Решение № 31 от 11.2.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1611/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК вр. чл. 452, ал.1 НПК. С определение № 3798 от 17.11.2025, постановено по НЧД №5513/25г. по описа на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 36 състав, съдът е заменил остатъка от неизпълнената част на наложеното наказание пробация с присъда от 12.12.2024г. по НОХД № 762/2022г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 21 състав в размер на 7 /седем/ месеца и 21 /двадесет и един/ дни по отношение на осъдения Ц. Я. Я. с ЕГН: •••••••••• с наказание лишаване от свобода в размер на 3 /три/ месеца и 25 /двадесет и пет/ дни, като е постановил наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС. От така постановеното определение е останал недоволен служебно назначения защитник на осъдения Я. – а. К., считайки го за неправилно и незаконосъобразно. Във въззивната частна жалба се твърди, че първостепенният съд неправилно е заменил наказанието пробация с лишаване от свобода, тъй като по делото са налице данни, че осъденото лице има здравословни проблеми, за които е давал писмени обяснения пред пробационния служител; също така защитникът намира, че обстоятелството, свързано с ненамирането на Я. за съдебното производство също се явява индикация, че е възможно това да се дължи на влошеното му здравословно състояние. Прави се искане за отмяна на определението на Градски съд и оставяне без уважение на предложението за замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода. В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът адв. К. поддържа въззивната частна жалба, считайки първоинстанционното определение за неправилно и отново настоява за неговата отмяна. Осъденият Я. - редовно призован пред въззивната инстанция, не се явява. Прокурорът от Апелативна прокуратура счита въззивната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Началникът на пробационната служба -. – М. К. също намира постановеното първоинстанционно определение за правилно и законосъобразно. Пред въззивния съд не се проведе съдебно следствие. Съдът, като съобрази изложените от защитника доводи и сам служебно провери изцяло правилността на определението, намира за установено следното: Въззивната частна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице в предвидения в чл. 452, ал.1 НПК срок и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. От приобщените от Софийски градски съд по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, съдържими в досието на осъдения и отчетната карта, изготвени по реда на чл. 208, ал.2 ЗИНЗС, както и от събраните такива в хода на първоинстанционното съдебно производство, се установява, че жалбоподателят Ц. Я. Я. е осъден с присъда от 12.12.2024г. по НОХД № 762/2022г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 21 състав, с която за две престъпления по чл. 183, ал.1 НК му е било определено едно общо най - тежко наказание „пробация“, включващо двете задължителни пробационни мерки - по чл. 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 1 /една/ година и по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител също за срок от 1 /една/ година. Изпълнението на наказанието „пробация“ е започнало по реда на чл. 208, ал.1 ЗИНЗС на 11.04.2025г., като с протокол № 120 от същата дата осъденият Я. е бил запознат с правата и задълженията си по време на изпълнението на наказанието „пробация“, включително са му били разяснени последиците при тяхното неизпълнение; запознат е бил с реда, по който се получава разрешение за отсъствие, както и че за всяко констатирано отсъствие е длъжен да представи нагледно обяснение и документи, удостоверяващ причината за това. Пробационните мерки са се изпълнявали в офис „Развигор“ №1, сектор „Пробация – София град“ при ОСИН -., съгласно утвърден индивидуален план, съгласуван с осъдения, както и план за изпълнение на регистрацията, съгласуван със 07 РУ-МВР. В изпълнение на мярката „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ са били проведени седем срещи по график, на които осъденият Я. се явявал редовно до 26.06.2025г. С цел осъществяване на контрол по спазване на изпълнението на поставените пробационни мерки съгласно чл. 212, ал.2 ЗИНЗС са били проведени три извънредни срещи. В изпълнението на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ осъденият Я. е допуснал пропуски на 27.05.2025г., 02.06.2025г., 23.06. 