Решение № 28 от 25.2.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 78/2026 г.

Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е по реда на чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС и е образувано въз основа на искане от признаване и изпълнение на решение № BHLI/612230018747/2023 от 20.06.2024г., влязло в сила на 04.11.2025г. на несъдебен орган – : BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT LIEZENBH Liezen, Република Австрия срещу българския гражданин И. Д. Т. от •••, с ЕГН:•••••••••• за финансова санкция, издадено на основание Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005 год. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Враца изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като решението на несъдебен орган, издадено в Република Австрия за налагане на санкция за извършено административно нарушение срещу засегнатото лице, следва да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение. Засегнатото лице Т., редовно призовано, се явява лично, признава нарушението и не възразява решението на несъдебния орган на Република Австрия да бъде признато и приведено в изпълнение. Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното: С решението за налагане на финансова санкция на несъдебен орган – : BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT LIEZENBH Liezen, Република Австрия на българския гражданин И. Т. е наложена санкция в размер 120.00 евро за извършено от него нарушение: В качеството си на собственик на моторното превозно средство/ремаркето с регистрационен номер: ВР ••• СК е пропуснал да съобщи в рамките на две седмици от връчването на поканата за предоставяне на информация за водача на превозното средство: кой /име и точен адрес/ е управлявал, съответно паркирал горепосоченото превозно средство на 20.04.2024г. в населено място: 8940 Liezen, Hauptplatz 12. Правната квалификация на нарушенията и приложимите законови разпоредби, въз основа на които е постановено решението са: § 103 Abs. 2 Kraftfahrgesetz 1967 - KFG 1967, BGBI. Nr. 267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 19/2019; § 134 Abs. 1 Z 1 Kraftfahrgesetz 1967 - KFG 1967, BGBI. Nr. 267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 35/2023 от австрийския Закон за моторните превозни средства (KFG). Засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на решаващата страна, лично или чрез упълномощен, съгласно националния закон, представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалването. Въз основа на горе визираното решение е издадено и процесното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съобразно утвърдения в приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението съдържа изискуемите реквизити и от него недвусмислено се изяснява волята на органа, наложил съответната санкция, тъй като подробно е описано фактическото положение и обстоятелствата, при които е извършено констатираното нарушение, вкл. място, време, правна квалификация, както и съответните разпоредби, нарушени от страна на засегнатото лице. При тези факти съдебният състав прие, че са изпълнени всички изисквания на закона за разглеждане на делото пред сезирания съд и че удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета, съответства на приложения акт за налагане на финансова санкция. Настоящият съдебен състав приема, че решението на несъдебния орган в Република Австрия представлява акт /решение за налагане на финансова санкция/ за налагане на глоба, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС. За извършеното от засегнатото лице административно нарушение не се изисква двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.2, т.6 ЗПИИРКОРНФС, въпреки, че деянията, извършени от него са нарушения и по Закона за движение по пътищата на РБългария. Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в гр.Враца, обл.Враца, поради което съгласно чл.31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд Враца. Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.35 ЗПИИРКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл.35, т.1 от Закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансови санкции /чл.35, т.2 от Закона/. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд /чл.35, т.3 от Закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл.35, т.4 от Закона/. Същото не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл.35, т.5 от Закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл.35, т.6 от Закона/ – същата е в размер на 120.00 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което е административно наказателно отговорно /чл.35, т.8 от Закона/. Производството е писмено и лицето е уведомено лично за правото си и срока за обжалване на решението /чл.35, т.9 от Закона/ и е било уведомено изрично за правото на повторно разглеждане или обжалване и лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок. Тези обстоятелства са отразени в Удостоверението, поради и което настоящият съдебен състав намира, че не би могъл да поставя отразеното в същото под съмнение, за да изисква допълнителна информация от издаващата държава как точно е осъществено уведомяването на засегнатото лице. По делото липсват каквито и да са данни, че засегнатото лице е заплатило частично или напълно наложената му финансова санкция. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган в Република Австрия за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. На основание чл.36, вр. чл.22, ал.1 ЗПИИРКОРНФС признатото решение следва да бъде изпратено на НАП за изпълнение, съобразно нормата на чл.6, ал.2 ЗПИИРКОРНФС. За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган за изпълнението му следва да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България. При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, съдът