Решение № 6572 от 22.7.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 311/2023 г.

Производството е по реда на чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ. Образувано е по жалба на „КАЛИФЕЯ“ АД, ЕИК 115621918, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 14, представлявано от изпълнителния директор И. М. П., против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 6496-1 от 03.11.2022г., издаден от Н. Д. – главен експерт „местни приходи“ в община Хисаря, упълномощена със заповед № РД-05-408 от 11.05.2021г. на кмета на община Хисаря, потвърден с решение № 000003 от 22.12.2022г. на началник на отдел „Местни приходи“ при община Хисаря, в качеството му на ръководител на звеното за местни приходи в общината, относно допълнително установени дължими суми за местни данъци и такси за недвижими имоти, изчерпателно изброени в него, за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2022г., както следва: данък върху недвижимите имоти в общ размер на 25 836, 82лв., ведно с прилежащите лихви към 03.11.2022г. в общ размер на 5 701, 20лв. и такса за битови отпадъци в общ размер на 22 949, 23лв., ведно с прилежащите лихви към 03.11.2022г. в общ размер на 4 981, 65лв. С жалбата се иска отмяна на обжалвания АУЗД поради допуснати съществени нарушения на административно процесуални правила и необоснованост. По-конкретно, се излагат твърдения, че не е спазена процедурата по ДОПК и вместо да поиска от задълженото лице да коригира данни в подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, административният орган е попълнил „служебно“ такава декларация и въз основа на отразените в нея данни е издал обжалваният ИАА. По отношение материалната незаконосъобразност на обжалвания ИАА са изложени твърдения, че в служебно попълнената декларация по чл. 14 от ЗМДТ са посочени неверни данни за площта на недвижимия имот, броя на сградите в него и тяхната площ, като по този начин неправилно е изчислена и данъчната им оценка. Налице са и невярно посочени данни в документ, наименован „списък на сградите“ /приложение към решението на горестоящия административен орган/, тъй като е налице несъвпадение между данните в него и данните в документа за собственост на жалбоподателя, включително и в частта на площ и етажност на сградите. По отношение задълженията за ТБО са изложени твърдения, че е налице неяснота относно начинът на определянето им и за какви компоненти от ТБО са определени /сметосъбиране и сметоизвозване, депо и чистота/. В АУЗД не са изложени и мотиви как е изчислена данъчната оценка на имотите, спрямо която са приложени данъчните ставки. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на л. 621 и същевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от процесуалния представител на ответника. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Ответникът – началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Хисаря, лично и чрез процесуалния представител адв. С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък с разноските на л. 818. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Пловдивският административен съд, като прецени данните по делото, намери за установено следното: Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена след проведено задължително оспорване на процесния АУЗД пред горестоящия административен орган, постановено в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 144 от ДОПК, чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Дружеството – жалбоподател е подало декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 26-00-387 от 06.04.2022г., в която е декларирало УПИ с площ от 60 210 кв.м, в т.ч. застроена площ 3 608 кв. м и находящи се в имота 4бр. сгради. Като начин на придобиване на имотите е посочена „апортна вноска“, „устав“ и „учредителен протокол“ от 02.11.2000г. По отношение на сградите е посочено, че са построени през 1956г. и 1958г. и не им е извършван основен ремонт. В част III от декларацията е посочена отчетната стойност на земята /УПИ/ и сградите в нея. Като приложения към декларацията са представени учредителен протокол от 02.11.2000г.; устав на „Калифея“ АД; устав на лечебно заведение „Болница за рехабилитация „Калифея“ АД – [населено място]; решение № 1348 от 24.02.2005г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по ф.д. № 604 от 2001г.; нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит въз основа на Закона за кооперациите и ПМС № 192 от 1991 № 72 от 16.09.1994г.; нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 113 от 23.04.2004г. При извършена проверка на декларираните от жалбоподателя данни е констатирано, че следва да бъде подадена коригираща декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, към която да бъдат приложени документи за собственост, копие от баланса на фирмата с актуални данни за балансовата стойност на имотите и пълномощно, в случай, че декларацията се подава от упълномощено лице. С писмо изх. № 1620-2803 от 14.06.2022г. дружеството е уведомено, че в случай на подаване на нова некоректна декларация задълженията за ДНИ и ТБО ще се изчислят на база служебна декларация по чл. 18, ал. 1 от ЗМДТ. В отговор на писмото от 14.06.2022г. е подадено заявление вх. № 26-00-712 от 12.07.2022г., съгласно съдържанието на което документите за собственост на имота и сградите в него са актуален и вписан устав на дружеството, учредителен протокол от 02.11.2000г. и протоколи от 05.09.2000г. и 07.09.2000г. Посочено е, че съставените в последствие констативни нотариални актове могат да констатират право на собственост върху целия или върху част от имота, но те не са правопораждащият документ и зависят от скиците, издавани от община Хисаря. Не е необходимо представянето на баланс на дружеството, тъй като посочените в декларацията балансови стойности на имотите са актуални, с отразявани в тях на начислените амортизации. Предвид неизпълнение на указанията за представяне на документи и подаване на коригираща декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, с писмо вх. № 94-00-Д-252 от 26.07.2022г. началникът на отдел „Местни приходи“ при община Хисаря е изискал от кмета на община Хисаря предоставяне на всички налични данни /скици, копия от разписни книги, съдебни решения/, отнасящи се до имот УПИ I Балнеосанаториум на трудещите се селяни, находящ се в кв. 36 по плана на [населено място]. В отговор на искането са представени следните документи: списък на сградите към дата 11/12/2000г.; регистър на имот за имоти №№ 1032, 3069 и 1037; акт за общинска собственост № 162 от 02.08.2005г.; акт за общинска собственост № 163 от 02.08.2005г.; решение № 678 от 24.09.2009г. на ВКС, Първо гражданско отделение, постановено по гражд. дело № 2655 от 2008г. Издадена е и скица № 315, в която са посочени сградите в ПИ 1037 и ПИ 1032 и площта на ПИ 3069. Направено е уточнение, че УПИ I Балнеосанаториум на трудещите се селяни е с площ от 41 369 кв.м по РП от 1971г. и с площ от 41 724 кв.м по документ за собственост и в него участват ПИ 3069 с площ 34 733 кв.м, ПИ 1032 с площ 2 269кв.м, ПИ 1037 с площ 1 826 кв.м, ПИ 4074 с площ 524 кв.м и ПИ 5051 с площ 1 780кв.м. Въз основа на допълнително събраните доказателства, на 30.08.2022г. е съставена служебно декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 6616020362, в която са коригирани данните в подадената от „Калифея“ АД декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ по следния начин: -площта на имота /УПИ/ е намалена от 60 210 кв.м на 41 724 кв.м; -застроената площ в имота е увеличена от 3 608 кв.м на 4 069 кв.м.; -броят на сградите, находящи се в имота, е коригиран от 4 на 20; -променена е етажността на част от декларираните сгради; -изчислена е данъчна оценка земята /УПИ/ и на всички 20бр. сгради в недвижимия имот. Въз основа на коригираните данни е издаден обжалваният АУЗД, в който са определени допълнително задължения за ДНИ и ТБО на недвижими имоти /земя и сгради/, изчерпателно посочени в него, индивидуализирани по следния начин: -УПИ I Балнеосанаториум на трудещите се селяни с площ на земята 41 724лв. и застроена площ 4 069 кв.м, с данъчна оценка към 2022г. 1 051 444, 80лв. и отчетна стойност 202 480лв.; -7 бр. нежилищни сгради с описание „балнеосанаториум/неврологично/“ с данъчна оценка в общ размер на 2 248 522, 40лв. и отчетна стойност в общ размер на 23 470лв.; -13бр. нежилищни сгради с описание „балнеосанаториум/гастроентерологично/“ с данъчна оценка в общ размер на 1 750 091, 80лв. и отчетна стойност в общ размер на 31 429лв. При изчислената данъчна оценка на земята и сградите на обща стойност 5 066 058, 50лв. са определени допълнително следните задължения: -за ДНИ за 2017г., 2018г. и 2019г. в размер на 3 039, 62лв. за всяка посочена година, при прилагане към данъчната оценка на недвижимия имот на данъчна ставка в размер на 0, 6 промила, съгласно решение № 688 на общински съвет Хисаря, взето с протокол № 72 от 28.12.2018г.; -за ДНИ за 2020г. и 2021г. в размер на 5 066, 05лв. за всяка посочена година, при прилагане към данъчната оценка на недвижимия имот на данъчна ставка в размер на 1 промила, съгласно решение № 21 на общински съвет Хисаря, взето с протокол № 4 от 23.12.2019г.; -за ДНИ за 2022г. в размер на 6 585, 86лв., при прилагане към данъчната оценка на недвижимия имот на данъчна ставка в размер на 1, 3 промила, съгласно решение № 491 на общински съвет Хисаря, взето с протокол № 29 от 21.12.2021г. С обжалвания АУЗД са определени и прилежащи лихви за невнесените в срок задължения за ДНИ /ред 1 – 6 от таблица на л. 86 гръб/. При определяне на задълженията за ТБО на жалбоподателя е съобразено обстоятелството, че за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г. са подавани декларации, че недвижимият имот няма да бъде използван. Поради тази причина, не е определяно допълнително задължение за ТБО за компонента „сметосъбиране и сметоизвозване“, а само за компонента „чистота на териториите за обществено ползване в населените места“. -за ТБО за 2017г. и 2018г. в размер на 