Решение № 17 от 16.1.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 748/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.29 ал.3 от Закона за особените залози /ЗОЗ/. Образувано е по жалба, подадена от „СИЗИДЖИ“ ООД, ЕИК 206074575, със седалище и адрес на управление: гр.Асеновград, ул.“Крайречна“ №22, чрез пълномощника адв.В. Х. от Адвокатска колегия - София против Отказ на длъжностно лице при Агенция по вписванията №20251208222048/10.12.2025г. за първоначално вписване на обстоятелства относно Договор за залог в Централния регистър на особените залози по партидата на „СИЗИДЖИ“ ООД, заявено със заявление с вх. №20251208222048/08.12.2025г. Моли се за отмяна на отказа и даване на задължителни указания за вписване на заявените обстоятелства по подробно изложени съображения. Жалбата е подадена от адвокат, упълномощен от управителя на дружеството „СИЗИДЖИ“ ООД, ЕИК 206074575, по чиято партида е постановен отказът. Съдът приема, че е депозирана в законоустановения срок, тъй като видно от регистрационния й номер, е подадена на 11.12.2025 год., преди изтичане на седем дни от самото постановяване на отказа /10.12.2025 год./, поради което е без значение датата на връчването на съобщението за отказа. Представени са доказателства за внесена по сметка на Окръжен съд - Пловдив държавна такса. Поради това жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съдът съобрази от фактическа и правна страна следното: Предмет на жалбата е отказ №20251208222048/10.12.2025г. за първоначално вписване на обстоятелства относно Договор за залог в Централния регистър на особените залози по партидата на „СИЗИДЖИ“ ООД, заявено със заявление с вх.№20251208222048/08.12.2025г., с което се иска вписване на залог на всички настоящи и бъдещи парични вземания на ,,Сизиджи'' ООД от ,,Дупница Солар'' АД във връзка с притежаваните от ,,Сизиджи'' ООД 740 000 броя поименни, налични акции с право на глас с номинална стойност от 1 лев всяка, съставляващи 50% от капитала на ,,Дупница Солар'' АД, включително, но не само дивиденти, ликвидационна квота, приходи от обратно изкупуване на акции, намаляване на капитала или други парични приходи, подлежащи на разпределение от ,,Дупница Солар'' АД във връзка с акциите. За да постанови отказа длъжностното лице при Агенция по вписванията е приело, че е подадено заявление по образец ЦРОЗ-1 №20251208222048 за първоначално вписване на обстоятелства относно Договор за залог. При проверка на заявените за вписване обстоятелства в поле 111 и на представения договор за особен залог се установило, че се цели вписване на залог на „...налични, поименни акции...“. Регистърното производство по ЗОЗ започва по повод подадено заявление, в което заявителят посочва подлежащите на вписване обстоятелства. Съгласно чл.28 ал.3, т.1 от ЗОЗ длъжностното лице по вписванията проверява подадено ли е заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред. Приело е, че в чл.4 ал.1, т.1-9 ЗОЗ изчерпателно е изброено имуществото, което може да бъде предмет на особен залог по реда на този закон, като в т.3 изрично е посочено, че по реда на ЗОЗ могат да бъдат залагани вземания, безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми. По аргумент от чл.178 ал.1 о т ТЗ поименните акции от капитала на посоченото дружество - предмет на залога са налични акции. Наличните ценни книги са изключени от имуществото, което може да се залага по реда на ЗОЗ (така и А.К., Облигационно право, Обща част, СИБИ 2020, стр.630-631), тъй като за залагането им се изисква предаване, съгласно разпоредбите на ЗЗД и ТЗ. Следователно вземането по налична ценна книга не може да бъде предмет на договор за особен залог по ЗОЗ, респ. вписването в ЦРОЗ на подобен залог би било нищожно. С оглед недействителността на залагането по реда на ЗОЗ на налични ценни книги, нищожно би било вписването и на особен залог върху вземания във връзка с налични ценни книги. Залагането на права по налични ценни книги се отличава с особеността, че документът и материализираните в него права могат да бъдат залагани само заедно, като съответно се прилагат правилата на залога върху вещи (чл.156-161 ЗЗД) и на залога върху вземания (чл.162-165 ЗЗД), поради което и по аргумент от чл.156 ал.1, вр. чл.163 от ЗЗД, договорът за залог на вземане по налична ценна книга изисква и предаването на книгата и е свързан с договор за залог на самата налична ценна книга. От характеристиката на наличните ценни книги, независимо дали материализират само вземания или и други права, следвало, че заложените права по договора за залог възникват едновременно - както върху документа като вещ, така и върху правата, които са материализирани в него. Вземането по ценната книга и самата ценна книга като документ могат да се залагат само заедно - залага се самата ценна книга и вземането, което тя материализира в полза на нейния собственик. Настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания случай основният въпрос е дали вземанията, които могат да бъдат свързани с реализиране на определени имуществени права, съдържащи се в поименни налични акции, каквито са акциите, притежавани от залогодателя „СИЗИДЖИ“ ООД от капитала на „ДУПНИЦА СОЛАР“ АД могат да са обект на особен залог по смисъла на чл.4 от ЗОЗ. Съгласно разпоредбата на чл.4 ал.1, т.3 от ЗОЗ, предмет на особен залог могат да бъдат вземания, безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми. Наличните ценни книги, каквито са поименните акции - предмет на процесния залог, са изключени от имуществото, което може да се залага по реда на ЗОЗ, тъй като за залагането им се изисква и предаване, съгласно разпоредбите на ЗЗД и ТЗ. Залагането на права по налични ценни книги се отличава с това, че документът и материализираните върху него права могат да бъдат залагани само заедно, като съответно се прилагат правилата на залога върху вещи - чл.156-161 о т ЗЗД, и на залога върху вземания - чл.162-165 о т ЗЗД, поради което и по аргумент от чл.156 ал.1, във връзка с чл.163 от ЗЗД договорът за залог на вземане по налична ценна книга изисква и предаването на книгата, и е свързан с договор за залог на самата налична ценна книга. От характеристиката на наличните ценни книги следва, че заложните права от договора за залог възникват едновременно - както върху документа като вещ, така и върху правата, които са материализирани в него. Така в Решение №54 от 09.10.2015г. по т. д. №4501/2013г., ТК, ІІ ТО на ВКС е прието, ч е при залога върху поименни налични акции /временни удостоверения/ заложният джиратар не може да упражнява имуществените и неимуществени права на акционера, т. е заложното джиро на поименни налични акции (временно удостоверение) има обезпечителна, но не и транспортна функция. Залогодателят продължава да бъде носител на акционерните права и може да ги упражнява. С разпоредбата на чл.185 ал.3 от ТЗ при залога на поименни акции изрично е изключен редът за залагане на менителничните ефекти и следващите от него правни последици, предвиден в чл.473 от ТЗ. Въведено е едно изключение и то е относно правото на глас в общото събрание, което вместо от акционера, може да бъде упражнено от заложния джиратар, когато това е уговорено в договора за залог на акциите. С оглед предназначението на залога като вид обезпечение на вземанията на заложния кредитор, неговият интерес е насочен именно към получаване на възможност за удовлетворяване именно с имуществените права, свързани с поименната ценна книга. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.73в от ТЗ, която гарантира, че плащания на съдружници и акционери, произтичащи от дялове или акции в търговско дружество, които са заложени или запорирани, се извършват, ако кредиторът със залог или запор не се противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление, като при противопоставяне дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора. По този начин законодателят е осигурил защитен механизъм спрямо заложния кредитор при сключен реален договор за залог на поименни ценни книги. Този механизъм е аргумент за недопустимостта на вписване на особен залог по реда на ЗОЗ върху бъдещи парични вземания във връзка с имуществени права по поименни налични акции, доколкото при залог по реда на ТЗ и ЗЗД на тези налични ценни книги, с права на заложния кредитор по реда на чл.73в от ТЗ, и при отделно вписан особен залог върху вземанията във връзка с тези налични акции в ЗОЗ, би възникнала неразрешима колизия между правата на двете групи кредитори в случай, че заложният кредитор по реда на ЗОЗ и заложният кредитор по договора за търговски залог по чл.310 от ТЗ на тези акции, са различни лица. Предвид недействителността на залагането по реда на ЗОЗ на налични ценни книги, нищожно би било вписването и на особен залог върху вземания във връзка с налични ценни книги. В тази насока е формирана и съдебна практика, в т.ч. Решение №488 от 25.09.2025г. по в.т.д.№521/2025г. на САС и Решение №617 от 01.05.2025г. по т. д.№546/2025г. на СГС. Ето защо съдът приема, че отказът е обоснован и законосъобразен и следва да бъде потвърден. По изложените съображения, съдът