Решение № 67 от 29.5.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 56/2024 г.

Court of appeal29.05.2024reporting judge Павлина Георгиева Димитрова

Ruling

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2 на Окръжен съд – Шумен по НОХД № 579/2023г, постановена на 11.01.2024г. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Grounds

с присъда № 2 по НОХД № 579/2023г. по описа на същия съд, постановена на 11.01.2024г. е признал подсъдимия Н. Д. С. за ВИНОВЕН в извършване на деяния по НК както следва:

І. По чл.278, ал.6, пр.“трето“ от НК, за това, че на 06.12.2022 г. в държал в дома си в гр. Нови пазар повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146 ал. 1 от Закона за културното наследство /ЗКН/, представляващи движими културни ценности по смисъла на чл. 7 и чл. 53 т. 1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, регламентиран в Глава 6, Раздел II от Закона за културното наследство и в Раздел III от Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности /издадена на основание чл. 107 от Закона за културното наследство, обн. ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г./, а именно:

Керамичен фрагмент от дръжка на амфора от IV - VIв.

Железен скалпел от II - VI в. Бронзова дръжка, най-вероятно от медицински инструмент от II - VI в. Бронзов връх за копие - късна бронзова епоха - II - I хил. пр. Хр. Бронзови върхове за стрели - 14 бр., от тях: 2 бр. с датировка - VII - V в.пр.Хр., а останалите 12 бр. - V - I в.пр.Хр. Бронзов разпределител за конска амуниция от IV - III в.пр.Хр. Три броя пръстени-печати както следва: два броя оловни пръстени- печати с изображения на водоплаваща птица от III - I в.пр.Хр. и един брой бронзов пръстен-печат с изображение на заек от III - I в.пр.Хр. Бронзов инструмент за ювелирни изделия от III - I в.пр.Хр. Общо 4 бр. фибули: сребърна фибула, без игла - II - IV в.; бронзова фибула, без игла - I в.пр.Хр. - I в.; бронзова фибула с липсващ фрагмент от иглата - II - IV в. и фрагмент от бронзова фибула - II - IV в. Три броя бронзови апликации за конска амуниция от II - IV в. Коланна апликация от медна сплав със следи от бяло покритие - Х -ХІ в. Бронзова апликация с кръгла форма - Х - ХI в. Два броя бронзови кръстове - Х - ХI в. Половинка от бронзово копче - Х - ХI в. Два броя наушници - сребро със следи от позлата - ХІІІ-ХІV в. Един брой бронзово мънисто и един брой оловно мънисто с широк хронологически диапазон на използване - IV в.пр.Хр. до VI в. Два броя бронзови пръстени, единият е от типа пръстен-печат, а другият с гема - II - ІVв. Един брой пръстен-печат бронзов – ХІХ в.

Единадесет броя бронзови пръстени в различно състояние с датировка – ХІІ -ХІХ в.

  • Осем броя оловни пломби и тежести - от античността до съвременността, като на основание чл. 54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 3 000 /ТРИ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА.

II. По чл.277а, ал.7 от НК, за това, че на 06.12.2022 г. в дома си в гр.

Нови пазар противозаконно, в нарушение на чл. 152 ал. 2 от Закона за културното наследство и чл. 31 ал. 1 от Наредба № Н-00-0001/14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания държал оръдия, за които знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти а именно:

1 бр. металдетектор с марка „Wave“, модел „Excalibur“, фабрично произведен от “Wave“ - България, без сериен номер; 1 бр. металдетектор с неустановена марка и модел, самоделно изработен, без захранваща батерия и сериен номер, годен да бъде ползван по предназначение след подаване на напрежение, като на основание чл. 54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание измежду наложените такива, а именно най-тежкото такова - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ТРИ ГОДИНИ, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години; на основание чл.23 ал. 3 от НК е присъединено изцяло наложеното наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

С присъдата, съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и по веществените доказателства.

Въззивно производство пред АпС-Варна е образувано по жалба на подс. С. чрез служебния му защитник– адв. М. М. /АК-Шумен/, в която се оспорва изцяло законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт с твърдения за неправилност поради несъставомерност на действията на подзащитния му, респ. неправилност на правните изводи на съда. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която под. С. да бъде оправдан.

В хода на проведеното въззивно производство жалбата се поддържа от служ. защитник и лично от подс. С.. Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на доводите на защитата, акцентирайки на данните за личността на подсъдимото лице - осъждано двукратно за подобни деяния, макар и реабилитирано за първото деяние към дата на инкриминираните деяния.

В последната си дума пред настоящата инстанция, подсъдимият С. заявява, че е колекционер и не счита, че е извършил престъпления, поради което моли да бъде оправдан, т. к. е невинен.

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд -Варна констатира следното: въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество се преценява като неоснователна, по изложените по долу съображения.

От събраните по делото доказателства, относими към предмета на доказване, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н. С. е български гражданин, роден е на 06.02.1957г в гр.

Нови Пазар. От дълги години се занимавал с археология и история и имал интерес към вещи от античността. Към 2012г. бил с влошено здравословно състояние, което дало основание на ТЕЛК да го освидетелства и определи 71 % трудова неработоспособност.

През 2015г и 2020г той бил двукратно осъден /с присъда по НОХД № 342/15 г. на ШОС и по споразумение по НОХД № 356/2020 г. на ШОС/ за извършени деяния по чл. 278 ал. 6 предл. 3 и по чл. 277а ал. 7 НК. След приключване на второто наказателно производство му били върнати от вещите лица от РИМ Шумен иззетите с протокол от дома му 5 бр. бронзови халки, 500 бр. монети и 2 бр. съвременни бронзови печати, които той продължил да държи в дома си.

През периода 2020-2021 г. подс. С. многократно работил на граждански договор с Националния исторически институт с музей към БАН като общ работник и охрана на археологически разкопки и археологически находки.

През 2022 г. живеел в гр. Нови Пазар, на ул. Мусала № 14а. Същата година, през м. декември, в РУ МВР Нови Пазар била получена информация, че подс. С. държи в дома си културно-исторически ценности. На 06.12.2.22г била организирана полицейска операция от служители на РУ МВР Нови Пазар, които извършили претърсване в дома на подсъдимия. Били намерени и иззети: 1 бр. металдетектор с марка „Wave“, модел „Excalibur“, фабрично произведен от “Wave“ - България, без сериен номер; 1 бр. металдетектор с неустановена марка и модел, самоделно изработен, без захранваща батерия и сериен номер; Керамичен фрагмент от дръжка на амфора от IV - VІ в.; Железен скалпел от II - VI в.; Бронзова дръжка, най-вероятно от медицински инструмент от II - VI в.; Бронзов връх за копие - късна бронзова епоха - II - I хил. пр. Хр.; Бронзови върхове за стрели - 14 бр., от тях: 2 бр. с датировка - VII - V в.пр.Хр., а останалите 12 бр. - V - I в.пр.Хр.; Бронзов разпределител за конска амуниция от IV - III в.пр.Хр.; Три броя пръстени-печати, както следва - два броя оловни пръстени-печати с изображения на водоплаваща птица от III - I в.пр.Хр. и един брой бронзов пръстен-печат с изображение на заек от III - I в.пр.Хр.; Бронзов инструмент за ювелирни изделия от III - I в.пр.Хр.; Общо 4 бр. фибули - сребърна фибула, без игла - II - IV в.; бронзова фибула, без игла - I в.пр.Хр. - I в.; бронзова фибула с липсващ фрагмент от иглата - II - IV в. и фрагмент от бронзова фибула - II - IV в.; Три броя бронзови апликации за конска амуниция от II - IV в.; Коланна апликация от медна сплав със следи от бяло покритие - Х - Х! в.; Бронзова апликация с кръгла форма - Х - ХI в.; Два броя бронзови кръстове - Х - ХI в.; Половинка от бронзово копче - Х - ХI в.; Два броя наушници - сребро със следи от позлата - ХІІІ- ХІV в.; Един брой бронзово мънисто и един брой оловно мънисто с широк хронологически диапазон на използване - IV в.пр.Хр. до VI в.; Два броя бронзови пръстени, единият от типа пръстен-печат, а другият - с гема - II -ІVв.; Един брой пръстен-печат бронзов - XIX в.; Единадесет броя бронзови пръстени в различно състояние с датировка - XII - XIX в.; Четири броя бронзови халки с много широк хронологически обхват - III хил.преди Христа до наши дни; Бронзова монета на град Истрос (дн. Румъния) от V в.преди Христа; Бронзова монета на град Месембрия (дн. Несебър) от III – IІ в преди Христа; Бронзова монета на града Одесос (дн. Варна) от II - I в.преди Христа; Бронзова елинистическа монета „Александров тип“ от II - I в.преди Христа; Три броя бронзови византийски монети от 5 нумии на императорите Анастасий I (491 - 518) и Юстин I (518 - 527); Бронзова византийска монета (половин фолис) на император Юстин II (565 - 578); Бронзова византийска монета (фолис) на император Лъв V (813 - 820); Три броя римски бронзови монети (ас) - I - II в.; Девет броя провинциални бронзови римски монети, сечени в монетарниците на Одесос, Марцианопол и др.; Четирдесет и два броя римски бронзови монети предимно на императори от династията на Константин Велики от IVв.; Шест броя римски монети, с изличени надписи и изображения; Четиринадесет броя сребърни османски монети, повечето в лошо физическо състояние - X I V - XVIII в.; Осем броя оловни пломби и тежести - от античността до съвременността; Двадесет броя римски бронзови монети, върху които са приложени съвременни техники като изкуствено патиниране, довело до невъзможност същите да бъдат точно идентифицирани; Сто броя бронзови римски монети с почвени налепи; Тридесет и три броя бронзови монети, голяма част от които обезличени; Шестдесет и осем броя монети от разнородни сплави, голяма част от които обезличени.

В протокола за претърсване изземване от 06.12.2022г на археологическите обекти и металдетекторите /л.45-46 от ДП, одобрен по реда на чл.161 ал.2 от НПК от съдия при ШОС/, подс. С. е написал собственоръчно в присъствие на поемните лица, че така намерените вещи в дома му са негова собственост.

Тази фактическа обстановка, ОС- Шумен е приел за установена на база събраните по делото и проверени в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие доказателства и доказателствени средства – частичните обяснения на подсъдимия; показанията на разпитаните като свидетели поемни лица Б. Б. Н. А.; заключенията по назначените на досъдебното производство съдебно-археологична и нумизматична експертиза и допълнителна такава, както и на СТЕ; на приобщените по реда на чл.283 писмени доказателства и доказателствени средства; веществените доказателства.

От заключението на вещите лица по назначените на ДП съдебно- археологична и нумизматична експертиза /л.17-21, т.2 от ДП/ и допълнителна такава /л.26-28, т.2 от ДП/ се установява: на първо място, че веществените доказателства иззети от дома на подс. С., с изключение на иззетите монети, представляват движими културни ценности по смисъла на чл. 53 ал. 1 и 2 от ЗКН, а по смисъла на чл. 146 ал. 1 от ЗКН, същите представляват археологически обекти и са от епохата на античността, средновековието и българското възраждане; подлежат на задължителна идентификация и регистрация; до момента на изготвяне на заключението те не са били представяни за идентификация и регистрация. Вещите са в незадоволително физическо състояние, въпреки, че върху някои от тях е извършвана реставрация и консервация, включително и нанасяне на съвременно патиниране с цел подобряване търговския вид на предмета.

Вещите не представляват национално богатство.

Експертите не се ангажират с мнение за цената им, доколкото в РБ няма легален пазар за антики, респ. пазарни и търговски цени; на второ място, видно от становището на вещите лица, че същите не могат да дадат заключение за идентичност на материалите, обект на експертиза по д.п. № 217/19г., /за които подс. твърди, че са му били върнати по НОХД № 356/20г на ШОС / и тези, предмет на заключението по настоящото ДП № 545/22 г., , по което е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано настоящото дело.

В хода на първоинст. съдебно следствие вещите лица доц. д-р Ж. Велева и гл. уредник Ст. Стойчев – завеждащ отдел „Антична археология“ в РИМ- Шумен са дали уточнения и допълнителни пояснения, включително и отговори на допълнително поставени от страните въпроси, изрично уточнявайки, че поддържат заключенията, така както са ги депозирали.

От заключението на вещото лице Хр. Христов по назначената на ДП техническа експертиза /СТЕ - л.6-13 т.2 от ДП/ и поддържано пред състава на първостепенния съд, се установява, че и двата металдетектора - 1 бр. металдетектор с марка „Wave“, модел „Excalibur“, фабрично произведен от “Wave“ - България, без сериен номер и 1 бр. металдетектор с неустановена марка и модел, самоделно изработен, без захранваща батерия и сериен номер, са годни за употреба по предназначение. Всеки един от тях представлява техническо средство, което би могло да се използва при теренни археологически проучвания за недеструктивно откриване на недвижими и движими археологически културни ценности на сушата.

Чрез приложените по делото писма /л.102-104, т.1 от ДП/ на Министерство на културата с изх. № 04-02-355/103.01.23 г. и изх. № 04-02- 354/10.01.22 г. и изх. № 11-00-140/08.01.2024 г. се установява, че подс. С. не е предоставил на музеи в РБ в периода 2020-2022 г. движими културни ценности за идентификация и регистрация. В Министерството на културата не е било подавано заявление от подсъдимия и за регистрация на притежавани от него специални технически средства (металдетектори) по реда на чл. 152, ал. 2 ЗКН и същият не е вписан в регистъра на Министерството на културата като лице, имащо право да използва специални технически средства за извършване на теренни археологически проучвания, както и не му е издавано разрешение за теренни археологически проучвания съгласно чл. 150 ЗКН.

От писмо /л.116-137, т.2 от ДП/ на Национален археологически институт с музей към БАН и приложените към него граждански договори се установява, че през 2020-2021 г. подс. С. многократно е работил на граждански договор с Националния археологически институт с музей към БАН, като общ работник и охрана на археологически разкопки и археологически находки.

Описаната фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд след задълбочена и подробна оценка на събраните по делото доказателства.

Подлагайки доказателствената съвкупност на идентична преценка и анализ както поотделно, така и в съвкупност, въззивната инстанция не намери основание да възприеме различни факти.

Правилно окръжният съд е преценил, че следва да се кредитират изцяло показанията на двамата свидетели – поемните лица Б. Б. Н. А., доколкото същите са възприели лично и непосредствено местонахождението и начина на съхранение на иззетите от дома на подс. С. вещи, както и че метал- детекторите са се намирали във фактическата власт на подсъдимото лице.

Обективна и правилна е оценката и на обясненията /включително и на тези от ДП, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК/ на подсъдимия С.. В по-голямата си част те имат характер не на фактическо изложение, а на средство за защита, като представят и становището му по законодателството, касаещо материята на културните ценности и археологическите обекти. Твърденията на подс., че част от вещите са закупени от чичо му преди много години и са негова собственост (без данни и доказателства за това/ и становището му, че са законно придобити и същината на делото е спор за собственост, правилно са приети от първоинстанционния съд като защитна теза. До този извод водят наличните вътрешни противоречия в обяснения на подс. С. при отчитане на три безспорни факта: на първо място, че същият от дълги години се занимава с археология и история и има траен интерес към вещи от античността; на второ място, че през периода 2020-2021 г. многократно е работил на граждански договор с Националния археологически институт с музей към БАН като общ работник и охрана на археологически разкопки и археологически находки и на трето място, предходните му осъжданията за идентични деяния през 2015 и 2020г.

Не се оспорва от подс. С. държането на двата метал- детектори и знанието за предназначението им.

Правилно са кредитирани заключенията по назначените в хода на досъдебното производство съдебно-археологична и нумизматична експертиза и допълнителна такава, както и по СТЕ. Квалификациите на вещите лица по първите две експертизи се установява от тяхното длъжностно качество: - доц. д-р Ж.В. е завеждащ отдел „Нумизматика“ в РИМ- Шумен, а С.С. е главен уредник и завеждащ отдел „Антична археология“ в РИМ-Шумен. Нито у първоинст. съд, нито у настоящата инстанция възниква съмнение в тяхната професионална компетентност, а от там и правилност на дадените заключения. Становищата на вещите лице за датировката на всеки предмет е дадено след детайлно описание на външния вид, материала и характеристики на обектите. Липсват нарушения на реда за назначаване и извършване на експертизите, по предоставяне на предметите за изследване, които да поставят под съмнение процесуалната им годност. Заключенията са надлежно прочетени в хода на съдебното следствие, дадена е възможност на страните да зададат въпроси на вещите лица в потвърждение на заключенията. Изводът, че изследваните предмети са културни ценности и археологически обекти е обоснован, доколкото същите представляват материално свидетелство на човешко присъствие и дейност от минали епохи, което е от значение за индивида, общността или обществото и същите имат научна и културна стойност. Въззивната инстанция намери, че посочените експертизи са достатъчно пълни и ясни, дадени са обосновани отговори на всички поставени въпроси, поради което не възникват съмнения в правилността им.

С оглед изложеното, въззивната инстанция намира, че фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване са установени по безспорен начин от ОС-Шумен и изводите му са аргументирани и точни. Не са допуснати нарушения в хода на провеждане на съдебното производство, а на тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защо приема за осъществени именно тези факти, първостепенният съд /макар и лаконично/ се е мотивирал, без да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на тези доказателства.

Наведените пред състава на АпС-Варна възражения от защитата са идентични с тези, които вече са били направени пред първоинст. съд, който е дал отговор в мотивите към присъдата. С оглед становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”.

Правилно установените факти от първостепенния съд са обусловили и законосъобразни правни изводи, за това, че подс. С. е извършил от обективна и субективна страна, в условията на реална съвкупност съставите на две деяния по НК, както следва:

  • по чл. 278, ал. 6, предл. трето от НК, т. к. на 06.12.2022г в дома си в гр. Нови Пазар държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146 ал. 1 от Закона за културното наследство/ЗКН/, представляващи движими културни ценности по смисъла на чл. 7 и чл. 53 т. 1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, регламентиран в Глава 6, Раздел II от Закона за културното наследство и в Раздел III от Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности /издадена на основание чл. 107 от Закона за културното наследство, обн. ДВ, бр. 17 от 26.02.2021/, а именно: - Керамичен фрагмент от дръжка на амфора от IV - VIв.

Железен скалпел от II - VI в. Бронзова дръжка, най-вероятно от медицински инструмент от II - VI в. Бронзов връх за копие - късна бронзова епоха - II - I хил. пр. Хр. Бронзови върхове за стрели - 14 бр., от тях: 2 бр. с датировка - VII - V в.пр.Хр., а останалите 12 бр. - V - I в.пр.Хр. Бронзов разпределител за конска амуниция от IV - III в.пр.Хр. Три броя пръстени-печати както следва: два броя оловни пръстени- печати с изображения на водоплаваща птица от III - I в.пр.Хр. и един брой бронзов пръстен-печат с изображение на заек от III - I в.пр.Хр. Бронзов инструмент за ювелирни изделия от III - I в.пр.Хр. Общо 4 бр. фибули: сребърна фибула, без игла - II - IV в.; бронзова фибула, без игла - I в.пр.Хр. - I в.; бронзова фибула с липсващ фрагмент от иглата - II - IV в. и фрагмент от бронзова фибула - II - IV в. Три броя бронзови апликации за конска амуниция от II - IV в. Коланна апликация от медна сплав със следи от бяло покритие - Х -ХІ в. Бронзова апликация с кръгла форма - Х - ХI в. Два броя бронзови кръстове - Х - ХI в. Половинка от бронзово копче - Х - ХI в. Два броя наушници - сребро със следи от позлата - ХІІІ-ХІV в. Един брой бронзово мънисто и един брой оловно мънисто с широк хронологически диапазон на използване - IV в.пр.Хр. до VI в. Два броя бронзови пръстени, единият е от типа пръстен-печат, а другият с гема - II - ІVв. Един брой пръстен-печат бронзов – ХІХ в.

Единадесет броя бронзови пръстени в различно състояние с датировка – ХІІ -ХІХ в.

  • Осем броя оловни пломби и тежести - от античността до съвременността;
  • по чл. 277а, ал. 7 от НК, т. к. на 06.12.2022 г. в дома си в гр. Нови пазар противозаконно, в нарушение на чл. 152 ал. 2 от Закона за културното наследство и чл. 31 ал. 1 от Наредба № Н-00-0001/14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания държал оръдия, за които знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти а именно:

1 бр. металдетектор с марка „Wave“, модел „Excalibur“, фабрично произведен от “Wave“ - България, без сериен номер;

1 бр. металдетектор с неустановена марка и модел, самоделно изработен, без захранваща батерия и сериен номер, годен да бъде ползван по предназначение след подаване на напрежение.

Споделят се изцяло от въззивната инстанция съображенията, изложени от ШОС, по отношение на съставомерните признаци на деянията, осъществени от подсъдимия С.. Поначало, следва да се отбележи, че основният спор между страните се свежда до приложението на материалния закон и в частност – до колко действията на подсъдимия изпълват съдържанието на вменените му разпоредби по НК.

Възраженията на подсъдимото лице и защитата му за несъставомерност на деянията не могат да бъдат споделени и от въззивната инстанция, доколкото същите се преценяват като несъстоятелни, алогични и противоречащи на правната логика, нормативната уредба и константната съдебна практика /въпреки съществуващата нова Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности /издадена на основание чл. 107 от Закона за културното наследство, обн. ДВ, бр. 17 от 26.02.2021/.

За съставомерността на престъплението по чл. 278, ал. 6, изр. 1, предл.

3 от НК от обективна страна е достатъчно държането на археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред. Без значение е придобивният способ, по който предметите са се озовали у подсъдимия, целта на държането, неговата продължителност и т. н.

Придобиването по възмезден начин или наследяване, държането им от лице за продължителен период от време, не води до отпадане на наказателна отговорност, след като не са изпълнени нормативните изисквания. Престъплението е на просто извършване и това, че на конкретната дата – 06.12.2022г изброените неидентифицирани и нерегистрирани по изискуемия ред предмети – археологически обекти са били във фактическата власт на подсъдимото лице, е достатъчно за съставомерността на състава на престъплението.

Както е посочил и първият съд, легалната дефиниция за "археологически обект" е уредена в разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗКН. Съгласно нея това са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания. Нормата на чл. 7, ал. 1 ЗКН постановява, че"културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност".

Културните ценности, археологическите обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗКН, представляващи движими културни ценности по смисъла на чл. 7 и чл. 53 т. 1 от ЗКН, подлежат на идентификация и регистрация по реда, посочен в Раздел III от Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности (издадена на основание чл. 107 от Закона за културното наследство, обн. ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г.). Съгласно цитираните разпоредби на ЗКН идентификацията е дейност, чрез която се определя, дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация, извършена по съответния законов ред.

Инкриминираните вещи представляват археологически обекти, културна ценност и подсъдимият ги е държал (осъществявайки фактическа власт върху тях в дома жилището си) като не е подавал заявления за идентификацията и регистрацията им по реда на чл. 96-99 ЗКН и чл. 31 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 16.02.2021 г. Обектите са повече от три, с което е изпълнен и по-тежко квалифициращия деянието признак.

Съдебната практика е разграничила понятието "държане" във вещно- правния смисъл, който визира Закона за собствеността от вложения такъв от законодателя в наказателно-правен аспект, като упражняване на фактическа власт върху вещи в даден момент, без да са изпълнени законовите изисквания това държане да е правомерно. Дали лицата, които имат фактическата власт върху определени предмети ги ържатправомерно и дали са държатели, владелци, или собственици спрямо вещите, се регламентира от правните норми, а не желанието или разбирането на държателите. Когато държането е неправомерно, терминологията на Закона за собствеността е неприложима. /в този смисъл е Решение № 20 от 25.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 1083/2021 г., II НО/ Правомерното упражняване на фактическа власт върху археологически обекти е регламентирано с разпоредбите на Закона за културното наследство и подзаконовите актове по неговото прилагане, вкл. към инкриминираната дата - Наредба № 1 от 16.02.2021 г. на министъра на културата. По смисъла на чл. 2а, ал. 1 от ЗКН, културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, произхождащи от територията и акваторията на Република България, са публична държавна собственост. Вярно е, че в Закона е предвиден регламент и на режима на частна собственост върху културни ценности, вкл. археологически обекти в ал. 3 на същия текст - правото на собственост върху които е придобито от физически или юридически лица чрез правна сделка, по давност или чрез други придобивни способи и които не представляват публична държавна или общинска собственост. Но и в този случай законодателят изисква предпоставя притежаването на културните ценности да е при наличието на предпоставките по чл. 2а, ал. 3 от ЗКН – лицето да е доказало правата си на собственик или държател върху съответните предмети по установения в законодателството ред – чрез извършена идентификация и регистрация. Подобни действия подс. не е предприемал.

Твърденията на защитата за неприложимост разпоредбите на цитираната по-горе нова Наредба от 2021г, регламентираща реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности (издадена на основание чл. 107 от Закона за културното наследство, обн. ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г.) са несъстоятелни, доколкото на практика, тя /Наредбата/ не променя изискванията на законодателя по отношение на регистрационния и идентификационен режим на археологическите обекти, съгласно чл. 96-107 от ЗКН.

Деянието, осъществено от подсъдимия С. е съставомерно и от субективна страна, тъй като същият, с оглед заявения от него траен интерес към вещи от античността и работата му като общ работник и охрана на археологически разкопки и археологически находки, е съзнавал, че държи археологически обекти, представляващи културни ценности без те да са идентифицирани и регистрирани, бил е наясно и със запретения характер на това свое поведение.

С държането на металдекторите е осъществен състава на престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК, като от обективна страна противозаконно (доколкото металдекторите не са били регистриран по реда на чл. 152, ал. 2 ЗКН) е държал оръдия (специални технически средства) - 1 бр. металдетектор с марка „Wave“, модел „Excalibur“, фабрично произведен от “Wave“ - България, без сериен номер и 1 бр. металдетектор с неустановена марка и модел, самоделно изработен, без захранваща батерия и сериен номер, годен да бъде ползван по предназначение след подаване на напрежение, за които е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти. Престъплението е формално, на просто извършване и за реализирането му е достатъчно деецът да държи предметите на престъплението със знанието/предположението за неговото предназначение. В представите на подсъдимия е било включено знанието на факта, че с металодетекторите могат да се търсят археологически обекти, бил е наясно и с това, че същите не са били регистрирани в Министерството на културата, а самоделно направеният и не би могъл да е, тъй като не представлява заводска изработка. Използването на техническо средство за търсене на археологически обекти съставлява престъпление по чл. 277а, ал. 3 от НК, изпълнителното деяние на което поглъща държането по чл. 277а, ал. 7 от НК. Разграничение в посочения смисъл е направено с решение № 500 от 03.12.2013 г. на н.д. № 1820/2013 г. на II НО. Ползването на техническото средство за установяване на археологически обекти не е елемент от състава на престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК.

От субективна страна е необходимо знание или предположение у дееца за предназначението на средството или за това, че същото е послужило за търсене на археологически обект. В този смисъл са решение № 374 от 18.12.2013 г. по н.д. № 1174/2013 г. на II НО., решение № 496 от 27.01.2015 г. по н.д. № 1637/2014 г. на I НО, решение № 231 от 23.09.2015 г. по н.д. № 553/2015 г. на II НО, решение № 345 от 26.11.2015 г. по н.д. № 775/2015 г. на I НО, решение № 265 от 02.12.2016 г. по н.д. № 780/2016 г. на III НО. Противозаконното държане на метал детекторите като форма на изпълнителното деяние на посоченото престъпление правилно е възприето от първостепенния съд във връзка с обстоятелството, че подс.С. е собственик на техническите средства и във връзка с нарушението на чл. 152, ал. 2 от ЗКН. Предвиденият в посочената разпоредба разрешителен режим е насочен единствено към собствениците на специалните технически средства и по- конкретно към онези от тях, които принципно могат да получат разрешение за извършване на теренни археологически проучвания съгл. чл. 150 от ЗКН. По делото не са налични данни подсъдимият да е от посочения кръг лица, което от една страна не го освобождава от задължението му да обяви притежанието на специалното техническо средство, а от друга обяснява липсата на предприети от негова страна действия по регистрация на същото. Без значение за изхода на делото е въпросът дали закупуването на такива средства е възможно от което и да е лице при наличието им в специализирани магазини от търговската мрежа или в интернет магазини. Вярно е, че за съставомерността на деянието по чл. 277а, ал. 7 от НК не е достатъчно единствено държането на метал детектор, който би могъл да бъде използван и за други цели като напр. търсене на различни видове метали, каквито са възраженията на защитата. Необходимо е деянието да бъде доказано и от субективна страна, при несъмнен извод за наличие на предположение или съзнание от страна на дееца, че средството е предназначено или може да послужи за търсене на археологически обекти. В конкретния случай, тази преценка законосъобразно е извършена от ШОС във връзка с хобито на подсъдимия и откритите археологически обекти, за които е ангажирана наказателната му отговорност и за извършено престъпление по чл. 278а, ал. 6 от НК.

По отношение справедливостта на наложените наказания:

Първоинст. съд е изложил подробни съображения във връзка с индивидуализацията на наказанията на подс. С., които въззивната инстанция споделя изцяло.

Правилно е отчетено влошеното здравословно състояние на подсъдимото лице като смекчаващо отговорността му обстоятелство, а като отегчаващо такова - предходното му осъждане за идентични деяния с наложено наказание „пробация“ - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години, като споразумението е влязло в законна сила на 16.12.2020 г., а деянията, предмет на настоящото производство са осъществени на 06.12.2022.

Отчитайки изискванията на законодателя при определяне на наказанието, залегнали в нормата на чл.54 от НК, включително и високата степен на обществена опасност както на деянията, така и на извършителя /с оглед на проявения траен интерес към извършване на подобни деяния в рамките на 7 години - от 2015 до 2022г са осъществени трикратно при условията на реална съвкупност/, съставът на АпС-Варна счете, че като цяло дейността на ШОС по индивидуализиране на двете наказания се явява правилна и законосъобразна, така определени по вид и размер, наказанията са съответни на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал.3 от НК.

Правилно е била приложена нормата на чл. 23 ал. 1 и 3 от НК във връзка с определянето на общо наказание - три години лишаване от свобода и присъединяване на наказанието „глоба“ размер на 3 000 лева.

Не са налице основания за преразглеждане приложението на чл.66 от При служебната проверка се констатира, че първостепенният съд не е приложил разпоредбите на чл. 53 ал.1 б “а“ и чл. 278 ал. 7 от НК. Посочено е в диспозитива на присъдата, че веществените доказателства следва да се пазят до влизане в сила на присъдата. Този пропуск следва да бъде изправен от ШОС след влизане на първоинст. съдебен акт в сила.

С оглед на всичко изложено, въззивната инстанция достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Шумен не е постановена в нарушение на материалния и процесуален закон и същата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира /допуснати на досъдебното производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради което и на основание чл. 338 от НПК,

Cited provisions

34