Решение № 160 от 24.2.2026 г. на Районен съд - Сливен по дело № 4387/2025 г.

Делото е образувано по искова молба на И. В. И. от гр. Котел срещу „Виваком България“ ЕАД, с която са предявени осъдителни искове. В исковата молба и допълнителните молби се твърди, че на 29.01.2024 г. ищецът закупил мобилен апарат GSM Nokia G42, 5G на цена 431,52 лв. с ДДС на лизинг, платима на 24 бр. месечни лизингови вноски от по 17,98 лв. всяка. При рестартиране към 07.05.2024 г., в гаранционния срок, апаратът изключил изцяло и изисквал PIN код, неизвестен за продавача и за ищеца. На същата дата ищецът предал телефона на служител на ответника в магазин в гр. Сливен, като до настоящия момент телефонът не му е върнат, нито му е предоставен друг апарат за ползване. Ищецът отказал да заплати гаранционния ремонт. Това наложило спешно закупуване на друг апарат - Nokia G22, който обаче не работи в режим 5 G, показва некачествено номерата на чужд език в списъка с контактите, появяват се системно звуци от пиукане по време на разговорите, липсва разграничаване на двете СИМ карти и се появява информация на дисплея, че електрическото захранване на двете СИМ карти не е наред. Ищецът излага, че посоченото представлява неизпълнение на договорните задължения на ответника да му предостави за ползване качествени мобилни устройства по двата договора за лизинг, поради което ищецът търпи имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери. На изложените основания ищецът моли за осъждане на ответника да му заплати сумата от 363,66 € /711,24 лв./, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди и сумата от 454,42 € /888,76 лв./, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от договорно неизпълнение на ответника по два Договора за лизинг на устройство от 29.01.2024 г. и от 15.03.2024 г. Ищецът претендира и присъждане на направените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост на предявените искове, но оспорва тяхната основателност с твърдения, че липсва договорно неизпълнение от страна на ответника по договорите за лизинг. Излага, че оплакването на ищеца от заключване на телефона не представлява дефект на стоката, а искането за отключване е услуга, която се предлага от сервизното дружество срещу съответно заплащане. Твърди, че ищецът е отказал да заплати стойността на услугата, съответно е отказал и да получи апарата, който се съхранява и до момента в магазин на ответника. Оспорва и твърдението на ищеца, че спешно се е наложило закупуване на друг апарат, като излага, че вторият договор за лизинг на апарат Nokia G22 е сключен на 15.03.2024 г., преди рекламацията на заключения апарат. На изложените основания ответникът твърди, че липсва договорно неизпълнение от негова страна и моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично. Изразява становище за основателност и доказаност на исковете и моли да бъдат уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител . Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното: Безспорни са между страните, а се установяват и от приетите писмени доказателства по делото обстоятелствата, че между страните e сключен Договор за лизинг на устройство от 29.01.2024 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца устройство GSM Nokia G42 5G, а клиентът се е задължил да заплати обща лизингова цена от 431,52 лв. на 24 равни месечни вноски от по 17,98 лв. Между страните e сключен и Договор за лизинг на устройство от 15.03.2024 г., по силата на който на ищеца е предоставено устройство GSM Nokia G22 , а клиентът се е задължил да заплати обща лизингова цена от 215,52 лв. на 24 равни месечни вноски от по 8,98 лв. Съгласно договорите „Виваком България“ ЕАД предава устройствата във вид, годен за употреба и съответстващ напълно на договорените технически характеристики, комплектован с цялата документация, вкл. гаранционна карта. Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът е заплащал дължимите лизингови вноски по договорите. Ищецът твърди, че при рестартиране на устройството GSM Nokia G42 5G, апаратът изключил изцяло и изисквал PIN код, неизвестен за ищеца и за продавача, което наложило спешно закупуване на друг апарат - Nokia G22 на 15.03.2024 г. Изложеното се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел П. К. П., които съдът кредитира изцяло като обективни, незаинтересовани, последователни, логични и непротиворечиви. От тях се установява, че свидетелят е бил служител на ответника в офиса в гр. Котел от м. ноември 2019 г. до закрИ.ето на офиса на 01.04.2024 г. Свидетелят описва, че познава ищеца от работата си в магазина и си спомня за случая с наличието на проблеми с негов телефон, който изисквал ПИН код за отключване. Свидетелят излага, че ищецът посещавал неколкократно офиса и бил притеснен, защото не можел да използва мобилното си устройство. Свид. П. допълва, че имало практика, когато изпращали телефон в сервиз да предоставят резервен апарат на клиентите, но имали само 2 или 4 резервни устройства, които били морално и физически остарели. В случая нямали възможност да дадат на ищеца. Около две седмици преди закрИ.ето на офиса, служителите получили уведомление, че офисът затваря и били предупредени да не приемат устройства за ремонт, защото няма да има откъде клиентът да си получи обратно устройството. Затова и свидетелят излага, че насочил ищеца в най-близкия офис в гр. Сливен. Видно от представените от ответника сервизна карта и оферта, на 10.05.2024 г. на ищеца била предложена цена от 30,00 лв. за извършване на отключване на устройството. В проведеното о. с. з. на 14.01.2026 г. по делото, съдът извърши и оглед на устройството Nokia G22, при което установи, че на заключения екран на телефона се вижда знак за проблем със СИМ картата. Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Предявени са искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. последно ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника „Виваком България“ ЕАД да заплати на ищеца И. В. И. от гр. Котел сумата от 363,66 € /711,24 лв./, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди и сумата от 454,42 € /888,76 лв./, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от договорно неизпълнение на ответника по два Договора за лизинг на устройство от 29.01.2024 г. и от 15.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба - 08.04.2025 г. до окончателното им изплащане. Предявените искове са процесуално допустими, а разгледани по същество, съдът ги намира и за основателни и доказани. Съдът е дал правна квалификация на исковете, съпоставяйки внимателно твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, поради което и претенциите са квалифицирани по общия закон - ЗЗД, а не по специалния Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПЦСЦУПС продавачът отговаря за всяко несъответствие на стоката, което съществува в момента на доставяне на стоката и което се появи в рамките на две години, считано от този момент. Чл. 32, ал. 1 ЗПЦСЦУПС гласи, че всяко несъответствие, което се появи до една година след доставянето на стоките, се счита, че е съществувало при доставянето им, освен ако не се докаже противното, или ако тази презумпция е несъвместима с естеството на стоките или с естеството на несъответствието. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗПЦСЦУПС ремонтът или замяната на стоките се извършва безплатно в рамките на разумен срок, считано от уведомяването на продавача от потребителя за несъответствието и без значително неудобство за потребителя, като се вземат предвид естеството на стоките и целта, за която са били необходими на потребителя. Средствата за защита на потребителя са уредени в чл. 33 ЗПЦСЦУПС. Действително ЗПЦСЦУПС има специален характер спрямо ЗЗД и дерогира общите правила за несъответствие при потребителските договори. Специалният закон осигурява по-висока защита на потребителя, като всяка клауза, ограничаваща правата на потребителите, е недействителна, както и въвежда по-строги изисквания за съответствие и по-дълги срокове за рекламация. Предвидените в специалния закон /чл. 33 ЗПЦСЦУПС/ средства за защита на потребителя обаче и тяхната поредност - ремонт/замяна на стоката, пропорционално намаление на цената или разваляне на договора са въведени в националното законодателство именно в интерес на потребителя, поради което разпоредбата не следва да се тълкува изчерпателно като предвиждаща единствените възможни средства за защита, а потребителят, страна по двустранен договор, не губи правото си да поиска обезщетение за неизпълнение на договора по реда на общия закон. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД а ко длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. При установената по делото фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че е налице неизпълнение от страна ответника на задължението му по Договорите за лизинг на устройство от 29.01.2024 г. и от 15.03.2024 г. да предаде устройствата във вид, годен за употреба и съответстващ напълно на договорените технически характеристики. Установи се, че в период по-малък от два месеца от получаването му от ищеца, устройството GSM Nokia G42 5G е изключило изцяло и е изисквало PIN код, неизвестен за ищеца. Съдът не споделя възражението на ответника, че посоченото е извънгаранционен дефект и представлява единствено затруднение на ищеца с ползването на устройството. От доказателствата по делото се установи, че ищецът е ползвал устройството в период от около месец и половина, като заключването на телефона и изискването на ПИН код е настъпило внезапно и не е свързано с поведение на ищеца. Що се отнася до другото устройство Nokia G22 - установи се от извършения в о. с. з. оглед на устройството, че действително съществува индикация, сигнализираща за проблем със СИМ картата. Установеното неизпълнение на задълженията на ответника по процесните договори за лизинг да предаде устройствата във вид, годен за употреба и съответстващ напълно на договорените технически характеристики поражда правото на ищеца да претендира обезщетение за неизпълнението. Предвид нормата на чл. 82 ЗЗД, неизправната страна дължи обезщетение за преките и непосредствени вреди от неизпълнението, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението - имуществени и неимуществени. В този смисъл е задължителната практика на ВКС на РБ, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2012 г. по т. д. 4/1012г. на ОСГТК на ВКС. Претендираните имуществени вреди от ищеца са такива за претърпяна загуба - разход на средства за заплащане на цена на услугите, които не получава в пълен обем по договорите. Загубата е пряка последица от неизпълнението по договорите, доколкото представлява заплатеното по договори, насрещната престация по които не е получена от ищеца изобщо, съответно в пълен обем. Размерът на имуществените вреди за ищеца, представляващи загубите от платените лизингови вноски за устройство, което реално не е използвал и за устройство, което не съответства напълно на договорените технически характеристики, възлиза на сумата от 363,66 € /711,24 лв./ Предвид изложеното предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде изцяло уважен. За установяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди, търпени от неизпълнението на договорите от ответника, по делото са събрани показанията на св. П.. От тях се установи, че ищецът е посещавал неколкократно офиса на ответното дружество, като е бил видимо притеснен от обстоятелството, че не може да използва мобилното си устройство. Същите вреди, съдът намира да са и били предвидими за ответното дружество, доколкото са нормална и закономерна последица от неизпълнението на договора, като дори свид. П. описва, че е нормално в такава ситуация клиентът да е притеснен. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете обстоятелствата, че ищецът е възрастен човек, който живее в труднодостъпно планинско населено място, налагащо необходимостта да разполага с надеждно мобилно устройство, както и че периодът, в който ищецът търпи вредите е почти двугодишен. Ето защо, установените по вид, обем, характер и продължителност негативни емоционални преживявания на ищеца, в своята съвкупност, обуславят като справедлив според съда размер на обезщетението за неимуществени вреди от 500,00 €, поради което и предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 454,42 € /888,76 лв./. В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.04.2025 г. до окончателното им изплащане. Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 34,15 €, представляваща направените по делото разноски - заплатена държавна такса.