Решение № 131 от 3.8.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 172/2026 г.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Б. А. Б., представляван от адв. И. Т. и адв. Г. В., насочена срещу решение № 260001/27.02.26г., постановено по гр. д. № 20/2020г. по описа на ОС-Шумен, с което по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), гр. София от жалбоподателя се отнема следното имущество, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 ЗОНПИ:

• 7/10 идеални части от апартамент № 23, находящ се на четвърти етаж във вход 3 на жилищен блок „Витоша”, построен в УПИ I-9780, бивш държавен парцел IX в квартал 349 по плана на гр. Шумен, със ЗП на апартамента от 68.19 кв.м, при граници: изток - стълбище и ап. 24, запад - ап. 22, север - двор, юг - улица „Родопи”, горе - пети етаж, долу - трети етаж, ведно с избено помещение № 2-В, със застроена площ от 10.27 кв. м., при граници: изток - общ коридор и изба 1-В, запад изба 9-А, север двор, юг-изба 3-В, горе - първи етаж, долу - земя, ведно с 3142/100000 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, а по КК на гр. Шумен имотът представлява самостоятелен обект с идентификатор № 83510.668.60.3.23 в сграда с идентификатор 83510.668.60.3 в поземлен имот с идентификатор № 83510.668.60;

• апартамент № 31, вход 2, етаж 3, ЕЖБ - 363, на ул. „Лозенград” № 1, в УПИІ от кв. 363 по плана на гр. Шумен, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения с обща застроена площ 76.67 кв.м., заедно с изба № 25, с площ 5.75 кв. м., както и 1202/100000 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при граници за апартамента: изток - дворно място, запад - дворно място, север - ап. 32, юг - стълбище и ап. 30, отгоре - четвърти жилищен етаж и отдолу - втори жилищен етаж; на избата: изток - общ коридор, запад - дворно място, север - изба № 26, юг - общо помещение, отгоре - първи жилищен етаж, отдолу - земя, като имотът съгласно КК на гр. Шумен представлява самостоятелен обект с идентификатор 83510.668.69.11.31, разположен в сграда с идентификатор 83510.668.69.11, находища се в поземлен имот с идентификатор 83510.668.69;

• 9/40 идеални части апартамент № 6 с идентификатор

83510.664.432.2.6, находящ се на трети жилищен етаж на построената в жилищна сграда от ЖСК „Искър“, гр. Шумен на ул. „Алеко Константинов“, № 8, която жилищна сграда е построена върху държавна земя, съставляваща парцел 14-ЖС от квартал 141 по плана на град Шумен, община Шумен. Самостоятелният обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.664.432, при граници на парцела - от изток - парцел Х- 3280 и парцел ХП-3279, от запад - улица „Алеко Константинов“, от север - парцел 1-3282 и от юг - ул. „Сабин“, със застроена площ 97.02 кв. м., при граници: от изток - апартамент № 5 и ул. „Сабин“, от запад - ул. „Ал. Константинов“, от север - стълбище, от юг - ул. „Сабин“, отгоре четвърти жилищен етаж, отдолу - втори жилищен етаж, граници по КК - на същия етаж: 83510.664.432.2.5, 83510.664.432.2.17, под обекта: 83510.664.432.2.24, над обекта: 83510.664.432.2.8, заедно с избено помещение № 6, със застроена площ от 5.51 кв. м., при граници: от изток - коридор, от запад - ул. „Ал. Константинов“, от север - изба № 5, от юг - маза № 7, отдолу - плоча над втори етаж мази и отгоре - първи жилищен етаж, заедно с таванско помещение под № 6, със застроена площ от 7.47 кв. м., при граници: от изток - коридор, от запад - ул. „Ал. Константинов“, от север - ЖСК „Ропотамо“, от юг - асансьорно помещение, отдолу - осми жилищен етаж и отгоре - покрив, заедно с 7145/100000 идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж;

• самостоятелен обект с идентификатор № 83510.671.199.4.1 по действащата КК на гр. Шумен, с площ от 56 кв. м., находящ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор № 83510.671.199 с административен адрес на имота гр. Шумен, бул. •••, с предназначение: жилище, апартамент: брой нива на обекта 1, апартамент 1: при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 83510.671.199.4.7. който имот съгласно представения документ за собственост представлява: апартамент № 1 от жилищен блок „Квартал 301 - Б“, със застроена площ от 56 кв.м, съгласно обяснителна записка от 28.12.2010 година на независим оценител с рег. № 100100572/14.12.2009 г. на Камарата на независимите оценители в България, при граници: от изток - дворно място, от запад - бул. „Иван Рилски“, от север - дворно място, от юг - стълбище и общ коридор, отгоре - първи жилищен етаж, отдолу - избени помещения, заедно с таванско помещение № 6, с площ от 10 кв.м., съгласно обяснителна записка от 28.12.2010 година на независим оценител с рег. № 100100572/1412.2009 г. на Камарата на независимите оценители в България, при граници: от изток - дворно място, от запад - общ коридор, от север - стълбище, от юг - таванско помещение № 8, отгоре покривна плоча, отдолу - трети жилищен етаж, и избено помещение № 5, с площ от 8 кв. м., съгласно обяснителна записка от 28.12.2010 година на независим оценител с рег. № 100100572/14.12.2009 г. на Камарата на независимите оценители в България, при граници: от изток - общ коридор, от запад - бул. „Иван Рилски", от север - общо помещение за колички, от юг - избено помещение 6, отгоре - партерен етаж, отдолу - земя, както и 3473/100000 идеални части от общите части на сградата, построена в терен, съставляващ държавен парцел XV /петнадесети/, в квартал 301 /триста и едно/ по плана на Коларовград, заедно с правото на строеж върху държавна земя по утвърдената документация на този блок;

• дворно място – поземлен имот с идентификатор № 47161.501.338, с площ 824 кв.м. в урбанизирана територия село Мараш, община Шумен, област Шумен, ул. „Хан Аспарух“ № 8, с номер по предходен план УПИ IX-338, в кв. 28 и съседи: 47161.501.340, 47161.501.339, 47161.501.633, 47161.501.337, 47161.501.342, заедно с построените в имота: 1. сграда с идентификатор № 47161.501.338.1, брой етажи - един, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна. 2. сграда с идентификатор № 47161.501.338.4, с площ от 44 кв.м., брой етажи - един, предназначение: хангар, депо, гараж; ведно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения по гореописания имот;

• празно дворно място от 1 360 кв. м., за което по плана на село Мараш, община Шумен е отреден парцел XII-379 в квартал 35, при граници на имота - улица, парцел Х-379, парцел V-270, парцел VII-268, парцел XI 267 и парцел IX-общински в кв. 35, а по скица от СГКК-Шумен представлява поземлен имот с идентификатор 47161.501.546, с площ от 1 466 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: 47161.501.640, 47161.501.500, 47161.501.267, 47161.501.268, 47161.501.270, 47161.501.379, 47161.501.266,

• кирпичена къща от две стаи, нова тухлена постройка към къщата, дам, навес и плевня, заедно с дворното място, в които са построени, съставляващо: парцел № VIII-245 от 870 кв.м. и парцел IX-245 от 1 060 кв.м. в квартал 9 по плана на село Мараш, община Шумен, улица „Г. Бенковски“ № 3, при граници: улица, парцели № VII-246, 111-244, 11-243, Х-240 и 241 /по нотариален акт/, а по скица от СГКК-Шумен представлява поземлен имот с идентификатор 47161.501.245, с площ от 2 023 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./ номер по предходен план: 245, квартал: 41, парцел: VIII, IX, при съседи: 47161.5001.240, 47161.501.639, 47161.501.246, 47161.501.244, 47161.501.243, 47161.501.241, заедно с построените в него: постройка на допълващото застрояване с идентификатор 47161.501.245.1, на един етаж, с площ от 19 кв.м.; жилищна сграда, еднофамилна с идентификатор 47161.501.245.2, на един етаж, с площ от 53 кв. м.; жилищна сграда, еднофамилна, с идентификатор 47161.501.245.3, на един етаж, с площ от 33 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор 47161.501.245.4, на един етаж, с площ от 48 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 47161.501.245.5, на един етаж, с площ от 50 кв.м.;

• недвижими имоти, находящи се в землището на с. Кюлевча, с ЕКАТТЕ 41109, общ. Каспичан, обл. Шумен, а именно: 1/ НИВА с площ от 15,003 дка, находяща се в местността „Кор баир“, четвърта категория земеделска земя, представляваща имот с № 027105 по плана за земеразделяне, при граници на имота: имоти с №№ 027086, 000909, 027029, 000345 и 027032; 2/ ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - др. селскостопанска територия с площ от 29,230 дка, шеста категория земеделска земя, представляваща имот с № 000315 по плана за земеразделяне, при граници на имота: имоти с №№ 039027, 039026, 000908, 039011, 039001, 000322, 000314, 000338 и 000316 и 3/ ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ- храсти с площ от 11,192 дка, шеста категория земеделска земя, представляваща имот с № 000316 по плана за земеразделяне, при граници на имота: имоти с №№ 039027, 000315, 000338, 039031 и 039030;

• ателие № 12, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КК на гр. Шумен 83510.664.665.1.16, находящо се в сграда № 1 - „Сграда с ателиета, офис, кафе-бар, магазин за промишлени стоки и магазин за хранителни стоки“ със степен на завършеност 95 %, разположена в поземлен имот с идентификатор 8510.664.665, с адрес - гр. Шумен, ул. „Александър Пушкин“, етаж 4, ателие 12, с площ 65.35 кв.м., на едно ниво с предназначение - ателие за творческа дейност, при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 83510.664.665.1.15, под обекта - 83510.664.665.1.4, 83510.664.665.1.1, 83510.664.665.1.3, над обекта няма, заедно с 5,0910 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 11.92 кв.м., заедно с правото на строеж върху 77.27 кв.м. върху поземления имот с идентификатор 83510.664.665, целият с площ от 915 кв.м., заедно с прилежащата към обекта тераса, заедно с учреденото му право на строеж (надстрояване) върху прилежащата към този обект тераса с площ от 42.49 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект - обемът на правото на строеж обхваща извършване на строително-монтажни работи, свързани с изграждане на леко покритие и остъкляване с леки материали и демонтируеми фасадни плоскости, без извършване на строително-монтажни работи, които засягат конструкцията на сградата и натоварването върху нея;

• недвижими имоти, находящи се в землището на с. Кюлевча, с ЕКАТТЕ 41109, общ. Каспичан, обл. Шумен, а именно: 1/ НИВА с площ от 4.363 дка, находяща се в местността „Кор баир“, четвърта категория земеделска земя, представляваща имот с № 027101 по плана за земеразделяне, при граници на имота: имот с № 027102 - нива, имот с № 027034 - нива, имот с № 000909 - полски път и имот с № 027087 - нива; имотът е образуван от имот № 027033, ведно с всички приращения и подобрения в имота; 2/ ИЗОСТАВЕНА НИВА - с площ от 2.199 дка, находяща с в местността „Новите лозя“, осма категория земеделска земя, представляваща имот с № 025444 по плана за земеразделяне, при граници на имота: имот с № 025445 изоставена нива, имот с № 000905 - нива и имот с № 025410 - изоставена нива, ведно с всички приращения и подобрения в имота; 3/ НИВА с площ от 3.200 дка, находяща се в местността „Кор баир“, трета категория земеделска земя, представляваща имот с № 027024 по плана за земеразделяне, при граници на имота: имот с № 000350 - пасище, мера, имот с № 000361 - полски път, имот с № 027023 - нива и имот с № 000352 - полски път, ведно с всички приращения и подобрения в имота; 4/ НИВА с площ от 4.994 дка, находяща се в местността „Кор баир“, четвърта категория земеделска земя, представляваща имот с № 027087 по плана за земеразделяне, при граници на имота: имот с № 000350 пасище, мера, имот с № 027086 - нива, имот с № 027032 - нива и имот с № 027102 - нива, имот с № 027101 - нива и имот с № 000909 - полски път; имотът е образуван от имот № 027031, ведно с всички приращения и подобрения в имота; 5/ НИВА с площ от 4.401 дка, находяща се в местността „Алишев гечит“, четвърта категория земеделска земя, представляваща имот с № 029050 по плана за земеразделяне, при граници на имота: имот с № 029051- нива, имот с № 029007 - нива, имот с № 029008 - нива, имот с № 029049 нива и имот с № 000918 - полски път, ведно с всички приращения и подобрения в имота; 6/ ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 3.201 дка, находяща се в местността „Долене“, шеста категория земеделска земя, представляваща имот с № 034004 по плана за земеразделяне, при граници на имота: имот с № 034003 - изоставена нива, имот с № 000132 - полски път, имот с № 034005 изоставена нива, имот с № 034007 - изоставена нива и имот с № 034008 изоставена нива, ведно с всички приращения и подобрения в имота; 7/ ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 3.300 дка, находяща се в местността „Долене“, шеста категория земеделска земя, представляваща имот с № 034005 по плана за земеразделяне, при граници на имота: имот с № 034004 изоставена нива, имот с № 000132 - полски път, имот с № 034006 - изоставена нива и имот с № 034007 - изоставена нива, ведно с всички приращения и подобрения в имота; 8/ ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 2.199 дка, находяща се в местността „Долене“, шеста категория земеделска земя, представляваща имот с № 034099 по плана за земеразделяне, при граници на имота: имот с № 034003 - изоставена нива, имот с № 000132 - полски път, имот с № 034011 - изоставена нива, имот с № 034012 - изоставена нива и имот с № 034097 изоставена нива, ведно с всички приращения и подобрения в имота; 9/ ИЗПОЛЗВАЕМА ЛИВАДА с площ от 2.199 дка, находяща се в местността „Братовец“, трета категория земеделска земя, представляваща имот с № 042004 по плана за земеразделяне, при граници на имота: имот с № 042003 използваема ливада, имот с № 000220 - др. водно течен., имот с № 042005 използваема ливада и имот с № 00231 - полски път; върху имота има следните ограничения: електропровод 20 kV, на 10 м от двете страни до крайните проводници или на 11 м от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност, ведно с всички приращения и подобрения в имота; 10/ ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 5.970 дка, находяща се в местността „Ешил тепе“, трета категория земеделска земя, представляваща имот с № 065104 по плана за земеразделяне, при граници на имота: имот с № 065103 - нива, имот с № 065029 - нива, имот с № 065044 - нива, имот с № 065043 - нива и имот с № 065031 - нива, имотът е образуван от имот № 065030; право на преминаване през имот № 065103, ведно с всички приращения и подобрения в имота;

• ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 52009.132.360 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-18/25.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Нови пазар, общ. Нови пазар, обл. Шумен, местност „Пазар йолу“, с площ от 27 674 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска; с начин на трайно ползване - пасище, категория на земята при неполивни условия – пета;

• лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, peг. № ••••, рама WF1357Y0515687284, дата на първа регистрация 12.12.1996 г.;

• сумата в размер на 5 000 лв. /превалутирани в 2 556.46 евро/ представляваща получената сума от продажбата след проверявания период на недвижимия имот с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66. том II, peг. № 4465, дело № 198 от 01.06.2018 г. /вх. рег. № 3226 от 01.06.2018 г., акт № 72, том 9, дело 1727/2018г. при СВ Шумен/;

• сумата в размер на 587.98 лв. /превалутирани в 300.63 евро/ представляваща невъзстановен заем, предоставен от Б. Б. на Л. на Т.К., съгласно договор за заем от 29.04.2011 г.;

• сумата в размер на 33 000 лв., /превалутирани в 16 872.63 евро/, представляваща вземане на Б. Б. по предоставен от него заем на Р.Н.А., съгласно Нотариален акт за договорна ипотека № 34, том IV, рег. № 6145, дело № 472 от 14.08.2017 г. /вх. рег. № 5523 от 14.08.2017 г., акт № 60, том 2, дело № 2789/2017 г. при СВ Шумен/ (невърнат към края на проверявания период);

• сумата в размер на 2 897.36 лв. /превалутирани в 1 481.40 евро/, представляваща налични суми към края на проверявания период по разплащателна сметка - ФЛ в BGN: BG•••• с произход преводи от ЧСИ С.Д. и трансфер от банкова сметка IBAN BG •••• с титуляр Б. Б. с произход преводи от ЧСИ Д.З.;

• сумата в размер на 25 845.65 лв. /превалутирани в 13 214.67 евро/, представляваща налични суми към края на проверявания период по Спестовен влог в евро BG•••• с произход преводи от А.Ч. през 2016 г. и 2017 г. и вноски от Б. Б. през 2017г.,

и ответникът Б. А. Б. е осъден да заплати: на КОНПИ, сумата в размер на 5 192.17 евро, представляваща разноски по делото пред Окръжен съд- Шумен, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Шумен на следните суми: 7 774.32 евро, представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважения размер на исковете, на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, вр. 78, ал. 6 ГПК; 2.56 евро, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Във въззивната жалба е изложено, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и в противоречие на събрания доказателствен материал, като се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Оспорва се становището на съда, че не се изисква наличието на връзка между незаконната дейност на проверяваното лице, за която му е било повдигнато обвинение и придобитото през проверявания период имущество. Поддържа се, че на отнемане подлежи имущество, което е придобито от доходи, получени от незаконна дейност, а не имущество, за което не е установен законен източник на средствата. В тази връзка са приведени аргументи от цитирани съдебни актове на ВКС и на ЕСПЧ, както и от чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС. Поддържа се, че съобразно приложимия материален закон и нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК комисията е длъжна да докаже незаконната дейност (дори и да липсва осъдителна присъда), възможността от същата да се получават доходи и връзката на доходите с придобитото имущество. В случая е било установено, че наказателното производство, образувано против ответника за престъпление, послужило като основание за образуване на проверката от комисията, е било прекратено поради изтекла абсолютна давност. Отделно от това материалите на приложеното по делото НОХД № 141/22г. на ОС-Шумен не могат да обосноват предположение за осъществена от ответника престъпна дейност. Извлечени са аргументи и от Директива 2014/42/ЕС на ЕП и на Съвета от 03.04.14г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС. Сочи се на допуснато от съда процесуално нарушение при извършването на преценка относно доказателствената стойност на документ, озаглавен „декларация-разписка“ от 23.05.08г., съставен от ответника и представен от него по делото, удостоверяващ връщането на сумата от 400 000 лв., извършено от нотариус С.. Излага се, че ищецът не е оспорил, че документът представлява разписка за извършено плащане, а съдът не му е възложил тежестта да докаже, че разписката е била съставена след датата на образуване на проверката, респ. след датата на образуване на исковото производство по делото. Счита се за неправилен изводът на съда за недопустимост на свидетелските показания на нотариус С., тъй като противоречи на нормата на чл. 181, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че е налице частен свидетелстващ документ, който има достоверна дата спрямо третите лица само при условията на чл. 181 ГПК. Поради това преценката му като писмено доказателство следва да е при извършен съвкупен анализ на всички доказателства по делото, а в случая такива са били представените от ответника договори за наем на банков сейф за годините от 2008г. до 2013г. с посочени банкови институции. Необсъждането на показанията на посочения свидетел, съвкупно с посочените договори, представлява съществено процесуално нарушение. Отделно от това се счита за неправилно приетото от съда, че по делото е останало недоказано обстоятелството, че нотариус С. е разполагал със сумата от 400 000 лв. – върнат от него на ответника заем срещу издадената „декларация-разписка“ от 23.05.2008г. Това е така, защото комисията не е оспорвала, че свидетелят е разполагал със средствата към посочената дата, а този въпрос е бил повдигнат от ищеца едва в писмената му защита. Отделно от това – ако се приеме, че е била оспорена своевременно възможността нотариус С. да притежава посочените средства към датата на разписката, то на ответника не е било указано от съда, че е в негова тежест да установи този факт. Поради това се счита, че следва да се приеме по делото, че в началото на проверявания период ответникът е разполагал освен с останалите установени като налични суми, но и с посочената сума от 400 000 лв. Последното пък обосновава наличието на допуснато процесуално нарушение от съда, изразяващо се в недопускането на поискана от ответника в последното съдебно заседание повторна СИЕ, която да съобрази и наличието на посочената сума към началото на проверявания период. Оспорва се и приетото от съда, че към установен отрицателен нетен доход може да се прибави стойността на наличното имущество и тази величина да образува несъответствието, с което се обосновава първата предпоставка за уважаване на иска. Освен това съдът е приел стойност на несъответствието от 1 313 068.80 лв., при наведено твърдение на комисията за несъответствие от само 380 130.99 лв. Допълва се, че съдът не е извършил съвкупна преценка на доказателствата относно стойността на МПС и на недвижимите имоти, като не е съобразил становището на експертите, че са налице редица фактори, даващи отражение при формиране волята на страните по конкретна правна сделка относно цената, а освен това не е съобразил и установена съдебна практика относно обвързващата доказателствена сила на отразеното в нотариалния акт. Вещото лице по СИЕ не е изпълнило задачата, поставена от ответника за изготвяне на заключение, базиращо се на хронологичната последователност при постъпването на приходите и доходите и тяхното разходване. Не са били обсъдени и писмените доказателства от ревизионното производство, проведено спрямо ответника, а освен това не е било взето предвид, че едно и също вещо лице е изготвяло експертизите в настоящото дело и в това ревизионно производство. Не е било преценено, че доходите, получени от представляваните от ответника търговски дружества, в които той е едноличен собственик на капитала, не са незаконен доход. Поддържа се, че отнемането на имущества от ответника при това положение представлява непропорционална намеса в неговите права.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна КОНПИ, с която същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Поддържа се, че не съществува материалноправна норма, която да въвежда задължение за доказване от страна на КОНПИ на връзка между престъпната дейност, по повод на която е било образувано производството от комисията и придобитото от лицето имущество, за да се уважи искането за отнемане на последното – по аргумент от нормите на чл. 2, т. 3, чл. 141, чл. 107, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 от ЗОНПИ (че за незаконно придобито се счита имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник, а това е така, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, тъй като съществува оборима презумпция, че при установено такова несъответствие за проверявания период, може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито). Поради това и при установяване на тези факти, ответникът носи тежестта да установи, че имуществото е придобито чрез средства от законен произход. Поддържа се, че при установено по делото значително несъответствие в имуществото на ответника, е налице засягане на значими обществени интереси, поради което и осъществената чрез провеждането на състезателното исково производство намеса в правото на собственост на проверяваното лице, е пропорционална на преследваната легитимна цел – да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, тъй като в противен случай се накърнява нормалното функциониране на финансовата, данъчната и осигурителната системи, а и на икономиката в цялост. Сочи се, че в случая престъпното поведение на проверяваното лице и продължителността му във времето (за периода от 30.04.09г. до 25.04.13г. е избегнал установяването на данъчни задължения в големи размери – 56 367.05 лв., като наказателното производство е било прекратено поради изтекла абсолютна давност), са от естество да кумулират значителни облаги за него, което наред с недостига на законни приходи, обосновават основателността на предявения иск. По наказателното дело е събран значителен доказателствен материал, който е достатъчен за обосноваване по несъмнен начин извършването от ответника на забранената от закона дейност, от която са генерирани значителни ресурси. Изтъква се, че до приключване на съдебното следствие пред наказателния първоинстанционен съд, данъчното задължение е било внесено в бюджета, заедно с лихвите. Това се счита за признание на извършените престъпления, за което са били повдигнати обвиненията. Предоставянето на кредити и развиването на дейност като заложна къща, лично от ответника и чрез представляваните от него търговски дружества, е било признато в писмената му защита. Допълва се, че с решение от 19.03.20г. по дело № С-234/18г. и решение от 28.10.21г. по дело № С-319/19г. СЕС ясно е разграничил приложното поле на Рамково решение 2005/212/ПВР и Директива 2014/42/ЕС на ЕП и на Съвета от 03.04.14г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, от производството по ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ, касаещи гражданската конфискация като способ за отнемане на незаконно придобито имущество (в смисъл, че производството по последния закон не зависи от установяване на престъпление и от осъждане на предполагаемите извършители, както и че същото се концентрира само върху имуществото, за което се твърди, че е придобито незаконно). Освен това в мотивите на решение от 23.09.23г. на ЕСПЧ по делото „Й. срещу България“ не се съдържа изискване, установяващо наличието на причинно-следствена връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност на ответника. Наложено е изискване съдилищата, разглеждащи искането за гражданска конфискация, да предоставят подробности относно престъпното поведение, от което се твърди, че произхожда претендираното за отнемане имущество и да покажат по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение. Поради това комисията поддържа, че е възможно установяването и на косвена връзка с някаква незаконна дейност, дори и същата да не е престъпна, а освен това – че е допустимо прехвърляне на доказателствената тежест върху ответника в ненаказателните производства за конфискация. Относно оплакванията, свързани с преценката на документ, озаглавен „декларация-разписка“, се сочи, че същият е частен удостоверителен документ и съставлява доказателство единствено, че изявлението в него изхожда от подписалото го лице. Същият не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като удостоверява изгодни за издателя му факти. Излага се, че комисията надлежно е оспорила удостоверените в документа обстоятелства, като е изразено съмнение, че същият е издаден за нуждите на настоящия процес. Оспорен е фактът, че сумите са били реално предоставени от ответника Б.. В писмено становище на С.Д. С. с вх. № 260286/09.05.23г. е било изложено, че документът е бил издаден по повод на получавани от него през предходни периоди суми под формата на заеми. Поради това се счита, че са недопустими свидетелски показания за установяване факта на погасяване на парично задължение. Поради това и този документ не може да послужи за доказване твърденията на ответника, че посочената в документа сума е постъпила в патримониума му на посочената дата, дори и при обсъждането му във връзка с останалите доказателства по делото. На осн. чл. 181, ал. 1 ГПК вписаната в документа дата не може да се счита за достоверна спрямо комисията, тъй като не са налице предвидените в нормата предпоставки, които да установяват несъмнено предхождащото съставяне на документа. Именно ответникът е този, който трябва да установи верността и датата на документа, тъй като той черпи права от него, а комисията е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК. По делото липсват други доказателства, от които да се установи реалното предаване на сумата от заемодателя на заемополучателя и връщането й от заемополучателя на заемодателя. Допълва се, че от една страна е житейски неправдоподобно да се предоставя в заем в брой такава огромна сума, а от друга страна, че самият ответник в практиката си в такива случаи се е обезпечавал с договорни ипотеки и нотариус С. е лице с юридическо образование и би следвало двамата да са изготвили съответните документи за тези си правоотношения. Счита се, че съдът не е допуснал процесуално нарушение като не е обсъждал представените документи за наеми на банков сейф, тъй като ответникът не е изложил твърдения какви факти цели да докаже с тези доказателства. Освен това документите не установяват дали изобщо сейфовете са били използвани, какво е било съхранявано в тях, а с оглед предоставени от ответника пълномощни и на други лица – от кого са били използвани. Това било признато от ответника и в писмената му защита, че от наличието на наемане на сейфовете не може да се направи извод за съхраняваните в тях средства и суми. Излага се, че първият договор за наемане на банков сейф е сключен на 27.11.08г., което е 6-месеца след посочената в декларацията-разписка дата 23.05.08г., за да се приеме, че наемането е било именно за съхранение на посочената сума от 400 000 лв. Отделно от това се сочи, че в обясненията на ответника, дадени в рамките на проведеното му ревизионно производство, както и от събраните в същото доказателства, било установено, че през 2008г. наличните му парични средства не включват посочената сума от 400 000 лв. Такова е било заключението и на ССчЕ по наказателното производство относно доходите му през 2008г. Основано на цитирана практика на ВКС се поддържа становището, че не е налице процесуално нарушение, изразяващо се в неуказване на ответника, че е в негова тежест да установи възможността на нотариус С. да му върне заема и произхода на средствата му, тъй като всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си, както и да докаже фактите, от които извлича за себе си изгодни правни последици. Поради това, когато се твърди получаване на средства от трето лице, ответникът е следвало да представи доказателства, че третото лице е разполагало с такива средства, за да му ги предостави. Поради това и посочената сума от 400 000 лв. основателно не е била включена в доходите на проверяваното лице. Оспорва се становището на въззивника, че при установен отрицателен нетен доход (разходите превишават доходите), следва да се приеме, че нетният доход е нулева величина. Отрицателният нетен доход обосновава извод за липсата на законни средства за придобиване на процесното имущество и означава, че разходите са надхвърляли стойността на доходите и приходите, а не са им били равни по стойност. Дори и да се приеме нетният доход за нулева величина, то при придобито през проверявания период имущество, налично в неговия край, на стойност от 484 897.08 лв., отново е налице значително несъответствие. Изцяло се споделят изводите на съда за кредитиране на експертните заключения, определили пазарните стойности на движимите вещи и недвижимите имоти, тъй като държавата в лицето на комисията не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса за стойността на съответната вещ. Счита се, че не са били налице основанията за отвод на вещото лице В., изготвило СИЕ, което е било надлежно обосновано от съда – че експертът не е отговарял на едни и същи въпроси в наказателното и в гражданското производство. Акцентира се на факта, че като доходи на ответника в заключението на повторната СИЕ, са били взети предвид и наеми на недвижими имоти, които са били собственост на търговските дружества на проверяваното лице, както и изплатени на дружествата суми от трети лица по предоставени им кредити, както и суми, изплатени от ЧСИ по изпълнителни дела, по които кредитори са били същите търговски дружества. За всички тези приходи се сочи, че те са на търговските дружества и не следва да представляват доход на физическото лице Б. Б.. Последният и в рамките на проведеното ревизионно производство е дал обяснения, че личните му банкови сметки са били използвани за фирмени цели на търговското му дружество „Кредит“ ЕООД, като след това той ги внасял в касата на дружеството. Поради това не е допуснато нарушение от съда, който е отчел тези обстоятелства. Излага се, че претендираното за отнемане имущество е придобито в периода на извършена от ответника престъпна дейност, поради което може да се направи логическо съждение за връзка между последната и придобитото имущество. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, налице са доказателства за надлежна представителна власт, поради което същата е допустима.