2 330, 38лв. за всяка посочена година, при прилагане на данъчна ставка в размер на 0, 46 промила към данъчната оценка на недвижимия имот; -за ТБО за 2019г. в размер на 3 191, 58лв., при прилагане на данъчна ставка в размер на 0, 63 промила към данъчната оценка на недвижимия имот; -за ТБО за 2020г. в размер на 4 711, 48лв., при прилагане на данъчна ставка в размер на 0, 93 промила към данъчната оценка на недвижимия имот; -за ТБО за 2021г. в размер на 5 116, 73лв., при прилагане на данъчна ставка в размер на 1, 01 промила към данъчната оценка на недвижимия имот; -за ТБО за 2022г. в размер на 5 268, 68лв., при прилагане на данъчна ставка в размер на 1, 04 промила към данъчната оценка на недвижимия имот. С обжалвания АУЗД са определени и прилежащи лихви за невнесените в срок задължения за ТБО /ред 7 – 12 от таблица на л. 86 гръб/. С решение № 000003 от 22.12.2022г. на началника на отдел „Местни приходи“ при община Хисаря, обжалваният АУЗД е потвърден изцяло. В решението са изложени кратки мотиви, че площта на имота /УПИ/ и застроената част в него са определени въз основа на скица № 315, издадена от отдел „Устройство на територията“ при община Хисаря, списък на сградите, акт за частна общинска собственост № 162 и № 163 и съдебно решение № 678 от 24.09.2009г. на ВКС. Въз основа на коригираните данни в декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗМДТ е изчислена данъчната оценка на имотите /земя и сгради/. Данъчните ставки за ДНИ и ТБО са определени въз основа на разпоредби в Наредба за определяне размера на местните данъци и такси и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, в приложимите им редакции, съобразно решения на общински съвет Хисаря. По делото е представена административната преписка по издаването и обжалването на АУЗД от „Калифея“ АД, съгласно представен опис на л. 117 – 117 гръб /л. 118 – 159 гръб/. В хода на съдебното обжалване са приети следните писмени доказателства, представени от страните и от трети неучастващи по делото лица, в хронологичен ред: заявление вх. № 26-00-1288 от 25.11.2022г. до кмета на община Хисаря за допускане изменение на план Регулация от 1971г. на [населено място] по отношение имот 3069 от КП от 2000г. /приложение към жалбата, л. 23 – 28/; длъжностна характеристика на инж. А. Щ., служител в община Хисаря /л. 174 – 177/; подробна ведомост за извършена работа в различни месеци от 2017г. до 2022г. /л. 178 – 191/; удостоверение за уточняване етажността на съществуващите сгради в дворно място на бивш санаториум на трудещите се селяни, находящ се в [населено място] и приложенията към него, изготвено от инж. П. П., правоспособно лице по чл. 12 от ЗКИР за извършване на дейности по кадастъра /л. 193 – 212/; отговор изх. № СТ-1162-03-351 от 06.07.2022г. от главен директор на Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК по повод подаден сигнал от изпълнителния директор на „Калифея“ АД, ведно с приложенията към него /л. 213 – 217/; акт за частна общинска собственост № 163 от 02.08.2005г. /л. 218 – 218 гръб/; акт за частна общинска собственост № 162 от 02.08.2005г. /л. 219 – 219 гръб/; извлечения от КККР, одобрени със заповед № РД-18-218 от 24.11.2022г., отнасяща се до сгради, собственост на „Калифея“ АД /л. 220 – 229/; заповед № РД-05-848 от 02.12.2020г. на кмета на община Хисаря за оправомощаване на началник отдел „Местни приходи“ при община Хисаря /л. 236/; трудови договори на назначени лица на длъжност „чистач“ в общинско предприятие „ЧОСР“ – [населено място], общинско предприятие „Благоустройство и комунално стопанство“ – [населено място] и „БКС“ – [населено място] /л. 237 – 252/ и помесечни ведомости за извършена работа в отдел „Чистота“ /л. 253 – 325/; удостоверение за уточняване границите на дворно място на бивш санаториум на трудещите се селяни, находящ се в [населено място] и приложенията към него, изготвено от инж. П. П., правоспособно лице по чл. 12 от ЗКИР за извършване на дейности по кадастъра /л. 328 – 212/; трудови договори на лица, назначени на длъжност „чистачи“, ведно с декларации обр. 1, със справка за актуално състояние на действащите трудови договори към 31.12.2023г. и фишове за изплатени месечни възнаграждения на лицата, назначени на длъжност „чистач“ за периода от 2017г. до 2022г. /л. 340 – 817/; приложение към удостоверение за приет проект № 25-207373 от 19.07.2023г. за изменение на КККР за сгради, собственост на „Калифея“АД и удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-207373 от 19.07.2023г. /л. 837 – 840/; правилник за устройството и дейността на общинско предприятие „Чистота, озеленяване, строителство и ремонти“ към община Хисаря /л. 871 – 873 гръб/; заповед № РД-06-126 от 05.05.1999г., ведно със схема към нея /л. 579 – 581/; списък на сградите, собственост на „Калифея“ АД /л. 582 – 584/; скица /л. 585/; заверено копие от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Хисаря /в редакцията към момента на определяне на задълженията на жалбоподателя, л. 586 – 615/. По делото е прието основно и допълнително заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице И. С., без направени възражения от страните по делото. След анализ на представените по делото доказателства, вещото лице е дало следните отговори на посочените задачи в основното заключение: Съгласно представените по делото доказателства и обобщение на данните в приложение № 1 към заключението, в общинско предприятие към община Хисаря има назначени по трудови правоотношения лица на длъжност „метач“, които са отработили съответните трудодни месечно за периода от 2017г. до 2022г. /таблица на л. 847 – 849/. В приложение № 1 към заключението са посочени дейностите по почистване на определени улици в рамките на населеното място, които се свеждат до ръчно метене на улични платна и тротоари, извозване на улична смес с трактор и ремарке, поддържане на улична тоалетна, опесъчаване на улични платна и тротоари. В заключението на вещото лице е направено пояснение по какъв начин е изчислена данъчната оценка на недвижимите имоти от ответника в служебно попълнената декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ /таблица на л. 850/. Направени са и изчисления за дължимите ДНИ и ТБО по компонент чистота за всеки един от обектите, индивидуализирани като „нефрологично“ и „гастроентерологично“ /таблица на л. 852/. От вещото лице е направен експертен извод, че въз основа на изчислената от ответника данъчна оценка на земята и сградите на обща стойност 5 066 059лв. определените допълнително задължения за ДНИ и ТБО са математически точни. В разпита си в съдебното заседание по приемане на основното заключение вещото лице е пояснило, че е изчислило данъчната оценка на недвижимия имот /земя и сгради/, като е приложило коефициентите, използвани от ответника. При изчисленията по вариант първи са използвани за база данните от служебно попълнената от ответника декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, а при изчисленията по вариант втори – площта на имота и сградите по удостоверението от инж. П. П., която площ е в по-малък размер. При направените изчисления не е извършила проверка в коя зона /първа или втора/ попада имотът на жалбоподателя, приложила е съответните коефициенти както е процедирал административният орган. По отношение предоставяне на услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е установила, че [улица]не е посочена конкретно в заповедите на кмета на общината, а е посочено „от Камилите до Южен плаж“. Вещото лице не може да посочи конкретно дали [улица]е именно в посочения обхват. В съдебно заседание на 10.05.2024г. е прието допълнително заключение по назначената ССЕ, без направени възражения от страните по делото. При съобразяване на декларираните от жалбоподателя данни за площта имота /земя и сгради/ е извършено преизчисление на данъчната оценка в два варианта: при площ на земята от 60 210 кв. м и при площ на земята от 41 724 кв. м. При прилагане на данъчните ставки за ДНИ и ТБО са направени изчисления на дължимите задължения и прилежащите лихви /таблици на л. 578/. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощен служител на община Хисаря, съгласно заповед №№ РД—05-408 от 11.05.2021г., издадена от кмета на общината (л. 114). По отношение твърдените в жалбата съществени нарушения на административно – производствени правила при издаване на обжалвания АУЗД, следва да бъде посочено следното: процедурата за издаване на АУЗД е регламентирана в разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно която акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и администрации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато задължението не е платено в срок. Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от съобщаването. Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. В настоящия случай, от страна на жалбоподателя е подадена декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ на 06.04.2022г., към която са приложени устав на „Калифея“ АД и учредителен протокол от 02.11.2000г. В придружителното писмо, с което е подадена декларацията е посочено, че ще бъде представено конструктивно становище на лицензиран оценител и експертна оценка на сертифициран оценител, които са от значение за определяне на данъчната оценка на имота, в частта на сградите в него. По делото не са представени доказателства за подаване на посочените в придружителното писмо документи. При проверка на декларираните от дружеството данни е установено, че не са представени документи за собственост на недвижимите имоти и копие от баланса с актуални данни за отчетната стойност на имота. На дружеството е изпратена покана за представяне на допълнителни доказателства по чл. 103 от ДОПК, които са представени нотариален акт № 153 от 11.03.2004г., акт за държавна собственост от 1991г., заповед за деактуване на имота от 1994г. и повторно протокол от 02.11.2000г. и баланс на фирмата. Посочено е, че неправилно община Хисаря издава скица по неприложен регулационен план от 1971г. Предвид непредставянето на други документи за собственост на недвижимия имот и с цел установяване действителната площ на недвижимия имот и застроената площ на сградите в него, административният орган е изискал данни от друга служба в рамките на структурата на община Хисаря относно тези обстоятелства. В отговор на това искане е издадена скица № 315 от отдел „Устройство на територията“ /л. 83 гръб – 84/, съгласно данните в която в рамките на УПИ I Балнеосанаториум на трудещите се селяни с площ от 41 369 кв. м участват ПИ с площ 34 733 кв. м, ПИ 1032 с площ 2 269 кв. м, ПИ с площ 1 826 кв. м, ПИ с площ 4074 с площ 524 кв. м и ПИ с площ 5051 с площ 1 780 кв. м. Посочено е, че дружеството притежава по документ за собственост част от недвижимия имот, тъй като в ПИ 4074 и ПИ 5051 са вписани и други собственици. В скицата са посочени и сградите, находящи се в имоти ПИ 1037 и ПИ 1032 с площ и етажност. Въз основа на данните, получени от администрация в структурата но община Хисаря, ответникът началник отдел „Местни приходи“ при община Хисаря е пристъпил към служебно попълване на декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, с отразяване в нея на площта на земята /УПИ/ съгласно съдебно решение на ВКС от 2009г. и застроена площ и етажност на сградите, съобразно скица № 315. При издаване на АУЗД е изчислена и данъчна оценка на земята и сградите по реда на чл. 21 от ЗМДТ и приложение № 2 към ЗМДТ, която е по-висока спрямо отчетната стойност на земята и сградите, посочена в подадената от ЗЛ декларация. Въз основа на данните в данъчната оценка, изчислена за земята и всеки един от нежилищните обекти, описани като „балнеосанаториум/нефрологично“ и „балнеосанаториу/гастроентерологично“ са определени допълнително задължения за ДНИ и ТБО. Настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на административно процесуални правила при издаване на обжалвания АУЗД, съответно изцяло е спазена процедурата по глава 13 и глава 14 от ДОПК. При констатирани несъответствия в декларираните от жалбоподателя данни относно площта на имота – земя и застроената площ /сгради/ спрямо документи за собственост, находящи се в община Хисаря /нотариални актове, актове за частна общинска собственост и съдебно решение/ правилно са предприети действия по събиране на допълнителна информация относно други администрации в структурата на община Хисаря. Това действие е извършено след изчерпване на възможностите по чл. 103 от ДОПК, т.е. след като дружеството е поканено да подаде коригираща декларация и са му разяснени последствията от неизпълнението на това задължение. Следва да бъде посочено и обстоятелството, че не е спорно по делото, че за периода в обхвата на АУЗД не са платени задълженията за ДНИ и ТБО, което също е основание за провеждане на процедура по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и издаване на АУЗД. По отношение материалната законосъобразност на ИАА, следва да бъдат изложени следните аргументи: направените в жалбата възражения се концентрират в няколко посоки: относно невярно съдържание на издадената скица № 315, относно неяснота при изчисленията на данъчната оценка на недвижимия имот, вследствие неточно посочена застроена площ на сградите и неправилно определяне площта на имота въз основа на акт за частна общинска собственост и съдебно решение. Възражения са направени и по отношение неправилно начислена ТБО за компонента чистота на териториите за обществено ползване, тъй като услугата не се предоставя непосредствено за имота на жалбоподателя. По направените в жалбата възражения настоящият съдебен състав намира следното: по делото не е спорно, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот – земя и сгради, находящ се в [населено място], предвид на което е задължено лице за ДНИ и ТБО за недвижимия имот. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година, а съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. При тълкуване на посочените разпоредби, следва извод, че във всички случаи на определяне на ДНИ за нежилищни имоти на предприятия, административният орган е задължен да изготви данъчна оценка, която да сравни с декларираната от собственика им отчетна стойност. В решението на горестоящия административен орган е посочено, че данъчната оценка на недвижимия имот е изчислена съгласно приложение № 2 на ЗМДТ. Действително, по делото не се съдържат данни за начина на изчислението й за всеки обект поотделно, но в случай на несъгласие жалбоподателят може да ангажира доказателства при обжалването на издадения му АУЗД. В настоящия случай, жалбоподателят явно е запознат с начина на изготвяне на данъчните оценки на недвижимите имоти, тъй като прави възражение за приетите коефициенти във връзка със състоянието на обектите, които са сгради, построени през 50-те години на миналия век и на които „не е правен ремонт повече от 20 години“. Независимо от това, в хода на съдебното обжалване не е ангажирано изготвянето на съдебна експертиза относно математическата точност на извършените от административния орган изчисления на данъчната оценка на недвижимия имот. В хода на съдебното обжалване е извършено оспорване на съдържанието на официалния документ – скица № 315, с твърдението, че РП от 1971г. не е приложен и с факта, че със заявление от 25.11.2022г. /след издаване на АУЗД и след издаване на заповед за одобряване на КККР на [населено място]/ е поискано изменението му по отношение имот 3069 по КП от 2000г. В тази връзка, беше извършена служебна проверка в информационната система на съда относно движението на адм. дело № 190 от 2023г. При извършената проверка се констатира, че производството по делото не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. При така установеното, може да се направи извод, че правилно скица № 315 е изготвена въз основа на данните в действащия към момента на издаване на АУЗД КП от 2000г., доколкото КККР на [населено място] е одобрена със заповед на изпълнителния директор на АГКК от 24.11.2022г. В допълнение, следва да бъде посочено, че за оспорване съдържанието на скица № 315 жалбоподателят е ангажирал писмени доказателства – геодезическо заснемане на имота и издадени въз основа на него удостоверения за уточняване границите и за етажност на сградите, удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР на [населено място] по отношение на сгради, находящи се в ПИ 3069 и заповед за заличаване на съществуващи сгради в имота. Настоящият съдебен състав намира, че посредством представените писмени доказателства не се опровергава съдържанието на официалния документ скица № 315 относно площта на недвижимия имот и застроената площ на разположените в него сгради. Видно от датите на извършеното геодезическо заснемане и издадените актове от АГКК, настъпилите промени в недвижимия имот, отнасящи се до заличени обекти и нанесени нови обекти, са последващи издаването на оспорвания АУЗД, т.е. през 2023г. и 2024г. и биха имали значение за евентуалните задължения на жалбоподателя именно за тези отчетни периоди. Още веднъж следва да бъде подчертано, че при определяне площта на земята и застроената площ на сградите в него, ответникът се е позовал на съдебно решение и на отразени данни в КП от 2000г. Фактът, че е налице неправилно заснемане на сгради в недвижимия имот е констатиран единствено в частен документ, изготвен от лицензиран геодезист, наименован „удостоверение във връзка с етажността на съществуващите сгради в дворно място на бивш санаториум на трудещите се селяни“, за който по делото са представени доказателства, че е изготвен във връзка с искано от „Калифея“ АД изменение на КККР на [населено място], отнасящо се до обекти /сгради/ в имот 3069, подадено през месец април 2023г., но не са представени доказателства за издадена заповед за изменение на КККР на [населено място], по отношение на посочения имот. Единствената представена заповед от АГКК се отнася до заличаване на обекти и отразяване нови обекти в имота, но се касае за обстоятелство, настъпило през 2024г., т.е. след издаване на обжалвания ИАА. В тази връзка, съдебният състав намира, че правилно ответникът е установил застроената площ на сградите в недвижимия имот, собственост на жалбоподателя, въз основа на данни от официален документ – скица, чието съдържание на е опровергано чрез представяне на други доказателства. По отношение начина на изчисление на данъчната оценка на недвижимите имоти, по делото са приети основно и допълнително заключение по ССЕ, в което са извършени изчисления на данъчната оценка въз основа на данни, декларирани от жалбоподателя и въз основа на данни от служебно попълнена декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ от ответника. При направените изчисления вещото лице е констатирало, че данъчната оценка и в двата варианта на заключенията е по-висока от отчетната стойност на недвижимия имот и именно към стойността на данъчната оценка следва да бъде приложена данъчната ставка за определяне на ДНИ съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. Независимо, че не е извършено оспорване на заключенията на вещото лице като необосновани, в нарочна молба от пълномощника на жалбоподателя вх. № 5734 от 29.03.2024г. /л. 869 – 870/ е извършено оспорване на приетите от вещото лице компоненти от данъчната оценка, а именно: базисна стойност въз основа на конструкцията на сградите /М3 съгласно служебно попълнената декларация и ПМ съгласно подадената декларация от жалбоподателя/; КМ /коефициент за местоположение/ - първа зона, съгласно служебно попълнената декларация и втора зона, съгласно подадената декларация от жалбоподателя, КХ /коефициент за характеристика на имота/ - 0, 95 съгласно служебно попълнената декларация, КО /коефициент за овехтяване/ - в служебно попълнената декларация конструкцията на сградата е приета за МЗ, а в подадената от дружеството декларация – за ПМ. Предвид така извършеното оспорване на изчисленията на данъчната оценка, извършено от вещото лице в основното заключение, от страна на ответника са представени като доказателство заповед № РД-06-126 от 05.05.1999г. на кмета на община Хисаря, ведно с схема към нея, списък на сградите на „Калифея“ АД и скица от кадастъра, на която сградите са нанесени с конструкция „масивни“. Направено е изявление от ответника, че това е единствената издадена заповед, в която се определени границите на зоните в [населено място], [населено място] и [населено място]. При преглед на данните в посочения документ и местонахождението на недвижимия имот, се установи, че кв. 36 се намира не в първа зона, каквото е твърдението на жалбоподателя, а във втора зона. Съгласно таблица № 3 от приложение № 2 коефициентът за местоположение /КМ/ за обектите от зона 2 в селищата от I, група 2 /сред които е и [населено място], съгласно таблица № 4, ал. 5 към ЗМДТ/ е 22, 5, който съгласно т. 2 от таблица № 3 за търговски обекти се увеличава с 40%. Това означава, че правилно е определен КМ в размер на 31, 5, но не защото имотът се намира в първа зона, а защото се касае за търговски обект. По отношение направеното възражение за неправилно определен КО /коефициент за овехтяване/ отново от страна на ответника е представен официален документ /скица от кадастъра/, в който спорните сгради са посочени като нанесени с шифър М3. От своя страна, жалбоподателят не е представил никакви доказателства, че се касае за сгради с конструкция ПМ /полумасивни/, а само е изложил твърдения, че сградите са построени през 50-те години на миналия век и не им е извършван основен ремонт. В тази връзка следва да бъде посочено, че обстоятелството дали е извършван ремонт на една сграда /включително основен/ не е в пряка зависимост с нейната конструкция. В придружителното писмо при подаване на декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ жалбоподателят е посочил, че ще представи конструктивно становище за конструкцията на сградите, но такова не е представено нито в производството по издаване на оспорвания АУЗД, нито в настоящото съдебно производство. При така изложените аргументи и при кредитиране заключението на вещото лице по ССЕ, в частта му на направените изчисления на данъчната оценка на имота на жалбоподателя /земя и сгради/ и в частта му на експертния извод за математическа точност на направените от административния орган изчисления на дължимия ДНИ и прилежащите лихви и при липса на възражение за приложената данъчна ставка към данъчната основа за определяне на задължението и липса на възражение относно размера на прилежащите лихви, съдът намира, че обжалваният АУЗД е правилен и законосъобразен, в тази му част и следва да бъде потвърден. По отношение определянето на ТБО по компонента чистота на териториите за обществено ползване, в жалбата са изложени отново възражения относно неяснота при изчисление на данъчната оценка на имота, неправилно приложена данъчна ставка за периода 2019г. и непредоставяне на услугата по отношение на имота /административният адрес, на който се намира имота не е включен в границите на предоставяне на услугите по почистване, съгласно представените заповеди на кмета на община Хисаря/. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ (в приложимата й редакция за 2017г. и 2018г.) са предвидени изчерпателно изброени изключения, когато такса не се събира, а именно: за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. При наличие на подадена в срок декларация за неизползване на имота, собственикът и ползвателят се освобождават от събиране на такса единствено за компонента сметосъбиране и сметоизвозване. В разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ /в приложимата й редакция за останалите периоди от 2019г. до 2022г./ са предвидени изчерпателно изключения, когато таксата не се събира за компонентите от ТБО сметосъбиране и сметоизвозване и депо, сред които е и това, че имотът не се използва и е подадена надлежна декларация за това. Това означава, че административния орган е подходил по благоприятен за жалбоподателя начин, след като са установени допълнителни задължения за ТБО единствено за компонента чистота на териториите за обществено ползване за целия период в обхвата на АУЗД. По делото не се спори, че със заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кметът на община Хисаря за процесния период е определил вида на услугите, районите на предоставяне и графиците за изпълнение. Общински съвет Хисаря също е приемал необходимите решения за годишно определяне на размер на таксата за всяка от услугите. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ /в редакцията към 01.01.2017г. и към 01.01.2018г./ таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 12 от ЗМДТ /в редакцията след 01.01.2019г./ начинът за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци при прилагане на основите по ал. 8 се определя с наредбата по чл. 66, ал. 3, т. 1, която за община Хисаря е Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Хисаря. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1, изр. 2 от Наредбата, размерът на ТБО се определя за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата, за нежилищни имота на граждани и фирми размерът на таксите се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота. Това означава, че правилно административният орган е извършил изчисления на данъчна оценка на имота на жалбоподателя по приложение № 2 към ЗМДТ, по отношение на правилността на които се изложиха аргументи по-горе в настоящото решение. За доказването на факта на предоставяне на услугите по всеки един компонент общината следва да разполага с писмени доказателства, като за услугата по почистване – с трудови договори с лица на длъжности, свързани с почистване на населени места, отчети за дейността, когато тя се извършва чрез служители и средства на общината, наличие на активи за извършване на дейността, разходи, свързани с експлоатацията им, съответно с отчети за извършена работа, когато услугата се осъществява чрез трето лице и др. подобни. В тази връзка, по делото са ангажирани са писмени доказателства (договори с персонал, справка за актуалните трудови договори, фишове за получавани трудови възнаграждения, отчети за извършена работа), за да се обоснове извода, че за периода от 2017г. до 2022г. на територията на общината реално е предоставян компонента от услугата по почистване на териториите за обществено ползване. Фактът на наличие на персонал в община Хисаря се потвърждава и от основното заключение по ССЕ, което настоящият съдебен състав кредитира, в тази му част. В тази връзка, следва да бъде подчертано, че от жалбоподателя единствено са изложени твърдения, че услугата не се предоставя конкретно за неговия недвижим имот, тъй като административният му адрес не е сред изчерпателно посочените улици в заповедите по чл. 62, ал. 3 от ЗМДТ. Относно дължимостта на таксата по този компонент на ТБО - чистота, следва да се съобрази, че услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не са обвързани с фактическото ползване на имота, както и с местоположението му. В този аспект за законосъобразността на акта по този компонент е ирелевантно обстоятелството дали жалбоподателят е генерирал отпадъци и дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване, след като е безспорно, че в самото населено място е налице такава. Таксата за посочената услуга по почистване се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него. Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ /в приложимата му редакция/ услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по своя характер се изразява в почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Макар и да не е дадена легална дефиниция на услугата, е посочено нейното съдържание чрез изброяване на примерни нейни елементи. Съдържанието на разпоредбата сочи, че нейната цел е да осигури чистотата на онази част от територията на населените места, която с оглед на своето предназначение се ползва за обществени нужди. Законодателят е дал примерно изброяване на видовете дейности, които се включват в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение реалното почистване на териториите за обществено ползване на [населено място] са представени трудови договори, от които се установява, че общинската администрация е разполагала с необходимия състав от лица – чистачи и оператори на техника за предоставяне на услугата в процесните периоди. Ангажирани са и доказателства за извършване на дейността, включително честотата на извършването посредством съставени отчети за извършената работа. При това положение настоящият съдебен състав намира, че спрямо дружеството – жалбоподател, като задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, законосъобразно са определени задължения за такса битови отпадъци по компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. При така изложените аргументи и при кредитиране заключението на вещото лице по ССЕ, в частта му на направените изчисления на данъчната оценка на имота на жалбоподателя /земя и сгради/ и в частта му на експертния извод за математическа точност на направените от административния орган изчисления на дължимия ТБИ и прилежащите лихви и при липса на възражение за приложената данъчна ставка към данъчната основа за определяне на задължението и липса на възражение относно размера на прилежащите лихви, съдът намира, че обжалваният АУЗД е правилен и законосъобразен, в тази му част и следва да бъде потвърден. При този изход на делото на ответника се дължат направените по делото разноски. Съгласно представен списък с разноските от пълномощника на ответника (л. 628) е заявена претенция за присъждане на разноски в размер на 5 047лв. за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. С.. Същото е в минимален размер, изчислен съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата й редакция/. Предвид на това, възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно. Наред с това, съдът констатира, че ответникът е направил и разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 600лв., които също следва да му бъдат присъдени. Ето защо, Съдът