Решение № 5237 от 31.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 13688/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх. №263026 /15.08.2024 г. от ищеца в първоинстанционното производство Т. Д. П. срещу решение №7396/22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 52939/2023 г. на СРС, 85 състав, в неговата цялост. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на обжалваното решение, респ. за уважаване на предявения иск. Въззиваемите страни не са депозирали отговор на въззивната жалба. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в периода от средата на м. 03.2019 г. до 27.09.2023 г. в резултат на действията им по пр. пр. НЗ-7/2019 г. по описа на СРП, изразили се по отношение на ответника Б. в отказ да призове ищеца с призовка или по телефона, отказ да му снеме показанията по преписката и допускане на ответника Д. да работи по преписката въпреки конфликта му с П., а по отношение на ответника Д. – в отказ да си направи отвод по преписката, въпреки техния конфликт, работа по преписката, без тя да му е разпределена, и склоняването му с хитрост да подпише документ в качеството на домоуправител, който впоследствие Д. представил на СРП като сведение, дадено от П. в качеството му на сигналоподател. .Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 313674/06.11.2023 г./ на Т. Д. П. срещу Й. Х. Б. и Г. А. Д., с която са предявени искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от средата на м. 03.2019 г. до 27.09.2023 г. в резултат на действията им по пр. пр. НЗ- 7/2019 г. по описа на СРП. Ищецът твърди, че през месец март 2019 г. на ответника Б., заемащ към онзи момент длъжността Началник „Икономическа полиция“ в 08 РУ – СДВР, била разпределена за работа пр. пр. НЗ-7/2019 г. по описа на СРП, образувана по негов сигнал срещу кмета на Столична община – Район „Искър“. При запознаването си с Б. П. му обяснил за конфликта му с полицейски инспектор от 08 РУ – СДВР Д. по повод предишни сигнали на ищеца. С Б. се уговорили ищецът да подготви документите си по подадения сигнал, след което да бъде призован за разпит. След като подготвил документите, поради отсъствие на Б. се наложило да ги остави на Д. и тогава последният го помолил да подпише сведение в качеството си на домоуправител /а не на сигналоподател/ за интензивността на почистване на Район „Искър“, каквото попълвали всички домоуправители в района, и той го подписал. След като не бил призован от Б. за снемане на показания по преписката, П. направил справка и установил, че представените от него документи не били приложени към нея, преписката била върната в СРП без негов разпит с Докладна от Д., който работил по нея, без да му е разпределена,а подписаното в качеството му на домоуправител сведение било приложено към преписката като доказателство, че са снети сведения от него. В резултат на виновните и противоправни деяния на ответниците ищецът претърпял неимуществени вреди. Деянията на Б. се изразили в отказ да го призове с призовка или по телефона по пр. пр. НЗ-7/2019 г. по описа на СРП, отказ да му снеме показанията по същата преписка и допускане на Д. да работи по преписката въпреки конфликта му с П., а деянията на Д. – в отказ да си направи отвод по преписката въпреки техния конфликт, работа по преписката, без тя да му е разпределена, и склоняването му с хитрост да подпише документ в качеството на домоуправител, който впоследствие Д. представил на СРП като сведение, дадено от П. в качеството му на сигналоподател. По този начин се стигнало до непризоваването на ищеца по пр. пр. НЗ-7/2019 г. по описа на СРП, от което в крайна сметка произтекли неимуществените му вреди, защото така бил лишен от възможността да защити сигнала си пред безпристрастен полицейски служител по начин, че да се стигне до образуване на досъдебно производство, пострадали вярата му в справедливостта и законността и имал усещането, че всичко е нагласено и че само защото се държи почтено и полага усилия за разкриване на порочни практики на представители на властта, му се пречи от служители, които би трябвало да му помагат. Иска солидарно осъждане на ответниците в качеството им на физически лица, защото те са действали умишлено, съгласувано и планирано с цел да го смачкат заради неговата активност. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Й. Х. Б., с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че през 2019 г., докато е бил Началник на сектор „Икономическа полиция“ в 08 РУ – СДВР, е работил по една или две преписки, образувани по сигнали на ищеца, които са отработени качествено и в срок, но са прекратени. В законоустановения срок ответникът Г. А. Д. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че по посочената преписка е работил в качеството си на районен инспектор и е изпълнявал съгласно правомощията си по ЗМВР указания, дадени му от СРП и началниците му в 08 РУ – СДВР. Оспорва твърденията в исковата молба за осъществени от него действия и/или бездействия, с които да е възпрепятствал П. да защити сигнала си и да е попречил да бъде образувано досъдебно производство, респ. които да са се отразили на вярата му в справедливостта. Оспорва настъпването на твърдените от ищеца вреди. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Представена и приета по делото е пр. пр. № НЗ – 7/2019 г. /с вх. № 5730/2019 г./ по описа на СРП, образувана по два сигнал на о П. срещу „кмета на СО-И и лицата, които му помагат“, за умишлено разпалване на етническа омраза и умишлено лишаване на всички живущи в района от здравословна среда за живот, както и за спиране на всякаква възможност за интегриране на ромите в района. Видно от същата е, че прокурор от СРП е възложил на началника на 08 РУ – СДВР да бъде извършена проверка по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ от служители на 08 РУ – СДВР, като са посочени конкретни действия, които да бъдат извършени, включително да бъдат установени домоуправителите на всички входове на бл. 4, 5 и 6 в ж.к. „Дружба 1“ и от поне четирима от тях да бъдат снети писмени сведения във връзка с изложеното в сигнала и да се снемат писмени сведения от Т. П. с оглед изложеното в сигнала му до СРП. От изготвената докладна записка от извършената проверка по преписка № 338300-1481/2019 г. по описа на 08 РУ – СДВР е видно, че преписката е разпределена на ответника Б. и трето за настоящия процес лице /В./. Видно е също, че ответникът Д. е снел сведение от ищеца П., както и от още трима домоуправители на входове в района и сведение от главен експерт в отдел „КСЕ“ при Столична община – Район „Искър“. По делото не се спори, че ищецът има качеството на управител на етажна собственост в сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „•••••••• От преписката е видно, че същата е прекратена с резолюция, поради липса на основания за извършване на действия от прокурор при СРП по реда на надзора за законност. Същата е потвърдена с Резолюция от 07.11.2019 г. по пр. пр. № 18589/2019 г. по описа на СГП. С решение №7396/22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 52939/2023 г. на СРС, 85 състав исковата претенция е отхвърлена изцяло. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Не се установяват нарушения на процесуалните правила. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са събрани нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: За уважаване на претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД е необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните предпоставки: да е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното. Настоящият съдебен състав обаче намира, че не се установява по делото противоправно поведение от страна на ответника Б., на когото, както бе посочено погоре, е разпределена процесната преписка, по която от СРП са посочени конкретни действия, които да бъдат извършени, включително да бъдат установени домоуправителите на всички входове на бл. 4, 5 и 6 в ж.к. „Дружба 1“ и от поне четирима от тях да бъдат снети писмени сведения във връзка с изложеното в сигнала и да се снемат писмени сведения от Т. П. с оглед изложеното в сигнала му до СРП.. Напротив, установява се че указанията по преписката са изпълнени, че от ищеца е снето сведение в качеството му именно на сигналоподател, макар и от другия ответник. Установява се, че са снети сведения от сигналоподателя, като твърденията му, че сведенията са снети не в това му качество, а в качеството му на домоуправител, не намират опора в съдържанието на представения по делото документ, обективиращ дадените от него сведения. При това положение изобщо не може да се говори за отказ П. да бъде призован и да му бъдат снети сведения, а възраженията му в този смисъл са неоснователни. Що се отнася до твърденията, че Б. е допуснал ответника Д. да работи по преписката въпреки конфликта му със сигналоподателя, не се доказа по делото към разглеждания период да е имало конфликт между тях, а още по-малко Б. да е бил уведомен за него. Липсват доказателства за наличие на твърдян от ищеца конфликт между него и П., който да попада в хипотезата на чл. 154, ал. 2 ЗМВР. Не представлява такава обстоятелството, че Д. е дал сведение във връзка с досегашната си работа, свързана с П.. На следващо място липсват доказателства и за осъществено от ответника Д. противоправно поведение. По делото не се установява преписката да му е била разпределена, но въпреки това работата му по нея не може да се окачестви като противоправно деяние, от една страна, защото, както правилно е посочил първоинстанционният съд, по отношение на полицейските служители липсва строго регламентиран ред за разпределяне на преписките. От друга страна следва да се вземе предвид, че преписката е прекратена, като актът по прекратяване е потвърден, т. е. преминал е т. нар. ревизионен контрол. Така, с оглед изложеното, съдът приема, че липсва осъществено противоправно поведение от ответниците спрямо ищеца и негово защитимо право. За пълнота следва да се добави, че по делото по никакъв начин не са доказани пълно и главно и настъпили неимуществени вреди. Не са ангажирани доказателства в тази връзка, въпреки разпределената доказателствена тежест. Ето защо, искът следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан. Поради съвпадане в крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По разноските: За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна, но такива не са поискани. Така мотивиран, Софийски градски съд