Решение № 1347 от 17.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 15631/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Производството е образувано по подадена жалба от „,,•••''“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 80/16.09.2025 г., с което на дружеството – жалбоподател за административно нарушение на чл. 35, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 35, ал. 1 от ЗЧАВ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева. В подадената жалба се възразява, че атакуваният акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Поддържа се, че посоченото в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП деяние е несъставомерно. Посочва се, че деянието е изписано лаконично, а за да е завършен фактическият му състав, е необходимо да е налице кумулативно единство от неорганизирано изпускане на емисии в атмосферния въздух и да е налице възможност за ограничаването им. В актовете не били посочени конкретни мерки, които да са били възможни, но да не са били взети за недопускане на неорганизирано изпускане на прахови емисии в атмосферния въздух. В актовете не били посочени неефективност и/или недостатъчност на предприетите от дружеството мерки. В констативния протокол от проверката били описани приложените от дружеството мерки за ограничаване изпускането на емисии в атмосферния въздух, но не се съдържало изявление за неефективност на същите. За да е налице нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЧАВ, се твърди да е необходимо веществата в емисиите да са установени като вид и съединения, да са отчетени по съответния ред и отнесени към нормите на допустими емисии. Посочва се, че дори да е ясен източникът на въпросните емисии, трябва да се държи сметка за метеорологичната обстановка. Твърди се, че за 13.03.2025 г. е бил обявен жълт код за територията на София – град и София – област, при силен югозападен вятър със средна скорост 14-19 m / s и пориви до 24 m/s. Оспорва се извършената от проверяващите проверка само “с просто око“ и наличието на причинноследствена връзка между твърдяното прахово замърсяване и дейността на дружеството на посочената производствена площадка. Поддържа се, че с издаденото НП е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото не са посочени доказателствата, потвърждаващи извършеното нарушение. Твърди се нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, доколкото наказващият орган не бил извършил самостоятелна проверка на спорните обстоятелства преди да се произнесе с НП. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, е бил представляван от упълномощен представител – адвокат. На етап съдебни прения пълномощникът е посочил, че се придържа към вече изложените доводи. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган, редовно призована, не е била представлявана от процесуален представител. В хода на производството е направено искане за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Поддържа се, че АУАН и НП са издадени съгласно императивните изисквания на ЗАНН с необходимите реквизити, а жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 35, ал. 1 от ЗЧАВ, като е допуснал изпускане на неорганизираните констатации при проверката. Установявало се от събраните по делото свидетелски показания, че било възможно предотвратяването и недопускане на неогранизирани прахови емисии от хвостохранилището предвид факта, че операторът е разполагал с неизползвана прахозадържаща мрежа към датата на извършване на нарушението. При данни от НИМХ за силни ветрове се твърди, че жалбоподателят с оглед дейността си е следвало да предприеме необходимите мерки. Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С НП № 20/22.03.2019 г. дружеството – жалбоподател било санкционирано за нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЧАВ при наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лева. НП влязло в сила на 05.04.2019 г. Според данните на НИМХ на 13.03.2025 г. в района на гр. София, вкл. в района на с. ,,•••'', район Кремиковци, по-рано през деня е имало краткотраен валеж от дъжд – около 1-2 л./кв.м. През деня имало условия за усилване на вятъра от югозапад, с максимална скорост на поривите до над 15 м/сек. Късно вечерта северозападно от гр. София, в посока от югозапад на североизток преминавала гръмотевична буря. Към 13.03.2025 г. дружеството – жалбоподател извършвало дейност по предварително третиране на отпадък (хвост) от хвостохранилище „,,•••''“ с цел добиване на железен и баритен концентрат. На посочената дата била извършена проверка от служители при наказващия орган, за което бил съставен констативен протокол № ККФОС – БМ – 03, след постъпването на сигнали от граждани за замърсявания на въздуха. В хода на проверката било констатирано от контролните органи, в т.ч. и свидетелят Б. Д. М., заемащ длъжност „старши експерт“ в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда, дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ, че на изследваната територия дружеството извършва дейност. Вследствие на обход и оглед извън хвостохранилището било констатирано формиране на неорганизирани емисии и разпространението им от хвостохранилището към кв. ,,•••'' извън границата на производствената площадка. При обхода не било извършено измерване, а констатациите в протокола били направени с оглед непосредствено наблюдение на разпространен прах от площите в обекта, представляващи площадка. Проверяващите констатирали и наличието на вятър, който духал от хвостохранилището към кв. ,,•••''. На място било констатирано, че част от територията била покрита с прахопотискаща мрежа, като имало и неизползвана, складирана мрежа. На 20.03.2025 г. свидетелят М. съставил АУАН № 33/2025 г., в който било прието, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЧАВ, като допуснало изпускане на неорганизирани прахови емисии, когато било възможно тяхното ограничаване. В АУАН било посочено кога е извършена проверката и по какъв повод, къде е извършен обход – кв. ,,•••'' и кв. Ботунец, както и къде се наблюдавали праховите емисии. В АУАН липсват констатации относно възможностите за ограничаване на емисиите, които не са били приложени, както и изричното посочване на място и дата на нарушението. АУАН бил връчен на 20.03.2025 г. на упълномощен представител на дружеството – жалбоподател. В срок постъпили възражения от жалбоподателя срещу съставения акт. При сходни изводи от правна страна на 16.09.2025 г. било издадено обжалваното наказателно постановление от Директора на РИОСВ - София. В същото било прието, че на 13.03.2025 г. на производствена площадка и хвостохранилище „,,•••''“, находящо се в гр. София, р-н Кремиковци, кв. „,,•••''“ към „,,•••''“ ЕООД е извършено нарушението по чл. 35, ал. 1 от ЗЧАВ, като е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева. НП било връчено на жалбоподателя на 19.09.2025 г. Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото относими към предмета на доказване писмени доказателства и доказателствени средства: възражение № 7076/26.03.2025 г., разпечатка на л. 15 от делото, пълномощно на л. 16 от делото, констативен протокол № ККФОС-БМ-03, сигнали на л. 19-23 от делото, заповед № РД-370/17.05.2023 г., заповед № 15/07.02.2022 г., писмо от НИМХ с вх. № 7231/12.01.2026 г., заповед № ЧР – 93/07.03.2024 г., трудов договор № 1278/02.08.2013 г., НП № 20/22.03.2019 г., както и въз основа на гласните такива - показанията на свидетеля М.. Съдът кредитира изцяло горепосочените писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира същите за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. В синхрон с тях са показанията на свидетеля, който е извършил проверката и е съставил АУАН. Същите са непротиворечиви, подробни и логични, поради което съдът счита, че същите са лишени от тенденциозност и ги кредитира в цялост. От същите успешно се установява времето, мястото и характера на провелата се проверка, както и процедурата по съставяне и връчване на АУАН. С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна. В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, предвид представените писмени доказателства, и при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Отбелязвайки горното, съдът намира, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото не са посочени изрично датата и мястото на нарушението, а за първи път подобна индивидуализация е направена чак в НП. В съдържанието на АУАН не се сочи датата и място на нарушение, а извеждането на извод, че същите недвусмислено се подразбират предвид вписаните дата и място на проверка представлява тълкуване на задължителни реквизити в АУАН, което е недопустимо. Отделно от това, дори чрез тълкуване не може еднозначно да се изведе мястото на нарушението, доколкото съобразно посоченото не е била обходена само производствената площадка и хвостохранилище в кв. ,,•••'' (доколкото това е мястото на нарушението в НП), но и кв. Ботунец. Дори да не се приеме горното, съдът счита, че е допуснато и друго нарушение, явяващо се съществено за правото на защита на жалбоподателя и касаещо описанието на нарушението. Съгласно визираната като нарушена законова разпоредба, за неорганизирано изпускане на емисии в атмосферния въздух се налага наказание "глоба" или "имуществена санкция" в размер от 500 до 5000 лева. В т. 8, параг. 1 на ДР на ЗЧАВ "емисия" е дефинирано като: изпускането на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух; точката или повърхността, откъдето се осъществява изпускането, се нарича източник, а емисията се определя като маса на дадено вредно вещество (замърсител) за един кубически метър изпускан газ или като дебит на изпусканото вещество (емисионен дебит) при нормални условия. За да е налице нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЧАВ, следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: да е налице неорганизираното изпускане на емисии в атмосферния въздух и ограничаването на емисиите да е възможно чрез предприемане на необходимите мерки. Според т. 9, параг. 1 на ДР на ЗЧАВ "Организирано изпускане" е това, при което веществата се отвеждат в атмосферния въздух чрез изпускащо устройство - комин, канал и др., а според т. 10: "Неорганизирано изпускане" е това, при което в атмосферния въздух веществата се отделят разсредоточено от дадена площадка – товарноразтоварни площадки, открити складове за прахообразуващи материали, неизправна технологична апаратура и др. От възприетата в АУАН и НП фактическата обстановка се извежда, че на жалбоподателя е повдигнато административно обвинение за изпускане на неорганизирани прахови емисии, когато е било възможно тяхното ограничаване, без обаче да се посочи тези „емисии“ дали отговарят на законово зададените параметри, за да се дефинират като такива, тъй като не са посочени вредните вещества, а само е визирано „прахови емисии“, и без да се посочат конкретните непредприети мерки, прилагането на които да е било възможно за жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЧАВ е с бланкетен характер и за вида на конкретните мерки се препраща към съответната подзаконова нормативна база. В процесния случай законовият бланкет не е запълнен законосъобразно в АУАН и НП, доколкото не е посочена приложимата норма на чл. 70, ал. 7 от Наредба № 1/27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, както и текстово не са описани конкретните мерки, които е било възможно и необходимо да вземат, за да се избегне противоправният резултат. Горепосочените пропуски са довели до накърняване на императивни законови разпоредби и ограничаване на правата на нарушителя да разбере параметрите на административнонаказателното обвинение. Посочените недостатъци на развилата се административнонаказателна процедура представляват съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило изначално административнонаказателното производство и съставляващо основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Доколкото в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът счита, че е налице основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, без да е необходимо спорът да се разглежда допълнително по същество. При този изход на делото право на присъждане на разноски има жалбоподателят на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, като се претендират разноски за адвокатски хонорар в размер на 360,00 евро с ДДС. Направено е възражение за прекомерност. На възмездяване подлежат само действително сторените съдебно-деловодни разходи, за извършването на които се представят доказателства. На първо място, по делото не се представи договор за правна защита, в който да са уговорени размерът на претендирания адвокатския хонорар и начинът му на плащане. Дори да се приеме, че като неформален договор сключването на такъв в писмена форма не е необходимо, съдът счита, че не се представят доказателства и за действително сторен разход в претендирания размер. Липсва разписка за извършено плащане в претендирания размер, макар да не се твърди плащане по небанков път. Представените проформа фактура и фактура съдържат като основание изписването на различно дело от настоящото – „5631/2025“, а от платежното нареждане на л. 56 не личи платецът, за да се приеме, че от патримониумът на жалбоподателя е направен претендираният разход, като при основанието отново е цитирано друго дело, различно от настоящото. В този смисъл съдът счита, че не следва да уважава искането за разноски на страната като недоказано. Така мотивиран, съдът