Решение № 47 от 6.3.2026 г. на Районен съд - Харманли по дело № 637/2025 г.

наказателно дело № 20255630200637 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава III Раздел V чл. 59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания. Обстоятелства по жалбата. Подадена е жалба от С. Г. П. ЕГН •••••••••• от гр. Ямбол, с която обжалва наказателно постановление № 25-115 от 28.X.2025 година на Началник отдел "РК" Южна България към отдел „Рибарство и контрол“ – Южна България към ИАРА. Жалбоподателят счита обжалваното постановление за незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. АУАН не отговарял на изискванията на чл.42 ал.1 т.3 и т.4 и чл.43 от ЗАНН. Нямало посочено място на извършване на нарушението, тъй като посоченото с. Кочаш, общ. Маджарово не съществувало като населено място в страната. Липсвало описание на нарушението, като така описаното не отговаряло на нормата на чл.24 ал. 6 от Закон за рибарството и аквакултурите. Процесуалните правила били нарушени и при издаването на НП – чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което не разбирал за какво точно е наказан. Оспорва извършване на нарушение по чл.24 ал.6 от ЗРА. Предвид изложеното моли за отмяна на НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, като поддържа жалбата и моли за уважаването й като основателна по изложените в нея съображения. Административно наказващият орган - Началник отдел "РК" Южна България към отдел „Рибарство и контрол“ – Южна България към ИАРА, редовно призован, се представлява от Началник отдел "РК" Южна България, който оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на НП. Районна прокуратура–Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. Факти от съдебното дирене. С Наказателно постановление № 25-115 от 28.X.2025 година на Началник отдел "РК" Южна България към отдел „Рибарство и контрол“ – Южна България към ИАРА, издадено въз основа Акт за установяване на административно нарушение акт № 0035128/ 24.IX.2025г. на С. Г. П. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лв. за това, че: „На 24.IX.2025г. в 21.55 ч. на язовир „Ивайловград“, в района на с.Кочаш, общ. Маджарово извършва любителски риболов с 3 бр. въдици, потопени във водата в работно положение. Има билет за любителски риболов. Риболовът се извършва през тъмната част на денонощието, съгласно т.53 буква Г от ДР на Закон за рибарството и аквакултурите. С деянието си нарушава разпоредбата на чл. 24, ал.6 от Закона за рибарство и аквакултурите и е осъществен съставът на чл. 66 ал.3 от ЗРА ." В акт № 0035128/24.IX.2025г. са отразени идентични обстоятелства. В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели:А. Б. А. – актосъставител и Н. Ю. Х.- свидетел по акта и двамата старши инспектори в отдел "РК" гр.Стара Загора –Южна България към ГДРК към ИАРА. От показанията на свидетелите: актосъставителя А. Б. А. и присъствия при проверката Н. Ю. Х. се установи по несъмнен начин, че на посоченото време и място при извършване на проверка свидетелите открили бивак и потопени във водата въдици, в работно положение. По време на проверката те били с униформи, с шапки, с емблеми на ИАРА, представили се и им взели риболовните билети. На място установили колко са въдиците на жалбоподателя. Акта бил съставен на място, на язовира, в присъствието на жалбоподателя и предявен за подпис, който го подписал без възражения. От приобщената по делото Заповед № 09-346/27.III.2025г. на Министъра на земеделието и храните, се установява, че любителски риболов през тъмната част на денонощието само от брега през всички дни на седмицата в периода от 01 април до 01 ноември, за обл. Хасково, е разрешен единствено за яз. Орешец и яз.Тракиец, т.е. за яз.Ивайловград не е разрешен нощния риболов. Правни съображения. Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване предвид разпоредбата на чл. 91, ал.6 от ЗРА в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е изпратено за връчване с обратна разписка, като е получено на 21.XІ.2025г. Жалбата е предявена пред наказващия орган и е заведена под вх. № 94-00-5627/04.XII.2025г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество - неоснователна. Наказателното постановление е издадено при спазване на предвидените в глава трета на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания и не страда от процесуални пороци, водещи до отмяната му.Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на нарушителя, и на свидетел – служител на ИАРА. Актът е издаден от компетентно длъжностно лице- А. Б. А. в качеството му на старши инспектор в отдел „Рибарство и контрол“ – гр.Стара Загора – Южна България към ГДРК към ИАРА, видно от т. 1 от заповед № РД 09 -406/01.IV.2022г. на Министър на земеделието, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на нарушителя и му е предявен срещу подпис. При предявяването на АУАН жалбоподателя не е направил възражения и е подписал акта. Издаденото въз основа на АУАН, НП № 25-115 от 28.X.2025 година на Началник отдел "РК" Южна България към отдел „Рибарство и контрол“ – Южна България към ИАРА е издадено от компетентен орган, видно от т. 2 от заповед № РД 09- 406/01.IV.2022г. на Министър на земеделието. Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. При издаване на наказателното постановление също не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН. Извършеното нарушение е индивидуализирано с оглед на време, място и начин на извършване. Настоящия съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че акта и наказателното постановление са неправомерни, предвид записаното в тях несъществуващо място - с.Кочаш, тъй като мястото е конкретизирано, като е посочен язовир Ивайловград, посочена е и конкретната община, а именно общ.Маджарово, а и с посочване „в района“ не следва да се посочва населено място, предвид крайбрежната ивица на язовира. Също така непосочването на точното място не създава неяснота относно фактическата обстановка, оттам и не приема наличието на съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Не на последно място следва да се отбележи, че случая не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗРА, доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН е неприложим. Всъщност, случаят не е маловажен, тъй като жалбоподателят е използвал 3 броя въдици, потопени във водата, в работно положение, което води до извод за умишлена и целенасочена дейност на нарушителя за риболов, в тъмната част на денонощието. При тези обстоятелства следва деянието да се прецени по същество. От изяснената фактическа обстановка – въз основа на събраните гласни доказателства, следва да се приеме, че: на 24.IX.2025г. в 21.55 ч. на язовир "Ивайловград" в района на с.Кочаш, общ. Маджарово жалбоподателя П. извършвайки любителски риболов в тъмната част на денонощието, е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 24, ал.6 от Закона за рибарство и аквакултурите. По същество самия жалбоподател също не оспорва констатациите на контролните органи отразени в процесния Акт за установява не административно нарушение. За инкриминираното нарушение жалбоподателят е санкциониран от административно наказващия орган с глоба от 400 лв., като размера се явява минималния предвиден в закона, където за това деяние е предвидена санкция в размер от 400 лв. до 650 лв. Предвид гореизложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а издаденото наказателно постановление - правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. При този изход на спора, на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, право на възнаграждение има единствено Административно наказващия орган. Искане в тази насока не е направено, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от Закон за административните нарушения и наказания, съдът