В изпълнение на дадените от въззивния съд указания за отстраняване нередовности на исковата молба, КОНПИ с молба вх. № 4467/17.06.2026г., сочи, че в патримониума на ответника Б. е налице парично вземане в размер на 587.98 лв., основано на договор за заем от 29.04.2011г. Претендира, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ, да се отнеме в полза на държавата от Б. А. Б. сумата от 587.98 лв., представляваща паричното вземане на ответника, произтичащо от договора за заем от 29.04.2011г., целият за сума от 7 500 лв. Претендираната сума представлява невърнатата част към края на проверявания период.

Становищата на страните се поддържат в съдебно заседание чрез процесуалните им представители. В депозирани от представителя на комисията писмени бележки са изложени аргументи и съображения, излагани в производството до момента, като е допълнено, че незаконната дейност на ответника може да бъде установена и от материалите по приобщеното към настоящата дело наказателно производство.

За да се произнесе настоящият съд прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по подадената на 15.01.20г. искова молба, уточнена с молба вх. № 260551/27.09.23г. (л. 3152- 3233), с която КОНПИ е предявила против ответника Б. А. Б., иск по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ за отнемане на описаното по-горе имущество, уточнено по предмет след частичния отказ от иска с молба вх. № 260514/31.08.23г., въз основа на свое Решение № 727/23.08.23г., с посочена от ищеца обща стойност от 380 130.99 лв.,

В исковата и уточняващата молби Комисията е посочила, че е

образувала проверка против ответника, въз основа на постъпило уведомление с вх. рег. № УВ-489/24.04.18г. от ОП-Шумен, за привличането му като обвиняем по ДП № 17/17г. по описа на ОД на МВР-Шумен, за това, че в периода от 30.04.2009 г. до 25.04.2013г. в гр. Шумен, действайки в условията на продължавано престъпление, избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери - 56 367.05 лв., като не подал декларация (ГДД за 2008 г.), потвърдил неистина и затаил истина в 4 бр. подадени в ТД на НАП, гр. Варна, офис Шумен годишни данъчни декларации, съответно на 29.04.2010г., на 19.04.11г., на 13.04.12г. и на 25.04.13г., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд данъчното задължение е било внесено в бюджета, заедно с лихвите - престъпление по чл. 255, ал. 4 от НК вр. с чл. 255, ал. 3, вр. чл. 255, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Посоченото престъпление попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ. С Протокол № ТД04ВА/УВ-6015/02.05.2018г. КОНПИ е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника, поради което периодът на проверката е от 02.05.2008г. до 02.05.2018 г.

С решение 2496/23.10.2019г. на КОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а с решение № 4/08.01.20г. на комисията е прието да се внесе искане в съда за отнемане на незаконно придобитото имущество от ответника (цитираните по-горе уведомление от ОП-Шумен и решения на КОНПИ за образуване на проверка, за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за внасяне в съда на иска за отнемане на имуществото, са приложени към исковата молба).

За да обоснове основателността на предявения иск Комисията е твърдяла, че ответникът живее в гр. Шумен, сам е в домакинството си, не е женен, но има едно дете Е., родено на 05.06.05г., което живее с майка си в гр. Търговище. Сочи, че ответникът е регистриран като ЕТ „Б. Б. инвест“ на 12.04.1995г., но няма декларирани доходи от стопанска дейност в това си качество. Освен това на 31.01.05г. е учредил с майка си Н.А. (родена на 25.06.1927г.) „Б.И“ ООД, като на 03.06.11г. е закупил нейните 50 дяла в размер на 500 лв. (10% от капитала на дружеството). Сочи се, че плащане на тази цена не е било реално осъществено от ответника. На 26.10.16г. e налице промяна в наименованието на дружеството на „Б. КАР“ ЕООД. На 01.02.05г.

ответникът е учредил и ЕООД „ТЕМИДА 5“, чието наименование променил също на 26.10.16г. на „ИМОТИ ТЕМИДА“ ЕООД. На 10.07.07г. ответникът е закупил от майка си 100% от капитала на учреденото от нея през 2000г. „КРЕДИТ“ ЕООД, чието наименование променил на 23.08.16г. на „ЗАЛОЖНА КЪЩА КРЕДИТ 1“ ЕООД. Поради това е направен анализ на придобитите от ответника като физическо лице недвижими имоти и МПС през проверявания период, както и на тези от изцяло контролираните от него и посочени по-горе ЮЛ. За някои от придобивните цени, отразени в съответните договори, ищецът е посочил, че са действителните такива, но за други ги е оспорил. Изложени са подробни твърдения за придобивани от ответника вземания, даването на заеми на различни лица при уговорки за заплащане на мораторни неустойки, обезпечавани с учредявани в негова полза договорни ипотеки, за получавани от ответника парични суми по банковите му сметки, наредени от трети лица с международни преводи, за сключването на предварителен договор за продажба на недвижим имот и обявяването му за окончателен с влязло в сила по време на висящността на настоящия процес решение, за данни за доходите на ответника от подадени данъчни декларации, за резултатите от извършените данъчни проверки и ревизии, завършили с издаването на ревизионни актове, по които са били установени получените от ответника международни парични преводи чрез системите Western Union и Money Gram през проверявания период. За последните е посочено, че в обясненията си в ревизионното производство ответникът е посочил, че преводите са свързани с дейността на „КРЕДИТ“ ЕООД, но това не е било отразено в счетоводството на дружеството. Комисията е посочила, че не включва като доходи на лицето такива, за които не е установен законен източник за тяхното придобиване, включвайки в тази графа и тези, надхвърлящи дадените от ответника суми като заеми или посочени в записи на заповеди, тъй като същите са „форма на облагодетелстване“. Ищецът посочва още, че счита вноските по банкови сметки на ответника, извършени лично от него и от трети лица, като негов разход. Отчетени са като извънредни разходи такива, извън данните, посочени за издръжка по НСИ. Посочени са и размерите на разходи за задгранични пътувания и погасяване на задължения за данъци, такси и глоби. Направен е самостоятелен анализ и на проверяваните търговски дружества на ответника – придобити имоти, счетоводни записвания и отчети, банкови операции. В обобщение е посочено, че е налице значително несъответствие по смисъла на приложимия закон, а именно: доходи, приходи или източници на финансиране на проверяваното лице - общо в размер на 590 870.75 лв.; обичайни и извънредни разходи - в общ размер на 1 323 279.24 лв. (установен недостиг на средства предвид отрицателен нетен доход в размер на 732 408.49 лв.); придобито имущество на обща стойност от 485 526.91 лв.

В уточняващата молба е посочено, че към началото на проверявания период на 02.05.08г. ответникът е притежавал: ПИ № 733 от 500 кв. м., м. „Поляните“, с. Крапец, придобит с договор за покупка от 12.10.06г.; ателие № 4 за творческа дейност в подпокривното пространство (бивш таван), с площ от 30 кв. м., находящ се в сграда в гр. Шумен на ул. „К. Иречек“, № 5, закупен на 10.04.08г.; ПИ от 235 кв. м. с двуетажна жилищна сграда в него , находящи се в гр. Шумен, ул. „Сан Стефано“, № 21, закупен на 04.08.06г.; апартамент № 73, вх. 1, ет. 15, ЖБ „Венера“, ведно с таванско помещение, находящи се в гр. Шумен, ул. „Дедеагач“, № 1, закупен на 16.11.04г.; офис № 1, ет. 2 с 31/242 ид. ч. от поземлен имот в гр. Шумен, придобит на 27.03.02г.; апартамент № 2, ет. 2, вх. А в гр. Шумен, бул. „Славянски“ 5, закупен на 03.09.2001г.; офис (помещение за обществено обслужване), находящ се в ПИ № ХХ-4425, кв. 255 в гр. Шумен, закупен на 20.07.01г. и ½ ид. ч. от първи жилищен етаж, източна сутеренна, придобит с договор от 21.02.1994г. Освен това към посочената дата ответникът е притежавал и следните МПС: л. а. „Нисан“, м. „Терано 2“, рег. № ••••, л. а. „Пежо“, м. „405“, рег. № •••• и л. а. „Опел“, м. „Фронтера спорт 2.0 И“, рег. № ••••. Към 02.05.08г. ответникът е притежавал следните налични по банкови влогове суми – 64.88 лв., 521.73 лв., 26.58 лв. и 10.22 лв. Притежаваните към началото на проверявания период дружествени дялове са били: 100% от дяловете на „КРЕДИТ“ ЕООД и на „ИМОТИ ТЕМИДА“ ЕООД, както и 90 дяла от по 50 лв. от „Б. КАР“ ООД. В края на проверявания период ответникът е продължил да притежава придобитите преди това недвижими имоти, но е притежавал и претендираните за отнемане недвижими имоти и МПС, налични по банкови сметки парични средства; вземане от невъзстановени заеми от 33 000 лв. по НА № 34/14.08.17г.; от 587.98 лв. - от Л.К., както и допълнителни парични вноски, подлежащи на връщане от „ЗАЛОЖНА КЪЩА КРЕДИТ 1“ ЕООД на стойност от 98 000 лв., внесени през 2009г. Поради наличието на значително несъответствие, надхвърлящо сумата от 150 000 лв. за целия проверяван период, се претендира за отнемане описаното имущество, състоящо се от недвижими имоти, МПС, сумата от 5 000 лв., получена от продажбата след проверявания период на недвижим имот, извършена с НА № 66/01.06.18г., наличните парични суми по банкови сметки и вземанията по предоставени заеми на Р.А. и Л.К..

В депозирания в срок отговор на исковата молба на 14.02.22г. (т. V, л. 2085-2231), ответникът е поддържал, че не е налице посочване от ищеца на причинно-следствена връзка между престъплението, за което ответникът е обвинен и имуществото, което се претендира за отнемане; не е налице обосноваване на пропорционалност на преследваната цел чрез поисканата от ищеца мярка и защитата на правото на собственост на ответника; провеждането на ревизионно производство срещу ответника и заплащането на установените в същото задължения, налагат извод за законност на придобитите средства и имущество; оспорени са пазарните стойности на имотите и движимите вещи, посочени от КОНПИ, като се поддържа, че за действителни следва да се приемат уговорените от страните по договорите; оспорва се констатацията на ищеца, че физически лица, свързани с дейността на дружествата на ответника, които са били упълномощени от последния да внасят и теглят парични суми по негови банкови сметки, са действали от името и за сметка на ответника като физическо лице (в тази връзка е изложено, че плащанията на ответника като физическо лице по договори за кредити и заеми, сключени от търговските му дружества, се е налагало поради изискването преводите чрез системите за бързи плащания да се осъществяват само между физически лица); налице са трансформации на средства, притежавани от ответника в началото на проверявания период, при придобиването на имущества, отдаването им под наем и даването на заеми и кредити през проверявания период, както и придобиването на нови имущества и даване на кредити със средства, реализирани именно от последващите сделки – всичко това сочи на законност на доходите и източниците на финансиране; оспорва се тезата на ищеца, че недекларирането на получени от ответника наеми или върнати заеми, води до извод за доходи с неустановен източник или за незаконност на тези доходи; невключването от комисията на доходи на ответника на сумите, получени от трети лица за погасяване на задължения по договори за заем, с аргумента за липсата на точна дата на връщане, е неоснователно, защото тази дата може да се установи от дадените от ответника нотариално заверени декларации и съгласие за заличаване на учредени в негова полза обезпечения; счита се, че неправилно от доходите на ответника е изключена върнатата му през проверявания период сума от 42 000 лв. от Валентина Г. В.а по договор за заем, предоставен й ден преди началото на проверката; по същия начин не са били включени като доходи и връщаните от посочени физически лица на парични суми, дадени им от ответника по договори за заеми – С.Г., Ж.Д., В.В., Д.Ч., А.С.а, С.Д., С.Ж., К.К., Д. и В.К., В.М. и др.; не са били включени без основание и събраните чрез ЧСИ по принудителен ред, дължими от заемополучатели на ответника парични суми; не са били взети предвид доходите на ответника, получени чрез кредити от „Банка Пиреос България“ АД и „СИБАНК“ ЕАД; наведено е твърдение, че между ответника като физическо лице и неговите търговски дружества са били прехвърляни парични суми и макар и да не е налице точно счетоводно отразяване на тези операции, то не води до извод за незаконност на доходите на ответника, а изисква систематично и хронологично проследяване на движението на средствата, за да не се стигне до натрупване и наслагване на едни и същи суми по няколко пъти. В отговора на исковата молба ответникът е изложил, че неговата основна дейност и тази на неговите търговски дружества, извършвана преди проверката (лично от него – от 1991г.), по време на проверявания период, а и след това, е предоставянето на кредити и развиването на дейност като заложна къща срещу залог. Допълнил е, че в самия начален период на проверката на ответника е била възстановена значителна по размер сума. Освен това с оглед естеството на извършвана дейност той е използвал трезори и банкови сейфове. Поради всичко това е претендирал отхвърляне на предявения иск. С отговора на исковата молба са били представени доказателства: за извършваната от ответника дейност; за придобити и продадени имоти и МПС; за движение по банкови сметки; за данъчно деклариране на дейността на дружествата му; копие от декларация, предоставена от С. С. за възстановена от негова страна сума (за оригинала на същата е отправено искане това трето лице да бъде задължено да го представи, евентуално – същото да бъде разпитано като свидетел); копие от договор за заем от 22.07.15г. и от предварителен договор за покупко-продажба от 19.02.14г.

В изразеното писмено становище по отговора на исковата молба (т. V, л. 2508-2516) комисията е посочила, че считано от 05.02.18г. „Обединена Българска Банка“ АД е правоприемник на „СИБАНК“ ЕАД и е била изискана информация за ответника от банката-правоприемник. На следващо място е изложено, че на осн. чл. 194, ал. 3 ГПК се оспорва представеното копие на декларация, с която ответникът е удостоверил връщането му от С.Д. С. на 23.05.08г. на сумата от 400 000 лв., представляваща давани му от ответника и получавани от С. различни суми до края на 2007г. Посочено е, че документът е частен такъв. Оспорен е и договор за заем от 22.07.15г., сключен между ответника и неговата майка, тъй като представеният документ е с нотариална заверка на верността на преписа с оригинала на документа, извършена от нотариус Св. С.. Ищецът изрично се противопоставил на разпита на С. С. като свидетел, както и на други лица, тъй като е налице забраната на 164, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Към това становище са приложени два нотариални акта – НА № 159/06.03.08г., с който ответникът е закупил апартамент № 28 в гр. Варна, ул. „Кап. л-т Т. Столаров“ (бивша ул. „Морска сирена“/ул. „Хараламби Дончев“), № 20, бл. 25, ет. 4, както и НА № 178/10.04.08г., с който ответникът е закупил ателие № 4 в подпокривното пространство, секция Г, ЗП от 30 кв. м. в жилищна сграда в гр. Шумен, ул. „К. Иречек“, № 5.

В първото по делото съдебно заседание на 28.04.22г. (т. VІ, л. 2544-2652) представителят на ищеца е посочил, че с представените по-горе два НА е било установено, че ответникът е закупил имотите непосредствено след получаването и усвояването на банков кредит. Допълнил е, че поради това оспорва твърдението на ответника той да е разполагал в началото на проверявания период с паричните средства, отпуснати му по банковия кредит, тъй като тези средства той е разходвал за закупуването на посочените два имота (л. 2643-гръб). В същото заседание представител на ответника е посочил, че чрез свидетелските показания на нотариус С. ще бъде установен фактът към коя дата и в пълен обем ли са били върнати средствата, посочени в разписката – да се потвърди от свидетеля съдържанието на документа. Първоинстанционният съд в същото с. з. е приел, че оспорването на документите, предприето от ищеца, е неконкретизирано – дали се оспорва автентичност или вярност на двата документа, за да може да се прецени допустимостта на производството по чл. 193, ал. 1 ГПК. Поради това ищецът следва да конкретизира предприетото оспорване на документите.

В изпълнение на указанията, ищецът с молба от 11.05.22г. (неправилно приложена в т. VІІ, л. 2946) е направил изявление, че оспорва удостоверените факти в представените от ответника документи (в копието от декларацияразписка и в договора за заем от 22.07.15г.), както и верността на съдържащите се в тях обстоятелства. Посочено е още, че същите нямат достоверна дата спрямо комисията. Предвид предприетото оспорване, счита, че не следва да се открива производство по см. на чл. 193, ал. 1 ГПК.

В депозираната от ответника молба от 21.11.22г. (т. VІ, л. 2688-2689) е изразено становище, че с показанията на свидетеля С. ще бъде установено към кой момент и дата, както и в какъв размер и обем са върнатите средства, посочени в декларацията-разписка. Поради това не са налице ограничения в допустимостта на свидетелски показания по см. на чл. 164, ал. 1 ГПК.

С допълнително становище от 08.12.22г. представител на ищеца, в изпълнение на дадената възможност от съда, е посочил, че представените от ответника два документа (декларацията-разписка и договора за заем от 22.07.15г.) са създадени единствено за нуждите на настоящия процес и се оспорва, че в действителност сумите са били реално предоставени на ответника Б.. Отново е заявено противопоставяне на разпита като свидетел на С. С., тъй като е налице забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК – цели се установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лв. Поради това се поддържа, че с други доказателства следва да се установи, че С. е платил на ответника посочената в разписката сума, тъй като в документа е посочено, че плащането е станало на основание договори за заеми до края на 2007г. Обобщено е, че в предприетото от комисията оспорване е включено и оспорването за наличието на съществуващо договорно отношение между страните. Поради реалността на договора за заем, липсата на писмен документ за предаване на сумата в заем, забраната за разпит на свидетел е налице, когато се претендира установяване на заемното правоотношение за сума над 5 000 лв. Поради това и доказване на връщането на заетата сума може да стане само с писмен документ. Позовава се на практика на ВКС, че погасяването на парични задължения не може да става със свидетелски показания. Частният удостоверителен документ не се ползва с доказателствена сила, ако издателят му удостоверява изгодни за себе си факти (в случая за придобиване от ответника на доход от 400 000 лв. на 23.05.08г.) и поради това същият е доказателство единствено за това, че изявлението в документа е направено от лицето, което го е подписало.

С депозирано на 09.05.22г. становище от С. Д. С. (като трето лице, от което е изискан находящ се в него оригинал на документа „декларацияразписка“), е заявил, че не разполага с оригинала на документа, тъй като по указания на счетоводителя си и поради изтичане на сроковете по ЗСч. за съхранение на документи, го унищожил. Потвърждава, че на 23.05.08г. е възстановил на ответника сумата от 400 000 лв., както и че е готов да се яви пред съда и при представяне на копие от документа – да потвърди съдържанието му.

След депозиране на уточняващата молба на ищеца от 27.09.23г. (след направения частичен отказ от иска), ответникът е допълнил своето становище по предявения срещу него иск – с молба от 16.10.23г. (т. VІІ, л. 3237-3247). Оспорени са твърденията на ищеца, че в приход на ответника не следва да се включат сумите от: 7 694.25 лв. от продажба на имот с НА 10887/29.07.08г.; от 12 000 лв. от продажба на имот с НА № 1/11.01.10г.; от 7 985 евро по изп. д. № 342/10г. на ЧСИ Сербезов; от 53 000 лв. от продажба на имот с НА № 112/28.04.10г. получените по изп. лист от 26.01.10г. по ч. гр. д. № 248/10г. на РС-Шумен по изп. д. № 291/10г.; от 47 347.17 лв. по изп. д. № 215/17г. на ЧСИ Ст. Данова, тъй като за тях не е бил установен законен източник на средствата. Оспорват се и твърденията, че не следва да се включват като приходи на ответника и други суми, тъй като за тяхното получаване не са били установени законни източници на средства преди тяхното преобразуване, както и да се приеме, че за закупуването на посочени имоти ответникът не е имал средства от законен източник. Оспорва се твърдението, че с неустановен източник на средства са получени от ответника суми от ЧСИ или че като извънреден разход следва да се приеме получена от него сума като застрахователно обезщетение по щета от ЗД „Далл Бог“. Поддържа се, че всички те са с установен източник на средства, включително и сумата от 98 000 лв., представляваща допълнителна парична вноска през 2009г. в имуществото на „КРЕДИТ“ ООД. Излага се, че към имуществото на ответника в началото на проверявания период следва да бъдат включени: пълните суми по банковите сметки, съобразно предоставените от банките удостоверения и извлечения; сумата от 400 000 лв., върната му от Св. С.; сумата от 44 000 лв. от „КРЕДИТ“ ЕООД; а в доходите – приетите от ревизионния орган на НАП в ревизионното производство – за 2008г. сумата от 49 251.09 лв.; за 2009г. – 133 664.88 лв.; за 2010г. – 83 957.47 лв., за 2011г. – 44 531.86 лв. и за 2012г. – 62 253.66 лв., или общо 373 658.96 лв.

С оглед на всичко гореизложено относно твърдения по фактите, отправеното искане (включително и след извършените от ищеца уточнения) и представените доказателства за надлежно сезиране на комисията и постановените от нея актове, съдът намира настоящото исково производство се явява допустимо.

Съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.

По приложението на ЗОНПИ е налице постановено ТР № 4/18.05.23г., по т. д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. За да приеме горното задължително тълкуване на закона, ВКС е съобразил, че незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“.

Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и членовете на семейството му парични средства ВКС е посочил, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи /самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в наличност/. Ако те са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер.

В мотивите на цитираното ТР ВКС приема още, че стoйнocттa нa т. нap. „знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд. Едва, когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.

От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, следва, че евентуален „нетен доход“ (съдържателно определено като понятие в § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ) в отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ.

В Решение № 50130 от 03.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV г. о., е прието, че „в случаи като настоящия, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ“.

В този смисъл е приетото и в Решение №193/03.04.2025г. по дело №4570/2022г., ВКС, ІІІ г. о., че „предпоставката за отнемане на имущество не е налице, след като стойността на самото имущество по смисъла на пар.1, т. 4 ДР ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., тъй като то няма как да формира значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Още повече, че в случая нетният доход е отрицателна величина и последният няма как да се добави към стойността на наличното имущество, което би било в нарушение на дефинитивните нормите на пар.1, т. 3, 4 и 8 ДР ЗОНПИ и в какъвто смисъл са решение № 50130 от 03.01.2024 г. на ВКС, по гр. дело № 5134/2021 г. на IV г. о., решение № 50007 от 02.12.2024 г. на ВКС, по гр. дело № 4429/2019 г. на IV г. о. и решение №732 от 12.12.2024 г. на ВКС, по гр. дело № 2652/2023 г. на III г. о. В същите е посочено, че нетният доход е превишението на общия размер на приходите (т. нар. брутен доход) над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина“.

На посочената съдебна практика в аналогична хипотеза се е позовал и ВКС в определение № 1882/15.04.25г. по гр. д. № 3606/24г. на ВКС, ІV г. о.

Изхождайки от гореизложеното, настоящият състав на съда, за да се произнесе по основателността на предявения иск по делото, следва найнапред да установи вида и стойността на придобитото от ответника имущество в рамките на проверявания период, което все още е налично в неговия патримониум към края на периода или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин (оценени съгласно чл. 148 от ЗОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността на наличното трансформирано имущество. Преминалите през банковите сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не са част от имуществото.

Съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗОНПИ незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване, като относно недвижимите имоти и превозните средства – по тяхната пазарна стойност. Още на това място следва да се посочи, че посочената от страните в сключените договори цени, не могат да бъдат противопоставени на комисията като трето лице, нито могат да бъдат приети от съда като пазарни стойности. Поради това и при наличието на оспорване от комисията на посочена цена, пазарната цена се определя чрез експертно заключение. При липсата на оспорване на вписаната в договора цена – същата се приема за действителна такава.

С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме като придобито от ответника имущество в рамките на проверявания период, оценено съобразно придобивните пазарни стойности за недвижими имоти, установени чрез заключенията на оценителните експертизи, освен в случаите, когато комисията не е приела за действителна посочената в договора цена. За недвижимите имоти съдът кредитира допълнителната съдебно-оценителна експертиза в т. VІІІ, л. 3269-3282, тъй като освен приложените по делото документи, вещото лице е извършило критично изследване на регистрирани сделки по нотариални актове в СВ-Шумен и СВ-Варна, касаещи аналогични имоти, проведени са били интервюта с агенции за недвижими имоти, публикували съответните обяви за продажба, използвани като сравними аналози и е анализирана пазарната тенденция на развитие на цените. При липсата на нови данни в заключението на допълнителната оценителна експертиза – съдът приема заключението на основната такава. При това положение придобитото от ответника имущество през проверявания период и неговата стойност са следните:

• апартамент № 17, вх. 1, ет. 5 в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 82, закупен с НА № 163/16.07.08г., с пазарна цена от 69 300 лв.;

• 7/10 идеални части от апартамент № 23, находящ се на четвърти етаж във вход 3 на жилищен блок „Витоша”, построен в УПИ I-9780, бивш държавен парцел IX в квартал 349 по плана на гр. Шумен, придобит с Постановление за възлагане от 02.06.10г. по изп. д. № 291/10г. на ЧСИ Д. З.- Варна, с пазарна цена от 32 900 лв. (30 592.63 лв., приспаднати от цедираното му вземане и 2 307.37 лв. – довнесени от взискателя-купувач);

• апартамент № 37 в гр. Шумен, ул. „Северна“, № 8, находящ се в жилищна сграда ЕЖБ-3-сграда 10, на ет. 7, закупен с НА № 16/30.05.11г. за сумата от 14 500 лв., приета за действителна от комисията (за продажбата на имота е бил сключен предварителен договор за продажба на 21.05.14г., който е бил обявен за окончателен с решение от 05.12.22г. по гр. д. № 1760/22г. на РС-Шумен и отчуждителният ефект е настъпил след края на проверявания период);

• апартамент № 31, вход 2, етаж 3, ЕЖБ - 363, на ул. „Лозенград” № 1, в УПИІ от кв. 363 по плана на гр. Шумен, придобит с Постановление за възлагане от 18.12.12г., с пазарна цена от 34 510 лв., приета за действителна от комисията;

• 9/40 идеални части апартамент № 6 с идентификатор

83510.664.432.2.6, находящ се на трети жилищен етаж на построената в жилищна сграда от ЖСК „Искър“, гр. Шумен на ул. „Алеко Константинов“, № 8, закупен с НА № 124/23.08.13г. за сумата от 9 900 лв., приета за действителна от комисията;

• самостоятелен обект с идентификатор № 83510.671.199.4.1 по действащата КК на гр. Шумен, с площ от 56 кв. м., находящ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор № 83510.671.199 с административен адрес на имота гр. Шумен, бул. ••• , ап. 1, закупен с НА № 83/17.07.15г., с определена от експерта пазарна стойност от 46 900 лв.

• дворно място – поземлен имот с идентификатор № 47161.501.338, с площ 824 кв.м. в урбанизирана територия село Мараш, община Шумен, област Шумен, ул. „Хан Аспарух“ № 8, заедно с построените в имота жилищна сграда – еднофамилна и сграда с предназначение: хангар, депо, гараж, закупени с НА № 72/08.04.16г., с определена експертно пазарна стойност от 24 300 лв.;

• масивна жилищна сграда, лятна кухня, гараж, навес и други стопански подобрения, заедно с отстъпено право на строеж върху дворно място, за което е отреден УПИ V-363, кв. 31 по плана на гара Хитрино, общ. Хитрино, обл. Шумен, закупен с НА № 121/16.03.17г. за сумата от 5 000 лв., приета за действителна от комисията (имотът е продаден от ответника след края на проверявания период с НА № 66/01.06.18г.);

• празно дворно място от 1 360 кв. м., за което по плана на село Мараш, община Шумен е отреден парцел XII-379 в квартал 35, закупено с НА № 68/15.06.17г., с определена експертно пазарна стойност от 9 100 лв.;

• кирпичена къща от две стаи, нова тухлена постройка към къщата, дам, навес и плевня, заедно с дворното място, в които са построени, съставляващо: парцел № VIII-245 от 870 кв.м. и парцел IX-245 от 1 060 кв.м. в квартал 9 по плана на село Мараш, община Шумен, улица „Г. Бенковски“ № 3, закупени с НА № 83/20.06.17г., с определена експертно пазарна стойност от 20 700 лв.;

• недвижими имоти, находящи се в землището на с. Кюлевча, с ЕКАТТЕ 41109, общ. Каспичан, обл. Шумен, а именно: НИВА с площ от 15.003 дка, ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - др. селскостопанска територия с площ от 29.230 дка и ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ-храсти с площ от 11.192 дка, закупени с НА № 65/13.03.18г., за сумата от 4 000 лв., приета за действителна от комисията;

• ателие № 12 в гр. Шумен, ул. „Александър Пушкин“, сграда № 1, етаж 4, закупено с НА № 65/21.03.18г., с определена експертно пазарна стойност от 29 570 лв.;

• недвижими имоти, находящи се в землището на с. Кюлевча, с ЕКАТТЕ 41109, общ. Каспичан, обл. Шумен, а именно: НИВА с площ от 4.363 дка, находяща се в местността „Кор баир“; ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 2.199 дка, находяща с в местността „Новите лозя“; НИВА с площ от 3.200 дка, находяща се в местността „Кор баир“; НИВА с площ от 4.994 дка, находяща се в местността „Кор баир“; НИВА с площ от 4.401 дка, находяща се в местността „Алишев гечит“; ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 3.201 дка, находяща се в местността „Долене“; ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 3.300 дка, находяща се в местността „Долене“; ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 2.199 дка, находяща се в местността „Долене“; ИЗПОЛЗВАЕМА ЛИВАДА с площ от 2.199 дка, находяща се в местността „Братовец“; ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 5.970 дка, находяща се в местността „Ешил тепе“, закупени с НА № 88/28.03.18г., за сумата от 4 200 лв., приета за действителна от комисията;

• ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 52009.132.360 по КККР, гр. Нови пазар, местност „Пазар йолу“, с площ от 27 674 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска; пасище, закупен с НА № 89/28.03.18г., с определена експертно пазарна стойност от 3 320 лв.;

• лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, peг. № ••••, рама WF1357Y0515687284, закупен на 01.05.10г. за сумата от 391 лв., приета за действителна от комисията;

• вземане размер на 3 006.38 лв. по предоставен заем на Л.К., съгласно договор за заем от 29.04.2011 г. (съгласно заключението на повторната СИЕ – л. 4341);

• вземане в размер на 33 000 лв., по предоставен на Р.А., съгласно Нотариален акт за договорна ипотека № 34, том IV, peг. № 6145, дело № 472 от 14.08.2017 г. /вх.рег. № 5523 от 14.08.2017 г., акт № 60, том 2, дело № 2789/2017 г. при СВ Шумен/;

• сумата в размер на 2 897.36 лв., представляваща налични суми към края на проверявания период по разплащателна сметка - ФЛ в BGN: BG•••• с произход преводи от ЧСИ С.Д. и трансфер от банкова сметка IBAN BG •••• с титуляр Б. Б. с произход преводи от ЧСИ Д.З.;

• сумата в размер на 25 910.29 лв. (съгласно заключението на повторната СИЕ – л. 4342), представляваща налични суми към края на проверявания период по Спестовен влог в евро BG43PIRB73454601770983 с произход преводи от А.Ч. през 2016 г. и 2017 г. и вноски от Б. Б. през 2017г.;

• вземане в размер на 98 000 лв. от „КРЕДИТ“ ЕООД, представляваща внесена през 2009г. от ответника допълнителна парична вноска по реда на чл. 134 ТЗ (за последната виж заключението на допълнителната СИЕ, т. ІХ, л. 3765).

При това положение придобитото от ответника през проверявания период и налично към края неговия край имущество, възлиза на стойност от общо 471 405.03 лв.

Понятието за доходи, приходи и източници на финансиране, съобразно ЗОНПИ, е дадено в неговата дефинитивна норма на § 1, т. 2 от допълнителните му разпоредби. Същите обаче не са изчерпателно изброени, но предполагат те да са придобити със законни източници на средства.

Според § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Съгласно приетото в Решение № 97 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о. (което е произнесено по приложението на ЗОПДНПИ /отм./, но поради идентичността на използваните и в ЗОНПИ понятия „имущество“, „доходи, приходи или източници на финансиране“, „обичайни разходи“, „нетни доходи“ и „значително несъответствие“, същото е приложимо и към настоящия казус), доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е забранена със закон (дейността може да е абсолютно забранена, да е подчинена на особен режим, който позволява само на определени лица да я извършват или да е забранено извличането на доход от тази дейност) или незабранена. Само доходите от забранена със закон дейност са незаконни (те са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони), всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни (те са неизброими). Освен това, в цитираното решение ВКС приема, че „не са от забранена със закон дейност, т. е. законни са не само някои от посочените в § 1, ал. 4 ДР ЗОПДНПИ (отм.) доходи, но също и: недекларираните доходи (всички декларирани за нуждите на данъчното облагане доходи се предполага да са законни); посочените и внесени по митническа декларация доходи също са законни, когато има данни проверяваният да е работил, макар и неофициално, в чужбина, но същите (или част от тях) може да са незаконни, ако напр. проверяваният е осъден за квалифицирана контрабанда; законни са също и доходите от полагане на труд или осъществяване на стопанска дейност в т. нар. „сива икономика“; доходите от гадателство, лична проституция и други дейности, които не всеки е готов да признае, че е извършвал“.

Поради това настоящият състав на съда още на това място следва да посочи становището си относно необходимостта от наличието на връзка между деянието, за което е повдигнато обвинение на проверяваното лице и произхода на придобитото имущество, за да бъде отнето същото при наличието на значително несъответствие. Това произтича от неразривната връзка на последното понятие (като разлика между имуществото и нетния доход) със законността на доходите, приходите и източниците на финансиране, участващи при определянето на нетния доход.

В съдебната практика на ВКС е налице противоречиво разрешаване на въпроса за необходимостта от посочената връзка, поради което понастоящем е налице висящо ТР по т. д. № 1/26г. на ОСГК на ВКС. Настоящият състав на споделя становището, че тъй като на отнемане подлежи имущество, което е придобито от доходи, получени от незаконна дейност, наличието на незаконната дейност подлежи на доказване от Комисията. В противен случай отнемането на имущество би представлявало неоснователно упражнена принуда, с която необосновано и незаконно се нарушава и засяга неприкосновеното право на частна собственост. Изискването на постановена осъдителна присъда срещу проверяваното лице не е необходимо, тъй като деянието може да е несъставомерно или да не осъществява престъплението от субективна страна, или по друга причина да не е възможно постановяването на присъда, но е необходимо с оглед нуждите на ЗОНПИ да се докаже, че проверяваното лице е извършило забранената или незаконната дейност. Съгласно решения на ЕСПЧ срещу България (вж. §138 по делото Йорданов и др. срещу България от 23.09.2023 г. по жалби № 265/17 и 26473/18, §122 по делото Йорданов и др. срещу България), националният съд не може да постанови отнемане, без да предостави някои подробности относно престъпното поведение, от което се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение. В посочените решения се приема, че стандартът на доказване на връзката (пряка или косвена) между доходите от незаконната дейност и придобитото имущество е посоченият в ТР по т. д. № 7/2013 г. на ОСГК – достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото. В друга група решения се приема, че липсата на доказан от ответниците законен източник на придобиване на средства би могло да направи предположението за наличието на такава връзка основателно, само ако „от доказателствата по делото се обосновава извод за влагане на средства, получени от конкретна престъпна дейност в имуществото, чието отнемане се иска“. И в двете групи решения изискването за наличие на установена пряка или косвена връзка се обосновава с чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧ, съгласно която „никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в интерес на обществото и съгласно указанията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право“. Отнемането на имущество е намеса в правото на собственост, гарантирано от ЕКЗПЧ, и за да бъде тя осъществена, следва кумулативно да се налице следните предпоставки: намесата да е законна, да е с легитимна цел и следва да е постигнат справедлив баланс между нуждите на обществения интерес и правата на засегнатите лица съобразно принципа за пропорционалност.

От представеното с отговора на исковата молба писмо се установява, че на 05.11.07г. Б. Б. като управител и едноличен собственик на капитала на „КРЕДИТ“ ЕООД, е уведомил БНБ на осн. чл. 3, ал. 2 ЗКИ за кръга на извършваните от дружеството сделки – такива по чл. 2, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗКИ, посочвайки, че извършва отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства (т. V, л. 2106-2107). От отговора, предоставен от ОД на МВР-Шумен (т. VІ, л. 2724) се установява, че срещу ответника Б. са били образувани преписки по заявителски материали за евентуално извършени от него престъпления – през 2010г. и 2013г. - за престъпления по чл. 252, ал. 1 НК (финансови сделки без притежаване на съответното разрешително); през 2013г. - за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК (закана за убийство); през 2014г. - за престъпление по чл. 209 НК; през 2016г. - за престъпление по чл. 252 НК за отпускане кредити срещу лихва от „КРЕДИТ“ ЕООД и за престъпление по чл. 255 НК (по последната е било образувано ДП 17/17г.).

От приложената справка за съдимост на ответника Б. по приобщеното НОХД № 141/22г. на ШОС е видно, че срещу него е налице влязла в сила на 21.03.16г. осъдителна присъда № 54/24.09.15г. по НОХД № 27/14г. на РС- Шумен за извършено престъпление по чл. 143 НК (принуда). Преди това ответникът е бил осъждан за престъпления по чл. 152, чл. 343 и чл. 346 НК, за които е настъпила реабилитация. Както се посочи и по-горе обаче, комисията в настоящото производство се позовава единствено на извършена от ответника незаконна дейност, изразяваща се в избягването на установяването на данъчни задължения в особено големи размери – престъпление по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е бил привлечен като обвиняем по ДП № 17/17г. на ОД на МВР, но не и на извършена от ответника друга незаконна дейност, от която да се твърди, че е генерирал незаконни доходи.

Видно от постановление от 29.03.18г. по ДП № 17/17г. на ОД на МВР- Шумен, че ответникът Б. е бил привлечен като обвиняем за това, че в периода от 30.04.2009г. до 25.04.2013г. в гр. Шумен, избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери - 56 367.05 лв., като не подал декларация (ГДД за 2008 г.), потвърдил неистина и затаил истина в 4 бр. подадени в ТД на НАП, гр. Варна, офис Шумен годишни данъчни декларации, съответно на 29.04.2010г., на 19.04.11г., на 13.04.12г. и на 25.04.13г., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд данъчното задължение е било внесено в бюджета заедно с лихвите - престъпление по чл. 255, ал. 4 от НК вр. с чл. 255, ал. 3, вр. чл. 255, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК (т. І, л. 323-324). С ново постановление от 28.06.18г. по посоченото ДП Б. Б. е бил привлечен като обвиняем за същото престъпление при същата фактическа обстановка, но с посочването , че е избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери – 36 715.92 лв. (т. І, л. 326). С постановление от 21.02.19г. по същото ДП Б. е привлечен като обвиняем за престъпление със същата правна квалификация, но с разлика в неплатените данъци – в размер на 36 715.10 лв. и с допълнението, че деянието съставлява продължавано престъпление, което е извършил сам и с посредственото извършителство на две посочени физически лица (т. ІІ от ДП № 17/17г. на ОД на МВР-Шумен, представляващо част от приобщеното към настоящото дело НОХД № 141/22г. на ШОС). С протоколно определение от 17.12.2024г. по посоченото НОХД № 141/2022 г. на ШОС, наказателното производство е било прекратено поради изтекла на 16.12.24г. абсолютна давност за наказателно преследване, на основание чл. 289, ал. 2, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК , тъй като подсъдимият е направил изрично изявление, че не желае наказателното производство спрямо него да продължи и прави искане да бъде прекратено (т. ІІІ, л. 959 от посоченото НОХД).

Повод за образуване на наказателното производство против ответника Б. е бил влезлият в сила Ревизионен акт № Р-03000315006323-091-001/30.05.16г. на ТД на НАП-Варна, с който след разглеждане на подадените от ревизираното лице възражения срещу Ревизионен доклад № Р-03000315006323-092-

001/06.04.16г., е установен размерът на задълженията му за данък върху доходите на ФЛ по ЗДДФЛ за ревизирания период от 2008г. до 2012г. (т. І, л. 473-523), както следва:

за 2008г. не е подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, но са били получени

облагаеми доходи в общ размер от 49 251.09 лв. (от доходи по трудови

правоотношение – 6 368.40 лв.; от доходи от наеми – 11 211.54 лв.; от доходи от продажба на недвижими имоти – 2 747.57 лв. и от доходи от банкови и международни парични преводи – 28 923.58 лв.), при което

дължимият данък е 4 925.11 лв., от който авансово е бил внесен 636.84 лв.

и остава данък за довнасяне от 4 288.27 лв.;

за 2009г. – подадена е ГДД, но освен декларираните доходи от трудови

правоотношения в размер от 7 005.98 лв. и от наем – 2 070 лв., не са били

декларирани – още 180 лв. от наеми, както и 133 484.88 лв. (от тях 1 950

лв. върнати от С. и 131 534.88 лв. – банкови и международни преводи),

при което данъчната основа е 142 740.86 лв., дължимият данък е

14 274.09 лв., от който авансово е бил внесен 636.84 лв. и остава данък за довнасяне от 13 366.49 лв.;

за 2010г. – подадена е ГДД, но освен декларираните доходи от трудови

правоотношения в размер от 9 987.26 лв., от наем – 6 705 лв., от продажба

на имоти 32 017.32 лв. и доходи от други източници – 20 213.50 лв., не са

били декларирани и още 104 170.97 лв. (от тях 26 790 лв. от Д. и М. И.,

835.12 лв. от К., 3 193.47 лв. от Сн. Ч., 3 634.37 лв. от Д.Ч.ч и 49 558.51

лв. – от банкови и международни преводи), при което данъчната основа е

152 880.55 лв., дължимият данък е 15 288.06 лв. и след приспадане на внесени данъци и отстъпка по чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ, дължимият данък за довнасяне е от 8 395.75 лв.;

за 2011г. – подадена е ГДД, но освен декларираните доходи от трудови

правоотношения в размер от 13 640.18 лв., от наем – 18 085.50 лв., не са

били декларирани и още 44 531.86 лв. (от тях 435.50 лв. от К., 20 355.02

лв. от Д.Ч.ч и 23 741.34 лв. – от банкови и международни преводи), при което данъчната основа е 76 257.54 лв., дължимият данък е 7 625.75 лв. и след приспадане на внесени данъци и отстъпка по чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ,

дължимият данък за довнасяне е от 4 453.74 лв.;

за 2012г. – подадена е ГДД, но освен декларираните доходи от трудови

правоотношения в размер от 14 238.27 лв., от наем – 7 713 лв., не са били

декларирани и още 3 478.50 лв. от наеми, както и 58 775.16 лв. (от тях

300.57 лв. от К., 1 142.93 лв. от С.Г., 389.51 лв. от Сн. Ч., 40 723.21 лв. от банкови и международни преводи и 16 218.94 лв. установено превишение

на разходите), при което данъчната основа е 84 204.93 лв., дължимият

данък е 8 420.49 лв. и след приспадане на внесени данъци и отстъпка по чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ, дължимият данък за довнасяне е от 6 225.62 лв.;

Сборът на дължимите данъци за довнасяне е бил 36 729.87лв., а с лихвите, начислени след настъпване на падежа за внасянето за всяка финансова година (според чл. 67 ЗДДФЛ) – става общо 56 367.05 лв. Сумата от 36 729.87лв. Б. е заплатил на държавата на 20.09.16г. (т. V, л. 2211), а лихвите – с платежни нареждания на 16.11.16г. (700 лв.), на 12.12.16г. (5 000 лв.), на 27.01.17г. (5 000 лв.), на 13.03.17г. (4 000 лв.), на 19.04.17г. (2 000 лв.) и на 12.06.17г. (4 090.52 лв.) – т. V, л. 2212-2217.

При това положение настоящият състав на съда намира, че макар и при липсата на осъдителна присъда на наказателния съд, от съвкупния анализ на посочените по-горе доказателства (издаден и влязъл в сила ревизионен акт за установяване на данъчните задължения, както и доброволното им плащане от ответника), следва да се приеме, че ответникът е извършил незаконна дейност, изразяваща се в неплащане на дължимия данък по ЗДДФЛ ( и това касае само главниците, тъй като начислените лихви са законна последица от забавата на незаконно задържаните данъци) в посочените в ревизионния акт размери и за периодите от момента на техния падеж по чл. 67, ал. 5 ЗДДФЛ – най-късно до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, до заплащането им на 20.09.16г. Поради това и при липсата на представени от ищеца доказателства за незаконност на всички останали и доказани като реално получени доходи на ответник през проверявания период, същите следва да се приемат за такива със законен характер.

Както се посочи по-горе, с отговора на исковата молба ответникът е представил декларация-разписка, издадена от самия него, в която той е декларирал, че на 23.05.2008г. С.Д. С. му е възстановил сумата от 400 000 лв., представляваща давани му от Б. и получавани от С. различни суми до края на 2007г. Този документ е бил оспорен своевременно от ищеца (с писменото становище по отговора на исковата молба, поддържано в първото по делото съдебно заседание и конкретизирано в изпълнение указанията на съда с молба от 11.05.22г.) – че се оспорва верността на декларираните от ответника обстоятелства, както и датата на издаването на документа. Освен това ищецът се противопоставил на допускането на свидетелски показания чрез разпита на С. за установяване на облигационните му правоотношения с Б. по договори за заем на стойност, по-голяма от 5 000 лв., погасяването на задълженията по които е удостоверено с тази декларация.

Представената декларация-разписка представлява частен удостоверителен документ, който съобразно нормата на чл. 180 ГПК съставлява доказателство единствено, че закрепеното с него изявление, е направено от ответника Б.. Същият няма достоверна дата, която да е противопоставима на ищеца по делото. Поради това и доказването на удостоверените от ответника изгодни за него факти (че е давал по устни договори за заем парични суми на С., възлизащи на общ размер от 400 000 лв., които са му били върнати на 23.05.08г.), е в негова тежест. Действително съобразно нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК е недопустимо със свидетелски показания да се установяват договори на стойност, по-голяма от 5 000 лв. В случая обаче ответникът е поискал чрез показанията на С. от една страна да се установи датата на разписка за извършено плащане - поради това е приложима нормата на чл. 181, ал. 2 ГПК, а от друга страна да се установи реалното връщане (плащане) на сумата по устни договори за заем, в който случай забраните по чл. 164, ал. 1 ГПК не важат. Същевременно симулативността на изявлението в разписката (верността на удостоверените в същата факти) може да се доказва от ищеца също с всякакви доказателствени средства.

Показанията на разпитания като свидетел С. С. съдът преценява с оглед неговата заинтересованост, тъй като съдържанието на изявлението на ответника в оспорената от ищеца разписка, е в негова полза и освен това между него като нотариус и ответника Б. са били налице множество правоотношения, тъй като Б. е използвал основно услугите на свидетеля в качеството му на нотариус за изповядване на обезпечителните сделки по договори за заеми, по прехвърлителни сделки, както и за издаването на други документи в кръга на нотариалната му компетентност. Свидетелят е посочил, че приложеният по делото документ от ответника е копие на оригиналния документ, който той е получил от Б., както и че документът бил съставен на посочената в него дата, както и че е върнал на ответника посочената сума в брой (т. VІІ, л. 3075).

Видно от изпратените от „Алианц Банк България“ АД копия на договори за наем на сейф, че ответникът е наел от банката банков сейф № 33, находящ се в сграда в гр. Варна на ул. „В. Друмев“, № 69 за съхраняване на ценности, ценни книги, други вещи и документи. Първият договор е от 27.11.08г. и е бил за период от една година – до 27.11.09г. Вторият договор е бил сключен на 28.11.09г. за срок до 27.11.10г. На 11.12.08г. и на 20.03.09г. Б. е упълномощил лицата Б. П- П. и С. Тр. Д. да имат достъп до сейфа. Последователно са били сключвани договори за наем на сейфа, което е продължило до 09.09.13г., когато същият е бил освободен – т. VІ, л. 2730-2741.

Видно от отговора от 03.01.20г. на ТД на НАП-Варна, офис Шумен, че копията на подадени ГДД от Б. за периода от 2000г. до 2007г., са били унищожени поради изтекъл срок на съхранение (т. V, л. 2136). Това обстоятелство е потвърдено от НАП и в писмото от 18.04.22г. (т. VІ, л. 2729). Въвеждането на задължението за физическите лица за деклариране чрез ГДД на предоставените/получените парични заеми през данъчната година, е извършено чрез създаването на нова т. 5 на чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ с ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., поради което ответникът не е имал задължение с ГДД за предходните години да декларира предоставени заеми.

След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че ответникът не е установил верността на фактите, изложени в издадения от него частен удостоверителен документ по следните съображения: както се посочи и по-горе, свидетелят С. е заинтересован да подкрепи тезата на ответника, посредством разпита му относно този документ – от една страна изявленията в документа са изцяло изгодни за самия свидетел, а от друга страна - с ответника са в дългогодишни служебни отношения по повод извършваната от Б. кредитна дейност и необходимостта от ползването на нотариалните услуги на свидетеля (почти всички нотариални актове и пълномощни са били изповядвани пред свидетеля). Освен това показанията на свидетеля С. остават изолирани и неподкрепени от останалия по делото доказателствен материал – по делото липсват други доказателства за давани му от ответника Б. множество заеми на различни парични суми до края на 2007г. (неуточнени в оспорения документ като дати, размери и видове парични задължения - главници, лихви, неустойки и др.), които той да е върнал еднократно на 23.05.08г. Освен това посочената в документа сума е особено голяма по своя размер към 2008г., имайки предвид икономическата ситуация в страната (това са 106.72 средни годишни доходи, които за 2008 г. са били по 3 748 лева - по данни на Националния статистически институт) и е нелогично лица, които имат отлични познания в областта на кредитирането и нотариалното удостоверяване на факти, да не са създавали други документи, извън процесния, за своите облигационни правоотношения (така, както е постъпил ответникът Б., създавайки нарочен документ за получена сума по договор за заем, сключен със своята майка на 22.07.15г., със заверено за вярност копие на документа отново от нотариус С. – т. V, л. 2231).

Коментираните договори за наемане на банков сейф също не са доказателство за верността на отразените в оспорения документ факти, тъй като ако сейфът е бил нает за съхранение на сумата от 400 000 лв., то това логично би следвало да стане през м. май 2008г., а не едва на 27.11.08г., и то за сейф в гр. Шумен, а не в гр. Варна, тъй като и Б. и С. са от гр. Шумен (съобразно вписаните в разписката постоянни адреси).

И на последно място, в обясненията си, давани пред ревизиращите длъжностни лица, обхващащи периода от 2008г. до 2012г., ответникът Б. не е посочил като доход сумата от 400 000 лв. като върната му на 23.05.08г. от С..

Поради всичко гореизложено съдът счита, че посочената сума от 400 000 лв. не следва да се включва към приходите на ответника през проверявания период.

Комисията е оспорила и получаването на сумата от 9 500 лв. от ответника по цитирания по-горе договор за заем от 22.07.15г., сключен с майка му Н. Ст. А.а. Оспорването прехвърля тежестта на доказване върху ответника и са били допустими всички доказателствени средства. Освен представеният документ, който има единствено противопоставима на ищеца дата, предвид нотариалната заверка на копие от документа на 22.07.15г., липсват доказателства за реалното предаване на сумата. Изявлението на страните по договора, че сумата е била платена в брой в деня на подписване на договора, не обвързва третите лица. Поради това и тази сума от 9 500 лв. не следва да се включва като приход на лицето за проверявания период.

Като налични в началото на проверявания период не следва да се считат средствата, получени от ответника по договор за банков кредит № •••• с „Банка Пиреос България“ АД, тъй като същите са послужили за закупуване на апартамент № 28 в гр. Варна, ул. „Морска сирена“ („Хараламби Дончев“), № 20, бл. 25, ет. 4 и на ателие (преустроено от бивш таван) № 4 в подпокривното пространство, секция Г в гр. Шумен, ул. „К. Иречек“, № 5 (нотариалните актове в т. V, л. 2517-2520). Ответникът е този, който при наведени твърдения за наличието на по-голям размер от установените по банковите му сметки парични средства (например налични средства в брой), е следвало да докаже тези си твърдения. Такива доказателства, извън събраните в настоящото производство чрез изисканите справки от банките, в които ответникът е имал банкови сметки, и извън установеното в заключенията на СИЕ, не са представени.

Настоящият съд кредитира заключението по повторната СИЕ (т. ХІ, л. 4218-4428), неразделна част от което е и ТАБЛИЦА № 1 (не е разпечатана на книжен носител, а се съхранява по делото на диск, приложен в края на т. ХІ) по следните съображения: с това заключение е даден отговор на въпроса относно хронологичното движение на средствата, които са част от доходите, приходите и разходите на ответника за проверявания период, вземайки предвид и установените чрез банкови извлечения средства, притежавани в началото на периода; освен данните от ГДД са съобразени и други документи по делото относно конкретния месец за получаване на доходите от трудови правоотношения; в таблица № 1 е посочена по месеци получената от ответника нетна работна заплата, а в разходите са включени платените данъци и осигуровки, които са за сметка на лицето; в получените наеми е включен пълният размер на сумите в брой или по банков път, без намалението им с 10% с нормативно признати разходи (последните са само за целите на данъчното облагане, но не и за нуждите на настоящия икономически анализ, изискващ установяването на реални доходи и на реално извършени разходи); изследвана е принадлежността на отдаваните под наем имоти и дали същите са притежавани от ответника Б. или от негово дружество, като са приети за доходи на ответника само получените от собствените му имоти наеми (напр. апартамент № 53 в гр. Шумен, ул. „Ген. Драгомиров“, 52, ап. 19 в гр. Шумен, ул. „Тракия“ 4 са собственост на „Темида 05“ ЕООД, апартамент в гр. Шумен, ул. „Ген. Радецки“ 49 е на „КРЕДИТ“ ЕООД); взети са предвид стойностите на МПС по САТЕ и допълнението към нея и само при липса на оценка от експерт – е приета стойността от договора за покупко-продажба на автомобила (информацията е в ТАБЛИЦА А.4/по автомобили/); недвижимите имоти са с пазарните стойности по СТЕ, а при липса на определена експертна стойност – от нотариалния акт (ТАБЛИЦА А.5), като при получена/платена по банков път сума, различаваща се от определената експертно пазарна цена – разликата е посочена в колоната на пари платени/получени в брой; при липсата на дата на връщане на обезпечен с учредена ипотека кредит, даден от ответника – за дата е приета тази на даденото от него съгласие за заличаване на ипотеката; сумите, получени от ответника от трети лица чрез системите Western Union и Money Gram са отразени като извънредни приходи (кол. 28 от ТАБЛИЦА 1), което съответства на приетото в ревизионното производство, че това са били доходи на физическото лице.

Същевременно съдът съобрази, че заключението, онагледено в ТАБЛИЦА 1, съдържа пълния размер на всички разходи, включително и тези, които ответникът е направил за придобиването на имуществото, което е налично в края на проверявания период. Поради това от стойността на общите разходи на ответника за проверявания период (кол. 34) следва да бъдат изключени всички разходи за придобиването на наличното в края на периода имущество (л. а. марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ••••, недвижимите имоти, включени съответно в кол. 10 и в кол. 12 срещу съответните дати на придобиване на тези вещи). Освен това от разходите на ответника следва да се изключи и сумата от 30 592.63 лв., като част от платената по договор за цесия от 22.12.09г. сума от общо 32 182.90 лв. (кол. 6), както и сумата от 2 307.37 лв., довнесена от ответника на 01.06.10г. (кол. 12), послужили за придобиването чрез възлагането на 7/10 ид. ч. от ап. 23 в гр. Шумен, ул. „Родопи“, № 13, вх. 3, ет. 4 чрез Постановление за възлагане от 02.06.10г. по изп. д. № 291/10г. на ЧСИ Д. З., който също е част от придобитото през проверявания период имущество. От разходите следва да бъдат изключени и вземанията на ответника за внесената допълнителна парична вноска през 2009г. в „КРЕДИТ“ ЕООД в размер на 98 000лв. (кол. 19) и по предоставения договор за кредит в размер на 33 000 лв. на 14.08.17г. (кол. 3), които също са част от имуществото на ответника. В сумата на разходите вещото лице е включило и съответните салда по банковите сметки, налични в края на проверявания период, които също не следва да се включват в разходите.

Освен това следва да се съобрази и корекцията, извършена от вещото лице в съдебно заседание на 07.01.26г. (т. ХІІ, л. 4437-4440), ведно с дадените обяснения, че за 2009г. разходите следва да се увеличат със сумата от 40 000 лв., която ответникът е прехвърлил по сметката на „КРЕДИТ“ ЕООД. Същевременно в доходите на ответника следва да се отрази сумата от 32 000 лв., получена по предварителен договор от 21.05.14г., обявен за окончателен с решението от 05.12.22г. по гр. д. № 1760/22г. на РС-Шумен.

С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на ответника за целия проверяван период, са били 2 139 320.12 лв., а обичайните и извънредните му разходи са били 1 971 246.39 лв. (от общия обем на разходите 2 442 651.42 лв. се извади стойността за придобиване на имуществото в размер на общо 471 405.03 лв.). При това положение нетният доход се получава 168 073.73 лв. Разликата между придобитото през целия проверяван период имущество на стойност 471 405.03 лв. и нетния доход от 168 073.73 лв., е 303 331.30 лв., което налага извода за наличието на значително несъответствие по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.

Както се посочи по-горе, за да бъде отнето имущество като незаконно придобито, същото следва да има връзка с незаконната дейност на ответника, която в случая се състои в неплащането на данъчните задължения по ЗДДФЛ за периода от 30.04. на годината, следваща съответната финансова година, за която се дължи данъка, до 20.09.16г. (когато е заплатена главницата от общо дължимите данъци) в размер на общо 36 729.87 лв. Поради това за всяко от претендираните от ищеца за отнемане имущества следва да се установи дали е налице връзка между тяхното придобиване с така неплатените данъчни задължения, т.е. да се установи дали логически е обосновано да се приеме, че за придобиването на определено имущество е вложена сума от неплатения данък.

Още на това място следва да се посочи, че искът на комисията за отнемане на имущество, което е придобито след 20.09.16г., е

неоснователен, поради невъзможността да има връзка с неплатените данъци от ответника.

Към 16.07.08г., когато ответникът е придобил ап. № 17, вх. 1, ет. 5 в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 82 с пазарна стойност от 69 300 лв., ищецът не е имал задължение за заплащане на данък за 2008г. по ЗДДФЛ.

На 22.12.09г. ответникът е заплатил цена по договора за цесия с „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 32 182.90 лв. Икономическият баланс на ответника към 30.11.09г. е бил положителен от 9 043.58лв. За периода от 01.12.09г. до 22.12.09г. ответникът е имал приходи от общо 172.34 лв. (172.11 лв., получени от Севда Христова и 0.23 лв. получена лихва от банка, като в приходите съдът не включва захранването на сметки на Б. от него и от негови служители, които са били изтеглени, както и получен заем от „КРЕДИТ“ ЕООД в размер на 40 000 лв., който е бил изтеглен от сметка на 09.12.09г.) и разходи от общо 47 422.40 лв. (погасителни вноски в размер на 2 622.40 лв. и заплатена покупна цена за недвижим имот от 44 800 лв.). При това положение е логично да се предположи, че към момента на придобиването на вземането от Б. по договора за цесия с банката, същият не е имал достатъчно средства и като такива са били използвани и неплатените и дължими данъци по ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 4 288.27 лв.

На 01.05.10г. ответникът е закупил процесния л. а. м. „Рено“, модел „Клио“, рег. № ••••. Към 30.04.10г. ответникът е имал положителен икономически баланс от 30 759.31 лв., но и на същата дата е настъпил падежът за плащане на данъка по ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 13 366.49 лв. Въпреки това, имайки предвид пазарната стойност на автомобила от 391 лв., следва да се приеме, че ответникът е имал достатъчно средства от законен произход (над 13 366.49 лв. до 30 759.31 лв.), за да заплати тази цена. Искът за отнемане на тази вещ е неоснователен.

На 02.06.10г. ответникът е придобил процесните 7/10 ид. ч. от ап. 23, ет. 4, вх. 3, жилищен блок „Витоша“ в гр. Шумен, чрез възлагането му с Постановление по изп. д. № 291/10г. на ЧСИ Д. З. срещу цена от 32 900 лв., от която 30 592.63 лв. са били приспаднати от вземането му по цесията от 22.12.09г., и отделно е внесъл сумата от 2 307.37 лв. Към 30.05.10г. икономическият баланс на ответника е бил отрицателна величина от минус 2 734.51 лв. При това положение може логично да се предположи, че този имот е придобит частично чрез неплатените данъци в размер на 4 288.27 лв. (дължим за 2008г.) и в размер на 2 307.37 лв. като част от дължимия данък за 2009г. от общо 13 366.49 лв. При това положение следва да се приеме, че ответникът е придобил 6595.64/32900 ид. ч. от процесните 7/10 ид. ч. от имота с незаконни средства. Искът за тази идеална част се явява основателен, а за горницата до пълния обем от притежаваното от ответника право на собственост от имота, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

На 29.04.11г. Б. е предоставил по договор за заем на Л.К. сумата от 7 550 лв., като към 31.03.11г. икономическият баланс сочи, че ответникът е имал недостиг на средства (минус 901.38 лв.). Поради това логично може да се предположи, че заемът е бил предоставен с останалата незаплатена част от дължимия данък за 2009г., възлизаща на 11 059.12лв. (13 366.49 лв. – 2 307.37 лв.). Искът за отнемане на вземането на ответника в размер на 587.98 лв. по този договор за заем е основателен и следва да се уважи.

На 30.05.11г. ответникът е закупил ап. 37 на ет. 7, ЕЖБ-3-сграда 10 на ул. „Северна“ № 8 за сумата от 14 500 лв. Към 31.05.11г. икономическият баланс на ответника е бил отрицателен – 28 964.36 лв. (с включване на горната платена цена, а без нея - 14 464.36 лв.). Логично може да се предположи, че този имот е придобит чрез неплатената останала част от дължимия данък за 2009г. в размер на 3 509.12лв. (11 059.12 лв. - 7 550лв.) и с дължимия за 2010г. данък от 8 395.75 лв. Имотът е придобит изцяло с незаконни средства, но не е предмет на предявената по делото претенция (за същия е налице частичен отказ от иска – т. VІІ, л. 3125).

С Постановление за възлагане от 18.12.12г. ответникът е придобил ап. 31, вх. 2, ет. 3, ЕЖБ-363 на ул. „Лозенград“, № 1, гр. Шумен за сумата от 34 510 лв. Към тази дата ответникът вече е дължал неплатени данъци по ЗДДФЛ в размер на 4 453.74 лв. за 2011г. На 30.11.12г. икономическият баланс на ответника е бил отрицателен – 2 173.95 лв. От 01.12.12г. до 18.12.12г. ответникът е имал разходи за погасяване на кредити и за плащания чрез ПОС в общ размер от 2 362.37 лв. и същевременно е имал приходи от получен наем от 140 лв. и върнати заеми от 35 000 лв. и от 293.37 лв. От това следва, че към 18.12.12г. е имал положителен баланс на нетните доходи от 33 071 лв. Може логично да се предположи, че недостигът над 33 071 лв. до 34 510 лв. е бил компенсиран с неплатения за 2011г. данък. Искът е основателен за 1439/34510 ид. ч. от имота и неоснователен за горницата до пълния обем от собствеността.

На 23.08.13г. ответникът е закупил 9/40 ид. ч. от ап. 6 от ЖСК „Искър“, ул. „Ал. Константинов“, № 8, гр. Шумен, за сумата от 9 900 лв. Към 31.07.13г. икономическият баланс на ответника е бил положителен от 15 724.06 лв., но е имал задължения за неплатен данък за 2011г. от 3 014.74 лв. (разликата между 4 453.74 лв. и 1 439 лв., отнесени за горния имот) и за неплатен данък за 2012г. от 6 225.62 лв., общо 9 240.36 лв. За периода от 01.08.13г. до 23.08.13г. ответникът е имал приходи от общо 820 лв. от наеми и от трети лица и разходи в общ размер от 2 345.20 лв. (погасителни вноски за кредити и платени данъци), което означава, че икономическият му баланс е бил положителен от 14 198.86 лв., но заедно с неплатените данъци от 9 240.36 лв. към посочения момент. Това означава, че логично може да се предположи, че покупната цена за този имот от 9 900 лв. е била платена частично с неплатените данъци в размер на 4 941.50 лв. Искът за отнемане на 4941.50/9900 ид. ч. от притежаваните от ответника 9/40 ид.ч. от този имот, е основателен , а за горницата над този обем следва да се отхвърли.

На 17.07.15г. ответникът е закупил ап. 1 на ет. 1, сграда 4 на бул. „Велики Преслав“, № 52 за сумата от 46 900 лв. Ищецът поддържа, че този имот е закупен изцяло със средствата, получени от ответника от продажбата на недвижим имот – ап. 24, ет. 1, вх. В, гр. Шумен, ул. „Асен Златаров“, № 16, оформена с НА № 71/16.07.15г. Поради това искът за този имот е неоснователен.

На 08.04.16г. ответникът е закупил дворно място в с. Мараш, обл. Шумен, на ул. „Хан Аспарух“, № 8, ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда и гараж, хангар, за сумата от 24 300 лв. Към 31.03.16г. икономическият баланс сочи на отрицателна величина от 3 088.58 лв. За периода от 01.04.16г. до 08.04.16г. ответникът е имал приходи в общ размер от 1 362.03 лв. (върнати заеми и получен наем) и не са отразени разходи. Остатъкът от неплатения данък за 2012г. към 08.04.16г. е бил 4 298.86 лв. Логично може да се предположи, че тази сума е била използвана за придобиването на имота. Този иск е основателен за 4298.86/24300 ид. ч. от имота и неоснователен за останалата част до пълния обем на правото на собственост на ответника.

Съдът намира, че по изложения по-горе начин регламентираната чрез приложимия материален закон намеса в правото на собственост на ответника не само ще е законна и ще удовлетвори легитимната цел да се препятства обогатяване чрез незаконни дейности, но и ще бъде спазен справедливият баланс между нуждите на обществения интерес и правата на засегнатите лица, съобразно принципа за пропорционалност.

По разноските.

На осн. чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ поради отхвърляне на част от исковете на комисията, същата следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса за първата инстанция за отхвърлените искове (по цените, посочени от самата КОНПИ, които са стабилизирани) в размер на 4% върху 355 084.81 лв. – в равностойност на 7 262.08 евро, платима по сметка на ШОС.

Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта му, с която ответникът Б. е осъден на осн. чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ да заплати разликата над 512.24 евро до сумата от 7 774.32 евро, представляваща общия размер на дължимата за първата инстанция държавна такса.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на КОНПИ се дължат от общо направените разноските за първата инстанция, които са 10 155 лв. (определеният от първоинстанционния съд размер на юрисконсултско възнаграждение от 675 лв. не е атакуван по реда на чл. 248 ГПК и поради това размерът на тези разноски е стабилизиран)- съразмерна на уважената част от исковете, или в размер на 669.09 лв. (в равностойност на 342.10 евро). При това положение първоинстанционното решение следва да се отмени за горницата над 342.10 евро до присъдените 5 192.17 евро.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлените части от исковете. Съобразно представения пред първата инстанция списък на разноските (т. ХІІ, л. 4442), Б. е направил разноски в размер на 16 253.67 евро (от тях 9 919.06 евро, равностойни на 19 400 лв. за адвокатско възнаграждение). Насрещната страна е релевирала възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение (т. ХІІ, л. 4493). Настоящият състав на съда намира, че възражението е неоснователно, тъй като делото се отличава с изключително висока фактическа и правна сложност, предприетата защита е била пълноценна, интензивна и адекватна, имайки предвид подадения отговор на исковата молба, ангажирането на гласни и писмени доказателства и експертни становища, а същевременно заплатеното от ответника възнаграждение е пониско и от определения по реда на Наредба № 1 на ВАдв.С размер на възнагражденията за адвокатска работа (по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 при защитаван материален интерес от 380 130.99 лв., адвокатското възнаграждение е 19 855.24 лв.). Посочената наредба не обвързва съда, но служи за ориентир за средните пазарни цени на труда на адвокатите в страната. При това положение на ответника Б. следва да се присъди сумата от 15 182.74 евро, представляваща съразмерна част на разноските му спрямо отхвърлената част от исковете против него.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника Б. следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от въззивната му жалба. Същият е заплатил по указание на първоинстанционния съд държавна такса в размер на 3 887.16 евро. Отделно е заплатил и адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 евро. Процесуалният представител на насрещната страна е релевирал възражение за прекомерност и на така заплатеното адвокатско възнаграждение за размера, надхвърлящ сумата от 1 000 евро. Действително извършените пред настоящата инстанция процесуални действия от процесуалния представител на въззивника се изразяват в подаване на въззивната жалба и защитата на становището по същата в едно открито съдебно заседание. Същевременно обаче делото се отличава с висока фактическа и правна сложност, а заплатеният адвокатски хонорар е повече от 3 пъти по-нисък от минимално определения по реда на Наредба № 1 на ВАдв.С (която, както се посочи не обвързва съда, но служи като ориентир за средните пазарни цени на труда на адвокатите в страната). Поради това възражението е неоснователно. При това положение на въззивника Б. следва да се присъди сумата от 6 433.38 евро, съразмерна спрямо уважената част на жалбата.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на комисията следва да се присъди сумата от 6.59 евро, съставляваща съразмерна част от претендираното юрисконсултско възнаграждение, спрямо отхвърлената част от въззивната жалба.

Воден от горното, съдът