Решение № 84 от 12.8.2026 г. на Районен съд - Царево по дело № 477/2025 г.

Производството е образувано по предявени от „Т. Б. А. Б.“ ••• срещу Д. Д. Г. по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване съществуването на вземания, предмет на Заповед №•••/•••••. за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №•••/•••. по описа на •••, както следва: за сумата 2714,13лв. - главница по Договор за потребителски кредит №••••от ••••••.; за сумата 635,06лв. - договорна лихва за периода •••. - •••.; за сумата 39,08 лв. - обезщетение за забава за периода •••. - •••.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №•••от •••., по силата на който на ответницата е предоставена сума в размер на 2730,00лв. Общият размер на задължението по договора възлизал на 6104,04лв., разсрочено на 60 месечни вноски, при ГЛП 37,75%. Посочва се, че ответницата преустановила плащанията по договора, считано от •••. за повече от три месечни вноски - •••., •••. и •••. Поради това и на основание клаузите на чл. 16 от договора, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от •••., като уведомлението за това било изпратено на посочения в договора адрес за кореспонденция и съгласно представената обратна разписка е получено от майката на ответницата. Към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК общият размер на дълга възлизал на 3388,27лв., от които 2714,13лв. главница, 635,06лв. договорна лихва, както и 39,08лв. обезщетение за забава, начислено на основание чл. 9, ал. 4 от ДПК. Във връзка с дадените от заповедния съд указания за предявяване на иск и при изложените факти се моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца по Договор за потребителски кредит №••••от ••••. сумата от 3388.27лв., от които: 2714.13лв. - главница, 635.06лв. - договорна лихва за периода от •••. до •••., 39.08лв. - обезщетение за забава за периода от •••. до •••., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №•••/•••. за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №•••/•••. по описа на •••. Ищецът претендира разноските в заповедното и исковото производство. Ангажира писмени доказателства и моли за присъединяване на ч.гр.д. №••/•••. по описа на •••. С отговора на исковата молба, а впоследствие и с нарочно уточнение, ответницата е предявила искане за установяване недействителността на процесния договор, квалифицирано от съда като инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК. Ответницата поддържа, че процесният договор е нищожен поради нарушение на императивните изисквания на ЗПК. На първо място, се сочи нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като договорът не съдържал изискуемото съдържание относно погасителния план, не ставало ясно как отделните вноски се разпределят между главница, лихва, застраховка и други плащания, поради което за потребителя не било разбираемо какво точно погасява с всяка вноска, както и какво е погасил до момента. Соченото водело до недействителност по арг. на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК. На следващо място, се поддържа, че в договора не е конкретизирано кои компоненти са включени в годишния процент на разходите, каква е неговата структура и как се формира, поради което, според ответницата, ГПР е посочен бланкетно и в нарушение на изискванията на ЗПК – чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че в общия размер на кредита са включени допълнителни услуги, застрахователни премии или други разходи, които представляват скрито оскъпяване и водят до заобикаляне на ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда се, че допълнителните услуги представляват разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Сочи, че сключената застраховка противоречи на чл. 115, т. 1 от КЗ и чл. 116, ал. 1 от КЗ, а уговорката е нищожна. Посочва се, че ответницата не е била надлежно информирана за застрахователни продукти, нито е могла реално да избере или откаже такива. Излага и доводи, че не й е била предоставена достатъчна информация за евентуална застраховка, за нейните условия, стойност и права по нея, както и че не е ясно как точно се формира общата сума, дължима по договора. Навежда, че сключването на застраховката е задължително условие за предоставяне на кредита, поради което следва да бъде включена в ГПР по договора, като неспазването на това изискване води до извод, че договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК, поради което и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Твърди, че договорът не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не ставало ясно какъв е точно размерът на договореното възнаграждение по ДПК. Навежда, че предоставянето на два кредита в един и същи ден поражда съмнения в добросъвестността и правилността на процеса по одобрение на кредитодателя. Излагат се съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. От съда се иска да бъде прието за установено в отношенията между страните, че договорът е нищожен, респективно недействителен. С отговора са направени доказателствени искания, включително за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси относно формирането на ГПР, евентуалното включване на застрахователни премии и други разходи, размера на извършените плащания, възможността за отказ от допълнителни услуги, както и за задължаване на ищеца да представи документи по кандидатстването, идентификацията и евентуално сключените допълнителни услуги, разпит на служител на банката и представяне на застраховката или друга допълнителна услуга, ако такава е налице. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Т. Б. А. Б.“ •••по инцидентния установителен иск, с който същият се оспорва. Сочи се, че договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР чрез мобилното приложение на банката, като процесът е изцяло иницииран от потребителя и в него последният може сам да избере дали да сключи допълнителна застраховка или да продължи без такава. Поддържа се, че още на първоначалния екран за кандидатстване изрично е посочено, че сключването на застраховка не е условие за получаването на кредита при договорените финансови параметри. Твърди, че процесният договор е електронен документ, визуализиран в приложението и впоследствие изпратен на електронната поща на потребителя, като е възможно увеличаване и намаляване на шрифта, а договорът е съставен с размер на шрифта 12. Оспорват се твърденията за липса на изискуеми реквизити, като се поддържа, че договорът е сключен без общи условия и съдържа всички задължителни елементи по чл. 11, ал. 1 ЗПК. Твърди се, че в чл. 7 е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му, в случая общия размер на кредита е формиран от предоставената на потребителя сума за ползване – 2 467,20лв., респ. 1395,83 евро. Поддържа се, че в чл. 9 от договора е посочен размерът на лихвата и начинът на нейното прилагане – лихвата се начислява върху общия размер на кредита, посочен в чл. 7, а в чл. 9.3. е посочено и как се изчислява на ден – 1/360та част от лихвения процент по чл. 9.1. Сочи се, че в чл. 10 от договора освен стойността на ГПР /43,87%/ е посочена и общата сума, дължима от потребителя – 6104,04лв. /3120,95евро/. Твърди се и че в чл. 11 е посочен погасителният план с размера на главницата, размера на лихвата, броя, падежите и размера на месечните вноски, както и разпределението им между главница и лихва. Ответникът изрично поддържа, че по конкретния договор не е сключвана застраховка и не са начислявани допълнителни такси, поради което възраженията на ответницата в тази насока са неоснователни. Моли се за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени въпроси. От съда се иска да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца по инцидентния иск. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното: Видно от приложеното ч.гр.д. №•••/•••. по описа на ••••, в полза на „Т. Б. А. Б.“ •••са издадени Заповед №•••/••••. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу Д. Д. Г. за следните суми: 2714,13лв. – главница по Договор за потребителски кредит №•••от •••.; 635,06лв. – възнаградителна лихва за периода от •••. до •••.; 39,08лв. – обезщетение за забава за периода от •••. до •••., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и разноски – държавна такса в размер на 67,77лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника, поради което заповедният съд е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Исковете по чл. 422 ГПК са предявени в преклузивния едномесечен срок и съответстват по страни, основание и размер на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество. Допустим е и предявеният от Д. Д. Г. инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК, доколкото с него се цели установяване недействителността на договора, от който ищецът извежда претендираните вземания, а разрешаването на този въпрос е преюдициално за основателността на исковете по чл. 422 ГПК. Предявените от „Т. Б. А. Б.“ ••• срещу Д. Д. Г. обективно кумулативно съединени установителни искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, както следва: за главницата – вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК; за възнаградителната лихва – вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД; и за обезщетението за забава – вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предявеният от Д. Д. Г. срещу „Т. Б. А. Б.“ •• инцидентен установителен иск е с правно основание чл. 212 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК. По делото е представен на хартиен носител Договор за потребителски кредит №••••от •••., от който се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние. Представеният договор не съдържа саморъчен подпис на потребителя, което е логично доколкото ищецът поддържа, че договорът е сключен от разстояние чрез електронни изявления. На мястото на подписа същият съдържа отбелязване за електронното му потвърждение от ответницата на ••••. с посочен•• адрес. От съдържанието на договора се установява, че кредиторът е предоставил на ответницата потребителски кредит за общо ползване в размер на 2730,00лв. В чл. 7.1 от договора изрично е посочено, че кредитът е „без застраховка“, като размерът на застрахователната премия е 0,00лв., а общият размер на кредита е 2730,00лв. Съгласно уговорените условия средствата по кредита следва да бъдат преведени по сметка на потребителя, открита в „Т. Б. А. Б.“ •••, като кредитът се счита за усвоен в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената банкова сметка. В чл. 9.1 от договора е уговорен ГЛП в размер на 37,75%, като е предвидено, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита при база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а дневният лихвен процент представлява 1/360 част от годишния лихвен процент. Съгласно чл. 10 от договора ГПР е определен на 43,87%, а общата сума, дължима от потребителя, възлиза на 6104,04лв. Посочени са и допусканията, въз основа на които е изчислен ГПР. В чл. 11 от договора е инкорпориран погасителен план, съгласно който кредитът следва да бъде погасен на 60 месечни погасителни вноски, първата с падеж •••., а последната – •••. Погасителният план съдържа за всяка вноска нейния падеж и размер, както и конкретното разпределение между главница и възнаградителна лихва и остатъка от главницата след съответното плащане. По делото са представени още Стандартен европейски формуляр/СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити от „Т. Б. А. Б.“. Видно от т. 3 по договора не се изисква сключване на застраховка или друг договор за допълнителна услуга, а според т. 4.14 по договора не се предвиждат свързани с него разходи. По делото са представени още заявление-декларация за установяване на договорни отношения с отразена дата на електронно подписване от •••. от •••адред, с което потребителката е декларирала в т. 13, че не желае сключване на застраховка, предлагана от "Т. Б. А. Б." •••, действащо като застрахователен агент на "К. Ж." – клон Б. •••и "К. О. З." – клон Б. ••••. Видно от представеното уведомление за предсрочна изискуемост и приложената обратна разписка, кредиторът е уведомил ответницата, че поради неплащане на погасителните вноски с падежи •••., •••. и •••. обявява цялото задължение по процесния договор за предсрочно изискуемо. Уведомлението е изпратено на посочения в договора адрес за кореспонденция и е получено от майката на ответницата. От представения по делото договор, както и от останалите документи от кредитното досие се установява, че процесният договор е сключен от разстояние посредством електронната платформа на ищеца. В приложените документи са обективирани данни относно самоличността на кредитополучателя и избраните параметри на кредита, както и данни за електронното потвърждение на договора от ответницата. Следователно по отношение на процесното правоотношение намират приложение разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от организирана система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР доставчикът следва да установи изпълнението на задълженията си за предоставяне на преддоговорната информация, както и получаването на съгласието на потребителя за сключването на договора. По силата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ писмената форма е спазена, когато е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. В хода на производството ответницата не е въвела конкретни твърдения, че договорът е сключен от друго лице чрез неправомерно използване на нейните идентификационни данни или мобилно устройство, нито е оспорила по установения процесуален ред авторството на конкретното електронно изявление, обективирано в представения договор. Направеното едва в писмената защита общо твърдение, че договорът не е саморъчно подписан от нея, само по себе си не опровергава доказателствата за сключването му чрез електронно изявление. При така установените обстоятелства съдът приема, че на •••. между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние, по който ответницата е усвоила предоставената сума. Този извод се потвърждава и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено. Според заключението действително усвоената по процесния договор сума е 2730,00лв., осчетоводена на •••. като „усвояване на кредит“. Вещото лице е установило, че ответницата е извършила едно плащане на •••. в размер на 102,03лв., с което са погасени 15,87лв. главница и 85,87лв. възнаградителна лихва. Към датата на подаване на заявлението непогасената главница възлиза на 2714,13лв., непогасената възнаградителна лихва – на 635,06лв., а обезщетението за забава – на 39,08лв. Вещото лице е изчислило годишния процент на разходите въз основа на договорените параметри на приблизително 43,95% годишно при посочен в договора ГПР от 43,87%. Същевременно от проверените документи и счетоводни данни не е установено начисляването на застрахователни премии или други допълнителни разходи по кредита. Установено е, че общата дължима сума от 6104,04лв. е формирана от главница в размер на 2730,00лв. и възнаградителна лихва за целия договорен срок в размер на 3374,04лв При така установените факти съдът намира, че следва най-напред да обсъди предявения инцидентен установителен иск за недействителност на договора за потребителски кредит, доколкото разрешаването на този спор е преюдициално за основателността на предявените установителни искове по чл. 422 ГПК. Ответницата поддържа, че договорът е недействителен поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК, както и поради наличие на допълнителни разходи по кредита, които не били включени при формирането на годишния процент на разходите. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици намират приложение изискванията на специалния закон – ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност, доколкото същите са изискуеми при самото сключване на договора. Тази недействителност е особена с оглед последиците, предвидени в чл. 23 ЗПК, съгласно който при недействителност на договора потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на договора с императивните изисквания на ЗПК, както и за наличие на неравноправни клаузи, доколкото ответницата има качеството на потребител. В тази връзка при съобразяване със съдържанието на договора и приложенията към него и предвид възраженията на ответната страна за недействителност на процесния договор за кредит на специалните основания по чл. 22 ЗПК, съдът намира тези възражения за неоснователни. По възражението за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК: Процесният договор съдържа инкорпориран погасителен план, в който са индивидуализирани броят на погасителните вноски, техният размер, падежите им, както и разпределението на всяка вноска между главница и възнаградителна лихва и остатъкът от главницата след съответното плащане. Посочени са още срокът на договора, общият размер на кредита, размерът на годишния лихвен процент и общата сума, дължима от потребителя. При това положение за потребителя е налице достатъчно ясна и конкретна информация относно начина на погасяване на задължението, поради което не се установява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Неоснователно е и възражението за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В чл. 9.1 от договора е уговорен годишен лихвен процент в размер на 37,75%, като съгласно чл. 9.2 лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата при база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а съгласно чл. 9.3 дневният лихвен процент представлява 1/360 част от годишния лихвен процент. Следователно договорът съдържа както размера на приложимия лихвен процент, така и условията и начина на неговото прилагане. Не се установява и механизъм за едностранна промяна на лихвения процент, нито приложение на индекс или референтен лихвен процент, поради което не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Възражението за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК съдът намира също за неоснователно. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, при посочване на взетите предвид допускания при изчисляването му по реда на приложение №••към закона. В процесния договор ГПР е посочен в размер на 43,87%, а общата сума, дължима от потребителя – в размер на 6104,04лв., като са посочени и допусканията, въз основа на които ГПР е изчислен. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че изчисленият въз основа на договорните параметри ГПР е приблизително 43,95% годишно. Вещото лице не е установило начисляване на застрахователни премии, такси или други допълнителни разходи по кредита, а общата дължима сума от 6104,04лв. е формирана от главница в размер на 2730,00лв. и възнаградителна лихва за целия срок на договора в размер на 3374,04лв. Установената разлика между посочения в договора ГПР от 43,87% и изчисления от вещото лице приблизителен размер от 43,95% е незначителна и според настоящия съдебен състав се намира в рамките на допустимото отклонение при изчисляването на този показател, поради което не е от естество да обоснове извод за невярно или подвеждащо посочване на ГПР. Отделно от това, по делото не се установява наличието на разходи по кредита, които да са останали извън изчисляването на ГПР, като вещото лице изрично е констатирало липсата на начислени застрахователни премии, такси или други допълнителни разходи. Не се установява и годишният процент на разходите да надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неоснователни са и доводите на ответницата за наличие на скрити разходи по кредита под формата на застрахователна премия или други допълнителни услуги. Самият договор изрично съдържа отбелязване „без застраховка“, като размерът на застрахователната премия е посочен като 0,00лв., а вещото лице не е установило счетоводно начисляване на застрахователни премии, такси или други допълнителни разходи. Следователно възраженията, основани на твърдения за задължителна застраховка и невключването й в ГПР, не намират опора в доказателствата по делото. Неоснователно е и възражението за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. От съдържанието на договора /чл.12/ се установява, че същият урежда правото на потребителя да получава информация относно изпълнението на договора и погасителния план, а самият договор съдържа подробен погасителен план с разбивка на всяка вноска между главница и лихва /чл.11/. Ето защо, не се установява и твърдяното нарушение на тази разпоредба. Други конкретни възражения относно валидността на разглеждания договор за кредит не са въведени от ответника. Не се констатират и от съда при осъществена служебна проверка на основание чл. 7, ал. 3 ГПК. С оглед изложеното, предявеният от Д. Д. Г. срещу „Т. Б. А. Б.“ ••• инцидентен установителен иск за установяване недействителността на Договор за потребителски кредит №•••от •••. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По основателността на предявените от „Т. Б. А. Б.“ ••• установителни искове по чл. 422 ГПК: При доказателствена тежест за ответницата по делото не се установи задълженията по процесния договор да са погасени. Напротив, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК непогасените задължения възлизат на 2714,13 лв. – главница, 635,06 лв. – възнаградителна лихва за периода от •••. до •••., и 39,08 лв. – обезщетение за забава за периода от •••. до •••. Ищецът установи и настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, като по делото е представено уведомление, с което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от •••., както и доказателства за връчването му на адреса на ответницата преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. С оглед изложеното, исковете за главница и възнаградителна лихва, като доказани по основание и размер, следва да бъдат уважени. Предвид неизпълнението на падежиралите задължения ответницата е изпаднала в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва. Видно от заключението по ССЕ обезщетението за забава за процесния период възлиза на 39,08 лв., поради което и този иск следва да бъде уважен. Основателна е и претенцията за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – •••., до окончателното изплащане на вземането, като законна последица от уважаването на иска за главница. Сумите следва да бъдат присъдени в евро, съобразно Закона за въвеждане на еврото в Р. Б.. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. В настоящото исково производство ищецът претендира заплатена държавна такса в размер на 61,76 евро, както и за внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 250 евро, или общо 311,76 евро. На ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, както и разглеждането наред с първоначалните искове и на предявения от ответницата инцидентен установителен иск, съдът намира за справедливо да определи юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 150 евро. Съобразно изхода на спора и задължителните указания по т. •••от ТР №••/•••. по тълк. д. №••/•••. на •••на •••, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и доказаните разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. №•••/•••. по описа на ••••, в размер на 34,65 евро – държавна такса и 25,56 евро – юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът