Решение № 922 от 15.7.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 5513/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от П. Г. К. с ЕГН •••••••••• от град П., Градски пазар- магазин за касови апарати срещу Н. Д. Б. с ЕГН •••••••••• от град П., ул.“М. У.“№4, в обстоятелствената част на която се твърди, че с решение №681/16.06.2022г на Районен съд-П., влязло в сила на 16.06.2022г е прекратен брака между страните като в одобреното споразумение е постановено семейното жилище, находящо се в град П., ул.“М. У.“№4 да се ползва по следния начин : втория жилищен етаж да се ползва от ответницата Н. Б. , а първия жилищен етаж от ищеца П. К.. Твърди се, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот , вписан в СВ-П. с вх.рег. №1448/24.11.2006г , акт №105, том VI, дело №1187/2006г страните са придобили в режим на съпружеска общност двуетажна жилищна сграда , ведно с ½ идеална част от парцела, в който е построена.Именно етажите от тази жилищна сграда са разпределени за ползване между бившите съпрузи, но жилищната сграда е еднофамилна, защото за втория етаж се преминава през помещения от първия етаж. Това освен, че прави жилището на първия етаж несамостоятелно ,не дава на ищеца да открие индивидуални партиди по евентуални договори с обществени доставчици, тоест в него нямало как да се живее без ел.енергия и вода, тъй като за сключването на нов договор за доставка се изисква схема на самостоятелен обект в сграда/. Освен това отоплителната инсталация на твърдо гориво, ведно със склада за гориво, монтирана в избеното помещение, може да се ползва само от стаите на втория етаж. Твърди се, че предоставения за ползване първи етаж е абсолютно непригоден за живеене, тъй като е на груба мазилка, без положени инсталации, без кухня, баня , тоалетна със стара дограма като всякакви идеи за ремонт са неприложими тъй като предстои дело за делба и е неоправдано влагане на средства на този етап. Твърди се, че такова разпределение ползването на реални части от жилище е възможно според съдебната практика, само ако отношенията между бившите съпрузи са търпими, а техните не са такива, тъй като помежду си са водили и водят множество съдебни дела. Твърди се, че стаите на втория жилищен етаж са напълно обзаведени според предназначението им, включително е обособена и детска стая за роденото им от брака малолетно дете А. П. К. с ЕГН ••••••••••. Твърди, че в имота има гараж в жилищната сграда, който не може да пълзва , тъй като живее надалеч от този имот. Твърди се, че на 22.11.2021г със заповед за незабавна защита по гр.д.№3989/2021г по описа на РС-П. ищецът е отстранен от семейното жилище. Твърди ,че за периода на действие на мерките по ЗЗДН, докато е бил отстранен от обитаване на семейното жилище ответницата му дължи наем , тъй като той като собственик не е загубил правото си на ползване върху имота, което право през този период би могъл да реализира и чрез трети лица, респективно на него за този период му се дължи обезщетение от ползващия процесния имот. В случая рестриктивните мерки по ЗЗДН не се отразяват на правото на ползване на собственика на вещта, на когото за периода на отстраняването му от нея, ползващия имота без основание, който за този период спестява разходи в размер на дължимия наем, дължи обезщетение за ползването му, което е в размер на средната наемна цена за този период. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 7500 лв., представляваща наем за ползване на втория жилищен етаж от семейното жилище, находящо се в гр.П., ул.“М. У.“ съгласно решение №681/16.06.2022г по гр.д.№33/2022г на РС-П. за периода от 15.07.2022г до 31.08.2024г, както и обезщетение забава в размер на 750 лв./ върху тази сума за периода от 15.07.2022г до 31.08.2024г. Моли се съда да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 1400лв., представляваща обезщетение за това, че е лишен от ползването жилището си, находящо се в в гр.П., ул.“М. У.“ за периода от 22.11.2021г до 15.07.2022г както и обезщетение за забава в размер на 140 лв. върху главницата за периода от 22.11.2021г. до 15.07.2022г. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства. В срока по чл.131 от ГПК от ответницата е подаден писмен отговор, с който се оспорват твърдението, че семейното жилище било еднофамилно. Твърди се, че същото представлява двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 112 кв.м. състояща се от приземен етаж с гараж и два жилищни етажа. За втория жилищен етаж не се преминава през помещения на първия жилищен етаж. Единствено общо е стълбището за двата жилищни етажа, въпреки че за първия жилищен етаж има обособен и друг, отделен вход от страна на дворното място, върху което е построена сградата.Двата жилищни етаж аса самостоятелни обекти със самостоятелно функционално предназначение. Двата жилищни етажа са със самостоятелен вход за всеки жилищен етаж и могат да се ползват автономно като отделни самостоятелни обекти. Твърди се, че първият жилищен етаж е електрифициран. Оспорва се твърдението на ищеца, че първият жилищен етаж е непригоден за живеене. В бракоразводният процес ищецът е дал съгласието си за реалното разпределение на ползването на семейното жилище и към настоящия момент ищецът продължава да ползва предоставения му първи жилищен етаж. Поддържа се, че доводът на ищеца, че не може да ползва гаража в жилищната сграда , поради отдалеченост на имота от местоживеенето му е неотносим, тъй като гаражът и движимите вещи придобити по време на брака не са били предмет на споразумението между страните по чл.50 от СК. Нещо повече винаги само ищецът е ползвал гаража, което ползване продължава и към настоящия момент, като същият е паркирал там автомобила, който управлява и който също е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Поддържа се, че вторият жилищен етаж се ползва от ответницата, заедно с малолетното дете на страните, поради което при определяне на наема за ползване на жилищната площ следва да се вземе предвид това обстоятелство и в тази връзка иска по чл.57 от СК се оспорва по размер. Твърди се, че предявеният иск по чл.59 от ЗЗД е недопустим като в тази насока са развити подробни съображения.Алтернативно ако съдът приеме, че е допустим счита, че е неоснователен. Не се оспорва факта, че ищецът е бил отстранен от ползване на семейното жилище със Заповед №28/18.11.2021г по гр.д. №3989/2021г по описа на РС-П. , но се твърди, че не са налице всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно неоснователност на имущественото разместване, тъй като следва да е налице ползването на имота от страна на ответницата без основание. На първо място ответницата е съсобственик на недвижимия имот , тоест ползва имота на правно основание. На следващо място със съдебен акт определение №2309/18.11.2021г по гр.д.№3989/2021г, въз основа на което е издадена заповедта за незабавна защита, е определено временно местоживеене на детето А. П. К. заедно със своята майка на адреса на семейното жилище за процесния период 22.11.2021г до 15.07.2022г.ответницата не е ползвала недвижимия имот без основание, а на основание съдебен акт. Претендират се сторените по делото разноски. Правят се доказателствени искания. В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.211 от ГПК от ответницата Н. Б. срещу ищеца П. К. е подадена насрещна искова молба, в която са изложени твърдения, че с решение №681/16.06.2022г по гр.д.№33/2022г по описа на РС-П. е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.50 от СК , с което е разпределено ползването на семейното жилище/ съсобствено между страните/ като първият жилищен етаж е предоставен за ползване на ответника по насрещния иск. Твърди се, че семейното жилище е двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв., състояща се от приземен етаж с гараж и два жилищни етажа като двата жилищни етажа представляват самостоятелни обекти със самостоятелно функционално преназначение и отделни входове. Първият жилище етаж е със застроена площ от около 60 кв.м. и се състои от коридор, хол, стая с прилежащо мокро помещение, всекидневна и спалня, а вторият жилищен етаж е със застроена площ от около 60 кв.м. и е с идентично разпределение. Твърди се, че от момента на влизане в сила на съдебното решение -16.06.2022г. до настоящия момент ответникът П. К. ползва сам целия първи жилищен етаж като не зачита правата на ищцата върху ½ идеална част от същия етаж. Бракоразводният съд не е определил размер на наема за ползвания от ищеца първи жилищен етаж. Ищцата твърди, че е лишена от правото на ползване на първия жилищен етаж от сградата и за това ищецът и дължи наем в размер на 300лв. месечно / представляващ наем за ползването на ½ ид.ч./ за периода от 16.06.2022г до месец април 2025г. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 10 500лв., представляваща наем за ползването на първия жилищен етаж от семейното жилище за периода от 16.06.2022г. до 31.03.2025г. Направени са доказателствени искания. Разменени са книжа по насрещния иск и в срок е подаден писмен отговор от ответника по насрещния иск ,с който се изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че ищцата не е била лишена от правото да ползва втория жилищен етаж от семейното жилище съобразно решението за развод. Твърди се, че Б. самоволно е напуснала семейното жилище, без негово съгласие и го уведомила за това чрез ЧСИ като по този начин не изпълнява определения от съда режим на местоживеене на детето А. П. К.. Този факт на самоволно напускане на семейното жилище обуславяло неоснователност на претенцията за заплащане на наемна цена за посочения исков период. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище, с което поддържа предявените искове и моли делото да се гледа в негово отсъствие. В съдебно заседание ответницата по първоначалните искове Н. Б., чрез пълномощника си ,поддържа направеното с писмения отговор оспорване. Поддържа и насрещния иск. Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна. Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че с решение №681/16.06.2022г по гр.д.№33/2022г по описа на РС-П. е прекратен с развод по взаимно съгласие брака между П. Г. К. с ЕГН •••••••••• и Н. Д. Б.- К.а с ЕГН •••••••••• / страните по настоящото дело/.Със съдебното решение е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение по чл.50 от СК както следва : Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете А. П. К. с ЕГН •••••••••• е предоставено на майката Н. Д. Б.-К.а като е определено местоживеенето на детето да е на адреса на майката – гр.П., ул. •••. Разпределено е ползването на семейното жилище, находящо се в град П., ул.“М. У.“№4 както следва: вторият жилищен етаж ще се ползва от Н. Д. Б. –К.а , а първия жилищен етаж – ще се ползва от П. Г. К.. След прекратяване на брака съпругата е възстановила предбрачното си фамилно име Б.. Не е спорно между страните, а и от представения по делото нотариален акт №104, том IV ,регистър 5459, дело №567 от 2006г по описа на нотариус Карбанова , вписана под №390 по регистъра на НК, че по време на брака си страните са придобили чрез покупкопродажба следния недвижим имот : 1/ 2 ид.част от дворно място, за което е отреден УПИ I- 1760 по плана на гр.П., целият с площ от 509 кв.м. , ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 112 кв.м. , с административен адрес на имота гр.П., ул.“ М. У.“№4. Не е спорно между страните, че въпросната сграда представлява семейно жилище към датата на прекратяване на брака между страните. От представените по делото писмени доказателства, а и след служебно извършена справка в деловодната програма на РС-П., се установява, че на 11.11.2021г. по подадена от Н. Д. Б.-К.а с ЕГН •••••••••• в лично качество и като майка и законен представител на малолетното дете А. П. К. с ЕГН •••••••••• срещу П. Г. К. с ЕГН •••••••••• молба за защита от домашно насилие е било образувано гр.д.№3989/2021г по описа на РС-П.. По реда на чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие съдът е издал заповед за незабавна защита №28 от 18.11.2021г. , с която са постановени мерки за закрила, една от които е отстраняване на П. Г. К. от съвместно обитаваното жилище с пострадалата Н. Д. Б.-К.а , находящо се в град П., ул.“М. У.“№4. С решение №795/15.07.2022г, постановено по гр.д. №3989/2021г по описа на РС-П. в производство по реда на Глава II от ЗЗДН са постановени мерки за закрила на основание чл.5, ал.1т.1 от ЗЗДН като е задължен П. Г. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. Д. Б. –К.а и детето А. П. К.. Въз основа на съдебното решене е издадена заповед за защита №6 от 15.07.2022г. За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебнооценъчна експертиза, чиито основно и допълнително заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. Вещото лице е установило, че процесната сграда, находяща се в град П., ул.“М. У.“№4 се състои от два надземни етажа и един приземен избен етаж. Вещото лице е констатирало, че първият жилищен етаж се състои от коридор с вход от обща вътрешна стълбищна клетка, три помещения, изградени в груб вид, без настилки, без вътрешни врати, без шпакловка и боядисване , без В и К инсталации, ел инсталация на конзола и обзаведена баня с тоалетна и детска стая. Вторият жилищен етаж се състои от коридор с вход от обща вътрешна стълбищна клетка, обслужваща самостоятелните обекти на сградата, всекидневна с кухня, две стаи и баня с тоалетна. Вещото лице обобщава, че достъпът до първия жилищен етаж е от вътрешен самостоятелен вход от обща вътрешна стълбищна клетка. Достъпът до втория жилищен етаж се осъществява от вътрешен самостоятелен вход от общата вътрешна стълбищна клетка , обслужваща самостоятелните обекти в сградата. Двата етажа не са функционално свързани и могат да се ползван като самостоятелни обекти и да бъдат отделни жилища.Пазарният месечен наем на първия жилищен етаж е 290 лв. С допълнително заключение вещото лице е дало отговор на въпроса за средния пазарен наем на втория жилищен етаж, като заключава, че е в размер на 450 лв. месечно или за периода от 15.07.2022г до 31.08.2024г е в размер на 11 490 лв. Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи: С първоначалната искова молба са предявени в условията на обективно и кумулативно съединяване главни осъдителни искове с правно основание чл.57, ал.2 от СК и чл.59 от ЗЗД и акцесорни искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД С насрещната искова молба е предявен осъдителен иск с правно основание чл.57, ал.2 от СК. По първоначалниия иск с правно основание чл.57, ал.2 от СК: Обективните и субективни предели на правния спор,в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл.2 от ГПК , се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и формулирания във връзка с тях петитум са определящи за вида и правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца правен спор. Основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита се търси в исковия процес. Това са твърдения за правопораждащите факти, които се обхващат от обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение по делото. В случая съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения, обосноваващи предявения иск – твърдения за възникнало между бившите съпрузи наемно правоотношение, след прекратяване на брака им по отношение на недвижим имот, бивше семейно жилище дават основание на настоящият състав на съда да приеме, се е сезиран с иск с правно основание чл.57, ал.2 от СК. Съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1 от СК по силата на съдебното решение , с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл.56, ал.1, 2, 3 и 5 възниква наемно правоотношение. Тоест съгласно цитираната разпоредба, всеки от бившите съпрузи може да поиска съдът да определи размера на наема във връзка с възникналото по повод предоставяне на ползването на семейното жилище наемно правоотношение. Следва да се посочи, че при разграничаване на хипотезите на присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот по чл.57, ал.2 и чл.31, ал.2 от ЗС съотношението между двата иска е като специален към общ/ решение по гр.д.№535/2012г на ВКС, четвърто г.о. , решение по гр.д.№154/2017г на първо г.о. на ВКС/ Основанието по чл.57 от СК е приложимо в случаите, когато по силата на съдебното е предоставено ползването на семейното жилище на някоя от страните , респективно когато е одобрено споразумение относно ползването на семейното жилище по чл.51 от СК. Наемното правоотношение по дефиниция е възмездно като с решението за развод по искане на някой от съпрузите съдът следва да определи и размера на наема – чл.57, ал.2,изр.1 от СК / .Нормата е диспозитивна. Изхождайки от идеята, че бившите съпрузи могат да се споразумеят за размера на наема, законодателят не е възприел разрешение, при което съдът служебно да се произнася по този въпрос, а е дал възможност на всяка от страните да го сезира с искане за това, като не е определен срок, в който същото може да бъде направено. Тъй като се касае за акт на съдебна администрация и като се и ма предвид разпоредбата на чл.57, ал.2 изр. 3 от СК пропускът това да бъде сторено може да бъде отстранен впоследствие с предявяване на самостоятелен иск , както е в настоящия случай./ в т.см. решение №96 от 14.03.2016г по гр.д.№4842/2015г на ВКС четвърто г.о., определение №196/07.04.2014г по ч.гр.д.№1568/2014г на ВКС първо г.о./ Наемното правоотношение възниква с влизане в сила на бракоразводното решение в частта за ползването на семейното жилище, от който момент се дължи заплащане на наемна цена, а същата дори и да не е определена с това решение е определяема и е равна на средния месечен пазарен наем на имот от вида на този, представляващ семейно жилище / в този смисъл решение №160 от 29.02.2016г. по гр.д.№2290/2015г. на второ г.о на ВКС/. Във всеки конкретен случай следва да се съобрази естеството на възникналото правоотношение между бившите съпрузи по повод ползването на семейното жилище. Както се посочи по-горе при регламентиране ползването на семейното жилище законодателят е изходил от принципа , че в гражданските отношения е налице възмездност , освен ако не е уговорено друго. Следователно ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването/ както е при заем за послужване/, би следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент от чл.57, ал.1 от СК Заявената претенция за плащане на парична сума на съпруга ,неползващ семейното жилище е с правна квалификация чл.57, ал.2 от СК във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС като съотношението е на специална към обща разпоредба и елементите на фактическия състав на търсеното обезщетение са същите като в него не се включва отправянето на покана – такава не е необходима , тъй като ползването се предоставя въз основа на съдебното решение. Следователно във всички случаи, в които ползването на семейното жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност , прекратена с развод, е предоставено на единия съпруг, ако между съпрузите липсва уговорка в споразумението по чл.49, ал.4 от СК или чл.51 от СК , че ползването е безвъзмездно/ тоест при условията на заем за послужване/ ,между съпрузите възниква наемно правоотношение. Когато имотът е съсобствен/включително придобит по време на брака/, но въпросът за ползването му не е изрично уреден при прекратяване на брака, специалната норма на чл.57, ал.2 от СК не намира приложение, а се прилага общата норма на чл.31, ал.2 от СК като отново обезщетението за лишаване от ползите от съсобствен имот се съизмерява със средния пазарен наем / в т.см.Определение №81 от 10.03.2021г по ч.гр.д.№544/2021г на ВКС трето г.о./Следователно ако имотът е съсобствен и въпросът за ползването му е изрично уреден, намира приложение специалната норма на чл.57, ал.2 от СК .Правопораждащите се факти са едни и същи като по иска по чл.57, ал.2 от СК не е необходимо неползващият съпруг да отправя покана за плащане на обезщетението/ в т.см. определение №501 от 21.12.2020г по гр.д.№2683/2020г на ВКС първо г.о./ В контекста на така изложените разсъждения, почерпени изцяло от практиката на ВКС и след анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност съдът приема за безспорно установено, че с решение №681 от 16.06.2022г по гр.д.№33/2022г по описа на РС-П. е прекратен с развод по взаимно съгласие брака между страните по настоящото дело.утвърдено е постигнатото между страните споразумение по чл.51 от СК като относно ползването на семейното жилище бившите съпрузи са се споразумяли за следното: вторият жилищен етаж от семейното жилище, находящо се в град П., ул.“М. У.“№4 да се ползва от Н. Д. Б., а първият жилищен етаж от това семейно жилище да се ползва от П. К.. В утвърденото споразумение не е посочен нито срок за ползване, нито наемна цена, но не е посочено и че жилището ще се ползва безвъзмездно. Установи се от обсъдените по-горе писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната и кредитирана от съда съдебна експертиза, че семейното жилище е придобито по време на брака и представлява двуетажна жилищна сграда , находяща се в град П., ул. М. У.“№4 като двата жилищни етажа са обособени като самостоятелни обекти с отделни входове за всеки от етажите като достъпът до първия жилищен етаж и до втория жилищен етаж е през общо вътрешно стълбище / за двата етажа/. Горевизираното бракоразводно решение, респ. споразумението е уредило отношенията между бившите съпрузи относно това кой да ползва втория жилищен етаж от съсобствения им имот.Между ищеца и ответницата е възникнало по силата на съдебното решение, считано от 16.06.2022г./ претенцията е предявена, считано от 15.07.2022г./ вземане за наем за ползването на втория жилищен етаж от съсобствения им недвижим имот, като правата на ищеца са ½ идеална част. Според заключението на вещото лице средният пазарен наем за този етаж е 450лв. / за месец/. През процесния период 15.07.2022г до 31.08.2024г. общият размер на дължимия наем се равнява на 11 490лв. С оглед правата на страните по отношение на процесния период ½ от дължимия за ищеца наем би бил 5 745лв. Установи се, че с бракоразводното решение упражняването на родителските права по отношение на роденото от брак непълнолетно дете са предоставени на майката- ответницата по делото като местоживеенето на детето е при майката, тоест през исковия период и детето е ползвало втория жилищен етаж от процесния съсобствен между страните имот. Разпоредбата на чл.57, ал.2, изр.2 от СК предвижда, че не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Под жилищна площ в тази хипотеза се разбира площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения в обхвата на жилището независимо от тяхното функционално предназначение, защото нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при наличие всички категории помещения. При определяне на наема на ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не стаята, която му служи за спалня/ в т.см.решение №123/04.04.2013г. по гр.д.№526/2012г на ВКС четвърто г.о./ След като детето живее в жилището , то ползва цялото жилище / в случая церия втори жилищен етаж/ следователно размерът на дължимия наем следва да бъде намален на половина . В този смисъл наемът , който би се дължал на неползващия жилището / втория жилищен етаж/ ищец възлиза на сумата от 2872.50лв. Предвид изложеното предявеният иск се явява частично основателен и следва да бъде уважен като следва да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 2 872.50 лв., представляваща наем за ползване на втори жилище етаж от семейното жилище , находящо се в град П., ул.“М. У.“№4 за периода от 15.07.2022г до 31.08.2024г като за разликата от 2 872.50 лв. до претендираните 7 500лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По акцесорната претенцията за мораторна лихва съдът намира следното: Съгласно правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът на парично задължение дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно- длъжникът изпада в забава след изтичане на срока. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът следва да бъде поканен от кредитора/ чл.84, ал.2 от ЗЗД/ . По развитите по горе съображения в настоящия случай не е необходимо отправяне на покана , тъй като ползването се предоставя въз основа на съдебното решение. В този смисъл задължението за заплащане на наем възниква от момента на влизане в сила на бракоразводното решение, респективно настъпва изискуемостта на вземането. Ето защо вземането за лихва за забава върху главницата от 2872.50 лв. за периода 15.07.2022г до 31.08.2024г, изчислена от съда по реда на чл.162 от ГПК , възлиза на сумата от 760.89лв.Заявената претенция е в размер на 750 лв. и се явява изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена. По иска по чл.59 от ЗЗД съдът намира следното: Спорът се концентрира до основанието на исковата претенция като ответницата е противопоставила възражение, че така предявения иск е процесуално недопустим. Както бе посочено по- горе в мотивите на съдебния акт обективните и субективни предели на правния спор,в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл.2 от ГПК , се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба.В исковата молба ищецът ищецът П. К. твърди, че по време на брака му с ответницата по инициирано от същата производство за защита от домашно насилие бил отстранен от семейното жилище за периода от 22.11.2021 до 15.07.2022г. въз основа на заповед за незабавна защита.За периода , през който е бил отстранен не е загубил правото си на ползване върху имота, което право би могъл да реализира и чрез трети лица, поради което претендира обезщетение за това, че е лишен от ползването му като собственик на вещта / процесния недвижим имот/ за периода, през който е действала незабавната защита и моли да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 1 400лв., представляваща обезщетение за това , че е лишен от ползването на имота за периода от 22.11.2021 до 15.07.2022г .При така наведените фактически твърдения, очертаващи основанието на спорното материално право съдът намира, че търсената искова защита се субсимира под общата норма на чл.59 от ЗЗД. Безспорно се установи, че по време на брака си страните са придобили в режим на съпружеска имуществена общност двуетажна жилищна сграда с административен адрес град П., ул.“М. У.“№4, която е и семейното жилище на съпрузите. Установи се, че по време на брака по молба от ответницата срещу ищеца е иницирано производство по Закона за защита от домашно насилие като е образувано гр.д.№3989/2021г по описа на РС-П.. По реда на чл.18, ал.1 от ЗЗДН със заповед за незабавна защита №28 от 18.11.2021г П. К. е отстранен от съвместно обитаваното жилище с Н. Д. Б. , находящо се в град П., ул.“М. У.“№4.Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл.18, ал.1 изр. посл и чл.19, ал.2 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита подлежи на незабавно изпълнение, не подлежи на обжалване и има действие до издаване на заповед за защита или до постановяване на отказа на съд да издаден заповед за защита. Съдът, който е разгледал гр.д.№3989/2021г по описа на РС-П. е издал Заповед за защита №6 от 15.07.2022г., с която заповед не е наложена мярка за защита отстранен от съвместно обитаваното жилище, поради което съдът прави извода, че тази мярка се е разпростирала във времевия диапазон 22.11.2021г до 15.07.2022г., съответстващ на исковия период. Институтът на неоснователно обогатяване обхваща фактическите състави на чл.55- 58 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД . Вторият от тях е за обогатяване за чужда сметка. Предпоставките му са няколко: да е налице обедняване в имуществото на едно лице за сметка на друго, последното да се е обогатило и да липсва основание за обогатяване. Той е субсидиарен състав и се предявява в случаите , когато обеднялото лице няма друга правна възможност , за да преодолее неоснователното разместване на блага. Необходимо е обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или група факти. Съгласно установената практика/ така решение №267 от 20.01.2014г по гр.д.№13/2013г на ВКС трето г.о./ обогатяването , което винаги има материално естество / оценимо в пари/ е налице, не само когато се увеличава имуществото на едно лице. То е налице и когато се спестяват на обогатения некои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД , а именно :1/ ищецът да е собственик на имота/ вещта/, ответникът да го ползва фактически без наличие на правно основание за това и размера на обезщетението, изчислен на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от пренадлежащото му право на ползване на имота- наемната цена за този функционален тип имоти. Всяко владение без основание води до обогатяване на владелеца/ държателя/ за сметка на собственика , поради което се дължи обезщетение по чл.59, ал.1 от ЗЗД . Собственикът на имота, респективно ползвателят с ограничено вещно право на ползване е активно легитимиран да предяви иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване.Пасивно легитимиран да отговаря по него е ползващия имот като в негова тежест е да установи, че ползва имота на основание, което поражда тази правна възможност. Безспорно се установи, че ищецът и ответницата са придобили по време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност/ на възмездно придобивно основание – покупко продажба/ процесния недвижим имот- двуетажна жилищна сграда, находяща се в град П., ул.“М. У.“№4, която е и тяхното семейно жилище . През исковия период 22.11.2021г до 15.07.2022г страните са в брак . Между тях е налице бездялова съсобственост върху придобитото по време на брака имущество. Установи се, че за периода 22.11.2021г до 15.07.2022г ищецът е бил отстранен / изведен принудително/ от семейното жилище, върху което той има право на собственост, по силата на съдебен акт, постановен по реда на чл.18, ал.1 от ЗЗДН. По този начин ищецът е лишен от възможността да упражнява правото си на ползване върху съсобствения му с ответницата имот. Следва да се отбележи обаче, че ответницата е владяла имота през периода 22.11.2021г до 15.07.2022г на валидно основание в качеството и на собственик върху имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, която към този момент не е била прекратена. Поради това не е налице неоснователно разместване на имуществени брака и неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищеца . Ето защо предявеният иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На това основание като акцесорен и следващ съдбата на главния иск следва да бъде отхвърлен и иска по чл.86, а.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 140 лв. за периода от 22.11.2021г до 15.07.2022г. По насрещния иск предявен от Н. Д. Б. срещу П. Г. К. с правно основание чл.57, ал.2 от СК съдът намира следното: Безспорно се установи, че по силата на бракоразводното решение на , с което е утвърдено постигнатото между бившите съпрузи/ страните по делото/ споразумение по чл.51 от СК на П. К. е предоставено ползването на първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда собственост на страните, придобита в режим на СИО по време на брака и преставляваща тяхното семейно жилище. В утвърденото споразумение не е посочен нито срок за ползване, нито наемна цена, но не е посочено и че първият жилищен етаж ще се ползва безвъзмездно.Възникнало е наемно правоотношение между страните след прекратяване на брака по повод първия жилищен етаж. Претенцията на ищеца е заявена за времевия период от 16.06.2022г до 30.04.2025г. Тук е мястото да се посочи, че е без правно значение обстоятелството дали ответникът фактически е живял на първия жилищен етаж от семейното жилище или на друго място. Фактът, че страните са се споразумели по реда на чл.51 от СК за начина на ползване на семейното жилище е достатъчен да обоснове основанието на претенцията на ищцата като съсобственик за заплащане на наем за ползваната от ответника К. жилищна площ. Според кредитираното заключение по изслушаната съдебно оценъчна експертиза средния пазарен наем на първия жилищен етаж е 290 лв. За процесния период 16.06.2022г. до 31.03.2025г общият размер на дължимия наем се равнява на 9715 лв. Тъй като правата на страните са по ½ ид.част от правото на собственост дължимия от ответника наем възлиза на сумата от 4857.50лв. Предявеният насрещен иск се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 4 857.50 лв. като за разликата над 4857.50 лв. до претендираните 10 500лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските: По първоначалните искове ищецът е направил разноски както следва 395.20 лв. ДТ и 100 евро за вещо лице или общо 302.06 евро. С оглед уважената и отхвърлена част от исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 111.60 евро., които следва да бъдат заплатени от ответницата по първоначалните искове. Ищцата по насрещния иск е направила разноски в общ размер от 782 лв./ за ДТ-432 лв. и 350 лв. за вещо лице. С оглед уважената част от иска на ищцата се дължат разноски в размер на 361.73 лв., равняващи се на 184.95 евро , които следва да бъдат заплатени от ответника по насрещния иск. На основание чл.4 от ЗВЕРБ исковите претенции и разноските следва да бъдат превалутирани в евро по официалния курс съгласно чл.5 от ЗВЕРБ, тъй като считано от 01.01.2026г валутата на Република България е еврото. Така мотивиран Пазарджишкият районен съд