Решение № 55 от 24.4.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 846/2025 г.

наказателно дело № 20255140200846 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № •••• от •••• г., издадено от директор на РЗИ-••••••, с което на основание чл.218, ал.2а от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 5 000 лева на Д. Ю. К. от ••••••., ул.„••••••“ № *, вх*, ет.*, ап.*, с ЕГН ••••••••••, за извършено нарушение по чл.54а, т.1 от ЗЗ. Жалбоподателят Д. Ю. К. намира наказателното постановление за незаконосъобразно, неправилно и постановено в протИ.речие с материалноправните и процесуални норми. Сочи, че при издаването му наказващият орган допуснал съществени нарушения, които опорочили цялото производство по налагане на съответното наказание. Описаните в атакуваното постановление обстоятелства не отговаряли на обективната действителност. На процесната дата не бил продавал на О. А. флакон с диазотен оксид, а само му предал неговия такъв. Жалбоподателят нямал качеството на продавач и търговец и не реА.зирал каквато и да било печалба. Описаната в наказателното постановление фактическа обстановка била протИ.речива и водела до неразбиране на извършеното нарушение. Моли атакуваното постановление да бъде отменено, както и да му се присъдят направените разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Твърди, че в случая не се доказало по безспорен начин виновното поведение на жалбоподателя, а именно, че той на 14.03.2025 г. е извършил продажба на един брой флакон с райски газ на лицето О. А.. От събраните по делото доказателства се установило, че на посочената дата Д. К. предал един брой флакон с райски газ на свидетеля О. А., но същият флакон бил собственост на последния. По смисъла на закона продажбата била процес на размяна, чрез който едната страна - продавач удовлетворявала нуждите на другата страна - купувач, в замяна на парична сума. Жалбоподателят не бил извършил продажба, а предаване на чужда движима вещ, която е собственост на О. А., сочен като купувач. Моли да бъде отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, като на жалбоподателя се присъдят и направените по делото разноски. Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. От приложеното по делото писмено обяснение на О. А., дадено в РУ- КърджА., се установявало, че същият се е видял с жалбоподателя пред заведение „Карамел“ и взел флакон с райски газ, като за това му заплатил 30 лева. Самият жалбоподател също дал обяснения, от които се установявало, че е продал на О. А. този флакон с райски газ за сумата от 30 лева. Представя писмена защита, в която излага подробни доводи за законосъобразност на наказателното постановление. Претендира и за направените разноски по делото. Районна прокуратура-КърджА., редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 14.03.2025 г. вечерта жалбоподателят Д. Ю. К. и свидетелят О. А. се срещнА. пред заведение „Карамел“ в гр.КърджА.. Там свидетелят А. закупил от жалбоподателя един брой флакон с райски газ (диазотен оксид) срещу сумата от 30 лева. След това О. А. предал закупения райски газ на свой познат на име Ю. Ю.. По-късно на същата дата, Ю. Ю. бил проверен от полицейски служители в централната част на гр.КърджА.. Установено било, че той държи един брой флакон с райски газ (диазотен оксид). С протокол за доброволно предаване от •••••• г. Ю. Ю. предал на полицейските служители флакон с райски газ (диазотен оксид) с надпис „••••••“. По случая била извършена проверка и образувана преписка Вх.№ •••/2025 г. по описа на РП-КърджА.. С Постановление на РП-КърджА. от 07.05.2025 г. било отказано образуване на наказателното производство за престъпление от общ характер, а материА.те по преписката били изпратени на директора на РЗИ-КърджА. за преценка относно реА.зиране на административнонаказателна отговорност за нарушение по ЗЗ. Въз основа на постъпилите материА. по прокурорската преписка, на 04.07.2025 г. свидетелят И. И. – инспектор в РЗИ-КърджА., съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.54а, т.1 от ЗЗ. Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го подписал и получил, вписвайки, че няма възражения. На 08.07.2025 г. депозирал писмено възражение срещу акта. Същото не било уважено и на •••• г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на Д. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5 000 лева на основание чл.218, ал.2а от ЗЗ за извършено нарушение по чл.54а, т.1 от ЗЗ. Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анА.з на показанията на свидетелите И. И., М. В. и О. А.; материА.те по преписка Вх.№ */2025 г. по описа на РП- КърджА.; Акт за установяване на административно нарушение от 04.07.2025 г.; Възражение от 08.07.2025 г.; Постановление от 07.05.2025 г. на РП-КърджА. за отказ да се образува наказателно производство; Справка на ОД МВР-КърджА. за извършена проверка от 05.04.2025 г.; Докладна записка от 14.03.2025 г.; Обяснение на Ю. Ю. Ю. от 14.03.2025 г.; Обяснение на Е. О. М.от 14.03.2025 г.; Обяснение на О. А. А. от 14.03.2025 г.; Обяснение на С. Г. А. от 14.03.2025 г.; Протокол за доброволно предаване от 14.03.2025 г.; Обяснение на жалбоподателя Д. Ю. К. от 20.03.2025 г., както и другите приети по делото писмени доказателства. Свидетелите И. И. и М. В. се инспектори в РЗИ-КърджА. и дават информация за извършените действия по съставяне и връчване на акта за установяване на административно нарушение, както и за доказателствата въз основа на които бил съставен акт, съдържащи се в постъпилата при тях прокурорска преписка. Свидетелят О. А. е лицето, което на процесната дата е закупило райски газ от жалбоподателя. Той сочи, че на на 14.03.2025 г. действително се срещнал с Д. К. пред заведение „Карамел“, като му дал 30 лева за флакона. Внимателният анА.з на показанията на свидетеля О. А., съпоставени с материА.те по прокурорската преписка, най-вече с писмените обяснения дадени от това лице още на 14.03.2025 г., както и писмените обяснения на самия жалбоподател от 20.03.2025 г., водят до извод за доказаност на посочената по-горе фактология и авторството на деянието. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.54а, т.1 от ЗЗ. Посочената разпоредба забранява продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него, включително и онлайн на физически лица, извън случаите на еднолични търговци, чийто предмет на дейност включва продажбата на диазотен оксид (райски газ) на търговци по смисъла на Търговския закон. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че Д. К. на 14.03.2025 г. в гр.КърджА. е продал един флакон диазотен оксид (райски газ) на физическото лице О. А. срещу сумата от 30 лева. Не е спорно, че се касае за хипотеза извън случаите на еднолични търговци, чийто предмет на дейност включва продажбата на диазотен оксид (райски газ) на търговци по смисъла на Търговския закон. Ето защо, според настоящата инстанция законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършеното нарушение на основание чл.218, ал.2а от ЗЗ, предвиждащ наказание „глоба” в размер от 5 000 до 10 000 лева за този, който наруши чл.54а от ЗЗ, а при повторно извършване на същото нарушение – от 10 000 до 20 000 лева. Именно това е относимата разпоредба за неизпълненото от жалбоподателя задължение да спазва забраната по чл.54а, т.1 от ЗЗ. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намА., предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуА.зиран е и нарушителят. От изложените в наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квА.фикация, като не е нА.це съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява безспорно установено от всички събрани гласни и писмени доказателства, коментирани по-горе. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. От пълномощника на административнонаказващия орган са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. Ето защо и предвид изхода на делото следва на административнонаказващия орган да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие от 11.12.2025 г. и доказателства заплатено възнаграждение в размер на 600 лева, или 306.78 евро. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Регионална здравна инспекция- КърджА., именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото. При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат и не следва да се присъждат направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Съдът