Решение № 611 от 6.4.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 354/2025 г.

Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО. Образувано е по жалба на Ю. М. Е., [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес], подадена чрез адвокат Д. Д. от АК – Шумен, със съдебен адрес: гр. Шумен, [улица], вх.*, ет. *, ап.•• против Решение № 1040-25-90/25.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1348-8/22.05.2025г., издадено от Н. Д. – главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, с което на основание чл.54ж, ал.2 от КСО е отказано изменение на Разпореждане №251-00-1348-7/13.05.2024г., по подаденото от Ю. М. Е. искане №1056-25-513/19.03.2025г. В жалбата като основания се навеждат съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи за немотивираност на оспорения акт. Навежда се, че Разпореждане № 251-00-1348-8/22.05.2025г. е постановено в нарушение на чл.177, ал.1 и ал.2 от АПК. Излага се становище, че изложените от органът мотиви в насока, че решенията на Административен съд – Търговище нямат характера на нови документи и нови доказателства, имащи значение за определяне на правото, размера и периода на ПОБ за оспорващата, съставляват неуважение към съдебната система и грубо погазване правата на оспорващата, в нарушение на чл.6 от ЕКПЧ. Навежда се неизпълнение от страна на органа на указанията, дадени с Определение № 844/19.05.2025г. по адм.д. № 205/2025г. на Административен съд – Търговище. Излага се становище, че Директорът на ТП на НОИ – Търговище, при постановяване на оспореното решение, не е анализирал изложените от Е. доводи в искането ѝ с №1056-25-513/19.03.2025г. Излага се становище, че първоначално издаденото от НОИ разпореждане, с което на Ю. М. Е. е определен размер на обезщетението за безработица от 29.10 лв. дневно, е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се подробни доводи, обосноваващи, че с посоченото разпореждане органът в противоречие на чл.62, пар.1 и пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета, е определил размера на обезщетението на оспорващата, изхождайки не от брутната ѝ заплата по трудовото правоотношение по последната ѝ заетост, а от фиксираните ставки, въз основа на които са били внасяни осигурителните ѝ вноски в държавата по последната заетост Белгия. Навежда се, че за определянето на размера на ПОБ в България е без значение размерът на начислените осигуровки в Белгия. Излага се становище, че изчисляването на размера на ПОБ за оспорващата следва да се извърши единствено в съответствие с чл. чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета, който указва базата, от която следва да се извърши това изчисляване – трудовото възнаграждение от последната месторабота, без да бъде редуцирано до размера на минималния осигурителен доход за България за съответната година. Излага се и становище и за приложен от органа погрешен подход при определянето на референтния период, като броят на работните дни следва да се определи в съответствие с действително отработените за целия период на заетост, а не както органът е определил само подпериода по последното плащане. Моли се Решение 1040-25-90/25.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърдено с него Разпореждане на ръководителя на ОБ да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по размера на ПОБ за Ю. М. Е. със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващата не се явява. Представлява се от адвокат Д. Д. от АК – Шумен, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Излага становище, че оспореното решение се явява изцяло немотивирано, тъй като в него не е обсъдено трудовото възнаграждение на оспорващата и получения от нея доход по трудовото ѝ правоотношение. Излагат се доводи, обосноваващи че на оспорващата трябва да бъдат отчетени действително отработените дни, като подходът на органа да отчита дните по подпериоди е изцяло погрешен. Навежда че лицата, с които оспорващата е работила в Белгия, чиито случаи са в териториалния обхват на ТП на НОИ – Шумен са получили максимален размер на ПОБ. Моли жалбата да бъде уважена и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по оспорването – Директор на ТП на НОИ РУ „СО” [населено място], в съдебно заседание не изпраща представител. Постъпила е писмена защита с вх. № 599/25.02.2026г. от гл. юрисконсулт Б. К., в която се излагат подробни доводи, обосноваващи липсата на основанията по чл. 54ж, ал. 2, т.1 и т. 2 от КСО за преразглеждане на влязло в сила Разпореждане, съответно и липсата на нови доказателства, които да са от значение за определяне правото, размера и периода на ПОБ за Ю. М. Е.. Излагат се подробни доводи, обосноваващи че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 110 евро, по приложен списък. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващата. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: С Разпореждане № 251-00-1348-7/13.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета на Ю. М. Е. е отпуснато ПОБ в размер на 29,10 лв. дневно, считано от 05.10.2023г. до 04.08.2024г. Разпореждането е издадено от Н. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище, оправомощена със Заповед № 1015-25-48/12.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище. Разпореждането е обжалвано по реда на чл.117 от КСО пред Директора на ТП на НОИ – Търговище. С Решение № 2153-25-143/18.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище Разпореждане №251-00-1348-7/13.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище е потвърдено като законосъобразно. Решението е връчено на Ю. М. Е. на 21.06.2024 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне. Решението не е обжалвано. Решение № 2153-25-143/18.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и Разпореждане №251-00-1348-7/13.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище са влезли в законна сила на 06.07.2024г., съгласно данните по заверката, поставени от органа. С подадено на 21.02.2025г. искане с вх. № 1056-25-513/19.03.2025г. Ю. М. Е. е поискала от Директора на ТП на НОИ – Търговище на основание чл.54ж, ал.2, т.2 от КСО да отмени издаденото от него Решение № 2153-25-143/18.06.2024г. и потвърденото с него разпореждане като преписката се върне на компетентния орган за ново изчисляване и определяне и на размера на ПОБ за Ю. М. Е.. Към искането са приложени Решение №2153-27-123/29.11.2024г. на ТП на НОИ – Шумен, Разпореждане №271-00-2563-6/23.01.2025г., №271-00-2562-6/23.01.2025г., № 271-00-2700-5/19.02.2025г. По така подаденото искане служебно известно на съда е, че Директорът на ТП на НОИ – Търговище е издал Писмо с изх.№ 1056-25-513#1 от 25.03.2025г. Посоченото Писмо е обжалвано от Е. пред Административен съд – Търговище. С Определение № 844/19.05.2025г. по адм.д. № 205/2025г. съдът е отменил отказа на Директора на ТП на НОИ – Търговище да възобнови административно производство по влязъл в сила административен акт, обективиран в Писмо изх.№ 1056-25-513#1 от 25.03.2025г. Със същото Определение искането на Ю. М. Е. е изпратено на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, за произнасяне по реда на чл. 54ж, ал.2 КСО в законния срок. Определението на съда не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 29.05.2025г. В изпълнение на определението на съда с Разпореждане № 251-00-1348-8/22.05.2025г. Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище се е произнесъл по съществото на искането на Ю. М. Е. с вх. № 1056-25-513/19.03.2025г., като е отказал да измени размера на отпуснатото с влязлото в сила Разпореждане №251-00-1348-7/13.05.2024г. ПОБ на Ю. М. Е.. В Разпореждането като мотиви органът е изложил „…Разпореждане с №251-00-1348-7/13.05.2024г. е влязло в законна сила, като не са налице предпоставките по чл.54ж, ал.2 от КСО за неговото изменяне или отменяне. Посочените в искането решения на административните съдилища нямат характер на нови документи или доказателства, имащи значение за определяне правото, размера и периода на ПОБ. При издаване на разпореждането са спазени действащите към момента нормативни разпоредби и същото е правилно издадено…“. Разпореждане № 251-00-1348-8/22.05.2025г. е издадено от Н. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище. От приложената по делото Заповед №1015-25-48/12.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище по делото се установява, че Н. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище, е определена от Директора на ТП на НОИ – Търговище като лице, което да издава разпореждания при осъществяване на дейността по отпускане на ПОБ. Разпореждане № 251-00-1348-8/22.05.2025г.., издадено от Н. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище, е съобщено на Ю. М. Е. на 28.05.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /стр.23/. Разпореждането е обжалвано от Е. по административен ред с жалба с вх. № 1012-25-117/02.06.2025г. По така подадената жалба Директорът на ТП на НОИ – Търговище се е произнесъл с Решение № 1040-25-90/25.06.2025г., с което е потвърдил като законосъобразно Разпореждане № 251-00-1348-8/22.05.2025г. на Н. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище. В Решението си като мотиви решаващият орган е посочил, че не са налице основания за възобновяване на производството по влязлото в сила разпореждане по чл.54ж, ал.2, т.1 и т.2 от КСО. Приел е за правилен извода на ръководителя по осигуряването за безработица, че цитираните в искането на Е. съдебни решения нямат характер на нови документи или доказателства, имащи значение за определяне правото, размера и периода на ПОБ по смисъла на чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО. Като мотиви също така решаващият орган е посочил, че влязлото в сила Разпореждане № 251-00-1348-7/13.05.2024г. е стабилен административен акт. Приел е, че компетентността на органа по съществото на въпроса относно размера на обезщетението е изчерпана и че ръководителят по осигуряването за безработица не може да издаде нов административен акт по същия въпрос и при абсолютно същите факти и обстоятелства. В решението си органът е посочил, че не е налице и основанието по чл.54ж, ал.2, т.2 от КСО. Като мотиви за този си извод, органът е изложил следното „…видно от представените от лицето фишове за заплати и саморъчно попълнена декларация, г-жа Ю. Е. е работила в сектор „градинарство“ и осигурителните вноски са изчислени въз основа на осигурителния доход, който за последната осигурена заетост е периода от 23.09.2023 г. до 04.10.2023 г. Този период е потвърден със СЕД U017, като подпериод 5 от общия референтен период. Съгласно българското законодателство през последната заетост работните дни са 8. Осигурителният доход за периода е 388,00 лв. (198,40 евро). Той се разделя на работните дни – 388,00 : 8 = 48,50 лв. (24,80 евро) – среднодневен осигурителен доход. Съответно среднодневния осигурителен доход се умножава х 60 % и се получава среднодневното обезщетение , което в случая е – 24,80 евро (48,50 лв.) х 60 % = 29,10 лв. ….“. Решение № 1040-25-90/25.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище е съобщено на Ю. М. Е. на 01.07.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /стр.14/. Жалбата на Ю. М. Е. срещу посоченото Решение е подадена в Административен съд – Търговище на 08.07.2025г., по пощата, чрез органа издал оспорения акт и е с вх. № 2103-25-107/08.07.2025г. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът след като извърши служебна проверка, съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок за обжалване, от надлежна страна – адресат на акта, и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, по аргумент на чл.118 от КСО и след проведено допустимо производство по административно обжалване на разпореждането, като задължителна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. По изложените съображения, съдът приема жалбата за допустима. При разглеждане на жалбата по отношение на нейната основателност, съдът приема следното: От представената по делото Заповед №1015-25-48/12.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище по делото се доказа, че Н. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище носи качеството на длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ – Търговище да издава разпореждания при осъществяване на дейността по отпускане на ПОБ. Предвид това, съдът приема Разпореждане №251-00-1348-8/22.05.2025г. на Н. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище за издадено от материално компетентно лице, при наличието, както на регламентирана в закона възможност за делегация на правомощия, съгласно чл.54ж, ал.1 от КСО, така и при наличието на надлежно определяне и оправомощаване на длъжностното лице. Оспореното Решение № 1040-25-90/25.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище – П. С., също е издадено от материално компетентен орган. Във връзка с възражението на оспорващата за липса на мотиви в оспореното Решение, съдът намира за необходимо да посочи, че органът е изложил мотиви по отношение и на двете предпоставки по чл. 54ж, ал.2, т.1 и т.2 от КСО. Дори по отношение на предпоставката по 54ж, ал.2, т.2 от КСО да е налице припокриване на мотивите, с тези по влязлото в сила разпореждане, същото не води до липса на мотиви като основание по чл.146, т.2 от АПК, а касае основанието по чл.146, т.4 от АПК, а именно - доколко тези мотиви на органа се явяват постановени в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. В действителност с Определение № 844/19.05.2025г. по адм.д. № 205/2025г., съдът е отменил отказа на Директора на ТП на НОИ – Търговище, последният да възобнови административно производство по влязъл в сила административен акт. С втория диспозитив на определението си, с който искането е изпратено на компетентния орган, съдът е указал искането да се разгледа от органа по реда на чл. 54ж, ал.2 КСО в законния срок. В случая искането е разгледано от органа при спазване на процедурата на чл. 54ж, ал.2 КСО. Органът е разгледал и се е произнесъл по съществото на искането, като е извършил преценка и е изложил мотиви по отношение и на двете предпоставки по чл. 54ж, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, с което указанията по диспозитива на съдебното решение се явяват изпълнени и не е налице неизпълнение на съдебен акт, водещо до съществено нарушение на процесуалните правила. При произнасянето си по постъпили искания за възобновяване на производства по влезли в сила разпореждания, компетентният орган по 54ж, ал.1 от КСО действа при условията на оперативна самостоятелност и има право на преценка, като единственото дължи мотиви. В случая органът е изложил конкретни мотиви, които в достатъчно ясна степен разкриват волята му относно липсата на основанията за възобновяване на производството по влязлото в сила Разпореждане №251-00-1348-7/13.05.2024г., като са изложени съображения и по двете точки на чл.54ж, ал.2, т.1 и т.2 от КСО. На основание гореизложеното съдът намира, че в производството по издаване на оспорените актове не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на съответствието на оспорените актове с материалния закон, съдът приема следното: В случая предмет на делото е наличието или липсата на предпоставките по чл. 54ж, ал.2, т.1 и т.2 от КСО за възобновяване на производството по влязлото в сила Разпореждане №251-00-1348-7/13.05.2024г., а не материалната незаконосъобразност на последното, поради неправилното приложение на относимите материално-правни разпоредби, в т.ч и тези на Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета. В тази връзка обстоятелствата по чл. 54ж, ал. 2, т.2 от КСО, включващи и „...неправилно отпуснато ПОБ…“, следва да се тълкуват, а посочената разпоредба да се правоприлага, във връзка с обстоятелствата по чл. 54ж, ал. 2, т.1 на КСО „…представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне на правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица…“, в смисъл, че липсата на тези документи и доказателства към момента на постановяване на влезлия в сила акт е довела до неправилното отпускане на ПОБ и ако същите бяха представени, би се стигнало до друг правен резултат от акта. Обратното тълкуване би означавало, че на основание чл. 54ж, ал. 2, т.2 от КСО неограничено във времето може да се иска възобновяване на административно производство по влязъл в сила акт, като така засегнатото от акта лице ще може да санира пропуска си, изразяващ се в пропускането му да оспори в законния срок и по съответния ред – чл.117 и чл.118 от КСО, акта. Производството по възобновяване по реда на чл.54ж от КСО е извънреден способ за контрол върху влезли в сила административни актове. Недопустимо е по реда на чл.54ж, ал. 2, т. 2 от КСО неограничено във времето да се иска възобновяване на административно производство по влязъл в сила административен акт, чрез заобикаляне на неговата стабилност, по доводи за неправилно приложение на материалния закон, които е следвало да са предмет на съдебен контрол в друго съдебно производство, развиващо се по друг ред. Всички изложени в жалбата доводи на оспорващата за неправилно определяне на размера на ПОБ, поради неправилно приложени от органа- основа и брой работни дни, като референтен период и при неприложение на чл.62, пар.1 и пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета, е следвало да бъдат наведени в производство по обжалване на първоначалното Разпореждане №251-00-1348-7/13.05.2024г. и на Решение № 2153-25-143/18.06.2024г. Посочените актове обаче не са били обжалвани от Е. и са влезли в законна сила. В случая наведените от оспорващата в искането ѝ решение и разпореждания на ТП на НОИ-Шумен не съставляват ново обстоятелство, а още по-малко ново писмено доказателство по смисъла на чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО. Същите съставляват практика на административния орган по идентични случаи. Ново обстоятелство по чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО, е факт от обективната действителност, свързан с фактическата обстановка по правоотношението, който факт е съществувал към момента на решаването на въпроса от административния орган, но не е могъл да бъде известен на страните в административното производство и е от съществено значение за издаването на акта. Ново писмено доказателство по чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е документ, който е свързан или удостоверява факт от обективната действителност, който е съществувал към момента на постановяване на акта, но не е могъл да бъде известен на страните. Касае се за непълнота на фактическите обстоятелства или на доказателствения материал, която се разкрива след като административният акт е влязъл в сила, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателствата за установяването им. В случая към искането с № 1056-25-513/19.03.2025г. оспорващата не прилага нови документи и не сочи нови обстоятелства, а иска преразглеждане на случая ѝ въз основа на документите, събрани в хода на първоначалното производство по което е постановено влязлото в сила разпореждане. Сочените в искането Решение №2153-27-123/29.11.2024г. на ТП на НОИ – Шумен, Разпореждане №271-00-2563-6/23.01.2025г., №271-00-2562-6/23.01.2025г., № 271-00-2700-5/19.02.2025г., касаят случаите на други лица и не са относими към случая на Е.. Посочените актове съставляват единствено практика на органа и не са нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО. Даденото тълкуване на административния орган на приложимия закон при издаването на влезлия в сила административен акт в смисъл, в който е различен от последвали го съдебни решения също не поражда последиците, които настъпват при откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО. Наведените от оспорващата доводи, че обезщетението ѝ е неправилно определено по размер, поради неправилно приложение на общностното право – Регламент 883/2004, не следва да се обсъждат в настоящото производство. Дали така отпуснатият размер на ПОБ на Е. с влязлото в сила разпореждане е бил определен при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, остава извън предмета на настоящото произнасяне, тъй като тези основания за незаконосъобразност на разпореждането, са предмет на друго нарочно производство. Същите е следвало да бъдат наведени в производството по обжалване по съдебен ред на първоначалните Решение № 2153-25-143/18.06.2024г., и потвърденото с него като законосъобразно Разпореждане 251-00-1348-7/13.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище. По изложените съображения, съдът намира оспореното Решение № 1040-25-90/25.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1348-8/22.05.2025г. за постановени при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. На основание всичко гореизложено, съдът приема жалбата на Ю. М. Е. за неоснователна и като такава, следва същата да бъде отхвърлена. По въпроса за разноските: При така следващия се от решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че на основание на чл.143, ал.3 от АПК, следва искането на ответника за присъждане на разноски да бъде уважено. Следва в полза на ответника да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, който е от 200 лв., съобразно изменението в Наредбата /ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025г./. Посоченият размер на присъдените по делото разноски от 200 лева, след неговото превалутиране от левове в евро по реда на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ, считано от 01.01.2026г., съгласно чл.3 от ЗВЕРБ, е в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/. Претенцията на ответника за разноски над посочения размер, съдът намира за неоснователна и като такава следва същата да бъде оставена без уважение. Съгласно пар.1,т.6 от ДР на АПК „…Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган…“. Юридическото лице е НОИ, съгласно чл.2, ал.1 от ПОДНОИ. ТП на НОИ-Търговище се явява единствено териториално поделение на НОИ с обхват, съгласно границите на административния център на област Търговище, по аргумент на чл.9 от ПОДНОИ. По изложените съображения следва разноските на ответника да се присъдят в полза на ЮЛ, по аргумент на пар.1,т.6 от ДР на АПК. Воден от горното и на основание чл.118, ал.3 от КСО, чл.172, ал.2 от АПК, чл.143, ал.3 от АПК, съдът