Решение № 127 от 9.6.2026 г. на Районен съд - Девня по дело № 905/2025 г.

Производството е образувано по предявени от Ш. А. К., ЕГН ••••••••••, против НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК 201253421 И КРЕДИТ ГАРАНТ БГ ООД, ЕИК 203107568, искове за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит №•••/30.05.2025г., сключен между Ш. А. К. и НЕТКРЕДИТ ООД на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и за прогласяване недействителността на договор за предоставяне на гаранция №•••/30.05.2025г., сключен между Ш. А. К. и КРЕДИТ ГАРАНТ БГ ООД поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. В исковата молба се излага, че на 30.05.2025 г. между ищеца и "Неткредит" ООД е сключен Договор за потребителски кредит № •••, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. "Неткредит" ООД е предоставил на ищеца кредит в размер на 500,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 50,80 %, годишен процент на разходите: 64,47 %. В чл. 10 от Договора изрично е посочено, че общият размер всички плащания по Договора за потребителски кредит №•••/30.05.2025 г. е в размер на 648,00 лв. Според т.8 от Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, представен с пропесния Договор за потребителски кредит от 30.05.2025г., е посочено, че при сключване на Договора за потребителски кредит или преди предоставяне на заемната сума, кредитополучателят може да представи на дружеството обезпечение по кредита. Посочено е също, че обезпечението може да бъде: а) банкова гаранция, б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция и в) поръчител по смисъла на чл. 138 от ЗЗД. Изрично са изброени изискванията, на които следва да отговаря предоставената гаранция или поръчителство. Също така в чл. 3.2. от Общите условия към Договора за потребителски кредит подробно са представени условията и изискванията при осигуряване на обезпечение от страна на кредитополучателя. Нито в договора, нито в приложенията към него, става ясно от какви компоненти е съставен ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СТС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. 3. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС-Добрич по в. гр. д. Ns 327/2023 г., Определение № 130 от 6,02.2023 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение Ns 533 от 26.06.2024 г. по в.ч. гр. д. №474/2024 г. на Окръжен съд - Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани "изчислителните данни". В същия ден на 30.05.2025 г. ищецът е сключил с "Кредит Гарант БГ" ООД с ЕИК 203107568 Договор за предоставяне на гаранция №•••/30.05.2025г., с който дружеството е обезпечило всички вземания по договора за поръчителство срещу заплащане на възнаграждение в размер на 648,00 лв. В чл. 4, ал. 4 от договора е договорено, че възнаграждението може да се заплаща по банкова сметка на Кредит Гарант БГ" ООД или по банкова сметка на "Неткредит" ООД. Следователно възнаграждението на гаранта е следвало да бъде включено като компонент на ГПР към договора за потребителски кредит. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС са дадени указания, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се змалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а отгам и на понятието "ГПР", когато 1) закупуването на посочените услуги е задължително за получаването на съответния кредит или 2) те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Логиката на СЕС е приложима не само за допълнителните услуги, но и за процесния договор за предоставяне на гаранция. Същият очевидно представлява договорна конструкция за прикриване на възнаграждение по договора за кредит. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен с дружество, чийто собственици/съдружници са същите физически лица, които са собственици/сьдружници на дружеството „Неткредит" ООД, Кредиторът е овластен да приема плащане вместо гаранта. Освен това възнаграждението за предоставяне на гаранция е много високо по размер - 345,00 лв., видно от чл. 1, ал. 2 от Договора за предоставяне на гаранция. Това в комбинация с високия размер на ГПР, който е много близко до максималната граница по чл. 19, ал. 4 ЗПК, показва, че целта с да се максимализира печалбата от кредита, без да се нарушава пряко изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното договорът за потребителски кредит е нищожен и поради неточно посочване на ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело С714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочваието на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочваието на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита - чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК). В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Като се вземе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на чл. 3.2 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, сключен с "Неткредит" ООД и чл. 4 от Договора за предоставяне на гаранция, сключен с "Кредит Гарант БГ" ООД като гарант, за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Клаузата за възнаграждението за издаване на гаранция възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду посочените обезпечения. Прочитът на съдържанието на клаузата и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит. Обективно длъжникът би могъл да си позволи да представи като обезпечение единствено одобрено от ответника "Неткредит" ООД дружество. Това дружество е именно другият ответник в настоящия процес- „Кредит Гарант БГ" ООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем, доколкото видно от извършена справка в търговския регистър двете ответни дружества имат едни и същи собственици/съдружници. Двата договора - за кредит и за предоставяне на гаранция, не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция надхвърля размер, който е повече 1/2 от всичко дължимо по договора за кредит, както и е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез гаранция, таксата за гаранцията като допълнителна услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид посочения в чл. 10 от договора размер на ГПР от 64,47 %, размера на предоставената сума по договора в полза на потребителя 500,00 лева, лихвения процент по кредита 50,80 %, срокът на договора от 12 месеца, общият размер на плащанията по договора за кредит - 648,00 лева и размера на дължимото възнгаграждение за гаранция - 345,00 лева, надхвърля почти двойно размера на предоставената сума по договора. Общото задължение на ищеца е еквивалентно на вписаните в погасителния план към договора за потребителски кредит и в договора за предоставяне на гаранция сборни плащания. Така месечният размер на вноската е начислен като сбор от части от главница, договорна лихва и възнаграждение за издаване на гаранция в общ размер от 5 вноски х 69,00 лв. и 12 вноски х 54,00 лв. Плащането на посоченото възнаграждение за гаранция обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР - 64,47 %. Този начин на оповестяване да разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитане на уговореното възнаграждение за поръчителство като несъмнен разход действителният ГПР би бил значително завишен /312,77%/, където размер на кредита е 500,00 лв., срок на кредита в месеци -12 месеца, а размера на месечната вноска е формиран като общата дължима сума по договора за потребителски кредит в размер на 648,00 лв. се събере с възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция - 345,00 лв. Клаузите в договора, предвиждащ размер на ГПР, надвишаващ определените в чл. 19, ал. 4 ЗПК размери, са нищожни - арг. чл, 19, ал. 5 ЗПК. Съгласно чл, 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките, макар формално процесния договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в Договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето. Следователно процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, В този смисъл, като не е оповестил взетите предвид допускания при изчисляването на ГПР в договора за кредит, както и като не е посочил коректно неговата стойност, невключвайки цената на дължимото възнаграждение за гаранция, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза ищецат в качеството му на потребител следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита/ съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. В случая чистата стойност на кредита възлиза на 500,00 лева. С оглед приетите по- горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор за кредит е налице пълно несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че Договор за потребителски кредит N •••/30.05.2025г., сключен между ищеца Ш. A. К. и „Неткредит" ООД е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По отношение на сключения между ищеца и „Кредит Гарант БГ" ООД договор за предоставяне на гаранция № •••/30.05.2025г., то предвид недействителността на договор за кредит, който обезпечава и във връзка с който е сключен, то същият е лишен от основание. Видно от съдържанието на договора, за гаранта е уговорено възнаграждение срещу задължението да отговаря солидарно с длъжника за задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от гаранта обаче, за него се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми - по чл. 13 от договора за предоставяне на гаранция. Следователно гаранта получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. На следващо място съгласно константната съдебна практика противоречи на добрите нрави съглашение, при което престациите са явно иееквивалентни (Решение N° 253 т 24.07.2025 г. по гр. д. N° 3014/2014 па ВКС, III г. о.. Решение № 616 от 16.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на ВКС, III г.о., и др.). В случая двете престации - обезпечаване на парично задължение на стойност 648,00 лв., и възнаграждението - 345,00 лв., са явно иееквивалентни. Освен това договорът за предоставяне на гаранция е акцесорен обезпечителен договор, който няма самостоятелно значение. Тъй като в случая е обезпечено едно недействително, несъществуващо задължение, недействителен е и договорът за предоставяне на гаранция. От друга страна за ищеца е уговорено заплащането на възнаграждение за предоставяне на гаранция дори и при погасяване на кредита от гаранта. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора - гаранта, поради което и този договор се явява нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД като противоречащ на добрите нрави и лишен от основание. С оглед изложеното се моли за уважаване на исковете. В постъпилия отговор на исковата молба от НЕТ КРЕДИТ ООД се излага, че процесният договор за кредит отговаря на императивните изисквания на ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Посоченият в договора ГПР е уговорен в допустимите параметри по чл. 19, ал. 4 ЗПК и не надвишава определения размер. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК лихвите са част от компонентите, формиращи ГПР. След като в самия закон е предвиден максимален размер на ГПР, който не следва да надвишава пет пъти законната лихва, посоченият в договора фиксиран годишен лихвен процент по заема е в рамките на допустимия от закона размер, като част от ГПР по заема. Уговорените в договора размери на ГПР и на лихвения процент не са нищожни. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Информация за размера на ГПР е. налична в чл. 10, ал. 4 от договора, а общата сума, дължима от кредитополучателя - в ал. 5 на чл. 10 от договора. ГПР е изчислен при базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК. Тъй като компонентите, които следва да се включат в ГПР са нормативно определени, то и за кредитора не е налице задължение за тяхното посочване в договора за кредит (в този смисъл и т. 3 Решение по дело С-932/19 във връзка със съображение 13 от преамбюла на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори). Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква ГПР да се изчисли към момента на сключване на договора за кредит, към който до знанието на кредитора не е било сведено, че потребителят ще обезпечи договора за кредит чрез предоставяне на гаранция, съответно нейния размер. Потребителят не е бил длъжен да предостави обезпечение по кредита, още по- малко същото да е под формата на гаранция, по която да се дължи възнаграждение. Разходът за възнаграждение нито е бил известен на кредитора, нито е бил задължителен за сключването на договора за кредита, за да бъде включен в ГПР (по арг. § 1, т. 1 ЗПК). „Неткредит“ ООД получава като насрещна престация по договора за кредит единствено възнаградителна лихва, поради което не е налице твърдяната нееквивалентност на престациите В постъпилия отговор на исковата молба от КРЕДИТ ГАРАНТ БГ ООД се излага, че накърняване на добрите нрави ще има, когато сделката/ уговорката дотолкова влиза в непримирим конфликт с трайно установените, възприети в обществото неписани морални норми на поведение, че буди крайна форма на възмущение поради накърняване на чувството за справедливост, непоносимост и в крайна сметка - осъждане с пълно отрицание. Процесният случай несъмнено не би могъл да се разглежда на гореописаната плоскост, тъй като договорът е сключен по инициатива на потребителя, който е бил надлежно уведомен за правата и задълженията си по договора за гаранция, в същия е налице предвидено право на отказ без да сочи причини в 14 дневен срок от скпючването (чл. 5) и право едностранно да прекрати правоотношението на всеки един етап от неговото развитие (чл. 14). Всяко от изброените права потребителят би могъл да упражни след сключване на договора за кредит и усвояване на заемната сума по същия. Неоснователно е възражението на ищеца, че договорът за гаранция е неравноправен, защото с уговарянето на възнаграждението по него се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона. Договорът за гаранция не е задължителен за предоставянето на договор за кредит, поради което и разходът за потребителя не попада в обхвата на „общ разход по кредита“ по смисъла на ЗПК. Необходимо е да се обърне внимание, че договорът за гаранция, сключен между страните е самостоятелно правоотношение, по което двете страни са поели конкретни задължения, по отношение на които не намират приложение нормите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и евентуалните пороци на кредитното правоотношение не биха могли да рефлектират върху действителността на договора за гаранция. Договорът за гаранция е извън материалния обхват на ЗПК, което безспорно се установява от разпоредбата на чл. 1 ЗПК. Договорът за кредит и договорът за гаранция са сключени между различни лица, по различно време и са с различен предмет. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковете. Доказателствата по делото са писмени. Прието и изслушано по делото е експертното заключение на вещото лице Р. С. по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза. Настоящият състав намира, че процесния договор за потребителски кредит попада в приложното поле на потребителската защита, тъй като заемателят е физическо лице по заема, който не е предназначен за търговска или професионална дейност. С оглед потребителския му характер, съдът дължи самостоятелна служебна преценка за неравноправни клаузи, а съобразно ТР 1/2020 г. на ВКС - и за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В процесния случай, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., което води до недействителност на целите договори за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. Следва да бъде уважен предявения установителен иск за прогласяване недействителност на договора за потребителски кредит и предявения установителен иск за прогласяване недействителност на договора за предоставяне на обезпечение по следните съображения : От представения по делото договор за потребителски кредит №••• от 30.05.2025 г. се установява, че е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът НЕТКРЕДИТ ООД се задължава да предостави на ищеца Ш. А. К. кредит в размер на 500 лв. срещу задължение на кредитополучателя да върне заетата сума до 31.05.2026 г. Уговорено е сумата да се изплаща на дванадесет месечни вноски, като кредитополучателят дължи и годишна лихва в размер на 50,80 % от главницата по кредита. Годишният процента на разходите (ГПР) е в размер от 64,47 % от заетата сума. Съгласно т. 3.2 от Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредит на НЕТКРЕДИТ ООД, кредитополучателят е длъжен да осигури обезпечение при сключване на договора или преди предоставяне на заетата сума, която може да бъде банкова гаранция, издадена от банка; гаранция, издадена от небанкова финансова институция; поръчител по смисъла на чл.138 ЗЗД. От представения Договор за предоставяне на гаранция № •••/30.05.2025 г. се установява, че между ответника КРЕДИТ ГАРАНТ БГ ООД като гарант и ищеца Ш. А. К., е сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който ответникът КРЕДИТ ГАРАНТ БГ ООД е поел задължение да издаде гаранция за плащане в полза на НЕТКРЕДИТ ООД за сумата в размер на 648 лв. с цел гарантиране изпълнение на паричните задължения по Договор за потребителски кредит №••• от 30.05.2025 г.. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за предоставяне на гаранция за поемане на задължението за издаване на гаранция за плащане в полза на НЕТКРЕДИТ ООД Ш. А. К. и дължи на гаранта възнаграждение в размер на 345 лв. Според чл. 4, ал. 5 от Договора за предоставяне на гаранция дружеството - бенефициер НЕТКРЕДИТ ООД е овластено да приеме вместо гаранта изпълнение на задължението на наредителя за плащане на възнаграждението по Договора за предоставяне на гаранция. От заключението на извършена и приета съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че ако сумата., представляваща възнаграждение за гаранта по Договора за предоставяне на гаранция, бъде включена в общите разходи по кредита по Договора за кредит то размерът на ГПР би бил равен на 515, 42 %., който размер е на по–висока стойност от стойността на петкратния размер на закнната лихва, предвиден в чл.19 ЗПК. Настоящият съдебен състав намира, че утоворката за обезпечение на процесния договор за кредит чрез предоставяне на гаранция не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Тази клауза е във вреда на потребителя и го поставя в неравностойно положение, като му вменява задължения, които няма по закон, а противоречи и на изискването за добросъвестност поради това, че се създава привилегия в полза на търговеца . Съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът е този, който следва да оцени кредитоспособността на длъжника към момента на сключване на договора. Ако оценката на длъжника е лоша, вместо да сключи договор, кредиторът може да откаже да предостави кредит съгласно чл. 18 ЗПК. Включването на клаузата за обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Непредставянето на обезпечение само по себе си не води до някакви вреди за заемодателя. Такива биха възникнали едва при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума и невъзможност за удовлетворяване от имуществото му. Този риск обаче следва да се съобрази от кредитора към момента на сключване на договора за потребителски кредит и да намери отражение при вземането на решение за отпускането му, а не предварително да се постави условия за предоставяне на обезпечение. В случая е налице уговорка, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. Видно от заключението на вещото лице възнаграждението за гарант не е включено при изчисляване на уговорения в случая ГПР, а включването му в него ще обоснове размер, надвишаващ размера на чл. 19 ЗПК. Принципът е, че при формиране на ГПР в него се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя. Възнаграждението за гарант представлява разход, свързан с договора за кредит, който води до оскъпяване на кредита и увеличаване размера на задълженията. Предоставянето на гарант/поръчител е елемент от процедурата по кандидатстване за кредита и условие за сключване на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е условие за получаване на кредита. Ето защо, стойността на възнаграждението за гарант трябва да бъде включено и при определяне на ГПР в договора за кредит, тъй като е част от него. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз - например Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г., посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както и непосочването на този процент. В чл. 22 ЗПК като основание за недействителност на договора за потребителски кредит е предвидено нарушението на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това е нужно, за да може размера на ГПР да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето. С цел предотвратяване на нелоялни практики и злоупотреба с икономически по-силното положение на кредитните институции, законодателят е предвидил най-тежката санкция като последица от неспазване на императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно недействителност на сключения договор. Последиците от недействителността на Договора за кредит рефлектират върху Договора за предоставяне на гаранция поради естеството на правоотношенията. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, тъй като се явява лишен от основание, предвид недействителността на Договора за кредит, който той обезпечава и във връзка, с който е възникнало правоотношението по предоставянето на гаранция. Договорът за предоставяне на гаранция е недействителен и поради установяването му в противоречие с добрите нрави, доколкото единствената цел, поради която е сключен е установяване на допълнително задължение за длъжника, респ. допълнително възнаграждение за кредитора , а не гарантиране изпълнението на задълженията по Договора за кредит..Налице е неравнопоставеност между правата и задълженията на страните, тъй като избрания от кредитора НЕТ КРЕДИТ ООД поръчител КРЕДИТ ГАРАНТ БГ ООД винаги възмездно поръчителства срещу заплащане на възнаграждение от кредитополучателя. Срещу задължението си да заплати възнаграждение на КРЕДИТ ГАРАНТ БГ ООД ищецът не получава нищо в замяна. Обезпечение на вземането си получава кредитора по договора, който е поставил и изискване на сключване на подобен договор като условие за отпускане на заема. Също при направена служебно справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че собственици на капитала на "Неткредит" ООД и КРЕДИТ ГАРАНТ БГ ООД са едни и същи лица. Двете дружества се намират в такава икономическа свързаност, която сочи на недобросъвестност с оглед обективираните права и задължения по договор за предоставяне на гаранция, които представляват на практика разделяне на приходите от кредита между две свързани, формално отделно обособени юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба. Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на 100 лева/51,13 евро за платени такси по делото. Тъй като ищеца е бил представлявана от адвокат по реда на чл. 38 ЗАдв., на проц. представител на ищеца следва да се определи възнаграждение от съда. Спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, приключил е в две съдебни заседания, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил. Отчитайки изложеното, настоящият състав преценява, че адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 400 евро като за два кумулативно предявени установителни иска (по 200 евро на иск ). С оглед изложеното съдът