Решение № 143 от 20.5.2026 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 231/2026 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба против Решение №233/17.03.2026г. по гр.д. №2433/2025г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр.София против Община Сливен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл.50 от ЗЗД за заплащане на сумата от 134,76 евро, представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ за щета, причинена на трето лице в резултат на настъпило ПТП при управление на МПС, попаднало в необозначена и несигнализирана хлътнала шахта на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението. С решението са присъдени разноски на ответната страна в размер на 302,26 евро. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД. Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София изцяло. В жалбата си застрахователното дружество чрез пълномощника си адв. Д. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон и необосновано. Посочва, че извода на районния съд за неустановяване на мястото и датата на процесното ПТП е неправилен. Тези факти се установявали от декларацията за настъпване на застрахователно събитие. Времето и мястото на инцидента са потвърдени от разпитания свидетел Ю. И.. Счита, че от всички събрани по делото доказателства се установил механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между него и настъпилата щета по автомобила. Съдът неправилно е игнорирал декларацията и свидетелските показания, както и не зачел СТЕ. Посочва, че Община Сливен не изпълнила задължението си по поддържане на пътната настилка, нито това да сигнализира препятствието на пътната настилка. Поради това, въззивникът моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да уважи исковата му претенция изцяло. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна – Община Сливен. В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба. С отговора на въззивната жалба, въззиваемата Община Сливен чрез пълномощник юриск. М. М., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано. Излага подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба и съответно на исковата претенция, като анализира събрания по делото доказателствен материал. Посочва, че ищецът не доказал по безспорен начин, че нанесените по автомобила щети са в следствие от преминаване през необезопасена дупка на пътното платно. От заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и от декларацията не ставало ясно кога и къде точно е настъпило събитието. Установило се, че Веселин Иванов – подал декларация не е бил свидетел на процесното ПТП. Показанията на водача на автомобила били противоречиви, неясни и не кореспондирали с изготвената по делото експертиза. Не се доказали датата, мястото и начина на настъпване на застрахователното събитие. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение. С отговора не са направени доказателствени искания. В с.з., въззивникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалният му представител му по пълномощие адв. Д., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените в жалбата съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СлРС като неправилно и незаконосъобразно и да уважи исковата претенция. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В с.з. въззиваемата страна – Община Сливен, редовно призована, се представлява от пълномощник – юриск. М. М., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа изложените в отговора на същата съображения. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното изцяло съдебно решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни. От събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява следното от фактическа страна: На 26.02.2024 г. е сключена застрахователна полица по застраховка Каско Стандарт в ищцовото ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ със застраховащ Ю.И.И., за периода от 28.02.2024г. 2 до 27.02.2025г. по отношение на лек автомобил марка Мерцедес, модел МЛ 350, с рег. № ••••, като застрахователен риск е посочено, че е покрито пълно Каско, помощ на пътя, доверен сервиз и злополука на лицата в МПС. Лек автомобил марка Мерцедес, модел МЛ 350, с рег. № •••• е собственост на Ю.И.И.. На 16.09.2024г. е подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки Каско на автомобилистите при имуществени вреди от Юлиана Илиева Иванова, за това че на 13.09.2024г. при управление на лек автомобил марка Мерцедес, модел „МL350 Bluetec“, с рег. № ••••, при движение преминал през необозначена дупка на пътното платно и гумата спаднала до капла, като увреждане е посочено предна дясна гума. Към заявлението е подадена декларация от Ю.И.И., като участник в ПТП на 13.09.2024г., в която е декларирала място на ПТП в гр. Сливен, бул. „С.К.“ и следните обстоятелства: „В късните часове на вечерта минавах по бул. С.К. в посока кръстовището до Товарна гара, като без да забележа минах през дупка и докато стигна до КАТ гумата спадна до капла – предна дясна гума.“. Впоследствие Юлияна Иванова е посочила на застрахователя, че мястото е приблизително срещу отбивката за Товарна гара, на около 30-50 метра от кръстовището. Съдът не кредитира декларацията, подадена от Веселин Вълчев Иванов, с оглед на заявеното от Иванов в открито съдебно заседание, че не е присъствал на ПТП, а съпругата му се е обадила да я прибере. На 16.09.2024г. е направен опис на претенцията, като е посочено че е повредена предна дясна гума. С опис заключение по щета е калкулирана стойност на увредената предна дясна гума в размер на 263,57лв. С доклад по щета е предложено да се изплати на Ю.И.И. обезщетение за настъпило застрахователно събитие в размер на 263,57лв. С платежно нареждане от 19.09.2024г. е изплатена по сметка на Ю.И.И. сумата от 263,57лв. На 17.01.2025г. ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп е изпратило регресна покана до Община Сливен и е поискано да се изплати застрахователното обезщетение в размер на 263,57лв. Поканата е връчена на Община Сливен на 24.01.2025г. От назначената и изпълнена по делото съдебна авто-техническа експертиза се установява, че наличието на несигнализирана неравност на платното за движение е технически неправилно. Ако се приеме, че е имало препятствие, то не е било обезопасено с нужната хоризонтална и вертикална маркировка. Налице е причинно следствена връзка между нанесените щети по автомобила и механизма за възникване на произшествието. Наличието на срез с неправилна форма в зоната на страничния борд и в близост до страничния ръб на джантата определя увреждането като типично за преминаване на гумата през ерозирало асфалтово покритие или неравност на платното за движение. Стойността на нанесените щети е 263,57 лв., равняващи се на 134,76 евро. В заключението е посочено, че видимостта към наличната неравност на платното за движение за водача била 25-30 метра с възможност за възприемане на опасност. За да спре автомобила преди наличната неравност и при своевременно възприемане на опасността е необходимо скоростта на движение да не е надвишавала 36 км/ч. В заключението вещото лице е посочило, че не би могло да посочи точното местоположение на увреждането на платното за движение, отстоянието на декларираната неравност от бордюра в напречно направление, както и разположение в надлежно, тъй като по делото няма описани конкретни обекти, които да инициализират точното разположение на неравност на платното за движение. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че гумата следва да е негодна за употреба. След среза автомобилът не е бил във възможност да продължи, тъй като налягането в гумата спада до нула. Посочено е в заключението, че ако е налице увреждане на предна дясна гума на автомобила и движение с по-малка скорост от нормативно установената, минималното времето за изминаване на разстоянието от товарна гара гр. Сливен до кръстовището за с. Чинтулово от 9 мин. се удължава, като при средна скорост от 30 км/ч разстоянието би могло да се измине за 12-13 минути. От показанията на свидетеля Ю.И.И. – управлявала л.а. Мерцедес МЛ 350 при процесното ПТП се установява следното: през м.септември /не помни точната дата/ 2024г. управлявала автомобила с нормална скорост – 50 км/ч или под 50 км/ч., като се движела по бул. „С.К.“ в посока към града. Било вечер, тъмно, сухо. Попаднала в дупка и чула силен шум, след това усетила, че нещо с автомобила не е наред и разбрала, че е попаднала в дупка с предна гума. Нямало сигнализация и маркировка за дупка. Мястото било около входа на бившата товарна гара. Движела се в платното за движение, което било с две платна в посока, нито близо до тротоара, нито до съседното платно. След като усетила, че нещо с автомобила не е наред направила обратен завой и тръгнала в посока КАТ, за да се прибира – живее извън града в с. Старо село. След светофара на Геомекс установила, че гумата е мека, но считала, че ще успее да се прибере. Успяла да измине още само 1,5 км. и спряла на отбивката за с. Чинтулово. Настоящата инстанция кредитира показанията на свид. Иванова, като ги съпостави с останалия, събран по делото доказателствен материал. Отделните непълноти счита, че се дължат на времето, което е изминало от ПТП. Същите не са оборени от останалия по делото доказателствен материал. Съдът кредитира заключението на СТЕ, като обосновано, изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява и неоспорено от страните. Въз основа на установеното от фактическа страна, въззивният състав направи следните правни изводи: Искът, с който първоинстанционния Сливенски районен съд е сезиран, е регресен иск на застраховател, платил застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Община Сливен, намиращ правното си основание в чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД. Следва да се посочи, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е погрешна, но въпреки това, съдът с доклада си по чл.146 от ГПК е указал правнорелевантните факти, които страните е следвало да установят с надлежни доказателства в производството. Делото не е останало неизяснено от фактическа страна. За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлил изцяло предявения иск, районният съд е приел, че по делото е останало недоказано датата, мястото и начин на настъпване на застрахователното събитие. Въззивният състав не споделя този извод на районния съд, който е необоснован, неподкрепен от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства. За да бъде уважен иска по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице. От събраните по делото пред първата инстанция доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС” между ищцовото застрахователно дружество и собственика на увредения лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МL350 Bluetec“, с рег. № ••••, към датата на настъпване на застрахователното събитие /13.09.2024г./. От представеното платежно нареждане от 19.09.2024г. се установява заплащане стойността на щетата от застрахователя на собственика на автомобила. Няма данни, както и твърдения, ответната Община Сливен да е заплатила платеното застрахователно обезщетение на застрахователя. Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МL350 Bluetec“, с рег. № ••••, е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу възложителя за възложената от него работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.410, ал.1, т.2 от КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. Анализирайки подробно и във връзка едни с други всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, съдът приема, че е установено времето и мястото на процесното ПТП. От събраните по делото доказателства се установява, че водачът Ю.И.И., в резултат от преминаване с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МL350 Bluetec“, с рег. № •••• през дупка на пътното платно на бул. “С.К.“, в близост до отбивката за бившата Товарна гара, гр. Сливен е претърпяла ПТП с материални щети – спукана предна дясна гума. От представените с исковата молба и приети като доказателства по делото писмени материали – заявление за щета от 16.09.2024г., ведно с декларация на водач на застраховано МПС за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, подадени от водача Ю.И.И., се установява по категоричен начин, че въпросното ПТП е настъпило на 13.09.2024г. в късните часове на вечерта в гр. Сливен, на бул. „С.К.“ в близост до отбивката, кръстовището до Товарна гара. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на водача Юлияна Иванова, дадени при разпита й като свидетел пред първоинстанционния съд. Свидетелят категорично посочва, че е попаднала в дупка на пътното платно с предна гума при движение по бул. „С.К.“, в близост до товарна гара, в посока към града. Тези показания, кредитирани от въззивния съд, потвърждават, а не оборват, установеното от писмените доказателства обстоятелство относно мястото на настъпване на въпросното ПТП – явяващо се застрахователно събитие. Изводът за неустановеност, направен от районния съд е неправилен, небазиран на събраните от самия него писмени и гласни доказателства. Следва само да се посочи, че непълните спомени на водача се дължат на изминалия продължителен период от време. Това обаче не опровергава събраните писмени доказателства и не разколебава извода, че препятствието на пътя – дупка, през която водача на автомобила е преминал е на пътното платно на бул. „С.К.“ в гр. Сливен. Безспорно тази улица е в гр. Сливен. Не е необходимо да е посочен конкретен номер, за да се приеме, че мястото е индивидуализирано. В резултат на преминаването през дупката на пътното платно са настъпили материални щети по автомобила – спукана предна дясна гума, която е негодна за употреба /заключението на СТЕ/. Установено е че препятствието – дупката не е била обезопасена с нужната хоризонтална и вертикална маркировка. Въпросната улица /бул. ”С.К.”/, като находяща се в населено място – гр.Сливен, представлява местен път – общински, извън републиканската пътна мрежа, като съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Поддържането на пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата, а чл.75, ал.3 от ЗУТ въвежда изискването транспортната техническа инфраструктура да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда. С оглед собствеността на пътя, цитираното изискване следва да се осигури от Община Сливен чрез съответните длъжностни лица. В случая е установено, че по бул. ”С.К.”, гр.Сливен, в близост до отбивката за Товарна гара, е била налице дупка на пътното платно - несигнализирана и необезопасена, като по този начин е налице неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона – чл.31 от ЗП и чл.75, ал.3 от ЗУТ. За ангажиране на отговорността на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на найдобри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е извършено. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на назначената и изслушана от районния съд СТЕ, кредитирани от съда, се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Община Сливен и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. По безспорен начин е установено, че причината за ПТП е преминаването на процесния лек автомобил през наличната несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, което от своя страна е резултат от виновното неизпълнение на нормативно установените задължения от страна на служители на Община Сливен. Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая са налице материални щети – увредена задна дясна джанта. Размерът на щетите се установява от назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, според която същият възлиза на сумата от 263,57лв. или 134,76 евро. Застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 263,57лв . Съдът приема, че тази сума представлява размера на щетата под формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежаща на обезщетяване от Община Сливен на основание чл.49 от ЗЗД. С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице условията за ангажиране на отговорността ответната Община Сливен по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ. Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС за неоснователно. Този извод въззивната инстанция базира на събрано по установения ред годно и относимо доказателство – заключение на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства относно съпричиняване на вредите от страна на застрахования водач, като такова не се установи и от заключението на вещото лице. По делото не се установи водачът на автомобила да е имал техническата възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди своевременно възприемане на опасността. От показанията на водача се установява, че скоростта на движение на автомобила е била до 50 км/ч. Вещото лице е посочило, че скоростта, при която автомобилът би спрял преди наличната неравност е не по-голяма от 36 км/ч. С тази скорост обаче водачът не е бил длъжен да се движи, тъй като максимално разрешената скорост на движение във въпросния участък е 50 км/ч. Доказателства за превишаване на тази скорост по делото не са ангажирани от ответната страна. Следователно, по никакъв начин не може да се приеме, че водачът на автомобила е допринесъл за настъпването на вредите и не са налице условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на отговорността на ответната Община Сливен, поради съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС. С оглед изложеното, съдът намира исковата претенция на застрахователя за основателна и доказана в пълния претендиран размер от 263,57лв. с равностойност 134,76 евро и като такава следва да се уважи изцяло. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата следва да се присъди и законната лихва за забава от завеждане на исковата молба – 07.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата. Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което исковата претенция бъде изцяло уважена. С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на въззивника - ищец ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски в пълния доказан размер, както следва: 390,08 евро пред първа инстанция и 217,78 евро пред въззивната инстанция. На ответника в първоинстанционното производство – Община Сливен, с оглед изхода на спора, не се дължат разноски. Поради това решението на СлРС и в частта, с която са присъдени такива, следва да се отмени. За въззивната инстанция, на въззиваемата страна Община Сливен също не се дължат разноски, с оглед основателността на въззивната жалба и изхода на спора. Ръководен от гореизложеното съдът