Решение № 123 от 31.8.2026 г. на Районен съд - Сандански по дело № 422/2025 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по постъпила жалба от В. Й. Я., ЕГН••••••••••, с поС.ен адрес в град С••••, ул. „П•••••••••••••“ №*, вх.“*“, ет.*, ап.* , подадена чрез упълномощен процесуален представител адвокат П. от САК – срещу Наказателно постановление /НП/ №25-0339- 000643 от 03.06.2025г., издадено от Началник РУ Сандански, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.80а, ал.1, т.5 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.6 от ЗДвП е неложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 /десет/ лева и за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лева. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП. Оспорва се като несъответстваща на действителната фактическата обстановка изложена в НП. Твърди се липса на извършено нарушение. Претендира се неправилно квалифицирана на описаните нарушения. Оспорва се извода на АНО за това, че се касае за управление на ИЕПС, поради което и разпоредбите на ЗДвП на се относими към конкретния случай. Жалбоподателят Я., редовно призован за съдебно заседание , не се явява. Представлява се от упълномощен представител, който поддържа жалбата. Представителя участва в съдебното следствие, прави доказателствени искания. В хода на съдебните прения пледира за отмяна на НП. Излага доводи за това, че в производството е останала недоказана фактическа обстановка изложена в НП. Твърди, че не било доказано управлението на ИЕПС, поради което и липсва извършено нарушение. Претендира и процесуално нарушение, предвид липсата на изрично позоваване на разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН, което се явява съществено процесуално нарушение. Претендира разноски. Въззиваемата страна – Началник РУ Сандански, редовно призован не се явява, не се представлява. В придружаващото преписката писмо се иска оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна: На 02.05.2025г. жалбоподателят Я. – заедно със семейството си – бил в град Сандански на почивка. С него бил и синът му А. Я., който е роден на 12.09.2016г., т.е. – към 02.05.2025г. е бил на навършени осем години. Преди обяд семейството излязло на разходка в центъра на град Сандански, заедно със свои познати – семейството на свидетеля Д. К.. Синът на жалбоподателя бил с електрическа тротинетка ИЕПС марка „NINETO L KICK SCOTEU C2 LITE“, модел „100501Е“. Около 12.00 часа всички се придвижили се намирали в района на площад „България“ пред хотел „Свети Никола“ – бивш „Спартак“. Възрастните били в района на фонтаните, а децата обикаляли площада. Синът на жалбоподателя Я. – А. Я. – управлявал електрическата тротинетка, като същият бил без каска. Района на площад „България“ както и улица „Македония“ водеща до него са забранени за движение на ИЕПС, като да целта са поставени ограничителни пътни знаци В9. При управление на тротинетката малолетния А. блъсна в гръб Свидетелката К. и малолетното и дете В. К., родена през 2018г. От удара и двете паднали, като малолетната В. паднала по лице и започнала да плаче. Майката Д. К. я вдигнала и забелязала, че устата на В. кърви. Видяла, че преден поС.ен зъб на детето е счупен. Обръщайки се, видяла дете – малолетния А. Я. – който бил с електрическа тротинетка. А. бил уплашен и останал на място. Свидетелката Д. К. позвънила телефон 112 и изчакала идването на линейка и служители на РУ Сандански. При пристигането на линейката се появил бащата на детето А. – жалбоподателя В. Я., който попитал какво става. К. обяснила на явилите се на място служители на РУ Сандански – свидетелите К. и А. възникналия инцидент, след което била транспортирана заедно с дъщеря и във ФСМП Сандански с пристигналата линейки. Служителите на РУ Сандански извършили проверка на място относно случилото се. Установили, че детето А Я. управлява ИЕПС - електрическа тротинетка ИЕПС марка „NINETO L KICK SCOTEU C2 LITE “, модел „100501Е“. На място установили, че детето А. Я. е без каска. Впоследствие извършили наблюдение на камерите разположени в района, като на един от записите възприели детето А. Я. да управлява тротинетка, която се движела с електрическа тяга. Възприели също така, че е детето А. управлява ИЕПС без каска. Предвид установените обстоятелства жалбоподателя Я. бил поканен в сградата на РУ Сандански, където то свидетеля А. бил съставен АУАН бл. №436751. В АУАН А. описал установеното на 02.05.2025г., около 12.00 часа управление на ИЕПС - електрическа тротинетка ИЕПС марка „NINETO L KICK SCOTEU C2 LITE “, модел „100501Е“ – от детето А. Я. в района на площад „България“ в град Сандански, пред хотел „Спартак“ без каска в район, забранен за движение на ИЕПС с пътен знак Б9. АУАН бил съставен срещу жалбоподателя В. Я., като било посочено, че същият е допуснал непълнолетното му дете . Я. да управлява ИЕПС без каска и в район, забранен за движение на ИЕПС. Я. подписал АУАН без възражения, такива не постъпили и в предивения по закон срок. Впоследствие по жалба на свидетелката Д. К. в РП Благоевград, ТО Сандански било образувана преписка с вх. №3710/2025г. по описа на РП Благоевград. След извършена проверка от наблюдаващия прокурор било издадено на 23.07.2025г. постановление за отказ да се образува наказателно производство. Междувременно, на 03.06.2025г. било издадено обжалваното НП от Началник РУ Сандански. В НП било отразена идентична фактическа обстановка. Било посочено, че В. Я. – като родител и настойник на детето А. Я. допуснал на 02.05.2025г. детето А. Я. да управлява ИЕПС - електрическа тротинетка ИЕПС марка „NINETO L KICK SCOTEU C2 LITE “, модел „100501Е“ в района на площад „България“ в град Сандански, пред хотел „Спартак“ без поставена предпазна каска и в нарушение на пътен знак „В9“ с допълнителна табела, забраняващ движението но ИЕПС Нарушенията били квалифицирани като такова на чл.80а, ал.1, т.5 от ЗДвП относно управлението на ИЕПС без предпазна каска и такова на чл.6, т.1 от ЗДвП – за управление на ИЕПС в зона, в която е забранено движението на ИЕПС с пътен знак „В9“ с допълнителна табела. За описаните нарушения АНО – Началник на РУ Сандански наложил съответните наказания – за нарушението на чл.80а, ал.1, т.5 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.6 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева и за нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева. НП било връчено на санкционираното лице на 07.07.2025г. – видно от отбелязването в самото НП, като жалбата срещу него постъпила в РУ Сандански в предвидения по закон срок – на 22.07.2025г. Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите полицейски служители – А. и К., на свидетелката К. и на свидетеля К. – и на приложените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, заповед за упълномощаване, справка за нарушител водач и материалите по преписка с вх. №3710/2025г. по описа на РП Благоевград. Относно времето и мястото на извършване на нарушенията липсват противоречия в събраните доказателства. Липсват такива и относно самоличността на въвлечените в ситуацията лица – жалбоподателя В. Я., неговия малолетен син А. И., свидетелката Д. К. и нейната малолетна дъщеря В. К.. Не се спори и че мястото, където са констатирани нарушенията е такова, на което е забранено движението на ИЕПС д пътен знак „В9“ с допълнителна табела. Предвид наличието на множество табели с идентична забрана в района на площад „България“ и водещите до него улици е неоснователно възражението, че жалбоподателят не е възприел въведената забрана и не е знаел за същата. Съдът приема за безспорно доказани и установени и оспорваните от защитата на жалбоподателя обстоятелства – дали малолетното му дете е управлявало ИЕПС в електрически режим и дали същото е било без поставена предпазна каска. Полицейските служители и свидетелката К. са категорични относно обстоятелството, че управляваната от А. Я. тротинетка е била електрическа. Възражението на защитата, че електрическия двигател е бил изключен и детето е придвижвало тротинетката с крака се опровергава от показанията на свидетелите К. и А., които са възприели движението на детето А. от записите на камерите на хотел „Спартак“ . По повод възраженията на защитата, че в хода на проверката управителя на хотел „Спартак“ е посочил, че няма записи от камери на инцидента, съдът намира, че същото не е в противоречие с показанията на полицейските служители, а напротив – в унисон с тях, доколкото и А. и К. заявиха в разпита си пред съда, че са възприели движението на детето А.Я. с електрическата тротинетка на площада, но не са наблюдавали самия сблъсък, тъй като същият е бил извън обхвата на камерите. А. и К. посочват, че видно от наблюдаваните от тях записи детето А. се е придвижвало с ИЕПС използвайки електрическа тяга. В подкрепа на техните показания са показанията на свидетелката К. относно силата на удара, причинен от А. Я. с управляваната то него тротинетка. Свидетелката посочва, че след удара са паднали едновременно и тя и детето и В.. Имайки предвид възрастта на детето А. – 8 години и масата на самата тротинетка, за да се получи сблъсък с такава сила е било необходимо нещо повече от задвижване с крака от страна на детето. По изложеното и съдът приема, че детето А. е управлявало тротинетката използвайки електрическия и двигател и именно поради управлението на ИЕПС с независимо от физиката на детето задвижване се е стигнало да сблъсъка. Отново на основание показанията на свидетелите К., А. и К. съдът приема за доказано, че детето А. Я. е управлявал ИЕПС без предпазна каска. В този смисъл К. – която е възприела детето А. Я. непосредствено след сблъсъка е категорична относно това обстоятелство. Категорични са и полицейските служители, които са възприели детето А. както след сблъсъка – при извършване на проверката – така и при наблюдение на записите от видеокамерите, разположени на площад „България“. Съдът не кредитира показанията на свидетеля К.. От една страна, същият, бидейки в приятелски отношения с жалбоподателя се явява заинтересована страна. От друга страна са налице противоречия в показанията на К. с останалите гласни и писмени доказателства. Налице са противоречия и в показанията на самия К., което мотивира съда да не кредитира същите. Така К.