Решение № 426 от 7.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2883/2026 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда от 02.12.2025 г., постановена по НОХД № 13616/2025 г., по описа на СРС, НО, 129 с-в, съдът е признал подсъдимия М. М. Г. (със снета по делото самоличност) за виновен в това, че за периода от месец април 2021 г. до месец август 2024 г. включително, в гр. София, бул. „••••••••, след като е бил осъден с: Определение от 19.04.2011 г. на CPC, III ГО, 84 с-в, по гр.д. № 1712/2011 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 27.04.2011 г., с което е одобрена спогодба, да издържа свой низходящ - сина си К. М. Г., роден на •••••••• г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 120,00 лева, чрез неговата майка и законен представител Т.С.У. - Г.а, ЕГН: ••••••••••, което Определение е изменено с Решение № 20055645 от 01.03.2021 г. на CPC, III ГО, 91 с-в, по гр.д. № 45640/2020 г., с което размерът на определената издръжка е завишен на 162,50 лева, влязло в законна сила в частта за присъдената издръжка от 162,50 лева на 09.04.2022 г., което Решение е отменено за разликата над 162,50 лева до 220 лева с Решение № 3488 от 29.11.2022 г. на СГС, ГО, III въззивен брачен състав, по в.гр.д. № 1313/2022 г., влязло в законна сила на 29.11.2022 г., с което размерът на определената издръжка е завишен на 220 лева, както и с Определение от 22.05.2024 г. на CPC, III ГО, 92 с-в, по гр.д. № 3833/2024 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 22.05.2025 г., с което е одобрена спогодба, да издържа свой низходящ - сина си К. М. Г., роден на •••••••• г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лева, чрез неговата майка и законен представител Т.С.У.- Г.а, ЕГН: ••••••••••, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 2 пълни месечни вноски и 22 непълни месечни вноски, като следва: за периода от месец април 2021 г. до месец април 2022 г. включително 13 непълни месечни вноски, всяка в размер на 42,50 лева и в общ размер на 552,50 лева; за периода от месец ноември 2022 г. до месец март 2023 г. включително 5 непълни месечни вноски, всяка в размер на 57,50 лева и в общ размер на 287,50 лева; за периода от месец октомври 2023 г. до месец ноември 2023 г. включително 2 пълни месечни вноски, всяка в размер на 220 лева и общ размер на 440 лева; за периода от месец май 2024 г. до месец август 2024 г. включително 4 непълни месечни вноски, всяка в размер на 30 лева и в общ размер на 120 лева; като общият размер на дължимата издръжка за посочения период възлиза на 1400 лева, и деянието е извършено повторно, след като М. Г. е бил осъден с Определение от 01.11.2022 г. на СРС, НО, 18 с-в по НОХД № 1959/2021 г., влязло в законна сила на същата дата, за извършено престъпление по чл. 183, ал.4 вр. чл. 28, ал.1 от НК, с което му е наложено наказание „Пробация“ - престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 НК, са му наложени наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, за срок от 18 месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 18 месеца; както и „обществено порицание”, което да се изпълни чрез залепване на присъдата на Информационното табло в сградата на Общината по местоживеене на подсъдимия - Община Видин, за срок от 30 дни. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият М. Г. е осъден да заплати сторените в хода на ДП разноски в размер на сумата от 825.98 лв. по сметка на СДВР. Срещу така постановената присъда в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпила въззивна жалба, ведно с допълнение към нея (и двете наименовани частна жалба), подадени от частния обвинител К. М. Г., чрез упълномощения му повереник адв. В.. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваната присъда, за постановяването й в нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно размера на дължимата издръжка за инкриминирания период, в която връзка се твърди, че направеното от подсъдимия признание на фактите не се подкрепя от събраните в хода на ДП доказателства. Изтъква се противоречие в изводите на вещите лица по назначените в хода на ДП съдебно-икономически експертизи, като се сочи, че неправилно контролираният съд е кредитирал последната такава, в която е посочен дължим размер на издръжката от 1400 лв. Според повереника на частния обвинител действителният размер на неизплатените суми възлиза на 3845,80 лв. – след приспадане на заплатените от подсъдимия в хода на производството пред СРС суми в размер на 1400 лв. Излагат се аргументи за явна несправедливост на определените от първоинстанционния съд вид и размер на наказанията, наложени на подсъдимия с атакуваната присъда. В тази връзка частното обвинение счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, търпимо ефективно, като се акцентира на обремененото му съдебно минало и фактът, че наложените му предходни наказания пробация очевидно не са изиграли превъзпитателно въздействие върху поведението му. Отправя се искане атакуваната присъда да бъде отменена, а делото – да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. В срочно постъпил отговор подсъдимият М. Г. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Намира постановената от СРС присъда за правилна, а наложеното с нея наказание за справедливо, поради което отправя искане същата да бъде потвърдена. В разпоредително заседание от 28.04.2026г. въззивният съд е преценил, че за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото не се налага събиране на доказателства във въззивното производство. В открито съдебно заседание от 20.05.2025 г. като писмени доказателства по делото въззивният съд е приел представените от повереника на частния обвинител уверение от 15.05.2026 г. от Университет за национално и световно стопанство за студентския статус на частния обвинител К. Г.; доказателства за заплатена семестриална такса, както и справка от НАП за актуален трудов статус на подсъдимия Г.. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният повереник на частния обвинител – адв. В. поддържа изложените във въззивната жалба и допълнението към нея аргументи за неправилност на атакуваната присъда. Излага подробни аргументи за некредитируемост на назначените в хода на ДП съдебно-икономически експертизи, като се сочи, че същите не отразяват действителния размер на издръжката, дължима от подсъдимия за инкриминирания период. Частното обвинение акцентира и върху явната несправедливост на наложените на подсъдимия наказания, като счита, че със същите не биха се постигнали целите на генералната и личната превенция, особено съобразявайки демонстрираното от подсъдимия трайно поведение по неплащане на издръжка. Моли присъдата да бъде отменена, а делото – да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. Частният обвинител К. М. Г., редовно призован за съдебното заседание се явява лично, като се присъединява към аргументите, изложени от неговия повереник. Представителят на Софийска градска прокуратура поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда, поради което и моли същата да бъде потвърдена. Служебния защитник на подсъдимия – адв. Д., в открито съдебно заседание излага съображения за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли същият да бъде потвърден. Подсъдимият М. М. Г., редовно уведомен за съдебното заседание, се явява лично. Поддържа подадения лично от него отговор на въззивната жалба и становището на служебния му защитник, а в предоставеното му право на последна дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени във въззивната жалба, и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение поради следните съображения: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните: Съдебното производство пред районния съд се е развило и приключило по реда на предвидената в глава ХХVІІ от НПК диференцирана процедура и при условията на чл.371,т.2 НПК, като подсъдимият Г. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на внесения от СРП обвинителен акт и се е съгласил да не бъдат събирани доказателства за тези факти. След като е констатирал, че събраните на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия и в съответствие с разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, районният съд е обявил, че при постановяване на присъдата си ще ползва признанията на подсъдимия Г. и няма да събира доказателства за фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Законосъобразно, предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, първоинстанционният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е възприел изцяло описаната там фактическа обстановка и е я пресъздал в изготвените към присъдата си мотиви. Настоящият въззивен съдебен състав се солидаризира с възприетото от контролираната инстанция становище, че фактите, посочени в обвинителния акт и признати от подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемането им в цялост така както са отразени в обвинителния акт. От последния се извежда следната фактическа обстановка: Подсъдимият М. М. Г., ЕГН: ••••••••••, е роден на •••••••• г. в гр. Видин, български гражданин, осъждан, женен, със средно специално образование, с адрес на местоживеене: гр. Видин, ж.к. „••••••••. С протоколно определение от 01.11.2022 г. на СРС, НО, 18 с-в по НОХД № 1959/2021 г., влязло в законна сила на същата дата, е одобрено споразумение по чл. 384, ал. 1 от НПК, с което М. Г. се е признал за виновен в извършено от него престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. чл. 28, ал. 1 от НК и се е съгласил да му бъде наложено наказание „Пробация“ на основание чл. 42а, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 и т.2 от НК за срок от 8 месеца. На 24.06.2006 г. подсъдимият М. Г. и Т.С.У. - Г.а сключили граждански брак. По време на брака им - на •••••••• г., се родил синът им - К. М. Г., който навършил пълнолетие на 07.12.2024 г. С Определение от 19.04.2011 г. на CPC, III ГО, 84 с-в, по гр.д. № 1712/2011 г., влязло в законна сила на 27.04.2011 г., била одобрена спогодба между подсъдимия М. Г. и Т.С.У. – Г.а, съгласно която упражняването на родителските права над роденото по време на брака им дете се предоставяли на майката - Т.С.У. - Г.а, а подсъдимият Г. е бил осъден да издържа своя низходящ - сина си К. М. Г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 120,00 лева, чрез неговата майка и законен представител Т.С.У.- Г.а. През 2020 г. свидетелят У. - Г.а, в качеството на майка и законен представител на сина си К. М. Г., подала искова молба за увеличение размера на определената с горепосоченото определение месечна издръжка до размера на сумата от 250 лв. В тази връзка с Решение №20055645 от 01.03.2021 г. на СРС,III ГО, 91 с-в, по гр.д. №45640/2020 г. размерът на определената издръжка бил завишен до сумата от 162,50 лева, а за горницата до претендирания размер от 250 лева - бил отхвърлен. Решението влязло в законна сила в частта за присъдената издръжка от 162,50 лева на 09.04.2022 г. Горепосоченото решение било обжалвано от свидетеля У. – Г.а, като по депозираната жалба било образувано в.гр.д. № 1313/2022 г. по описа на СГС, ГО. С Решение № 3488 от 29.11.2022 г. на СГС, ГО, III -ти въззивен брачен с-в, постановено по делото и влязло в законна сила на 29.11.2022 г., размерът на определената издръжка бил завишен до 220 лева, като първоинстанционното решение било отменено в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 162,50 лв. до 220 лева. Решението било окончателно и не подлежало на касационно обжалване. С Определение от 22.05.2024 г. на CPC, III ГО, 92 с-в, по гр.д. № 3833/2024 г., влязло в законна сила на 22.05.2025 г., била одобрена спогодба, постигната между подсъдимия М. Г. и свидетеля Т.С.У. — Г.а, съгласно която обвиняемият Г. бил осъден да издържа своя низходящ - сина си К. М. Г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лева, чрез неговата майка и законен представител Т.С.У.-Г.а. Въпреки, че бил осъден с влязъл в сила съдебен акт да издържа своя низходящ, подсъдимият Г. не изпълнявал задължението си по заплащане на дължимата от него издръжка редовно и в пълен размер, както и не полагал грижи за сина си. Поради тази причина, по молба на свидетеля Т.С.У. - Г.а, в качеството на законен представител на сина си, през 2012 г. било образувано изпълнително дело при ДСИ при PC - Кула с № 11/2012 г. В хода на изпълнителното производство бил наложен запор на трудовото възнаграждение на подсъдимия Г., получавано от работодателя му – „Свинекомплекс Дунавци“ ЕООД. От трудовото възнаграждение на подсъдимия били удържани суми в различен размер, които били превеждани на взискателя. Въпреки, че не били налице основания за изменение или прекратяване на издръжката, подсъдимият продължавал да не изплаща редовно и в пълен размер същата. Така броят на неизплатените от негова страна вноски бил следният: 2 пълни месечни вноски и 22 непълни месечни вноски, като следва: за периода от месец април 2021 г. до месец април 2022 г. включително 13 непълни месечни вноски, всяка в размер на 42,50 лева и в общ размер на 552,50 лева; за периода от месец ноември 2022 г. до месец март 2023 г. включително 5 непълни месечни вноски, всяка в размер на 57,50 лева и в общ размер на 287,50 лева; за периода от месец октомври 2023 г. до месец ноември 2023 г. включително 2 пълни месечни вноски, всяка в размер на 220 лева и общ размер на 440 лева; за периода от месец май 2024 г. до месец август 2024 г. включително 4 непълни месечни вноски, всяка в размер на 30 лева и в общ размер на 120 лева, като общият размер на дължимата издръжка за посочения период възлизал на 1400 лева. На 28.10.2025 г., подсъдимият Г. е заплатил сумата от 1400,00 лева по Изипей на името на свидетелката Т.С.У. - Г.а, в качеството й на законен представител на сина си, видно от разписка №0100027327775989 от 28.10.2025 г. /л.23 от делото на СРС/, с посочено основание за плащане: издръжка – К. Г. по ДП №1711 от 23 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №39380 от 23 г., по описа на СРП. Установената от първостепенния съд фактология е била изведена въз основа направеното от подсъдимия Г. самопризнание, което се подкрепя от доказателствата и доказателствените средства, събрани в досъдебната фаза и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, показанията на свидетелите, писмените доказателства и заключенията на вещите лица, както следва: показанията на свидетелите Т.С.У. – Г.а и К. М. Г.; документи от НАП, НОИ и Агенция по вписванията, Агенция по заетостта, ОПП-СДВР; копия на Решение от 01.03.2021 г., постановено по гр.д. №45640/20 г. по описа на СРС, съобщения и разписки за връчването му; Решение №3488/29.11.2022 г., постановено по в.гр.д. №1313/2022 г. по описа на СГС; Удостоверение за сключен граждански брак от 24.06.2006 г. между М. Г. и Т.С.У.; Удостоверение за раждане на К. М. Г.; изпълнителен лист от 10.01.2022 г., издаден по гр.д. №45640/20 г. на СРС; изпълнителен лист от 17.01.2023 г., издаден по гр.д. №45640/20 г. на СРС и в.гр.д. №1313/2022 г. по описа на СГС; обвинителен акт и протокол от с.з., в което е одобрено споразумение по друго наказателно производство по отношение на подсъдимия М. Г.; Удостоверение, издадено от ДСИ към РС-Кула; отговор от управителя на „Свинекомплекс Дунавци“ ЕООД за извършени удръжки от заплатата на подсъдимия Г. въз основа на наложения запор по изп.д.№20121330400011 по описа на ДСИ при РС-Кула; удостоверение по изп.д.№20121330400011; протокол от с.з., проведено по НОХД №786/2014 г. по описа на СРС и присъда, постановена по същото дело на 03.02.2015 г.; присъда и мотиви, постановени по НОХД №13785/2017 г. по описа на СРС; Решение от 22.10.2018 г., постановено по ВНОХД №3135/2018 г. по описа на СГС; споразумение, одобрено по НОХД №1959/2021 г. по описа на СРС; протокол от проведено с.з. на 19.04.2011 по гр.д. №1712/2011 г. по описа на СРС за одобрена спогодба между страните; определение от 24.03.2011 и протоколно определение от 19.04.2011 г., постановени по гр.д. №1712/2011 г. по описа на СРС; справка от ДСИ при РС-Кула по изп.д. №11/2012 г., ведно с преписи от материали, съдържащи се в изпълнителното дело; справка за съдимост на подсъдимия М. Г.; Уверение № 256/07.10.2025 г., издадено от УНСС; разписка № 0100027327775989/28.10.2025 г.; заключенията на съдебно-икономическа, допълнителни съдебноикономическа и втора допълнителна съдебно-икономическа експертиза. Приетите пред въззивната инстанция писмени доказателства, посочени погоре и касаещи студентския статус на частния обвинител, както и трудовия статус на подсъдимия, не променят по същество възприетата от контролирания съд фактическа обстановка. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, след цялостен, задълбочен и всестранен анализ на събраните доказателства, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния съд. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната и правната логика, като не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, тъй като са обсъдени всички доказателства, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, поради което и неоснователни се явяват изложените от частното обвинение оплаквания в тази насока. Вследствие на това правилно районният съд е достигнал до извод, че самопризнанието на подсъдимия относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от събраните по делото доказателства. Когато и доколкото се изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /така Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Поради изложеното, настоящият въззивен съдебен състав не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а следва да отговори изчерпателно на възраженията на частното обвинение. По делото липсва спор относно това, че подсъдимият Г. и свидетелката Т.С.У. – Г.а са родители на К. М. Г. – конституиран като частен обвинител в настоящото производство. На практика безспорно се явява и обстоятелството, че подсъдимият Г. е бил осъден да заплаща месечна издръжка на сина си К. чрез неговата майка и законен представител, като видно от приетите по делото съдебни актове, размерът на издръжката е варирал във времето – от 120,00 лв. до 250,00 лв. месечно. Не се откриват противоречия и досежно обстоятелствата, свързани с образуваното изпълнително производство и удържаните суми от трудовото възнаграждение на подсъдимия за заплащане на дължимата от него издръжка. За тези обстоятелства както гласните, така и писмените доказателства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което не се налага подробното им обсъждане. Основните аргументи в депозираната въззивна жалба, както и в допълнението към нея, се свеждат до твърдения за неправилност на атакуваната присъда поради постановяването й в нарушение на материалния и процесуалния закон и по-конкретно за недостатъчно задълбочен доказателствен анализ от страна на първия съд, касателно заключенията на съдебно-икономическите експертизи. Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни по следните съображения: Задължението за издръжка по смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК, а оттам и отговорността за неизпълнението му, възниква от датата на влизане в сила на решението на гражданския съд. В този смисъл правилно и законосъобразно се явява посоченото от контролирания съд, че подсъдимият не може да бъде държан наказателно отговорен за неплащане на задълженията за издръжка, възникнали преди влизане в сила на съдебното решение, като за тях той носи само гражданска отговорност. В тази насока е и съдебната практика - така Решение № 484/1980 г. на ВС, І Н. О., съгласно което „за да се държи наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 от НК за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава.“ Предвид изложеното обосновано първоинстанционният съд е кредитирал с доверие заключението на втората допълнителна съдебноикономическа експертиза и е поставил същата в основата на фактическите си изводи. Неоснователни се явяват доводите на частното обвинение за повърхностно интерпретиране от страна на съда на съдебно-икономическите експертизи. Видно от мотивите към атакуваната присъда, първоинстанционният съд е анализирал с необходимата критичност и пълнота и трите експертни заключения, като са констатирани наличните в тях разминавания относно дължимите суми за издръжка. Същите съдът е приел за несъществени, като са изложени и допълнителни аргументи, че те не са от естество да опорочат становищата на експертите до степен да ги лишат от доказателствената им стойност. Настоящият въззивен съдебен състав се солидаризира с изводите на първостепения съд за кредитируемост на заключенията на съдебно-икономическите експертизи, изготвени в хода на ДП, като същите се явяват относими към предмета на доказване в настоящото производство. Тук е мястото да се посочи, че въззивният съд, подобно на първоинстанционния, няма основание да не кредитира като обективно и компетентно изготвено, и заключението на допълнителната съдебноикономическа експертиза (л.235-236 от ДП), като се отчете, че при изготвянето му вещото лице се е съобразило с изрично дадените от наблюдаващия прокурор указания, а именно, че определянето на дължимия размер издръжка следва да бъде съотнесено към датата на влизане в сила на съответния съдебен акт, който я определя, а не предхождащ него момент. В тази връзка първоинстанционният съд е дал мотивиран отговор на възраженията на частното обвинение досежно размера на дължимата от подсъдимия издръжка за инкриминирания период, който въззивният съд напълно споделя доколкото се основава на правилен прочит на материалния закон и намира подкрепа в горепосочената трайна съдебна практика, поради което и намира за ненужно да го преповтаря. От събраните в хода на досъдебното производство доказателствени източници, приобщени по съответния процесуален ред, както и от приетите на основание чл.372,ал.4 НПК самопризнания на подсъдимия Г., районният съд правилно е приел, че на посочените в обвинителния акт период и място подсъдимият М. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата, да е дължима по силата на влязло в сила решение на гражданския съд, да не е платена за период не по-малък от два месеца, а от субективна страна - това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото го лице. Престъплението по чл. 183 НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние, във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено при хипотезите, посочени в Семейния кодекс. Пряко изводими от доказателствената съвкупност са изводите на първоинстанционния съд, че в периода от месец април 2021 г. до месец август 2024 г., след като подсъдимият е бил осъден с Определение от 19.04.2011 г. на CPC, III ГО, 84 с-в, по гр.д. № 1712/2011 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 27.04.2011 г., с което е одобрена спогодба, да издържа свой низходящ - сина си К. М. Г., роден на •••••••• г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 120,00 лева, чрез неговата майка и законен представител Т.С.У. - Г.а, което Определение е изменено с Решение № 20055645 от 01.03.2021 г. на CPC, III ГО, 91 с-в, по гр.д. № 45640/2020 г., с което размерът на определената издръжка е завишен на 162,50 лева, влязло в законна сила в частта за присъдената издръжка от 162,50 лева на 09.04.2022 г., което Решение е отменено за разликата над 162,50 лева до 220 лева с Решение № 3488 от 29.11.2022 г. на СГС, ГО, III въззивен брачен състав, по в.гр.д. № 1313/2022 г., влязло в законна сила на 29.11.2022 г., с което размерът на определената издръжка е завишен на 220 лева, както и с Определение от 22.05.2024 г. на CPC, III ГО, 92 с-в, по гр.д. № 3833/2024 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 22.05.2025 г., с което е одобрена спогодба, да издържа свой низходящ - сина си К. М. Г., роден на •••••••• г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лева, чрез неговата майка и законен представител Т.С.У.- Г.а, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 2 пълни месечни вноски и 22 непълни месечни вноски, като общият размер на дължимата издръжка за посочения период възлиза на 1400 лева, и деянието е извършено повторно, след като М. Г. е бил осъден с Определение от 01.11.2022 г. на СРС, НО, 18 с-в по НОХД № 1959/2021 г., влязло в законна сила на същата дата, за извършено престъпление по чл. 183, ал.4 вр. чл. 28, ал.1 от НК, с което му е наложено наказание „Пробация“. С горепосоченото бездействие подсъдимият Г. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. чл. 28, ал. 1 НК. Вярно и точно районният съд е установил и прецизирал и субективната страна на извършеното от подсъдимия престъпление, като извършено съзнателно, виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимото лице е съзнавало обществената опасност на извършеното деяние, изразяваща се в нарушаване на правото на издръжка и поставяне в риск на титуляра на издръжката, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици, изразяващи се в неосигуряване на издръжка и е целял настъпването им, като неминуемо необходима последица от деянието му. Настоящият въззивен съдебен състав намира за адекватни наложените на подсъдимия наказания и не споделя възражението на частното обвинение за тяхната явна несправедливост по следните съображения: При индивидуализацията на наказанието районният съд правилно е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства обремененото съдебно минало на подсъдимия (извън осъждането, обосноваващо квалификация на деянието по чл. 183, ал. 4 НК) и дългия период на осъществяване на състава на престъплението, а смекчаващи отговорността такива - че се касае за незаплатени само две пълни месечни вноски, а останалите 22 месечни вноски са били частично заплатени, както и извършеното заплащане на дължимата сума за издръжка, посочена в обвинителния акт, преди приключване на производството пред СРС. Въззивният съд намира за адекватни наложените на подсъдимия наказания, а именно - „пробация“, включваща двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, за срок от 18 месеца, както и „обществено порицание”, което да се изпълни чрез залепване на постановената по делото присъда на Информационното табло в сградата на Общината по местоживеене на подсъдимия, а именно Община Видин, за срок от 30 дни. Същите, и по преценка на настоящия състав, се явяват съобразени със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и с целите на генералната и личната превенция, предвидени в чл. 36 НК. Напълно законосъобразно се явява и посоченото от контролирания съд, че горепосочените наказания са в интерес и на частния обвинител, явяващ се титуляр на правото на издръжка. В действителност се установява, че подсъдимият демонстрира с поведението си трайно нежелание да издържа своя низходящ, което и според въззивния съд се явява се морално укоримо, освен консумиращо състава по чл. 183, ал. 4 НК. Въпреки това обаче направеното от частното обвинение искане за налагане на наказание лишаване от свобода, търпимо ефективно, се явява неоснователно. Същото не би допринесло в никаква степен за изпълнение на вмененото на подсъдимия Г. задължение да издържа неговия низходящ. Дори напротив, налагането на подсъдимия на наказание лишаване от свобода на практика би лишило същия от реалната възможност да реализира доходи, а оттам и да заплаща издръжка в полза на частния тъжител. Правилно в тежест на подсъдимия Г. са възложени сторените в досъдебната и съдебна фаза разноски по реда на чл. 189, ал. 3 НПК. При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира допуснати от първия съд нарушения на материалния закон и процесуалните правила, които да водят до наличието на основания за нейната отмяна или изменение, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло. Водим от горното и на основание чл. 334‚ т. 6 НПК, вр. чл. 338 НПК , СЪДЪТ