Решение № 7721 от 15.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 743/2025 г.

Производство е по реда на чл. 215, вр. чл.190 от ЗУТ. Образувано е по жалбата на Г. Г. И., [ЕГН], от гр. Варна, против Заповед № 0751/11.03.2025 г. на Заместник кмет на Община Варна, с която е разрешено прокарване на временен път с ширина 3.50 м. до ПИ 10135.2526.541 по КК на гр. Варна, УПИ ІХ-541, кв. 25 по ПУП-ПРЗ на кв. “Св. Н.“, собственост на А. И. В., като от път 10135.2526.9535 се завие на североизток и се премине през ПИ 10135.2526.543 по КК на гр. Варна, собственост Г. И., със засегната площ 130 кв.м., съгласно скица, неразделна част от заповедта. В жалбата се поддържат възражения за незаконосъобразност на процесната заповед, като постановена при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че същата е нищожна поради некомпетентност на органа. Конкретно се поддържа, че в противоречие с приетото от ВАС отменително решение по адм. дело № 8995/2023г., в мотивите на обжалваната заповед е прието, че планът е одобрен при условията на чл.16 от ЗУТ и има пряко отчуждително действие. Излага се, че въз основа на това решение жалбоподателката е поискала изменение на КК и границите на имота й са възстановени преди урегулирането. Както е посочено в същото, след изтичане на преклузивния срок чл. 208 от ЗУТ за започване на отчуждително производство Общината няма възможност да започне такова. Освен това след извършеното изменение на КК не съществува трасе на улица-тупик, по която да се предвижда прокарване на временен път. Сочи се, че е налице по-икономичен вариант от този по заповедта, като от последната не става ясно дали изобщо са разгледани и обсъждани други варианти за достъп до имота на заявителя, освен одобрения такъв. Акцентира се върху факта, че имотът на заявителя е вътрешен такъв, без достъп до път, в резултат на сключена спогодба по дело за делба. В тази хипотеза е следвало при подписване на спогодителния протокол да се осигури място за преминаване на съделителя. Твърди се, че със заповедта се нарушава законовото изискване за отнемане на площ не повече от 25%, тъй като с предвиденото трасе за временен път отчуждената площ е 130 кв.м. На изложените основания се моли прогласяване нищожността на оспорената заповед, а при условията на евентуалност – отмяната й като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. В открито съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника - адв. М. Т., жалбата се поддържа на изложените основания. Твърди се, че с прокарването на процесния тупик се отнемат над 31% от имота на жалбоподателката, което е в противоречие на нормите на ЗУТ. Счита се, че достъпът до имота на заинтересованата страна следва да бъде осъществен по предложения от вещото лице вариант 2 за временен път, тъй като по този начин ще се обслужват 7 имота и се прокарва по улица. Допълнително, в депозираните писмени бележки се твърди некомпетентност на Комисията за определяне на трасе за достъп до имот, поради това, че заповедта за назначаването й е от некомпетентно лице. На изложени основания се моли отмяна на заповедта. Ответната страна - Кметът на Община Варна, в депозирани писмени становища и в съдебно заседание чрез процесуален представител - гл. ю.к. Г. И., оспорва жалбата. По съществото на спора и в допълнително писмено заявление се твърди, че атакуваният административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, в рамките на изрично делегираните му правомощия. Заповедта е мотивирана в достатъчна степен и при издаването й са взети под внимание всички относими факти и обстоятелства, които са от значение за крайната преценка при произнасяне по отправеното до Кмета на общината искане, както са спазени и всички изисквания, визирани в чл.190, ал.3 от ЗУТ. Счита се за икономически неизгодно и нецелесъобразно преминаването на трасето през други 7 имота, по вариант 2 от заключението на вещото лице. Обосновава се неоснователност на твърденията на жалбоподателката за отнети със заповедта 25% от имота, както и за некомпетентност на Комисията за определяне на достъп до имоти. С оглед представените доказателства същата е назначена от компетентно лице, а при взетото от нея Решение № 11-6 по Протокол № 11/19.12.2024 г. са обсъдени други възможни варианти, които са счетени за неудачни. Моли се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Заинтересованата страна А. И. В., чрез пълномощника -адв. М.С., оспорва жалбата, като неоснователна. В съдебно заседание и в писмени становища се поддържа, че противно на изложените от оспорващата възражения, заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и при наличие предпоставките по чл.190 от ЗУТ. Счита се за ирелевантно обстоятелството дали при съдебната делба е следвало да се осигури достъп до имота на заинтересованата страна. Като неоснователно се намира и твърдението, че с временния път се отнемат повече от 25% от имота на жалбоподателката, както и това, че заинтересованото лице е ползвало до момента друг достъп до имота си. Твърди се, че достъпът е бил винаги от там, но същият е препятстван от жалбоподателката чрез изграждане /след започване на административното производство/ на ограда, като последното е препятствало и достъпа до изградения в имота му гараж и възможността да използва същия. По същество се моли отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна следното: Между страните не се спори и се установява от представения нот.акт № 13, том XX, дело № 5371/1997г. /л.31 от делото/, че Г. Г. И. се легитимира като съсобственик на имот пл.№ 794 по проект за вилна зона „Свети Н.“ в гр. Варна, местност „Акчелар“, с площ от 900 кв.м., като имотът по действащата кадастрална карта и ПНИ е отразен с идентификатор 10135.2526.543 с площ от 928 кв.м. Съгласно нот.акт № 105, том L, дело № 18664/1994г. /л.40 от преписката/ А. И. В. се легитимира като собственик на ПИ 10135.2526.541 по КК на гр. Варна, кв. „Св. Никола“, гр. Варна. Административното производство по издаване на процесната заповед е започнало по заявление вх.№ АУ121624ВН/09.12.2024г. от А. В. с искане за прокарване на временен път до собствения му ПИ 10135.2526.541 по КК на гр. Варна, кв. „Св. Никола“, гр. Варна. В хода на административното производство било установено, че за територията на кв. „Св. Никола“ е изработен ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 2405-10 по Протокол № 24 от 23, 24, 30.06.2010 г. на Общински съвет-Варна, съгласно който ПИ 10135.2526.541 има лице на новопроектирана улица-тупик с ОТ 199-200, засягаща част на ПИ 10135.2526.543. Същият не е обжалван от собственика на ПИ 10135.2526.543 и е влязъл в сила относно неговия имот. Установено е също, че е издадена Заповед № 472/07.10.2022 г. на Кмета на Район „Приморски“ за принудително изземване на част от общински терен, представляващ ПИ 10135.2526.9535, която се владее неправомерно от собственика на ПИ 10135.2526.543, като заповедта е отменена с Решение № 1033/30.01.2024 г. на Върховен административен съд на Република България, Четвърто отделение, по адм. дело № 8995/2023 г. Съгласно мотивите на ВАС с ПУП-ПРЗ на кв. „Св. Никола“ се отнемат части по-големи от 25% от ПИ 10135.2526.543 и въз основа на това плана не е по чл.16, ал.1 от ЗУТ, а по чл.16, ал.7, вр. чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ. В следствие на влязлото в сила съдебно решение е направено изменение в КК, като е заличена улицата-тупик с ОТ 199-200 и същата е приобщена към ПИ 10135.2526.543. С Решение 11-6 по Протокол № 11/19.12.2024г. на Комисия за определяне трасе за достъп до имоти /л.32-35 от преписката/, назначена със Заповед № 1756/28.05.2024г. на Кмета на Община Варна /л.5/ е уважено искането на заявителя и е допуснато започване на процедура по прокарване на временен път с ширина 3.50 м до ПИ10135.2526.541 по КК на гр. Варна, УПИ IX-541, кв.25 по ПУП-ПРЗ на кв. „Св. Никола“ през ПИ 10135.2526.543 по трасето на улица-тупик с ОТ 199-200. Засегната част е 130 кв.м. След извършено уведомяване /л.29-31/, от Г. Г. И., собственик на УПИ Х-543, кв.25 /ПИ 10135.2526.543/, чрез адв. М. Т. е постъпило писмено възражение /л.20-28/. В него е описано, че съгласно решение по адм. д. № 2524/2022 г. на Административен съд Варна, 29 състав, се засягат повече от 25% от имота за улица, ПУП-ПРЗ в частта на тупика е отменен, както и че не са разгледани други варианти за осигуряване достъп до имота на заявителя. Постъпилото възражение е разгледано на заседание на Комисията и с Решение 1-4 по Протокол № 1 от 30.01.2025г. е оставено без уважение. Изследвани са два варианта за прокарване на временен път: 1. съгласно ПУП-ПРЗ на кв.“Свети Никола“, достъпа до УПИ IX-541, кв. 25 /ПИ 10135.2526.541/ е единствено по отменената улица-тупик с ОТ 200-199 и 2. От северната страна на имота, като при него е необходимо да се премине по улица с ОТ 194-57-56-55-4, след което да се завие на юг и се премине през УПИ V-540, кв.25. Прието е, че при този вариант трасето е дълго приблизително 105 м, не е икономично изгодно, като освен това улицата не е отворена на място. Установено е също, че вписаните във възражението повече от 25% засегнати части от ПИ 10135.2526.543 представляват частите от поземления имот, засегнати от улици от южната и западната страна на имота. В случая се засяга само частта от имота, попадаща в улицата-тупик и се касае за процедура различна от отваряне на постоянен път до имота. В заключение е прието, че предложения вариант е най-икономичният такъв за осигуряване достъп до имота, който и до настоящия момент се е ползвал за път и няма да се налага да се засягат подобрения и насаждения. На 11.03.2025г. е издадена процесната Заповед № 0751 от Заместник кмета на Община Варна, в условията на упълномощаване със Заповед № 4435/20.12.2023 г. на Кмета на Община Варна. С нея е разрешено прокарване на временен път с ширина 3.50 м до ПИ 10135.2526.541 по КК на гр. Варна, УПИ IX-541, кв. 25 по ПУП-ПРЗ на кв. "Св. Никола”, собственост на А. И. В., като от път ПИ 10135.2526.9535 се завие на североизток и се премине през следните поземлени имоти: - ПИ 10135.2526.543 по КК на гр. Варна, собственост на Г. Г. И., засегната площ 130 кв.м. Определено е, че размерът на обезщетението за годишен наем, подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния път в ПИ 10135.2526.543 ще бъде определен от Комисия по чл. 210 от ЗУТ в Община Варна, като оценката подлежи на отделно обжалване. След влизане в сила на оценката, собственикът на служещия поземлен имот следва да бъде обезщетяван за всяка една календарна година, през която се ползва временния път. Временният път се прокарва със срок: до провеждане на отчуждителни процедури и отваряне на улица по влезлия в сила ПУП - ПУР за района. Собствеността върху частите от поземлени имоти, заети за временен път, се запазва. В заповедта са изложени мотиви и по възраженията на Г. И., като същите са приет за неоснователни. Посочено е, че съгласно ПУП-ПРЗ на м.“Св.Никола“ достъпа до УПИ ІХ-541, кв.25 /ПИ 10135.2526.541/ е единствено по отменената улица – тупик с ОТ 200-199. Ако се търси вариант за преминаване през северната страна на имота е необходимо да се премине по улица с ОТ194-57-56-55-4, след което да се завие на юг и да се премине през УПИ V-540. Прието е, че по този вариант трасето е дълго 105м. и не е икономически изгодно, като освен това улицата не е отворена на място. Посочено е, че в случая се касае за процедура различна от отваряне на постоянен път и освен това с трасето се засяга само улицата-тупик, поради което неоснователно е възражението за засягане на 25 % от имота на И.. В хода на съдебното производство, във връзка с възражението на жалбоподателката за некомпетентност на комисията, поради назначаването й от некомпетентен орган, от ответника е изискана, респ. представена Заповед № К-015/28.05.2024г. /л.147/, цитирана под подписа на разписалия се за кмет на Община Варна в Заповед № 1756/28.05.2025г., с която е учредена комисията. Видно от същата за периода 25 - 29.05.2024г. кметът на Община Варна е предоставил функциите си на кмет на зам.кмета Х. Н. Р., с всички произтичащи от това права и задължения, съгласно действащото законодателства, като при издаване на актове изрично да се отбелязва номера на заповедта. От жалбоподателката са представени доказателства за одобрена съдебна спогодба за извършена делба по гр.д. № 1120/1986г. на ВРС /л.31-38/. От същата са представени и приети за сведение придружително писмо за входирано заявление от 22.10.2025г. за изменение на ПУП – ПРЗ за процесния имот, както и част от инвестиционен проект /л.79-82/, като в с.з. е направено изявление за висящност на процедурата. От заинтересованото лице А. В., чрез адв.С. с молба от 11.02.2026г. е представен снимков материал, отразяващ извършвани строителни дейност към 18.03.2025г., 03.07.2025г.; видима гаражна врата в дъното на тупика към 18.03.2025г. и изградена ограда и бетонова стена пред гаража към 19.11.2025г. /л.112-115/. За изясняване на спора по делото е допусната основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, заключенията по които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени. Назначеното вещо лице инж. Й. А., дава заключение, че за територията на кв. „Св. Никола“, гр. Варна е одобрен ПУП-ПУР с Решение № 2405-10/23.24.30.06.20210 г. на ОбС-Варна. Трасето на предвидения временен път по обжалвания административен акт от 3,50 м, следва изцяло трасето на улица-тупик от ОТ 199-200. Тупикът изцяло попада в границите на имот с идентификатор 10135.2526.543, определен по северозападната граница на имота с площ 130 кв.м., т.е.14.01 %. Посочено е, че западната част от имот с идентификатор 10135.2526.543 попада в улична отсечка между ОТ 198-200-201 и тази част от процесния имот при прилагане на уличната регулация по одобрения ПУП-ПРЗ ще е със засегната с площ от 161 кв.м. В с.з. в.л. сочи, че в действащата кадастрална карта /снимка под т.3 от заключението/ трасето по одобрения ПУП-ПРЗ не е нанесено пред имота на жалбоподателката, като счита това за пропуск, тъй като не е установило конкретен акт в тази насока. След извършена проверка, в допълнителната СТЕ в.л. сочи, че изменението в КККР е извършено по заявление на жалбоподателката от 2024г., въз основа влязлото в сила съдебно решение по адм.д. № 2524/2022г., с което е отменена Заповед № 472/07.10.2022г. за принудително изземване на част от общински терен от жалбоподателката. Към заявлението е представен проект, отразяващ имота по предходен план /без отразяване на влезлия в сила ПУП-ПРЗ/. С експертизата е представено ортофото изображение с извадка от кадастралната карта, от което е видно, че отразените в КК улици по ПУП -ПРЗ не са проведени в процесната територия, както от югозапад на процесния имот, така и от североизток. Вещото лице е изготвило друг възможен вариант за временен път от ОТ 194 на северозапад през ОТ 57, ОТ 56, попадащ в трасето на улична отсечка до границите на имот с идентификатор 10135.2526.540. За осигуряване на достъп до имот с идентификатор 10135.2526.541 е предложило временен път по югоизточната граница на ПИ 10135.2526.540 с ширина 3,50 м. Вариантът е посочен на приложена към заключението му скица № 1 с тъмносини щрихи. Според вещото лице този вариант ще осигурява достъп до имоти с идентификатори 10135.2526.560, 10135.2526.559, 10135.2526.539, 10135.2526.538, 10135.2526.540 и процесния 10135.2526.541. Трасето по предложения вариант е с дължина около 100 м, като 26 м от тях попадат извън трасе на улица в границите на имот с идентификатор 10135.2526.540. Видно от представената скица № 2 от имот с идентификатор 10135.25256.540 се засягат 91 кв.м (червен щрих); от имот с идентификатор 10135.2526.536 се засягат 14 кв.м (светло син щрих); от имот с идентификатор 10135.2526.539 се засягат 7 кв.м (лилав цвят); от имот с идентификатор 10135.2526.538 се засягат 64 кв.м, от имот с идентификатор 10135.2526.559 не са засягат площи, но се осигурява достъп до временния път; от имот с идентификатор 10135.2526.556 се засягат 67 кв.м (зелени щрихи); от имот с идентификатор 10135.2526.560 се засягат 36 кв.м (лилав цвят); от имот с идентификатор 10135.2526.558 се засягат 76 кв.м (червен щрих). Представеният вариант е с дължина около 100м., площ 355 кв.м, осигурява достъп и засяга до 7 бр. имоти. В с.з. пояснява, че видно от ортофото изображението по това трасе няма сгради, но има дървесна растителност. Вещото лице е установило също, че от представените по делото документи за извършената съдебна спогодба по гр. дело № 1120/1986г. на ВРС за делба на общия имот, от който са образувани при делбата имоти ПИ 10135.2526.541 и ПИ 10135.2526.540, че същата е извършена без да е осигурен достъп до реалният дял, попадащ в средата на делбения имот, като Дял I съответства на имот с идентификатор 10135.2526.540, Дял II съответства на съответства на имот с идентификатор 10135.2526.541, а Дял ІІІ съответства на имот с идентификатор 10135.2526.543 по действаща кадастрална карта. Констатирани са при огледа: портална, телена врата, поставена в северозападния ъгъл на имота /снимка 1 от експертизата/; телена ограда по регулационната линия; и изградена на границата между двата имота 543 и 541, в областта на ОТ 199 /пред гаража в имота на заявителя/ масивна стена от бетонни блокчета /снимка 3 от експертизата/. Като в с.з. в.л. сочи, че от заповедта ще се засегне бетоновата ограда пред гаража, която е около 1.50 – 1.80м. височина и на ширината на гаража. Завява, че не може да определи кога е изградена, като пояснява, че същата е съществувала към момента на първия оглед, но не присъства на представените от заинтересованата страна снимки от 2025г. Към момента на повторния оглед на място, вещото лице е установило следните трайни насаждения: 1.) Орех, който по данни от собствениците е на две години. Тъй като съобразно приложени от заинтересованата страна снимки към 07-18.03.2025 г. орехът не е съществувал на място, вещото лице е преценило, че растението не е съществувало към датата на издаване на обжалвания административен акт - 11.03.2025 г.; 2.) Райска ябълка, която е 20-годишна по данни от собствениците, която отстои на разстояние 3,3 м от западната граница на имота и попада в трасето на пътя с ширина от 3,50 м.; 3.) Ябълка, която по данни от собствениците е на 1 година и попада в трасето на временния път. Тъй като съобразно снимките, представени от заинтересованата страна, към 07-18.03.2025 г. растението не е било налично, по преценка на вещото лице не е съществувало към датата на издаване на обжалвания административен акт - 11.03.2025 г.; 4.) Орех, който по данни от собствениците е на 2 години и попада в трасето на временния път. Съобразно представените от заинтересованата страна снимки към 07-18.03.2025 г. орехът не е съществувал на място и по преценка на вещото лице не е съществувал към датата на издаване на обжалвания административен акт - 11.03.2025 г. При разпита си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че не е необходимо да се унищожава дървото Райска ябълка, което се намира на 3,30 м отстояние от временния път, тъй като 20 см. не са решаващи за да може се преминава, а и досега достъпът се е осъществявал от там. Т.е. при прокарване на временния път е налице техническа възможност да не се засегне дървото. В хода на съденото производство, въз основа издадено съдебно удостоверение, от заинтересованата страна е представено писмо рег.№ РД26001857ПР_001ПР/02.02.2026г. от кмета на район „Приморски“, съгласно което при извършена проверка не са установени данни за строителни книжа за ограда между ПИ ІХ-541 и ПИ Х-543 в м.“Св.Никола“. От ответника е представен Констативен протокол от 15.09.2010г. и Приложение № 1 към него, видно от които от жалбоподателката не е подавана жалба /възражение срещу приетия с Решение № 2405-10/23, 24 и 30.06.2010г. на ОбС-Варна за одобряване ПУП-ПРЗ за кв.“Св.Никола“ по отношение на процесния имот и спрямо последния планът е влязъл в сила към посочената дата. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.1 от ЗУТ и в преклузивния срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ. Предявена е от процесуално легитимирано лице - собственик на имот, засегнат от процесната заповед. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ. Налице са положителните процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на производството. По нейната основателност съдът съобрази следното: При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В т.ч. дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. При извършената проверка, съдът констатира, че оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган – Д. И. на длъжност Заместник кмет на Община Варна, който към момента на издаване на оспорения административен акт е бил надлежно овластен от Кмета на общината за това със Заповед № 4435/20.12.2023 г. Това делегиране на правомощия е направено от компетентен орган и на основание изрично овластяване от закона - § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, вр. с чл. 190, ал. 6 от ЗУТ. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на оспорващата за нищожност на процесната заповед поради некомпетентност на органа. По делото е представена Заповед № 0036 от 05.05.2025 г., издадена от Кмета на Община Варна, с която е прекратено трудовото правоотношение с Д. М. И. – на длъжност заместник кмет на Община Варна. Във връзка с това и предвид отправеното от ответника искане, съдът се е произнесъл с протоколно определение, с което заместник кмета е заличен като ответник в производството и на негово място е конституиран кметът на Община Варна, комуто по силата на самия закон са вменени правомощия да издава актове от вида на процесната заповед – аргумент от чл.190, ал.6 от ЗУТ. Идентично е становището на съда и по отношение твърдението на жалбоподателката за некомпетентност на Комисията по определяне на трасе за достъп до имоти, поради назначаването й от некомпетентен орган. Заповед № 1756/28.05.2025г., с която е учредена комисията, е издадена от зам.кета на общината Р., при надлежно предоставени му правомощия от компетентния орган – кмета на общината със Заповед № К-015/23.05.2024г. Обстоятелството, че в същата само е цитиран номера на заповедта, без да са посочени имената на упълномощеното лице не води до различен извод. Поради това няма как процесната заповед да е издадена без основание, поради обосноваването й с нищожен акт на комисията. Предвид горното съдът намира, че обжалваната заповед не страда от пороци, обуславящи нищожност по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. В жалбата не се съдържат твърдения за наличие на съществени пороци във формата на акта и неговото съдържание, както и за допуснати от органа съществени нарушения на процесуалните правила, имащи за своя законна последица отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Такива не бяха установени от съда и при извършената служебна проверка на основание чл.168, ал.1 от АПК. Заповедта е съобразена с общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59 от АПК /предвид особени изисквания за това в специалния закон ЗУТ/ - посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването му, съдържа разпоредителна част и графична част, при кореспонденция между последните. В същата изрично са изложени мотиви и по възраженията на Г. И.. При извършената служебна проверка, съдът констатира, че в хода на производството е осигурена възможност на всички заинтересовани лица да упражнят процесуалните си права в пълен обем. Горното навежда на извод, че не са налице основания за отмяна на заповедта на основанията по чл.146, т.2 и т.3 от АПК. Съдът намира, че оспорената заповед е постановена и при правилно приложения на материалния закон, по следните съображения:. Заповед № 0751/11.03.2025 г. на Зам.кмета на Община Варна, с която е наредено да се прокара временен път през посочен поземлен имот, е издадена на основание чл.190, ал.1 и ал. 2, вр. с ал. 6 от ЗУТ. Разпореденото прокарване на временен път е със срок до провеждане на отчуждителни процедури и отваряне на улица по влезлия в сила ПУП-ПУР за района. Разпоредбата на чл.190 от ЗУТ предвижда учредяване на самостоятелен законен сервитут за временен път през чужд/и имот/и, при определени предпоставки. Общият смисъл на разпоредбата е посредством „временен път“ да бъде осигурен транспортен достъп до имоти, които не разполагат с такъв, за ограничен период от време, а именно до момента, в който достъпът се осигури по траен начин – например чрез откриване на все още неоткрити нови улици, проектирани съгласно подробен устройствен план. Основната хипотеза на прокарването на временни пътища е регламентирана в ал.1 на чл.190 от ЗУТ, тъй като съгласно общите изисквания за урегулиране и застрояване на териториите и поземлените имоти /чл.14, ал.3, т.1 от ЗУТ/ поземлените имоти се урегулират с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица /лице на имота/ и урегулираните поземлени имоти имат задължително лице /изход/ към улица, към път или по изключение към алея в парк /чл.14, ал.4 от ЗУТ/. Взаимната обусловеност на разпоредбите на ал.1, ал. 2 и ал. 3 на чл.190 от ЗУТ е видна и от първото изречение на ал.3, в което са посочени освен „новите улици по „подробния устройствен план“ /т.е. хипотезата на ал.1/, също така и съответно „улиците по проектоплана или по извършените проучвания“, каквито биха били тези в условията на ал. 2. Тоест законодателната воля по чл.190 от ЗУТ е в смисъл временни пътища да се прокарват по проектирани с влезлия в сила план улици, преди тези улици да са открити, при нужда – при нов план по улиците по проектоплана и при неурегулирани имоти – по улиците съобразно извършените проучвания. Изложеното води на извода, че ал. 2 на чл. 190 от ЗУТ не представлява отделно, самостоятелно и напълно независимо правно основание за издаване на заповед по ал. 6, а законовите предпоставки за прокарване на временен път са установени кумулативно в разпоредбите на ал.1, ал.2 и ал.3 на чл. 190 от ЗУТ /доколкото процесният случай не касае хипотезата по ал. 5, визираща законно разрешени строежи извън границите на урбанизираните територии до разрешаване тяхното ползване/. Задължително заповедта на Кмета на общината по чл.190, ал. 6 от ЗУТ се издава при установена нужда от изграждане на временен път, поради липсата на друг път, осигуряващ достъп до имота. А..3 на чл.190 от ЗУТ въвежда задължение на административния орган да извърши преценка на възможността временният път да следва новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана, и само при установяване на обективна невъзможност за това, временният път да се прокарва по различно трасе. Доказателствата по делото сочат, че гореописаните материалноправни предпоставки са налице. Имотът на заявителя е без достъп към улица, като такъв е предвиден по ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 2405-10/23, 24 и 30.06.2010г. на ОбС-Варна, за което са налице данни, че не е оспорено по отношение имота на жалбоподателката и в тази част планът е влязъл в сила. А одобреното с процесната заповед трасе, съвпада с предвиденото такова по плана. Липсва спор между страните и относно това, че към момента на подаване на заявлението, както и на издаване на оспорения административен акт, няма реализирани улици на място по влезлия в сила план, като до имота достъпът е затруднен. Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината. По делото липсват доказателства, че между собственика на господстващия и на обслужващите имоти е постигнато съгласие за прекарване на временен път преди да бъде издадена процесната заповед, а и образуването на настоящото съдебно производство е категорична индиция за несъгласие на собствениците на обслужващите имоти с прокарването на такъв път. Възражението на жалбоподателката, че при подписване на спогодителния протокол за делба на имота е следвало да се осигури място за преминаване на съделителя е ирелевантно в настоящото производство за прокарване на временен път. Неправилно се поддържа, че заповедта противоречи на решението на ВАС по адм.д. № 8995/2023г., с което се отменя решение на Адм.съд-Варна по адм.д. № 2524/2022г. и заповед за принудително отнемане на общински имот /приложени към корица на настоящото дело за сведение/. Именно при отчитане резултата от същото е допуснато правото на преминаване, като е съобразено, че същото е през имота на жалбоподателката, за което между другото в заповедта има изрични мотиви. Следва да се подчертае, че в мотивите на решението ВАС приема, че при безспорност на обстоятелството, че с приетия с Решение № 2405-10/23, 24 и 30.06.2010г. на ОбС-Варна план се отнема площ от имота на жалбоподателя само за второстепенна улица, следва да се приеме, че се касае за план за улична регулация по чл.16, ал.7, вр. чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ, който е различен от този по чл.16, ал.1 от ЗУТ. Същият има за предмет само улична регулация и няма незабавно отчуждително действие. Тези мотиви затвърждава извода за наличието на влязла в сила по отношение имота на жалбоподателката улична регулация. Същата не е приложена, което пък е едно от основанията за постановяване заповед по чл.190 от ЗУТ. Възражението за незаконсъобразност на заповедта поради отнети повече от 25% от имота е неоснователно. От една страна същото е относимо като правно основание в отчуждителното производство, каквото настоящото не е. Правото на преминаване не е свързано с отнемане на имот. Същото е с временен характер, като предпоставките за одобряването му са нормативно дадени в чл.190 от ЗУТ, където липсва регламентация за обема на засегнатата част. В случая този въпрос подлежи на преценка при проверка спазване принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Доказателствата по делото не дават основание да се направи извод за нарушаването му. От една страна заключението на вещото лице е категорично, че при измерване на място трасето за преминаване е толкова, колкото е отразено в заповедта – 130 кв.м., което съставлява 14.01 %. Обстоятелството, че по заявление и проект на жалбоподателката и допуснато изменение на КККР, по стар план, без да е нанесен приетият ПУП-ПРЗ в частта за уличната регулация пред имот 10135.2526.543, не води до извод за отмяна на плана и не дава основание да се твърди, че трасето е с площ е 291 кв.м. Още повече, че от заключението на СТЕ, схемите към него и от обясненията на в.л. в съдебно заседание се установява, че на място съществува черен път, по който заинтересованото лице може да преминава /най-вероятно използван и преди това, предвид изявлението в на адв.Т. в с.з., че това е ставало със съгласие на жалбоподателката/. Минава се по път № 9535, като се завие на североизток, а не както твърди жалбоподателката през частта от нейния имот 543, попадащ в трасето на уличната регулация, поради което няма основание да се твърди за реално ползване на трасе, по-голямо от това определено с процесната заповед между ОТ 200-199. Не е нарушено изискването в чл.193, ал.3, изр.2 от ЗУТ да не се засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета в ПИ 10135.2526.543. Следва да се има предвид, че тази разпоредба държи сметка единствено за засягането на съществуващи към момента на постановяване на заповедта сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета, като само те са поставени изрично под закрилата на закона. От заповедта и графичната част към нея, такива не се установяват. По отношение насажденията вещото лице дава заключение, че в трасето попадат 2 ореха и 1 ябълка, които по данни от собствениците са на две години, но същите не фигурират в представените от заинтересованото лице снимки, най – ранната от които е от 18.03.2025г. Съдът споделя възражението на заинтересованата страна, че тези насаждения не са били налични към момента на започване на издаване на процесната заповед. От една страна този факт се установява от представените от заинтересованото лице снимки, като обстоятелствата по същите не са оспорени и не са опровергани. Жалбоподателката единствено твърди, че същите не са годно доказателствено средство, което съдът не споделя, доколкото следва да се преценяват с оглед останалия събран по делото доказателствен материал. В тази връзка следва да се посочи, че изготвените от вещото лице снимки на трите фиданки, част от експертизата, също водят до извод за новозасадени дървета. От друга страна, дори и дръвчетата да са съществували към издаване на оспорения акт, същите могат безпроблемно да бъдат преместени, като следва да се акцентира и върху обстоятелството, че законът държи сметка за трайни декоративни дървета, каквито тези насаждения не са. Такова дърво представлява райската ябълка в имота на жалбоподателката, но за същата се установява от заключението на вещото лице, че отстои на разстояние 3,3 м от западната граница на имота и макар и да попада в трасето на пътя с ширина от 3,50 м. съществува техническа възможност за преминаване, без да бъде засегнато дървото от временния път, което е било използвано и преди това. В трасето попада и масивна стена от бетонни блокчета на границата между имоти 10135.2526.543 и 10135.2526.541, пред гаража на заинтересованото лице. За същата не се установява да е изградена законно, както и да е била налична към момента на издаване на заповедта, предвид представения по делото снимков материал и заключението на вещото лице. Жалбоподателката не твърди противното, даже напротив, в с.з. на 11.03.2026г. сочи, че стената е изградена от заинтересованото лице А. В.. Предвид изложеното, избраният от административния орган вариант отговаря на изискването на чл. 190, ал. 3, пр. 2 от ЗУТ, а именно да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Необосновано жалбоподателката възразява, че при издаване на процесната заповед не са обсъдени други възможни варианти за преминаване. Доказателствата по делото сочат, че друг възможен вариант е обсъден както от Комисията, предвид депозираното от И. възражение, така и от административния орган в процесната заповед, като обаче са изложени мотиви, че същия не е икономически изгоден. Съдът също споделя този извод. Вещото лице А. е дала в заключението си друг възможен вариант за преминаване до имота на заинтересованото лице, но едновременно с това е категорична, че същия не е по-икономичен от трасето по заповедта. Установява се, че вариант 2 по заключението е с дължина 100 м. /като 26 от тях попадат извън трасе на улица по ПУП/ и с площ 355 кв.м. Минава през 7 имота, като 6 от тях засяга съответно с: 91 кв.м., 14 кв.м., 7 кв.м., 64 кв.м., 67 кв.м., 36 кв.м. и 76 кв.м. /защриховани с различни цветове на изготвената от в.л. скица/. В допълнение на изложеното, към момента по това трасе няма път, а трайни насаждения - дървесна растителност, съгласно приложеното към заключението ортофото изображение и изявленията на вещото лице в съдебно заседание. Вещото лице е обосновало, че друг вариант с достъп от север, край имоти 10135.2526.544 и 10135.2526.542 е невъзможен, предвид голямата денивелация на място и изградената подпорна стена, която пречи за осъществяване на достъп до улицата, проектирана по източните граници 10135.2526.542 и 10135.2526.540. Заключението на вещото лице е категорично, допълнено в този смисъл и в съдебно заседание, че предложеното в Заповедта трасе на временен път се явява най-икономичният и възможен вариант. Горното обуславя извод, че трасето предложено в оспорената заповед е най-икономично и с него най-малко се засягат права и законни интереси. Същото е и най-лесно изпълнимо, предвид наличния на място очакълен път. В този смисъл съдът намира, че са спазени и изискваният на чл.6 от АПК. В същия е регламентирано, че когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Както стана ясно, целта на оспорената заповед е да се осигури отговарящ на нормативните изисквания временен достъп до ПИ 10135.2526.541. Според чл. 6, ал.4 от АПК, при наличие на две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал.1, 2 и 3 на същия член да избере тази възможност, която е осъществима по най-икономичния начин и е най-благоприятна за държавата и обществото. В настоящия случай, това е сторено от административния орган, който от двата възможни варианта е избрал най-икономичния и целесъобразен начин, като същевременно при него са спазени и нормативните изисквания да не се засягат съществуващи на място сгради или трайни насаждения. Същият се явява най-лесно осъществим, най-икономичен и най-целесъобразен, доколкото с него се засяга само един имот. Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е валиден административен акт, постановен при спазване на административнопроизводствените правила, на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, основателно се явява своевременно направеното искане на ответника за присъждане на сторените разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, представляващи разноски за депозит за СТЕ в размер на 102.26 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер от 102.26 евро, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24, изр.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо 204.52 евро. С оглед изхода на спора се явява основателно и искането на заинтересованата страна за присъждане на разноски като по арг. на чл. 143, ал. 4 от АПК, същите следва да се възстановят от жалбоподателката, която следва да бъде осъдена да заплати на А. И. В. сторените по делото съдебни разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им, общо в размер на 616.11 евро, от които 511.29 евро адвокатско възнаграждение, с данни, че е заплатено, 102.26 евро заплатен депозит за вещо лице и 2.56 евро държавна такса за съдебно удостоверение. Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК, Административен съд – Варна