Решение № 275 от 7.8.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 384/2024 г.

Предявени са субективно съединени искове с правно основание по чл. чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 КЗ и чл.86 ЗЗД - за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със законна лихва. Изложено е в исковата молба, че на 15.03.2024 г., около 18:25 ч., по път II-55, общ. Г., км. 53, водачът на л.а. марка и модел „Фолксваген Туарег“ с peг. № ••, Ж. Д. З., нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал МПС - „Мерцедес Спринтер“ с peг. № ••, управляван от К.К.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на пътника в МПС „Мерцедес Спринтер“ – М. С.. Посочва се, че по случая е образувано ДП № 477/2024 г. по описа на РУ К., пр.пр. № 1053/2024 г. на ОП С.З., което към настоящия момент не е приключено. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от Ж. З. нарушения на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на З. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на М. С.. Сочи се, че за увреждащия л.а. „Фолксваген Туарег“ с peг. № ••, управляван от Ж. З., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с „Д.“ ЕАД, обективирана в полица №BG/06/123000984353, със срок на валидност от 07.04.2023 г. до 06.04.2024г. Посочва се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред „Д.“ ЕАД с писмо, получено от застрахователя на дата 27.03.2024 г., към която са приложили всички документи, с които разполагат. По случая е заведена щета № 43072952400082, по която застрахователят не е изплатил обезщетение. Твърди се, че в случая са налице предпоставки за отговорността на „Д.“ ЕАД, гр. С. за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищците. Посочва се,че в резултат на инцидента е загинал М. С., на 50 години, син на ищеца. Същият е получил несъвместими с живота травми. Починалият е бил млад мъж, в работоспособна възраст, работещ и грижещ се за семейството си и за родителите си. Твърди се, че М. И. и Е. И. са родители на починалия, които изключително тежко преживяват смъртта на своето дете. М. и съпругата му са отгледали и възпитавали съвместно децата си, с общи грижи, усилия и средства и с много любов. Отношенията помежду им били основани на взаимно уважение и взаимопомощ, като са си помагали във всяко начинание не само финансово, но и със съвети и напътствия. Трагичният инцидент слага край на отношенията им в момент, когато ищците повече от всякога са имали нужда от своя син, който да се грижи за тях. Неочакваната смърт е предизвикала значителни по обем и интензитет негативни преживявания у ищците. И до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на сина им предизвикват силни емоционални изживявания у М. и Е., а от друга страна търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно и на здравословното им състояние. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна смърт на М. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на семейството. Посочва се, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалите следва да бъдат компенсирани. Твърди се, че паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Излага се, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача Ж. Д. З., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото „Д.“ ЕАД. Молят, да се постанови решение, с което да се приеме, че предявените искове са основателни и доказани по размер и да се осъди ответника „Д.“ ЕАД, гр. С., да заплати на ищците М. С. И. и Е. Д. И., обезщетение в размер на по 26 000 лв., частични искове от по 200 000 лв. за всеки един от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им М. С.. Претендира се законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 22.03.2024 г. датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане. Молят, да бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, като молят настоящата молба да се счита за списък на разноски. С определение в открито заседание на 07.11.2025 г., съдът е допуснал увеличение на предявените от ищците искове за неимуществени вреди от по 26 000 лв. на по 150 000 лв., частичен от по 200 000 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП от 15.03.2024г. ведно със законната лихва, считано от 22.03.2024г. до окончателното изплащане В съдебно заседание на 17.03.2026 г. е допуснато изменение на предявения иск от Е. Д. И., като същият е увеличен от 76 693,78 евро на 92 032,54 евро, частичен от 102 258,38 евро, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в следствие на ПТП, в което е загинал синът и, ведно със законната лихва върху сумите, така както е претендирано в исковата молба, до окончателното изплащане. С определение в открито заседание на 17.03.2026 г., съдът е констатирал, че са налице предпоставките на чл. 227 ГПК, и е конституирал в качеството ищци по делото, наследниците на М. С. И. (починал на 18.02.2026г.), а именно: М. М. А. – дъщеря; Ж. М. М. – дъщеря; Т. М. С. – син; Е. М. Х. – дъщеря; Н. М. С. – дъщеря; Р. С. С. – съпруга на починалия син М. М. С.; А. М. С. – син на починалия син М. М. С.; Е. М. С. – дъщеря починалия син М. М. С.. В открито заседание на 07.07.2026 г., съдът е конституирал Е. Д. И. като ищец – лично и в качеството на съпруга на починалия М. С. И.. В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът посочва, че исковата молба е нередовна, т.к. не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК, поради което следва да бъде оставена без движение до отстраняване на посочената нередовност. Моли, да бъде указано на ищците да посочат банкова сметка или друг начин на плащане съгласно изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК. Посочено е, че исковата молба е нередовна, т.к. ищците не са посочили къде в т.а. „Мерцедес Спринтер“ е седял починалият М. С.. Според ответника, посоченото обстоятелство е от значение за проследяване наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и получените от пострадалия увреждания, довели до смъртта му. Моли, да бъде указано на ищците да уточнят това обстоятелство. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на действащ към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен относно л.а. „Фолксваген Туарег“ с peг.№ ••. Оспорва твърдението на ищците, че са осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, пораждащ отговорността на застрахования в дружеството водач, респ. договорната отговорност на „Д.“ ЕАД. Посочва, че във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство и същото все още е на етап разследване, то не може категорично да се твърди, че причината за реализираното ПТП и фаталните последици от същото е нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л„а. „Фолксваген Туарег“ с peг. № ••. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение, осъществено от страна на водача на л.а. „Фолксваген Туарег“ Ж. Д. З.. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и наличието на пряка причинно-следствената връзка между пътнотранспортното произшествие от 15.03.2024 г. и смъртта на М. М. С.. Оспорва заявените в исковата молба обстоятелства, при които е настъпило ПТП. Посочва, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява конкретния механизъм на ПТП, причините и обстоятелствата за настъпването му, които да са довели до вредоносните последици за сина на ищците. Счита, че от представения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не може да се установи твърдението, че застрахованият в дружеството водач виновно е причинил ПТП. Оспорва цитирания протокол в частта „обстоятелства и причини за ПТП“. Сочи, че протоколът е съставен от лице, което не е възприело лично обстоятелствата за настъпване на процесното събитие, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно причините и обстоятелствата за възникване на ПТП. С оглед на това, поддържа, че механизмът на настъпване на ПТП е неясен и недоказан, поради което не е възможно да се проследи наличието на пряка причинно - следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди. Отделно от горното, твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП от 15.03.2024 г. и фаталните последици от него е поведението на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“ с peг. номер •• К.К., който е предприел изпреварване в момент, когато това не е било безопасно и се е движил със значително превишена скорост за съответния пътен участък. Прави възражение за независимо съпричиняване на ПТП и вредоносните последици и от водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“. Твърди, че основната и непосредствена причина за настъпване на ПТП е посоченото нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“. Твърди, че изключителният принос на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер” следва да бъде съобразен при определяне на дължимото от ответното дружество обезщетение, т.к. причиняването на ПТП от две различни физически лица независимо едно от друго предполага възникване на отговорност при условията на разделност, а не солидарна такава. Сочи, че аргумент за последното е и обстоятелството, че отговорността от вреди от непозволено увреждане на две лица се обезпечава от два различни договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Заявява, че макар и разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД да предвижда солидарна отговорност на делинквентите, липсва изрична норма, която да указва, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” на един от виновните причинители на непозволеното увреждане също отговаря при условията на солидарност спрямо другия делинквент/неговия застраховател. Посочва, че съгласно чл. 121 от ЗЗД, солидарността възниква само, когато е уговорена или по силата на закона. Доколкото не е налице нито една от двете правни възможности, предвидени в чл. 121 от ЗЗД, намира, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" отговаря само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования при него водач. Счита, че не са налице условията на солидарност по чл. 121-ЗЗД и посочва, че отговорността на застрахователите е разделна. В този смисъл посочва съдебна практика. Посочва, че към датата на настъпване на ПТП т.