Решение № 67 от 15.4.2024 г. на Районен съд - Петрич по дело № 932/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по постъпила жалба от „К.-П." АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ц. К." № •, представлявано от изп. директор Е. Ж. П., подаден чрез процесуален представител - адв. А. Т. от САК, против Наказателно постановление № НП7/09.11.2022 г., издадено от зам. кмет по „ФБОС" на Община П., с което на основание чл. 123, ал.1 от ЗМДТ във вр. чл. 128, ал.1 от ЗМДТ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 14, ал.4 от ЗМДТ. Жалбоподателят обжалва процесното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно издадено. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материални закон. Сочи, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, т.3 и т. 4 от ЗАНН, респективно на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като двата акта не съдържат дата и място на извършване на нарушението, същото не е описано пълно по достатъчен ясен и конкретен начини, което представлява съществено нарушение на административно производствените правило, водещо до ограничаване правото на защита на наказаното лице и препятстващо упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Навеждат се доводи, че процесното наказателно постановление е издадено от некомпетентни органи, което отново води до съществено нарушение на процесуалните правила в административното производство. На последно място се навеждат доводи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото липсват вредни последици за Община П., предвид това, че отчетната стойност, след извършената продажба на идеалните части от имота е в посока намаляване, а не увеличаване на дължимия към общината данък, нарушението е извършено за първи път и фактът, че декларирането е станало по инициатива на дружеството-жалбоподател, не след установяване на липсващо такова и по покана на съответното длъжностно лице, съответно не е установено друго нарушение по ЗМДТ. Счита, че посочените обстоятелства формират извод за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи от същия вид. Моли съда да отмени процесното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно издадено. За дружеството-жалбоподателят, надлежно призовано, не се явява законен представител, не се представлява от процесуален такъв. Пълномощникът адв. А. Т., е депозирала писмено становище. Ответната страна по жалбата в лицето на административно-наказващия орган - зам. кмет по ФБОС при Община П., не се явява, за него се явява юрисконсулт К., която изразява становище по жалбата и представя писмено становище, в което развива съображения за правилност и законосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради което иска да бъде потвърдено, респективно изменено като съдът преквалифицира нарушената норма. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното наказателно постановление. Същото е връчено лично на служител на дружеството на 16.11.2022г., а жалбата против него е подадена на 28.11.2022 г., т. е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Административно-наказателното производство против дружеството- жалбоподател е започнало със съставяне на АУАН № 9 на 05.10.2022 г., от компетентно длъжностно лице: В. М., заемаща длъжността „старши инспектор" в ДМДТ, при Община П., в присъствието на свидетеля К. Д., присъствала при съставяне на акта, също длъжностно лице към Община П., за това, че като собственик на недвижим имот представляващ 4792/7793 ид.ч от поземлен имот с идентификатор 81832.24.34 по КККР на с. Ч., общ. П., обл. Б., с адрес на поземления имот: с. Ч., местност „Я.", с променено предназначение на земеделска земя за неземеделски нужди за изграждане на обект „М. к." в имот № 024033 и 024034, землището на с. Ч., със Заповед 1-С- 247/21.07.2008г. на общ. П., влязла в сила на 08.08.2008 г., за същия поземлен имот е одобрен ПУП-ПРЗ като ПИ - 024034 е включен в УПИ I - 024034, 024033, придобит с Нотариален акт № 67, том II, рег. № 6575, дело № 245/2008г. на Нотариус Р. Й., рег. № 503 на НК, вписан като акт № 159, том VII, д. № 1644/2008г., Нотариален акт № 75, том II, рег. № 5253, дело № 232/2007г. на Нотариус Р. Й., рег. № 503 на НК и Нотариален акт № 4, том II, рег. № 5350 дело № 189 от 08.09.2021г. на Нотариус Р. Й. с рег. № 503 на НК, не е подал информация за отчетната дейност на имота в законоустановения срок от промяната й настъпила вследствие на продажба на 3000/7793 ид.ч от гореописания имот на „П. Е." ЕООД с нотариален акт за покупко - продажба № 4, том II, рег. № 5350 дело № 189 от 08.09.2021г. на Нотариус Р. Й. с рег. № 503 на НК. Промяната е настъпила на 08.09.2021г., а декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е подадена на 08.08.2022г. и е заведена с вх. № 1262/08.08.2022г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на законен представител на дружеството, след което е бил изпратен за връчване по пощата, съгласно известие за доставяне /л.15 от делото/. Жалбоподателят не се е възползвал от правото си по чл. 44, ал.1 от ЗАНН и не е представил писмени възражения в законоустановения срок. Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице съгласно Заповед № III-ФСО-309/15.10.2021 г. на Кмета на Община П.: Зам. кмет по „ФБОС" на Община П., издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № НП7/09.11.2022г. против дружеството- жалбоподател, с което на основание чл. 123, ал. от ЗМДТ във вр. чл. 128, ал.1 от ЗМДТ му наложил имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал.4 от ЗМДТ. Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът приема за установена от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля М., които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лице, възпроизвеждащо личните си впечатления, във връзка с извършената проверка на жалбоподателя, при изпълнение на служебните си задължения, като няма данни за пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото, както и на свидетеля Д., присъствала при съставяне на АУАН и от приобщените по делото писмени доказателства, подробно описани в съдебните протоколи. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното от правна страна: Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториално и материално компетентни органи. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от закона, съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.1 от ЗМДТ, съобразно заеманата длъжност „старши инспектор" при Община П.. Компетентността на административнонаказващия орган също произтича пряко от закона, съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.1 от ЗМДТ, а в конкретния случай от изричното оправомощаване на конкретното длъжностно лице с права да издава наказателни постановления за нарушения по този закон, в уверение на което е представената Заповед № Ш-ФСО-309/15.10.2021 г., издадена от кмета на Община Петрич. Съдът не констатира нарушаване на давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление. Нарушението е открито с подаване на декларацията с вх. № 1262 на 08.08.2022 г. като в тримесечния срок е съставен АУАН № 9/05.10.2022 г. Въззивният състав счита, че при издаване на атакуваното наказателното постановление не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като обвинението е достатъчно ясно, така че да може наказаното ЮЛ да упражни в пълна степен правото си на защита. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден, след датата, следваща последния срок – 08.11.2021 г., а именно 09.11.2021 г. /вторник/. Това прави неоснователно възражението, че не била посочена дата на извършване на нарушението. С НП имуществената отговорност на „К. п.“ е ангажирана за това, че дружеството е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ за отчетната стойност на имота след законоустановения срок, който е до 08.11.2021 г., Декларацията била подадена със закъснение от 9 месеца - на 08.08.2022 г. Разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ изисква при преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица да уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Безспорно е в конкретния случай, че с извършената от жалбоподателя продажба на 3000/7793 идеални части от поземлен имот с идентификатор 81832.24.34 е настъпила промяна в отчетната стойност на процесния недвижим имот, която е от значение за определяне на дължимия от „К. П." данък върху същия. С извършената продажба на 08.09.2021 г. обективно е настъпила промяна в обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, следователно на 08.09.2021 г. се е осъществил фактът, пораждащ уведомителното задължение за данъчно задълженото лице към Община Петрич. От този момент е започнал да тече и двумесечният срок по чл. 14, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗМДТ за изпълнение на това задължение. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията - юридическо лице - търговско дружество по смисъла на ТЗ с правно- организационна форма акционерно дружество (АД), е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Съгласно пар. 1, т. 17 от ЗМДТ „отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане, т.е. всяко предприятие определя „отчетна стойност" на притежаваните от него активи, в това число и недвижими имоти, съобразно критериите и изискванията на приложимото счетоводно законодателство. Санкционираното дружество в конкретния случай е било задължено да декларира промяната, настъпила в отчетната стойност на процесния недвижим имот, вследствие на извършената продажба на идеални части от същия, което от значение за определянето на данъка, което свое задължение не е изпълнило. От обективна страна безспорно се установи, че на 08.09.2021 г. е настъпила промяна в обстоятелствата, от значение за определяне размера на дължимия данък за недвижим имот от страна на жалбоподателя. Несъмнено се доказа, че дружеството е подало декларация за промяна на обстоятелствата след около единадесет месеца на 08.08.2022г., като бездействието му да изпълни регламентирано в закона задължение за деклариране в определен срок прави поведението му съставомерно по смисъла на чл. 14, ал.5 от ЗМДТ. От 08.09.2021 г. дружеството е разполагало с двумесечен срок, в който правомерно да подаде декларация за промяна на обстоятелствата, който срок е изтекъл на 08.11.2021г., но жалбоподателят е подал декларацията едва на 08.08.2022 г. Доколкото в случая е ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не следва да бъде обсъждана субективната страна на деянието. Това дали е имало причини за забавянето е ирелевантно. В конкретния случай описаното в АУАН и НП изпълнително деяние осъществява състав на неизпълнение на задължение по чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ. Към датата на деянието, както и към момента на издаване на НП и постановяване на решението, при преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1. Разпоредбата на ал. 5 е променена с ДВ бр. 106 от 2023 г., но промяната ще влезе в сила от 1.01.2025 г., от когато при преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на други обстоятелства, които имат значение за определяне на данъка, вписани в имотния регистър или в кадастралната карта и кадастралните регистри или в регистри, налични в общината, служителите по чл. 4 отразяват промяната служебно, за което на данъчно задълженото лице се изпраща уведомление в 30-дневен срок. Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС по тълк.д. №1/2020 г„ ОСС на I и II колегия сочи, че в производството по обжалване на наказателното постановление правомощието на районния съд да измени наказателното постановление има съдържанието на чл. 337 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Нормата на чл. 337 от НПК регламентира правомощията на въззивния съд в хипотезите, при които съдът намалява наказанието (чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК) или прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК). Това предвижда и новата редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съгласно която районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Горното дава възможност на съда да измени наказателното постановление като приложи правилната материална норма, която е нарушена, тъй като не се променят обстоятелствата на нарушението, а предвиденото наказание и по ал. 4 и по ал. 5 е едно и също. Санкцията, която е наложена, е в минимален размер, предвиден в закона и съответна на нарушението. В случая не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН тъй като по нищо не се различава от други такива, а предвид неговата формалност не е необходимо да се изследва дали са настъпили вреди за фиска. Следва да се посочи и че декларацията е подадена със съществено закъснение от 9 месеца, след изтичане на двумесечния срок. Доколкото се изменя само материално правната норма, под която се субсимира нарушението, АНО има право на разноски за разглеждане на делото в три съдебни инстанции, като съдът намира, че същото следва да бъде определено в минимален размер по 80 лева за инстанция, предвид невисоката правна и фактическа сложност на казуса и невисоката санкция. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и чл. 63д, ал. 3 ЗАНН