Решение № 63 от 23.3.2026 г. на Районен съд - Севлиево по дело № 1414/2025 г.

Производство по реда на чл. 150 от Семейния кодекс. Производството по делото образувано по исковата молба на А. М. Н., ЕГН: ••••••••••, действаща като майка и законен представител на малолетното си дете Л. Ю. Ю., ЕГН: ••••••••••, двете с адрес: гр. Севлиево, ул. •••••••••••, чрез адв. С. Б. - ГАК, против Ю. А. Ю., ЕГН: ••••••••••, с адрес: с. Ряховците, община Севлиево, област Габрово, ул. •••••••••••. В исковата молба се сочи, че детето Л. Ю. Ю. е дъщеря на ответника Ю. А. Ю.. По силата на постигната и одобрена от съда спогодба по гр.д. № 953/2014 година по описа на Районен съд - Севлиево, бракът между страните бил прекратен, като упражняването на родителските права върху детето Л.Ю.. било предоставено на майката, при която да е и местоживеенето на детето, определен бил режим на лични отношения на бащата с детето и той е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 160 лева. С решение № 190/18.10.2022 година, постановено по гр.д. № 900/2022 година по описа на РС – Севлиево е увеличен размера на издръжката на 250 лева месечно. Ищцата сочи, че от определянето на последната издръжка са минали повече от две години, детето е ученичка в 8-ми клас, посещава школа по народни танци, посещава и частни уроци по английски език и че доходите й са крайно недостатъчни за издръжка на детето, още повече, че има и друго дете. Предвид тези обстоятелства и настъпилото изменение в нуждите на детето, както и в обстоятелствата, при които е опредЕ. предната издръжка, Н. моли съдът да увеличи размера на дължимата се от ответника на неговото малолетно дете Л.Ю.. издръжка от 250 лева на 450 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез своя процесуален представител адв. Е. К. – ГАК, е представил отговор на исковата молба, в който твърди, че не отрича, че обстоятелствата от определяне на предишната издръжка са се изменили, но че не са верни твърденията на майката, че той заплаща единствено това, което му е определено от съда. Ответникът твърди, че давал и допълнителни средства за детето, полагал грижи за него и редовно го вземал при себе си. Счита, че размерът на издръжката, която дължи всеки от родителите, следва да бъде съобразен с техните доходи и с други фактори. В тази връзка твърди, че също издържа още едно малолетно дете и предвид това и доходите си /в момента е на трудова борса/, счита, че издръжката не бива да надвишава нормативноустановения минимум, който към 1 януари 2026 година е в размер на 155.05 Евро /левова равностойност – 303.25 лв./ и е съгласен да заплаща сумата от 156 Евро. В съдебно заседание ищцата А. Н., в качеството си на майка и законен представител на Л.Ю. – малолетна, се явява лично и с адв. С. Б. – ГАК. Претендира заплащане на издръжка в размер на 230.08 евро /левова равностойност – 450.00 лева/. Ответникът се явява лично и с адвокат Е. К. – ГАК. Поддържа изнесеното в отговора на исковата молба. Дирекция "Социално подпомагане" гр. Севлиево представя социален доклад. В хода на съдебното дирене са приобщени следните писмени доказателства: Справка от АВ- Севлиево с вх. № 185/14.01.2026 г.; Справка от НАП с вх. № 217/15.01.2026 г.; Удостоверение от АВ за доходите на А. Н. с вх. № 277/19.01.2025 г.; Социален доклад вх.№ 822/18.02.2026 г.; Гр.д.№ 900/2022 г.; гр.д. № 464/2022г. и гр.д. № 1012/2022 г., трите по описа на РС-Севлиево. В съдебно заседание са разпитани свиделите А. Г. Я., Р. П. М. – майка на ищцата и Н. Н. Ю. – съпруга на ответника, като на последните две бе разяснена разпоредбата на чл.166 от СК и същите пожелаха да свидетелстват. Свидетелката Р. М. обяснява, че през последните три години детето се издържа от майката. Посещава танци, които се заплащат. От няколко месеца ходи и на частни уроци по английски – по 10 евро на час. Тези разходи се поемат от майката. Бащата редовно плащал издръжката и е купувал неща на детето по различни поводи. Детето посещава баща си. Свидетелката Н. Ю. обяснява, че Л. посещава баща си в дните, определени от съда и че двамата с ответника се стараят при тези посещения детето да се чувства добре. Свидетелката заяви, че бащата купувал на детето дрехи и други неща, когато то поискало или имало нужда. Ответникът в момента не работи, а е на борсата. Свидетелката работи на смени в „Хитачи“. Не й е извество Л. да посещава друга извънкласна форма освен народните танци, за които знаела, че таксата през 2026 г. ще отпадне. Свидетелят А. Я. дава информация относно това, че тъй като са близки с Ю., често излизали заедно. Когато Л. е при баща си той й купувал различни неща- дрехи според сезона, храна, плащал сметките в ресторанта. Знае, че предвид това, че Ю. не работи, на семейството му е доста трудно и поради тази причина се справят с помощта на родителите – неговите и на съпругата му Н.. Съдът, след като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: По делото не се спори, че детето Л. Ю. Ю., ЕГН: •••••••••• е дъщеря на ответника и А. Н.. След раздялата им, с Решение по гр. д. № 953/2014 година по описа на РС- Севлиево е опредЕ. издръжка в размер на 160.00 лева, която в последствие с Решение № 190/18.10.2022 година, постановено по гр.д. № 900/2022 година на РС – Севлиево е увеличена на 250 лева месечно. По делото също така не се спори и по няколко други обстоятелства, които бяха и доказани по съответния ред. Установено е, че детето Л. Ю. Ю. е ученичка в 8-ми клас на СУ “Васил Левски“ в град Севлиево. От представените доказателства се установява, че ответникът към момента на завеждане на делото не работи и получава обезщетение за безработица. И двамата родители имат малолетни деца от последващи връзки, за които също се грижат и издържат. Л. посещава народни танци към читалището в гр. Севлиево. От социалния доклад става ясно, че детето живее заедно с майка си и сегашния й съпруг в град Севлиево на ул. ••••••••••• при много добри битови условия. Между майката и детето има изградена емоционална връзка. Бащата също споделя, че е привързан към малолетната си дъщеря. По делото няма данни ответникът да страда от заболявания, които да ограничават трудоспособността му. Предявен е иск с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс. Същият е процесуално допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от Семейния кодекс, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. При преценката на съда следва да се съобразят и разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК. Нормативно предвиденият размер на издръжката е посочен в чл. 142, ал. 2 от СК и е определен според минималната работна заплата за страната. Към настоящият момент, съгласно ПМС № 243/13.11.2025 г., считано от 01.01.2026 г. размерът на минималната работа заплата за страната е 620.20 Евро /левова равностойност 1213 лева/. Т. е. минималният размер на издръжката е 155.05 Евро /левова равностойност на 303.25 лева/ месечно. От друга страна следва да се вземат предвид нуждите на лицето, което има право на такава, и възможностите на лицето, което я дължи. При определянето се отчита, че всеки от двамата родители е длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите малолетни и непълнолетни деца независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. В този смисъл издръжката определяна по този ред е безусловна. Към настоящия момент детето Л.Ю.. е малолетна, ученичка е в 8- ми клас. И двамата родители следва да подпомагат и издържат детето, независимо, че майката А. Н. фактически упражнява родителските права над него. В хода на делото са изтъкнати различни фактори, които влияят до изменение на издръжката –изменението на МРЗ, изменените нужди на детето, съобразно израстването му, изменените социално – икономически условия. Събраните гласни и писмени доказателства, вкл. и социалният доклад, потвърждават изложеното в исковата молба и установените нужди на детето. Безспорно от 2022 г., когато е постановено решението за увеличение на издръжката от 160 лв. на 250 лв. месечно до настоящия момент са изминали около 3 години. В резултат на динамичните социални и икономически процеси в страната са се изменили всички обстоятелства, довели до определяне на предишния размер на издръжката. На първо място, както се посочи по – горе, е увеличена установената за страната МРЗ. Това води до промяна на минималната дължима издръжка. Чисто физически нуждите на едно дете се увеличават с напредване на възрастта – от дрехи, обувки, храна, участие в социални дейности. С нарастване на възрастта се увеличават и нуждите на детето от помагала и пособия за учебния процес. Безспорно е, че сумата от 250.00 лева е недостатъчна за допълване издръжката на детето. Предвид изложеното, според настоящият състав искът следва да бъде уважен частично за сумата в размер на 190.00 Евро /левова равностойност на 371.61 лева/. За останалата част до размер на 230.08 Евро /левова равностойност 450.00 лева/ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Следва, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ответника да бъдат възложени сторените от ищцата разноски за заплатената адвокатска помощ в производството, съобразно уважената част на иска, а именно сумата от 211.11 Евро /левова равностойност 412.90 лева/. Следва, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата да бъдат възложени сторените от ответника разноски в производството за заплатената адвокатска помощ, съобразно отхвърлената част на иска, а именно сумата от 43,55евро /четиридесет и три евро и петдесет и пет евроцента/ - левова равностойност 85,18 лева/. Следва, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд гр. Севлиево и държавната такса върху увеличения уважен размер на издръжката, която се равнява на сумата 89.54 Евро /левова равностойност 175.13 лева/. Следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта касаеща присъдената издръжка. Мотивиран така и на основание чл. 150 от Семейния кодекс, съдът