Решение № 79 от 18.5.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 238/2026 г.

Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е по реда на чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС и е образувано въз основа на искане от признаване и изпълнение на решение № 695.407325.2 от 24.03.2025г., влязло в сила на 10.04.2025г., издадено от несъдебен орган Kreis Herzogtum Lauenburg, ФР Германия срещу българския гражданин П. П. Й., с ЕГН:•••••••••• за финансова санкция, издадено на основание Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005 год. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Враца изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като решението на несъдебен орган, издадено във Федерална Република Германия за налагане на санкция за извършено административно нарушение срещу Й . , следва да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение. Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява. По отношение на същото е допусната правна помощ и му е назначен служебен защитник - адв. Д. К., която пледира, че няма пречка за признаване и привеждане в изпълнение на решението на несъдебния орган на Федерална Република Германия. Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното: С Решението за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган във ФР Германия, е наложена санкция в размер 60.00 /шестдесет/ евро за извършено от българския гражданин ЙЮорданов нарушение на чл. 41 ал. 1, в съвкупност с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (S1VG), 11.3.3 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat), а именно за това, че като водач на товарен автомобил с регистрационен номер WI-AM 5654 е превишил допустимата максимална скорост от 100 км/ч. с 17 км/ч. в населено място - : GroB Sarau, A 20, km 21,250, Richtung Rostock. С решението се претендират и разноски по съдебното и административно производство, които са довели до решението, а именно сумата от 25.50 евро. Засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на решаващата страна, лично или чрез упълномощен, съгласно националния закон представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалването. Въз основа на горе визираното решение е издадено и процесното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съобразно утвърдения в приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението съдържа изискуемите реквизити и от него недвусмислено се изяснява волята на органа, наложил съответната санкция, тъй като подробно е описано фактическото положение и обстоятелствата, при които е извършено констатираното нарушение, вкл. място, време, правна квалификация, както и съответните разпоредби, нарушени от страна на засегнатото лице. При тези факти съдебният състав прие, че са изпълнени всички изисквания на закона за разглеждане на делото пред сезирания съд и че удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета, съответства на приложения акт за налагане на финансова санкция. Настоящият съдебен състав приема, че решението на германския несъдебен орган представлява акт /решение за налагане на финансова санкция/ за налагане на глоба, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, тъй като е налице влязъл в сила акт, постановен от несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз. Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е в съответствие на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава–членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено нарушение на територията на Федерална Република Германия. За извършеното от засегнатото лице административно нарушение не се изисква двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.2, т.6 ЗПИИРКОРНФС, въпреки, че деянието извършено от него е нарушение и по Закона за движение по пътищата на РБългария. Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в гр.Бяла Слатина, поради което съгласно чл.31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд Враца. Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.35 ЗПИИРКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл.35, т.1 от Закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансови санкции /чл.35, т.2 от Закона/. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд /чл.35, т.3 от Закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл.35, т.4 от Закона/. Същото не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл.35, т.5 от Закона/. Решението е по отношение на физическо лице, което е административно наказателно отговорно /чл.35, т.8 от Закона/. Производството е писмено и лицето е уведомено лично за правото си и срока за обжалване на решението /чл.35, т.9 от Закона/. Тези обстоятелства са отразени в Удостоверението, поради и което настоящият съдебен състав намира, че не би могъл да поставя отразеното в същото под съмнение, за да изисква допълнителна информация от издаващата държава как точно е осъществено уведомяването на засегнатото лице. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган във ФРГ за наложена финансова санкция, ведно с направените разноски, следва да бъде уважено. На основание чл.36, вр. чл.22, ал.1 ЗПИИРКОРНФС признатото решение следва да бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение, съобразно нормата на чл.6, ал.2 ЗПИИРКОРНФС. За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган за изпълнението му следва да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България. При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, съдът