Решение № 5048 от 22.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 14521/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Е. Н., с ЕГН:•••••••••• и адрес: с. Долни Цибър, ул. ••••••••; и Ф. Б. Ф., с ЕГН:•••••••••• и адрес: с. Долни Цибър. ул. ••••••••, чрез адв. И. Й., срещу Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО), с ЕИК:131218471 и адрес: гр. София. бул. Г.М. Д. № 52 А. ет.6, и „И КЮ И БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:831068772 и адрес: гр. София, бул. ••••••••, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с които се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на всеки от ищците сумата от по 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от неимуществени вреди от деликт от 16.12.2019г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 16.12.2019г. до окончателно плащане.

С молби от 15.04.2025г. ищците правят отказ от исковете си спрямо ответника Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, поради постигната извънсъдебна спогодба, като искат производството по делото да бъде прекратено спрямо този ответник. Със същите молби се иска производството по делото да продължи само по отношение на ответника „И КЮ И БЪЛГАРИЯ“ АД, като същият бъде осъден да заплати на всеки от двамата ищци сумата от по 40 000 лв.

С влязло в сила определение на СГС от 16.04.2025г. производството по делото е прекратено в частта му по исковете, предявени от ищците срещу Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, с ЕИК:131218471 и адрес: гр. София. бул. Г.М. Д. № 52 А. ет.6, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с които се иска ответникът Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от неимуществени вреди от деликт от 16.12.2019г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 16.12.2019г. до окончателно плащане;

Производството по делото продължава по исковете, предявени от ищците срещу „И КЮ И БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:831068772 и адрес: гр. София. бул. ••••••••, с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деликт от 16.12.2019г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 16.12.2019г. до окончателно плащане.

Ищците твърдят, че през 2019г. са били общи работници към фирма "ЕВРОБИЛД" ООД, като са участвали в изпълнението па проект R- 10: Изграждане на Фаза 1 на Национално хранилище за погребване на Радиоактивни отпадъци /РАО/, площадка „Радиана“, подобект „Подвижен покрив", в землището на с. Хърлец, общ. Козлодуй. Първият ответник е получил Разрешение за строеж № 14 -21 от 25.05.2017г. за горепосочения обект, издадено от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, обнародвано в Държавен вестник от 9.06.2017г„ брой 46, и го изграждал като възложител, а вторият ответник бил проектант на обекта.

Двамата ищци пострадали по време на инцидент на 16.12.2019г., около 10.00 ч., работейки на гореописания обект, в момент, в който заедно с още трима свои колеги изпълнявали поставена задача да внесат 10 броя железни пръти М 25 с дължина 12 метра, вътре в арматурната конструкция, с цел да извършат монтаж на армировка на фундамент арматурен покрив. При извършване на внасянето, работниците усещат, че арматурната конструкция поддава и започва да пада на една страна. При опита си да избягат двамата ищци били затиснати от арматурната конструкция, вследствие на което получават следните различни по вид и тежест травми:

• Д. Е. Н.- счупване на лява бедрена кост; счупване на дясна бедрена кост; фрактура на 2 ребра вдясно;

• Ф. Б. Ф.- фрактура на трети поясен прешлен; травма на няколко интраабдоминални органа; травми на гръдния кош; травми на коремния мускул:

Гореописаните травми причинили на ищеца Н. силни и продължителни болки, продължително болнично лечение, изразяващо се в 4 операции, както и дълго извънболнично лечение, затруднение на движението за дълъг период от време, неудобства и затруднения в бита. И към настоящия момент, почти 5 години след инцидента, ищецът не е напълно възстановен, продължава да изпитва болки, затруднение и ограничение при движението.

Гореописаните травми причинили на ищеца Ф. силни и продължителни болки, болнично лечение, както и дълго извънболнично лечение, затруднение на движението за дълъг период от време, неудобства и затруднения в бита. Ищецът прекарал повече от половин година в болничен отпуск. В момента продължава да изпитва болки в областта на травмите.

Ищците твърдят, че ответникът не е изпълнил и двете предписани му по закон и договор задължения. Не е изготвил техническият проект в част „конструктивна” по начин, който позволява подвижният покрив да бъде изграден безопасно и без да застрашава здравето на работниците и други трети лица в хода на строително- монтажните работи.

Отделно от това в хода на строителството ответникът не е положил дължимата грижа като главен проектант и упражняваш авторски надзор да осигури безопасно изграждане на строителния обект, като е знаел, че в изготвения от него технически проект не е указано как следва да се осигури безопасно от към падане изграждане на подвижния покрив.

В законоустановения срок ответникът „И КЮ И БЪЛГАРИЯ“ АД е подал отговор, с който е заявил, че исковата молба е нередовна. Ответникът твърди, че искът е недопустим, като при условие на евентуална допустимост иска отхвърлянето му като неоснователен.

Оспорва фактическите и правни твърдения на ищците, като твърди, че по отношение на него не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което не отговаря за увреждането на ищците и за „И Кю И България“ АД не възниква задължение за обезщетение на вреди.

Строителството на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци е финансирано със средства от Международния фонд за подпомагането на извеждането от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“, управляван от Европейската банка за възстановяване и развитие.

Изготвянето на технически проект за изграждането на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци е възложено от първия ответник ДП РАО като възложител по смисъла на чл.161 ЗУТ на Консорциум, включващ Уестингхаус Електрик Испания С.А.У [Westinghouse Electric Spain S.A.U.], ДБЕ Технолоджи ГмбХ [DBE Technology GmbH] и ЕНРЕСА [ENRESA], по силата на „Договор за консултантски услуги за техническо проектиране и подготовка на МОАБ за Националното хранилище за радиоактивни отпадъци“ №2011106 от 25.10.2011 г.

На основание посочения по-горе Договор за консултантски услуги за техническо проектиране и подготовка на МОАБ за Националното хранилище за радиоактивни отпадъци №2011106 от 25.10.2011 с Договор реф. № 4500435249, сключен между Уестингхаус Електрик Испания С.А.У. ДБЕ Технолоджи ГмбХ и ЕНРЕСА, от една страна, и „И Кю И България“ АД- от друга страна, на „И Кю И България“ АД като подизпълнител е превъзложено предоставянето на услуги, посочени в изброените документи, в съответствие със клаузите и условията, включени в Договор реф. № 4500435249. В обхвата на възложените услуги по Договор реф. № 4500435249 са включени Разработване на технически проект (ТП) въз основа на технологията и варианта на Уестингхаус, одобрен от ДП РАО като възложител, с цел получаване на разрешение за строеж и съответните одобрения, като се отчита действащото българско законодателство и се използва лицензиран персонал за проектиране и разработване на техническите изисквания и спецификации на възложителя ДП РАО за възлагане на строителството.

Ответникът твърди, че изработеният от него технически проект за изграждането на НХРАО е в съответствие с изискванията за обхвата и съдържанието, съгласно Наредба №4. Въз основа на същия проект е издадено Разрешение за строеж № 21 от 25.05.2017г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството за обект „Национално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци (НХРАО) на площадка „Радиана“, УПИ I- 5,225,229,231.238. в землището на с. Хърлец, общ. Козлодуй, обл. Враца, със 6 (шест) етапа.

Твърди, че процесната злополука е възникнала, тъй като Строителят не е изпълнил задълженията си по чл.163, ал.2 ЗУТ като не е изпълнил СМР в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Строителят не е спазил предвижданията на План по безопасност и здраве и План за организация и изпълнение на строителството. Строителят е работил по неодобрен работен проект, срещу което „И Кю И България“ АД е възразило своевременно.

Не оспорва обстоятелство, че на 16.12.2019 г. на подобект Подвижен покрив на НХРАО е настъпил инцидент.

Ответникът „И Кю И България“ АД оспорва изложените в исковата молба

твърдения, че:

а) не е изпълнило задълженията си като лице, осъществяващо авторски надзор;

б) не е предприело действия за указване да се изработи работен проект, с който да бъде указана технологията за укрепване по време на изграждането на арматурната част или по изготвянето му;

в) не били спрени процесите по изграждане на подобекта до неговото обезопасяване;

„И Кю И България“ АД оспорва също така наличието на причИ. връзка между неговото поведение, в качеството му проектант на техническия проект и на лице осъществяващо авторски надзор, и възникването на вредоносното събитие. „И Кю И България“ АД оспорва да е налице негово противоправно действие или бездействие, което да е причинило вреди на ищците.

Ответникът сочи, че той е изготвил технически проект за обекта, който отговаря на изискванията на закона. На него било възложено осъществяването на авторски надзор по отношение именно на изготвения от него технически проект, а не по принцип.

На следващо място заявява, че не му е било възложено изработването на работен проект за изграждането на фундамента на подвижния покрив. Това е било възложено на друго лице – строителя Германо-български Консорциум „Национално хранилище за радиоактивни отпадъци ДЗЗД. Към датата на настъпване на злополуката не е бил налице одобрен работен проект, по който да се извършват СМР. Твърди още, че методите за безопасна работа на строителната площадка са отразени в т.нар. указания за работа. Същите указания за работа се изработват от строителя, а към датата на злополуката такива не са били съгласувани с ответника.

„И КЮ И БЪЛГАРИЯ“ АД твърди още, че от страна на строителя не са предприети необходимите мерки за обезопасяване на армировъчния скелет, въпреки че строителят е бил наясно с присъщите за тази дейност рискове при изпълнението на такива СМР.

Освен това преди злополуката, на 20.08.2019г., е било наредено от Строителния надзор и от лицето осъществяващо Авторски надзор, именно ответникът И КЮ И БЪЛГАРИЯ АД, да се спре работа по всички подобекти на строителната площадка, за които не е налице одобрен работен проект и не са налице одобрен от възложителя указния за работа

Оспорва исковете по размер, като твърди, че същите са завишени предвид получените от ищците увреждания.

Прави възражение за приспадане на сумите, получени от ищците въз основа на обезщетения от застрахователя по задължителната застраховка „Трудова злополука“, както и на обезщетения тези обезщетения следва да бъдат приспаднати от размера на дължимите се обезщетения, получени от държавното обществено осигуряване.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задължението за плащане на лихва за забава за периода от 16.12.2019 г. до 16.12.2022 - от датата на злополуката до изтичането на тригодишен срок от същата.

С определение от 05.06.2025 г. като трето лице-помагач на страната на ответника са конституирани следните лица:

1. участниците в консорциум „Козлодуй 2015“ ДЗЗД, БУЛСТАТ 177048592:

1.1. „ЮНГ проект“ ООД, ЕИК 131312038, със седалище и адрес на управление; обл. София (столица), общ. Столична. гр. София, п.к. 1839. район Кремиковци, ж.к. Враждебна, бул. „••••••••:

1.2. „Корект“ ООД, ЕИК 106047883, със седалище и адрес на управление гр. Враца. гр. Враца, гр. Враца, п.к. 3000, ул. „Радецки" № 2

1.3. „Евробилд“ ООД. ЕИК 102851367; обл. Бургас, общ. Бургас, гр. Бургас, п.к. 8000, ж.к. Братя Миладинови, ул. ••••••••

2. участниците в консорциум „Радиана НСВ 2015“ ДЗЗД, БУЛСТАТ 177124467, а имено:

2.1 „СТРОЙКОНСУЛТ-ГН 99“ ЕООД, ЕИК 130007553, със седалище и адрес на управление; обл. София (столица), общ. Столична, гр. София. п.к. 1680 - район Красно село, ж.к. Борово, ул. „••••••••:

2.2. „НОРМИС“ ЕООД, ЕИК 130533399, със седалище и адрес на управление: Област София (столица), Община; Столична, гр. София. п.к. 1421, район Триадица, ж.к. ••••••••, ап. партер;

2.3 „ВИАДУКТ-99“ ЕООД, ЕИК 106074211, със седалище и адрес на управление: обл. Враца. общ. Козлодуй, гр. ••••••••

3. застраховател ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по Застрахователна полица „Професионална отговорност в проектирането и строителството“ № 3407190300R00038.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат

разгледани.

Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз и Решение № 128 от 24.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2463/2018 г., II т. о., ТК, строителният процес представлява съвкупност от дейности, извършвани в определена последователност, фази и етапи през продължителен период от време, с участието на различни лица, част от които трябва да имат специална професионална подготовка. Съгласно чл. 160, ал. 1 ЗУТ участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. По време на строителния процес на изграждане на една сграда се сключват множество договори, въз основа на които възникват различни договорни правоотношения - съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ЗУТ взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори. В ЗУТ са предвидени и основания за отговорността на всеки един от участниците в процеса на строителство.

Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз и в Решение № 134 от 8.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2020 г., IV г. о., ГК, когато отговорността на ответниците предвид естеството на твърдяните деяния и заявено искане, сочи на пасивна солидарност, не е налице нередовност на исковата молба, ако кредиторът търси отделни части от всеки от ответниците, нито пък съдът може сам служебно да се произнесе, като осъди или отхвърли иска за солидарно осъждане на ответниците. Задължението е едно, но може да бъде разпределено между съпричинителите по волята на кредитора – той има право да търси цялото вземане само от един от длъжниците или различни части от всеки поотделно – в общ или отделни процеси, без да е длъжен заявените части да са действително съответни на дела на дадения ответник в съпричиняването на вредата, нито на договореностите във връзка с това между съпричинителите. Кредиторът не може да бъде задължен да предяви иска срещу всички длъжници и за целия дълг, както и за солидарното им осъждане.

Съгласно константната съдебна практика процесуалната легитимация на страните е предпоставка за допустимост на иска, докато материалната легитимация обуславя основателността на иска. Процесуалната легитимация и на двете страни следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от твърденията на ищеца относно спорното право, така както същото е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба.

Съдът намира за нужно да отбележи, че сключената спогодба с единият от ответниците не влияе върху допустимостта на иска срещу „И Кю И България“ АД, защото ищците поддържат, че част от търпените от тях неимуществени вреди са останали необезщетени. Дали ищците имат вземане за обезщетение срещу „И Кю И България“ АД е въпрос по същество, а не по допустимостта.

По основателността:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 04.07.2012

г. между Уестингхаус Електрик Испания С.А.У, ДБЕ Технолоджи ГмбХ и ЕНРЕСА, от една страна, и „И Кю И България“ АД- от друга страна, е сключен Договор реф. № 4500435249 за инженерни услуги за изготвяне на идеен и технически проект за национално хранилище за радиоактивни отпадъци. С този договор на „И Кю И България“ АД като подизпълнител е превъзложено предоставянето на услуги, посочени като „технически проект“ и „спецификация на строителство“. В приложение А (л. 234, том 1) детайлно са посочени услугите, предмет на договора с реф. № 4500435249.

В обхвата на „технически проект“ са включени Разработване на технически проект (ТП) въз основа на технологията и варианта на Уестингхаус, одобрен от ДП РАО като възложител, с цел получаване на разрешение за строеж и съответните одобрения, като се отчита действащото българско законодателство (приложение А към договора). В обхвата на „спецификация на строителство“ е включено, респ. е възложено, разработване на работни чертежи и спецификации за планиране и организация на изпълнението на строителните работи. Това е следвало да включва подробни чертежи, които дават пълна представа за строителните и монтажни работи, необходими за изпълнението на обекта, както и подробен анализ на организацията на строителните работи. Съгласно описанието на услугите в приложение А към договора (л. 234-235, том 1), планът за организация на строителството се разработва заедно с плана за безопасност и здраве.

На 07.07.2016 г. между ДП РАО като възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ, и „Германо-български Консорциум „Национално хранилище за радиоактивни отпадъци ДЗЗД, ВУЛСТАТ 177049954, като строител („Строител“) по чл. 163 ЗУТ, е сключен Договор № IC- 2016005. С този договор е възложено изграждането на национално хранилище за радиоактивни отпадъци.

Съгласно т. 3.2, пар. 2 от Изискванията на възложителя („Изисквания на Възложителя“), представляващи част от документацията в процедурата по избор на Строителя и част от сключения договор: „В съответствие с българската Наредба № 4 Изпълнителят трябва да разшири обхвата на Техническия проект, когато е приложимо, до ниво Работен проект (наричан още Работен проект) за цялата документация за строителство, фабрикация и производство. Изпълнителят трябва да се съобразява с изискванията на всички съответни български и Еврокод наредби и стандарти .“

Съгласно т. 4.2. от Изискванията на възложителя: “Строителят е отговорен за разработването на цялата проектна документация до ниво работен проект в съответствие с изискванията на Наредба № 4. Работният проект ще бъде по-нататъшно доработване на техническия проект“

Осъществяването на строителен надзор върху строителството на НХРАО е възложено с Договор № IC-2016015 от 13.12.2016 г. („Договор за строителен надзор“), сключен между ДП РАО като възложител, и „Радиана НСВ 2015“ДЗЗД, БУЛСТАТ 177124467, като консултант („Консултант“).

На 14.07.2017г. между ДП РАО и „И Кю И България“ АД е сключен Договор № IC- 2017 003 („Договор за авторски надзор“). Съгласно условията на Договора, посочени в приложение А (л. 374, том 1) , препращащо към техническото задание (л. 381, том 1) услугите включени са авторски надзор по време на строителните работи за Национално хранилище за радиоактивни отпадъци; да издава препоръки и указания (в заповедната книга), свързани със съответствието на СМР с инвестиционния проект; да проверява съответствието на строежа с изискванията на чл. 169, пар. 1-4 ЗУТ.

От приетото по делото заключение на вещото лице по изслушаната съдебноинженерната експертиза, както и от писмените доказателства по делото, се установява следното:

На 14.07.2017 г. е изготвен протокол за открИ.е на строителната площадка и за определяне на строителна линия и ниво за строежа Национално хранилище за радиоактивни отпадъци.

В процеса на строителството на „И Кю И България“ АД са били предоставяни отделни изготвени от Строителя работни чертежи, по които вторият ответник е представял своите коментари и забележки. „И Кю И България“ АД е изготвило чертежи: № EQEB- 11207- TDSTRR03-D014 ревизия 3, със заглавие „Подвижен покрив. Армировка на фундаменти. Средни ивици с дължина 53.250 м - платформа 1“, № EQEB-11207-TD-STR- R03-D003, ревизия 3, със заглавие „Подвижен покрив. Кофражен план фундаменти - платформа 1“ и № EQEB-11207-TD-OEC-R01-D002, ревизия 3, със заглавие „Технологична последователност за изграждане на льосово циментова възглавница и прилежащите конструкции“. Тези чертежи представляват част от одобрения технически проект, въз основа на който е издадено Разрешението за строеж.

В хода на изпълнението на СМР Строителят (чрез подизпълнителя „Смарт Синеджи“ АД) е изготвил работни чертежи и детайли: чертеж №SS-R10-WD-STR-R03-D007 от дата 25.03.2019 г., със заглавие „Армировка на фундаменти. Средни ивици с дължина 53.25 м, - Ел.: 2.2.:2.6“ и №SS-R10-WD-STR-R03-D001, ревизия 2 от дата 25.03.2019 г., със заглавие „Кофражен план на фундаменти - платформа 1“. Посочените чертежи не са били одобрени, като ответникът „И Кю И България“ АД своевременно е дал забележки срещу предвижданията им. По отношение на чертеж №SS-R10-WD-STR-R03-D007(1) (работен чертеж на армировката на стоманобетоновия скелет на подвижния покрив) „И Кю И България“ АД е дало коментар че: Така променената полиция 18а (21а)укрепва позиция 20 (19) предимно в едната посока. Също така трябва да се вземе предвид, че върху вертикалните скелети ляга и междИ. армировка. Позиция 18а (21а) трябва да понесе приспадащите й се вертикални товари. Моля представете детайл за закрепване на позиция 19а към позиция 20 (19). Вертикалните елементи на столчетата следва да се изчислят за загуба на устойчивост.

На 20.08.2019г. в заповедната книга на строежа е вписана Заповед No 59/20.08.2019 г. (л. 565, том 2) Със същата е наредено да се спре работа по всички подобекти на НХРАО, за които не са налице одобрени от Възложителя „указания за работа“ и/или работни чертежи, и/или актове за приемане на СМР. Заповед 59/20.08.2019 г. е подписана от Началникастроеж, лицето, упражняващо строителен надзор, проектанта и Възложителя.

За наличието на тази заповед се съди и от свидетелските показания на свидетелите К. Р. и М.Н., както и от изготвените протоколи за прогреса на строителството, където участниците са констатирали наличието на тази заповед и са коментирали, че изпълнението на СМР продължава въпреки нея (т. 2.4, л. 568, том 2).

Този извод не се променя от събраната по реда на чл. 192 ГПК информация от ДП РАО. В молбата си предприятието е заявило, че в заповедната книга не е имало заповед, касаеща Подобект „Подвижен покрив“ от Националното хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци, но видно от самата заповед е, че тя не касае само този подобект, а всички подобекти.

Към м.12.2019 г. за подобект подвижен покрив, част от Националното хранилище за радиоактивни отпадъци, не е имало изготвени работни чертежи. На този подобект към този момент са работели и ищците.

От СИЕ и от показанията на в.л. в ОСЗ се установява, че към м. декември 2019 г. на строителната площадка е започнато изграждането на армировката на фундамента на подвижния покрив. Тази армировка се е състояла от две стъпки - едната е ниска част с височина 2 м и другата е 3 метра висока. Двете заедно формирали стомано-бетонна конструкция от по 5 метра във височина и в ширина.

В техническия проект нямало указание точно как да бъде монтирана тази армировка. Т.е. технологията на изпълнение и монтажа не са били предмет на техническия проект, а е следвало техническият да бъде допълнен с работен такъв, в който да има детайли. Такъв работен проект не е представен по делото. Вещото лице също не е открило да има изготвен. Затова съдът приема, че технологията на изпълнение на армировката не е била указана в работен проект, съгласуван с възложителя и ответника.

Към 12.12.2019 г. от източната и от западната страна на армировъчння скелет на фундамента на подвижния покрив са били поставени работни скелета (работни платформи). Те са действали като укрепващи армировъчния скелет в малкият участък от него, който е бил изграден. Към посочената дата не е имало разположени дървени пътеки за придвижване на работниците. Те са влизали при монтажа на армировката в армировъчния скелет. От това вещото лице прави извод, че не са изпълнени описаните във внесения и одобрен от община Козлодуй План за безопасност и здраве преди открИ.е на строителната площадка:

6.а. дървени пътеки за достъп до зоните за монтаж;

6.б. аварийни изходни пътеки;

На 13.12.2019 г. едното от двете скелета, които са укрепвали армировката, скеле е премахнато. Към посочената дата, според заключението на вещото лице, на строителната площадка е била създадена армировъчна конструкция или скелет във височина 5 м без всякакво пространствено укрепване. При тази ситуация всяка вибрация, леко докосване на някое от тези, външна сила, би могла да доведе до точно срутване и домино ефект на целия армировъчен скелет.

Именно това се е случило на 16.12.2019 г. когато няколко лица са започнали внасянето на дълги 12 м. пръти. Работниците, изпълняващи тази задача са ходили по армировъчния скелет, който не е бил пространствено укрепен.

От заключението по изслушаната съдебно-инженерна експертиза се установява, че липсата на ясно разписана последователност от действия за монтаж на армировъчния скелет е една от причините за настъпилата на 16.12.2019 г. авария на същия. Тази последователност е следвало да се укаже в работен проект, какъвто към момента на инцидента не е имало.

Впоследствие е бил изработен такъв. От обяснителна записка към работния проект е видно, че преди инцидента Строителят не е бил извършил пространствено укрепване на армировъчния скелет и не е изпълнил предвижданията на одобрения ПБЗ да осигури армировъчния скеле срещу преобръщане и падане. От този проект и от заключението на вещото лице по СИЕ се установява, че този армировъчен скелет е проектиран да се изпълни като вързан, което означава със заварени столчета като поддържащи елементи. Това предполага заварка (връзка), което да укрепи конструкцията. Същото обаче не е било извършено, а е било изпълнено с връзване с тел.

От заключението на вещото лице се установява, че към 16.12.2019 г. армировката е била положена на пластмасови фиксатори - 5 бр., които не са закрепени за основата (подложен бетон 10 см.). Теглото на армировката на една плоскост е около 270-300 кг. и е налице предпоставка фиксаторите да се компрометират. При комбинираният механизиран и ръчен монтаж на долните надлъжни 12-метрови пръти ф25 през 20 см между стремената контактът и техните вертикални клонове е неизбежен. Това е причина за въздействия върху вързания и неукрепен скелет, загубата на неговата устойчивост (равновесие) и верижното му разрушаване на 16.12.2019г. То обхваща събарянето и на прътите извън зоната на скелета поради тяхното непрекъснато хоризонтално свързване чрез външните укрепващи пръти (фотос 6 от СИЕ). Тази форма на загуба на равновесие в строителната практика се дефинира като прогресивен колапс тип „домино“.

Не се спори, а се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че ищците са били едни от работниците, участващи в изграждането на армировъчния скелет към момента на аварирането му, при което те са пострадали. Към този момент те са били работници на „Евробилд“ ООД, което е изпълнявало строителните работи, при които са пострадали ищците. За инцидента е подадена Декларация за трудова злополука № 4/19.12.2019 г. С Разпореждане на НОИ от 03.02.2020 г. злополуката е призната за трудова.

От приетите по делото документи от застрахователното дружество ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ по образуваните щети е видно, че на Д. Н. Ф. Ф. са изплатени обезщетения по задължителната застраховка „трудова злополука“ за временната загуба на работоспособност в резултат на трудовата злополука.

Ищците са получили обезщетения и от НОИ за временната им неработоспособност, както следва: 5 393,23 лева са били платени на Ф. Ф. и 17 534,51 лева на Д. Недев (л. 846- 847, том 2).

От заключението на д-р Б. К. и от приетите по делото писмени доказателства (епикризи, болнични и амбулаторни листове) се установява, че в резултат на аварирането на армировъчния скелет Д. Е. Н. е получил следните травматични увреждания:

фрактури на VII и VIII ребра вдясно;

метадиафизарна фрактура на дясна бедрена кост;

метадиафизарна фрактура на лява бедрена кост.

Травмата на дясната гръдна половина при Д. Н., изразяваща се във фрактури на седмо и осмо ребро, е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Получената фрактура на дясното бедро при Д. Н. представлява прясна, закрита, полифрагментна, метадиафизарна фрактура на дясната бедрена кост с дислокация на фрагментите. Това определя и оперативния подход на лечение при този тип счупвания, изразяващ се в открита (кръвна) репозиция и вътрешна фиксация с различни видове импланти.

Фрактурата на лявото бедро представлява прясна, закрита, трифрагментна, метадиафизарна фрактура на лявата бедрена кост с т.нар. ,,butterfly“ (трети) фрагмент и дислокация на фрагментите. Това определя и оперативния подход на лечение при този тип счупвания, изразяващ се в открита (кръвна) репозиция и остеосинтеза с различни видове импланти

Двете травми на бедрените кости са довели до трайно затруднение в движенията на двата долни крайника за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата

Според заключението на вещото лице лекуващият ищеца екип правилно е избрал оперативния подход на лечение, изразяващ се в открита (кръвна) репозиция на счупванията и остеосинтеза посредством заключваща ъглово стабилна плака за дистален фемур в комплект с винтове и един брой серклажна тел за дясното бедро и съответно заключваща ъглово стабилна плака за дистален фемур в комплект с винтове и три броя серклажна тел за лявото бедро.

От СМЕ и от приложената по делото медицинска документация става ясно, че около два месеца и десет дни (26.02.2020г.) след извършване на първата интервенция на счупването на десния фемур при физическо усилие в леглото е настъпило едно от найсериозните усложнения, свързани с оперативното лечение на този тип фрактури, а именно варусен колапс в зоната счупването, довел до загуба на репозицията и дебриколаж (разпадане на остеосинтезата) с огъване на плаката.

Наличието на това постоперативно усложнение е причина за извършването на третата поред операция (втора по отношение на дясното бедро) при пострадалия, при която е било извършено отстраняване на компрометираната вече остеосинтеза, повторно наместване на фрактурата и поставяне на по-стабилна вътрешна фиксация посредством нови импланти - нова заключваща ъглово стабилна плака и винтове.

Според вещото лице цялостният цикъл на лечение при лицето Д. Н. е завършил с екстракцията (отстраняването) на имплантите и от двата долни крайника. Първо са били премахнати плаката с винтовете и телта от лявата бедрена кост на 16.09.2021 г. (т.е. година и девет месеца след първоначалната операция). Тази интервенция се явява четвърта поред за ищеца и втора по отношение на лявото бедро. (фиг. 15 от СМЕ) На 08.04.2022г. (почти две години и четири месеца след първата операция) е била осъществена и петата (последна към настоящия момент) операция на пострадалия, свързана с екстрахиране на имплантите и от десния фемур. (фиг. 16 от СМЕ) Всички остеосинтезни средства, с изключение на един счупен винт в диафизата на десния фемур, са били отстранени от тялото на ищеца след наличие на категорични клинични и рентгенови данни за пълна консолидация (костно срастване) на фрактурите и на двете бедрени кости.

По отношение на търпените от ищеца болки от СМЕ се установява, че те са били най-силни в периода между настъпването на описаните по-горе фрактури на двете бедрени кости и незабавно предприетото оперативно лечение, както и в ранния следоперативен период (в рамките на месец), като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма.

В конкретния случай обаче болките на пострадалия са продължили по-дълго от обичайния за този тип фрактури период, поради настъпилото на втория месец след първата операция усложнение, изразяващо се в загуба на репозицията и разпад на остеосинтезата на дясната бедрена кост.

Според вещото лице, в постоперативния период, обхващащ първите около три месеца, пострадалият е имал необходимост от чужда помощ при извършване на следните ежедневни нужди: обличане и събличане на долната половина от тялото, къпане, приготвяне на храна, ежедневни активности в домакинството, както и на дейности, свързани с напускане на дома: пазаруване, шофиране, транспортиране до друг адрес и други.

От СМЕ се установява, че при подобни операции като извършените на ищеца Д. Недев, след извършване на пациентът трябва да натоварва частично или изобщо да не натоварва увредения долен крайник, в зависимост от характеристиката на счупването и стабилността на остеосинтезата, за срок от два и половина до три месеца, за да се осъществи процесът на първично костно срастване.

През този период пациентът спазва постелен режим, ако са засегнати и двата долни крайника или се придвижва задължително с помощни средства патерици или проходилка за по-възрастните болни. При нормално протичащи възстановителни процеси и при липса на каквито и да било усложнения пълното зарастване приключва в рамките на три до шест месеца, в зависимост от възрастта, придружаващите заболявания, качеството на костта и други важни фактори.

През целия постоперативен период (ранен и късен), до завършване процеса на костното срастване, е необходимо пациентът да провежда пасивна и активна рехабилитация и лечебна физкултура под надзора на кинезитерапевт.

За изготвянето на заключението, на 19.10.2025г. вещото лице е извършило преглед на ищеца Д. Н.. При него е констатирано, че ищецът е в задоволително общо състояние. Освен това е установено, че клякането на ищеца е ограничено до 75° в коленните стави поради поява на болка в същите.

Констатирани са белези в областта на двете бедра:

дясно бедро - по латералната повърхност в средна трета се открива прав, груб

цикатрикс с дължина 13,5см, а в дисталната трета - цикатрикс с дължина 24,0см, който

е леко дъговидно извит вентрално към коляното;

ляво бедро - по латералната повърхност в средна трета се забелязва прав цикатрикс с дължина 14,0см, а в дисталната трета - цикатрикс с дължина 23,5см, който е леко

дъговидно извит вентрално към коляното.

И четирите белега са зараснали първично, съвсем леко над нивото на околната кожа. Те са ясно забележими, поради което може да се каже, че загрозяват външния вид на пострадалия.

Освен това прегледа е установил, че мускулната сила при активна флексия в тазобедрените и коленни стави срещу съпротивление е симетрична, но значително отслабена двустранно. Налице са леки претибиални отоци двустранно. При изследване на кожната сетивност се отбелязват хипестезии (намалена сетивност) по латералната (странична) повърхност на двете бедра, както и rio латералната повърхност на лявата подбедрица.

Установена е и разлика в дължините на двата долни крайника от порядъка на 1,0 см в полза на левия: десен долен крайник - 84 см; ляв долен крайник 85 см. В покой десният долен крайник е в умерено изразена външна ротация от 20°.

При сравнителното измерване диаметрите на двете бедра и подбедрици в средните им трети се установи обемна разлика от 3,0 см в полза на дясното бедро и съответно от 1,5 см в полза на лявата подбедрица, което говори за хипотрофия (отслабване) на лявата бедрена мускулатура, както и на мускулатурата на дясната подбедрица.

Активните и пасивни движения в двете тазобедрени и коленни стави са болезнени в крайните градуси от арката на движение и в следните обеми спрямо нормата за възрастта, а именно:

1) Дясна тазобедрена става:

• флексия (сгъване) - 95° (при норма 120-135°);

• екстензия (разгъване) - 10° (при норма 20-30°);

• абдукция (отвеждане) - 40° (при норма 40-50°);

• аддукция (привеждане) - 10° (при норма 20-30°);

• вътрешна ротация - 5° (при норма 30°);

• външна ротация - 40° (при норма 50°).

2) Лява тазобедрена става:

• флексия (сгъване) - 85° (при норма 120-135°);

• екстензия (разгъване) - 10° (при норма 20-30°);

• абдукция (отвеждане) - 30° (при норма 40-50°);

• аддукция (привеждане) - 10° (при норма 20-30°);

• вътрешна ротация - 0° (при норма 30°);

• външна ротация - 30° (при норма 50°).

3) Дясна коленна става:

• флексия (сгъване) - 90° активна и пасивна (при норма 150°);

• екстензия (разгъване) - дефицит от 3° (при норма 0").

4) Лява коленна става:

• флексия (сгъване) - 95° активна и пасивна (при норма 150°);

• екстензия (разгъване) - 0° активна и пасивна (при норма 0°). (фиг. 19 и 20 от СМЕ)

На следващо място при Д. Недев е констатирана пълна консолидация както на фрактурите на VII и VIII ребро вдясно, така и на двете бедрени кости, които са зараснали по типа на т.нар. вторично костно срастване с образуване на хиперкалус.

Според вещото лице със сигурност отбелязаните по-горе скъсяване и външна ротация на десния долен крайник, ограничения в обема на движенията на двете тазобедрени и коленни стави, както и дегенеративните изменения на двете колене са дефинитивни, което означава, че възстановяването на долните крайници до нормата е невъзможно.

На актуалните рентгенографии, проведени на 06.10.2025г. (фиг. 22, 23 и 24 от СМЕ) се наблюдават рентгенови данни за начални артрозни измения и на двете коленни стави, т.нар. гонартроза.

От приетите по делото 15 броя болнични листове се установява, че Д. Н. е бил временно нетрудоспособен за периода от 16.12.2019г. (денят на настъпване на трудовата злополука) до 07.02.2021 г. включително.

По делото не е налице информация ищецът Недев да е с намалена трудоспособност, инвалидност или трудоустрояване с решение на ТЕЛК в резултат на претърпяната трудова злополука. Към момента на изготвяне на експертизата същият не е възпрепятстван здравословно да полага труд и работи на постоянен трудов договор, сключен с дружество „Енергомонтаж-МК“ ЕООД като работодател, като е назначен на длъжността „строителен работник“.

По отношение на другия ищец - Ф. Ф., от заключението на д-р Б. К. и от приетите по делото писмени доказателства (епикризи, болнични и амбулаторни листове) се установява, че в резултат на аварирането на армировъчния скелет той е получил следните травматични увреждания:

фрактура на тялото на трети лумбален (поясен) прешлен

фрактура на латералната маса на сакрума вдясно

Увредите на прешлените се делят на малки и големи като процесната категорично спада към подгрупата на големите увреди на прешлените. Тя е довела до трайно затруднение в движенията на тялото и снагата.

Фрактурата на сакрума при Ф. Ф. се определя като прясна, закрита, трифрагментна фрактура на проксималния сегмент на сакрума с минимална дислокация на фрагментите и засягане на дясната сакроилиачна става.

Тя е довела до трайно затруднение в движенията на таза за период по- голям от 30 дни от датата на получаване на травмата.

От СМЕ се установява, че по-голямата част от пациентите с фрактури на лумбалните прешлени, при които задната надлъжна връзка на гръбначната колона е интактна, какъвто е и разглежданият случай, могат да бъдат лекувани консервативно посредством имобилизция с тораколумбален корсет за три месеца и поетапно завръщане към нормалния начин на живот.

Имайки предвид фрактурната морфология, както и сложността на самата оперативна интервенция, най-подходящият метод на лечение е консервативният, който се състои в назначаването на постелен режим за период от три до четири седмици след настъпване на травмата в комбинация с частично отбременяване на засегнатия десен долен крайник, време за което се очаква да започне първичното костно срастване на фрактурата.

От писмените доказателства е видно, че именно такова консервативно лечение е било проведено и при пострадалия Ф. Ф..

След проведена консултация с невролог е бил препоръчан имобилизиращ корсет за обездвижване на тораколумбалния отдел на гръбначния стълб.

Около пет месеца и половина след настъпване на травмата на ищеца е била назначена медикаментозна терапия от специалист невролог.

От заключението на вещото лице се установява, че със сигурност болките и страданията на ищеца са били най-силни в периода между настъпването на описаната погоре фрактура на тялото на трети поясен прешлен и предприетото консервативно лечение, както и в ранния период след него (в рамките на месец), като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма.

На следващо място се установява, че характера на фрактурата при ищеца Ф. обуславя необходимостта от частично, а не строго спазване на щадящ постелен режим. Така при него е можело да започне процес на изправяне няколко дни след настъпване на травмата и да се започне провеждането на рехабилитация, но през останалата част от денонощието болният трябва да е на легло.

Останалите дейности от ежедневния живот и бита на ищеца също са били затруднени през първите един - два месеца след настъпване на инцидента, не само поради счупения прешлен, но и поради фрактурата в задния тазов отдел на пострадалия, който също е бил притиснат от масивната арматурна конструкция.

Според вещото лице в конкретния случай фрактурата на трети лумбален прешлен не засяга целостта и здравината на тялото, поради което се очаква това счупване да зарасне за период до три месеца, а връщането на ищеца към нормален начин на живот да стане до шестия месец след травмата, имайки предвид младата възраст на пострадалия, доброто общо състояние и липсата на придружаващи заболявания.

За изготвянето на заключението си д-р К. е провел преглед на ищеца Ф. Ф. на 19.10.2025 г.

При него е констатирано, че походката на ищеца е самостоятелна, без помощни средства и без накуцване. Той реализира самостоятелен моноподален стоеж на двата долни крайника поотделно. Клякането му е ограничено до 95° в коленните стави поради поява на болка в кръста.

Тораколумбалният отдел на гръбначния стълб е нормално развит, без патологични кожни промени. Липсват данни за отоци и циркулаторни нарушения в дисталните отдели на долните крайници. При изследване на инервацията се отбелязват хипестезии (намалена кожна сетивност) по хода на целия ляв долен крайник. При сравнителното измерване вещото лице е установил, че диаметрите на двете бедра и подбедрици в средните им трети имат обемна разлика от 1,0 см в полза на дясното бедро и съответно от 3,5 см в полза на дясната подбедрица, което говори за хипотрофия (отслабване) на мускулатурата на бедрото и подбедрицата вляво.

Освен това е установено, че активните движения в лумбалния отдел на гръбначния стълб са леко болезнени за посока ляво и са в следния обем спрямо нормата за възрастта:

• флексия (навеждане напред) - 70° (при норма 50-70°);

• екстензия (отвеждане торса назад) - 10° (при норма 20-35°);

• латерална флексия (наклоняване на торса встрани) - 36° вдясно и 20° вляво с поява на болка (при норма 25-36°);

• ротация (завъртане на торса по надлъжната ос на тялото) - 45° вдясно и 25° вляво с поява на болка (при норма 30-45°).

Експертизата е констатирала данни за пълна консолидация както на фрактурата на сакрума, така и на тази на трети лумбален прешлен, като и двете счупвания са зараснали по типа на т.нар. вторично костно срастване. Фрактурата на трети поясен прешлен е сраснала с депресия на проксималната ламина на тялото, като снишаването от вентрално не засяга повече от 50% от височината му.

С оглед всички данни вещото лице е заключило, че по отношение на локалния статус, свързан с фрактурите на сакрума и трети поясен прешлен, е настъпила пълна консолидация и на двете счупвания. С голям процент на вероятност може да се твърди, че отбелязаните ограничения в обема на движенията в поясния отдел на гръбнака, нарушена кожна сетивност по хода на левия долен крайник и хипотрофия на мускулите на бедрото и подбедрицата вляво могат да се приемат за дефинитивни. Освен това с остаряването на опорно-двигателния апарат и настъпването на дегенеративни промени в областта на гръбначния стълб, тези патологични находки при пострадалото лице със сигурност ще се задълбочават и засилват.

От приетите по делото 6 броя болнични листове се установява, че Ф. Ф. е бил временно нетрудоспособен за периода от 16.12.2019г. (денят на настъпване на трудовата злополука) до 15.06.2020г. включително.

По делото не е налице информация ищецът Ф. да е с намалена трудоспособност, инвалидност или трудоустрояване с решение на ТЕЛК в резултат на претърпяната трудова злополука. Към момента на изготвяне на експертизата същият не е възпрепятстван здравословно да полага труд и работи на постоянен трудов договор, сключен с дружество „Енергомонтаж-МК“ ЕООД като работодател, като е назначен на длъжността „строителен работник“.

От показанията на свидетелката И.С.С. - съпруга на Ф. Ф., се потвърждават така установените от експертизата обстоятелства. Установява се още, че след инцидента ищецът е бил в шок. Той е изпитвал болки и е бил уплашен от случилата се авария. След изписването му от болницата той имал нужда от помощ, за да се обслужва, която помощ била поета именно от свидетелката, което продължило за период от около 6 месеца.

Изнесените от свидетелката данни за това, че Ф. Ф. е трябвало да става от леглото за период от 6 месеца не се потвърждават нито от приетата епикриза (л. 162-163, том 1), нито от заключението на вещото лице. Затова, предвид възможната заинтересованост на свидетелката, при преценката по чл. 172 ГПК съдът намира, че в тази част показанията й не следва да се кредитират.

От показанията на свидетелката Л.Б. Н.а - съпруга на Д. Н., се потвърждават така установените по отношение на този ищец обстоятелства, които са предмет на обсъждане от СМЕ. Установява се още, че след инцидента ищецът видимо е изпитвал силна болка до степен, предизвикваща виковете му.

В болницата ищецът е имал нужда от помощ за храненето си и цялостното си обслужване. Това продължило около 1 месец. Около 8 месеца след това започнало раздвижването на Д. Н. първоначално с проходилка за период от около месец, след което отново с помощни средства – патерици.

Според свидетелката около 1 година той не е трябвало да стъпва на краката си. Това противоречи на показанията й в другата им част, в която е посочено, че след около 8 месеца той е започнал да ползва проходилка. Освен това показанията в тази им част противоречат и на заключението на вещото лице. Затова, предвид възможната заинтересованост на свидетелката, при преценката по чл. 172 ГПК съдът намира, че в тази част показанията й не следва да се кредитират.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от деликт от 16.12.2019г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 16.12.2019г. до окончателно плащане.

Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причИ. връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причИ.та връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната.

Преди всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и за причИ.та връзка/. По принцип, за да е налице противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява правна преценка на деянието, вредата и причИ.та връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

Изрично следва да се посочи, че не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС№7/1959г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа. Наличието на всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване.

В случая ищците са заявили в исковата си молба, че ответното юридическо лице не е изпълнило свои задължения:

1/ да изготви техническият проект в част „конструктивна” по начин, който позволява подвижният покрив да бъде изграден безопасно и без да застрашава здравето на работниците и други трети лица в хода на строително- монтажните работи;

2/ да осигури безопасно изграждане на строителния обект, като е знаел, че в изготвения от него технически проект не е указано как следва да се осигури безопасно от към падане изграждане на подвижния покрив.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, инвестиционните проекти могат да се възлагат и изработват в следните фази на проектиране:

1. идеен проект;

2. технически проект;

3. работен проект (работни чертежи и детайли).

Трифазно във фази идеен, технически и работен проект (работни чертежи и детайли) се изработват инвестиционните проекти за сложни или комплексни обекти (чл.2, ал. 4 от Наредбата).

Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, техническият проект се изработва въз основа на съгласувания идеен проект и с него се доизясняват и допълват проектните решения на идейния проект, респ. се изработват проектни решения.

В случаите, когато разрешението за строеж се издава по одобрен технически проект, в процеса на строителството същият се допълва с необходимите работни чертежи и детайли за уточняване на проектните решения в степен, позволяваща изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи (СМР) (така чл. 19, ал. 4 от Наредбата).

В настоящият случай се установи, че ответното дружество е било натоварено с това да изготви технически проект за строежа. Такъв е бил изготвен и той е бил в съответствие с нормативните изисквания, за което може да се съди както от това, че е бил одобрен от контролните органи, така и от заключението на вещото лице, изслушано в настоящото производство.

От експертизата е видно, че причината за настъпването на аварията на армирания скелет е, от една страна липсата на работни чертежи, които да укажат технологията на изграждането на този скелет и от друга страна неправилния избор на връзка между арматурните елементи, които са били свързани с тел вместо посредством заварка.

Разпоредбите на чл. 22, чл. 23 и чл. 24 от Наредбата регламентират какво представлява работния проект, какво се включва в него и в кои случаи се изготвя такъв. Видно от тези разпоредби е, че целта на този проект е да изясни конкретните проектни решения в степен, осигуряваща възможност за цялостно изпълнение на всички видове СМР.

Работните чертежи и детайли се съгласуват с проектантите по съответните части и с лицето, упражняващо технически контрол на част конструктивна, а тяхното нормативно съответствие и изпълнение подлежат на контрол от лицата, които упражняват строителен надзор (така чл. 19, ал. 5 от Наредбата).

Ответното дружество не е такова лице, което упражнява строителен надзор, извод за което се прави от анализа на разпоредбите на Раздел II на глава Девета, част Трета от ЗУТ, който регламентира участниците в строителството и взаимоотношенията между тях.

Видно от разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ЗУТ е, че участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване.

Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ЗУТ сочи, че консултантът (посочен в чл. 160, ал. 1 като участник в строителния процес) извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор.

По делото се установи, че ответното дружество е участвало в строителния процес в качеството на проектант.

Съгласно чл. 162, ал. 2 от ЗУТ, проектантът е този, който по време на строителството осъществява авторски надзор. Този надзор е различен от строителния.

Съгласно чл. 162, ал. 3 от ЗУТ, предписанията на проектанта, свързани с авторското му право, за точното спазване на изработения от него инвестиционен проект се вписват в заповедната книга и са задължителни за останалите участници в строителството. Проектантът носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (чл. 162, ал. 4 ЗУТ).

По делото се установи, че „И КЮ И БЪЛГАРИЯ“ АД е изпълнило техническия проект в съответствие с изискванията на нормативната база. Същевременно от всички цитирани разпоредби, както и от доказателствата по делото, е видно, че това дружество не е имало отношение към осигуряването на „безопасно изграждане на строителния обект“, в което ищците твърдят, че се състои противоправното поведение в настоящия случай. Техническият проект не е следвало да бъде така детайлно разработен, че да указва по какъв начин точно да се извърши изграждането на арматурния скелет. Това е целта на работния проект, какъвто се установи, че не е изготвен за процесния обект..

С оглед пълнота следва да се отбележи, че се установи наличието на Заповед No 59/20.08.2019 г. (л. 565, том 2), с която е наредено да се спре работа по всички подобекти на НХРАО, за които не са налице одобрени от Възложителя „указания за работа“ и/или работни чертежи, и/или актове за приемане на СМР.

С оглед на всичко изложено, съдът не намира по делото да е доказано твърдяното противоправно поведение на служители на ответното дружество, което да е довело до аварията, респ. до настъпилите за ищците вреди.

Предвид всичко това съдът приема, че съставът на чл. 45 ЗЗД не е осъществен. Искът за присъждане на неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, считано от 16.12.2019г.

По разноските:

Ответникът „И Кю И България“ АД е представил списък на разноски по чл.80 ГПК, като претендира разноски по делото в общ размер на 10 857,28 евро, от които сумата от 1040,46евро за експертизи и удостоверения и сумата от 9 816,80 евро за адвокатско възнаграждение.

Ищците са направили възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Минималното адвокатско възнаграждение по НМРАВ в процесния случай е в размер на 1968,47евро за всеки от ищците или общо 3936,94евро.

Междувременно е постановеното решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което НМРАВ е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги".

В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът намира, че следва да осъди всеки от двамата ищци да заплати на ответника „И Кю И България“ АД сумата от по 2000 евро, с вкл. ДДС, за разноски за адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди всеки от ищците да заплати на ответника сума от по 2520,23евро, представляваща направени по делото разноски, от която сумата от 520,23евро за направени разноски за експертизи и съдебни удостоверения и сумата от 2000 евро, с вкл. ДДС, за разноски за адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното съдът