2025г., 30. 06. 2025г., 03. 07. 2025г., 14. 07. 2025г., 17. 07. 2025г., 21. 07. 2025г., 31.07.2025г., 04.08.2025г., 07.08.2025г., 11.08.2025г., 14.08.2025г. и 18.08.2025г. По отношение на пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ осъденият Я. не се е явил на предварително уговорени по график срещи, за които е бил уведомен на 26.06.2025г., 10.07.2025г. и 11.08.2025г. Последното явяване на осъдения Я. в сектор „Пробация – София град“ при ОСИН е било на 28.07.2025г. За описаните пропуски са били съставени съответните констативни протоколи с №№ 220/03.06.2025г., 271/01.07.2025г., 275/03.07.2025г., 279/ 04.07.2025г., 292/08.07.2025г., 293/09.07.2025г., 308/15.07.2025г., 314/ 18. 07. 2025г., 315/18.07.2025г., 329/22.07.2025г., 356/01.08.2025г., 361/05.08.2025г., 365/08.08.2025г., 377/11.08.2025г. и 378/12.08.2025г. За неизпълнението на наложените му пробационни мерки, със Заповед № 2208/15.07.2025г. му е било наложено наказание на основание чл. 227, ал.1, т.1 ЗИНЗС - „забележка“. За наложеното наказание осъденият Я. е бил уведомен своевременно по телефона, а заповедта му е била връчена на 24.07.2025г. След като са последвали нови нарушения и поради системно неизпълнение на наказанието била издадена Заповед № 2571/12.08.2025г. на Н. ОС „ИН“ София на основание чл. 227, ал.1, т.2 ЗИНЗС, с която на Я. е наложено наказание „Писмено предупреждение за предложение замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода“. Осъденият е заявил намерение да се яви и да се запознае с издадената заповед, както и да предостави обяснение за допуснатите нарушения, но са последвали нови такива, за които са били съставени съответните констативни протоколи с №№ 381/14.08.2025г., 382/15.08.2025г., 384/15.08.2025г., 391/18.08.2025г. и 392/19.08.2025г. В проведени телефонни разговори осъденият Я. е изтъквал пред пробационния служител различни обстоятелства за неявяването си, свързани със заместване на колега, пътувания в провинцията и влошено здравословно състояние, но без да е предоставил писмени документи, които да удостоверяват заявените от него обстоятелства и въобще наличието на извинителни причини за неизпълнението на наказанието. Така описаното негово поведение е довело до внасяне за разглеждане на 20.08.2025г. от Пробационния съвет на П. София – град – офис „Развигор“ на предложение за замяна на наказанието „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“ на Я.. Към датата на внасяне на предложението, същият е изтърпял от наложеното му едно общо най – тежко наказание „пробация“ 4 /четири/ месеца и 9 /девет/ дни, а остатъкът от наказанието е бил в размер на 7 /седем/ месеца и 21 /двадесет и един/ дни. От началото на изпълнението на наказанието „пробация“ (11.04.2025г.) до края на първоинстанционното съдебно производство, осъденият Я. е бил в трудови правоотношения с „АС Секюрити Груп“ ЕООД и „АСО Секюрити енд Протекшън Груп“ ЕООД, които дружества се занимават с дейности по разследване и частна охранителна дейност, без използване на технически системи за сигурност, на длъжност „портиер“. Така приетите от състава на Градски съд фактически данни се установяват еднопосочно и категорично от писмените доказателства, събрани по делото и не се оспорват от страните. В този смисъл липсват каквито и да било основания и настоящият съдебен състав да не изгради изводите си за поведението на осъденото лице във връзка с изпълнението на наказанието „пробация“ въз основа на тези доказателствени материали, които се отличават с хронологична подреденост, конкретност и са взаимно допълващи се. При правилно установените по делото факти, контролираният съд законосъобразно е извел следващия се правен извод за приложимост на хипотезата на чл. 43а, т.2 НК, според която, ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода. От посочената разпоредба следва извод, че замяната на наказанието „пробация“ с по-тежкото „лишаване от свобода“ е допустима при наличието на сложен юридически състав, включващ два компонента - присъда, с която