Решение № 292 от 1.10.2026 г. на Районен съд - Видин по дело № 527/2026 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от К. М. Р., ЕГН: ••••••••••, в качеството му на кмет на с. Ясен, оправомощен със Заповед № РД 02-271/16.11.2023 г. на кмета на община Ново село, със служебен адрес: с. Ясен, ул. „Първа“ №5, община Ново село, област Видин против Наказателно постановление № 12/23.10.2025 г. на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - Монтана, с което на кмета на с. Ясен е наложено административно наказание на основание чл. 151, ал. 1, т. 4 от Закон за управление на отпадъците - „глоба“ в размер на 1400.00 лв. за извършено нарушение на чл.112, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се лично и с процесуален представител. Последният моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Релевират се съображения относно допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че АНО е приложил неправилната материалноправна разпоредба на чл. 112, ал.1, т.1 вместо относимата към вмененото административно нарушение. Изтъква се още, че местоположението на установените нерегламентирани сметища са в землището на с. Ясен, но извън регулацията на селото. Представител на ответната страна се явява в съдебно заседание. По същество моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения за законосъобразното съставяне на АУАН и НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното: На 04.08.2025 г. в РИОСВ - Монтана постъпил сигнал по електронната поща от жител на с. Ясен с приложен видеоматериал, касаещ нерегламентирано сметище в земището на с. Ясен, община Ново село, използвано за депониране на строителни, растителни и битови отпадъци. Във връзка с постъпилия сигнал била извършена проверка на място на 19.08.2025 г. от експерти на РИОСВ - Монтана в присъствието на представител на Общинска администрация Ново село. Бил извършен обход и оглед на подадените координати, които локализирали следното местонахождение: вдясно по полски път, до стадиона на населеното място, след табелата за вход в с. Ясен откъм с. Винарово, където било констатирано нерегламентирано изхвърлени смесени битови отпадъци (СБО), стари дрехи, дюшеци, битова пластмаса – бидони, щайги, отпадъци от опаковки – пластмасови шишета, парчета от стара битова техника, части от телевизор. Замърсеният участък бил с дължина около 50-60 м; вляво на черния път, на около 500 м. от главния път, където били установени смесени битови отпадъци, ондолинови плоскости от покрив, счупени керемиди, растителни отпадъци – треви, клони, излезли от употреба гуми, пластмасови бутилки, кашони, торова постеля, битова пластмаса – касети, счупени стари мебели – дървен стол, текстилни отпадъци. Последните били прибутани към прилежащо дере, водещо към р. Дунав. Били установени машинни следи от обработка. По време на проверката местоположението на замърсените терени било определено с мобилно приложение на Google Maps и чрез справка в мобилното приложение в агенция по геодезия, картография и кадастър, КАИС – портал за електронни услуги. За извършените на място констатации бил съставен констативен протокол № ЖС – 196/19.08.2025 г. на РИОСВ – Монтана, който бил подписан от всички присъстващи на проверката. Въз основа на проверката и горните констатации бил съставен АУАН № УОма-6/30.09.2025 г., в който актосъставителят приел, че жалбоподателят в качеството му на кмет е нарушил разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т.1 от ЗУО за това, че не е осъществил контрол по управление на отпадъците чрез извършване на проверки за чистота на територията на с. Ясен, не е установил замърсяванията с отпадъци в землището на населеното място, не е уведомил кмета на община Ново село за наличие на замърсявания с отпадъци и не е предприел незабавни мерки за почистване на замърсените с отпадъци терени. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и кмета на с. Ясен, който го подписал без възражения и получил препис от него. Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на нарушителя била наложена на основание чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУО „глоба“ в размер на 1400 лв. за нарушението. Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото - сигнал в РИОСВ - Монтана с вх. № ЖС – 196/04.08.2025 г., констативен протокол № ЖС – 196/19.08.2025 г., покана за съставяне на АУАН с изх. № ЖС – 196 –(2)/26.08.2025 г. на РИОСВ - Монтана, АУАН № УОма- 6/30.09.2025 г., НП № 12/23.10.2025 г., известие, удостоверяващо връчване на НП, заповед №РД 02-271/16.11.2023 г на кмета на Община Ново село за упълномощаване на кметовете на кметства да контролират и изпълняват разпоредбите на Закона за управление на отпадъците, както и от гласните такива - показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели М. Н. А. - актосъставител и свид. Я. Е. К. – подала сигнала на ел. поща на РИОСВ – Монтана. Актосъставителката описва в подробности констатираните на място обстоятелства. Излага личните си впечатления, свързани с наличието на обстоятелства, навеждащи от своя страна за възприемане на установените нарушения от проверката, в това число мястото на натрупаните отпадъци, техните най-общи характеристики, непочистването им, съставянето на констативния протокол. Показанията на А. съответстват изцяло на свидетелските показания на свид.К.. Последната в хода на съдебното следствие излага своите лични възприятия относно установеното от нея замърсяване, местоположението на същото, както и за най - общите характеристики на отпадъците. Показанията и на двете свидетелки съответстват в голяма степен на събраните писмени доказателства по делото и най-вече на констативния протокол, поради което Съдът ги кредитира като достоверни. Между така събраните доказателства, приложени по делото и обсъдени по-горе от Съда няма противоречия, същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира. При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че жалбоподателят Р. е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията, визирани в Закона за управление на отпадъците, за които е санкциониран по административен ред. АУАН е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, като съставен и връчен лично на нарушителя и присъствието на двама свидетели, които са посочени в него. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Дадено е право на жалбоподателя да възрази в акта, от което той не се е възползвал при съставянето му. Не са постъпили и възражения по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно закона и представените заповеди, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както относно издаването на АУАН, така и на НП. В съдържанието на постановлението се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Съобразно нормата на чл. 112, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното такова, съхраняването, транспортирането, третирането на битови и строителни отпадъци. Видно от текста на чл. 112, ал. 1 от ЗУО адресат по отоншение посочената норма се явява именно жалб.К. Р. – кмет на с. Ясен, който е упълномощен от кмета на Община Ново село, със Заповед № РД – 02- 271/16.11.2023 г. , издадена на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА във вр с чл. 15, ал.2 от ЗООС и чл. 112, ал.1 от ЗУО. С посочената Заповед жалбоподателят Р. е упълномощен да контролира разпоредбите на ЗУО и Закона за опазване на околната среда, както и всички нормативни документи, отнасящи се до възможностите и правомощията на цитираните закони , както и да бъдат взети всички необходими мерки за осъществяване на засилен контрол и предотвратяване нерегламентираното съхранение и изхвърляне на отпадъци. Предвид това по време, когато е констатирано нарушението, обективирано в процесното наказателно постановление, а именно на дата 19.08.2025 г. именно Р. е бил адресат на задълженията, вменени в нормата на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Предвид това, неговата отговорност правилно е ангажирана в административно – наказателното производство. При извършената служебна проверка Съдът констатира, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган надлежно е приложил материалния закон, както и съответната санкционна разпоредба, определил е наказание, кореспондиращо на нарушението, в минималния размер, предвиден в закона. Съдът не намира, че не представлява съществено процесуално нарушение описанието на нарушението, описано като "извършване на проверки за чистота, неустановяване замърсяванията с отпадъци в землището на селото, непредприемане незабавни мерки за почистване на замърсените територии“, по смисъла на чл. 112, ал.1 от ЗУО. Поради изложеното Съдът намира възраженията на зашитата за неправилно посочена относима материалноправна разпоредба към вмененото нарушение, за неоснователни. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Мястото на нарушението – вдясно по полски път, до стадиона на населеното място, след табелата за вход на с. Ясен откъм с. Винарово, вляво на черния път, на около 500 м. от главния път, също е конкретизирано в достатъчна степен. Датата на извършване на нарушението е определена правилно. Процесното нарушение е осъществено чрез бездействие, при което се създава трайно противоправно състояние и което може да бъде констатирано във всеки момент, в който същото продължава. В случая наличието на противоправно бездействие е констатирано на 19.08.2025 г. и правилно е счетено, че именно това е датата на извършване на нарушението. С оглед особеностите на нарушението не би могло да се очаква от актосъставителя да е в състояние да определи с по-голяма точност момента на извършване на нарушението, тъй като натрупването на отпадъци и формирането на сметища, във връзка с които е възникнало и задължението за предприемане на мерки за почистване, не е еднократен акт, а е резултат от многократни действия на различни лица. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му - за неспазване на правилата относно създаването на мерки за превенция от нерегламентираните сметища и тяхното почистване. Нарушителят е действал в качеството му на кмет и по тази причина е необходимо да се изследва субективната страна на деянието. От субективна страна се установява нарушението да е извършено при пряк умисъл, доколкото нарушителят е съзнавал, че несъздаването и на мерки има общественоопасен характер, могат да настъпят сериозни вредни последици за обществото и околната среда и се нарушават защитаваните обществени отношения, предвиждал е, че с извършването му ще се осъществят тези общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване, което си проличава в ясния отказ да се предприемат мерки за организиране на почистването на отпадъците. Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Обстоятелствата, че лицето не е наказвано за друго такова нарушение, както и че все пак са били предприети мерки в нужната насока, макар и недостатъчни, са отчетени от наказващия орган при определянето на наказанието, което е наложено в минималния размер, допустим от закона. Изпълнението на процесното задължение е от съществено значение за сигурността на жителите на съответното населено място и на тяхното имущество, поради което е необходимо наличието на особени извинителни обстоятелства, попречили на надлежното почистване на нерегламентираните сметища, формирали се в речните легла, за да бъде счетен случая за маловажен. Доколкото наличието на такива не е констатирано, правилно е отказано приложението на чл. 28 от ЗАНН от административнонаказващия орган. Правилно административнонаказващият орган е определил и наложил „глоба“ в минимално предвидения в чл. 151, ал. 1, т.4 от ЗУО размер от 1400 лв. Санкционната норма предвижда за неизвършването на контрол по управлението на отпадъците да се налага глоба от 1400 до 4 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмета и/или длъжностно лице. Не се установиха белези, които биха обусловили налагането на глоба в размер по-висок от минималния. Санкцията е правилно определена предвид нарушената правна норма, доколкото същата съдържа белезите на нарушението по чл. 112, ал.1, т.1 от ЗУО. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил глоба в нейния минимален размер. Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като в определените рамки ще въздейства по оптимален начин, предупредително и възпитателно както на нарушителя, така и на обществеността като цяло. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като "маловажен". Преценката на административнонаказващият орган за "маловажност" се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН. В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, възможните неблагоприятни последици могат да засегна изключително тежко и сериозно защитаваните обществени отношения по опазване на околната среда, биологичното развитие и здравето и живота на хората. Затова Съдът счита, че случаят не отговаря на критериите за маловажност. От всичко изложено следва, че по категоричен начин се установи, че жалбоподателят К. Р. е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН Съдът