а. „Мерцедес Спринтер“ с peг. номер ••, при управлението на който е причинено процесното ПТП, има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в „"З." АД, обективирана в полица № 117751063. Заявява, че в случая, доколкото е налице независимо съпричиняване на ПТП, то отговорността на дружеството следва да бъде ангажирана само за част от застрахователното обезщетение. Твърди, че за останалата част следва да бъде ангажирана отговорността като застраховател на гражданската отговорност на другия причинител на непозволеното увреждане, който има преимуществен принос за настъпване на ПТП. Счита, че искът следва да се уважи за такава част, съответстваща на приноса на извършителите за настъпване на ПТП. Заявява, че посоченото обстоятелство се установява както от отбелязването в съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, така и от справката в информационния регистър на Гаранционен фонд. Ето защо счита, че "З." АД следва да бъде привлечено като трето лице - помагач на страната на ответника. Моли, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде конституирано като трето лице - помагач на страната на ответника З. „Д.Ж.З.“ АД с ЕИК •• адрес: гр.С. ••. Твърди, че при условие на евентуалност, в случай, че по делото бъдат установени предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Туарег“, респективно договорната отговорност на застрахователя, че пострадалият има съществен принос за настъпване на ПТП и получените травматични увреждания, довели до смъртта му. В тази връзка на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. М. С., като твърди, че смъртта му не би настъпила, ако същият като пътник в МПС, беше използвал обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП. В този смисъл счита, че пострадалият, нарушавайки разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, сам се е поставил в опасност и е допринесъл за настъпилите фатални последици за него. Посочва, че в допълнение пострадалият също така се е намирал в състояние на алкохолно опиянение - със съдържание на етилов алкохол в кръвта от 1.055 промила. Заявява, че посоченото състояние се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност, съобразителността, вниманието и координацията на движенията, изразяващи се в силно забавяне на реакциите. Твърди, че посоченото състояние на М. С. също съществено е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Не на последно място, прави възражение за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Намира иска за неимуществени вреди за силно завишен и несъответстващ на реално претърпените и доказани от ищците болки и страдания във връзка със смъртта на М. С.. Счита, че предявеният иск в размер на 26 000 лв. частичен иск от 200 000 лв. за всеки от ищците не е съобразен с критерия „по справедливост“ и с практиката на съдилищата по аналогични случаи. Заявява, че при определяне на справедливо застрахователно обезщетение следва да бъде отчетено обстоятелството, че ищците и сина им не са живеели заедно към датата на настъпване на ПТП, починалият е живеел в отделно домакинство, бил е независим от родителите си, имал е свое семейство. Посочва, че при определяне на справедлив размер на обезщетение задължително следва да бъде съобразена и социално икономическата ситуация в страната и в региона, където ищците живеят към момента на настъпване на застрахователното събитие - село П., община Г.. Намира предявените искове за неимуществени вреди за неоснователни и недоказани. При евентуалност счита, че същите следва да бъде значително намалени по размер. Посочва, че неоснователността на главните искове води до неоснователност и на претенцията за лихва от посочената в исковата молба дата - 22.03.2024 г. Оспорва претенцията за законна лихва от дата 22.03.2024 г. - датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя. На първо място посочва, че претенцията на ищците е входирана в дружеството с дата 27.03.2024 г. с вх. номер 0-92-4494, а не на 22.03.2024 г. Твърди, че дружеството не е изпаднало в забава, т.к. от страна на претендиращите лица не е изпълнено задължението по чл. 380, ал. 1 от КЗ да представят с предявяване на претенция пред застрахователя данни за банковата си сметка. Оспорва твърдението, че датата, от която застрахователят изпада в забава е датата на предявяването на претенцията пред застрахователя. Сочи, че срокът за произнасяне по предявена претенция, е уреден с разпоредбата на чл. 497 от КЗ. Заявява, че в настоящия случай в рамките на законоустановения тримесечен срок с писмо изх. номер 0-92-4810/03.04.2024 г. /приложено към исковата молба/ са уведомили ищците, че ще се произнесат по претенцията след представяне на документи от образуваното досъдебно производство, от които се установяват обстоятелствата за настъпване на ПТП, значими за установяване на вината на застрахования в дружеството ни водач, както и данни за банкова сметка на името на претендиращия изплащане на обезщетение. С оглед на това поддържа, че искът за законна лихва е неоснователен, т.к. от една страна, дружеството се е произнесло в срок по предявената извънсъдебна претенция, а от друга, ищцата не е представила данни за банкова сметка, поради което по отношение на нея следва да бъдат приложени последиците на забава на кредитора по смисъла на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Моли, да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани, ведно с всички законови последици. Моли, да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищците изразяват и молят да се приеме изложеното от тях становище. Посочват, че въпреки въведеното изискване в ГПК за представяне на банкова сметка по осъдителен иск за парично вземане, следва да се обърне внимание, че законът не свързва неизпълнението на това изискване с никакви последици, вкл. и с нередовност на исковата молба, каквато твърди ответника. Излагат съображения и посочват съдебна практика. Молят на осн. чл.146, ал.1, т.4 от ГПК да се обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“. Оспорват всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. Посочват, че е неоснователно оспорването на ответника вината на водача на л.а. „Фолксваген Туарег“ за настъпване на ПТП и противоправността на извършеното от него деяние. Посочват, че в гражданското право, за да се приеме, че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се изисква същата да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Посочват, че ответното дружество неоснователно оспорва причинно следствената връзка между ПТП и настъпилата смърт на М. С.. За установяване на това обстоятелство са поискали издаване на СУ за снабдяване с материалите от ДП, респ. СМЕ на труп. В тази връзка, прави доказателствено искане. Противопоставят се на искането да се привлича като трето лице помагач на страната на ответника застрахователя на другия участник в ПТП то, поради изложени причини. Посочват, че отношенията и претенциите на двамата застрахователи един към друг не са предмет на настоящото производство. Намират, че не са налице законовите предпоставки за привличане на исканото от ответника трето лице, поради което молят това искане да бъде оставено без уважение. Сочат, че възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, са неоснователни. Посочват, че направеното оспорване размера на предявените искове за неимуществени вреди е неоснователно. Заявяват, че в случая те са съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищците, а от друга страна – с лимита на отговорност на ответника за 2023г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Посочват, че по отношение претенцията за лихви за забава, за застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7 –мия ден, така както е посочено в исковата молба – 22.03.2024г. Считат, че най – късният момент, от който възниква задължение за лихви, е 27.03.2024г. Излагат, че е неоснователно искането на ответника производството да бъде спряно на осн. чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, тъй като не са налице визираните в тази разпоредба предпоставки и ответникът не представя доказателства във връзка с твърденията си. Ответникът е депозирал по делото отговор на допълнителна искова молба, с който поддържа изцяло съображенията си, всички оспорвания и възражения, изложени в отговора на исковата молба. Намира за неоснователни и несъставомерни съображенията на ищците в допълнителната искова молба по отношение на възраженията му за нередовност на исковата молба поради непосочване на банкова сметка. Посочва, че разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК е императивна и специална /само по отношение на осъдителни искове/ - „исковата молба трябва да е написана на български език и да съдържа - по осъдителен иск посочване на банкова сметка или друг начин на плащане”. Последиците от непосочване на банкова сметка се свеждат до нередовност на исковата молба съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК и указания на ищеца да посочи банкова сметка, с оглед осигуряване на евентуално бъдещо плащане съобразно закона и защита правата на претендиращия плащане на застрахователно обезщетение. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното: За безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата относно осъществяване на ПТП на 15.03.2024 г., около 18:25 ч., по път II-55, общ. Г., км. 53 между л.а. марка и модел „Фолксваген Туарег“ с peг. № ••, управляван от Ж. Д. З., и т.а. „Мерцедес Спринтер“, с peг. № ••, управляван от К.К., в резултат на което е причинена смъртта на пътника в т.а. „Мерцедес Спринтер“ - М. М. С.. За изясняване на обстоятелствата и причините за ПТП е образувано ДП № 477/2024 г. по описа на РУ-К., пр.пр. № 1053/2024 г. на ОП-С.З., което към настоящия момент не е приключило. Към датата на ПТП – 15.03.2024г. за увреждащия л.а. „Фолксваген Туарег“, с peг. № ••, управляван от Ж. З., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с „Д.“ ЕАД, обективирана в полица № BG/06/123000984353, със срок на валидност от 07.04.2023 г. до 06.04.2024 г. Видно от представеното удостоверение за наследници № 14 от 04.04.2024г., издадено от кметството на с. П., общ. Г., ищците М. С. И. и Е. Д. И. са законни наследници на М. М. С., починал на 15.03.2024 г. Съобразно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред „Д.“ ЕАД с писмо, получено от застрахователя на дата 27.03.2024 г. По случая е заведена щета №43072952400082, по която застрахователят не е изплатил обезщетение. От представения по делото препис-извлечение от акт за смърт № 0317/09.02.2026 г., издаден от община С.З. се установява, че ищецът М. С. И. е починал в хода на процеса - на 18.02.2026 г. като е оставил свои законни наследници: Е. Д. И. – съпруга, М. М. А. –дъщеря, Ж. М. М. –дъщеря, Т. М. С. –син, Е. М. Х. – дъщеря, Н. М. С. – дъщеря, Р. С. С. – съпруга на починалия син М. М. С., А. М. С. – син на починалия син М. М. С., Е. М. С. – дъщеря починалия син М. М. С.. С оглед изясняване на спора от фактическа страна, по делото е назначена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Въз основа на събраните доказателства вещото лице – автоексперт е установило, следния механизъм на ПТП: Произшествието е настъпило на 15.03.2024 г. около 18:25 ч. на път II - 55, при км. 53. Пътят е двулентов за двупосочно движение, в зоната на ПТП, надлъжната му ос е ориентирана в посока север-юг. Лек автомобил Фолксваген Туарег, с peг. № ••, управляван от Ж. З. се е движил в посока юг. Пред него са се движили три товарни композиции. Към същия момент в посока север, в попътната му лента се е движил л.а. Мерцедес 212 Д Спринтер, с peг. № ••, управляван от К.К.. В зоната на посочения километър водачът на л.а.Фолксваген е предприел изпреварване на движещата се пред него товарна композиция /седлови влекач с прикачено полуремарке/, навлиза в лентата за насрещно движение в условия на движещ се срещу него л.а. Мерцедес. В последния момент преди удара л.а.Фолксваген се отклонява на ляво. Настъпва челен нецентрален удар, предимно в десните челни части на автомобилите. Движението в участъка на ПТП, към момента на сблъсъка е било с обичайната за Прохода на републиката интензивност. Произшествието е настъпило на прав участък. Видимостта не е била ограничена или намалена. Водачите на двата автомобила са имали възможност да се възприемат взаимно. Според експерта, причина за настъпване на процесното ПТП, от техническа гледна точка е навлизането на лек автомобил Фолксваген Туарег с peг. № •• в лента за насрещно движение с цел изпреварване, при наличие на насрещно движещ се л.а. "Мерцедес" Спринтер, с peг. № ••. Заключението на вещото лице е, че произшествието е настъпило поради неправилни действия на водача на л.а. Фолксваген Туарег, който не е съобразил скоростта на изпреварваното МПС и скоростта на насрещно движещото се МПС с необходимото разстояние за започване, извършване и приключване на маневрата изпреварване без да бъдат принудени останалите участници в движението да намаляват скоростта и/или да променят траекторията си на движение. Скоростта на л.а.Мерцедес в момента на удара е била 80,2 км/ч. Скоростта на л.а.Фолксваген в момента на удара е била 107,1 км/ч. На мястото на ПТП не са установени спирачни следи. Няма доказателства за аварийно спиране на автомобилите, поради което заключението на експертизата е, че скоростите им на движение преди удара са били в същия порядък. Опасната зона за спиране на л.е.Фолксваген е 108,72 м. Опасната зона за спиране на л.е.Мерцедес е 66,34 м. Видно от изчисленията на експерта, произшествието е било предотвратимо от страна на водача на л.а.Фолксваген Туарег. Било е необходимо и достатъчно да съобрази скоростта на изпреварваното МПС и скоростта на насрещно движещото се МПС с необходимото разстояние за започване, извършване и приключване на маневрата изпреварване, като в конкретната ситуация е следвало да не предприема изпреварване. Водачът на л.а.Мерцедес е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. Със своите действия той не е допринесъл за настъпване на произшествието. Становището на експертизата е, че произшествието е настъпило изцяло поради неправилните действия на водача на л.а.Фолксваген. Процесният автомобил е с 8+1 места, това означава 1 място за водача и 8 места за пътници. Местата за пътниците са разположени по следния начин - 2 места на една двойна седалка в дясно от водача и назад два реда триместни седалки. В микробуса са пътували водачът и осем пътника. Автомобилът е оборудван от завода производител с обезопасителни колани на всички места, т.е. 9 броя обезопасителни колана. М. С. е седял най-вдясно, на седалката на втория ред. В следствие на процесното ПТП е получил следните травми: Счупване на IV до VIII ребро в ляво. Набиране на кръв в лява гръдна половина, Контузия на сърцето. Контузия на двата бели дроба, кръвонасядане на меките тъкани в средостението. Кръвонасядане на голямото було, дръжката на тънките черва, мастната капсула на левия бъбрек и лявата задкоремница. Набиране на кръв в коремната кухина. Счупване на дясната гаванковидна ямка. Счупване на костите на лява подбедрица с оформен травматичен джоб по външната повърхност на подбедрицата. Причината за смъртта на М. М. С. е тежка гръдна травма, с контузия на сърцето. Няма данни М. С. да е бил под въздействието на алкохол към момента на настъпване на ПТП. При извършеното изследване на трупа на М. С. не са установени характерни и специфични увреждания за коланна травма, които не са и задължителни. В съдебно заседание съдебният медик е уточнил, че в конкретния случай при липса на обезопасителен колан пострадалият би трябвало да има увреждания в областта на лицето, главата шията, каквито в действителност не са установени. Съобразно установения механизъм на ПТП тялото на С. е политнало напред и на дясно. Тъй като той е стоял на втори ред седалки без поставен обезопасителен колан със сигурност би имал травми на лицето и главата от удари в интериора вътре в автомобила, тъй като тялото с шията и главата тръгва напред и настрани в зависимост къде е удара. При силен удар и поставен предпазен колан в много от случаите пострадалите имат само гръдна травма, каквато е била и при пострадалия. Също така в много случаи има и счупване на таза, каквото в случая е получил пострадалия, което също говори за пътник с колан. Принципно, ефективността на обезопасителния колан при настъпилия челен удар е най-голяма, като използването му ще предотврати удар в елементите от оборудването на салона на микробуса, в т.ч. удар в облегалката на предната седалка и допълнителните удари при обръщането на автомобила на лявата му страна. Коланът ще задържи тялото към седалката. При вътрешния оглед на л.а.Мерцедес в протокола за оглед е записано, че коланите за пътниците на предните две места са „в разгънато положение блокирани“. Коланите на останалите седалки - „блокирани в работно положение“. В л.а.Мерцедес не са описани деформации достигащи до втория ред седалки. При използване на обезопасителен колан, тялото на пострадалия няма възможност да се удари в елементи от обзавеждането на салона на автомобила, в т.ч. и в облегалката на предната седалка при първоначалния удар и последвалото обръщане на лявата страна на автомобила. Съдът не кредитира заключението на експертизата в автотехническата част относно твърдението на автоексперта, че пътникът е бил без поставен обезопасителен колан. Протоколът за оглед е официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице на местопроизшествието. Неговите констатации имат обвързваща доказателствена сила за съда, относно състоянието на автомобила към момента на огледа, освен ако не бъде открито производство по оспорване на автентичността на протокола. В този смисъл наличието на обективни данни в протокола за оглед относно поставянето на обезопасителни от пътниците на втори и трети ред седалки представлява факт, който съдът следва да приеме за доказан. Не следва да се кредитира заключението и в съдебномедицинската част, досежно интерпретацията на патологоанатомичните находки във връзка с механизма на ПТП, тъй като същите се опровергават от данните от протокола за оглед, както и поясненията, дадени от експерта в съдебно заседание. С оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля Т. М. С., който е син на ищците се установява, че пострадалият М. С. е работел в Х.. Имал много добри отношения с родителите си и много им помагал. В България се връщал през два месеца, изпращал им пари и се обаждал често по телефона. В деня на инцидента пътувал за Х. за да се види с жена си и внучетата, след което планирал отново да се върне в България за да помага за лечението на баща си, който е онкоболен. Семейството скрило от родителите вестта за катастрофата и смъртта на М. С.. Разбрали чак когато катафалката пристигнала в къщата им. Тежко приели смъртта на сина си, постоянно плачели. От показанията на И.Б.М. - съсед на починали при процесното ПТП на 15.03.2024 г. М. М. С., се установява, че родителите помагали на сина си М. С. – гледали децата, докато работел с жена си в чужбина, помагали за къщата. Живеели на една улица през няколко къщи. Е. сега е по-зле от както починал мъжа и. Не може да става. Психически не е добре, все плаче. Приживе М. И. много тежко приел смъртта на сина си. Все плачел, търсел го, все за него говорел. От показанията на свидетеля Ж. Д. З., който е водач на автомобил „Фолксваген Туарег“ по време на процесното ПТП, се установява, че в деня на инцидента пътували с приятелката си от гр. В.Т. към гр. С. през Прохода на републиката. Дълго време се движели след колона от три тира. Преди Г. забелязал на GPS и след това се уварил, че има права и има възможност да изпревари тировете. Маркировката също го позволявала. Предприел изпреварване на тировете един по един. Подминал първия тир. Когато почти задминавал втория тир в далечината видял фарове, поради което намалил скоростта предприел маневра прибиране в неговото платно. Точно в този момент първият тир, който водел колоната, внезапно излязъл по средата на пътното платно и набил спирачки. В този момент „зажулил“ отпред в дясно л.а. „Фолксваген Туарег“ и понеже настилката била леко влажна (ръмяло преди това) отклонил траекторията на джипа и непосредствено тръгнал към дерето, към лявата страна, тоест към насрещното движение. В този момент, когато почти джипа тръгнал да влиза в самото дере, тогава пред самия тир, който е по средата, но от дясната страна видял, че влиза бял бус, който след произшествието разбрал, че е „Мерцедес Спринтер“ - бял. Към момента на ПТП тировете се движели с доста ниска скорост – 30-40 км/ч. „Фолксваген Туарег“се движел със около 70 км/ч. Свидетелят не може да определи, кога е видял и на какво разстояние е бил насрещно движещият се, даже не е сигурен, че тези светлини, които видял са били на точно на това МПС . Зад него нямало абсолютно никакви превозни средства. Поведението на водачите на тировете, като цяло било доста адекватно. Свидетелят не е сигурен дали е могъл да избегне удара с тира. Вторият удар – с белия бус счита, че не е могъл да избегне, тъй като траекторията на джипа била към дерето. Не може да каже каква е непосредствената причина да настъпи удара с насрещно движещото се МПС. След ПТП първо помогнал на спътницата си да излезе от автомобила. В това време в автомобила разговаряли с диспечер (автомобилът имал SOS режим). Обадили се на тел. 112 да обяснят какво се случва и че има хора, които имат нужда от помощ и самите те се притекли на помощ на пътниците в буса. Свидетелят те познава М., не го е видял и не може да го идентифицира. При ПТП л.а. „Фолксваген Туарег“ имал деформации отпред в дясно - предна броня, преден десен фар, преден десен калник, малко от дясната предната част на капака, колонката и вратата. На „Мерцедеса“ пораженията също били от дясната страна. След удара „Фолксваген Туарег“ се завъртял към дерето влязъл с лявата си страница, облегнал се на нея и застанал с десен прозорец нагоре. Белият бус „Мерцедес“ заел лявата си част, тоест неговия десен прозорец . При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП на 15.03.2024 г., по силата на което, по силата на което „Д.“ ЕАД е поело задължение да обезщети увредените лица при използването на застрахования лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег“ с рег. № •• по застраховка „Гражданска отговорност“. Ищците са депозирали претенция пред „Д.“ ЕАД и е образувана застрахователна преписка, като застрахователно обезщетение не е изплатено. Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал.3 КЗ, във вр. с чл. 380 КЗ, ищците са предявили настоящият иск срещу „Д.“ ЕАД, което е пасивно легитимирано и се явява надлежна страна в настоящото производство, поради това съдът намира предявените искове за процесуално допустими. На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство. Видно от събраните доказателства по делото – съдебна автотехническа експертиза, от техническа гледна точка причина за възникване на ПТП е навлизането на лек автомобил Фолксваген Туарег с peг. № •• в лента за насрещно движение с цел изпреварване, при наличие на насрещно движещ се л.а. "Мерцедес" Спринтер, с peг. № ••. Експертът е категоричен, че произшествието е настъпило поради неправилни действия на водача на л.а. Фолксваген Туарег, който не е съобразил скоростта на изпреварваното МПС и скоростта на насрещно движещото се МПС с необходимото разстояние за започване, извършване и приключване на маневрата изпреварване без да бъдат принудени останалите участници в движението да намаляват скоростта и/или да променят траекторията си на движение. Произшествието е било предотвратимо от страна на водача на л.а.Фолксваген Туарег. Било е необходимо и достатъчно да съобрази скоростта на изпреварваното МПС и скоростта на насрещно движещото се МПС с необходимото разстояние за започване, извършване и приключване на маневрата изпреварване, като в конкретната ситуация е следвало да не предприема изпреварване. С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег“ с рег. № •• са в пряка причинна връзка с настъпилите травми на М. М. С. и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Поради това съдът приема, че деянието на водача на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег“ с рег. № •• осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на „Д.“ ЕАД следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по основание. Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай от свидетелските показания, които съдът възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че в резултат на причинената смърт при настъпилия инцидент ищците са търпели значителни болки, страдания и силен психо-емоционален стрес от загубата на своя син М. С.. Между загиналия и неговите родители е имало силна връзка на обич и уважение. Родителите разчитали на помощта на своя син в старините си. Ето защо, съдът като взе предвид претърпените от ищците болки и страдания и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че справедливия размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди на Е. Д. И. и М. С. И., починал в хода на процеса - на 18.02.2026 г. и заместен на основание чл. 227 ГПК от своите законни наследници: Е. Д. И. – съпруга, М. М. А. – дъщеря, Ж. М. М. – дъщеря, Т. М. С. – син, Е. М. Х. – дъщеря, Н. М. С. – дъщеря, Р. С. С. – съпруга на починалия син М. М. С., А. М. С. – син на починалия син М. М. С., Е. М. С. – дъщеря починалия син М. М. С., вследствие на смъртта на техния син е в размер на 150 000 лв. за всеки от ищците. По възражението за съпричиняване. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност обезщетението за вреди от непозволено увреждане да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да почива на предположения. Затова при въведено възражение за съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос на последния. Доказателствената тежест за установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно, съобразно правилата, предписани в нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК. От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан и употреба на алкохол. Видно от протокол за оглед на местопроизшествие от 15.03.2024 г., коланите на поставените седалки са блокирали в работно положение. Следователно, налице са по делото обективни данни, че към момента на настъпване на ПТП, пострадалият е пътувал с предпазен клан, а травмите са получени въпреки това. Съдебният медик е посочил, че липсват специфични увреждания, които могат да потвърдят травмиращ фактор, какъвто е предпазния колан, но те не задължителна находка. Липсата на увреждания в областта на лицето, главата шията и същевременно наличието на специфични увреждания за пътник с поставен обезопасителен колан – гръдна травма и травма на таза, са силна индикация, че не е имало свободно движение на тялото в купето на автомобила при първоначалния удар и последващото преобръщане на автоомбила, т.е за поставен обезопасителен колан. Доколкото в пострадалият е бил пътник в автомобил, участващ в ПТП, липсата или наличието на алкохол в кръвта не е оказало влияние върху крайния резултат. Категорична е практиката на ВКС, че възражението за съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а трябва да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. За да се намали дължимото обезщетение за вреди, приносът на пострадалия трябва да е реален, обективен и безспорно установен. В случая не са налице категорични доказателства, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан, поради което наведеното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и недоказано. По искането за присъждане на законна лихва: Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от поранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В настоящия случай, ищците претендират законна лихва от 22.03.2024 г. По делото е представено доказателство, че е предявена застрахователна претенция, получена от застрахователя на 22.03.2024 г. – застрахователни – застрахователна преписка № 43072952400082, по която застрахователят не е изплатил обезщетение. Следователно съдът като съобрази посочените обстоятелства и при липса на други данни, следва да приложи разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ. Датата, от която следва да се присъди законната лихва е 22.03.2024г., от датата на предявяване на застрахователна претенция от увредените лица. С оглед изложеното, следва „Д.“ ЕАД, гр. С., да заплати на Е. Д. И. обезщетение в размер на 76 693,78 евро, за причинените и неимуществени вреди от смъртта на нейния син М. С. при ПТП на 15.03.2024 г., ведно със законната лихва от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като над присъдените 76 693,78 евро до претендираните 92 032,54 евро, частичен от 102 258,38 евро, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва „Д.“ ЕАД, гр. С., да заплати на наследниците на М. С. И., починал в хода на процеса - на 18.02.2026 г. и заместен на основание чл. 227 ГПК от своите законни наследници: Е. Д. И. – съпруга, М. М. А. – дъщеря, Ж. М. М. – дъщеря, Т. М. С. – син, Е. М. Х. – дъщеря, Н. М. С. – дъщеря, Р. С. С. – съпруга на починалия син М. М. С., А. М. С. – син на починалия син М. М. С., Е. М. С. – дъщеря починалия син М. М. С., съобразно наследствените им дялове, обезщетение в размер на 76 693,78 евро (150 000 лв.) частичен от 102 258,38 евро (200 000 лв. ), за причинените неимуществени вреди от смъртта на М. С. при ПТП на 15.03.2024 г., ведно със законната лихва от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. По отговорността за разноски: От представените по делото доказателства се установява, че на ищците е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съгласно посочената разпоредба адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е прието, че Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен да определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания. В случая се касае за субективно съединени искове, но фактическите обстоятелства, на които се основават, са едни и същи. Ищците имат един и същ интерес и за осъществената защита на всеки от тях процесуалният им представител е извършил едни и същи действия, като е изградена обща защита на страните и е изложено становище по повдигнатите в производството възражения. Поради това съдът намира, че с оглед фактическа и правна сложност на делото, обема на оказаната правна помощ на ищците, адвокатското възнаграждение на представлявящата ги адв. К. следва да бъде определено в размер на 7 270 евро с вкл. ДДС по двата иска, което следва да и бъде заплатено от „Д.“ ЕАД. Ищците са направили общо разноски за експертиза в размер на 585,43 евро. Съобразно уважената част от исковете, „Д.“ ЕАД следва да заплати на Е. Д. И. сумата 242,96 евро – разноски в производството и на наследниците на М. С. И., починал в хода на процеса - на 18.02.2026 г. сумата 292,72 евро, съобразно наследствените им дялове. Ответникът е направил разноски за експертиза в размер на 585,43 евро. Съдът на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за предоставяне на правна помощ, определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. (204,52 евро) или така направените разноски са в общ размер на 789,95 евро. Съобразно отхвърлената част от иска, Е. Д. И. следва да заплати на „Д.“ ЕАД сумата 71,81 евро. – разноски в производството. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът „Д.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 6135,50 евро (12 000 лв.). Водим от горните мотиви, съдът