е наложено наказание пробация и последващото му виновно (без основателна причина ) неизпълнение от осъдения. В конкретния случай и двете предпоставки са налице, тъй като на Я. с влязла в сила присъда по НОХД № 762/2022г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 21 състав му е наложено по реда на чл. 23, ал.1 НК общо наказание пробация, което не е изпълнено изцяло именно поради негово виновно поведение и което обстоятелство налага утежняване на положението на осъдения чрез замяната на по-лекото наказание пробация с по-тежкото - лишаване от свобода. Защитникът в депозираната въззивна частна жалба акцентира върху липсата на виновно неизпълнение от страна на Я. на наложените му пробационни мерки, свързвайки го с негово влошено здравословно състояние. Този довод не намира фактическа опора в събраните по делото доказателства и в този смисъл е доказателствено необезпечен. В кориците на делото са налични единствено данни, че Я. в предхождащ началото на изпълнението на наказанието пробация (от 01.07.2024г. до 24.12.2024г.) е преминал лечение на алкохолна зависимост. От началото на изпълнението на наказанието, въпреки изтъкнатите оправдания пред пробационния служител от офис „Развигор“, датиращи от края на м.06.2025г. за внезапни влошавания на здравето му, Я. не е представил, въпреки дадените му указания за това, медицински документи, удостоверяващи проблеми от здравословно естество. Също така е необходимо да бъде доказано, че неизпълнението на пробационните мерки се дължи именно на действието на тези неблагоприятни обективни фактори към момента, в който е следвало да бъде предприето дължимото поведение, а не е последица от недобросъвестно отношение на осъдения към наложеното му наказание. В този смисъл, Софийски градски съд основателно е взел предвид, че отклонението от изпълнението на пробационните мерки е започнало още на 27.05.2025г., т.е. само месец и половина след началото на изтърпяване на наказанието, надлежно обективирано по предвидения в чл.208 ЗИНЗС ред и че не се касае за единични, изолирани прояви, а за допуснато от осъдения системно неизпълнение на задълженията, произтичащи от наложените му пробационни мерки - 14 нарушения на мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и 3 нарушения по мярката „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. В този смисъл по делото липсват изискуемите от чл. 210, ал.3 ЗИНЗС медицински документи, които да удостоверят невъзможността на осъдения да изпълни задълженията, следващи се от наложеното му наказание пробация. Отделно от това, наличната трудовата ангажираност на осъдения, без данни за прекъсване на правоотношението по полагане на труд, също сочи, че здравословното му състояние е позволявало неговото осъществяване, а оттам – и не се явява пречка от обективно естество за изпълнение и на наложеното му наказание. В съответствие с правилото на чл.227, ал.1 ЗИНЗС служителите на ОС „ИН“ - Сектор „Пробация“ са приложили прогресивната система на наказания за допуснатите от Я. нарушения на постановените пробационни мерки – забележка и писмено предупреждение за предложение за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода – преди да пристъпят към иницииране на съдебната процедура по утежняване на положението на осъдения чрез замяната на наказанието пробация с лишаване от свобода. И при налагането на тези наказания, Я. не е представил ексулпиращи го доказателства, съгласил се е с последиците им, но това е довело до корекция на неправомерното му поведение. В обобщение, направеният от контролирания съд извод за неправомерно (виновно) неизпълнение от страна на Я. на задълженията му по изпълнението и на двете наложени му пробационни мерки, се основава на събраните по делото доказателства и се споделя от този състав на Апелативен съд. Ето защо и при осъществена съвкупна преценка на всички тези обстоятелства, правилно Градски съд е констатирал, че поведението на осъдения Я. съставлява проява на открито пренебрежение и безотговорно отношение както към задълженията му, произтичащи от наложеното му наказание пробация, така и като цяло към установения в страната правов ред, което от своя страна е довело и до законосъобразния извод за необходимостта от цялостна замяна на остатъка от тази санкция с лишаване от свобода. В съответствие с разпоредбата на чл. 228, ал.1 ЗИНЗС е изчислена от пробационната служба и контролирания съд неизтърпяната от Я. част от наказанието пробация, а в съгласие с правилото на чл. 43а, т. 2 НК правилно остатъкът му от 7 /седем/ месеца и 21 /двадесет и един/ дни е трансформиран в 3 /три/ месеца и 25 /двадесет и пет/ дни лишаване от свобода. Единственото несъгласие на Софийски апелативен съд с контролираната инстанция се отнася до констатацията на Софийски градски съд, че само ефективното изпълнение на наказанието лишаване от свобода е в състояние да изпълни предвидените в чл. 36 НК цели спрямо Я. и в частност същият да се поправи и превъзпита към спазване законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително върху него. Настоящото осъждане на Я. е първо по ред, липсват данни за други негови противообществени прояви, а престъпленията, за които е определено общо наказание пробация (по чл. 183, ал.1 НК), въпреки че са две на брой, не са тежки по смисъла на чл. 93, т.7 НК и с тях не са засегнати такива значими блага като човешкия живот или телесна неприкосновеност, налагащи непременно изолацията на дееца. В общ план, в съвременното демократично общество е утвърден принципът на хуманност при дефиниране на целите на наказанието. В личен план те са насочени предимно към поправянето и превъзпитаването на осъдения към спазването на законите и добрите нрави, и към отнемането на възможността да върши други престъпления. В генерален – към оказване на предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото. Легитимните цели на наказанието, следователно, не припознават възмездието като определящ фактор при индивидуализацията му. Във всеки конкретен случай съдът дължи особено внимание при преценка на въпроса нужна ли е изолацията на дееца от останалите членове на обществото, за да бъде той поправен и превъзпитан и необходима ли е подобна мяра за постигането на генералните цели на наказанието. Лишаването от свобода е едно от найтежките наказания и ефективното му изпълнение е оправдано тогава, когато целите на наказанието не могат да се постигнат по друг начин и когато обществото е застрашено от личността на дееца и несъмнено се налага той да бъде временно изолиран, за да не върши други престъпления. При зачитане на тези отправни положения, този съдебен състав на Апелативен съд прие в конкретната хипотеза, че законоустановените цели на наказанието могат бъдат постигнати успешно спрямо жалбоподателя Я. и без въдворяването му в местата за лишаване от свобода, а само с определянето на изпитателен срок от 3 (три) години, в рамките на който, под страх от активизиране на наказанието, той ще е мотивиран да се въздържа от други престъпни деяния и ще преосмисли и преформулира ценностната си нагласа към спазване на законите и добрите нрави. Настоящият съдебен състав отчете трудовата ангажираност на осъдения, което обстоятелство е несъмнено индикатор за полезността му в обществен план. Налице е и социален елемент за отлагане изпълнението на наказанието, тъй като данните по делото сочат, че осъденият е баща на две деца, за които и понастоящем има законово задължение да полага грижи и издържа. Затова този съд заключи, че евентуалното разрешение, предприето от Градски съд, да се постанови ефективно изтърпяване на лишаването от свобода би надхвърлило легитимните цели на наказанието, които в този случай са отлично реализуеми и с приложението на института на условното осъждане. Ето защо САС прие, в противовес с преценката на СГС, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е необходимо той да изтърпи ефективно наказанието, тоест, че е налице и другата предпоставка, подлежаща на конкретна преценка, за приложението на института на условното осъждане. В този смисъл определение № 3798/17.11.2025. на Софийски градски съд по НЧД № 5513/2025г. следва да бъде изменено, като бъде приложен чл. 66, ал.1 НК за изпитателен срок от 3 (три) години за определеното на Я. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца и 25 /двадесет и пет/ дни. Воден от горното и основание чл. 337, ал.1, т.3 и чл. 338 НПК, Софийски апелативен съд - Наказателно отделение НО, 2 състав