Решение № 27 от 13.1.2026 г. на Районен съд - Сливен по дело № 5037/2025 г.

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/. Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Сливен с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, К. Б. Д., ЕГН: •••••••••• за срок от три години. В молбата се излага, че лицето е поставено под пълно запрещение през 2012 г., като за негов настойник бил определен З. К. С.. Поставеното под пълно запрещение лице е депозирало заявление за настаняването му в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище Качулка, придружено със становище на настойника му и социален доклад - предложение от социален работник. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен моли съда да постанови решение, по силата на което К. Д. да бъде настанен в специализирана институция за предоставяне на социална услуга - Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище Качулка, за срок от три години. В съдебно заседание молителят ДСП - Сливен се представлява от своя пълномощник - юрисконсулт, чрез който поддържа искането за настаняване на лицето и моли съда да го уважи. Заместник - настойникът на лицето изразява становище К. Д. да бъде настанен по съдебен ред в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка за срок от три години, тъй като това е в негов интерес. Лицето, чието настаняване се иска, редовно призовано, се явява лично. Изразява желание да продължи да живее в Дома. От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето К. Б. Д., с ЕГН: ••••••••••, е поставен под пълно запрещение с Решение на ОС - Сливен от 14.12.2012 г. От Удостоверение от 14.04.2014 г., издадено от Орган от настойничество и попечителство при Община Сливен, се установява, че за настойник на К. Д. е назначен З. К. С. - Директор на специализираната институция. С ЕР на ТЕЛК № 164 от 02.12.1991 г., издадено от ДПБ - гр. Ловеч, на лицето е определена пожизнено втора група инвалидност, поради заболяване с диагноза: Друга уточнена олигофрения /умерена олигофрения/. Установи се от писмените доказателства по делото, че К. Д. е на 54 години, неженен, няма деца. Баща му е починал през 1997 г., като до 2007 г. лицето е живяло при своята майка. От м. декември 2007 г. поради напредналата й възраст, влошено здравословно състояние и невъзможност да полага грижи за децата си, К. и брат му В. са настанени в в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка. Майката починала на 10.06.2025 г., а реинтеграция в семейна среда е невъзможна. Видно от представените по делото социален доклад и индивидуална оценка, К. Д. е с умерена умствена изостаналост, мисленето му е на елементарно ниво, а речта е недоразвита и с беден речников запас. К. е емоционално лабилен, с редки агресивни и гневни прояви. Има запазена походка и контролира физиологичните си нужда, но има нужда от подкрепа при поддържане на хигиената и реда в стаята, която обитава. Не може да се грижи самостоятелно за себе си, не може да взема решения и да преценява последиците от действията си. Има потребност от контрол върху поведението и специализирани грижи. Изслушан в съдебно заседание, К. изразява желание да бъде настанен отново в Дома. С Решение № 977 от 08.12.2022 г. по гр. д. № 5135/2022 г. по описа на РС - Сливен, лицето е било настанено в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка за срок от три години, като предвид изтичането на срока, К. е настанен отново в Дома временно, по административен ред, със Заповед на Директора на ДСП - Сливен от 09.12.2025 г. Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена. В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСП). В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на К. Б. Д. съответства в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза умерена умствена изостаналост, за което е определена пожизнено втора група инвалидност. В посочената специализирана институция за него е полагана и се полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти. К. сам изразява желание да продължи да живее в Дома. Ето защо, съдът намира, че по отношение на К. Д. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище Качулка, където К. ще бъде под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират поведението му. На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение. На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. Така мотивиран, съдът