Решение № 420 от 5.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16521/2025 г.

наказателно дело № 20251110216521 по описа за 2025 година , за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН. Образувано е по жалба от И. Й. Д., ЕГН ••••••••••, срещу наказателно постановление №11-01-529/30.10.2023 г., издадено от С. А.Б. - Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на основание чл. 255, ал.3, вр. чл.259, вр. чл.261, ал.2 от Закона за обществени поръчки /ЗОП, ред. ДВ, брой 13/2016 г./, на жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на 10 000,00 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл.116, ал.1, т.7, вр. ал.5, т.3 от ЗОП. В депозираната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт. Оспорва се правилността на извършената и обективирана в констативно-съобразителната част на АУАН и НП от контролните органи оценка на фактите относно нарушението на правилото на чл.116, ал.1, т.7, вр. ал.5, т.3 от ЗОП. Приема се, че на жалбоподателя е било възложено да подпише одобрено от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ допълнително задание, което по своето същество е било приравнено на заповед, задължителна за изпълнение, без наличието на данни, че същата е неправомерна. Претендират се и неправилни изводи относно субекта на нарушението. В жалбата се пояснява, че съгласно условията на сключения в резултат на проведена обществена поръчка договор с изпълнителя, обхванатите от неговия предмет дейности по поддържане на територията на автомагистрала „Тракия“ (А1) се възлагали с допълнителни и извънредни задания. Включени били и онези строително- монтажни работи, необходимостта от които била възникнала преди изготвянето на месечното задание. С оглед тези факти се обосновава липса на съществено изменение на договора за обществена поръчка в смисъла, вложен в текста на чл.116, ал.1, т.7 от ЗОП. Като процесуално нарушение се обсъжда неправилното извеждане на датата и мястото на извършване на нарушението. Подчертава се, че подписването на допълнителното задание е възложено с решение на Управителния съвет на АПИ, взето на 02.06.2020 г. и материализирано в протокол. Сочи се, че актът за установяване на административно нарушение е съставен извън срока, уреден в разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗОП. Моли се за цялостната отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се П., който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Допълва доводите си, позовавайки се на изтичането на предвидения абсолютен давностен срок от датата на извършване на нарушението, което погасявало възможността да се реализира правомощието на държавата да ангажира административнонаказателната отговорност на И. Д.. Изрично заявява, че не претендира разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт Х.. Последната пледира за неоснователност на депозираната жалба и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Агенция „Пътна инфраструктура“ била юридическо лице, със седалище в гр. София и със специализирани звена - областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. Като бюджетна организация, съгласно чл.4, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция, нейната дейност се контролирала от органите на Агенция „Държавна финансова инспекция“. Съгласно чл.21, ал.3, т.5 от Закона за пътищата (ЗП), АПИ организирала провеждането на обществените поръчки за проектиране, оценки на въздействието върху пътната безопасност и одити за пътна безопасност, строителство, ремонт и поддържане на републиканските пътища, както и за научно – приложни изследвания и консултации, свързани с управлението на пътищата. Дейността и структурата на Агенция „Пътна инфраструктура“ се уреждали с правилник, приет с ПМС №295 от 10.12.2009 г., на основание чл.21д, ал.3 от ЗП. Съгласно същия институцията се представлява от председателя на управителния съвет /УС/, който се назначавал от министъра на регионалното развитие и благоустройството. АПИ се ръководела от колегиален орган по чл.19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията – Управителен съвет, който се състои от председател и двама членове. Управителният съвет на АПИ бил публичен възложител на обществени поръчки, по смисъла на чл.5, ал.2, т.13 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Съгласно чл.10, ал.1 от Правилника този колективен орган вземал решения за възлагане на обществените поръчки за проектиране, строителство, ремонт и