в заявява, че това дори не било инцидент, а било нелепа ситуация, при която децата след настъпването и се засмели… Същевременно К. заявява, че е бил там, когато линейката е пристигнала. Не разбрал за какво пристигнала линейката и полицаите, но е възприел сблъсък, при който свидетелката К. е изпаднала в шок и детето В. е била с разкървавена устна и счупен зъб… изобщо не посочва дали той или бащата на детето А. Я. – жалбоподателя В. Я. са възприели сблъсъка, какво точно са видели и как са реагирали на случилото се… Така изложените обстоятелства от страна на свидетеля К. съдът намира за противоречащи на останалите събрани доказателства и безспорно установени факти – причинените увреждания на детето В. К. и присъствието и действията на свидетелите К. и А. – поради което и намира същите за недостоверни . При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна. Жалбата е подадена в предвидения от закона срок от легитимирано лице – такова, което е санкционирано с обжалвания акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна. АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица, съгласно приложените по делото два броя заповеди, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени по тежест процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, поради което не са налице основания за отмяна на процесното НП на формално основание, без да се разглежда спора по същество. Установи се безспорно в хода на производството, че на посочените в НП дата и място малолетния А.Я. – син на жалбоподателя В. Я. е управлявал ИЕПС марка „NINETO L KICK SCOTEU C2 LITE“, модел „100501Е“ в района на площад „България“ в град Сандански, пред хотел „Спартак“. Според съда безспорно се доказа, че при управлението на ИЕПС малолетния Я. и използвал електрическия двигател на превозното средство, противно на твърденията на защитата и свидетеля К.. Предвид безспорно установеното обстоятелство, че централната част на град Сандански – пешеходната зона и площад България са забранени за движение на МПС – включително и ИЕПС - с пътен знак „В9“, то безспорно е, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от НК, съгласно която „ Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“ Съгласно посочената като нарушена разпоредба и предвид изричното описания на поставен пътен знак „В9“ с поставена допълнителна табела за ИЕПС, то безспорно на площад „България“ в град Сандански е забранено движението на ИЕПС. Съобразявайки обстоятелството, че водачът на ИЕПС е малолетен и наказателно неотговорен правилно констатираното нарушение е вменено във вина на неговия родител и законен представител, който е придружавал малолетното дете и е следвало да съобрази, че в района в който се намират е забранено управлението на ИЕПС, включително и от малолетни деца. С оглед приетото за доказано от обективна и субективна страна нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, правилно АНО е ангажирал административно наказателна отговорност по отношение на законния представител и родител, налагайки му предвиденото в чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 20 лева. С оглед на приетото за доказано управление на ИЕПС от страна на малолетния А. Я. без предпазна каска, правилно АНО е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.80а, ал.1, т.5 от ЗДвП – в редакция към момента на констатирана на нарушението – съгласно която водачът на ИЕПС е длъжен да носи каска, ако е под 18 години. Относимата санкционна разпоредба е тази на чл.183, ал.1, т.6 от ЗДвП в редакция към момента на констатиране на нарушението – съгласно който се наказва с глоба от 10 лева водач но ИЕПС, който наруши чл.80а, ал.1, т.5 от ЗДвП. От субективна страна, деянията са извършени виновно. Съдът намира за изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя, свързани с неизясненото му качество и причината той да бъде санкциониран. Действително, в АУАН и НП не е посочено, че отговорността на жалбоподателя се ангажира на основание чл.26, ал.3 от ЗАНН, който предвижда, че за административни нарушение извършени от малолетни отговорност носят родителите, които съзнателно са допуснали извършването им. И в АУН и в НП обаче е посочено, че отговорността на В. Я. произтича от качеството му на родител на малолетния А. П., който е управлявал ИЕПС в нарушение разпоредбите на ЗДвП. Доколкото обстоятелствата относно извършването на нарушенията – управление на ИЕПС без предпазна каска и в нарушаване забраната, въведена с пътен знак „В9“ с допълнителна табела са били известни на жалбоподателя – който и придружавал своето малолетно дете – и същият е бил задължен да упражни контрол върху поведението на малолетното дете, правилно е ангажирана именно неговата отговорност. За пълнота съда намира за необходимо да посочи, че липсата на изрично позоваване на разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН в АУАН и НП не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото достатъчно ясно става от съдържанието на двата акта, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана именно в качеството му на родител на малолетния извършител, а не на личен извършител. Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено. С оглед изхода на производството, право на разноски на основание чл.63д от ЗАНН възниква за въззиваемата страна. Същата не е направила искане за присъждане на разноски и не е представила доказателства за направени такива. Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно, предвид извода на съда за правилност и законосъобразност на обжалвания акт. Така мотивиран и на основание чл.69, ал.9, вр. с ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът,