Решение № 69 от 21.4.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 113/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 2 5-1253-003301 от 18.12.2025 година на Началник Група в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Хасково, с което на В. М. К. с ЕГН •••••••••• от гр.••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, за нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени на основание чл.178ж,ал.1,предл.1 от ЗДвП административни наказания „ГЛОБА” в размер на 511.29 евро (1 000 лв.) и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 3 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки. Жалбоподателят В. М. К. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – постановен при допуснати съществени процесуални нарушение и в разрез с материалния закон. Твърди се в жалбата,че липсвало ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата при които същото било извършено, като се излагат доводи в тази насока/касателно за спиране и движение в аварийната лента,а от там на различна правна квалификация/. Също така липсвало ясно и точно посочено място на нарушението,като излага доводи в тази насока. Същото било издадено в противоречие на чл.57,ал.3 от ЗАНН , доколкото не бил уведомен за правата му по чл.79б от ЗАНН. Взема отношение и за отнетите контролни точки с обжалваното НП. В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява . Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) - Началник на Група в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: На 23.08.2025 година в 12.56 часа в извъннаселено място, а именно: по път - автомагистрала (АМ) „Марица” (А 4), при км. 89+476, на територията на кметство Момково, община Свиленград, област Хасково, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 2038 (част (елемент) от т.нар ТОЛ система, която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни), е регистрирано и заснето в посока Р.Турция в лентата за принудително спиране пътно превозно средство (ППС) – движение на лек автомобил марка „Фолксваген Шаран”, с държавен регистрационен № •••••••••••••••••••••••, собственост на жалбоподателя,като автомобилът бил управляван от жалбоподателя (видно от Декларация за преодставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДВП и Обяснение от 06.11.2025г.). След обработване на информацията от заснемането, от А генция „Пътна инфраструктура” (АПИ) са изготвени снимки и са изпратени на ОДМВР - Хасково. Н а 06.11.2025г жалбоподателят представил Декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която сочи, че на 23.08.2025 година е управлявал собствения си лек автомобил ,а от личните му обяснения приложени по АНПр се установява,че признава,че той е управлява личния се автомобил на процесната дата, но тъй като колата започнала да загрява /температурата на водата/ се наложило да спре и да долее охладителна течност,което довело до преустрояването му и спиране в аварийната лента .Било му известно,че движението в аварийната лента било забранено. На посочената дата - 06.11.2025 година, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят И. Г. А.– пол.инспектор в Сектор „Пътна полиция” към Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставил против жалбоподателя ,но в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия AД и с бланков № 352040 и в присъствието на св. К. Я. З.. В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с д в и ж е н и е (управление) по автомагистрала в лентата за принудително спиране (аварийната лента), както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, която вписва за нарушена. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е. АУАН е връчен на жалбоподателя, който е вписал възражения срещу така съставения срещу него АУАН,като вписал,че не е съгласен с отразеното в него,тъй като бил принуден да спре тъй като имал технически проблеми. Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено Възражение. Сезиран с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи” в Сектор „Пътна полиция” към Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – Хасково, е издал процесното НП. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 58, т. 3 от ЗДвП и наложил на жалбоподателя административно наказание „ГЛОБА” в размер на 511.29 евро (1 000 лв.) и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 3 месеца, както и са отнети 10 контролни точки. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 26.01.2026 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Материалната компетентност на актосъставителя да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приет ите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР и длъжностна характеристика. НП е съставено на основание снимков материал – налични са записи от системата и по-точно три снимки, на които е видно процесното ППС. От същите се установява, че е заснето ППС – л е к автомобил с държавен регистрационен № РВ4703КР . От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане, идентични с датата и часа на нарушението . Приложена е и Справка картон на водача, справка за собствеността на процесното МПС. Свидетелите И. Г. А. и К. Я. З., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН/ що се отнася до актосъставителя /. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на АНО, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелствата изложени в НП и АУАН . Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. Материалната компетентност на издателя на НП – Началник Група в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Хасково, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия. При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи: Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН. На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с вх.№ 2603 от 26.03.2026 година на АНО/стр.32 от делото/, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Към момента на деянието, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая на жалбоподателя е съставен АУАН, при което той е възразил,като е изложил доводи в тази насока , а именно че не е карал в аварийната лента на процесната дата и час,а поради технически проблем/загряване на температурата на автомобила/ се е наложило да отбие и спре в аварийната лента за да долее охлаждаща течност и тъй като в случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че АНО няма задължението да представя и наличния снимков материал на нарушителя, който се прилага към Административнонаказателната преписка (АНП), но същият е бил представен още при съставянето на АУАН. Съгласно чл. 58, т. 3 от ЗДвП (в редакцията на разпоредбата, действаща към датата на деянието), при управление на МПС по АМ на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на ППС, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в ПС,поради което възражението направено в жалбата относно неправилна квалификация не се споделя от съда,тъй като цитираните от него разпоредби касаят настъпилите в последствие законодателни промени с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г .,а деянието за което е санкциониран е за извършено нарушение на 23.08.2025г. В цитираната норма на чл. 58, т. 3 от ЗДвП законодателят е предвидил изключения от въведената обща забрана, а именно: при повреда на ППС, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в ПС. При наличието на което и да е от тези обстоятелства, административнонаказателна отговорност на водача на ППС за движение в лентата за принудително спиране на АМ не може да бъде търсена. Изложеното налага извод, че при ангажиране на административна отговорност на водач на МПС за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП следва да бъде установено, че не е налице което и да е от тези изрично предвидени от законодателя изключения. При така възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка, Съдът намира за доказано, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал л е к автомобил марка „Фолксваген Шаран”, с държавен регистрационен № РВ 4703 КР, негова собственост в лентата за принудително спиране на автомагистрала (АМ) „Марица” (А 4), при км. 89+476, на територията на кметство Момково, община Свиленград, област Хасково. Това безспорно установено поведение на наказаното лице не е достатъчно обаче, за да се приеме, че със същото се осъществява състава на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, доколкото по делото се установи, че същият е навлезнал в лентата за принудително спиране,тъй като управляваното от него МПС е започнало да загрява /повреда на МПС –едно от изключенията предвидени в чл.58,т.3 от ЗДвП/ и същият е спрял за да долее охладителна течност. При това положение не може да се приеме,че същият е осъществил посочения адм.състав на нарушение,тъй като още преди съставянето на АУАН, жалбоподателя е изложил причините за това,както устно пред актосъставителя,така и писмено е дал обяснения в тази насока. Ето защо настоящият Състав намира, че деянието, осъществено от жалбоподателя, е несъставомерно по чл. 58, т. 3 от ЗДвП от обективна страна доколкото е налоце едно от предвидените в закона изключения за ненаказуемост, поради което и атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и на това самостоятелно основание. На обсъждане обаче,освен обективните признаци на нарушения адм.състав подлежи и субективният елемент от състава на нарушението. От субективна страна следва деянието да е извършено виновно. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За да е налице административно нарушение е необходимо неговото съдържание да обхваща, както елементите, които се отнасят до обективната му страна, така и онези, които засягат субективната страна на извършеното деяние. Липсата на който и да е от елементите, влизащи в състава на административното нарушение независимо от това дали е свързано с обективната или субективната страна води след себе си като последица невъзможността да се търси административнонаказателна отговорност. При провеждане на административнонаказателното производство АНО е задължен да изясни фактите и обстоятелствата по случая и въз основа на тях да направи обосновани изводи - налице ли е осъществен състав на нарушение или не, кой е деецът, както и дали деянието е осъществено от субективна страна. Чл. 7 от ЗАНН уточнява кога деянието се счита за извършено виновно, а именно: когато е умишлено или непредпазливо. ЗАНН уточнява, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон (ЗАНН) не се предвижда друго. В НК - чл. 11, ал. 2 и ал. 3 са уредени формите на вината. Съгласно ал. 2 на чл. 11 от НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици; а съгласно ал. 3 на посочената разпоредба, деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Няма спор, ЗАНН допуска санкциониране и на непредпазливи деяния, когато осъществяват състав на административно нарушение – чл. 7, ал. 2 от ЗАНН. В съответствие с принципите на ЗАНН, няма законова норма която да освобождава АНО от задължението да установи по категоричен и безспорен начин наличието на признаците от административнонаказателния състав на нарушението, както от обективна, така и от субективна страна. В административнонаказателното производство тежестта на доказване е на наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както извършването на административно нарушение, така и вината на нарушителя, което в случая не е сторено. В частност, за състава на вмененото нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, С ъ д ъ т намира, че не е доказан и субективен признак от състава. Бездействието, при наличие на задължение за активно поведение, ще е виновно тогава когато в съзнанието на дееца съществуват формирани конкретни представи за всички обективни свойства и характеристики на извършваното деяние, за неговия обещественоопасен характер и общественоопасните му последици, които и да са били предвиждани и целено настъпването им. В случая, обаче жалбоподателя е имал технически проблем с управляваното от него МПС/приравняващо се на повреда/, които обстоятелства не се оспориха от страна на АНО. Макар че обясненията имат защитна функция, в конкретния случай същите са годно доказателствено средство, предвид тяхната преценка в съвкупност с останалите доказателства, а именно: че актосъставителя пред настоящият съдебен състав свидетелства, че жалбоподателят пред него е заявил, горепосочените обяснения от него,а и се ангажираха писмени доказателства в тази насока. Не е налице и форма на вина непредпазливост, тъй като нарушителят нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, нито е могъл да ги предвиди, тъй като целта му е била да отстрани настъпилата техническа повреда на управляваното от него МПС. Т.е. на плоскостта на конкретния казус не може да се приеме за доказан а вината при извършване на нарушението, а оттам и неговата съставомерност . Следователно и изводът на АНО за наличие на виновно поведение няма как и не се споделя за правилен от Съда; респ. и НП се явява неправилно издадено, в нарушение на закона и при неправилното му приложение, съответно и неправилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. По разноските: По делото не се претендират разноски,поради което съдът не дължи произнасяне в тази част. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав