Решение № 128 от 29.9.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 262/2026 г.

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК, вр. с чл.341 ал.1, вр. с ал.3 пр.1, вр. с чл.306 ал.1 т.3 от НПК. Въззивното производство е образувано по жалба от адв.Д. Т. С. от АК-Велико Търново, в качеството му на служебен защитник на осъдения М. Ю. С., против протоколно определение рег. № 419/23.07.2026год., постановено по ЧНД № 440/2026год. по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново, по реда на чл.306 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от НПК. С атакуваното с жалбата определение, първоинстанционният съд на основание чл.306 ал.1 т.3 от НПК вр. с чл.68 ал.1 от НК, привел в изпълнение по отношение на М. Ю. С. с ЕГН ••••••••••, наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален строг режим, наложено му по НОХД № 208/2024 г. на Районен съд - Горна Оряховица. С въззивната жалба на защитника на осъдения е заявено оплакване, че обжалваното първоинстанционно определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наложено наказание по НОХД № 208/2024 г. на Районен съд - Горна Оряховица и ОС-Велико Търново погрешно е приложил чл. 68, ал. 1 от НК, който е само за умишлени престъпления, вместо правилната ал. 2 при осъждане за причиняване на смърт по чл.124 от НК. Излагат се доводи, че престъплението по чл. 124 от НК е непредпазливо и съдебният състав не е длъжен автоматично да приведе в изпълнение предходна условна присъда, тъй като се прилага чл. 68, ал. 2 от НК и съдът има право на преценка дали да приведе в изпълнение старото наказание изцяло, отчасти или изобщо да не го привежда в изпълнение. Излага се довод, че в практиката си ВКС изрично подчертава, че престъплението по чл. 124 от НК е със смесена форма на вина, но по закон се класифицира като непредпазливо деяние по отношение на крайния резултат (смъртта), а умисъла обхваща единствено нанасянето на телесната повреда. Посочва се, че престъплението по чл. 124 от НК е при форма на вината непредпазливост с оглед систематичното му място в раздела за престъпленията убийства, в който смисъл е Решение № 130 от 21.02.2024 г. по наказателно дело № 892/2023 г. на Върховния касационен съд на Република България, трето наказателно отделение. Излагат се съображения, че при условията на чл. 68, ал. 2 НК, не е необходимо наказанието по НОХД № 208/2024 г. на Районен съд - Горна Оряховица да бъде привеждано в изпълнение или поне не изцяло, а законът предоставя преценка на съда дали да го приведе или не. Твърди се, че първоинстанционният съд изобщо не е направил преценка дали да приведе в изпълнение старото наказание изцяло, отчасти или изобщо да не го привежда в изпълнение. Излага се довод, че осъденият е започнал да търпи наказание лишаване от свобода по НОХД № 118/2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново, което следва да има превъзпитателен ефект и в случая не се налага да се привежда и предходно такова в изпълнение. Иска се Великотърновският апелативен съд да отмени обжалваното определение на Окръжен съд-Велико Търново и да постанови ново, с което да откаже привеждане в изпълнение на наложено наказание по НОХД № 208/2024 г. на Районен съд - Горна Оряховица. В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът изразява мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба, като оспорва същата, но излага съображения, че обжалваното първоинстанционно определение следва да се измени относно цифровата част на приложимата правна квалификация, поради това, че като основание за привеждане в изпълнение на отложеното наказание е посочена разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК, а приложима в случая е разпоредбата на чл.68 ал.2 от НК. Осъденият М. Ю. С. и служебния му защитник адв.Д. С. поддържат изцяло въззивната жалба, по изложените в нея съображения. Искат въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно определение и да постанови отложеното наказание лишаване от свобода да не бъде изтърпяно или да измени определението, като постанови отложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно не изцяло, а отчасти. В последната си дума във въззивната инстанция осъденият М. Ю. С. заявява, че подкрепя думите на защитника си и моли съда да уважи жалбата. Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във въззивната жалба, доводите на страните, изложени в съдебното заседание в тази инстанция, доказателствата по делото и като на основание чл.314 от НПК провери изцяло определението на първоинстанционния съд, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК от лице, което притежава активна процесуална легитимация да обжалва първоинстанционния съденен акт, отговаря на изискванията на чл.320 ал.1 и ал.3 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, въпреки основателността на част от изложените в нея доводи. От писмените доказателства по делото, приложени в първата инстанция- заверен препис от присъда рег. № 23/15.06.2026год., постановена по НОХД № 118/2026год. по описа на Окръжен съд- Велико Търново и справка за съдимост на М. Ю. С. се установява, че същият е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК, както следва: 1.С присъда от 30.06.2017год., постановена по НОХД № 623/2017год. по описа на Районен съд- Казанлък, за извършено през периода 24.12.2016год. - 25.12.2016год. престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, на основание чл.54 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Присъдата влязла в сила на 15.07.2017год. За това осъждане М. С. е реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК на 15.07.2020год. 2.С определение за одобряване на споразумение рег. № 29/11.03.2024год., постановено по АНД № 159/2023год. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, за извършено на 17/18.08.2022год. престъпление по чл.194 ал.3 вр. с ал.1 от НК, на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Определението влязло в сила на 11.03.2024год. 3.С определение за одобряване на споразумение рег.№ 60/13.05.2024год., постановено по НОХД № 208/2024год. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, за извършено на 12.02.2024год. престъпление по чл.198 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл.59 ал.1 от т.1 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият М. Ю. С. е бил задържан от 13.02.2024год. до 13.05.2024год., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. Определението влязло в сила на 13.05.2024год. 4.С присъда рег. № 23/15.06.2026год., постановена по НОХД № 118/2026год. по описа на ОС-Велико Търново, за извършено на 09.03.2025год. престъпление по чл.124 ал.1 вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК, на основание чл.58а от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание четири години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим. На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК е приспаднато времето, през което М. Ю. С. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража, като един ден задържане се зачита за един дел лишаване от свобода, считано от 13.03.2025год. Присъдата влязла в сила на 15.06.2026год. и в момента М. С. изтърпява наложеното му с нея наказание лишаване от свобода в Затвора- Стара Загора. В мотивите на обжалваното първоинстанционно определение, от фактическа страна са приети за установени само горепосочените осъждания по п.3 и п.4. Първоинстанционният съд правилно е приел, че престъплението по чл.124 ал.1 вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което М. С. е осъден с присъдата по НОХД № 118/2026год. по описа на ОС-Велико Търново, е извършено в изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК, определен с определението за одобряване на споразумение по НОХД № 208/2024год. по описа на Районен съд-Горна Оряховица /макар ОС-Велико Търново погрешно да е посочил в определението си, че размера на този изпитателен срок е четири години, тъй като според информацията в справката за съдимост на М. С. изпитателния срок по НОХД № 208/2024год. по описа на Районен съд- Горна Оряховица е в размер на три години/. Основателни са доводите в жалбата на защитника на осъдения М. С., че макар и да е със смесена форма на вина- умишлена по отношение на телесната повреда и непредпазлива по отношение на смъртта, престъплението по чл.124 от НК е такова на непредпазливо извършване /непредпазливо престъпление/. Според наказателно правната доктрина и практиката на ВКС, (изразена не само в посоченото в жалбата Решение № 130 от 21.02.2024 г. по н.д. № 892/2023 г. на ВКС, ІІІ н.о., но и в редица други съдебни решения, напр. Решение № 356 от 19.06.2024г. по н.д. № 1138/2023г. на ВКС І н.о.), престъплението по чл.124 от НК е непредпазливо. Този извод се извежда от отношението на дееца към престъпния резултат- смъртта на пострадалия, която дееца нито иска, нито допуска и от систематичното място на това престъпление в НК- след съставите на непредпазливо причиняване на смърт по чл.122 и чл.123 от НК и преди разпоредбата на чл.125 от НК, съгласно която не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току-що родена рожба. Във връзка с горното, основателен е и доводът в жалбата, че в конкретният случай ОС-Велико Търново незаконосъобразно е приложил чл.68 ал.1 от НК, вместо да приложи чл.68 ал.2 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК, ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което макар и след този срок му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. Тъй като престъплението по чл.124 ал.1 вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което М. С. е осъден с присъдата по НОХД № 118/2026год. по описа на ОС-Велико Търново не умишлено, а непредпазливо престъпление, в настоящият случай не са налице законовите предпоставки за приложение на чл.68 ал.1 от НК и първоинстанционният съд неправилно го е приложил с обжалваното определение. Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.2 от НК, ако при условията на ал.1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпявано или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти. По отношение на отложеното наказание две години лишаване от свобода по НОХД № 208/2024год. по описа на Районен съд-Горна Оряховица са налице законовите предпоставки за приложение на чл.68 ал.2 от НК, като съгласно тази разпоредба съдът разполага с три възможности: Първата възможност е да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпявано. Втората възможност е да постанови отложеното наказание да бъде изтърпяно изцяло. Третата възможност е да постанови отложеното наказание да бъде изтърпяно отчасти. Въззивният съд намира, че в конкретният случай следва да се приложи чл.68 ал.2 пр.2 от НК, а именно отложеното наказание две години лишаване от свобода, наложено на М. Ю. С. по НОХД № 208/2024год. по описа на Районен съд-Горна Оряховица да бъде изтърпяно изцяло. Въпреки че поради гореизложените съображения в конкретния случай следва да се приложи чл.68 ал.2 от НК, а не чл.68 ал.1 от НК, при преценката кое от правомощията си по чл.68 ал.2 от НК съдът следва да упражни, трябва да се отчете факта, че макар извършеното от осъдения М. С. в изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК престъпление по чл.124 ал.1 вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК да е непредпазливо, същото е със смесена форма на вината. Осъденият е причинил по непредпазливост смърт на друго лице, следствие на нанесена на това лице умишлена средна телесна повреда. Ако следствие на причинената умишлено средна телесна повреда това лице не беше починало, извършеното от осъдения в изпитателния срок престъпление щеше да се квалифицира по чл.129 от НК, което е умишлено престъпление и в такъв случай щяха да бъдат налице предпоставките на чл.68 ал.1 от НК, при което отложеното наказание две години лишаване от свобода задължително би трябвало да се приведе в изпълнение в пълния му размер. При това положение настоящият състав намира, че въпреки факта, че формално са налице предпоставките на чл.68 ал.2 от НК, очевидно би било явно несправедливо, ако заради настъпването на по-тежък допълнителен общественопасен резултат- смърт на пострадалия, осъденият бъде облагодетелстван, като евентуално се постанови отложеното наказание да не бъде изпълнявано или да бъде изпълнено само отчасти. Освен това, според въззивния съд осъденият следва да изтърпи изцяло отложеното наказание и защото това е необходимо за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК и най-вече на специалната превенция, като се има предвид и това, че условното осъждане е за умишлен грабеж по чл.198 ал.1 от НК, който е тежко умишлено престъпление. По изложените съображения са неоснователни доводите в жалбата, че тъй като осъденият М. С. е започнал да търпи наказанието лишаване от свобода по НОХД № 118/2026год. по описа на ОС-Велико Търново, това обстоятелство имало достатъчен превъзпитателен ефект върху осъдения и в случая не се налагало да се привежда в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода или поне не било необходимо да се привежда изцяло. Според настоящия състав на въззивния съд, за да се поправи и превъзпита осъденият М. С. към спазване на законите и добрите нрави, е необходимо да изтърпи изцяло и отложеното наказание две години лишаване от свобода по НОХД № 208/2024год. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, но привеждането в изпълнение на това отложено наказание следва да стане не на основание чл.68 ал.1 от НК, както незаконосъобразно е постановил първоинстанионния съд, а на основание чл.68 ал.2 от НК, като се приложи чл.68 ал.2 пр.2 от НК. При извършената служебна проверка на обжалваното първоинстанционно определение, въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и при определяне на първоначалния режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание две години лишаване от свобода, наложено на осъдения М. С. по НОХД № 208/2024год. по описа на Районен съд-Горна Оряховица. Първоинстанционният съд е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание две години лишаване от свобода, наложено на осъдения М. С. по НОХД № 208/2024год. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, като в мотивите на определението посочил, че такъв първоначален режим следва да се определи съгласно разпоредбата на „чл.58 ал.1 т.2 б. „в“ от ЗИНЗС“. Вероятно ОС-Велико Търново е допуснал техническа грешка, като е имал предвид разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ от ЗИНЗС. Съгласно тази разпоредба, съдът определя първоначален строг режим на осъдените на лишаване от свобода за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. В конкретният случай не са налице предпоставките на чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ от ЗИНЗС за определяне на първоначален „строг“ режим“ за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание две години лишаване от свобода, наложено на осъдения М. С. по НОХД № 208/2024год. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, тъй като видно от приложената справка за съдимост на М. С. това наказание не наложено за престъпление, извършено в изпитателния срок на условно осъждане, поради което няма смисъл да се обсъжда въпроса дали са налице останалите изискуеми законови предпоставки визирани в разпоредбата чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ от ЗИНЗС. Налице е противоречива съдебна практика, включително и на ВКС, по въпроса дали при определяне на първоначалния режим разпоредбата на чл. чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ от ЗИНЗС, според която се определя първоначален „строг“ режим, се отнася само до наказанието за престъплението, извършено в изпитателния срок /както изрично е посочено в закона/ или се отнася и за първоначалния режим, който следва да се определи в тези случаи за приведеното в изпълнение отложено наказание, наложено за предходното престъпление, за което е условното осъждане. Дори при посоченото второ разширително тълкуване на разпоредбата на чл. чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ от ЗИНЗС, в конкретният случай предпоставките на тази разпоредба не са налице, тъй като в изпитателния срок по НОХД № 208/2024год. по описа на Районен съд- Горна Оряховица осъденият е извършил престъпление по чл.124 ал.1 от НК, което е непредпазливо, а не умишлено. Това изключва възможността за законосъобразно определяне на първоначален „строг“ режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ от ЗИНЗС, както по отношение на наказанието за извършеното деяние в изпитателния срок, така и по отношение на приведеното в изпълнение отложено наказание. Освен това, в конкретния случай по отношение на приведеното в изпълнение наказание две години лишаване от свобода, не е налице основание за определяне на първоначален „строг“ режим и съгласно чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ и б. „б“ от ЗИНЗС. Наказанието, макар и за умишлено престъпление, не е за повече от пет години. Видно от приложената справка за съдимост на М. С., преди да извърши престъплението НОХД № 208/2024год. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, осъденият М. С. не изтърпявал предходно наложено наказание лишаване от свобода, което да не е било отложено на основание чл.66 от НК и от изтърпяването на такова наказание да не са били изтекли повече от пет години. В конкретният случай липсва основание за определяне на първоначален строг режим и съгласно чл.57 ал.2 от ЗИНЗС, тъй като по делото липсват данни осъденият М. С. да се е укривал в хода на наказателното производство по НОХД № 208/2024год. по описа на Районен съд-Горна Оряховица. Напротив, от данните в справката за съдимост относно това осъждане може да се направи извод, че осъденият С. не се е укривал по това наказателно производство, тъй като обективно не е имал такава възможност. Престъплението е извършено на 12.02.2024год., а М. С. е бил задържан под стража от 13.02.2024год. до 13.05.2024год., на която дата споразумението е влязло в сила, който период е приспаднат на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК. Предвид горното са налице предпоставките на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да се определи първоначален „общ“ режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение на основание чл.68 ал.2 от НК наказание две години лишаване от свобода, наложено на М. Ю. С. по НОХД № 208/2024год. по описа на Районен съд-Горна Оряховица. По изложените съображения обжалваното определение на първоинстанционния съд следва да се измени в частта относно основанието за привеждане в изпълнение на отложеното наказание две години лишаване от свобода, наложено на М. Ю. С. по НОХД № 208/2024год. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, както вместо чл.68 ал.1 от НК се приложи чл.68 ал.2 пр.2 от НК и в частта относно определения първоначален режим за изтърпяване на това наказание, като вместо първоначален „строг“ режим, на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС се определи първоначален „общ“ режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание две години лишаване от свобода. В останалата част определението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран така и на основание чл.337 ал.1 т.2 вр. с чл.334 т.3 и чл.338 вр. с чл.334 т.6 от НПК, Великотърновският апелативен съд