Решение № 24 от 30.1.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1646/2024 г.

Производството е по глава ХХІ НПК. Образувано е по въззивен протест и въззивни жалби от от повереника на частния обвинител и граждански ищец и от защитника на подсъдимия срещу присъда № 175/23.10.2024 година, постановена по НОХД № 6982/2023 година, с която СГС, НО, 16-ти състав признал подс. Н. Г. Т. за виновен в извършването на неустановена дата през лятото на 2022 година в гр. •••, ж.к. •••, бл. *, ет. *, ап. *, около 11,00 часа, на две престъпления – по чл. 149, ал. 1 НК и по чл. 151, ал. 1 НК, от които е пострадала малолетната Н. Г., за първото от които на основание чл. 54 НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода, за второто – една година лишаване свобода, индивидуализирано по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК като го оправдал по първоначалните обвинения по чл. 149, ал. 2, т. 1, пр. 2 НК и по чл. 152, ал. 4, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НК – блудствените действия и престъпното съвкупление с малолетната Г. да са извършени след заплаха. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът наложил най-тежкото измежду така определените наказания – три години лишаване от свобода, от което приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 НК времето, през което подс. Т. бил с мярка за неотклонение задържане под стража и на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на определеното общо наказание за срок от пет години. Съдът постановил на основание чл. 67, ал. 3 НК през изпитателния срок по отношение на подс. Т. да се прилага и една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2 НК – включване в програми за обществено въздействие. С присъдата СГС отхвърлил солидарно предявените от Н. Г. чрез законния й представител С. Г. граждански искове в размер на 100000 лв. срещу подс. Т. и неговия попечител Ц. Е. М. с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 47, ал. 2 ЗЗД, за обезщетение на претърпени от престъплението неимуществени вреди, претендирани ведно със законната лихва, считано от деня на причиняването им. С присъдата съдът се произнесъл само по направените от държавата разноски във връзка с наказателното производство, които възложил на подс. Т., без да се произнесе по поисканите от повереника разноски, както и по веществените доказателства по делото. В протеста и допълнението към него са изложени подробни съображения за неправилност на присъдата, която била необоснована, извършеният от съда анализ на голяма част от доказателствените източници – неправилен и едностранен, а наложеното наказание – явно несправедливо. Според прокурора съдът допуснал непълнота в доказателствата с решението си да не провежда разпит на пострадалата, а да основе фактическите си изводи на приобщените чрез прочитане две показания от досъдебното производство, в които обаче открил противоречия. Счита, че само чрез непосредствения разпит на Н. Г. съдебният състав би могъл сам и непосредствено да възприеме емоциите и изявленията на пострадалото лице и да получи отговори на важни за предмета на делото въпроси. Това нямало как да бъде постигнато чрез прочитане на протоколите за разпит. Изразява се несъгласие с коментара на съда в мотивите на страница 21, параграф 5-6. Оспорва се и изводът на контролираната инстанция, че по отношение на пострадалата Г. не е била упражнена принуда. Прокурорът счита, че доводите на съда, обусловили приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК при определяне на наказанието за престъплението по чл. 151, ал. 1 НК, са произволни и не почиват на доказателствата. Иска се в условията на алтернативност САС да постанови нова въззивна присъда, с която подс. Т. да бъде признат за виновен и осъден за престъпленията, за които е имал съответното обвинение пред първата инстанция, или първоинстанционната присъда да бъде изменена и наложеното наказание за престъплението по чл. 151, ал. 1 НК да бъде увеличено на 4 години лишаване от свобода или да се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Във въззивната жалба и допълнението към нея повереникът на частния обвинител и граждански ищец Н. Г. излага подробни съображения с посочване на конкретни части от мотивите на проверявания съдебен акт в подкрепа на оплакванията, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и явно несправедлива. Поддържа се, че при постановяването й СГС е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като в нарушение на чл. 310, ал. 1 и чл. 33, ал. 7 НПК присъдата не била изготвена в единната информационна система на съдилищата и обявена от председателя на състава незабавно след като е подписана с квалифициран електронен подпис от всички членове на състава на съда. Това нарушение било от категорията на абсолютните. Повереникът изказва и съмнение, което сам преценява за основателно, дали писмено/хартийно присъдата е била подписана от съдебния състав към момента на обявяването й в съдебното заседание, което приключило в 18.00 часа на 23.10.2024 година. Освен това нарушение повереникът сочи още и забавеното изготвяне и качване на протоколите от съдебните заседание в ЕИСС като твърди, че такива липсват и към момента на подаване на допълнителното изложение към въззивната жалба. Счита, че тези нарушения твърде сериозно засягали процесуалната правилност на първоинстанционното производство и били налице основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото на друг състав на СГС. По-нататък жалбоподателя повереник подробно с посочването на конкретни пасажи от мотивите на първостепенния съд обосновава оплакването си за допуснато от СГС нарушение на материалния закон с осъждането на подс. Т. за престъпления по чл. 149, ал. 1 НК и чл. 151, ал. 1 НК, вместо за тези, за които му е било повдигнато обвинение пред съда. Обстойно се мотивира оплакването за пороци в аналитично-оценъчната дейност на долния съд по доказателствата, които обобщено се свеждат до превратно и фрагментарно интерпретиране на съдържанието на отделните доказателствени източници, вместо те да бъдат обсъдени съвкупно, неглежиране на заключението на СППЕ на Н. Г. и извеждане на фактически изводи, които не почиват на събраните доказателства. Изложени са и съображения за неяснота и противоречие в мотивите по два въпроса - дали престъпното сношение е извършено или се касае за опит да бъде извършено (л. 8 и л. 21 от мотивите) и дали след процесните деяния е настъпила промяна в поведението на пострадалата Н. Г. (л. 9, л. 11, л. 18, л. 24). Иска се първоинстанционната присъда да бъде отменена и подс. Т. да бъде осъден по повдигнатите му от СГП обвинения, алтернативно – ако същият следва да понесе наказателна отговорност за престъпленията, за които е осъден от СГС – да бъдат увеличени наложените му наказания, да не се прилага чл. 66, ал. 1 НК и да бъде уважен предявеният иск по делото, алтернативно – ако са налице твърдените абсолютни процесуални нарушения – присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. С жалбата от защитника на подс. Н. Т. се иска оправдаването на подзащитния му. Анализирайки заключението на СМЕ и разпита на вещото лице в съдебно заседание относно констатираната при прегледа на пострадалата дефлорационна щърбина и нейното разположение, се твърди, че са опровергани показанията на Н. Г. и се прави извод за недоказаност на авторството на подсъдимия в деянието по чл. 151, ал. 1 НК, за което е признат за виновен и наказан. Иска се подс. Т. да бъде оправдан и за второто престъпление – по чл. 149, ал. 1 НК, с довода, че показанията на пострадалата Г. били нелогични и противоречащи си едни на други, а изготвената техническа експертиза не доказвала нищо, тъй като на заснетите видеоклипове се виждало само лицето на Г., но не и на подс. Н. Т.. По делото бе проведено въззивно съдебно следствие, при което по реда на чл. 139а, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК бе разпитана като свидетел пострадалата Г. за отстраняване на констатираните от първата инстанция противоречия в приобщените на основание чл. 281 НПК нейни показания, дадени на досъдебното производство. Проведен бе и разпит на психолога И. К., която работи с пострадалата след случилото се. С оглед спецификата на престъпленията, в чието извършване е обвинен подс. Н. Г. Т., както и възрастта на пострадалото от тях лице, бе назначена съдебно-сексологична експертиза на подсъдимия. На вещото лице П., изготвил изслушаната от първостепенния съд техническа експертиза бе възложена задача да разпечати под формата на фотоалбум мултимедийните файлове, описани в т. 8.1.1.12.4 на заключението му, за които е изразил становище, че биха могли да имат отношение към предмета на делото. В съдебни прения прокурорът от САП поддържа подадения протест и изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е произнесена като са интерпретирани без връзка с тяхната съвкупност факти и обстоятелства по делото, касаещи описаните в обвинителния акт деяния. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани множество доказателства, които в своята съвкупност по несъмнен начин доказват, че подсъдимият е извършил деянията, за които е предаден на съд. Цитирайки части от показанията на св. Н. Г. пред САС прави извод, че по отношение на нея подсъдимия е използвал заплахи, които се отнасят както към осъществената от него деятелност по чл. 149, ал. 2, т. 1 НК, така и към тази по чл. 152, ал. 4 НК. Счита, че употребените от подсъдимия заплахи, че ще изпрати на родителите й създадените от него видеоклипове, са логически свързани с последващото несподеляне на случилото се от пострадалата в един сравнително дълъг период от време. Показанията на пострадалата наред с видео клиповете и показанията на останалите разпитани свидетели, част от които са деца, описвали едно изключително сексуално ориентирано поведение на подсъдимия Т., насочено и към други лица, а авторството му се извеждало и от показанията на свидетелите К., Х. и Г., които посочват, че подсъдимият се е хвалил със сексуалния си контакт с 11-годишната Н.. Косвени доказателства, свързани с предявените обвинения, се съдържали и в показанията на роднините на пострадалото дете, като в най-пряка степен такива се съдържали в показанията на нейния дядо, който е допуснал подсъдимия в дома си, без да осъзнава намеренията му. Авторството на деянието се извеждало и от проведените разпознавания, при които пострадалата и нейния дядо категорично са идентифицирали подсъдимия, както и от извършения оглед на местопроизшествие, за което е бил съставен съответният протокол. С тези съображения прокурорът моли да бъде отменена първоинстанционната присъда в протестираната й част и САС да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен в предявеното му с обвинителния акт обвинение, като приложи закона за по-тежко наказуемо престъпление - по чл. 149, ал. 2, т. 1, предл. 2 и престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 НК, за което е имало обвинение в първата инстанция и да му наложи предвидените в санкционната част за тези престъпления наказания. Алтернативно, ако САС счете, че дадената с присъдата правна квалификация на деянията е вярна, моли първоинстанционната присъда да бъде изменена като бъде увеличено при условията на чл. 54, ал. 1 НК наложеното на подс. Т. наказание за престъплението по чл. 151, ал. 1 НК и да бъде определено едно справедливо наказание, отговарящо в най-пълна степен на целите и изискванията на чл. 36 НК. Според прокурора такова би било наказание в среден размер - 4 години лишаване от свобода, което не би позволило да бъде приложен института на чл. 66 НК. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Н. Г. пледира подсъдимия Н. Т. да бъде признат за виновен както по чл.152, ал. 4, т.1 НК, така и по чл. 149, ал. 2, т.1, предл. 