Присъда № 10 от 6.3.2026 г. на Районен съд - Асеновград по дело № 86/2026 г.

МОТИВИ към присъда 10/06.03.2026г. по нохд №86/2026г. по описа на АРС-ІІІ-ти н.с. Представителят на Районна прокуратура Пловдив, ТО Асеновград е повдигнал обвинение срещу подсъдимия * от гр. Асеновград, обл. Пловдивска и същият е предаден на съд за извършени престъпления, както следва: по чл. 150, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, а именно, затова, че на 16.10.2024 г., в гр.Асеновград, обл. Пловдивска, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице от женски пол *, ЕГН ••••••••••, която е навършила 14-годишна възраст, като я е принудил със заплашване, по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно, затова, че на 16.10.2024 г., в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице от женски пол *, ЕГН ••••••••••, като го принудил със заплашване, като изнасилената не е навършила осемнадесет години. Настоящото първоинстанционно разглеждане на делото по същество е второ по ред. По внесеният от страна на РП Пловдив, ТО Асеновград обвинителен акт, на 29.05.2025г. първоначално е било образувано НОХД №353/2025г. по описа на АРС-ІV- ти н.с.След разглеждането му по правилата предвидени в глава 27 от НПК, същото е приключило с Присъда №26/01.10.2025г. с която подс. * е бил признат за виновен по двете повдигнати му обвинения, като след определяне на наказание за всяко едно от тях, на основание чл.23 от НК, му е било наложено едно общо най-тежко наказание измежду тях, а именно „Лишаване от свобода“ в размер на четири месеца години. На основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал.1 от НК е било постановено, така наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода да се отложи с изпитателен срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, съдът е приспаднал от размера на така наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият * е бил задържан на основание чл. 64, ал. 2 от НПК. Със същата присъда съдът се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства по делото, като подс. * е бил осъден да заплати и разноските по делото. След постъпила жалба от страна на пострадалата *, която е била конституиран, като страна в качество на частен обвинител, чрез нейния повереник, е било образувано ВНОХД №2353/2025г. по описа на ОС Пловдив. Същото е приключило с Решение №44/05.02.2026г. с което първоинстационната присъда е била отменена и делото върнато на АРС на основание чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, за ново разглеждане от друг състав на съда. След връщането на делото, на 09.02.2026г. е било образувано НОХД №86/2026г. по описа на РС Асеновград, разпределено на съдия-докладчик от трети наказателен състав. В хода на настоящото съдебното производство * се явява с упълномощения от него със съгласие на неговата майка-* *а, от досъдебното производство защитник адв. * от АК Пловдив. В проведено на 06.03.2026г. разпоредително заседание защитника на подс. * направи искане делото да се разгледа отново по реда на глава 27 от НПК, като заяви, че подсъдимия изразява желание да се възползва от тази процедура. Това искане на защитника беше уважено, като след проведено разпоредително заседание, преди даване ход на съдебното следствие на подсъдимия бяха разяснени правата по чл.371 от НПК и същия се уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подс. * призна изцяло фактите изложени в обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато, като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото доказателства се е установила фактическа обстановка идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, предвид това, че производството се води по реда на чл.373,ал.2 вр.чл.372, ал.4 от НПК, с оглед характеристичните данни на подс. *, това, че той е непълнолетен и не е осъждан до този момент, като се отчете и параметрите на постановената предходна присъда по настоящето дело и това, че по отношение на същата не е бил подаван протест и жалба от страна на защитата, то пледира да му се определи наказание за всяко едно от престъпленията при условията на чл.54, ал.1 от НК. Предвид това е на становище, че на подс. * следва да се определят съответни наказания, чийто размер да се редуцира, с по една трета, като му се определят окончателни такива в размер на по четири месеца „Лишаване от свобода“. По отношение на всяко едно от така определените наказания счита, че следва да намери приложение текста на чл.23, ал.1 от НК, като на подс. * се определи общо най-тежко наказание в размер на четири месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от две години. Счита, че по отношение на така определеното общо най-тежко наказание не следва да се прилага текста на чл.24 от НК. По този начин прокурора счита, че ще се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК. По отношение на направените по делото разноски, то представителя на държавното обвинение е на становище, че те следва да възложат на подсъдимия, като съдът се произнесе и по приложените по делото ВД. Защитника на подсъдимия, адв. * счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. Анализирайки предвидените в НК наказания и редукцията за всяко едно от престъпленията за които подс. * е предаден на съд и доказателствата в подкрепа на обвиненията, защитника е на становище, че е налице и възможност на подсъдимия да се наложат наказания „Пробация“ или „Лишаване от свобода“. Предвид това, че към настоящия момент подс. * работи, то пледира, за определяне на наказания „Лишаване от свобода“, като за всяко едно от престъпленията, да се определи такова в първоначален размер на по шест месеца. По отношение на всяко едно от така определените наказания счита, че следва да намери приложение текста на чл.23, ал.1 от НК, като на подс. * се определи общо най-тежко наказание в размер на шест месеца „Лишаване от свобода“. Предвид това, че производството по делото се гледа по реда на глава 27 от НПК, пледира за приложението на чл.58а, ал.1 от НК, като размера на така определеното общо най-тежко наказание в размер на шест месеца „Лишаване от свобода“ да се редуцира с една трета, или на подс. * се определи окончателно наказание в размер на четири месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от две години. Счита, че по отношение на така определеното общо най-тежко наказание не следва да се прилага текста на чл.24 от НК. Подс. * подкрепя становището на своя защитник, съжалява за случилото се и моли за минимално наказание. Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373, ал.2 и ал.3 вр. чл.372, ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт направено от страна на подсъдимия, направено в съдебно заседание, дадените от него обяснения на досъдебното производство, показанията на свидетелите * *а, *, *, *, *, *, * *а * и *, като взе предвид и заключенията на вещото лице-д-р *, по назначените по делото две СМЕ / листи 91 и 92 и листи 95 и 96 от ДП /, както и заключенията на вещите лица д-р * и психолога * по назначените по делото 2бр. Комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи /КСППЕ/ на листи от 63 до 71 от ДП и от 72 до 79 от ДП, както и приложените по делото писмени и веществени доказателства, ведно с характеристични справки, справка за съдимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: Подсъдимият * е роден на 12.06.2010 г. в гр. Пловдив, българин, български гражданин, неженен, неосъжда, с основно образование, работещ в строителството на частна практика, с адрес по лична карта * и настоящ адрес. *, ЕГН ••••••••••. Подсъдимия * призна изцяло фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните: Пострадалата свидетелка * е родена на 17.07.2007 година и към инкриминираната дата – 16.10.2024г. същата е била на 17 години, т.е. непълнолетна, навършила 14-годишна възраст. Към инкриминираната дата подс. * бил на 14 години, т.е. също непълнолетен. Към месец Октомври 2024г., непълнолетната св. * живеела в гр. Асеновград при св.* / нейна баба/ и учела в * в същия град. По същото време, подс. подс. * учел в училище * в гр. Асеновград. Преди двамата да дойдат да учат в гр. Асеновград, те учели в едно и също училище в с. Тополово, от което място те се познавали. Тъй като се познавали, вече в Асеновград, в един момент те започнали да комуникират чрез различни мобилни приложения. Докато комуникирали по този начин св. * започнала да изпраща на подс. * свои снимки, включително и голи такива. На 16.10.2024г. , около 13.00ч., св. * си тръгнала сама от училище. В заведение наблизо, тя срещнала подсъдимия и неговият приятел-св. *. Тримата се заговорили, след което се преместили да пият кафе в друго заведение, което също се намира в близост до училището на св. *. Идеята на св. * била, докато е със подс. * да го накара да изтрие въпросните снимки. Той не й показал телефона си и съответно снимките, но й казал, че ги има и възнамерява да ги разпространи. Св. * отново му казала да изтрие снимките, но подсъдимият отговорил, че ще го направи ако тя удовлетвори определени негови полови желания. Св. * * се съгласила единствено от страх, иначе категорично била против това да изпълнява похотливите му желания. Този разговор се водил в заведението и на него присъствал и св.*. Известно време след това, тримата отишли зад заведението и продължили. Така тримата стигнали до парка, находящ се зад Палеонтологичния музей в гр.Асеновград, където по същото време нямало други хора. Подс. * казал на св. * да си свали панталоните. Първоначално тя му отказала, но той настоявал и я дръпнал за ръката. Вследствие на тези му действия и настойчивост, силно притеснена, св. * си свалила панталоните до коленете. След това, подс. * също си свалил панталона и накарал св. * да го задоволява орално. Тя не искала, но изпълнила желанието му и от страх започнала да го задоволява орално. Известно време след това, подс. * накарал св. * да се обърне и да се подпре с двете си ръце на едно дърво. След като тя изпълнила желанието му, като без да използва презерватив, подс. * проникнал с половия си член във влагалището й и по този начин осъществил с нея полов акт. Това се случвало за първи път на св. *, поради което тя усетила болка. Св. * не била съгласна с това, което се случвало с нея и няколко пъти казвала на подс. * да спре, но той не го сторил. След това, подс. * извадил половия си член от влагалището на св. * и го пъхнал в нейния анус. Това отново станало против нейната воля. След като приключил и с тези свои действия, подс. * отново накарал св. * да поеме члена му с устата си и еякулирал. Извършените от подс. * действия били възприети от св. *, който се намирал наблизо. Св. * възприел и репликите на св. *, че я боли и че иска подсъдимият да спре. Освен това, подс. * накарал св. * да снима всичко с телефона си, вследствие на което той направил няколко клипа и снимки. След това, св. * си тръгнала разплакана, а подс. * и св. * започнали да се смеят. Двамата гледали клиповете и снимките, като подсъдимият казал на св. * да му ги изпрати, но той не го направил. Малко по-късно двамата се разделили и след като св. * се прибрал в дома си изтрил всички снимки и клипове. Преди това, подс. * изрично предупредил св. * да не казва на никой за случилото се. Когато се прибрала, тя била много разстроена и не посмяла да сподели за случилото се със своята баба-св. *. На следващия ден, по време на учебните занятия, св. * споделила за случилото се на св. * *а *, която била нейна приятелка, учаща в същото училище. След това св. * посетила сградата на РУ- Асеновград, където отново разказала за случилото се. По подадения от пострадалата сигнал била образувано проверка под рег. № 239 ЗМ 664/2024г. в хода на която били снети обяснения от *, * и * /листи от 5 до 12 от ДП/. Във връзка с постъпилия сигнал за извършено престъпление по чл.152, ал.1,т.2 вр. ал.2, т.1 от НК, на 17.10.2024г. било образувано и досъдебно производство под формата на сл.дело № 351/2024г. възложено на следовател от ОСлО при Окръжна прокуратура Пловдив /лист 3 от ДП/. С постановление от 17.10.2024г. на следователя, на служителите от РУ Асеновград било възложено извършването на определени процесуално-следствени действия. Въз основа на постановлението, в условията на неотложност, на 17.10.2024г. бил извършен оглед на местопроизшествието, т.е. на мястото, където подс. * осъществи половия акт и блудствените действия със св.* *. В хода на огледа било намерено иззето зелено листо, обозначено като ВД1. В хода на това проц. следствено действие бил изготвен протокол и фотоалбум към него /листи от 14 до 19 от ДП/. Междувременно още на 17.10.2024г. пострадалата * била разпитана в качество на свидетел пред съдия, което следствено действие било удостоверено със съставения протокол по ЧНД №560/2024г. на АРС /листи от 44 до 46 от ДП/. По същото ДП, на 17.10.2024г. бил разпитан пред съдия и *, което следствено действие било удостоверено със съставения протокол по ЧНД №561/2024г. на АРС /листи от 47 до 49 от ДП/. С протокол за доброволно предаване от 17.10.2024г., във връзка с воденото ДП, подс. *, предал на служител от РУ Асеновград следните свои вещи: 1 брой тъмносин анцуг/долнище, 1 брой синя тениска с надпис „sport“ и 1 брой боксерки с надпис „СК“ /лист 104 от ДП/. С протокол за доброволно предаване от 17.10.2024г., във връзка с воденото ДП, свидетелката *, предала на служител от РУ Асеновград следните вещи: 1 бр. дънково яке, 1 бр. сиви на цвят дънкови панталони, 1 бр. червена дамска блуза с дълъг ръкав и 1 бр. бели на цвят дамски бикини /лист 105 от ДП/. В съставения протокол било отразено изявлението на св. Сали относно произхода на дрехите, а именно, че те са на нейната внучка *, като тя е била облечена с тях към момента на инцидента. С протокол за доброволно предаване от 17.10.2024г., във връзка с воденото ДП, свидетелката *, предала на служител от РУ Асеновград следните свои вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Motorola“, модел „Е13“ с IMEI:359460474772079 и IMEI 2: 359460474772087 черен на цвят, ведно с 16р. прозрачен силиконов кейс и 1бр.СИМ карта към него /лист 106 от ДП/. С протокол за доброволно предаване от 17.10.2024г. , във връзка с воденото ДП, свидетелят *, предал на служител от РУ Асеновград следните свои вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Motorola”, модел ,,G04“ с IMEI: 359058512165692/02 син на цвят, ведно с 16р. силиконов кейс и 1бр.СИМ карта към него. /лист 107 от ДП/. Така предадените с протоколите за доброволно предаване вещи, били предоставени на 17.10.2024г. на водещия разследването следовател, за което били съставени нови четири броя протоколи за доброволно предаване /листи от 108 до 111 от ДП/. В хода на воденото досъдебно производство, на 18.10.2024г. били извършени огледи на предадените от св. * и св. * мобилни телефони. В хода на тези проц. следствени действия били изготвени протоколи и фотоалбуми към тях /листи от 113 до 116 от ДП/. От същите се установява, че при огледа на тези устройства не е била открита информация от значение за делото. Предвид събраните по делото доказателства, с постановление от 18.10.2024г. по сл.дело № 351/2024г. спрямо подс. * било повдигнато и предявено обвинение за извършени на 16.10.2024г. престъпления по чл. 150, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК /листи38 и 39 от ДП/. С Постановление на прокурор от РП Пловдив, ТО Асеновград от 18.10.2024г. считано от 14.10 часа на същата дата подс. * бил задържан за срок от 48 часа /листи 25 и 26 от ДП/. С протоколно определение № 501/ 20.10.2024г. по ЧНД № 562/2024 г. по описа на АРС , искането на прокурора за вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо подс. * било оставено без уважение. Със същото определение спрямо обвиняемия била взета мярка за неотклонение „Надзор на родител“. Определението влязло в сила на 29.10.2024г. след като било то отменено с Определение № 1629 по ВЧНД № 2330/2024г. по описа на ПОС, с което спрямо * била взета мярка за неотклонение „Надзор на Инспектор при детска педагогическа стая“. /листи от 29 до 37 от ДП/. Междувременно още на 17.10.2024г. подс. * бил освидетелстван от експерт в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив.От заключението на вещото лице-д-р * по назначената СМЕ № 1369/2024г. /листи от 92 до 92 от ДП/ се установява, че на 17.10.2024г. е било извършено освидетелстване на подс. *, като при прегледа му е било установено охлузване в областта на десния горен крайник. Описаното травматично увреждане, според вещото лице е причинено от найобщото действие на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие. При извършения преглед на половия член на * не са били установени травматични увреждания по главата и тялото на половия член, както и по скроталната торбичка. В заключението е посочено и това, че при освидетелстването, с помощта на стерилен тампон е било извършено изземване на материал /обтривка/ от половия член на подс. *. Тампона е бил запечатан в хартиен плик, който е бил етикетиран и предаден ведно със заключението по експертизата на разследващия орган /същия в плик на лист 93 от ДП/. Междувременно още на 17.10.2024г. било извършено освидетелстване и на пострадалата *, извършено също от експерт в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив. От заключението на вещото лице-д-р * по назначената СМЕ № 1368/2024г. /листи от 95 до 96 от ДП/ се установява, че на 17.10.2024г. е било извършено освидетелстване на пострадалата *, като при прегледа й е било установено кръвонасядане на дясна мишница; кръвонасядане на гръдния кош /с давност/. От заключението се установява, че при прегледа на пострадалата, не са се установили видими увреждания в половата и аналната област. Девствената ципа е със запазена структура и цялост, като отвора й пропуска свободно върха на два пръста. В областта на аналната лигавица не се установяват травматични увреждания. При това анатомично устройство на девствената ципа е възможно да е се извърши полово сношение, без нарушаване целостта на девствената ципа. Описаните травматични увреждания, а именно кръвонасядането на дясна мишница, както и на гръдния кош,според вещото лице, са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие. Кръвонасядането в областта на гръдния кош отговаря по своята морфологична характеристика да е с давност от датата на инцидента, но кръвонасядането на гръдния кош е с давност, по голяма от датата на същия. В заключението е посочено и това, че при освидетелстването, с помощта на стерилни тампони е било извършено изземване на материал /обтривка/ от вагиналния и анален секрети. Тампоните са били запечатани в хартиен плик, който е бил етикетиран и предаден ведно със заключението по експертизата на разследващия орган / същия приложен на лист 97 от ДП/. От заключението по назначената и извършена от вещите лица д-р * и психолога * спрямо подс. * комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/ на листи от 63 до 71 от ДП/ се установява,че неговото освидетелстване се е провело в амбулаторни условия на Детското отделение към Център за психично здраве – Пловдив /ЦПЗ-Пловдив/. След обсъждане на събраните по делото материали и след беседа проведена със подс. * се е установило, че той не страда от психично заболяване, нито към момента на извършване на деянието, нито на етапа на експертизата и не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към ЦПЗ- Пловдив. От представената семейна конфигурация е видно, че подекспертния * е бил отглеждан в хомогенна семейна структура, като по-голямо от общо две деца. Отношенията в семейната среда са представени ката хармонични, балансирани, с установени норми на поведение. Референтната среда, интереси, хобита и занимания - съответни за възрастта му. Км момента същия е бил ученик в гимназиален образователен етап. Няма данни спрямо него да е упражнявано насилие в различните му форми на проявление. Бил е добре адаптиран в предложената социална и училищна среда според възрастовите особености. Поетапно е посещавал учебните заведения за възрастта си. Успеваемостта е представена като задоволителна. В хода на освидетелстване демонстрира значителни пропуски в усвояването на учебния материал, както и на елементарна и общодостъпна информация. На етапа на освидетелстване са установени стойности на изследваните психични сфери, съобразно възрастовите му особености и клинични критерии, актуалното образователно ниво и житейски опит - не се установяват абнормни прояви или изменения. Емоционалноволевата сфера е съответна на вътрешните преживявания и нагласи, наблюдаваните експресии на емоции и поведение са съотносими към съобщаваното. Личността е в активна фаза на изграждане и няма изграден все още константен характер. Отличава се с обща незрялост, неустойчивост, нестабилност, недостатъчни възможности за себеоценка. Видно от материалите по делото, непосредствено след обсъжданото деяние, той е имал целенасочени и лично мотивирани действия, осъществявал е пълноценен контакт с другото момче, имал е адекватни на ситуативните стимули и дразнители действия, свързани с конкретната обсъждана ситуация и личните ползи от нея. На следващия ден /този след инцидента/ е имал официален контакт с органите на реда и е осъществил пълноценен контакт с тях като е съдействал за изясняване на случая. Няма данни за състояние или поведение при *, което да е било извън рамките на обичайното и да е налагало да се ползва специализирана медицинска помощ. Към посочения инкриминиран период освидетелстваният няма данни да е бил в състояние, което да покрива критериите на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Прави преценка според условията на сложилата се ситуация и реагира според спецификите на изграждащата се личност. Действал е целесъобразно и целенасочено на условията на средата и конкретната ситуация. Според вещите лица, подс. * е имал познания за сексуалните отношения, според нивото на възрастовата си зрелост, източниците на придобивана информация. По това време е имал достатъчна социална компетенция и сексуална информираност. На експертизата е поставена задача да се обсъди дали състоянието на подекспертния към момента на извършване на деянието е съотносимо към критериите на категорията „лекомислие и увлечение“, предвид непълнолетната му възраст. В тази връзка експертизата излага теоретична постановка на това понятие и съотносим към нея анализ на действията и поведението му. Като категория лекомислието е съответно на некритична повърхностна оценка като се инициират идеи, без да се преценят последствията от идеите. То е свързано с интелектуалните годности и компетенция относно напълното осмисляне на всички обществено опасни последици. При подекспертния не се установява дефицит или нарушения в интелектуалните му възможности и наличен капацитет. Налице е формирано интелектуално функциониране, според спецификите на социалната среда и натрупания до този момент личен опит, поради което няма основание да се коментира лекомислие. Увлечението като категория е съотносимо на недостатъчна съпротива на внезапно настъпили обстоятелства, евентуален групов натиск, свързано е с понижен самоконтрол под влияние на ситуативни фактори. Категорично няма данни за оказване на натиск от околни. Няма дефицит на възможности за самоконтрол. Няма основание да се коментира състояние на увлечение. Липсата на болестно нарушени психични сфери, установено на етапа на освидетелстването, е критерий да се приеме, че подс. * не страда от психично заболяване. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към момента на инкриминираното деяние, може и понастоящем. Липсата на нарушения в паметовите възможности определя да е могъл да възприема фактите от значение за делото и да може да ги възпроизвежда. Изградените и следвани с категорично себезащитни стратегии, определят желанието му за достоверност. Може да участва в етапите на наказателния процес като непълнолетната му възраст определя участие на защитник. Според вещите лица, подс. * е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към инкриминирания период и да носи отговорност за тях. Към настоящия момент той може да участва пълноценно в наказателното производство и да дава достоверни показания. Извършеното деяние от непълнолетния * не е резултат на внезапно настъпили и трудно за осмисляне, рационализиране и реализиране на обстоятелства. Знанието за нередност ведно с избора му за действие определят наличието на съответен интелектуален капацитет за способност за правилна преценка на характера, значението и запретеността на стореното деяние, както и последиците от извършването му. Не се установява понижен самоконтрол и повлияност от внезапно настъпили обстоятелства, спрямо които е бил затруднен да се противопостави. Не е действал в състояние, покриващо критериите на категорията „лекомислие и увлечение". От заключението по назначената и извършена от вещите лица д-р * и психолога * спрямо пострадалата * комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/ на листи от 72 до 77 от ДП/ се установява,че нейното освидетелстване също се е провело в амбулаторни условия на Детското отделение към Център за психично здраве – Пловдив /ЦПЗ-Пловдив/. Във връзка с поставените към експертизата задачи и с оглед на описаните специфики на конкретния казус, експертното становище се базира на извършени обективни оценки, прецизен поведенчески и ситуационен анализ, анализ на наличните по делото материали, специфики на средата, модели на отглеждане, съобразени с клиничните критерии и нормативи. Следва да се направи коментар в следните експертни области. От заключението се установява, че се касае се за непълнолетно момиче на 17 години, при което липсват данни за развитийни и неврологични дефицити в ранна детска възраст. Няма данни да е боледувала от заболявания, които да се отразят негативно върху развитието й. Няма данни за соматични хронични заболявания, които да повлияват качеството на нейното цялостно развитие и функциониране и да е преценена степен на инвалидизация от лекарска комисия. От направената справка в регистрите на Център за психично здраве - Пловдив се установило, че пострадалата не фигурира в информационната система на здравното заведение, не е търсила и получавала психиатрична или психологична помощ във връзка с когнитивни смущения, поведенчески отклонения или особени емоционални състояния, които да налагат лечение и контрол. Няма данни за изготвена екипна оценка от специалисти по повод ползване услугите на ресурсен учител във връзка със затруднения в обучителния процес. Няма данни за противообществени прояви и понесени за това административни санкции. От представената семейна конфигурация е видно, че пострадалата * * понастоящем се отглежда основно от баба си, като за това са представени противоречиви данни. На етапа на експертизата, св. * * е споделила, че по собствена инициатива и преценка избира да живее отделно от родителите си, тъй като в тяхно лице не среща разбиране и подкрепа, съобщава и за системна употреба на алкохол от тяхна страна. Общо се задоволяват базовите й нужди и потребности, но не и надграждащи такива. Към момента на нейното освидетелстване , тя е била в гимназиален образователен етап, със задоволителни общи познание и академични постижения. Няма данни за нерегламентирани отсъствия от училище. Референтната среда е представена като съответна за възрастта и средата,която обитава. Резултатите от направеното освидетелстване регистрират нормално функциониращи психични сфери на когнитивно-познавателно ниво, които определят психичното й здраве. Сформиращата се личност е все още нестабилна, неустойчива, с незрели поведенчески механизми, на фона на усещане за себенеувереност, без данни за акцентуации или абнормности. В хода на експертното интервю за случилото се св. * * е разказала на вещите лица своята гледна точка за времето, прекарано с подс. *, сочен като извършител на нежелано посегателство. Според заключението, тя е разкрива достатъчно ясен спомен, като разказът й на различите етапи на процеса е достатъчно подробен, изпълнен е много детайли и посочени мотиви на действия. Като предистория на случилото се съобщава, че „преди ... лятото“ е изпратила своя снимка на * и имала притеснения, че той ще я разпространи - „аз от принуда ги свалих ...за едни мой снимки ма беше принудил ... преди искаше да му пращам мой снимки от принуда - че щял да ги прати на едно момче, ма то е от село това момче ... аз съм пращала мои голи снимки една снимка де ... на тази снимка играех чисто гола, у баба ми на снимката се вижда, че играя чисто гола, тази снимка я изпратих лятото ... ма аз такива неща до сега не съм правила такива голи снимки“. Обсъжданата тема, според съобщеното, е имала доминантно емоционално повлияване върху нея и е провокирало последващите й действия. Съобщеното доминиращо емоционално изживяване може да се определи от съображения за злепоставяне.Описаното време в общата компания, достатъчно продължително преди инкриминираното деяние, в което се допуска * * да е имала достатъчно възможности за ефективно отреагиране, напускане мястото и времето на общата компания, търсене на помощ и съдействие от околни при евентуална невъзможност за самостоятелно справяне. На вещите лица е направил впечатление фактът, че * * изказва като цяло твърдения, относно които е затруднена да анализира и разсъждава върху тях, за което е провокирана многократно по време на освидетелстването, с цел да се установи именно нейния собствен поглед върху събитията, възможността да прави преценки,оценки и евентуално да предвижда последици, които възрастта й позволява. Липсата на когнитивна обработка на ситуацията, в която е поставена, както и наблюдаваната съпротива при покана за когнитивна обработка, дало основание да се приеме, че използва заучени реплики и фрази, За възрастта, в която се намира подекспертната, е присъщо да може да изказва факти, но е затруднен в описването на собствените си преживявания. Наличието на заучени реплики и фрази касае в по-голяма степен именно излагането на факти и в по-малка степен емоционално състояние. Анализът на наличните по делото данни сочат, че на всички етапи на производството * дава подробни обяснения относно случилото се, като на всеки следващ етап обогатява и допълва подробности относно преживяванията си. От анализа на действията и поведението й към обсъждания период от време вещите лица не са установени данни за особено състояние при освидетелстваната, което да е в резултат на болестно повлияни психични сфери - халюцинации, налудни убеждения, параноидни интерпретации, психотични изживявания, които да мотивират поведението й по болестен механизъм. В обсъждания период от време * * е имала неудоволствени преживявания, без те да са преминали в необичайно емоционално или поведенческо проявление, което да е налагало прилагане на спешни медицински грижи за преодоляване на извънредно особено емоционално състояние. Била е в ясно съзнание, ориентирана във времето, мястото, околните, реалната действителност, собствената си личност и случващото се е нея. Реагирала е според капацитета на незрялата си личност. По това време, * * е имала достатъчна социална компетенция и сексуална информираност. Предвид наличното ниво на познания за добро и зло, правилно и неправилно, се преценя, че има нужната за възрастта си социална компетенция. Възрастта й оставя вероятност, в динамика да покаже повлияване от значими за нея фактори, които биха имали достъп до нея. Съответното за възрастта общо развитие на * *, интелектуално-мнестичното ниво, липсата на психично разстройство и придобия житейски опит, определят да може да дава достоверни показания за фактите, имащи значение за делото, ако желае. Във възрастовата група, в която се намира * *, ведно с ниските й интелектуални и личностни възможности, практически се допуска повлияване от външни стимули и дразнители, особено от значими за нея личности и авторитети, както и склонност към внушаемост, поддаване на манипулативно отношение или манипулиране, с присъщи незрели механизми. Посоченото е изводимо от възрастовата група към, която принадлежи и няма болестно обусловен характер. Крайното заключените на експертите ,че * * не се води и не се е водила на психиатрично диспансерно наблюдение към Център за психично здраве - Пловдив и не страда от психично заболяване. Същата е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към инкриминирания период и да носи отговорност за тях. Според вещите лица, към настоящия момент, св. * * може пълноценно да участва в наказателното производство и да дава достоверни показания. Личността е в активна фаза на формиране и до пълното й изграждане и съзряване особеностите се повлияват от значими за нея авторитети и въздействието на средата. Понастоящем са налице незрели защитни механизми на поведение.Съответното за възрастта общо развитие, интелектуално-мнестичното ниво, липсата на психично разстройство и придобития житейски опит, определят да може да дава достоверни показания за фактите, имащи значение за делото, ако желае и според позицията, която има. Възрастта оставя вероятност, в динамика да покаже повлияване от значими за нея фактори, може да поднесе информация, която да е преценена от самата нея, заучена, подготвена или манипулирана. В хода на досъдебното производство на 18.11.2024г. бил разпитан като свидетел Байрямали Гюртен *-баща на св. *. На същата дата, с разписка съставена от водещия следовател, на св. Байрямали * били върнати следните вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Motorola”, модел ,,G04“ с IMEI: 359058512165692/02 син на цвят, ведно с 16р. силиконов кейс и 1бр. СИМ карта към него. /лист 56 от ДП/. В хода на досъдебното производство на 27.11.2024г. като свидетел била разпитана и * –баба на пострадалата * *. На същата дата, с разписка съставения от водещия следовател, на св. * били върнати следните вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Motorola“, модел „Е13“ с IMEI:359460474772079 и IMEI 2: 359460474772087 черен на цвят, ведно с 16р. прозрачен силиконов кейс и 1бр.СИМ карта към него /лист 60 от ДП/. Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото и на досъдебното производство, гласни, писмени и веществени доказателства, както и събраните в хода на съкратеното съдебно следствие писмени доказателства. Тя се подкрепя и направеното от подсъдимия самопризнание на фактите по обвинителния акт, като същото си кореспондира и с останалите доказателства събрани по делото, от показанията на свидетелите, писмените и веществените доказателства събрани по делото, както и от изготвените по делото две СМЕ и две КСППЕ заключенията по която съдът възприема като обективни, пълни и точни и от писмените доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК, както си кореспондират със събраните по делото и надлежно приобщените към доказателствения материал – характеристична справка, справка за съдимост и др. писмени и веществени доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство, като свидетели * *а, *, *, *, *, *, * *а * и *, тъй като показанията им са логични и достоверни, като те взаимно се допълват и в тях не личи стремеж към изопачаване на обективната действителност. Съдът кредитира заключенията на вещите лица, тъй като те са изготвени с необходимите знания и опит в съответните области на науката, които заключения се потвърждават от останалия доказателствен материал по делото. По отношение на дадените от страна на подс. * обяснения в хода на досъдебното производство следва да се отбележи, тяхната обстоятелственост по отношение фактите във връзка с отношенията му и запознанството му с пострадалата и налични самопризнания относно действията на пострадалата свързани с орално му задоволяване, както и липса на конкретика относно извършения полов контакт и последвалото анално проникване спрямо пострадалата. По отношение на неговите обяснения, с които той реално не потвърждава, че е имало полов контакт и анално сношение с пострадалата, следва да се отбележи, че тези обстоятелства се установяват от другите гласни доказателства, които съд кредитира. Твърдението на пострадалата, че подс. * е осъществил с полов контакт и анално сношение, не противоречи на заключението по назначената спрямо нея СМЕ. В действителност от заключението на вещото лице-д-р Сотирова /лист 35 и 36 от ДП/ се установява, че при прегледа на пострадалата * е било установено, че нейната девствена ципа е пръстеновидна, силно еластична, с височина при основата 8-9 мм като отвора й, пропуска свободно върха на два пръста. Ръбовете й са гладки, лъскави, не кръвонаседнати, без видими травматични увреждания. В момента на прегледа не се установяват видими травматични увреждания по преддверието на влагалището и девствената ципа. От същото заключение се установява, че по анална област на пострадалата * - в областта на ануса и аналната лигавица също не се установяват видими травматични увреждания. Въпреки тези обективни находки, в заключението обаче е посочено и това, че при това анатомично устройство на девствената ципа е възможно да е се извърши полово сношение, без нарушаване целостта на девствената ципа. Сходно е становище на вещото лице и по отношение на аналното проникване. По тази причина съдът не кредитира неговите обяснения в частта им, в която той изразява съмнение, че е извършил полов контакт и анално сношение с пострадалата, тъй като те се опровергават от другите събрани по делото доказателства, които съдът кредитира, а и от заключението на вещите лица по назначената спрямо подс. * КСППЕ, както и спрямо пострадалата * СМЕ и КСППЕ. От събраните и проверени по реда и със средствата предвидени в НПК доказателствени материали, по безсъмнен начин се установява извършването на двете престъпления от страна на подс. *, предмет на настоящето наказателно производство, време и място на тяхното осъществяване. От правна страна: Подсъдимия * от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 150, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно това, че на 16.10.2024г., в гр.Асеновград, обл. Пловдивска, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице от женски пол *, ЕГН ••••••••••, която е навършила 14- годишна възраст. По делото се установи, безспорно и това, че подсъдимия * от обективна и субективна страна е осъществил състава и на престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно това, че на 16.10.2024г. в гр.Асеновград, обл. Пловдивска, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице от женски пол *, ЕГН ••••••••••, като го принудил със заплашване, като изнасилената не е навършила осемнадесет години. По тези две правни квалификации, съдът го призна за виновен. От доказателствата по делото безспорно се установи, че на 16.10.2024 г., в гр. Асеновград, обл.Пловдивска, подсъдимият на първо място е извършил действия по полово удовлетворение спрямо непълнолетната тогова *. Безспорно по делото се установи, че при реализиралата се между подс. * и св. * среща, дееца използвайки предизвикания у нея страх от разпространението на компрометиращите я голи снимки, е накарал непълнолетната да си свали панталона, а и след като той свалил своя, а принудил да го задоволяла орално с уста. Безспорно е, че първоначалните намерения на подс. *, при извършване на тази поредица от действия са били да задоволи половото си влечение което е имал към пострадалата. Той е имал такова влечение, като чрез упражнената принуда посредством заплахите за разпространение на снимките, я е накарал да си свали панталона и да започне да го задоволява орално с уста. Предвид естеството на извършените от подс. * спрямо пострадалата действия, то безспорно е, че същите следва да се квалифицират като такива свързани с цел възбуждане и удовлетворение на полово желание без съвкупление. В последствие, намеренията и желанието на подс. * се променили, като същия поискал да осъществи с пострадалата и полов акт. Предвид това внезапно възникнало в съзнанието му решение, докато пострадалата задоволявала орално подс. *, той я накарал да се обърне с гръб към него и да се опре в близката стена. В тази позиция, подс. * застанал зад пострадалата, като успял да проникне с члена си във влагалището й. По този начин той осъществил и целения полов акт с пострадалата. Пострадалата нямала желание за това съвкупление, но отново поради страха който изпитвала към подс. * и заплашена от разпространението на компрометиращите я голи снимки, тя се подчинила на неговата воля. Отправените заплахи от страна на подс. * спрямо пострадалата, преди извършения спрямо нея на насилствен полов акт, са също безспорно установени. В този смисъл спрямо подс. * е налице квалифициращия признак по т.2, на чл.152, ал.1 от НК. Оправените заплахи спрямо пострадалата се установяват пряко от нейните от нейните показания и тези на св. * дадени в хода на досъдебното производство, които съдът кредитира. Доколкото по делото е безспорно установено, че към датата на извършване на престъплението пострадалата е била на 17 години, то е налице и и квалификацията по т.1 на чл.152, ал.2 от НК По делото е безспорно установено, че половия акт реализиран от подс. * не се оказал достатъчен за него, като за да отбележи своя своеобразен завършек, той успял да проникне с члена си в аналното отверстие на пострадалата, а в последствие я накарал отново да го задоволява орално с уста. Тези обстоятелства сами по-себе си също представляват блудствени действия, като същите в достатъчно степен говорят за намеренията и целите на подс. *. По отношение на подс. *, се установи, че двете извършени на 16.10.2024 престъпления са осъществени при наличие на квалифициращите признаци на чл. 63, ал.1,т.3 от НК, като към онзи момент той е бил непълнолетен, но е извършил всяко едно от тях след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Престъпленията са извършени от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасният им характер, предвиждал е и е искал настъпването на техните обществено опасни последици. Като причини за осъществяване на всяка едно от двете деяния съдът вижда в ниския морал на подсъдимия и незачитането от негова страна на личната свобода на индивида, както и половата му и нравствена неприкосновеност. В случая са засегнати обществените отношения, осигуряващи половата неприкосновеност и свободата за избор на полово общуване на пострадалата. Подс. * е упражнил психическо въздействие спрямо св. *, заплашвайки пострадалата с бъдещо деяние, което е било от естеството да изложи на опасност нейната чест. По наказанието: Относно определяне на наказанията, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивноста на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, след съобразяване и с разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК, съдът всяко едно наказанията при условията на чл.54, ал.1 от НК. За престъплението по чл. 150, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Съобразно принципа на законоустановеност на същото съдът взе предвид визираната в закона санкция за извършено престъпление по чл.150, ал.1 от НК и предвидената в чл.63, ал.1,т.3 от НК, редукция за отнасяща се за непълнолетните извършители на престъпления. Съобразно принципа на индивидуализация на наказанието следва да се отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца. Съдът, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието – не толкова ниска, с оглед предвиденото за него наказание, а именно, че то се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както и с оглед обществените отношения и разпространеността на този вид престъпления и степента на обществената опасност на извършителя – сравнително ниска,като отчете, че той не е бил регистриран като извършител на противообществени прояви и като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-неговата детска възраст към момента на извършване на престъплението и липсата на предишни осъждания, факта, че е дал обяснения и е оказал съдействие при разследването на обстоятелствата свързани с делото, ниската полова култура, като отчете неговото материалното и семейно положение, и най-вече обстоятелството, че той макар и да е здрав физически и да има съответно образование, произхожда от среда с много слаба правна информираност, като отчете подбудите за извършване на деянието и последиците за личността на пострадалата от самото деяние, счете, че на подсъдимият * следва да се определи наказание при условията на чл. 54, ал.1 от НК, което да бъде в първоначален размер на шест месеца „лишаване от свобода“. Съобразно разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК, размера на определеното наказание бе редуцирано с една трета, като подс. * бе осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на четири месеца. Действително приложението на чл.63, ал.1, т.3 от НК предвижда след извършване на предвидената редукция, то за непълнолетните извършители наказанието да се определи в диапазона до три години „Лишаване от свобода“. Това дава възможност при наличие на предпоставките на чл.55,ал.1,т.2 б.“б“ от НК, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, то предвиденото за непълнолетните наказание „Лишаване от свобода” да се замени с „Пробация“ или „Обществено порицание“. В случая обаче съдът отчете, че макар по отношение на подс. * да са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, то те нито се явяват изключителни, нито многобройни такива, нито пък предвиденото най-леко в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко /ако в случая се определи такова в минимален размер, то това би се оказало наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца/. Поради това, съдът определи първоначалното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца при условията на чл.54 от НК, а не при условията на чл.55, ал.1,т.2, б.”б” от НК и съответно не замени предвиденото наказание „Лишаване от свобода” с „Пробация” или с „Обществено порицание“. За това си решение съдът се съобрази с предвиденото в текста на чл.150, ал.1 от НК наказание, като неговия относителен висок размер на максималното наказание ясно показва, че законодателя в пълна степен е показал своето отношение към този вид престъпления. Това отношение спрямо тяхната по тежка и строга наказуемост, изискват от съда да подходи с необходимото внимание и прецизност, така щото да не се стигне до подценяване и неглижиране на този вид деяния, чрез определяне на символични и по-леки наказания, без наличните предпоставки за това. За престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Съобразно принципа на законоустановеност на същото съдът взе предвид визираната в закона санкция за извършено престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и предвидената в чл.63, ал.1,т.3 от НК, редукция за отнасяща се за непълнолетните извършители на престъпления. Съобразно принципа на индивидуализация на наказанието следва да се отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца. Съдът, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието – не толкова ниска, с оглед предвиденото за него наказание, а именно, че то се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както и с оглед обществените отношения и разпространеността на този вид престъпления и степента на обществената опасност на извършителя – сравнително ниска, като отчете, че той не е бил регистриран като извършител на противообществени прояви и като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-неговата детска възраст към момента на извършване на престъплението и липсата на предишни осъждания, факта, че е дал обяснения и е оказал съдействие при разследването на обстоятелствата свързани с делото, ниската полова култура, като отчете материалното и семейно положение, и най-вече обстоятелството, че той макар и да е здрав физически и да има съответно образование, произхожда от среда със много слаба правна информираност, като отчете подбудите за извършване на деянието и последиците за личността на пострадалата от самото деяние, счете, че на подсъдимият * следва да се определи наказание при условията на чл. 54, ал.1 от НК, което да бъде в първоначален размер на шест месеца „лишаване от свобода“. Съобразно разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК, размера на определеното наказание бе редуцирано с една трета, като подс. * бе осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на четири месеца. Относно приложението на чл.55, ал.1,т.2, б.”б” от НК в пълна степен важи казаното по-горе във връзка с определяне на наказанието „Лишаване от свобода“ във връзка с престъплението по чл.150, ал.1 от НК. По отношение на така определените наказания „лишаване от свобода“ за всяко престъпление, съдът счете, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, тъй като отделените деяния, за които беше осъден подсъдимия, са извършени от него в условията на съвкупност - преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Предвид това, съдът наложи едно общо най-тежко измежду тези наказания, а именно наказание „Лишаване от свобода” в размер на четири месеца. Съдът счете, че така наложеното на подс.*, общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” се явява справедливо, като същото ще изпъни в максимална степен, целите заложени в чл.36 от НК, поради и което спрямо него не приложи текста на чл.24 от НК и не увеличи размера на същото. При преценка на начина на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода, съдът счете, че изпълнението на същото следва да се отложи на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като подсъдимия е бил непълнолетен, към датата на престъплението, като тогава, а и сега той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а и за постигане целите на наказанието не е необходимо той да изтърпи реално наложеното му наказание. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, съдът приспадна от размера на така наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият * е бил задържан на основание чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление на РП – Пловдив, ТО – Асеновград, считано от 14,40 часа на 18.10.2024 г. до 13,40 часа на 20.10.2024 г. С оглед изхода на делото, съдът постанови веществените доказателства, намиращи се в ОСО при ОП-Пловдив, а именно: 1 брой тъмносин анцуг/долнище, 1 брой синя тениска с надпис „sport“ и 1 брой боксерки с надпис „СК“; да се върнат на подс. Димитър Мариев Христев, след влизане на присъдата в сила. С оглед изхода на делото, съдът постанови веществените доказателства, намиращи се в ОСО при ОП-Пловдив, а именно: 1 бр. дънково яке, 1 бр. сиви на цвят дънкови панталони, 1 бр. червена дамска блуза с дълъг ръкав и 1 бр. бели на цвят дамски бикини, да се върнат на пострадалата *, след влизане на присъдата в сила. С оглед изхода на делото, съдът постанови веществените доказателства, приложени по делото - 1 брой листо от дърво и 2 броя тампони със секрети, да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила. С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия * да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОСО при ОП-Пловдив, сумата от 772,80 евро, представляваща разноски по водене на делото. По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: