Решение № 442 от 17.6.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 2820/2025 г.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от М. В. П., ЕГН ••••••••••, постоянен и настоящ адрес: гр. •••••, чрез пълномощника адв. А. Д., със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. •••••, тел. ••••, със съдебен електронен адрес за призоваване: •••••, против "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. ••••, представлявано от ••••• - Изпълнителен директор и •••• – Прокурист.

Ищцата е предявила срещу ответника при условията на обективно кумулативно съединяване следните искове:

1. /иск за признаване за установено, че Договор за потребителски паричен кредит PLUS - 19418221, оторизационен код а888yyy7 от 05.07.2022 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 (чийто правоприемник е „ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749) и М. В. П. е изцяло недействителен.

2./ осъдителен иск за сумата от 2029,69 лв., с равностойност 1037,76 евро на основание чл. 55 ЗЗД, недължимо платените суми от М. В. П. на ответника по Договор за потребителски паричен кредит PLUS - 19418221, оторизационен код а888yyy7 от 05.07.2022 г.

Ищцата твърди, че на 05.07.2022г. между нея и ответното дружество бил сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS - 19418221, оторизационен код а888yyy7, като ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 10 000 лв. Заявява, че съобразно погасителния план последната погасителна вноска следвало да бъдела на 15.07.2027г. Смята, че процесният договор за потребителски кредит бил нищожен поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 10, т. 20 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка въвежда и подробни съображения. По отношение на втория иск излага съображения, че за ответника не било съществувало валидно правно основание да получил плащане по процесния договор за кредит в размер на 2029,69 лв., с равностойност 1037,76 евро.

Ответникът смята предявените искове за неоснователни. В тази връзка не оспорва обстоятелството, че е сключил на 05.07.2022г. сочения от ищцата договор за потребителски кредит. Оспорва обаче твърденията на ищцата, че процесният договор за кредит бил изцяло нищожен поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка развива подробни доводи. Смята, че е получил суми по процесния договор за потребителски кредит на валидно правно основание.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно кумулативно съединени искове за нищожност на процесния Договор за потребителски паричен кредит № PLUS - 19418221, оторизационен код а888yyy7 (с правна квалификация чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 20 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП), и осъдителен иск за заплащане от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД на ищцата сумата от 2029,69 лв., с равностойност 1037,76 евро – представляваща платена на при начална липса на основание сума (с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД).

Уважаването на исковата претенция за прогласяване на нищожността на целия договор за потребителски кредит, е детерминирано от установяването, че процесният договор за потребителски противоречи на императивни правни норми, а именно 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 20 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същият накърнява добрите нрави.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на противоречие на процесния договор за потребителски кредит с посочените императивни правни норми, както и че договорът накърнява добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че сключената сделка е валидна.

Уважаването на осъдителната искова претенция пък е детерминирано от установяването на следните факти: 1/ предаване от ищцата и съответно получаване от страна на ответника на имущественото благо, предмет на този иск – сумата от 2029,69 лв., с равностойност 1037,76 евро, и 2/ начална липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищцата е тази, която трябва да установи съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответната страна следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо – сумата 2029,69 лв., с равностойност 1037,76 евро от при наличието на правно основание. Иначе казано, в тежест на ищцовата страна е да установи единствено даването, а на ответника – на какво основание е получил даденото (вж. така Определение № 142 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Не се спори между страните, че между ищцата М. В. П. (като кредитополучател и потребител) и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 (чийто

правоприемник е ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749), качеството му на кредитодател е бил сключен на 05.07.2022г. процесният Договор на потребителски паричен кредит № PLUS - 19418221, съгласно който е бил предоставил на ищцата сумата в размер на 10 000 лв. Фактът на сключването на сделката се доказва и от представените по делото преписи от Договор за потребителски кредит № PLUS - 19418221 от 05.07.2022 г., Общи условия (ОУ) към него, Застрахователен сертификат и ОУ за застраховка "Защита на плащанията" (за застрахователни пакети "Стандарт" и "Комбинирана защита").

От съдържанието на договора се изясняват и основните параметри, при които е бил сключен, а именно: главница в размер на 10 000 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ от 21,79 %; фиксиран лихвен процент от 18,69 %; застрахователна премия в размер на 3558 лв.; такса ангажимент в размер на 250 лв.; общата стойност на плащанията, включваща

главницата, застрахователната премия, и договорната лихва – 19 102,20 лв.; погасяване – чрез 60 броя равни месечни вноски (всяка в размер на по 318,37 лв.), с дата на първо плащане – 15.08.2022г., и с дата на последно плащане (краен падеж) – 15.07.2027г.

От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е 35,13 %, а не посоченият неправилно в договора 21,79 %. В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че ако към разходите по кредита се добави и сумата за застрахователна премия в размер на 3558 лв., общата сума на разходите по кредита става 9102,23 лв. (договорна лихва от 5544,23 лв. + 3558 лв. застрахователна премия). Става ясно от заключението, че общата сума, която е била заплатена от кредитополучателя във връзка с процесния договор, е 11 779,69 лв. От нея кредитодателят е отнесъл 5024,33 лв. към главницата, сумата в размер на 4561,29 лв. към договорната лихва и сумата в размер на 2194,10 лв. към застрахователна премия. Експертът е категоричен, че застрахователната премия в размер на 3558 лв. не е била включена в посочения ГПР по кредита от 21,79 %. Установява се, че сключването на тази застраховка не е било посочено, че е задължително, за да бъде одобрен кредитополучателят за исканата от него сума. Но в Европейския формуляр потребителят не е бил уведомен, че с месечната вноска от 318,37 лв. е включена и застрахователна премия. В ГПР е била включена единствено таксата ангажимент.

Съдът намира, че уговорената в договора за потребителски паричен кредит от 05.07.2022 г. застрахователна премия по "Защита на плащанията" е разход по кредита, която следва да бъде включена при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни.

Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения погасителен план, включително задължението за "такса ангажимент" в размер на 250 лв. и за застрахователна премия по застраховка "Защита на плащанията" в размер на 3558 лв. Плащането на застрахователната премия по застраховка "Защита на плащанията" обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 21,79 %, въпреки че е включена в общия дълг и месечните вноски. По този начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните параметри на кредитния договор.

По силата на чл. 5 от Общите условия за застраховка "Защита на плащанията" (за застрахователни пакети "Стандарт" и "Комбинирана защита") на кредитополучателите по договор за потребителски паричен кредит, сключен между застрахователя и кредитополучателя, кредитополучателите едновременно с попълването и подписването на договора за кредит изразяват своето изрично писмено съгласие да се застраховат и приемат настоящите Общи условия. Декларацията за приемане на застраховането и Общи условия е включена в Застрахователния сертификат, който е неразделна част от всеки договор за кредит.

При тълкуване на посочената клауза от Общите условия за застраховка "Защита на плащанията" се налага изводът, че разглежданите общи условия са приложими за всички кредитополучатели, сключили договор за кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 (чийто правоприемник е ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749). Също така от представения по делото формуляр на договора за кредит е видно, че заплащането на застрахователна премия е включено в предварително изготвения от кредитора формуляр.

Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

По делото се установи, че получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка "Защита на плащанията", предвид уговорката по т. 2 от Условия по договор за кредит. Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от това нарушение е недействителност на договора, съгласно нормата на чл. 22 ЗПК. С оглед на това и на основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО).

Въпросът дали сключването на застрахователния договор /присъединяването на потребителя към съществуващите застрахователни програми/ е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл обстоятелството, че в СЕФ застраховката е определена като незадължителен разход, който не е условие за сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер. Видно е обаче от чл. 5 от Общите условия за застраховка "Защита на плащанията" (за застрахователни пакети "Стандарт" и "Комбинирана защита") на кредитополучателите по договор за потребителски паричен кредит, сключен между застрахователя и кредитополучателя, че кредитополучателите едновременно с попълването и подписването на договора за кредит изразяват своето изрично писмено съгласие да се застраховат и приемат настоящите Общи условия. Следователно застраховката е реално разход по кредита.

За пълнота на изложението следва се изтъкне, че уговорената в договора “такса ангажимент" е нищожна поради противоречието й с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което същата не се дължи от кредитополучателя. Аргументите за този извод са следните:

Кредиторът по един потребителски заем, какъвто е настоящият случай, безспорно има право да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, стига те да не са свързани с усвояване и управление на заема (чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК).

Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с оглед целта на този закон – да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива кредити (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит (заем), имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна (чл. 21, ал. 1 ЗПК).

При сключването на процесния заемен договор кредитополучателят е удържал сумата от 250 лв., описана като „такса ангажимент“. В условията към договора за кредит в чл. 2, изр. 6 е посочено, че това е такса, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове, както и че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле “такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Изложеното сочи, че „таксата ангажимент“ от 250 лв. представлява такса по усвояване на кредита, поради което и на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК тя въобще не се дължи от кредитополучателя – посочената алинея предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

С оглед изложените съображение предявеният установителен иск за обявяване на нищожен на процесния договор за потребителски кредит е основателен.

Основателен се явява и осъдителният иск за заплащане на сумата от 2029,69 лв., с равностойност 1037,76 евро. Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на основание чл. 23 ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Поради безспорното обстоятелство, че ищцата е направила плащане по договора на сума в общ размер от 11 779,69 лв., с равностойност 6022,86 евро то следва да се приеме, че платената сума над размера на главницата (10 000 лв., с равностойност 5112,92 евро) е платена при начална липса на основание.

Относно разноските:

При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК принципно право на разноски има ищцата, като тя на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е била освободена от заплащането на държавни такси и разноски по делото.

Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр. Благоевград държавната такса, дължима във връзка с уважаване на ищцовите претенции в размер на 481,19 лв., с равностойност 246,03 евро. както и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице Десислава Д.а за изготвеното експертно заключение в размер на 100 евро.

Трябва да се има предвид също така, че ищцата се представлява от адв. А. Д., който оказва безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда По списък по чл. 80 ГПК адв. Д. е претендирал адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. по всеки от предявените искове, в размер на 1300,23 евро с ДДС по установителния иск и 308,59 евро по осъдителния иск, или общо 1608,82 евро. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване е прието, че посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС. В конкретния случай следва да се държи и сметка, че става дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на проява на договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае до такова по реда на чл.38 от ЗАдв., което предполага заплащане на възнаграждението директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната преценка на съда. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа.

В случая и по предявените два иска - установителен - за недействителност на договора за кредит по чл. 26 ЗЗД и осъдителния -за връщане на дадено без основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, извършената работа е една и съща, доколкото искът по чл. 26 ЗЗД представляват елемент от фактическия състав на осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД и в този смисъл свършена от пълномощника работа по двата иска е една и съща. В Определение №991 от 11.10.2023г. по в.ч.гр.д.№898/2023г. на Окръжен съд - Благоевград е прието, че в хипотеза като настоящата, става дума за ангажиране на едни и същи доказателства, извършване на идентични правни действия, упражняване на едни и същи процесуални права, приключване на делото в едно съдебно заседание, при упражняване на класически институти на материалното право. Макар по естеството си исковете да са различни и обективно съединени, те са предявени и поддържани на един и същ правопораждащ юридически факт, сключването на един и същ договор за кредит, което предполага еднаквост на извършената защита, респ. работа. Ето защо в конкретния случай не са налице в кумулативност и двата критерия за определяне на дължимо възнаграждение поотделно и за двата иска срещу ответника, при положение, че работата по всеки един от тях е идентична, сходна, не се отличава делото, както от фактическа, така и от правна сложност. Съобразявайки горната практика на ОС-Благоевград, за предявените срещу ответника искове следва да се присъди едно, а не две отделни възнаграждения.

Що се касае до размера на адвокатското възнаграждение и съобразявайки обема на реално извършената от адвоката работа, съдът намира, че адвокатско възнаграждение дори и в минимален размер по наредба, се явява прекомерно предвид вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на искова молба, която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела /които са служебно известни на настоящия съдебен състав/; както и в подаване на писмена защита, преповтаряща доводите в исковата молба; адвокатът не се е явил в първото и единствено съдебно заседание; по делото не са провеждани разпити на свидетели или други процесуални действия с участието на адвоката; делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до предявени искове, по който има формирана трайна съдебна практика. Размерите на претендираните от адвоката възнаграждения са прекомерни предвид обема на свършената от адвоката работа и материалния интерес по делото. Безплатната правна помощ не представлява отговорност за разноски по чл. 78 ГПК, поради което следва да се държи сметка и да не се допуска злоупотреба с това право на адвоката, осъществил безплатна защита. По дефиниция злоупотреба с право е упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение и от обективна гледна точка е налице тогава, когато правото се упражнява противно на неговата социална функция, а не за задоволяване на определен признат от закона интерес. В този смисъл, разноските по делото и в частност адвокатското възнаграждение не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба. Предвид изложеното, съдът намира, че справедливо и обосновано съобразно критериите по чл.36, ал.2 ЗАдв. е адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., с равностойност 102,26 евро.

Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., всички парични суми, присъждани с настоящото решение, следва да се превалутират съгласно чл. 11-13 от ЗВЕРБ, като същите се определят и присъждат само в евро.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение