Решение № 1256 от 25.5.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 6914/2025 г.

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Р. А. Ф., ЕГН: ••••••••••, чрез адв. Г. С., със съдебен адрес: гр. Б., •••, срещу Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък“ ЕАД, ЕИК: 203831564, със седалище и адрес на управление гр. с., •••, представлявано от П. И. Д., с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 26 873,06 евро, представляващо обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода 28.06.2024г. - 30.09.2024г.; сумата от 17 049,90 евро, обезщетение изразяващо се в разликата между заплатата на ищеца при работодателя ответник и заплатата му на новата му работа в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД до изтичането на законовия 6-месечен срок от уволнението му, дължими за периода 01.10.2024г. - 28.12.2024г.; сумата от 15 000 лева, част от вземане в общ размер от 35 500 лева, представляващо обезщетение за неизползван отпуск за периода 01.01.2023г. – 30.10.2025г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба, до окончателното им изплащане. Претендират се направените съдебноделоводни разноски. Ангажирани са доказателства. Твърди се в исковата молба, че с трудов договор от 20.12.2021г. ищецът е назначен на работа при ответника на длъжност „•••“, с месторабота Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ ЕАД - гр. Б. В трудовия договор страните са уговорили, че размерът на основното трудово възнаграждение на служителя е в размер на 5000лв. Уговорено е още, че на служителя се дължи допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка прослужена година, над една година трудов стаж. Страните са уговорили, че след всички дължими данъци и осигуровки по чл.1, ал.2 от договора, служителят ще получава нетно месечно възнаграждение в размер на 15 000лв., платими до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. На следващо място се твърди, че на 27.03.2023г., трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, като последният е дисциплинарно уволнен със Заповед №•••/••.••.••••г., на изпълнителния директор на ответното дружество. Сочи се, че Заповедта и уволнението били оспорени от ищеца, в резултат на което, с влязло в сила Решение № •••/••.••.••••г., постановено по гр.д. №••••/••••г. по описа на БРС, съдът е признал уволнението му за незаконно и е възстановил ищеца на заеманата от него длъжност. Излага се, че на 27.06.2024г., трудовото правоотношение на ищеца е повторно прекратено след възстановяването му на работа от съда, но с влязло в сила Решение №••••/••.••.••••г., постановено по гр.д. №••••/••••г. по описа на БРС, съдът е признал уволнението му за незаконно и е възстановил ищеца на заеманата от него длъжност. Трудовото правоотношение между страните било окончателно прекратено на 30.10.2025г. Твърди се, че на 01.10.2024г., ищецът е сключил нов трудов договор с УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД с основно трудово възнаграждение в размер на 2200 лв., като са предвидени и допълнителни възнаграждения, както следва: за придобит трудов стаж и професионален опит - 0,6% за всяка година трудов стаж - 28г., 01 м. и 15 дни - в общ размер на 369,60 лв.; 50% избори; 15% от личните приходи по клинични пътеки, но не по – малко от 3000 лв. Излагат се твърдения, че за периода до 28.12.2024г. ищецът е получил за заплати нетна сума в размер на 17 011,80 лв. по месеци както следва: за м. октомври 2024г. – 2815,87 лв., за м. ноември 2024г. – 7518,82 лв., за м. декември 2024г. - 3595,72 лв. С оглед признаването на уволнението за незаконно, ищецът заявява правен интерес от претендиране на обезщетение по чл. 225, ал. 1 Кодекса на труда за оставането му без работа за периода 28.06.2024 - 30.09.2024 г.,което, според него, възлиза приблизително в брутен размер на 46 500 лв. Сочи се, че за месеците от началото на новата си работа при УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД до предявяване на иска, ищецът е получил трудово възнаграждение в по-нисък размер от това, което би получил на предходната си работа, поради което претендира разликата в заплатите след постъпването му на работа в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, до изтичането на законовия 6- месечен срок от уволнението му, което според него е в приблизителен размер от 29 569,59 лв. На последно място се излага, че ищецът не е използвал годишен отпуск в периода от 01.01.2023г. – 30.10.2025г. и същият не му е изплатен, поради което заявява правен интерес от претендиране на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда в размер на 15 000, предявен частично от общо дължимото в размер на 35 500 лв. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват по основание и по размер. На първо място се твърди, че ответникът е заплатил обезщетение на ищеца за оставане без работа в размер на 38 438,01 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума. Оспорват се твърденията на ищеца относно размера на получаваното от него възнаграждение в УМБАЛ „Дева Мария“ и се излага, че в исковата молба са посочени нетните възнаграждения, които са по – ниски от брутните такива. Излага се, че обезщетението по чл. 225 КТ следва да се изчислява на база брутното възнаграждения на ищеца, което съгласно трудовия договор е в размер на 5000 лева, без да се вземат предвид допълнителните възнаграждения. На следващо място се оспорва претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ като се излага, че обезщетението следва да се изчисли след като се приспаднат получените от НОИ обезщетения за безработица за шест месеца. Оспорва се и иска по чл. 224, ал. 1 от КТ с твърдението, че съгласно решение на СЕС работникът не може да претендира обезщетение за неизползван отпуск, ако от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа е работил на друго място. Посочва се, че с прекратяването на договора ответникът е изплатил на ищеца неизползвания отпуск. В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител поддържа исковете. Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва исковете и молят за тяхното отхвърляне в цялост. Така предявените три обективно кумулативно съединени искове са с правна квалификация чл.225, ал. 1 КТ, чл.225, ал. 2 КТ и чл.224, ал. 1 КТ като същите са допустими. В съдебно заседание ищецът е увеличил размера на предявената част от исковете по чл. 225, ал. 1 КТ и чл.225, ал. 2 КТ до пълния размер на твърдяното вземане, като съдът с определение е допуснал изменението на исковете. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Не е спорно, а и се установява от представеният Трудов договор от 20.12.2021г., че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „•••“ с месторабота „Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ ЕАД - гр.Б. В чл.1, ал.2, б. „а“ от трудовия договор е записано, че размерът на основното трудово възнаграждение при изпълнение на задълженията на служителя е в размер на 5000лв., като в буква „б“ е записано, че на служителя се дължи допълнително възнаграждение в зависимост от посочените по-долу случаи. В чл.1, ал.3 от трудовия договор е записано, че на служителя се изчислява допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка прослужена година, над една година трудов стаж. В чл.1, ал.4 от трудовия договор е записано, че след всички дължими данъци и осигуровки по чл.1, ал.2, служителят ще получава нетно месечно възнаграждение в размер на 15 000лв., платими до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Видно от влязло в сила Решение № ••• от ••.••.••••г. по гр.д. № ••••/••••г. по описа на БРС, уволнението на ищецът наложено със заповед № •••/••.••.••••г. е признато за незаконно и е отменена заповедта, като ищецът е възстановен на заеманата от него длъжност - „•••“ с месторабота „Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ ЕАД - гр.Б. Видно от Заповед № ••• от ••.••.•••• г., изд. от проф. Т. В., в качеството му на пълномощник на изпълнителния директор на ответника е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 325, аал. 1, т. 2 КТ – поради неявяване в срок за заемане на длъжността. С Решение № •••• от ••.••.••••г. по гр.д. № ••••/••••г. по описа на БРС, е признато за незаконно уволнението на ищеца наложено със Заповед № ••• от ••.••.•••• г., като последната е отменена, а ищецът е възстановен на длъжността - „•••“ с месторабота „Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ ЕАД - гр.Б. Решението е потвърдено от въззивната инстанция. Видно от Предизвестие № ••••/••.••.••••г. и Заповед № ••••/••.••.••••г., на Изпълнителния директор на „МБАЛ Сърце и Мозък“ ЕАД), считано от 30.10.2025 г., окончателно е прекратен трудовия договор с Р. А. Ф. на основание чл. 325, ал. 1, т. 10 б КТ, като на същият е определено за изплащане обезщетение по чл. 220, ал. 1 Кодекса на труда в размер на 17 232,50 лв. Представени са Ведомости за начислени ваграждения в размер на 15 933 лв. на ищеца в ответното дружество за периода от 20.12.2021г. до 28.02.20 г. Видно от Трудов договор от ••.••.••••г. същият е сключен между ищецът и УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, като за положения труд по него за периода 01.10.2024г. – 3.2024г. са начислени възнаграждения за сумата от 13930,41 лв. От представените банковите извлечения на ОББ приложени към делото с титуляр Р. А. Ф. е видно, че на 25.11.2024 г. е изплатена заплата за м. октомври 2024 г. в размер на 2815,87 лв. /отговаря на нетна сума по фиш/, на 20.12.2024 г. има изплатена заплата за м. ноември 2024 г. в размер на 7518,82 лв./отговаря на нетна сума и по фиш/, заплата за м. декември 2024 г. е изплатена през м. януари за която сума няма разпечатка от банката. От приетото по делото заключение по назначената съдебноикономическа експертиза се установява брутното трудово възнаграждение на ищеца преди уволнението в размер на 17 232,50 лв. /8810,84 Евро/. Брутните трудови възнаграждения изплащани на Р. А. Ф. за периода 01.10.2024 г. до 28.12.2024 г. от УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, по месеци като следва: За м. октомври 2024 г. брутно трудово възнаграждение - 3628,80 лв. За м.ноември 2024 г. брутно трудово възнаграждение - 8871,00 лв. За м.декември от 01.12.2024 г. до 28.12.2024 г. брутно трудово възнаграждение за 17 р.дни - 4037,05 лв. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ изчислено за периода от 28.06.2024 г. до 30.09.2024 г., възлиза на 52 559,13 лв. /26873,06 Евро/. Обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ изчислено за периода от 01.10.2024 г. до 28.12.2024 г., възлиза на 33 346,70 лв./17 049,90 Евро/. Изготвени са два варианта на изчисление на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 вр. чл. 177 от КТ, като според първия вариант общо дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 вр. чл. 177 от КТ за периода 01.01.2023 г. до 30.10.2025 г. е на стойност 61175,71 лв./31 278,64 Евро/. Според втория вариант - периоди, в които ищеца е работил при друг работодател /УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД/ между датата на уволнението и датата на възстановяване му на работа и не може да претендира за обезщетение от първия си работодател за изплащане на отпуск: от 19.04.2023 г. до 07.06.2024 г. и от 01.10.2024 г. до 21.11.2025 г. и съответно периоди, в който ищеца не е работил при друг работодател и има право на обезщетение за платен отпуск в следствие на отмяна на уволнението му - от 28.03.2023 г. до 18.04.2023 г. /вкл./- полагащи се пропорционално за периода дни платен отпуск - 2 р.дни х 861,63 лв./ден = 1723,26 лв. - от 07.06.2024 г. до 30.09.2024 г./вкл./ - полагащи се пропорционално за периода дни платен отпуск - 8 р.дни х 861,63 лв.ден = 6893,04 лв. Общо дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 вр. чл. 177 от КТ за периода от 23.03.2023 г. до 18.04.2023 г. и за периода от 07.06.2024 г. до 30.09.2024 г. е на стойност 8616,30лв./4405,44 Евро/. Експертизата прави своя извод, че Допълнителните възнаграждения от една страна са по преценка на работодателя, но от друга са посочени във фиша на база отработени дни, всеки месец върху тях се начислява елемента Доп.възнаграждения ТС и ПО /стаж и проф.опит/ и участват в начисляване на платен годишен отпуск, според фиша за м. февруари 2023 г., което означа че работодателят ги е приел за възнаграждения с постоянен характер. По отношение на елемента от брутното трудово възнаграждение ДМС при УЕМБАЛ Дева Мария за периода от 01.10.2024 г. до 28.12.2024 г., констатациите на експертизата са идентични . Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки закона, съдът достигна до следните правни изводи: За да бъдат уважени така предявените искове в тежест на ищеца е да установи оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност, причинната връзка с уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получавал преди уволнението. Съгласно чл.225, ал.1 КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, а алинея втора на същия член гласи, че когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа. Оставането на ищеца без работа за периода 27.06.2024г.-30.09.2024г., се установи от представената по делото Заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение №•••/••.••.••••г., видно, от която трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от същата дата. Уволнението е признато за незаконно с решение от 01.10.2024, постановено по гр.д. №••••/••••г. Установи се, че на 01.10.2024г. ищецът е започнал работа при друг работодател, видно от представения трудов договор, сключен между ищеца и УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД. Установи се от представените банкови извлечения, че за периода юни-октомври 2024г. не му е изплащано обезщетение за безработица. От гореизложеното следва, че искът по чл.225, ал.1 КТ е доказан по своето основание. Доколкото се установи, че ищецът е получавал по-ниско възнаграждение за периода от 01.10.2024г. до 27.12.2924г. при новия работодател в шестмесечния срок от незаконното прекратяване на трудовото правоотношение при ответното дружество, съдът намира, че искът по чл. 225, ал. 2 КТ също е доказан по основание. Спорният въпрос е дали допълнително възнаграждение по трудов договор и вътрешни правила за работната заплата има постоянен характер и следва ли да се включи при определяне размера на обезщетението. Според настоящия състав отговорът на този въпрос е положителен, като аргументите за това са следните: допълнителното възнаграждение се заплаща заедно с основното такова и е в зависимост от отработеното време. То участва и в брутното трудово възнаграждение при начисляване на платен годишен отпуск и обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск, според представените по делото фишове за заплати. На следващо място допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е начислявано върху сбора от основната заплата и допълнителното трудово възнаграждение по Трудов договор и ВПРЗ. И не на последно място, видно от представения трудов договор между ищеца и ответника, в чл.1, ал.3 от същия, страните са уговорили, че след приспадане на всички дължими данъци и осигуровки, служителят ще получава нетно месечно възнаграждение в размер на 15000 лв., платими до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася по банков път, по посочена от служителя банкова сметка. От така уговореното следва да се приеме, че работодателят е приел, че допълнителното трудово възнаграждение има постоянен характер, Без допълнителното трудово възнаграждение, размерът на брутното трудово възнаграждение е 5650 лв., а с него – 17232,50 лв. Страните са уговорили нетен размер от 15 000 лв. месечно, т.е. няма как нетното възнаграждение, уговорено писмено между страните да е в по-висок размер от брутното такова. Следва да се отбележи и обстоятелството, че това трудово възнаграждение присъства във всички представени фишове за заплати, което също води до извод, че същото е с постоянен характер и следва да се включи при определяне размера на обезщетението. По отношение размера на претенциите – същите са установени от вещото лице по допусната експертиза и вследствие на направеното изменение на исковете в съдебно заседание, съответстващо на заключението, съдът намира, че същите са основателни в пълния заявен размер. Предвид основателността на главните искове, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията. По отношение на иска за обезщетение за неизползван отпуск за периода 01.01.2023г. – 30.10.2025г. съдът намира, че критерий за определяне размера на това обезщетение е възнаграждението, определено по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Фактическият състав на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ включва два елемента: 1. прекратяване на трудовото правоотношение 2. наличие на неизползван платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск е елемент от съдържанието на трудовото правоотношение и има предназначение да предостави възможност на работника или служителя да възстанови работната си сила. Конкретно в случая се установи, че в този период ищецът е бил в трудово правоотношение, което е било два пъти незаконно прекратено. С Решението от 25.06.2020 г. по съединени дела С-762/18 и С-37/19 на Съдът на Европейския съюз е прието че в този случай обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за дължи за целия период, включително и за периода от незаконното прекратяване на трудовото правоотношение до датата на възстановяването в длъжност, с изключение на случаите, в които през този период работникът е полагал труд при друг работодател. Настоящия случай е точно такъв, в който работникът е сключил трудов договор при друг работодател в периода през който е бил незаконно уволнен до възстановяването му при първия работодател, което са отнася за периодите от 19.04.2023 г. до 07.06.2024 г. и от 01.10.2024 г. до 21.11.2025 г. Поради това при определяне на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск следва да се взе предвид втория вариант на изчисление посочен в заключението на вещото лице, който отчита именно тази особеност. Вещото лице е посочило, че от 28.03.2023 г. до 18.04.2023 г. /вкл./- полагащи се пропорционално за периода дни платен отпуск - 2 р.дни по 861,63 лв. От 07.06.2024 г. до 30.09.2024 г./вкл./ - полагащи се пропорционално за периода дни платен отпуск - 8 р.дни по 861,63 лв.ден. Вещото лице посочва, че общо дължимото обезщетение за периода от 23.03.2023 г. до 18.04.2023 г. и за периода от 07.06.2024 г. до 30.09.2024 г. е на стойност 8616,30лв./4405,44 Евро/. За тази сума следва да се уважи искът, като за размера над нея искът следва да се отхвърли като неоснователен. Следва да се има предвид, че твърденията на ответника, че е заплатил обезщетения на ищеца не се подкрепиха с доказателства за извършени плащания. Действително в заповедта, в която последно е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника е предвидено изплащането на обезщетение, но не са представени доказателства действително такова да е заплатено. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски, съобразно уваженият размер от исковете. Съдът намира, че възражението за прекомерност заявено от процесуалният представител на ответника е основателно, тъй като платеният адвокатски хонорар от ищеца е над предвидения незадължителен минимален размер, като сумата е почти два пъти колкото него. Поради това хонорарът е прекомерен и не съответства точно на фактическата и правна сложност по делото. Настоящата инстанция намира, че ответникът следва да репарира на ищеца сума в по-малък размер. Делото не е с ниска фактическа и правна сложност, но същото е приключило в две съдебни заседание и по него не са извършвани огромно множество от процесуални действия. Следва да се съобразят и пазарните условия, при които се договарят подобни адвокатски услуги. При това ответникът следва да репарира хонорар в размер на 4800 евро, който следва да бъде съобразен с отхвърлената част на единия предявен иск. Следва да се има предвид, че този размер също е над предвидения незадължителен минимален размер, но е съобразен с настоящата икономическа обстановка. Мотивиран от горното, Бургаският районен съд