Решение № 2602 от 20.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 139/2025 г.

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 15660/15.08.2024 г., постановено по гр. д. № 7175/2023 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, е отхвърлен изцяло предявеният от ЗЕАД „Булстрад ВИГ“ АД срещу „ЗАД Далл Богг Живот и Здраве” АД иск, с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца на сумата 397,26 /триста деветдесет и седем лв. и 26 стотинки/ лева, ведно със законната лихва от 09.02.2023г. до окончателното изплащане, представляваща горница на обезщетение от ПТП на 10.10.2022 г.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца ЗЕАД „Булстрад ВИГ“ АД, в която се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че липсва причинно- следствена връзка между увреждането на коланите и настъпилото ПТП. Поддържа се, че съдът е отказал да кредитира свидетелските показания по делото, от които се установява, че преди ПТП коланите на увреденото МПС са били изправни. Сочи се, че тези показания кореспондират с представените писмени доказателства. Поддържа се, че изготвената САТЕ, която е била оспорена, не следва да бъде кредитирана, като изводите относно увредата на коланите трябва да се основат на свидетелските показания по делото. Сочи се, че свидетелят не е заинтересовано от делото лице.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно и постановено в съответствие с всички доказателства по делото и актуалната съдебна практика.

Предвид изложеното въззиваемият отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба - оставена без уважение.

По делото е постъпила и частна жалба от „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД срещу Определение № 44018/30.10.2024 г. по гр.д. № 7175/2023 г. на СРС, 70 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Поддържа се, че неправилно СРС не е уважил депозираната молба за изменение на присъдените на ответника разноски. Сочи се, че делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност. Твърди се, че броят на заседанията не е аргумент за размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение, тъй като процесуален представител на ответника не е участвал в 2 от заседанията.

Предвид изложеното се моли да се отмени обжалваното определение и да се намали присъденото юрисконсултско възнаграждение на ответника.

В законоустановения за това срок не е постъпил отговор на частната жалба от „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД о т ЗЕАД „Булстрад ВИГ“ АД срещу „ЗАД Далл Богг Живот и Здраве” АД иск, с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца на сумата 397,26 /триста деветдесет и седем лв. и 26 стотинки/ лева, ведно със законната лихва от 09.02.2023г. до окончателното изплащане, представляваща горница на обезщетение от ПТП на 10.10.2022 г.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросът – увредени ли са в следствие на настъпилото застрахователно събитие коланите на специален автомобил Мерцедес Спринтер с рег. № СВ 3282 РТ.

По иска с правно основание 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на регресната претенция за застрахователно обезщетение включва следните елементи:

1. Наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил;

2. Заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор;

3. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага;

4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени и гласни доказателства. В тази връзка по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

Между страните е безспорно и правилно е установено въз основа на събраните доказателства в първоинстанционното решение наличието на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 4704220500003183, със срок на застрахователно покритие от 05.10.2022 г. до 04.10.2023 г., сключен между застрахователя ЗЕАД „Булстрад ВИГ“ и собственика на увреденото в резултат на ПТП МПС – специален автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ••••, собственост на „Кари Ауто 75“ ЕООД.

На следващо място е безспорно и се установява от представените доказателства, че към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на виновния водач на товарен автомобил „Ивеко Турбо Дейли“ с рег. № •••• е била валидно застрахована при ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по силата на застрахователна полица със срок на валидност от 04.07.2022 г. до 03.07.2023 г.

Установява се още, че на 10.10.2022 г. около 15:29 часа в гр. София, по Северна скоростна тангента, в посока от кв. Требич към с. Мрамор, при км 1-ви, застрахованият при ответника водач на товарен автомобил „Ивеко Турбо Дейли“ с рег. № ••••, движейки се с несъобразена скорост, е изгубил контрол върху управляваното МПС, отклонил се е вдясно и е реализирал удар с намиращия се в дясната част на пътното платно спрял специален автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ••••, който е извършвал дейност по репатриране на аварирал автомобил. В резултат на удара са настъпили материални щети по задната лява част на специалния автомобил „Мерцедес“, като същият е бил изместен вдясно и са му причинени допълнителни увреждания. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № 1826818/10.10.2022 г. от компетентните контролни органи, като на виновния водач е съставен АУАН за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие в ЗЕАД „Булстрад ВИГ“ е заведена щета № 470422222255254 (референтен № 50-01300-11987/22), извършен е оглед и опис на причинените увреждания, като размерът на дължимото застрахователно обезщетение, включващо стойността на необходимите резервни части и ремонтни дейности, е определен по експертна оценка. С доклад на застрахователя е одобрена за изплащане сумата от 5155,82 лева, която е изплатена на застрахования собственик с платежно нареждане от 19.10.2022 г.

С изплащане на обезщетението застрахователят по имуществената застраховка е встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка с регресна покана изх. № Л-07210/25.11.2022 г., получена на 02.12.2022 г., ЗЕАД „Булстрад ВИГ“ е поканил ответника да възстанови сумата от 5180,82 лева, включваща изплатеното обезщетение и ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева. В отговор на поканата на 21.12.2022 г. е извършено частично плащане от страна на ответника в размер на 4783,56 лева, поради което остава дължима разликата от 397,96 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че извършеното от застрахователя-ответник плащане по предявената регресна претенция следва да бъде ценено като извънсъдебно признание за съществуването и основателността на вземането до размера на извършеното плащане. От събраните по делото доказателства се установява, че след отправената от ЗЕАД „Булстрад ВИГ“ регресна покана за сумата от 5 180,82 лв., ответникът е извършил частично плащане на 21.12.2022 г. в размер на 4 783,56 лв., без да оспори основанието на претенцията. С това си поведение ответникът фактически е признал както наличието на застрахователно събитие, така и своята отговорност като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, включително и наличието на причинноследствена връзка между поведението на застрахования при него водач и настъпилите вреди.

Предвид липсата на съответни доводи за оспорване на изложените обстоятелства съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение. По въведените във въззивната жалба доводи настоящият съдебен състав намира следното:

От заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-автотехнически експертизи се установява, че определеният механизъм на процесното ПТП обуславя причинноследствена връзка с по-голямата част от констатираните увреждания по специалния автомобил „Мерцедес“, като изключение правят увредите по предния ляв и задния ляв предпазен колан, за които липсва такава връзка. Установено е, че към момента на удара автомобилът „Мерцедес“ е бил в спряло състояние, като водачът не се е намирал в него, поради което и предвид обстоятелството, че предпазните колани не са били закопчани, не е възможно същите да са увредени в резултат на настъпилото ПТП, като е възможно уврежданията по тях да са настъпили преди произшествието.

Вещите лица приемат, че стойността на необходимите ремонтни дейности, съобразно изготвената калкулация по щетата, възлиза на 4 768,55 лв., като в нея не са включени двата предпазни колана, доколкото същите не се намират в причинно-следствена връзка с произшествието, като именно този размер е одобрен и изплатен от застрахователя, заедно с ликвидационни разноски. Посочва се още, че определянето на вредите по средни пазарни цени би довело до по-висок размер на обезщетението, включващ и стойности на увреждания, които не са резултат от процесното ПТП, поради което не следва да бъдат включвани при определяне на дължимото обезщетение.

От показанията на разпитания по делото свидетел С.Д.Д. се установява, че през месец март 2022 г. същият е участвал в процесното пътнотранспортно произшествие като водач на лек автомобил „Дачия Сандеро“, предоставен му за тестово управление. Свидетелят сочи, че при навлизане в гр. Варна е спрял на червен сигнал на светофарната уредба, като е бил трети автомобил в колона от спрели превозни средства. Докато изчаквал смяната на сигнала, управляваният от него автомобил бил ударен отзад от товарен автомобил тип бус, който се движел зад него. В резултат на удара автомобилът на свидетеля бил изместен напред, без да осъществи контакт с намиращия се пред него автомобил. След настъпване на произшествието били уведомени органите на КАТ, извършена била проверка за употреба на алкохол на двамата водачи с отрицателни резултати и бил съставен двустранен протокол за ПТП. Свидетелят сочи още, че по управлявания от него автомобил са били нанесени увреждания по задния капак, стоповете и бронята, докато по другия автомобил видими щети не са установени. Посочва също, че между участниците в произшествието не е възникнал спор относно механизма на ПТП, като водачът на товарния автомобил е признал вината си пред органите на КАТ и пред застрахователя.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б.Г. и И.С. се установява, че процесното ПТП е настъпило през месец октомври 2022 г. на Северната скоростна тангента в гр. София при нормални атмосферни условия и интензивно движение. Свидетелят Г., управлявал товарен автомобил „Ивеко Турбо“ с рег. № ••••, сочи, че се е движил със скорост около 60 км/ч в условия на затруднено движение и престрояване от няколко ленти в една, като е възприел спрелия на пътното платно автомобил „Пътна помощ“ в последния момент, при наличие на други превозни средства около него, поради което при предприето спиране е реализирал удар в задната му част, за да избегне сблъсък с друго МПС.

От показанията на свидетеля Стойков, управлявал специален автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ••••, се установява, че същият е бил спрян на пътното платно с цел оказване на помощ при предходно ПТП, като са били включени сигнални светлини и на място е имало полицейски екип. Към момента на удара автомобилът е бил без водач, тъй като свидетелят се е намирал извън него, извършвайки дейности по репатриране на аварирало МПС, като е възприел удара отстрани. Установява се още, че ударът е бил осъществен в задната лява част на платформата на спрелия автомобил, като след настъпването му са констатирани увреждания, включително блокиране на предпазните колани, които към момента на произшествието не са били закопчани.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – заключенията на двете съдебно-автотехнически експертизи и свидетелските показания, приема, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилия сблъсък и уврежданията по предпазните колани на специалния автомобил „Мерцедес Спринтер“.

От заключенията на вещите лица, изготвени въз основа на специални технически знания и анализ на механизма на произшествието, се установява, че процесният автомобил е оборудван с триточкови предпазни колани с обтегачи (пиропатрони), чието задействане е обусловено от наличието на пътник и закопчан колан, при което при удар се осъществява моментно обтягане с цел задържане на тялото. Вещите лица изрично сочат, че при липса на пътници в автомобила и при незакопчани колани не е възможно същите да бъдат увредени вследствие на настъпилия удар, още повече когато автомобилът е в спряло състояние. Посочено е също, че при паркиран автомобил и изключен контакт не може да се активира системата на обтегачите, а от събраните доказателства не се установява наличие на условия за такова задействане.

Изложените изводи кореспондират изцяло със свидетелските показания на водача на увредения автомобил И.С., който заявява, че към момента на удара не се е намирал в автомобила, като предпазните колани не са били закопчани. Липсват данни за наличие на пътници в автомобила, които да обосноват активиране на защитните системи. От друга страна, твърденията за последващо блокиране на коланите не могат да обосноват причинна връзка с процесното ПТП, доколкото вещите лица обосновано приемат, че е възможно подобни увреждания да са настъпили и преди инцидента, а по делото не са ангажирани доказателства за тяхното възникване именно в резултат на процесния удар.

При това положение въззивният съд приема, че не е доказано по несъмнен начин уврежданията по предпазните колани да са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП, поради което същите не следва да бъдат включвани при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.

По отношение на начина на определяне на размера на застрахователното обезщетение въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към правните й мотиви. Следва да се допълни, че обезщетението се дължи с оглед чл. 386, ал. 2 КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите, причинени на нея, в деня на застрахователното събитие и стойността, с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената. Обезщетението се изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу която може да се купи друго със същото качество и вид. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно – стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, която се възприема от настоящия състав - например Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, както и Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. От заключенията на съдебно-автотехническите експертизи се установява, че към датата на застрахователното събитие – 10.10.2022 г., стойността, необходима за възстановяване на специален автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ••••, съобразно изготвената калкулация по щетата и при съобразяване на уврежданията, намиращи се в причинноследствена връзка с механизма на ПТП, възлиза на 4 768,55 лв. Доколкото е безспорно между страните и се установява и от представените по делото доказателства, ответникът е заплатил посочената сума на ищеца, което води до неоснователност на предявената искова претенция за горницата над 4 768,55 лв.

Оглед изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и крайния му изход първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

По отношение на частната жалба с основнаие чл. 248, ал. 1 ГПК:

С крайния акт по спора в първата инстанция съдът е отхвърлил изцяло предявеният иск, който извод съвпада с изводите и на въззивния съд. При този изход на спора право на разноски в първоинстанционното производство има само ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Спорни в настоящото производство са разноските за присъденото юрисконсултско за осъществено процесуално представителство. Размерът на възнаграждението се определя от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал.1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, като според действащата правна норма същото следва да се определи между 100 и 360 лв. В случая следва да бъде съобразена действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от процесуалния представител. Действително първоинстанционното производство е с ниска правна и средна фактическа сложност, развило се е за ответника с подаване на отговор на искова молба с формулирани доказателствени искания, изслушани са две автотехнически експертизи, разпитан са двама свидетели, по делото са проведени седем открити съдебни заседания, в пет от които процесуалният представител е взел участие. Не са били налице процесуални усложнения. С оглед изложеното въззивният съд намира, че определеното от първата инстанция възнаграждение в среден размер спрямо законоустановените минимум и максимум е справедливо и обосновано, поради което частната жалба следва да се остави без уважение и да бъде потвърдено обжалваното Определение № 44018/30.10.2024 г.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия. Същият претендира разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. В случая обаче ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД е подал единствено бланкетен отговор на въззивната жалба, не е подал отговор на частната жалба и не е била представляван от процесуален представител в откритото съдебно заседание пред въззивния съд, поради което при липса на осъществена процесуална защита не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение.

С оглед, че след датата на въвеждане на еврото (01.01.2026 г.) валутата на Република България е еврото (чл. 4 ЗВЕРБ), а левовите стойности предмет на висящи съдебни производства се считат за стойности в евро чрез автоматично превалутиране (чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ). Съдът превалутира дължимите парични суми от лева в евро, определени при прилагане на официалния валутен курс по чл. 5 ЗВЕРБ, по правилото на чл. 12 ЗВЕРБ и закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ. Така превалутираната сума представлява точния еквивалент на установеното вземане, без да се засяга размерът и съдържанието на задължението, съобразно принципа на приемственост (чл. 11, ал. 1 и 3 ЗВЕРБ).

Воден от гореизложеното, съдът