Девня, относно „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18 месеца, считано от 26.03.2022 год. С решение № 338/13.12.2021 год. по НАХД № 513/2021 год. на РС- Разград е потвърдено НП № 20-1075-001232/11.08.2020г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Разград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.175 ал.1 т.3 ЗДвП. С НП № 20-1075-001232/11.08.2020 год. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Разград на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл175 ал.1 т.3 ЗДвП. Представена е справка за нарушител /водач за жалбоподателя. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваният акт е отказано връщането на СУМПС на жалбоподателя, отнето на 11.01.2022г. със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0324-000290/07.01.2022 год. на началник група към ОДМВР Варна, РУ Провадия. Съгласно чл.190 ал.1 ЗДвП след влизането в сила на наказателно постановление, с което се налага наказание на водач или собственик на моторно превозно средство, препис от него се предоставя на съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи, където се водят на отчет водачът и моторното превозно средство. Иззетите в този случай свидетелства за управление се изпращат на съответната служба на Министерството на вътрешните работи за съхранение и отчет. Съгласно ал.2 на чл.190 ЗДвП наказанието „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ тече от датата на изземването на свидетелството за управление. Съгласно чл.237 ал.1 ЗИНЗС наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му, и от ръководителите на учрежденията, предприятията и организациите, където осъдените работят /ал.1/. Съгласно чл.416, ал.2 НПК препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение. Прокурорът уведомява съда, постановил решението, с което присъдата е влязла в сила, за предприетите действия по привеждане в изпълнение на наложеното наказание. Обжалваният отказ е издаден от компетентен орган- началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна в кръга на неговите правомощия и компетентност, като началник на структурното звено на МВР, където се води на отчет водачът. Безспорно по делото е установено, че на жалбоподателя К. Н. З. е наложена със ЗППАМ № 21-0324-000290/07.01.2022 год. принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, както и че въпросът с отговорността е решен със споразумението по НОХД № 204/2022 год. на РС-Провадия/видно от представеното споразумение/. Със споразумението от 19.12.24г. по НОХД № 204/2022 год. на РС-Провадия, на основание чл.343г вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК, на З. е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, като се зачете времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 11.01.2022 год. Споразумението е влязло в сила на 19.12.24г. С оглед разпоредбите чл.237 ЗИНЗС вр. чл. чл.416 ал.2 НПК прокурор при ВРП е изпратил препис от споразумението на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, с което жалбоподателят е осъден на три години „лишаване от право да управлява МПС“, считано от влизане в сила на споразумението, за изпълнение. На изпълнение подлежат влезлите в сила решения, присъди, определения, наказателни постановления. В случая споразумението е изпратено за привеждане в изпълнение на наложеното с него наказание „лишаване от право да управлява МПС“, след влизането му в сила на 19.12.2024г., като се зачете времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 11.01.22г. Административният орган, при издаване на оспорения отказ, е взел предвид актовете, с които са наложени наказанията, съответно ПАМ, влизането им сила и датите на привеждане в изпълнение на съответния акт, и мотивирано е обосновал отказ за връщане на СУМПС. Неоснователно жалбоподателят счита, че от 11.01.22г. е изтекъл срокът на наложеното му наказание и следва да му бъде върнато СУМПС. Видно от извършените справки, споразумение №101/19.12.2024г. по НОХД № 204/22г. на ПРС е приведено в изпълнение, както следва: 11.01.2022г.- 24.01.2022г. – 14 дни, зачетено лишаване по административен ред /ПАМ/ и от 19.12.24г. /датата на влизане в сила на споразумението/- остатък 2г., 11 месеца и 16 дни; -протоколно определение №18/15.03.22г. по НОХД №69/22г. на ДРС относно „лишаването от право да управлява МПС“ е приведено в изпълнение, считано от 26.03.2022г. до 26.09.23г.; -за периода 25.01.22г. до 25.03.22г. е търпяно наложеното по НП № 20-1075-001232/11.08.2020г. лишаване от право да управлява МПС, потвърдено с решение №338/13.12.2021г. по НАХД №513/2021г. на РС-Разград, влязло в сила на 25.01.2022г. Изпълнението на наложените наказания е възложено на органите на МВР под наблюдение на съответната прокуратура. Видно от събраните доказателства, споразуменията по делата от общ характер са изпратени от прокурор при РП на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, като на последния е изпратено и решението на РС-Разград, за привеждане в изпълнение. От представените писма до РП-Варна се установи, че наказанията са приведени в изпълнение и кога. Оспореният акт е издаден от оправомощен орган, в него са описани фактическите и правни основания за издаването му, като същият е мотивиран. Същият е правилен и законосъобразен и не страда от твърдяните в жалбата пороци. Възражението в жалбата, че административният орган неправилно е приложил закона, като не се е съобразил с протоколното определение на съда и не е зачел от кога започва да тече наказанието от три години, е неоснователно. Взето е предвид кога влиза в сила споразумението, като е отчетен периодът, в който жалбоподателят е бил лишен от право по административен ред- с наложената ПАМ. Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваният акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 ЗЗП и чл.24 от НЗПП на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро. Водим от горното, съдът