поддържане на републиканските пътища, както и за управлението на проекти, научно – приложни изследвания и консултации, свързани с управлението на пътищата, а така и за организиране на разпределение и разходване на средствата за изпълнение на тези дейности. С оглед регламентация на дейността в областта на обществените поръчки в АПИ били утвърдени „Вътрешни правила за обществени поръчки”. Според чл.9 от тях, УС на АПИ вземал решения за възлагане на обществени поръчки, като можел със свое решение за всеки отделен случай да делегира правомощията си за организиране и/или възлагане на ОП на председателя, на член на УС и на директорите на специализираните звена на АПИ. Към 02.06.2020 г., АПИ се представлявала от Г Г. Т., а членове на нейния управителен съвет били И. Й. Д. и О. Д. А. За изпълнение на задълженията по поддържане на пътищата, част от републиканската мрежа, стопанисвани от АПИ, през 2018 г. била проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с уникален номер в Регистъра на обществените поръчки /РОП/ в Агенция по обществени поръчки /АОП/ - 00044-2018-0092, с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремотно – възстановителни работи при аварийни ситуации) на АМ „Хемус“ – ОПУ София и ОПУ Ловеч, АМ „Хемус“ – ОПУ Варна и ОПУ Шумен, АМ „Тракия“ – ОПУ Стара Загора, ОПУ Сливен, ОПУ Ямбол и ОПУ Бургас, АМ „Марица“ – ОПУ Хасково по обособени позиции, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, за обособена позиция №3 – АМ Тракия на територията на ОПУ София, ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ Стара Загора с дължина на пътната мрежа 241,904 км“. Процедурата завършила, на основание чл.112, ал.1 от ЗОП и въз основа на решение на УС на АПИ, отразено в протокол №23089/30.08.2019 г. и Решение №81/17.06.2019 г. на Възложителя за определяне на изпълнител, със сключването на договор с № РД-38- 1/30.08.2019 г. за обособена позиция №3 – АМ „Тракия“ на територията на ОПУ София, ОПУ Пзарджик, ОПУ Плавдив и ОПУ Стара Загора с дължина на пътната мрежа 241,904 км, между АПИ като „Възложител“ и обявения за изпълнител „Автомагистрали“ЕАД, гр. София, с предмет „извършване на дейностите по поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации/ на АМ „Тракия“ на територията на ОПУ София, ОПУ Пазарджик, ОПУ Плавдив и ОПУ Стара Загора с дъллжина на пътната мрежа291,904 км /дължините били описани в Приложение №1.1 към договора/“. Срокът на договора бил 60 месеца, считано от датата, посочена във възлагателно писмо от възложителя до изпълнителя, от която започва неговото течение. В раздел I от съглашението били въведени дефиниции на думи и изрази, употребени в него, сред които и „допълнително задание“, пояснено като „писмено възлагане от възложителя на видове и количества работи, невключени в Месечното задание, необходимостта от които е възникнала след изготвяне на Месечното задание, с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване, както и в следствие нуждата от осигуряване на безопасността на движение“. Били въведени определения и за други понятия, като „извънредно задание“, „непредвидени обстоятелства“, „месечно задание“, „сертификат“. В раздел V „Възлагане на дейностите по договора“, чл.5, ал.1 от договора било уредено изрично, че дейностите по поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с „… допълнителни …задания“, пояснени в б.Б от същия текст: „Допълнителни задания – представят се на изпълнителя по всяко време, но в срок не по-кратък от 3 работни дни преди началото на работите.“ Според чл.7, ал.1 от договора, цената се заплащала на количество действително извършени и приети видове работи, въз основа на сертификати и данъчни фактури, издавани от изпълнителя след одобряването на съответния сертификат от страна на възложителя. Съгласно чл.7, ал.5 от договора, единичните цени не подлежали на промяна при изпълнение на договора за възлагане на обществената поръчка, освен в случаите на чл.116 от ЗОП. Изрично в договора било уговорено заплащането за допълнително възникналите и възложени нови видове работи или дейности, за които няма предложени единични цени. В чл.9, ал.2 от договора било уговорено задължение за възложителя, при изпълнение на дейностите, предмет на договора, да представи на изпълнителя месечни, а в случай на необходимост допълнителни извънредни задания за извършване на дейностите – предмет на договора. Страните предвидили изменение на договора, по отношение на визираните в чл.38 случаи, но само при условията на чл.116 от ЗОП, както и уговорили с допълнително задание да се възлагат дейности, които са предмет на договора. Изрично в чл.12, ал.13 от договора било уговорено изпълнението на дейностите по поддържане да е в съответствие с изискванията на Наредба №РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, техническите спецификации на АПИ от 2014 г., техническите правила и изискванията за поддържане на пътищата на НАПИ от 2009 г. и изискванията на възложителя, представени в документацията. Неразделна част от договора били 12 броя приложения, в т.ч. технически спецификации, Указания за реда на възлагане, приемане и контролиране на изпълнените дейности по договора за поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтновъзстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища; Техническо и Ценово предложение на изпълнителя и приложенията към тях; образци на задание и сертификат, описание на видовете дейности, предмет на обществената поръчка. Съгласно раздел I „Задания за поддържане“ от Указанията, ако се налагало да бъде възложена нов вид дейност (неописана в договора), следвало да бъде изготвена Анализна цена. Допълнителни или извънредни задания се представяли само с изричното съгласие на УС на АПИ. Със Заповед № ФК - 10 - 656/28.07.2022 г., изменена със Заповеди № ФК-10- 885/24.10.2022 г., № ФК-10-1039/14.12.2022 г., № ФК-10-3/03.01.2023 г., № ФК-10- 128/10.02.2023 г. и № ФК-10-302/10.04.2023 г., на основание чл.10, ал.1, т.3 и чл.5, ал.1, т.4 от Закона за държавната финансова инспекция, Директорът на АДФИ възложил извършването на финансова инспекция на възлагането и изпълнението на обществени поръчки в Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2021 г. За участие били определени служители при АДФИ, сред които и свид. В. Г. Т. – финансов инспектор при АДФИ. Срокът за същата бил определен първоначално като шестдесетдневен, а впоследствие удължен до 13.06.2023 г. В хода на контролната дейност, основно протичаща по документи – представени от АПИ и експертно становище, изискано допълнително от Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, представено под формата на доклад рег. №ДИД2-СФ- 24/19.12.2022 г. относно проверените договори и допълнителните задания към тях, както и за резултатите от констатираното при проверки и на място, било установено, че с допълнително задание по договор №РД-38-1/30.08.2019 г., подписано от инж. И. Д. в изпълнение на решение на УС на АПИ по протокол №25380/2020 г. от 02.06.2020 г., в качеството му на лице по чл.7, ал.1 от (ЗОП), било възложено „Ремонтно –възстановителни дейности на виадукт при км 20+840 дясно платно горно строене на АМ Тракия““, на стойност 406469,86 лева с ДДС. Тази дейност била квалифицирана от органите на ДНСК като „Основен ремонт“. Така описани конкретните СМР, според проверяващите, излизали извън предмета на договора за обществена поръчка, който се ограничавал до „поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно –възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища“. Приетите за изпълнени по допълнителното задание дейности били на стойност 399143,09 лева с ДДС /към момента на съставяне на АУАН/. При така установените обстоятелства проверяващите преценили, че възлагането с допълнително задание на дейности съставлявало съществено изменение на предмета на договор №РД-38-1/30.08.2019 г., в нарушение на чл.116, ал.1, т.7, във вр. с ал.5, т.3 ЗОП, без да са налице основанията за това. С оглед на констатираното нарушение на 15.05.2023 г. свид. В. Т. съставила срещу И. Й. Д., в качеството му на член на управителния съвет на АПИ и лице по смисъла на чл.7, ал.1 от Закона за обществените поръчки, акт за установяване на административно нарушение №11-01-529/15.05.2023 г., за извършено на 02.06.2020 г. административно нарушение по чл. 116, ал. 1, т.7, вр. ал.5, т.3 от ЗОП. Същият бил изготвен в присъствието на свидетелите Л. Н. и Маргарита Димитрова и нарушителя. Документът бил подписан от Д. и препис от него му бил връчен. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения, изложените в които аргументи съставляват част от тези, въведени с жалбата, инициирала настоящото производство. Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 11-01-529/30.10.2023 г. от С. А.Б. – директор на АДФИ, с което на основание чл. 255, ал.3, вр.чл.259, вр.чл.261, ал.2 от ЗОП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10000,00 /десет хиляди / лева за нарушение по чл. 116, ал. 1, т.7, вр. ал.5, т.3 от ЗОП (обн. ДВ, бр.13/2016 г., изм. ДВ, бр. 86/2018 г.). Препис от същото е връчен лично на жалбоподателя на 28.10.2025 г. Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля Т.; разписка за връчване на НП, писмено възражение, Заповеди № ФК – 10 - 656/28.07.2022 г., № ФК-10-885/24.10.2022 г., № ФК-10-1039/14.12.2022 г., № ФК-10- 3/03.01.2023 г., № ФК-10-128/10.02.2023 г. и № ФК-10-302/10.04.2023 г. на Директора на АДФИ; справка за отговорните длъжностни лица в Агенция „Пътна инфраструктура” за периода 01.01.2018 г. – 02.09.2022 г., Указания за реда на възлагане, приемане и контролиране на изълнените дейности по договори за поддържане (превантивно, текущо, димно и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища, писмено сведение от И. Й. Д., договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремотно – възстановителни работи при аварийни ситуации) на АМ „Хемус“ – ОПУ София и ОПУ Ловеч, АМ „Хемус“ – ОПУ Варна и ОПУ Шумен, АМ „Тракия“ – ОПУ Стара Загора, ОПУ Сливен, ОПУ Ямбол и ОПУ Бургас, АМ „Марица“ – ОПУ Хасково по обособени позиции, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, за обособена позиция №3 – АМ Тракия на територията на ОПУ София, ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ Стара Загора с дължина на пътната мрежа 241,904 км“, споразумение, списък на участъците от АМ „Тракия“,справка за състоянието на участъците на АМ „Тракия“, списък на пътните съоръжения на АМ Хемус, техническо предложение за изпълнение на обществената поръчка, опис на документите по обособена позиция №3, ценово предложение, сметки от №1 до №9 за СМР, сертификат за действително изпълнените и приети ремонтни работи, гаранционен протокол, задание за извършване на дейности по поддържането (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи) на републиканските пътища на територията на ОПУ, описание на видовете дейности, предмет на обществената поръчка, доклад от Директор на Дирекция ППИ при АПИ, доклад от Директор на ОПУ София, протокол от заседание на УС на АПИ №25380/20 г. от 02.06.2020 г., допълнително задание за ремонтно- възстановителни дейности на виадукт при км20+840 дясно платно горно строене на АМ „Тракия“, сертификат №68.1, сертификат №68.2, фактури, платежно нареждане, предложение за разплащане, писмо до ДНСК, изх. №ДИД2- СФ-24-(1)/28.11.2022 г., доклад относно извършена проверка от ДНСК, рег. №ДИД2-СФ- 24/19.12.2022 г., с приложения, писмен отговор от АДФИ, с вх. №14440/19.01.2026 г., всички приети по реда на чл.283 от НПК. При проведения непосредствен разпит на свидетеля В. Т. /актосъставител/ установената фактическа обстановка се потвърждава изцяло по категоричен и безспорен начин. От показанията й се установява редът, по който е проведена контролната дейност в държавното учреждение, изисканите и прегледани документи, респ. видът на изменението на предмета на договор №РД-38-1/30.08.2019 г. за възлагане на обществена поръчка с изпълнител „Автомагистрали”ЕАД и възложител АПИ. Финансовият контрольор е категорична, че се е водила по данните, изведени от представената на вниманието на проверяващите документация. Сведенията на свид. Т. се отличават с конкретика, последователност и логичност, което позволява върху тях да бъдат обосновани изводи по фактите, релевантни към състава на предявеното на въззивника като извършено нарушение. Съдържащите се в тях доказателствени факти кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства. Последните не разкриват противоречия помежду си и позволяват проследяването дейността по възлагане на обществена поръчка за нуждите на АПИ, изпълнението на насрещните задължения по сключения договор за възлагането й в срока му на действие, както и допълнително възложените задания. Ето защо съдът кредитира инкорпорираните по делото гласни и писмени доказателствени средства без резерви, като липсата на противоречия обезпредметява тяхното отделно обсъждане. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Нарушението е описано подробно и точно, вкл. и обстоятелствата по неговото извършване със съответната правна квалификация. С факта на издаване на процесното наказателно постановление наказващият орган ясно и несъмнено е обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност нарушение, за което следва да се ангажира отговорността на въззивника. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на която се определят видът и размерът на наложената глоба. Т.е., изпълнени са правните предписания на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав обаче открива основания за отмяна на издадения санкционен акт и за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичането на предвидената в закона абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. В конкретния случай административнонаказателното производство се води за извършено на 02.06.2020 г., нарушение на правилото на чл. 116, ал. 1, т.7, вр. ал.5, т.3 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13/2016 г., изм. ДВ, бр. 86/2018 г.). Отговорността на въззивника е ангажирана с наказателно постановление №11-01-529/30.10.2023 г., издадено от директора на АДФИ. Към настоящия момент правораздавателният акт не е влязъл в сила и не е породил своите правни последици. Съобразявайки изтеклия от датата на деянието до настоящия момент срок, съдът намира, че се разкрива формално основание за прекратяване на производството, обосновано с настъпването като обективен факт на предвидената в закона абсолютна давност за реализиране на отговорността на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН: ”По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. Под “обстоятелствата, изключващи отговорността” законодателят е имал предвид тези релевантни факти или юридически събития, които са пречка не само за възникване, но и за реализиране на административнонаказателна отговорност. Последната е вид юридическа отговорност, която се реализира в рамките на конкретно административно правоотношение, породено от извършването на административно нарушение. В нейното съдържание са включени правомощията на държавата да наложи определено административно наказание на нарушителя, да го изпълни и на последно място – да третира нарушителя като наказван в рамките на определен период от време, най-вече с оглед опасността от извършване на повторни нарушения. В контекста на изложените разсъждения, тъй като правомощията да държавата да ангажира административнонаказателна отговорност се реализират по принудителен ред, то наличието да изтекла давност за осъществяване на първото правомощие – да се наложи определено административно наказание на нарушителя с влязъл в материална законна сила акт, представлява своеобразна пречка за осъществяването и на останалите две правомощия. Това е така, защото давността се определя като продължителен период от време на бездействие на компетентните длъжности лица, с изтичането на който се компрометира идеята за своевременност и неотвратимост на административнонаказателната отговорност и същата следва да се приложи “ex officio” (по силата на служебното начало), като тези права на държавата не остават да съществуват в някакъв естествен, латентен вид. Съобразно тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция, не съществува пречка давността за наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, респективно наличието на абсолютна такава по чл. 81, ал. 3 НК да се приложи субсидиарно, съгласно чл. 11 ЗАНН, тъй като този материалноправен институт не е уреден изрично в ЗАНН. Солиден аргумент в тази насока е и обстоятелството, че извършителите на престъпни деяния не могат да бъдат поставяни в по-благоприятно правно положение от лица, който нарушават “установения ред на държавно управление” /чл. 6 ЗАНН/. Безспорно установено е, че нарушението на чл. 116, ал. 1, т.7, вр. ал.5, т.3 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13/2016 г., изм. ДВ, бр. 86/2018 г.) е извършено на 02.06.2020 г., а абсолютният давностен срок е изтекъл на 02.12.2024 г., след която дата всички правомощия на държавата досежно този вид юридическа отговорност са ограничени “ex lege” /по силата на закона/. В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, във вр. с чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, който предвижда 3 (три) години за настъпването на относителна, респективно 4 (четири) години и 6 (шест) месеца - на абсолютна давност за реализацията на административнонаказателната отговорност. По изложените съображения, съдът намира, че административнонаказателното производство следва да бъде прекратено, а издаденото наказателно постановление да бъде отменено изцяло, без да се изследва въпросът за неговата правилност, поради наличието на изтекла абсолютна давност за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.6, вр.ал.2, т.1, вр.чл.84 ЗАНН, вр.чл.334, т.4, вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК,