Решение № 530 от 16.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 15811/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на М. З., ЕГН: ••••••••••, срещу наказателно постановление (НП) № 25-4332-026968/23.10.2025 г., издадено от началник сектор в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200,00 (двеста) лева/102,26 (сто и две евро и двадесет и шест цента) евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца. Жалбата е бланкетна и в нея не са изложени конкретни доводи за отмяна на НП. В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител. Независимо от това, на основание чл. 61, ал. 4 от ЗАНН съдът е приложил правната разпоредба и е дал ход на делото. Въззиваемата страна – началник сектор в ОПП – СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки, в които са наведени доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания акт. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи от фактическа страна: На 08.10.2025 г. около 04:35 часа, жалбоподателят М. З. управлявал товарен автомобил марка „,,•••''“, модел „,,•••''“, с рег. № ,,•••'', собственост на М. И.Й. с ЕГН: ••••••••••, в гр .София по ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Сливница“. Органите на ОПП – СДВР, сред които и св. М. С., забелязали, че той се движел с включени светлини, пробляскващи синьо-червена светлина. Поради това срещу номер 788 М. З. бил спрян за полицейска проверка, при която било установено, че управляваното от водача МПС е с монтирано устройство за подаване на светлинен сигнал предназначен за МПС със специален режим на движение,излъчващо пробляскваща червена и синя светлина /1 брой монтиран от вътрешната страна на челния прозорец/. Водачът не представил документ, от който да е видно, че има право да използва такова устройство. Докато управлявал МПС, водачът е бил с включено устройство. Органите на ОПП – СДВР приели, че с поведението си М. З. е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Поради това на 08.10.2025 г. св. М. С., младши автоконтрольор в ОПП – СДВР, издал АУАН Серия GA № 4723968/08.10.2025 г. Препис от него бил връчен на нарушителя в деня на издаването му. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили възражения срещу акта. Въз основа на АУАН на 23.10.2025 г. Д.Д., началник сектор в ОПП – СДВР, издала НП № 25-4332-026968/23.10.2025 г. На същата дата на М. З. бил връчен препис от него и била подадена жалба срещу НП. Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на св. М. С., справка картон на водач и три броя заповед за компетентност. От посочените доказателствени източници се установяват обстоятелства, свързани с времето, мястото, начина на извършване на нарушението, неговото авторство и компетентността на органите, издали АУАН и НП. Същите са еднопосочни, допълващи се и са непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Като писмено доказателство по делото е представено разрешение № 1001/05.04.2019 г., издадено от директора на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, в полза на търговско дружество ,,•••''“ ЕООД, ЕИК: •••••••••. Съгласно същото, на дружеството се разрешава да осъществява дейността по чл. 129, ал. 2, т. 5 от ЗМВР „поддържане и обслужване на противопожарни системи и съоръжения“ на територията на цялата страна. Посоченото разрешение не е относимо към предмета на доказване, не спомага за разкриване на обективната истина по делото, поради което съдът не го кредитира. Въз основа на така приетата фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните: Видно от представените по делото три броя заповеди, издадени от директора на СДВР, съответно от министъра на вътрешните работи, съдът намери, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, в кръга на службата им. Същите са издадени в предвидените от закона срокове, форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Съдът взе предвид датата на извършване на нарушението, съответно датите на съставяне на АУАН и НП и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. В АУАН и НП нарушението е описано достатъчно ясно от фактическа страна и по-конкретно време, място, начин на извършване на деянието. В АУАН и НП нарушенията са описани достатъчно ясно, конкретно и непротиворечиво както от фактическа, така и от правна страна, така че санкционираното лице да разбере в пълна степен за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. АНО правилно е квалифицирал деянието и е приложил съответните санкционни разпоредби. Следва да се отбележи също така, че и АУАН, и НП са надлежно връчени на жалбоподателя. Предвид изложеното, съдът достигна до извода, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. По отношение на приложението на материалния закон, съдът намери следното: Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право. От събраните по делото доказателства и доказателствени средства се установи по безспорен начин, че на описаните в АУАН и НП време, място и обстановка, жалбоподателят е управлявал МПС с поставено и включено устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Доколкото жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, се предполага, че той е запознат с правилата за движение по пътищата и съответно същият е знаел, че не следва да управлява МПС със светлинни сигнали след като няма надлежно разрешение за това. Въпреки това не се е съобразил с тази забрана. Следователно същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на същите. В санкционната част на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено, че за извършено нарушение по тази разпоредба, се налагат кумулативно две административни наказания, а именно: лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. Тези наказания са наложени от АНО на жалбоподателя. За АНО и за съда не съществува възможност за изменение на вида и размера на наказанието, доколкто то е абсолютно определено. Ето защо съдът достигна до извода, че АНО правилно е определил вида и размера на наложеното наказание. С оглед на гореизложеното, Софийски районен съд намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено. При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 130, 00 лева/66,47 евро. Въз основа на горното, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7-ми състав