2 НК, каквито са повдигнатите му от СГП обвинения. Анализирайки проведения във въззивното производство разпит на пострадалата Н. Г., счита че спорните моменти - по чия инициатива е била срещата между нея и Н. Т., кой е отворил входната врата на апартамента и къде за първи път в жилището Н. Г. е видяла подсъдимия, имала ли е преди тази среща и след нея полов акт с друг мъж, в кой момент подсъдимият е заплашил пострадалата да не казва на родителите си, както и каква е била целта на физическата среща между Н. и Т., са изяснени чрез показанията й. Според повереника й благодарение на подхода на психолозите от фондация „Анимус“ тези показания най-детайлно, пълно, точно и времево подредено разкриват всичко, което се е случило в процесния ден. Отбелязва, че детето е разпитвано многократно и на един от предходните разпити психологът, който е помагал в разпита й, е бил мъж. Счита, че предвид случилото се с нея и крехката й възраст, участието на мъж-психолог в разпита й е бил неудачно и той не е успял да предразположи детето така, че да си подреди мислите и спомените и да даде пълни и точни показания за случилото се. В пледоарията си повереникът се спира и на изтритите от паметта на телефона на Н. Г. порнографски снимки и заявлението й в разпита, че всички снимки от такова естество са й изпращани от подс. Т.. Счита, че подс. Т. очевидно е искал да заинтригува по някакъв начин детското любопитство на Н. и да я въведе в света на големите (образно казано), като я запознае със снимки и видео от подобно естество. Обстоятелството, че тези снимки са били изтрити от пострадалата и са изведени от паметта на телефона й чрез назначената техническа експертиза, сочело, че тя нямала интерес към подобни снимки. Повереникът подробно анализира и показанията на св. И. К., детски психолог, дадени пред въззивния съд и счита, че те косвено потвърждават показанията на Н. Г. и същевременно описват емоционалното състояние на детето и към настоящия момент. По изложените съображения повереникът моли подс. Т. да бъде признат за виновен и по двете му повдигнати от СГП обвинения и да му бъде наложено наказание, при което не се прилага институтът на условното осъждане по чл. 66 НК. Иска се още присъдата на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният граждански иск по делото, да бъде отменена изцяло и искът да бъде уважен в цялост като доказан. Повереникът моли да му бъде присъдено и възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, тъй като защитава интересите на малолетната Н. Г. безплатно. Гражданският ответник М. моли да бъде отхвърлен в цялост гражданския иск срещу него и подс. Н. Т.. Защитникът на подс. Т. – адв. М., моли присъдата на СГС да бъде отменена и подс. Т. да бъде оправдан, тъй като при проведеното на две инстанции съдебно следствие не били събрани каквито и да е доказателства за извършено от подс. Т. деяние. След предложен в съдебните прения собствен подробен анализ на показанията на Н. Г. от досъдебното и съдебното производство пред въззивната инстанция, на В. Г., С. Г., М. Б., К. С., Ц. Г. и И. К. от гледна точка на последователност, логичност, липса на вътрешни противоречия и кореспонденция с други доказателствени източници (заключението на съдебно-медицинската експертиза и заключението на сексологичната експертиза), защитникът в обобщение твърди, че още на досъдебното производство не са били събрани каквито и да било доказателства, че Н. Т. е правил секс, било то под формата на блудствени действия, било то под формата на съвкупление с Н. Г.. Счита, че дори и да се приеме за доказано, че някакви сексуални действия са осъществени, това било станало със съгласието на свидетелката Н. Г., каквато била и целта на практика на посещението на Н. Т. в апартамента. Поддържа се, че заключението на назначената от въззивния съд съдебно-сексологичната експертиза, косвено оневинявало Т., защото според вещото лице при подсъдимия не се констатирало да има сексуални предпочитания към непълнолетни и малолетни. Според защитника подс. Т. бил социално дезадаптирано лице, което има сериозни здравословни проблеми от ранна възраст (епилептични припадъци) и това е дало отражение на психологията му. Подсъдимият търсил утвърждаване чрез задушаване на някакъв комплекс и затова извършвал ексхибиционистични действия пред останалите членове в групата във Фейсбук, показвайки половите си органи. Сочи се, че и по време на беседата, която експертът В. е имал с него, подс. Т. категорично е отрекъл да е извършвал сексуални контакти с Н. Г.. По-нататък в пледоарията си защитникът засяга и претърпяното от подс. Т. сексуално насилие по време на пребиваването му като задържан в СЦЗ и опасността от повторяемост на същото, ако бъде наложено ефективно наказание. Изразявайки чисто човешката си съпричастност и признавайки, че малолетната Н. Г. действително е преживяла огромен стрес, защитникът счита, цитирайки част от мотивите на СГС, че стресът е причинен от това, че тя е видяла как рухват отношенията между роднините й. Сочи още, че според него вина за случилото се имали майката, бащата и дядото на Н. Г., които били неглежирали възпитанието й и били допуснали тя да прави регистрации в социалните мрежи на 10-годишна възраст и да се среща с други лица извън техния роднински контрол. Подс. Т. не трябвало да е заложник на всичко това и да претърпи сериозна наказателна репресия, поради което се иска присъдата на СГС да бъде отменена и САС да приеме, че Т. не е извършил никакво престъпление. Алтернативно се иска потвърждаване на първоинстанционната присъда включително и в гражданската й част. В лична защита подс. Т. се присъединява към доводите на защитника си, счита, че не е виновен за нищо и моли да бъде оправдан. СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена преценка на събраните както от първата инстанция, така и във въззивното производство, доказателства и доказателствени средства, намери за установено следното: С въззивната жалба повереникът на частния обвинител и граждански ищец Г. е релевирал оплакване за допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, окачествено от жалбоподателя като такова от категорията на абсолютните. САС намира, че това оплакване следва да бъде разгледано с приоритет, тъй като ако то е налично, това би обезсмислило проверката на протестираната и обжалвана присъда по същество. От извършената служебна проверка в ЕИСС се установява, че обжалваната присъда по НОХД № 6982/23 година на СГС е подписана от съдебния състав с електронен подпис съответно от председателя на състава в 09:05:10 часа на 24.10.2024 година, от съдебния заседател Б. – на 25.10.2024 година в 11:58:43 часа и от съдебния заседател Ц. Х. – на 28.10.2024 година в 12:58:34 часа. Видно от съдебния протокол присъдата е била обявена на страните на 23.10.2024 година очевидно малко преди 18.00 часа, след като в този час заседанието е приключило след направените от председателя на състава разяснения - на подсъдимия – относно наложеното му наказание, на страните – за срока на обжалване на присъдата пред САС и че по въпроса за присъждането на претендираното от повереника на частния обвинител и граждански ищец възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, съдът ще се произнесе след влизане в сила на присъдата по реда на чл. 306 НПК. Следователно – твърдението на повереника, че в нарушение на чл. 310, ал. 1 и чл. 33, ал. 7 НПК присъдата не е била изготвена в единната информационна система на съдилищата и обявена от председателя на състава незабавно след като е подписана с квалифициран електронен подпис от всички членове на състава, е вярно, но с него по никакъв начин не е ограничено което и да е процесуално право на която и да е страна в процеса. Следва да се посочи, че поначало съществените процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, които са довели до ограничаване на процесуални права на страните, нямат характеристиката на абсолютни, тъй като сам процесуалният закон предвижда възможност те да бъдат отстранени и то при положение, че изобщо са отстраними (чл. 348, ал. 4 НПК). В категорията на абсолютните нарушения, които винаги обуславят отмяната на съдебния акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, са само тези, посочени в чл. 348, ал. 3, т. 2, 3 и 4 НПК. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания, че няма мотиви или протокол за съдебното заседание пред първата инстанция, че присъдата е постановена от незаконен състав или че тайната съвещанието е била нарушена по време на постановяването на присъдата. Съмнението на жалбоподателя дали писмено/хартийно присъдата е била подписана от съдебния състав, когато тя е била обявена на страните, е изцяло непроверимо, поради което само на това основание – изказани хипотетични съмнения, съдебният акт не може да бъде отменен. Същественото е, че присъдата, която е материализирана на хартиен носител и е в кориците на делото, носи подписите на съдебния състав. При сравнението й с електронната й форма, САС констатира пълна идентичност в съдържанието на хартиения с електронния документ, включително и в печатните или пунктуационни грешки в тях („за за претърпени от“, „неустанивена дата“). Следва да се посочи, че атакуваният съдебен акт не подлежи на отмяна при констатиране на всякакви процедурни нарушения, а само на такива, които са повлияли върху правилността му - съществено са рефлектирали върху правото на защита на дееца да разбере ясно, точно и конкретно за какво е обвинен и/или осъден, за да може адекватно да осигури и реализира своята защита - лична и професионална. В този смисъл е Решение № 97/07.03.2023 година по н.д. № 54/23 на ІІ н.о. на ВКС. Несъмнено първоинстанционният съд не е бил екзактен и не е спазил разпоредбата на чл. 310, ал. 1 и чл. 33, ал. 7 НПК, доколкото служебната проверка в ЕИСС и съпоставянето на отразения в съдебния протокол час на приключване на съдебното заседание с времето на подписване на присъдата в системата категорично показва, че актът на СГС е бил създаден като документ найнапред на хартиен носител и като такъв е бил обявен на страните, след което е пренесен в ЕИСС и подписан с електронен подпис от членовете на съдебния състав. ВКС обаче вече е имал повод да отбележи в две други свои решения (Решение № 50114/2022 година по к.н.д. № 423/2022 година на ІІ н.о. и Решение №171/23 година по н.д № 220/23 година на ІІІ н.о.) и САС не намира основание да се отклони от тях, въпреки че не съставляват задължителна съдебна практика, че не съществува забрана за паралелно водене на делата на хартиен носител и в електронна форма и че по-късното генериране в ЕИСС на електронния документ не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, още повече когато в жалбите не се твърди и не се установява и от служебната проверка да съществува разминаване в съдържанието на съдебния акт като документ на хартиен носител и като електронен документ. Обжалваната присъда не може да бъде отменена и по повод оплакванията във въззивната жалба, че протоколите от съдебните заседания са били качвани в ЕИСС с необосновано на пръв поглед забавяне. При служебната проверка САС констатира, че оплакването, че и към момента на изготвянето на допълнението към въззивната жалба в електронното дело все още не са били качени всички протоколи, не отговаря на действителното положение по делото. Допълнението към въззивната жалба е постъпило в СГС на 25.11.2024 година според положения върху него печат, без данни да е изпратено по пощата. Съдебният протокол от 23.10.2024 година, когато са протекли съдебните прения и е била обявена присъдата, е подписан с квалифициран електронен подпис последно от съдебния заседател Ц. Х. на 18.11.2024 година или седем дни преди повереника да депозира допълнението към въззивната жалба. Към 07.11.2024 година, която дата предхожда датата 08.11.2024 година, когато председателят на състава е разпоредил да се съобщи на всички страни, подали протест или жалби срещу присъдата, че мотивите са изготвени и им се определя 15-дневен срок за допълването им, всички предходни протоколи от проведените съдебни заседания са били налични в електронното дело в ЕИСС. При това положение, по-късното качване на съдебните протоколи в системата по никакъв начин не е довело до ограничаване на процесуалните права на гражданския ищец и частен обвинител и в частност - да упражни своето процесуално право на въззивна жалба, като за мотивирането й да разполага с всички протоколи от съдебните заседания пред първоинстанционния съд. САС счете, че е налице процесуално нарушение, допуснато от проверяваната инстанция във връзка със събирането и оценката на гласни доказателства, съдържащи се в показанията на пострадалата Н. Г., което е отстранимо във въззивното производство. При положение, че в показанията на детето, дадени на досъдебното производство пред разследващ орган, а след това – в разпит пред съдия в производство, провеждано по реда на чл. 139а, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, са констатирани съществени противоречия, които са свързани със съставомерен факт, какъвто е този дали подс. Т. е употребил заплаха по отношение на Н. Г. и кога е станало това, първостепенният съд е бил длъжен първо да разпита детето, след което в зависимост от резултата от този разпит да приложи техниката по чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК или по чл. 281, а л . 4 или ал. 5 НПК, да изясни чрез разпит на какво се дължат тези противоречия, едва след което би могъл да ги обсъжда в мотивите на присъдата и да изложи съображенията си на кои от показанията дава вяра и защо. По този начин СГС освен всичко друго щеше да е дал възможност на подс. Т. и защитника му непосредствено да участват в събирането на тези гласни доказателства и да зададат въпросите си, ако имат такива. Така долната инстанция щеше да избегне напълно ненужното пространно обсъждане на л. 14-15 от мотивите на присъдата в рубриката „Процесуална годност на показанията на св. Н. Г., дадени пред съдия“ дали е било нарушено правото на подс. Т. лично или чрез защитника си да участва в този разпит и вместо това щеше да осигури тази процесуална възможност. Съсредоточавайки се върху предмета на доказване, така както е очертан в чл. 102 НПК и въз основа събраните и проверени от първата инстанция и събраните и проверени във въззивното производство гласни доказателства, съдържащи се в показанията на пострадалата Н. Г., разпитана във въззивното производство по реда на чл. 139а и чл. 280, ал. 6 НПК и прочетените от първата инстанция нейни показания на досъдебното производство, включително тези, дадени в разпит пред съдия, приобщени на основание чл. 281, ал. 5 и чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК, на С. Г. и прочетените частично показания от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5 НПК, на А. Г. и прочетените частично на основание чл. 281, ал. 5 НПК показания от досъдебното производство, на В. Г., на К. С. и прочетените на основание чл. 281, ал. 1 и ал. 5 НПК нейни показания от досъдебното производство и в разпит пред съдия, на М. Б. и прочетените частично на основание чл. 281, ал. 5 НПК показания от досъдебното производство, на И. К. и прочетените показания от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4 НПК, на Р. Х. и прочетените на основание чл. 281, ал. 5 НПК показания от досъдебното производство, на С. Х. и прочетените на основание чл. 281, ал. 5 НПК показания от досъдебното производство, на Ц. Г. и прочетените на основание чл. 281, ал. 5 НПК показания от досъдебното производство, на Н. И. Г. и И. К.; писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи за разпознаване, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, протокол за освидетелстване, протоколи за доброволно предаване на телефонни апарати, диск със записи и 2 броя скрийншотове на екран на мобилен телефон съдържащи комуникация с потребител „Н.“, експертно решение на ТЕЛК, решение на ТЕЛК, заключения на СПЕ и СППЕ по друго досъдебно производство, решение на Софийски окръжен съд за поставяне под ограничено запрещение, решение на Община Ихтиман за учредяване на попечителски съвет, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, писма и отговори на мобилни оператори, документация предоставена от 40 СОУ във връзка с обучението на Н. Г.; заключенията на назначените на досъдебното производсто и във въззивното производство експертизи - съдебно-медицинска експертиза на живо лице, техническа експертиза протокол № 73/2023 година, видеотехническа експертиза протокол 89/2023 година, 2 тройни съдебно-психиатрични и психологични експертизи на подс. Н. Т., техническа експертиза №2023/ИКУ-134, допълнителна техническа експертиза № 2025/ИКУ-130, съдебно-психиатрична и психологична експертиза на Н. Г., съдебно-сексологична експертиза на подс. Н. Т. и веществените доказателства – видео и аудио файлове и скрийншотове, САС приема за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Н. Г. Т., ЕГН ••••••••••, неженен, неосъждан, живеел в с. •••, Община •••, ••• област заедно със семейството на своя брат – гражданския ответник М., който бил определен от органа за настойничество и попечителство в Община Ихтиман за негов попечител, тъй като с решение № 260031/04.02.2021 година по гр. дело № 245/2020 година, влязло в сила на 20.04.2021 година Т. бил поставен под ограничено запрещение. Подс. Т. страда от Лека умствена изостаналост. Епилепсия – редки големи припадъци и с ЕР №456/08.04.2016 година на ТЕЛК към Център за психично здраве – Софийска област му е била определена пожизнено 50% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, с дата на инвалидизация - 04.07.1996 година. Водено срещу него наказателно производство в периода 2015/2016 година било прекратено поради невменяемостта му към датата на деянието. Към инкриминирания период - м. юли 2022 година, подс. Т. е навършил 28 години. Подс. Н. Т. имал по няколко профила във Фейсбук, Инстаграм, Месинджър. Той бил член на група в Месинджър, в която били и свидетелите М. Б., К. С., И. К., Р. Х. и С. Х.. По време на общи видеочатове подсъдимият Т. заснемал по начин, видим за всички останали, своя полов член и показвал как бръсне половите си органи или пъха молив в ануса си. Тези негови прояви не срещали одобрението на членовете на групата. Подс. Т. бил приятел във Фейсбук от 2019 или 2020 година с К. С., когато тя била на 14 години. При комуникацията им чрез видеочат в приложението Месинджър той показвал пениса си, насочвайки камерата на телефона към него, многократно искал да станат двамата гаджета и да правят секс, но С. го отблъсвала. Двукратно в периода до лятото на 2022 година подс. Т. пътувал до с. Гара •••, където С. живеела. При срещите им той продължавал да й отправя сексуални предложения за орален секс, отърквал се у нея, опипвал я по гърдите и дупето и настоявал да станат гаджета, но С. не била съгласна и продължавала да го отблъсква. Пострадалата Н. А. Г. е родена на •••••••• година и към юли месец на 2022 година била навършила 11 години. Родителите й - св. С. Г. и св. В. Г. били разведени от 2016 година. След развода детето останало да живее при баща си в жилището в ж.к. •••, бл. *, ет. *, ап. * заедно с баба си и дядо си – св. Н. И. Г. и св. А. Г. и имало самостоятелна стая. Майка й се преместила да живее в апартамент в 10 микрорайон на ж.к. Люлин, но редовно се виждала с дъщеря си. Н. Г. започнала първи клас в 40 СОУ „Луи Пастьор“ и учителите й констатирали затруднена адаптация към училищните изисквания, обучителни затруднения относно основни училищни умения (четене, писане, смятане). Препоръчана била работа с логопед и обща подкрепа. Във втори клас обучителните затруднения продължили и поради установени езиково-говорни нарушения и езиков дефицит родителите били насочени към консултация с психиатър. На 22.02.2019 година в ДЮПК „Св. Никола“ Н. Г. била диагностицирана с „Разстройство на развитието на училищните умения“. На 27.02.2019 година тя постъпила за комплексно изследване в Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“, в резултат на което била уточнена диагнозата „Смесено разстройство на училищните умения, Г 81.3“ и поради констатираните съществени затруднения при усвояването на основните училищни умения, дефицит относно когницията (внимание и памет) било препоръчано с нея да работят ресурсен учител, логопед и психолог. В училището бил сформиран екип за подкрепа на личностовото развитие, в който били включени класният ръководител на Н. Г., ресурсен учител, психолог и логопед. Подкрепата продължавала и след инкриминираните събития през лятото на 2022 година. През януари 2022 година св. Н. Г. си направила профил във фейсбук, като посочила година на раждане различна от действителната и прикрила малолетието си, представяйки се за 14 годишна. На неустановена дата през втората половина на месец юли 2022 година тя получила покана за приятелство от страна на подс. Н. Т., който се представил, че е на 16 години. Детето приело поканата и в процеса на комуникацията, която протичала в приложението „Месинджър“, съобщило на подс. Т. действителната си възраст – че е на 11 години и половина, а той от своя страна написал, че е на 28 години. Двамата провели и два видеоконферентни разговора (видеочат) в същото приложение, като по това време св. Н. Г. била сама в дома си и в своята стая. В първия по време видеочат подс. Т., който бил в дома си в с. •••, поискал от св. Н. Г. да се съблече, за да я види гола и тя го направила. След това той поискал да види половия й орган и тя поставила телефона на възглавница, така че да сочи към слабините й. С дясната си ръка започнала да се опипва по вулвата, като разтваряла външните и вътрешни вагинални устни, показвайки вагиналния отвор. От своя страна подс. Т. мастурбирал, показвайки пениса си от разкопчаните панталони в полуеректирало състояние като бил поставил своя телефон по начин да заснеме действията му и те да бъдат наблюдавани от детето. При втория видеочат подс. Т. поискал от св. Н. Г. да се съблече гола и да види гърдите й. Тя се съгласила и отново нагласила телефона си така, че той да види разголените й гърди. После подс. Т. поискал тя да отвори устата си, което Н. Г. направила, докато подсъдимият мастурбирал по начин, който отново да бъде видим за нея. По време на видеочата подс. Т. направил два скрийншота (снимка на моментното изображение на дисплея на телефона) и съхранил в паметта на телефона си снимка на Н. Г., на която тя е вдигнала дрехите и показва гърдите си и втора снимка, на която тя широко е отворила устата си. Св. Н. Г. не разбрала за направените от подсъдимия скрийншотове. По време на този втори видеочат двамата се уговорили да се срещнат в дома й в един понеделник, за да правят секс и детето дало адреса, на който живее. След това подс. Н. Т. изпратил двата скрийншота на св. М. Б. и се похвалил, че ще ходи при св. Г., ще осъществи полов акт с нея и ще прави видеоклип. От комуникацията помежду им става ясно, че подс. Т. в този момент със сигурност е знаел, че св. Н. Г. е на 11 години. Репликата на св. Б., че е луд, не възпряла подс. Т. да изпълни намеренията си. В уговорения понеделник в дома на св. Н. Г. бил дядо й – св. В. Г., който бил претърпял операция на крака. Детето го уведомило, че нейн приятел ще дойде на гости. Между 10.00 и 11.00 часа подс. Н. Т. пристигнал и след като провел кратък разговор с дядото на св. Н. Г., в който разказал, че е от с. •••, че живее при баба си и дядо си и излъгал, че учи в Техникума по обществено хранене на бул. „Сливница“, а така също че е на 24-25 години, подс. Т. и св. Н. Г. отишли в нейната стая и затворили вратата. Св. А. Г. останал в хола. Като влезли в детската стая подс. Н. Т. директно поискал св. Н. Г. да му направи „свирка“ и разкопчал панталона си и го смъкнал надолу заедно със слиповете, откривайки гениталиите си. Останал прав, а св. Н. Г. клекнала пред него, хванала с дясната си ръка пениса на подс. Н. Т., който бил в еректирало състояние и го лапнала. В продължение на около минута тя движила напред и назад пениса в устата си, докато подсъдимият Т. държал с ръка телефона си с включена камера ниско долу и близо до главата й и снимал. След това тя се изправила и по негово искане съблякла дрехите си (тениска и потник, къси панталони и оранжеви бикини), качила се върху леглото си опряна на лакти и колене с гръб към подс. Н. Т., който се приближил и държейки с ръка пениса си първо се отъркал в задните части на Г., след което осъществил съвкупление. След това подс. Т. се отдръпнал и вдигнал панталона, а св. Н. Г. се облякла. След известно време подс. Т. поискал от св. Н. Г. да му направи още една „свирка“. Застанал прав, с разкопчан и свален панталон, а детето отново клекнало пред него, хванало пениса му с дясната си ръка и го лапнало с уста. Подс. Т. поискал да го смуче. Тези действия на детето отново били записани с камерата на телефона. После св. Н. Г. съблякла късите панталони и бикините и по същия начин се качила на леглото си и в същата поза, като подсъдимият Т. осъществил втори коитус. След това двамата се облекли, отишли в хола, където през цялото време се намирал св. А. Г. и подс. Т. поискал от него съвет как да стигне до Централна гара, за да хване влака за Вакарел. Св. Н. Г. се държала нормално и не проявявала никакви признаци на притеснение или уплаха, а след като подс. Т. си тръгнал на въпросите на дядо й откъде го познава, обяснила, че са с запознали по Фейсбук и не споделила нищо за сексуалните си отношения с него, тъй като преди да излезе от стаята й подс. Т. й казал да не казва на никой за случилото се, тъй като е снимал и ще покаже снимките на родителите й. На Централна гара подс. Т. срещнал св. К. С., която се прибирала от София за с. гара •••. Двамата се качили във влака, чийто маршрут бил през гара ••• към Вакарел и подс. Т. се похвалил, че е правил секс с единадесетгодишно момиче от София. Св. С. му казала, че това е подсъдно, но той й отговорил, че няма какво да стане. Обяснил й, че е направил клипчета и й показал заснетото от него този ден. После поискал от С. вместо него тя да напише от профила му във Фейсбук на св. Н. Г., че къса с нея. Св. С. изпълнила молбата му. Когато св. Н. Г. получила съобщението, тя блокирала профила на подс. Т. във Фейсбук и изтрила всички чатове с него, сред които имало и изпращани от него в приложението „Месинджър“ снимки със сексуално съдържание. От този момент нататък двамата прекъснали комуникацията си. След като се прибрал в с. •••, подс. Н. Т. разпространил изготвените от него видеоклипове в групата в Месинджър, в която били св. М. Б., св. К. С., И. К., Р. Х. и С. Х.. Тъй като не можели да повярват, че Н. Г. е само на 11 години, приятелката на К. С. – св. Ц. Г. издирила профила на Г. във Фейсбук, свързала с нея през Месинджър и поискала да й изпрати копие на ученическата й карта, с което да удостовери своята възраст. Св. Г. провела и втори разговор с детето, който бил записан, като се интересувала дали тя е била заплашена и изнасилена. Съветвала я да сподели за случилото се с родителите си. След това на 26.01.2023 година св. М. Б. се свързал с бащата на Н. Г., разказал му, че тя е жертва на педофил, съобщил името на подсъдимия и му изпратил на приложението „Вайбър“ тиражираните в груповия чат снимки и видеоклипове, създадени от подс. Т., както и записа на втория разговор между Н. Г. и св. Г.. Още същия ден св. А. Г. се свързал с майката на Н. Г., на която съобщил за случилото се с дъщеря им и й препратил всичко получено от Б.. От своя страна майката първо провела разговор с детето за случилото се и на 02.02.2023 година съобщила за извършеното посегателство над дъщеря й на органите на полицията, когато предала с протокол за доброволно предаване диск (CD), съдържащ три видеофайла, заснети в МР4 формат и четири снимкови кадъра в JPEG Image формат, а детето било прегледано в Клиниката по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“. На следващия ден родителите на Н. Г. – св. А. Г. и св. С. Г. предали доброволно и мобилните телефони „Realme“, ползван от Г. и Xiaomi, ползван от Н. Г.. Мобилните телефони и дискът били подложени на експертно изследване. САС намери, че заключенията на техническите и лицевоидентификационна експертизи, както и заключението на назначената във въззивното производство допълнителна съдебно-техническа експертиза към протокол №2023/ИКУ-134, са изготвени от лица, притежаващи специални знания и по съдържание са пълни, ясни, обосновани и не пораждат съмнения в тяхната обоснованост или правилност. От заключението по протокол № 73/2023 година се установява, че върху предадения от св. С. Г. диск се съдържат 4 снимкови файла в JPEG Image формат и три видеофайла, заснети в МР4 формат. Четирите снимкови кадъра съдържат изображенията на лица от мъжки и женски пол, годни за лицева идентификация. От заключението по протокол № 89/2023 година на лицевоидентификационната експертиза, изготвено въз основа на събрания сравнителен материал в 55 бр. снимки от подсъдимия, се установява, че лицето от мъжки пол, заснето на снимковите файлове, представляващи скрийншотове, е подс. Н. Т.. За лицето от женски пол, макар и да не е назначавана лицево-идентификационна експертиза, са налице достатъчни по обем и неопровержими гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св. С. Г. и св. А. Г., които идентифицират своята дъщеря Н. Г.. САС счете за ненужно да назначава лицево-идентификационна експертиза за установяването на този факт, съобразявайки се с реалната опасност за повторна виктимизация на детето Н. Г., което макар и вече да е непълнолетно, несъмнено с оглед характера на престъпното посегателство е лице със специфични нужди. Отделно от това подсъдимият Т. и защитникът му не се оспорили факта, че именно Н. Г. е заснета на изследваните три скрийншота. Съдържанието им е онагледано в изследователската част на заключението, то е достояние на всички страни и не се налага да бъде описвано в съдебния акт. Според заключението по протокол № 73/2023 година първият от съдържащите се в диска видеофайлове е с продължителност от 5.00 минути, не съдържа лица, които да са попаднали в полезрението на камерата, но съдържа звук – записан разговор между два гласа – женски и детски. Съдържанието му е възпроизведено в изследователската част на заключението и при съпоставяне с показанията на св. Ц. Г. и тези, дадени от Н. Г. във въззивното производство, налага извод, че това е вторият разговор, който двете са провели, след като Г. е заснела ученическата си карта, за да докаже своята възраст. Вторият и третият видеофайлове с продължителност съответно 2.12 минути и 1.55 минути съдържат както картина, така и звук. Действията на заснетите лица са описани и онагледени с извлечени снимкови кадри в изследователската част на заключението, в която е възпроизведен и записаният разговор между шептящ мъжки глас и детски глас. По своето съдържание кадрите от записа и съдържанието на разговора несъмнено удостоверяват осъществяването както на блудствени действия, така и пристъпване към полово сношение между мъж и дете, чието лице се вижда и поначало позволява да бъде извършена лицева идентификация. По изложените по-горе съображения във връзка със скрийншотовете САС счита, че е ненужно да назначава подобна експертиза, а въз основа на показанията на св. Г. и св. Г. приема за несъмнено доказано, че детето е малолетната към онзи момент Н. Г.. Съдържанието на записания разговор несъмнено установява още, че извършените от Н. Г. конкретни сексуални действия, са поискани от подс. Т., за чието авторство, назависимо, че подс. Т. не е заснет в лице, САС ще изложи съображенията си по-нататък. За предмета на доказване е от значение обстоятелството, че звукозаписът, възпроизведен в изследователската част на заключението, не съдържа думи или фрази, които да бъдат преценени като отправена към детето заплаха преди или по време на заснетите сексуални действия. Всички изследвани видеофайлове и звукозаписи не съдържат данни за датата на тяхното създаване. Предадените доброволно от св. С. Г. и св. А. Г. мобилни телефони „Xiaomi“, ползван от Н. Г. и „Realme“, ползван от Г., също са изследвани по експертен път. Според заключението по протокол № 2023/ИКУ-134 на назначената техническа експертиза и допълнителното заключение по протокол № 2025/ИКУ-130, в проведената комуникация през приложението „Facebook Messenger“ чрез мобилния апарат „Realme“ е открита такава с потребител „М. В.“, в която е посочен телефонен номер „+3598••••••••“ за връзка през приложението „Viber“. Такава комуникация е проведена на 26.01.2023 година в часовия диапазон от 17.39 часа до 18.28 часа и включва обменени мултимедийни файлове (изображения и кратки филми). При изследването на мобилния телефон Xiaomi, представен на експерта ведно с протектор, под който той е открил ученическата лична карта на Н. А. Г., издадена от 40 СУ „Луи Пастьор“, е установено, че в паметта се откриват обменяни мултимедийни файлове чрез приложението „Viber“, които са били изтрити, но съдържанието им е възстановено със специален софтуер. Установено е също така, че са обменяни и мултимедийни файлове чрез приложението „ФейсбукМесинджър“ , но самите приложения „Фейсбук“ и „ФейсбукМесинджър“ са деинсталирани, поради което е невъзможно да бъде установено с какъв профил (акаунт) са работили тези приложения, с кои потребители са провеждани комуникации и в кои групи е бил член потребителят. Невъзможно е да се уточни и дали съдържащите се в паметта на телефона файлове са получени или изпратени, дали са създадени с камерата на мобилното устройство и кога са създадени. Възстановените със специалния софтуер мултимедийни файлове са онагледени в приложение към заключението по протокол 2025/ИКУ-130 на допълнително назначената във въззивното производство техническа експертиза. Видно от заключението на СМЕ на живо лице, при прегледа на пострадалата Н. Г., извършен на 02.02.2023 година, е констатирано наличието на стара дефлорационна щърбина с бледо розов цвят, достигаща до влагалищната стена, разположена към 5 часа по часовниковия циферблат, която може да се получи при извършен полов акт преди значителен към датата на прегледа период от време в порядъка на половин година. Самата девствена ципа е с налобена форма, бледо розова на цвят, силно еластична и загражда свободен отвор с диаметър около 3 см. По главата, шията, тялото и крайниците, както и на аналното отвърстие не са установени травматични увреждания. В заседанието пред първата инстанция вещото лице д-р Х. е заявил, че стандартно, при положение, че половият контакт е осъществен в гръб, щърбината е към пет часа по часовниковия механизъм (НОХД, л. 253, абз. 5), а след това – че най-често при извършване на полово сношение лице в лице между мъжа и жената девствените ципи при жените се разкъсат към 5 и 7 часа, а ако жената е с гръб към мъжа – към 10 и 2 часа (НОХД, л. 254, абз. 3). САС счете, че не са налага повторен разпит на вещото лице. Съдържащото се в поясненията му противоречие касателно мястото на разкъсване на химена при съобразяване на взаимното разположение на мъжа и жената при половото сношение, бе преценено от настоящия състав като привидно, защото формулировката, дадена от експерта в неговия отговор на този въпрос - „найчесто“ – очевидно не изключва по несъмнен начин възможността разкъсването на девствената ципа да е настъпило и при описаната от св. Г. в разпита й на досъдебното производство от 02.02.2023 година поза, при която подс. Т. е осъществил коитуса и която поза е документирана от създадения от подс. Т. видеозапис. Видно от заключението на назначената съдебно-психологична и психиатрична експертиза освидетелстваната Н. Г. страда от смесено разстройство на училищните умения, смесено разстройство на развитието, което не е същинско психично заболяване, а възрастово, специфично за детско-юношеската възраст. Интелектът й е в границата на нормата. Психичното състояние и интелектуалното развитие й позволяват правилно да възприема и запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от обективната действителност, както и да ги възпроизвежда в хронологичен порядък въпреки малолетната си възраст - следователно – пострадалата Н. Г. притежава свидетелска годност. От показанията на разпитаната във въззивното производство св. И. К., училищен психолог, се установява, че по молба на майката на Н. Г., която споделила с нея, че дъщеря й изпитва сериозни затруднения в учебния процес и е била изнасилена, тя започнала да работи с детето от м. септември 2023 година един път седмично. Свидетелката описва Н. Г. като изключително затворено дете, с огромна вина и срам в себе си, което страда, че е разочаровало родителите си, изключително подозрително към всяко нещо, с отбранително и подозрително поведение особено към възрастните. Не изпитва потребност и избягва всякакъв контакт с връстниците си. Първоначално Н. Г. отказала да говори със свидетелката за случилото се с нея като казала, че не иска да си спомня, защото я е срам и е глупава. След като изтекъл период от девет месеца, детето се съгласило да говори със свидетелката, но в началото се обляло цялото в червенина и започнало да примлясква с уста, после погледът му станал стъклен и отсъстващ и поискало да му са задават въпроси, като питало „какво да кажа“. Свидетелката съобщава, че Н. Г. все още не може спокойно да споделя за случилото се. Малко след Новата 2025 година споделила, че не иска да ходи на училище, защото не се чувства добре, не иска нищо да прави и мисли как иска да се самоубие, защото е глупава, не заслужава нищо хубаво да й се случи, не може да се справя с всичко около нея, страхува се и не й се учи. На зададените от страните въпроси какво е споделило детето със св. К. за това как са се запознали с подс. Т., какви комуникации са имали помежду си и конкретно за случилото се след това, САС, съпоставяйки показанията на свидетелката К. като вторичен доказателствен източник с показанията, дадени от пострадалата Н. Г. във въззивното производство по реда на чл. 139а, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, констатира, че практически е налице пълно съвпадение между тях, включително и по противоречията във връзка с въпроса кога, как и с какво подс. Т. е заплашил пострадалото дете. Свидетелката съобщава, че и в разговорите помежду им детето един път е споделяло, че подс. Т. я е заплашил преди да осъществи сексуалните действия, че ще покаже снимките на родителите й за това, което са правили във видеочатовете, друг път – не споделяло за такава заплаха, но винаги е било категорично в това, че след второто фелацио подс. Т. я накарал да се облече, да отиде в другата стая и да си мълчи и да не споделя с никого, защото ще покаже видеата. От показанията на свидетелката се установява и причината, поради която детето се е съблякло при видеочата – за да си има приятел, както и защо не е споделило веднага с дядо си какво се е случило – от страх. Според свидетелката подобно поведение е нормално за децата в тази възраст – да се страхуват, когато знаят, че нещо не е точно както трябва, че нещо нередно се е случило, че е станала беля. САС кредитира изцяло показанията на св. И. К. като достоверни. Касае се за лице, което притежава специални знания, въз основа на които е изградила доверие с детето. Свидетелката няма никакъв интерес от изхода на делото. Обстоятелството, че като психолог работи с Н. Г., която има нужда от такъв не само заради случилото се, но и заради проблемите с усвояването на учебния материал, изключва свидетелстването да е обусловено от близки отношения на К. с родителите на пострадалото дете или пък от привързаност към самото дете. Свидетелката съвсем добросъвестно пресъздава общуването си с Н. Г., включително объркания и неподреден разказ на детето. Подс. Н. Т. двукратно е освидетелстван за установяване на вменяемостта, вторият от които – стационарно, предвид установените по делото данни, че по отношение на него веднъж вече през 2016 година е било прекратявано наказателно производство поради това, че е невменяем, тъй като страда от органично разстройство на личността и поведението, дължащо се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък (епилепсия), довели до интелектуално-мнестична недоразвитост с лека към умерена умствена недостатъчност, че страда от епилепсия, за което е инвалидизиран с решение на ТЕЛК пожизнено, а така също защото с решение № 260031/04.02.2021 година по гр. дело № 245/2020 година, влязло в сила на 20.04.2021 година, подс. Т. е поставен под ограничено запрещение, което не е вдигнато и понастоящем. В изготвеното на 12.02.2023 година заключение на назначената тройно съдебно-психиатрична и психологична експертиза, което САС прецени като пълно, обосновано и компетентно, експертите сочат, че при осв. Н. Т. е налице изоставане в интелектуалното развитие – лека умствена изостаналост, което е разстройство в развитието на интелекта и не е същинско психично заболяване – психоза. Т. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Интелектуалните и личностови дефицити, които експертите са констатирали при освидетелствания подсъдим, обуславят намалена, но не качествено нарушена възможност за рационално претегляне на мотиви и противомотиви в поведението. С оглед предходните заключения на други експерти в областта на психиатрията във връзка с психичното състояние на подс. Т. по други съдебни производства, в които той е участвал и дадените от тези експерти заключения за неговата невменяемост, вещите лица са препоръчали да бъде проведено стационарно освидетелстване на подс. Т. в психиатрично заведение. Изводът на експертите по първата по време съдебно-психиатрична и психологична експертиза, че подс. Т. е вменяем и може да носи наказателна отговорност за деянията, в които е обвинен, е потвърден и от заключението на тройната съдебно-психиатрична експертиза, изготвена след проведеното стационарно наблюдение на подс. Т. в продължение на месец и половина в Психиатричното отделение на СБАЛЛС при Затвора в гр. ••• в периода от 01.03.2023 година до 18.04.2023 година. Видно от същото при проведените експертни интервюта и по време на престоя на подс. Т. в психиатричното отделение не са констатирани отклонения в психомоторната активност. Освидетелстваният е поддържал добър очен контакт, със съхранена самоексплоративно способност, на въпросите отговарял след нормално реактивно време, първоначално по-лаконично, но когато вещите лица демонстрирали, че цялостно познават данните по воденото досъдебно производство, променял поведението си като демонстрирал по-голяма колаборативност с елементи на сервилност, предоставяйки по-детайлна информация за инкриминираното деяние. Стремял се да се представи в благоприятна светлина, търсейки съчувствие, благоволение и снизхождение от вещите лица като внимателно следял реакциите им в отговор на поведението му. Вещите лица са констатирали, че освидетелстваният е всестранно ориентиран и декларативно критичен към поведението си. Мисловният процес протичал с нормално реактивно време, равномерен темп на протичане, примитивно структуриран, в съдържанието му не се констатирали психопатологични деструкции. Установена е емоционалноволева дисрегулация, с често променящо се настроение по незначителни поводи и склонност към импулсивни действия. Според експертите лекият когнитивен дефицит е компенсиран и към настоящият момент интелектуалните способности на подс. Т. попадат в рамките на граничен вариант на нормата. По време на психиатричните прегледи, както и при проведеното стационарно клинично наблюдение, освидетелстваният Т. боравил с абстрактно-логични понятия в контекста на проведените с него беседи. Показал умения да организира поведението си. Стремял се да се представи в благоприятна светлина и да спечели съчувствието и симпатиите на вещите лица. Вещите лица посочват, че за експресията на потребността от приемане, съчувствие и благосклонност е необходим интелектуален ресурс, който да планира и организира поведението на подсъдимия за постигане на желаните цели. Експертите са отбелязали изрично в изследователската част на експертизата промяната в поведението му при демонстрацията от тяхна страна за знание на всички събрани в наказателното производство доказателства, включително кореспонденция с негови приятели, което водело до разкриване на по-детайлна информация. Вещите лица посочват, че това е сложно организиран поведенчески акт, за който е необходимо включване на различни интелектуални компоненти, планиране на отговорите на задавани по време на психиатричните прегледи въпроси и отчитане на поведенческите реакции на вещите лица като компонент, който освидетелстваният отчитал при експресията на емоционално и поведенческо ниво. Според експертите при подс. Т. се наблюдава феномена „компенсация на когнитивния дефицит“ с течение на времето при натрупване на житейски опит и социални умения, поради което считат, че при подс. Т. е постигната компенсация на наличния в минало време лек когнитивен дефицит. Подробно в изследователската част на експертизата вещите лица са засегнали и въпроса дали наличното придружаващо заболяване от епилепсия е довело до органично мозъчно заболяване – психични и поведенчески разстройства, дължащи се на мозъчна увреда и дисфункция или на телесно заболяване и са достигнали до извод, че не може да се приеме промяна на личността по органичен тип при подс. Т., че той не страда от органично мозъчно заболяване и е клинично психично здрав понастоящем. Няма основание да се приеме, че по време на инкриминираните деяния е бил в състояние на психична дезорганизация, която да бъде приравнена към „краткотрайно“ или „продължително“ разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 НК. Липсата на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието при гранично интелектуално функциониране, обуславя психичната годност на подс. Т. за адекватното разбиране на собствените действия при самоосъзнаване на целите на поведение и предвиждане на резултатите от конкретните актове на поведение. Подс. Т. преди и по време и след инкриминирания акт е имал осъзнато и целенасочено поведение, без нарушения в емоционално-волевата му регулация. Според експертите касае се за предварително планирано деяние, като действията на подс. Т. не могат да бъдат интерпретирани като декоменсаторни реакции с бърз интензитет на емоциите на фона на скъсен самоконтрол и отреагиране с цел разреждане на кумулирано сексуално напрежение на фона на моментно подценяване на социално негативните последици от поведението и неговата наказуемост. Поведението му е последователно детерминирано и отложено във времето при осъзнаване на конкретните негативни последици от него. Освидетелстваният Т. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си както по времето на инкриминираното деяние през месец юли 2022 година, така и към момента на изготвяне на заключението. Към датата на инкриминираното деяние подс. Т. е могъл правилно да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и събития от реалността, т.е. да дава достоверни обяснения, има съхранена психична годност да разбира смисъла на извършваните спрямо него следствени действия и може да отговаря адекватно на поставените му въпроси в хода на следствието и не е налице медицинска пречка, която да възпрепятства участието му в наказателния процес. Това заключение на тройната съдебно-психиатрична експертиза САС прецени като пълно, обосновано и компетентно. То не поражда съмнения в неговата правилност и убедително е защитено от вещите лица при разпита им пред първата инстанция. Според заключението на назначената във въззивното производство съдебно-сексологична експертиза и поясненията, направени от вещото лице в съдебното заседание, сексуалността на подс. Т. е насочена към лица от женски пол, със средна полова конституция (сила на половия нагон), без предпочитания към малолетни или непълнолетни. Няма основание да се приеме, че при подс. Т. са налице отклонения в половото му влечение и в начините на удовлетворяване и извършените от подс. Т. деяния не са били психотично или парафилно мотивирани. Сексуалните интереси на подс. Т. към малолетни и непълнолетни лица според вещото лице не са болестно сексуално предпочитание (корофилия), а заместителна практика – при липса на достъп до адекватен сексуален обект да се прибегне към друг такъв, който би могъл да удовлетвори сексуалните интереси, без те да са изцяло насочени към такъв обект. Като пример за подобно заместителна практика вещото лице посочва хомосексуалните взаимодействия в местата за лишаване от свобода без участниците в тях да са хомосексуални. Възприетата от САС за доказана фактическа обстановка не се отличава съществено от установената от първостепенния съд по въпросите за авторството на подс. Т. в блудствените действия и осъществяването на половия акт с малолетната Н. Г.. Налице е комплекс от първични и производни, преки и косвени, писмени, гласни и веществени доказателства, които разгледани в тяхната съвкупност установяват по несъмнен начин авторството на подс. Т. в блудствените действия и осъщественото полово сношение с малолетната Н. Г., поради което САС прецени като неоснователно искането на защитника на подсъдимия Т. да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като не е извършил вменените му деяния. Пострадалото дете Н. Г., въпреки ниската си възраст, притежава свидетелска годност. От датата на първия разпит – 02.02.2023 година до датата на последния, проведен в въззивното производство - 19.06.2025 година, детето хронологично подредено и без каквато и да е вариативност, последователно разказва кога и как се е запознало с подс. Т. във „Фейсбук“, че той е бил инициатор на това запознанство, какви комуникации чрез видеочат в приложението „Месинджър“ са имали, какви сексуални действия е извършило по време на тези комуникации и че подс. Т. е бил техния инициатор, как се е стигнало до срещата им в дома й в ж.к. „•••“, кога е станала, кой освен подс. Т. е бил в дома му, какви сексуални действия и в коя стая на жилището е извършил както подс. Т., така и то, и как подс. Т. още същия следобед е приключил с приятелството им. Фактите, съдържащи се в показанията на св. Н. Г. са преки и първични доказателства, които не са изолирани от доказателствената съвкупност. Разказът на Н. Г. относно комуникацията чрез видеочат в приложението „Месинджър“, сексуалните действия, които е извършила по искане на подсъдимия, уговорената между тях среща и намерението му да прави секс с детето при знание за действителната му възраст, се подкрепят от показанията на св. Б. и съдържанието на скрийншотовете от комуникацията между св. Б. и подс. Т., които свидетелят Б. е предоставил на органите на досъдебното производство. Обстоятелството, че именно подс. Т. е бил в жилището на детето се установява както от показанията на св. В. Г., който го е посрещнал в дома и е провел разговор с него, така и от проведените разпознавания, при които както малолетната Н. Г., така и св. Г. без колебание са идентифицирали подс. Т.. Самите разпознавания са проведени при стриктно спазване на процесуалния ред по чл. 170 - чл. 171 НПК що се отнася до това, при което е участвал св. Г. и при несъществено според виждането на САС нарушение на чл. 170 НПК по отношение на разпознаването, в което е участвала малолетната тогава Н. Г.. Първостепенният съд не е обърнал внимание, че при разпита на детето, който е проведен непосредствено преди самото действие по разследване, не е участвал психолог или педагог, което е било задължително и така е допуснато нарушение на чл. 140, ал. 1 НПК. Това нарушение на процесуалните правила във връзка с разпитите на малолетните свидетели, които са приложими и при разпитите им по чл. 170 НПК, както бе посочено вече, бе преценено от САС като несъществено, защото малолетната Н. Г. е била разпитвана като свидетел и в деня преди разпознаването, при стриктно спазване на процесуалното правило по чл. 140, ал. 1 НПК и в дадените от нея показания се съдържат всички данни, относими към разпитите по чл. 170 НПК. В подкрепа на показанията на детето какви действия е извършил подс. Т. спрямо него и какво е поискал да извърши то спрямо подс. Т. е налично и веществено доказателство – заснетите от самия подсъдим видеоклипове, които съдържат и звукозапис и с които той се е похвалил още същия следобед, възпроизвеждайки ги във влака от София за Вакарел пред св. К. С. и тиражирайки ги впоследствие в чат-групата, в която е бил член заедно със св. М. Б., св. К. С., И. К., Р. Х. и С. Х.. При тази изобилна доказателствена маса от различни по своя характер доказателствени източници – гласни, писмени и веществени, както и експертни заключения, доводите на защитника на подсъдимия, че не са събрани каквито и да е доказателства за извършено от подс. Т. деяние и че още на досъдебното производство не били събрани доказателства, че той е правил секс било то под формата на блудствени действия, било то под формата на съвкупление с Н. Г., са неоснователни. В опит да дискредитира достоверността на показанията на Н. Г., В. Г., С. Г., М. Б., К. С., Ц. Г. и И. К. защитата се е съсредоточила, търсейки вътрешни противоречия в тях, в съобщени от свидетелите детайли, някои от които нямат никаква връзка с главния доказателствен факт (например обстоятелството кога е настъпила половата зрялост при пострадалата Н. Г.), а други са коментирани самостоятелно и откъснати от останалите доказателства по делото. Обстоятелството, че детето не е казало на майка си в проведения разговор за осъществения с него полов акт, не може да дискредитира показанията на Н. Г. при наличието на видеоклиповете и заключението на СМЕ. Обстоятелството, че в разпита си майката на детето е съобщила, че на видеоклиповете е видяла „половия член на Н.“ и така идентифицира подсъдимия при положение, че не се е познавала преди това с него, не може да доведе до извод за недостоверност на показанията й, които съставляват косвен вторичен доказателствен източник. В тях се съдържат данни кога и от кого е научила за случилото се с дъщеря й (от бащата на детето), кога и от кого е получила клиповете и аудиозаписа на разговора между дъщеря й и св. Г. (отново от бащата на детето, който пък от своя страна ги е получил от св. Б.) и какво е научила от детето при проведения с него разговор (името на подс. Т. – Н.). Това се отнася и до показанията на св. К. С. като защитата игнорира обстоятелството, че сам подс. Т. във влака се е похвалил каква е направил, показал й създадените от него клипове, които впоследствие разпространил в групата в „Месинджър“, в която членувала С.. При тези данни според САС няма нищо нелогично или недостоверно в показанията на свидетелката, когато тя заявява, че е разпознала подс. Н. Т. на тези видеоклипове по неговия полов член. Не съществува връзка с главния доказателствен факт обстоятелството по какъв начин св. Ц. Г. е поискала от Н. Г. да удостовери възрастта си с ученическата й карта в първия проведен между тях разговор, нито пък съобщеното от св. Б., че дядото на детето – св. Г., бил извикал полиция, докато Т. бил в дома им. поради което е невъзможно да бъдат преценени като недостоверни в тяхната цялост показанията на посочените свидетели, както пледира защитника, в тези техни части, които се отнасят до предмета на доказване. Превратно, противно на действителното им съдържание, са оценени от защитника и показанията на св. И. К., Свидетелката в разпита си възпроизвежда какво е споделило детето в разговорите им. Вън от вниманието на защитника е останала преценката на самата свидетелка, че разказът на детето дали, кога и с какво е било заплашено от подс. Т. преди или по време на сексуалните действия, е бил объркан и променлив през времето – „веднъж е имало, веднъж е нямало“, но е бил устойчив и непроменлив в това, че след приключване на сексуалните действия подс. Т. я е заплашил със записите, за да мълчи за случилото се. Не отговаря на действителното положение по делото, че СМЕ, при която е описано разположението на дефлорационната щърбина, констатирана при прегледа на малолетната Н. Г., опровергава свидетелстването й, че подс. Т. е осъществил полово сношение. Неспорим факт е, че давността на дефлорационната щърбина отговаря тя да е получена по времето, съобщено от св. Г. – лятото на 2022 година. Разположението й, описана по часовниковата стрелка, не дискредитира показанията на детето по изложените от САС погоре съображения във връзка със заключението на вещото лице, още повече при наличието и на видеоклип, който документира началото на половото сношение. Освен това, не са налице каквито и да било обективни данни детето да е било обект на сексуално посегателство преди или след инкриминирания период. Твърдения, че може дефлорацията на химена да е настъпила при друг случай, а не този, който е предмет на настоящото наказателно производство, са спекулативни, щом не почиват на доказателствена основа. САС констатира, че действително в показанията на детето Н. Г. е налице противоречие относно обстоятелството какво точно е усетила при съвкуплението, включително - изпитала ли е болка или не. Настоящият състав прие, че тези противоречия се дължат на ниската възраст на детето към момента на деянието – 11 години, която логично обуславя липсата на познания за устройството на женската и мъжката полови системи, а така също – и на житейски опит, придобит при сексуално общуване и полов акт с лице от противния пол. При положение, че пострадалото дете последователно във всички свои разпити на досъдебното производство и във въззивната инстанция без колебание твърди, употребявайки уличен жаргон, че подс. Т. е проникнал с половия орган във вагината й, констатираното противоречие не е в състояние да дискредитира достоверността на показанията му и не може да обуслови извод за недоказаност на деянията на подс. Т., в които е обвинен. Неоснователно в подкрепа на защитната теза за недоказаност на деянията и авторството защитата се позовава и на заключението на съдебносексологичната експертиза, според което при подс. Т. не е констатирано да има сексуални предпочитания към непълнолетни и малолетни, както и че по време на беседата с вещото лице подс. Т. категорично отрекъл да е извършвал сексуални контакти с пострадалата Н. Г.. Какво подсъдимият е споделил пред експерта за целите на освидетелстването е без правно значение, а ако подс. Т. има влечение към малолетни и непълнолетни, то този факт би имал отношение не към авторството, а към индивидуализацията на наказанието при положение, че е вменяем. Главният доказателствен проблем се отнася не до авторството на подс. Т. в блудствените действия и половото сношение с малолетната Н. Г., а до това дали тези негови конкретни действия са били предшествани или съпровождани от отправена към детето заплаха, че ако не мълчи, той ще изпрати на родителите му било то направените от него по време на сексуалните действия видеозаписи, било то създадените по време на провеждания втори видеочат скрийншотове – т.е. дали деянията на подс. Т. са съставомерни престъпления по чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НК и по чл. 149, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК, каквото е първоначалното обвинение пред първата инстанция. За правилното разрешаване на този проблем понастоящем по делото са налице няколко доказателствени източника – показанията на Н. Г., дадени на досъдебното производство пред разследващ орган на 02.02.2023 година, в разпит на досъдебното производство пред съдия на 03.02.2023 година и във въззивното производство на 19.06.2025 година, показанията на св. И. К., записът от втория разговор между Н. Г. и св. Ц. Г. и звуковите файлове към видеозаписите, направени от подс. Т. по време на извършените от него сексуални действия в дома на Н. Г.. Разгледани в тяхната съвкупност САС констатира, че за заплаха, която предшества сексуалното посегателство и в частност - фелациото, пострадалото дете говори в разпита си пред съдия на 03.02.2023 година (ДП, т. 2, л. 5). Втори път за заплаха преди сексуалните действия, обаче с несигурност („май в началото ми каза, че ако не го направя ще каже на нашите“) говори в разпита си във въззивното производство и то в отговор на задавани от страните уточняващи въпроси. В етапа на свободния разказ Н. Г. не съобщава за предхождащи сексуалните действия заплахи. В звуковите файлове към създадените от подс. Т. видеоклипове не се съдържат заплахи към детето, а единствено се чува как подс. Т. иска от Н. Г. да извърши конкретни действия. В записа на проведения от детето разговор със св. Ц. Г. също няма данни за подобни заплахи. В него Н. Г. отговаря, че това което се е случило е било по желание на подсъдимия, а не по нейно желание, а св. Г. е тази, която уточнява, че Г. й казва, че е изнасилена и пострадалата потвърждава това заключение едносрично. Същевременно в разпита пред съдия в досъдебното производство, в разпита си във въззивното производство в етапа на свободния разказ, а така също и при разговорите си със св. И. К., пострадалата Н. Г. категорично заявява, че отправената към нея от подс. Т. заплаха е била за това да си мълчи какво са правили, иначе ще изпрати на родителите й клиповете, които е направил по време на блудствените действия и коитуса. Въз основа на тези доказателства, САС възприема като правилен крайният фактически извод на проверяваната инстанция, че подс. Т. не е употребил заплаха преди или по време на осъществяваните от него блудствени действия и полово сношение. В мотивите си (НОХД, л. 327, абз. 8) СГС изрично е посочил, че малолетните лица не са достигнали физическа, социална и емоционална зрялост, за да извършват сексуални действия и че установеното от съда съгласие за участие в такива е без правно значение. Факт е обаче, че първостепенният съд многократно е посочил, че било доказано от фактическа страна „съгласие“ на малолетната Н. Г., „доброволност“, „общо съгласие“ и „обща (с подсъдимия ) цел“ да участва в инкриминираните сексуални действия на подс. Т., което е възбудило недоволството на повереника и оплакването му за превратно интерпретиране на доказателствата по делото. Несъмнено, основополагащо в правото положение е, че малолетните лица не могат да изразяват каквото и да е правно валидно съгласие. Поради своята възраст те не са достигнали онова интелектуално и волево развитие, че да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. Затова малолетните не само не могат да носят наказателна отговорност, но и в гражданския оборот като носители на субективни права те участват чрез своите родители в качеството им на законни представители. САС прецени, че фактическите изводи на СГС за „съгласие“ и „доброволност“ всъщност отразяват установеното от решаващия съд фактическо положение, че подс. Т. не е употребил принуда преди или по време на осъществените блудствени действия и полово сношение. В този смисъл САС счита за неуместно позоваването от страна на защитника на подс. Т. на тези части от мотивите на обжалваната присъда при пледоарията му с искане подзащитния му да бъде оправдан. При служебната проверка САС констатира още, че първостепенният съд е изградил фактически изводи, които имат отношение както към индивидуализацията на наказанието на подс. Т., така и към приетия за разглеждане граждански иск, без доказателствена основа, въз основа на предположения. Такива са изводите, че при половото сношение подс. Т. „успял само частично да проникне с пениса си в самия край на вагината на св. Н. Г.“ (НОХД, л. 317 гръб, абз. 6), че „отношенията на св. Н. Г. с подс. Н. Т. не са довели до нейно притеснение, страх, срам или други силни негативни чувства“ (НОХД, л. 318, абз. 8), че „След като узнали за сексуалните й контакти с подсъдимия, родителите на св. Н. Г. я подложили на силното си неодобрение и упрек. Те считали, че с извършването на сексуални актове с подс. Н. Т. и тяхното заснемане от него на телефона му, тя е допуснала много голяма грешка, заради което й е причинена огромна вреда, като се отчита, че тези клипчета са разпространени в социалните мрежи.“, че „Това довело и до разстройство на отношенията между родствениците й - майка й обвинявала бившия си съпруг и родителите му, че са допуснали това да стане; бащата пък обвинявал дядото, който бил по същото време в апартамента. Това допълнително засилило стреса и напрежението, на което св. Н. Г. била подложена. Този стрес, предизвикан и от преместването да живее в дома на майка си, бил допълнително засилен и от започналото наказателно производство и свързаните с него разпити и освидетелстване (установено е, че особено стресиращо за нея бил прегледът от мъж-гинеколог, като били нужни особени усилия от страна на майка й, за да я накара да се подложи на този преглед - а това означава събличане и разтваряне на краката, за да се открият гениталиите).“, че „Родителите на св. Н. Г. считали, че случилото се може да бъде обяснено единствено с това, че подс. Т. е упражнил заплахи към нея - с които е сломил волята й за съпротива. Св. Н. Г. възприела тази теза, доколкото тя снемала от нея отговорността, която би следвало да носи от взимането от нея самата на решението да прави секс с подсъдимия.“ (НОХД, л. 318 гръб, абз. 8 и 9 и л. 319, абз. 2). Констатират се и вътрешни противоречия в мотивите – от една страна съдът сочи, че подс. Т. бил направил опит да осъществи съвкупление, а от друга приема, че е налице проникване в началото на вагината (това противоречие е посочено и от повереника на Н. Г.), а САС констатира и друго противоречие – СГС е посочил, че отношенията на св. Н. Г. с подс. Н. Т. не били довели до нейно притеснение, страх, срам или други силни негативни чувства, но същевременно въз основа на заключението на СППЕ е приел, че след събитията Н. Г. отново показвала посредствена успеваемост в училище, трудно усвоявала учебния материал, трудно се интегрирала сред останалите ученици, станала изключително затворена, неконтактна и сензитивна, с дисбалансирана самооценка, изживявала се като недостойна, необичана и незачитана, като винила себе си за случилото се. САС намира, че констатираните противоречия не са от такъв характер, че да не може да се проследи как е формирано вътрешното убеждение на съда и неговата правилност и това да е основание да се отмени присъдата поради липса на мотиви и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Явно е и то е проследимо в целия съдебен акт, че неправилната интерпретация на установения от доказателствата факт, че пострадалата Н. Г. не е оказала някаква активна съпротива на подс. Т. и безропотно е изпълнявала неговите искания, е довела съда до дълбоко погрешния до степен на ексцентричност извод, че единадесетгодишното дете е било съгласно и осъзнато е поискало да има сексуални взаимоотношения с подс. Т., очевидно бъркайки послушанието на едно дете със съгласие. Явно е също така, че съдът свързва неправилно предположението си, че подс. Т. е проникнал с половия си член в началото на вагината на детето с „опит за съвкупление“, което се явява погрешен фактически, а не правен извод, защото ясно долният съд е изложил правните си съображения за съставомерност на това деяние като довършено престъпление по чл. 151 НК. Доколкото САС като втора първа инстанция разполага с правомощието по чл. 316 НПК да установява и нови фактически положения, достатъчно е да се посочи, че всички тези фактически изводи, основани на цитираните предположения, не се споделят. За тях не само няма сигурна доказателствена основа, но що се отнася до отношенията на родителите и близките родственици (баба и дядо) към детето, налице са доказателства, че те полагат грижи за постигане на психологичното му оздравяване и стабилизиране след случилото се, търсейки допълнителна подкрепа към тази, оказвана от училището, от детски психолози. При цялостната проверка на оценъчната дейност на първоинстанционния съд, САС констатира, че при обсъждането под рубриките „Относно процесуалната годност на показанията на св. Н. Г., дадени пред съдия“ и „Относно разликата в показанията на св. Н. Г., дадени на 02.02.2023 година и на 03.02.2023 година“ СГС е изложил съображения във връзка с проведения разпит на пострадалото дете в т.нар. „синя стая“, които не са съответни нито на процесуалния закон, нито на съдебната практика, а решението на СЕС по дело С-348/21 година във връзка разпитите на свидетелите пред съдия, освен че е постановено по преюдициално запитване по съдебно производство, което се различава от настоящото, е превратно интерпретирано. Напълно погрешно е схващането на СГС, че по отношение на разпитите на свидетели пред съдия в досъдебното производство в случаите, когато по него все още няма привлечено в процесуалното качество на обвиняем лице, следва да се прилага чл. 281, ал. 8 НПК, тъй като процесуалният закон е ясен – присъдата не може да почива само на показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК. Това са само показанията, които са дадени пред разследващия орган в хода на досъдебното производство (а не пред съдия по реда на чл. 223 НПК или пред друг състав на съда), дадени са без да е присъствал на разпита обвиняемият и неговият защитник (случаите на чл. 281, ал. 3 НПК), съдът е констатирал противоречия между тях и дадените в съдебната фаза показания, или пък свидетеля е заявил липса на спомен или е отказал да свидетелства, а подсъдимият или неговият защитник не са дали съгласие за тяхното прочитане (хипотезата на чл. 281, ал. 5 НПК). После – напълно погрешно и несъответно както на закона, така и на съдебната практика е съждението на СГС, че националният закон бил давал „засилена доказателствена стойност“ на показанията, дадени в досъдебното производство в разпит пред съдия. Подобно твърдение е очевидно невярно след като процесуалният закон още в прокламираните основни начала е прогласил, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила (чл. 14, ал. 2 НПК) и този принцип е последователно проведен и с нормата на чл. 14, ал 1 и чл. 107, ал. 5 НПК. Не отговаря на процесуалната уредба (чл. 139а, ал. 1, вр. чл. 139, ал. 2 НПК) и посоченото в мотивите, че разпитът в синя стая „по принцип се провежда от психолога“. Въпросите винаги се задават от разследващия орган, от обвиняемия или защитника, а в съдебната фаза – от съда и страните. Ролята на психолога се свежда до това да установи контакт и да предразположи детето да разговаря с него като при необходимост така да преформулира зададения въпрос без изменение на същината му, че той да бъде разбран от детето и да получи адекватен отговор. Единствено САС се съгласява с довода на първоинстанционния съд, че е било напълно неудачно с оглед характера на престъплението разпитът да се провежда с участието на психолог, който е мъж. Не е вярно, че решението на СЕС по дело С-348/21 година обявява, че правото на ЕС изначално не допуска национална правна уредба, която позволява на национален съд да основе решението относно вината или невиновността на обвиняемия на показанията на свидетел, получени при разпит, проведен пред съдия в досъдебната фаза, но без участието на обвиняемия или на неговия адвокат. Това би било така, само ако свидетелят не се явява пред съда без уважителна причина, показанията му са единственото и определящо основание за постановяването на осъдителна присъда и не съществуват достатъчно компенсиращи фактори, които да неутрализират трудностите, причинени на обвиняемия и неговия адвокат с вземането предвид на тези показания. В т. 58 на решението СЕС и посочил какви биха могли да бъдат тези компенсиращи фактори. В настоящия случай СГС не е имал никаква пречка да разпита пострадалата Н. Г. и да даде възможност на подс. Т. и неговия защитник, които са наясно с дадените от свидетелката показания както пред разследващия орган, така и в разпит пред съдия, да зададат своите въпроси. Като не е провел непосредствен разпит на непълнолетната вече свидетелка, СГС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като сам е ограничил правото на защита на подс. Т., но това нарушение е отстранено във въззивното производство. При установената фактическа обстановка решаващият съд правилно е достигнал до извод, че блудствените действия и половото сношение са съставомерни от обективна и субективна страна деяния по чл. 149, ал. 1 НК и чл. 151, ал. 1 НК. Мотивите на присъдата в тази част съдържат достатъчно пълни съображения относно изпълнителните деяния и всички изискуеми признаци от обективна и субективна страна на всяко едно от престъпленията, поради което е ненужно да бъдат преповтаряни. САС намира за необходимо само да коригира първоинстанционния съд в разсъжденията му какво е съотношението между престъпленията по чл. 151, ал. 1 НК и чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НК. Престъпното съвкупление с малолетно дете по чл. 151, ал. 1 НК и изнасилването на малолетно дете по чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НК не са намират в съотношение на основен към квалифициран признак, защото поначало блудството по чл. 151 НК и изнасилването по чл. 152, ал. 1 НК са самостоятелни престъпни състави, описващи две различни престъпления против половата неприкосновеност. При проверка на присъдата в частта относно наложените за всяко едно от престъпленията наказания, САС констатира, че тя следва да бъде коригирана, както по отношение фактите, които следва да бъдат взети предвид при индивидуализацията им, така и относно размера на наложеното наказание за престъплението по чл. 151, ал. 1 НК. Несъмнено, всяко едно престъпните посегателства, насочени към половата неприкосновеност на малолетни лица е с висока степен на обществена опасност, която е отразена в размера на предвиденото от закона наказание. Всяко едно от престъпленията е от категорията на тежките умишлени престъпления по чл. 97, т. 7 НК. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства САС отчита ниската възраст на малолетната Г. – 11 годишна, фактът, че инкриминираното с обвинителния акт блудствено действие е извършено двукратно, това е станало в дома на детето и то при знанието от страна на подс. Т. за присъствието в този дом на възрастен роднина на пострадалата, фактът, че подс. Т. е бил предупреден да не посяга на малолетно дете, но това не го е възпряло, обстоятелството, че без никакъв свян е заснел сексуалните си действия, а след това ги е разпространил и така те са станали достояние и на множество други лица. Обстоятелството, че самото дете има затруднения в обучението и развитието му е леко забавено, САС не прие за отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, тъй като липсват убедителни данни този факт да е станал достояние на подс. Т. преди деянията. Като смекчаващи отговорността обстоятелства САС взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и здравословното му състояние – инвалидизиран поради епилепсия и с лека степен на умствено изоставане, което предвид натрупването на житейски опит е компенсирано, както и обстоятелството, че подс. Т. е лице, което е поставено под ограничено запрещение, тъй като не може да се грижи достатъчно добре за собствените си дела. За разлика от първостепенния съд САС не счита, че подкрепящата среда в лицето на семейството на неговия брат и попечител има отношение към индивидуализацията на наказанията. Това се отнася и до обсъжданото от съда насилие, на което подс. Т. е бил подложен докато е изпълнявал мярката за процесуална принуда „Задържане под стража“ в СЦЗ. Преценените от САС като смекчаващи отговорността обстоятелства имат относително голяма тежест, без тя да е изключителна и обуславят определянето на наказание лишаване от свобода в размер малко под средния предвиден както за престъплението по чл. 149 НК, така и за престъплението по чл. 151, ал. 1 НК – по три години лишаване от свобода за всяко едно от тях. САС прецени като необосновано индивидуализирането на наказанието за престъплението по чл. 151, ал. 1 НК при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, както е процедирал СГС. Както сам правилно е посочил съдът, когато е обсъждал в мотивите се съставомерността на деянието по този текст от наказателния закон, след като подс. Т. е осъществил съвкупление като е проникнал с пениса си в вагината на детето, дълбочината на това проникване и неговото времетраене е без правно значение. Затова за САС остава неразбираемо защо съдът при индивидуализацията на наказанието е обсъждал дълбочината на това проникване щом то е без правно значение. Усещанията на жертвата на сексуалното посегателство, която е 11 годишно дете, също не могат да послужат за изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, дори и да е вярно, че с проникването не са му били причинени дискомфорт, болка или неприятно усещане, което по това дело е и спорен факт. Завишеното наказание на подс. Т. за престъплението по чл. 151, ал. 1 НК, в какъвто смисъл следва да бъде изменена първоинстанционната присъда, не налага промяна в приложението на чл. 23, ал. 1 НК, доколкото в същия размер е и наложеното от СГС наказание за престъплението по чл. 149, ал. 1 НК, което се е явявало и по-тежкото от двете наказания лишаване от свобода. САС приема аргументите на СГС както за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, така и за продължителността на определения изпитателен срок, а така също и постановената мярка за контрол и въздействие – включване в програми за обществено въздействие. Тази пробационна мярка е подходяща за възпиране и поправяне на подсъдимия от упражняването на подобни установени чрез заключението на съдебно-сексологичната експертиза „заместителни практики“. Продължителният изпитателен срок в комплекс с избраната пробационна мярка са достатъчни като въздействие, за да постигнат целите на специалната превенция и да въздействат на подсъдимия поправително, предупредително и възпиращо. Присъдата следва да бъде изменена частично и по отношение на разгледания граждански иск. САС в принципен план не споделя аргументите на първоинстанционния съд, с които е отхвърлил предявения срещу подсъдимия и неговия попечител – гр. ответник М. граждански иск. Всяко престъпление разгледано в граждански аспект е деликт (непозволено увреждане). Вярно е, че основанието на гражданския иск е престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение (ППВС 9/61). Сам гражданският ищец не може да измени основанието на иска си. То зависи или от прокурора (ако направи изменение на първоначалното обвинение пред първата инстанция) или от съда – ако признае подсъдимия за виновен за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. След като искът вече веднъж е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес ищецът разполага с процесуалната възможност да измени размера на претенцията си, да оттегли иска си или да се откаже от него. Затова всички пространни съображения на първата инстанция, които почиват на това, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства за насилствени (под заплаха) посегателства над половата неприкосновеност на детето, каквото е било първоначалното обвинение, а така също аргументите за неговото „съгласие“, са неправилни. Съдът е следвало да вземе предвид, че е осъдил подс. Т. за две отделни престъпления против половата неприкосновеност, като е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление, а след това да обсъди събрани ли са доказателства за претърпени от детето неимуществени вреди - болки и страдания, налице ли е причинна връзка между тях и деянията на подсъдимия като непозволени увреждания и ако такава е налице, да определи обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Следвайки този подход САС счита, че подс. Т. наред с наказателната следва да понесе и гражданска отговорност за деянията си. Той е поставен под ограничено запрещение и може да отговаря за тях, за разлика от поставените под пълно запрещение, които са неспособни да разбират или да ръководят постъпките си. Установено е по делото във въззивното производство, чрез показанията на разпитаната св. И. К., училищен психолог, който работи с детето, какво е неговото поведение след случилото се с него. Н. Г. не желае да си спомня преживяното, изпитва срам, счита себе си за глупава, не може спокойно да споделя за случилото се. Повече от година по-късно все още преживявала и когато отговаряла на въпросите на психолога, свързани с инкриминираните деяния, се обливала в червенина, погледът й се променял, ставал стъклен и отсъстващ. Свидетелката съобщава, че Н. Г. все още не може спокойно да споделя за случилото се. В началото на 2025 година споделила, че не иска да ходи на училище, защото не се чувства добре, не иска нищо да прави и мисли как иска да се самоубие, защото е глупава, не заслужава нищо хубаво да й се случи, не може да се справя с всичко около нея, страхува се и не й се учи. САС приема, че описаните от прояви на непълнолетната вече Н. Г., която и според нейните близки е станала по-мълчалива и затворена и избягва каквато и да е комуникация с лица от мъжки пол, а по данни на майка й – С. Г. – не спи спокойно, бълнува и заеква, са в пряка причинна връзка с деянията на подс. Т.. В такава връзка е и оцененото от първоинстанционния съд като особено стресово преживяване извършения от съдебния лекар – мъж преглед за целите на наказателното производство, защото ако подсъдимият не беше извършил посегателството над половата неприкосновеност на детето, то нямаше да бъде преглеждано от съдебен лекар. Всички тези негативни изживявания са неимуществени вреди. Неоснователно СГС е отрекъл причинната връзка между деянията и описаните в мотивите на присъдата промени в поведението на детето. Деянията са първопричината за действията на родителите на детето да сезират компетентните органи за извършеното престъпление. Със сигурност цялото семейство е преживявало случилото се, но САС не може да приеме доводите на първостепенния съд да отхвърли иска срещу подс. Т. като приеме, че всички негативни последици, които изчерпателно е посочил, се дължат не на деянията, а на поведението на възрастните в семейството, защото били подходили „нападателно“ срещу Н. Г., подложили я на „силно неодобрение и упрек“ и в този смисъл – че те, като трети лица, са отключили стресовите преживявания на детето. Тези заключения не почиват на каквато и да било доказателствена основа и съставляват предположения, каквито е неприемливо съдът да излага в своите актове. Преценявайки претърпените от пострадалата от деянията на подс. Т. Н. Г. неимуществени вреди САС счете, че биха могли да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в размер на 20 000 лв., което подсъдимият да заплати. За разликата до 100 000 лв. САС счете, че искът е недоказан по размер. С исковата молба е заявена претенция обезщетението да бъде заплатено ведно със законната лихва от деня на причиняването на вредите до тяхното окончателно изплащане. Доколкото според обвинението и присъдата този ден не е конкретизиран, а е посочен като неустановена дата през лятото на 2022 година, САС е в невъзможност да присъди плащане на лихва така, както е поискана. При това положения тя следва да се дължи от датата на предявяване на иска - което е станало на 02.01.2024 година, когато повереникът на Н. Г. е представил в разпоредителното заседание молба за конституирането й като граждански ищец и частен обвинител. По отношение на гражданския ответник Ц. М. присъдата, с която е отхвърлен предявения солидарно и срещу него гражданскииск в размер на 100 000 лв. за претърпени от Н. Г. неимуществени вреди, следва да бъде потвърдена, но по други съображения. Попечителите, какъвто е гражданският ответник, не носят гражданска отговорност за вредите, причинени от лицата, чиито попечители са по аргумент от чл. 47 и чл. 48 ЗЗД и исковата претенция се явява неоснователна. При цялостната проверка на обжалвания съдебен акт съдът не установи основания за неговата отмяна или изменение, освен посочените във връзка с размера на наложеното наказание за престъплението по чл. 151, ал. 1 НК и във връзка с предявения спрямо подс. Н. Т. граждански иск. По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 и ал. 3 НПК СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД