Решение № 38 от 1.8.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 2/2026 г.

за да се произнесе, съобрази: Производство с правно основаниечл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК. С решение № 120/03.11.2025 г., постановено по в.т.д. № 246/2024 г., състав на АС – Велико Търново е обезсилил изцяло решение № 16/25.03.2024 г. по т.д. № 74/2021 г. по описа на Ловешкия окръжен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск. Производството по делото е образувано по постъпила искова молба вх. № 3979/14.19.2021 г. от „Банка ДСК” ЕАД - София против „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, ЕИК: 201543218, представлявано от Д. П. С., седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ №3, офис 314, и ЗП Д. П. С., ЕГН: ••••••••••, с. •••••••••••••• с посочено правно основание: чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 430 ТЗ и цена на иска 170 479,51 лева, от които: главница в размер на 159 384,22 лева , 6 053,94 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.06.2020 г. до 20.03.2021 г., 4 586,18 лева - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 10.07.2020 г. до 24.03.2021 г., 323,17 лева - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 25.03.2021 г. до 07.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 132,00 лева - разноски за уведомяване. Ищецът излага, че по Договор за кредит № 33 от 09.03.2015 г., „Банка ДСК“ АД е отпуснала на „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД със съдлъжник Д. П. С., кредит в размер на 200 000,00 лева със срок за ползване до 09.03.2016 г., като срокът може да бъде продължаван с анекси, като падежна дата е 25-то число на всеки месец. Сочи, че кредитът е подновяван с анекси, като с анекс № 4/26.02.2019 г. срокът на ползване на средствата по кредита е удължен до 09.03.2019 г., като след изтичането на този срок, кредитът е следвало да се погаси в срок от 60 месеца съгласно погасителен план - до 10.02.2024 г. Твърди, че в договора за кредит са уговорени всички лихви и други условия за издължаване на предоставения кредит, а като обезпечение по кредита е учредена договорна ипотека върху недвижими имоти, находящи се в с. Дерманци, вписана с НА с вх. № 2, том I, дело № 118 от 09.03.2015 г. на СВ Луковит. Излага, че със сключването на договора за кредит, кредитополучателят е поел задължението да погасява разрешения му кредит с месечни вноски, определени в договора за кредит. Твърди, че „Банка ДСК“ АД е изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит - предоставила е уговорената сума, която е усвоена изцяло по сметка № 22484601. Изтъква, че при погасяването на кредита са допуснати нередовности в плащането на 10 бр. погасителни вноски по главница и лихва, което е довело до настъпване на предсрочната изискуемост на вземането на основание точка 22, буква „б“ от договора за кредит. „Банка ДСК“ АД е обявила целият остатък от заема за предсрочно изискуем на 24.03.2021 г., след уведомяването на длъжниците с покани - уведомления с изх. № 0030-20-00214/21.01.2021г., връчена на 10.02.2021 г. и изх. № 0030-20-00202/21.01.2021г., връчена на 24.03.2021 г., като разноските от 132,00 лв. представляват разход, направен от банката при за намиране на длъжника, за изпращане на уведомления за предсрочна изискуемост и тяхното връчване. Излага, че към настоящият момент посоченият остатък по кредита, заедно с дължимите лихви не е погасен и в съответствие с изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ, а също и с разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК, на 10.04.2021 г. Банката е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в PC Луковит, като по образуваното ЧГД № 224/2021 г. по описа на PC Луковит е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК № 157/2021 г. и Изпълнителен лист от 16.04.2021 г. за предявеното в производството парично вземане на Банката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Сочи, че на Банката са присъдени и разноските за заповедното производство в размер на 3 409,59 лева държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че за събиране на вземането си Банката е образувала изп. дело № 982/2021 г. по описа на ЧСИ В.П., рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – Ловеч, като по изп.дело двамата длъжници са възразили срещу заповедта за изпълнение, поради което на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за „Банка ДСК“ АД е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си в рамките на определения от PC Луковит едномесечен срок срещу длъжниците. Изтъква, че отделно за основателността на този иск, следва да се има предвид, че представения договор е действителен, същият съдържа необходимото задължително съдържание, въведено от законодателя, налице е валидно изявена от кредитополучателя воля за обвързване с условията на подписания от него договор, като волята му е потвърдена с положения от него подпис в договора за кредит пред служител на Банката. Твърди, че към настоящия момент кредитополучателят „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД и съдлъжникът Д. П. С. не са погасили задълженията си към „Банка ДСК“ АД, произтичащи от подписаните между страните договор за кредит и анексите към него. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД ЕИК: 201543218 и Д. П. С., ЕГН: •••••••••• дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД следите суми: главница в размер на 159 384,22 лева, 6 053,94 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.06.2020 г. до 20.03.2021 г., 4 586,18 лева - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, за периода от 10.07.2020 г. до 24.03.2021 г., 323,17 лева - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, за периода от 25.03.2021 г. до 07.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 132,00 лева - разноски за уведомяване, както и разноски в размер на 3 409,59 лева - държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, както са присъдени с издадените ИЛ и заповед за изпълнение по ЧГД № 224/2021г. по описа на PC Луковит. Моли съда да осъди ответниците „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД и Д. П. С. да заплатят и направените разноски по настоящото производство - допълнителна държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, в която застъпва становище, че предявеният иск е допустим, по неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост вследствие на незаплатени 10 бр. месечни погасителни вноски с падежни дати от 10.06.2020 г. до 10.03.2021 г. Изтъква, че следва да се вземат предвид обстоятелствата, че „Агропродукт С.и“ ЕООД е регистриран земеделски производител, получаващ субсидии по линията на държавно и европейско финансиране, като сумите се нареждат по банкова сметка, открита в „Банка ДСК“ и при падежиране на съответната вноска, банката автоматично удържа съответната сума, но така удържаните суми не са надлежно отразени в т.н. „счетоводна справка“, която представлява частен диспозитивен документ и така посредством неправилното отразяване на удържаните и постъпили суми, Кредиторът „Банка ДСК“ АД достига до неправилния и незаконосъобразен извод за настъпила предсрочна изискуемост. Твърди, че за първа непогасена вноска Кредиторът „Банка ДСК“ АД сочи падеж на 10.06.2021 г., но премълчава наличието на Заявление с вх. Рег. № 01-10-08318 от 16.04.2020 г. за отсрочване на задълженията по процесните кредити, предоставени и обслужвани от „Банка ДСК. Отбелязва, че на 10.04.2020 г. УС на БНБ утвърдил представения от Асоциацията на банките в България (АББ) проект на Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества - финансови институции във връзка с извънредното положение, въведено от Народното събрание на 13 март 2020 г., като след утвърждаването му документът представлява частен мораториум по смисъла на Насоките на Европейския банков орган (ЕБО) относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка c COVID-19. Заявава, че във връзка с поетите към БНБ ангажименти, на 11.04.2020 г. „Банка ДСК“ се е присъединила към Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки във връзка с въведеното на 13 март 2020 г. от Народното събрание извънредно положение. Посочва, че съгласно чл. 1 от горецитирания Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения, се прилага по отношение на клиенти, които отговарят кумулативно на следните условия: 1. кредитополучатели (клиенти на банките), с изключение на кредитни институции, които имат или очакват затруднения при погасяване на задълженията си, съгласно сключения с кредитора договор, във връзка с пандемията от СOVID-19 и ограниченията, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и техните последици и 2. към 01.03.2020 г. задълженията на клиентите по т. 1.1 са редовно обслужвани или с просрочие не повече от 90 дни и клиентите изразяват изрично желание да се възползват от облекченията, предлагани от кредитора. Твърди, че в процесния случай са били налице и трите кумулативно предвидени предпоставки, които били доказани с приложените към заявление с вх. рег. № 01-10-08318 от 16.04.2020 г. документи, с което дружеството е изразило изрично желание да се възползва от облекченията, предлагани от кредитора, като изрично посочва избраният механизъм за разсрочване на всеки един от тях, периода на разсрочване и начинът па уреждане на задълженията след края на периода на разсрочване, но от страна на банката липсва произнасяне по направеното искане. Счита, че посредством нелоялното си поведение, неспазването на поети ангажименти към БНБ, правителството и ЕС, кредиторът „Банка ДСК“ АД сам е поставил дружеството в просорочие, като счита, че банката не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение и не може да се позовава на предсрочна изискуемост и последиците на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. В този смисъл цитира и съдебна практика. Твърди, че своевременно информирал ищеца за разкритата банкова сметка, по която постъпват средства, представляващи субсидии за земеделски производител, които са несеквестируеми на основание чл. 444, т. 8 от ГПК във връзка с чл.96, ал.1 от ЗДБРБ за 2018г. и Регламент на ЕС № 1360/2013 г., поради което като такива не подлежат на запор и принудително изпълнение. Изтъква, че единствено „Банка ДСК“ има право да удържа от така постъпилите средства за погасяване на процесния кредит по силата на учредения особен залог и даденото съгласие за ползване на средствата за погасяване на кредита. Сочи, че от страна на Банка ДСК е предприето прехвърляне на средства към ЧСИ В.П., въз основа на наложен запор по ИД № 474/2019 на ЧСИ Петров. Изтъква, че от банкова разпечатка за периода от 15.01.2019 г. до 07.10.2019 г. е видно, че Банка „ДСК“ АД (в качеството си на трето задължено лице) е превело от сметка на ,Агропродукт С.и“ ЕООД обща сума в размер на 89 845,13 лв. по сметка с IBAN: ••••••••••••••. с титуляр ЧСИ В.Л.П. по ИД № 20198790400474. Твърди, че сума в общ размер от 88 832,20 лв. са целево предоставени средства от държавния бюджет и от фондовете на ЕС, персонално на фирма „Агропродукт С.и“ ЕООД в качеството му на бенефициер от бенефициента „ДФЗ“, поради което са несеквестируеми. Превеждайки ги по сметка на ЧСИ, банката сама се е лишила от възможността да направи удръжки от наличните суми, които биха покрил повече от 10 вноски. Сочи, че във връзка с наложен запор, ответникът е инициирал производство в Окръжен съд Плевен, по повод на което е постановено Решение №131/13.02.2020г. по ВГД № 62/2020 г. на ОС – Плевен за отмяна на наложения запор по отношение на плащанията, извършени в полза на длъжника от страна на ДФ „Земеделие“ в размер на 92 281,32 лв., поради това че са несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444 т.8 ГПК. Счита, че поради несъобразяването с влязъл в сила съдебен акт, кредиторът „Банка ДСК“ АД е поставил дружеството кредитополучател в невъзможност да оперира с несеквестируеми средства, а от там - да печели и плаща вноски, възползва се от средства, които няма право да си разпределя. Сочи, че по банкова сметка с IBAN: •••••••••••••• са налице постъпили допълнителни средства в размер на 2000 лв. с произход субсидии, които не са на разположение на ответника, не са използвани и за погасяване на вноски. На следващо място твърди, че „извлечението от счетоводни книги“, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение на парично вземане и изпълнителния лист по цитираното дело на РС - Луковит, е нередовно от външна страна и по съдържание, като подробно конкретизира тези нередовности. Твърди, че по делото липсват доказателства за изискуемостта на вземането към момента на подаването на искането за издаване на заповедта и изпълнителния лист. Счита, че претенцията на заявителя е неясна - не е посочено как и към кой момент е формирана главницата в сочения размер, какви погасителни вноски са просрочени, какъв е техния размер и кои от тях се претендират. Затова прави извод, че представените документи не удостоверяват годно за принудително изпълнение притезание в полза на ищеца, срещу лицата, против които се иска издаването на заповед за незабавно изпьлнение и изпълнителен лист, както и не удостоверяват размер, ликвидност и изискуемост на претендираното парично вземане. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове. В срок е постъпил и отговор на исковата молба с вх. № 5007/07.12.2021 г. от Д. П. С., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника адв. Й. П., в който изразява становище за допустимост на предявения иск, но счита същия за неоснователен. Заявява, че съгласно Договор за кредит № 33 от 09.03.2015 год., сключен с „Банка ДСК“, „Агропродукт С.и" ЕООД се явява в качеството си на кредитополучател, а Д. С. - солидарен длъжник. Твърди, че последното обстоятелство не отговаря както на обективната воля на С., така и на водените преговори в хода на отпускането на кредита. Изтъква, че на първо от „Банка ДСК“ е поставила условия Д. С. да поръчителства в полза на дружеството по договора за кредит и именно за това той е дал своето съгласие. В този смисъл цитира практика на ВКС по приложението на чл.20 от ЗЗД. Сочи, че по отношение на това как са изпълнявани задълженията по Договора след сключването му, също не възниква съмнение за това кой е главният длъжник и кой се е задължил в качеството си на поръчител да отговаря за чужд дълг, доколкото всички плащания са извършвани от длъжника "Агропродукт С.и" ЕООД и фирмата е осъществявала всякакви други действия, свързани с кредита като молби за промяна на погасителни планове и отлагане на вноски. Счита, че гореизложеното по безспорен начин доказва, че Д. С. се е задължил в качеството си на поръчител по кредита, получен и обслужван лично от длъжника „Агропродукт С.и" ЕООД и моли съда да изследва действителната обща воля на страните в тази насока. Затова твърди, че „Банка ДСК“ не може да ангажира отговорността на поръчителя, поради изтичане на законоустановения 6 месечен срок. Позовава се и на ненастъпила предсрочна изискуемост. Излага съображения, че "Агропродукт С.и" ЕООД е регистриран земеделски производител, получаващ субсидии по линията на държавно и европейско финансиране, като сумите се нареждат по банкова сметка, открита в „Банка ДСК". Сочи, че при падежиране на съответната вноска, банката автоматично удържа съответната сума, като посредством неправилното отразяване на удържаните и постъпили суми, Кредиторът „Банка ДСК" АД достига до неправилния и незаконосъобразен извод за настъпила предсрочна изискуемост. Изтъква, че има подадено Заявление с вх. рeг. № 01-10-08318 от 16.04.2020 г. за отсрочване на задълженията по процесните кредити, предоставени и обслужвани от „Банка ДСК. В тази насока излага иднетични аргументи с изложените в отговора на исковата молба от ответника „Агропродукт С.и" ЕООД във връзка с утвърдения на 10.04.2020 г. от УС на БНБ проект на Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества - финансови институции във връзка с извънредното положение, въведено от Народното събрание на 13 март 2020 г., представен от Асоциацията на банките в България (АББ). Счита, че след утвърждаването му документът представлява частен мораториум по смисъла на Насоките на Европейския банков орган (ЕБО) относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19. Излага, че на 11.04.2020г. Банка ДСК се присъединила към него и "Агропродукт С.и" ЕООД е подало Заявление с вх. № 01-10 - 08318 за отсрочване на задълженията по подробно описани кредити, предоставени и обслужвани от банка ДСК. Счита, че „извлечението от счетоводни книги", въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение на парично вземане и Изпълнителния лист по частното гражданско дело, е нередовно от външна страна и по съдържание. Твърди, че представеният документ не представлява хронологичен регистър и не съдържа всички настъпили разчетни отношения между банката - заявител и кредитополучателя, не съдържа факти и обстоятелства, от които да се удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното вземане, както и неговия размер. На следващо място твърди, че по делото липсват доказателства за изискуемостта на вземането към момента на заявяването на искането за издаване на заповедта и изпълнителния лист. Затова счита, че представените документи не удостоверяват годно за принудително изпълнение притезание в полза на ищеца, срещу лицата, против които се иска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и не удостоверяват размер, ликвидност и изискуемост на претендираното парично вземане. В съдебно заседание ищецът редовно призован не се представлява, но в постъпилата по делото писмена молба вх. № 3849/13.05.2026 г. заявява, че поддържа исковата молба по предявания установителен иск по чл.422 ГПК, Оспорва възраженията на ответниците, че не са редовно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост, както и за наличието на неравноправни и нищожни клаузи в Договора за кредит. Счита, че последното е преклудирано, а кредитополучателят "Агропродукт С.и" ЕООД и съдлъжникът ЗП Д. П. С. нямат качството на потребители, поради което за тях е неприложима потребителската защита на ЗПК и ЗЗП. В случая те са договаряли в рамките на своята професионална или търговска дейност. Моли съда да постанови решение, с което уважи предявения установителен иск, като му при съди направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения излага в представените писмени бележки. Ответниците се явяват лично и с адв.П., който оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Представя писмена защита, в която подробно развива съображенията си по направените възражения. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли изцяло исковите претенции на банката. Претендира присъждане на съдебноделоводни разноски. От събраните и приети по делото писмени доказателства, приетото при новото разглеждане на делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещо лице Р. А., и становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: На 09.03.2015 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор, „Агропродукт С.и“ ЕООД с ЕИК 201543218 в качеството му на кредитополучател и земеделски производител Д. П. С. като съдлъжник, е сключен Договор за кредит № 33, по силата на който банката е предоставила на ответника „Агропродукт С.и“ ЕООД кредит за оборотни средства в размер на 200 000 лв., като този кредит е предоставен като револвираща кредитна линия с погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно чл.3.1 от същия срокът за ползване на кредита е 12 месеца или до 09.03.2016 г., като при изпълнение на условията, предвидени в приложение №1 към договора, този срок може да бъде продължаван с анекси, като общият срок на ползване не може да бъде по-дълъг от 5 години от датата на сключване на първоначалния договор. Посочено е, че анексът се сключва в последния месец от срока на кредита и влиза в сила след изтичането му. В чл.3.2 е уговорено, че искането за продължаване на срока на ползвания кредит, заедно с всички необходими документи, съгласно приложения №1 се подава от кредитополучателя наймалко 30 календарни дни преди изтичане срока на кредита, посочен в договора или анексите към него и последиците от неспазването му. Между страните е постигната договореност, че след изтичане на срока за ползване по т.3.1 съгласно договора или евентуалните анекси към него, както и при прекратяване на револвирането по решение на банката или по искане на клиента, дългът по кредита се погасява за срок от 60 месеца съгласно договорен погасителен план, неразделна част от настоящия договор за кредит приложение № 2 без възможност за усвояване на погасената част. Съгласно чл.6 от сключения Договор № 33/09.03.2015 г. усвояването на кредита започва след предоставяне от кредитополучателя на договорените между страните обезпечения, като средствата от кредита се предоставят за усвояване по разплащателна сметка на кредитополучателя № 22468512. Съгласно чл.9.1 за първите 12 месеца от датата на предоставяне на кредита, кредитополучателят заплаща на кредитора лихва, формирана от 1М SOFIBOR плюс договорена надбавка в размер на 4,919 процентни пункта, като към датата на сключване на договора 1М SOFIBOR е в размер на 0,281% и промяната на 1М SOFIBOR се отразява на договорената лихва по кредита, но крайния годишен лихвен процент не може да бъде по-нисък от 5,2%. В чл.9.1.1 е договорено, че за следващите месеци, до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят заплаща на кредитора лихва, формирана от 1М SOFIBOR плюс договорена надбавка в размер на 7,19 процентни пункта, а към датата на сключване на договора за 1М SOFIBOR е в размер на 0,281%. Уточнено е, че промяната в 1М SOFIBOR се отразява на договорената лихва по кредита, но крайния годишен лихвен процент не може да бъде по-нисък от 7,5%. Страните са постигнали договореност, че олихвяването на кредита и изплащането на лихвата се извършва ежемесечно на 25 число, като в чл.9.3 изрично е посочено, че кредитополучателят заплаща лихва само върху ползваната и непогасена част от кредита. Съгласно чл.10 от договора, усвояването на кредита се извършва чрез превод към друга сметка, въз основа на представени платежни нареждания, респ.нареждания - разписки в случаите на касово плащане чрез разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, въз основа на фактури, издадени от продавача, други разходооправдателни документи или по друг ред, регламентиран във вътрешните актове на кредитора. Изрично в чл.10.2 е посочено, че касово усвояване се допуска в размер на 50% от сумата за усвояване. Съгласно постигната между страните договореност, при неизпълнение на задължение на кредитополучателя по този или друг договор с банката, кредиторът има право да откаже или да спре усвояването по всеки от ползваните от кредитополучателя кредити до отстраняване на неизпълнението /чл.10.3/. Според чл.11 главницата и лихвите се събират служебно от кредитора на датите, съгласно т.5 и т.9.2 или на първия следващ работен ден, ако падежът е в неприсъствен ден, от средствата по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита при кредитора. Погасяването в случаите извън посочените в предходното изречение, се извършва по писмено нареждане на кредитополучателя. Когато част от кредита/вноски по главницата и/или лихви/ не се издължава в уговорените срокове по т.5 и т.9.2, кредиторът прилага санкцията по т.21 от договора. Съгласно т.13 от договора при неиздължаване на дължимите вноски по главница и/или лихви по т.5 или 5.1 и т.9.2 кредиторът има право да събира дължимите суми от сметките на кредитополучателя и съдлъжника, открити при кредитора, въз основа на съгласията за директен дебит, предоставени от кредитополучателя и съдлъжника, съгласно т.15.1 б.“и“ и т.15.2. С чл.15.1 от процесния договор за кредит изчерпателно са изброени поетите от кредитополучателя задължения, а в чл.15.2 задълженията на съдлъжника. Изпълението на задълженията по процесния договор за кредит е обезрпечено с договорна потека върху недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, собственост на Д. П. С. и Е.Ю.Ф.-С., подробно описани в т.17.1. В чл.21 от договора са конкретизирани санкциите, които кредиторът задължително прилага: при неплащане на част или цяла погасителна вноска по главницата на кредита в уговорените срокове, събира от кредитополучателя наказателна лихва върху размера на просрочената главница, включваща договорената по т.9.1 лихва и наказателна надбавка от 10%; при неплащане на част или цялата дължима лихва по кредита в уговорените срокове, събира от кредитополучателя наказателна лихва върху размера на редовната главница, включваща договорената по т.9.1 лихва и наказателна надбавка от 3% пункта; при изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно, събира от кредитополучателя наказателна лихва върху размера на цялата неиздължена главница, включваща договорената по т.9.1 лихва и наказателна надбавка от 10 % пункта. В чл.22 е уговорено, че банката има право да обяви кредита, заедно с лихвите за предсрочно изискум в следните случаи: при нецелево използване на средствата по кредита; при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/илиглавница; когато кредитополучателят намали приетите обезпечения и по този начин остатъка от кредита илихвите остават необезпечени; не изпълнява задълженията си за подновяване застраховките на обезпеченията, не изпълнява задълженията си по съгласно т.15.1 б.“в“, „д“, „е“, “к“ и „л“; предоставя невярна информация на кредитора преди разрешаване и по време на обслужване на кредита; срещу кредитополучателя е започнало изпълнително производство по ДОПК или ГПК; и вдруги случаи на неизпълнение за задълженията по договора. В случаите, когато кредитополучателят е в производство за обявяване в несъстоятелност или е в ликвидация, банката задължително превръща кредита заедно с лихвите в пресрочно изискуем /чл.23/. Изрично в чл.22.1 е договорено, че в случай, че кредитът стане предсрочно изискуем, банката има право да направи предсрочно изискуеми всички кредити на кредитоискателя и съдлъжника в банката и да се удовлетвори от приетите обезпечения. Изрично в чл.24 от договора е посочено, че кредитополучателят и съдлъжникът са солидарно отговори пред кредитора, като всеки от тях отговаря за погасяване на цялото задължение, при условията на договора за кредит и анексите към него, като съдлъжникът отговаря с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя за неизпълнение на неговите задължения по договора за кредит. Съгласно чл.28.1. кредитополучателят заплаща такси и комисионни съгласно Тарифата за таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти съгласно Приложение № 1. В чл.29.1 от договора страните са постигнали съгласие, че всички разходи, извършени от кредитора във връзка с кредита, вкл.тези за учредяване и заличаване на обезпеченията, събиране на задължението, в т.ч. принудителното му събиране, и за застраховка на обезпеченията са за сметка на кредитополучателя. Към договора е приложен и погасителен план. На 23.02.2016 г. между страните е сключен анекс №1 към договор за кредит № 33/09.03.2015 г., съгласно който и на основание т.33 от договора, срокът за ползване на кредита се продължава до 09.03.2017 г. Съгласно чл.2 от Анекс № 1 погасяването на кредита се извършва съгласно т.5 от договора, като се изготвя нов погасителен план. Уговорено е, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща на кредитора годишна лихва, формирана от едномесечния СОФИБОР плюс договорена надбавка в размер на 5,13 процентни пункта, като към датата на сключване на договора СОФИБОР е в размер на 0,066% и промяната на едномесечния СОИФБОР се отразява на договорената лихва на кредита, като крайният размер на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 5,2%. Съгласно чл.3.1 преференцията се предоставя до 09.03.2017 г., като след този срок, ако не е уговорено друго, кредитополучателят заплаща лихва, съгласно лихвената политика на банката. В чл.5 са изброени санкциите, които кредиторът прилага задължително при неплащане на част или цяла погасителна вноска по главницата на кредита в уговорените срокове, като събира от кредитополучателя лихва върху размера на просрочената главница, включваща договорена лихва и наказателна надбавка от 7% пункта, която се дължи за времето на забавата до окончателното плащане на дължимите суми или до предявяване на молба от кредитора за събиране на вземането по съдебен ред. При неплащане на част или цялата дължима лихва по кредита в уговорените срокове, банката събира от кредитополучателя лихва върху размер на редовната главница, включваща договорената лихва и наказателна надбавка от 3% пункта, която се дължи от времето на забавата до окончателното плащане на дължимите суми или до предявяване на молба от кредитора за събиране на вземането по съдебен ред. В хипотезата на изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно, банката събира от кредитополучателя лихва върху размера на цялата неиздължена главница, включваща договорената лихва и наказателна надбавка от 7 % пункта, а от датата на предявяване на молба за събиране на вземането по съдебен ред, кредитополучателят дължи законната лихва върху размера на неиздължената част от кредита до окончателното му погасяване. Съгласно чл.6 кредиторът има право да превърне кредита, заедно с лихвите в предсрочно изискуем, освен в случаите по т.22 от договора и ако прецени, че предоставеното обезпечение е недостатъчно или трето лице е насочило принудително изпълнение срещу активи, предоставени като обезпечение по настоящия договор и кредитополучателят не предостави допълнително друго приемливо за кредитора обезпечение. Към анекса е приложен и нов погасителен план. На 20.01.2017 г. между страните е подписан анекс № 2 към договор за кредит № 33/09.03.2015 г., съгласно който и на основание т.33 от договора, срокът за ползване на кредита се продължава до 09.03.2018 г., като е изготвен и нов погасителен план. В чл.3 от Анекс № 2 е постигната договореност, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща на кредитора годишна лихва, формирана от едномесечния СОФИБОР плюс договорена надбавка в размер на 4,073 процентни пункта. Промяната на едномесечния СОИФБОР се отразява на договорената лихва на кредита, като крайният размер на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 5 %. Така определения лихвен процент е валиден до 09.03.2018 г. и след този срок, ако не е уговорено друго, кредитополучателят заплаща лихва, съгласно лихвената политика на банката. В чл.5.1 и 5.2 е постигната договеронст и относно размера на дължимите от кредитополучателя годишна такса за управление и такса ангажимент. По делото е приложен и Анекс № 3/20.03.2018 г. към договор за кредит № 33/09.03.2015 г., в който страните са уговорили, че срокът на кредита се продължава до 09.03.2019 г., като е изготвен нов погасителен план. За предоставения кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща на кредитора годишна лихва, формирана от 1М СОФИБОР плюс договорена надбавка в размер на 4,3 процентни пункта, като размерът на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 4,3 %. Договорено е, че лихвата е преференциална и е валидна до срока на анекса. В чл.3 кредитополучателят се е задължил да насочи всички банкови обороти по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, като в случай на неизпълнение се прилага разпоредбата на чл.20 б.“б“. Съгласно чл 3.1 промяната на 1М СОФИБОР се отразява на лихвения процент по кредита ежемесечно, на датата, на която се изплаща лихвата по т.3.3 от Анекс № 2/20.01.2017 г. и промените по тази клауза са задължителни за страните до окончателното издължаване на кредита. Променя се и текстът на чл.15. б.“ к“ и „л“ досежно застраховането на обезпеченията. В чл.6 е посочен и размерът на дължимите от кредитополучателя годишна такса за управление и такса ангажимент. С подписан на 26.02.2019 г. анекс № 4 към договор за кредит № 33/09.03.2015 г., страните са се уговорили, че срокът за ползване на кредита е до 09.03.2019 г. без възможност за продължаване. Постигнато е съгласие, че след изтичане на срока за ползване по този анекс и считано от 10.03.2019 г., погасяването на кредита се извършва съгласно т.5 от договора и се изготвя нов погасителен план. Съгласно чл.3.1 за предоставения кредит кредитополучателя заплаща на кредитора годишна лихва, формирана от референтен лихвен процент 1М EURIBOR плюс договорена надбавка в размер на 4,3 процентни пункта, като размерът на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 4,3%. Промяната на референтния лихвен процент се отразява на лихвения процент на кредита ежемесечно на датата, на която се плаща лихвата по кредита и за периода от датата на сключване на анекса до датата на първото лихвено плащане, последващо датата на подписване на анекса се прилага стойността на лихвения индекс към датата на анекса, като промените по тази клауза са задължителни за страните до окончателното издължаване на кредита по договора за кредит. В чл.3.2 е посочено, че в случай, че договореният референтен лихвен процент вече не се изготвя или се промени съществено, кредиторът в срок до 3 месеца определя нов референтен лихвен процент, на база на който се формира лихвата по т.3.1 от анекса, като използва друг подходящ лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатори, публикувани официално на интернет страницата на БНБ или комбинация от такива индекси и/или индикатори, представляващи статистическата информация, отнасяща се до банковата система на местния пазар. Към Анекс № 4 е изготвен нов план за погасяване на кредитна линия. По делото е приложен нот.акт за учредяване на договорна ипотека акт №2 2 т.II, рег.№ 960 д.№120/15 г. от 09.03.2015 г. на Нотариус Б. М., рег. № 591 и район на действие РС – Луковит, с който за обезпечаване на вземането по договор за кредит № 33/09.03.2015 г. Д. С. и Е. С.а са ипотекирали описаните недвижими имоти СИО, находящи се в землището на с.Дерманци, Ловешка област. Поради забава в погасяване на задълженията по договора за банков кредит от 09.03.2015 г. и на основание предвидените в него условия, „Банка ДСК“ АД е изпратила покана - уведомление от 21.01.2021 г. до кредитополучателя „Агропродукт С.и“ ЕООД, че обявява кредита за предсрочно изискуем и от датата на получаване на това писмо цялата непогасена главница по договора става дължима и върху нея се начислява законна лихва. Същата е връчена от ЧСИ А.А., рег. № 826 на КЧСИ чрез залепване на уведомление на адреса на седалището на дружеството на 26.01.2021 г., като в двуседмичния срок по чл.47, ал.2 ГПК, който е изтекъл на 10.02.2021 г., адресатът или негов представител не се е явил в кантората за получаване на книжата. Такава покана-уведомление е изпратена от ищеца чрез ЧСИ В.П. и до съдлъжника Д. П. С., която е получена 24.03.2021 г. от неговия пълномощник адв.Н.Л.. По подадено от „Банка ДСК“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист е образувано ч.гр.д.№ 224/2021 г. по описа на РС-Луковит. По делото е приложена заповед № 157/13.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 224/2021 г. по описа на РС- Луковит, с която е разпоредено длъжникът „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, ЕИК: 201543218 и длъжникът Д. П. С., ЕГН •••••••••• солидарно да заплатят на „Банка ДСК“ АД сумата 159 384,22 лв. главница, произтичаща от настъпила изискуемост на кредита, поради нередовно издължаване на сумите по договор за кредит от 09.03.2015 г.; 6053, 94 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 10.06.2020 до 20.03.2021 г.; 4 586,18 лв. обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/ за периода от 10.07.2020 г. до 24.03.2021 г.; 323,17 лв. обезщетение за забава/лихвена надавка за забава за периода от 25.03.2021 г. до 07.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.04.2021 г. - датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 132 лв. разноски за уведомяване, както и 3 409,59 лв. ДТ и 100.00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото. На основание издадената заповед № 157/13.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е издаден изп.лист № 166/16.04.2021 г. Към заявлението в заповедното производство ищецът е приложил извлечение от счетоводните книги за сметка № 22484601 към 08.04.2021 г. по договор за кредит № 33/09.03.2015 г. с кредитополучател „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД и съдлъжник Д. П. С.. В него е отразено, че кредитът е разрешен на 09.03.2015 г. с договорен размер 200 000 лв, краен падеж на кредита - 10.02.2024 г. и 301 дни забава. Посочена е датата на предсрочна изискуемост - 24.03.2021 г., броят и падежа на непогасените месечни вноски от 10.06.2020 г. до 10.03.2021 г.- общо 10 на стойност 44 609,48 лв. Конкретизиран е размера на главницата - 159 384,22 лв., дължимата договорна лихва за периода от 10.06.2020 г до 24.03.2021 г./настъпване на предсрочна изискуемост/ - 6053,94 лв., размера на обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ от 10.07.2020 г. до датата на настъпване на предсрочната изискуемост 24.0320.21 г. - 4586,18 лв., размера на обезщетението за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост от 25.03.2021 г. до 07.04.2021 г. - 323,17 лв., 132.00 лв. такси и разноски, като общата дължима сума по кредита е в размер на 170 479,51 лв. По молба на „Банка ДСК" ЕАД от 14.05.2021 г. и на основание издадения по ч.гр.д.№ 224/2021 г. по описа на РС-Луковит изпълнителен лист № 166/16.04.21 г., е образувано изп.дело № 982/2021 г. по описа на ЧСИ В.П., рег.№ 879 с район на действие Окръжен съд –Ловеч. В молбата са посочени и изпълнителни способи - запор на дружествени дялове и възбрани върху имотите, които са били ипотекиран с договорна ипотека в полза на банката с вх.№ 273 акт №2 т.1 д.№ 118/09.03.2015 г. на СВ - Луковит, като е направено искане да бъде насрочен опис на тези недвижими имоти. След връчване на призовките за доброволно изпълнение по цитираното изп.дело на ЧСИ В.П., от съдлъжниците „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД и Д. П. С. е подадена частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в заповед № 157/13.04.2021 г., издадена по ч.гр.д.№ 224/2021 г. по описа на РС-Луковит. От приложено в.ч.гр.д.№ 590/2021 г. по описа на ЛОС се установява, че с определение № 38/20.01.2022 г., съдът е отмененил като неправилно разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед № 157/13.04.2021 г. по ч.гр.д.№224/2021 г. на РС-Луковит, като вместо него е постановено отхвърляне на заявление вх.№ 1110/12.04.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 против длъжника „АГРОПРОДУКТ С.И“ЕООД, ЕИК: 201543218 и длъжника Д. П. С., ЕГН •••••••••• солидарно да заплатят на кредитора „Банка ДСК“ АД сумата 159 384,22 лв. главница, произтичаща от предсрочно настъпила изискуемост на кредита, поради нередовно издължаване на дължимите суми по договор за кредит от 09.03.2015 г., 6053,94 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 10.06.2020 г. до 20.03.2021 г., 4586,18 лв. обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/ за периода от 10.07.2020 г. до 24.03.2021 г., 323,17 лв. обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 25.03.2021 г. до 07.04.2021 г., ведно със законна лихва от 10.04.2021 г. - датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, 132 лв. разноски за уведомяване на длъжника, както и сумите 3 409,59 лв. ДТ и 100 лв.юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото и е обезсилен издаденият на 16.04.2021 г. изпълнителен лист по ч.гр.д .№ 224/2021 г. по описа на РС-Луковит. С молба - заявление рег.№ 01-10-08318/16.04.2020 г. Д. С. като управител и едноличен собственик на „Агропродукт С.и“ ЕООД е отправил искане до „Банка ДСК“ЕАД на основание писмо на БНБ с изх. №34578/03.04.20 г. в изпълнение на насоките на Европейския банков орган от 02.04.2020 г. и съобразявайки реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължение към банки и дъщерните им дружества - финансови институции във връзка с въведеното на 13.03.2020 г. от НС извънредно положение, произтичащо от пандемията от Ковид 19, приет от УС на Асоциацията на банките в България, да се възползва от облекчения по сключени от три договора за кредит. Относно процесния договор № 33/09.03.2015 г. изразява желание за отсрочване на главница и лихва за период от 6 месеца, но не покъсно от 31.12.2020 г., като целият остатък от дълга, заедно с неплатената главница по време на гратисния период от 6 месеца да се погасяват съгласно нов погасителен план за срок от 6 месеца по - дълъг от първоначалния, в зависимост от броя на отсрочените вноски и към всяка вноска по погасителния план до изтичане на срока на кредита да се добавя равна част от непогасената по време на гратисния период от 6 месеца лихва. Посочил е, че към 01.03.2020 г. задълженията по този договор за кредит са обслужвани редовно. Подадено е и искане за отсрочване на плащания по кредит във връзка с обявено извънредно положение в резултат на Ковид 19 от името на „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД до „Банка ДСК" ЕАД с вх.№3509-10- 00299/19.06.2020 г. на кредитите, описани в молба-заявление рег.№01-10- 08318/16.04.2020 г. Поради липса на отговор от страна на банката на това искане, ответникът „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД е отправил покана с рег.№ 01-10- 08318/3/14.09.2020 г. до „Банка ДСК“ ЕАД за произнасяне по него. От представеното по делото копие от решение № 131/13.02.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 62/2020 г. по описа на ОС-Плевен се установява, че са отменени действията на ЧСИ Н. ВА. с район на действие ОС-Плевен по изп.дело № 245/2019 г., изразяващи се в наложен запор по банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД - Плевен с титуляр „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД по отношение на плащанията, извършени в полза на длъжника от страна на ДФ “Земеделие“ в размер на 92 281,32 лв. поради това, че са несеквестируемо имущество по смисъл на чл.444, т.8 от ГПК. Изпратена е покана за доброволно изпълнение от ЗП Д. П. С. до „Банка ДСК“ ЕАД с искане за предприемане на действия по връщане и фактическо предоставяне в негово владение на всички несеквестируеми средства, представляващи земеделски субсидии по смисъба на чл.444, т.8 от ГПК, с които банката се е разпоредили в рамките на последните 5 години и да се осигури безпрепятствен достъп до всички настоящи и бъдещи постъпления на несеквестируеми средства. С решение от 13.01.2021 г., постановено по в гр.д.№ 675/2020 г. по описа на ОС-Ловеч, са отменени действията на ЧСИ В.П., рег.№ 879 с район на действие ОС-Ловеч, обективирани в постановление от 18.09.2020 г. по ИД № 20168790401412. По делото е приложено искане вх. № 01-10-20600/06.10.2020 г. от „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД до „Банка ДСК“ АД за осигуряване свободно разпореждане със сума в размер на 2 241,05 лв., постъпила от ДФЗ с основание ФД 2019 201543218, както и свободно разпореждане с всички суми, представляващи целеви субсидии за земеделски производители, постъпили или постъпващи за в бъдеще в банката. Приложено е и решението на ОС - Плевен по в.гр.д.№ 62/20 г. От ответника „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД е подадено искане до „Банка ДСК“ ЕАД с рег.№ 01-10-032580/09.02.2021 г. за отсрочване на плащания по кредит във връзка с обявеното извънредно положение в резултат на Ковид 19, като в него са изброени три банкови кредити, измежду които е и процесният № 99/09.03.2015 г. От приложените на л.31 и л.34 от ч.гр.д.№ 224/2021 г. на РС-Луковит фактури се установява, че ищецът е заплатил сумата от общо 132 лв. на ЧСИ А.А. и ЧСИ В.П. за връчване на покани, призовки и др. на длъжниците по делото. От приложеното ч.гр.д. № 224/2021 г. по описа на РС – Луковит се установява, че на 27.08.2021г. от длъжниците „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД и Д. П. С. е подадено възражение по чл.414 от ГПК, че не дължат изпъление по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане № 960/09.09.2021 г. заповедният съд е указал на заявителя „Банка ДСК“ АД, че във връзка с постъпилите възражения по чл.414 от ГПК може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД в 1-месечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата ДТ и предупредил за последиците по чл.415, ал.5 от ГПК. Цитираното разпореждане е получено от заявителя на 15.09.2021 г. Същият е предявил иск за установяване на вземането си на 14.10.2021 г., т.е. в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, поради което настоящото производство е допустимо. За правилно решаване на спора и по искане на ищеца при първоначалното разглеждане на делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на дълга. От първото заключение вх. №1439/08.03.2022 г. на вещото лице Д.Н., което съдът приема като компетентно и обосновано се установява, че процесния кредит от 09.03.2015 г. на „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД е разрешен на същата дата, на която е сключен и договор за кредит № 33/09.03.2015 г., който е предоставен за оборотни средства като револвираща кредитна линия. Според извлечението от разплащателна сметка 02/22468512 кредитът в размер на 200 000.00 лв. е усвоен от „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД на 12.03.2015 г., като сумата е постъпила на тази дата в разплащателната сметка на дружеството. Експертът пояснява, че револвираща кредитна линия е продукт, който позволява ползване на средствата в пълен размер, като месечно се заплаща само лихва. С анекси № 1/23.02.2016 г., № 2/20.01.2017 г. и № 3/20.03.2018 г. срока на ползване на сумата от 200 000 лв. е продължаван за срок от 12 месеца, а с анекс № 4/26.04.2019 г. е прекратено револвирането и кредита се погасява по погасителен план, съобразен с искането на длъжника. Според заключението постъпилите вноски за погасяване на задължението на падежна дата по заемна сметка 15/22484601 и погасените с тях главница и лихви са както следва: погасена главница 40 615,78 лв., погасена редовна лихва 48 336,53 лв, погасена лихва за забава 3 396,73 лв. за периода от 10.03.2015 г. до 22.05.2020 г., погасени такси 6 296,53 лв. или общият размер на погасените суми е 98 645,57 лв. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че последното плащане от страна на длъжника по договор за кредит № 33/09.03.2015 г. е било на 09.03.2020 г. и с него са погасени лихви за забава в размер на 410,94 лв., просрочена главница за м.януари и февруари 2020 г. в размер на 400.00 лв. и договорна лихва от 1 189,06 лв. Вещото лице уточнява, че на 22.05.2020 г. са погасени просрочени лихви, такси и главници за м.март, април и май 2020 г. със суми, остатък от получен превод от ЧСИ /субсидия ДФЗ/ в размер на 600 лв. главница, 1 720,69 лв. договорна лихва 753,10 лв. лихва за забава и такси 228,27 лв. Според това заключение на ССЕ размерът на дължимата и непогасена главница по кредита, договорна лихва и обезщетение за забава към 10.04.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК, е както следва: главница - 159 384,22 лв., договорна лихва - 6 053,94 лв. за периода от 10.06.2020 г. до 24.03.2021 г., обезщетение за забава -4 586,18 лв. за периода от 10.07.2020 г. до 24.03.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 323,17 лв. за периода от 25.03.2021 г. до 07.04.2021 г. или общият размер на задължението към датата на счетоводното извлечение е 170 374,51 лв. Вещото лице е посочило и задължението на ответниците към датата на входиране на исковата молба в съда - 14.10.2021 г., което е в размер на 178 715,85 лв. Според експертизата за периода 15.01.2019 г. до 07.10.2019 г. от „Банка ДСК“ АД в качеството й на трето задължено лице са направени банкови преводи от сметката на ответника „Агропродукт С.и“ ЕООД към сметката на ЧСИ В.П. по изп.д. № 474/2019 г. в размер общо от 77 080,31 лв., като тези средства са постъпвали от ДФ „Земеделие“. След справка вещото лице е установило, че на 17.12.2019 г. е постъпила от ДФ „Земеделие“ сума в размер на 94 281,32 лв. по набирателната сметка на „Банка ДСК“ АД и на същата дата сумата е прехвърлена и е постъпила по новооткрита сметка на „Агропродукт С.и“ ЕООД в „Банка ДСК“, като постъпилите суми са усвоени от ответника за погасяване на просрочени суми по кредитни задължения и прехвърляне на средства по сметка на „Лакта Агро“ ЕООД. Според вещото лице от страна на ищеца е спазен 2 - месечния срок по чл.6 от ЗМДВИПОРНСПП, като за периода от 13.0320.20 г. до 13.05.2020 г. по договор за кредит № 33/09.03.15 г. не са начислявани обезщетения за забава. Според допълнителното заключение на ССЕ, изготвено от вещо лице Д.Н., общият размер на всички извършени плащания и служебни погашения от страна на „Агропродукт С.и“ ЕООД към “Банка ДСК“ са в размер на 98 645,57 лв. за периода от 09.03.2015 г. до 10.06.2020 г., а с постъпилите суми по договор за кредит № 33/09.03.2015 г. са погасени вноски по главница, редовна лихва, лихва за забава и такси на описаните в приложения № 1 до № 4 към заключението конкретни дати. След запознаване с доказателствата по делото вещото лице прави заключение, че на 17.12.2019 г. от ДФ „Земеделие“ по сметка на длъжника в ищцовата банка са постъпили 19 281,32 лв., с които са направени следните погашения: на 17.12.2019 г. - 100 лв. автоматична такса, 20.12.2019 г. - 2,50 лв. такса изходящ превод, 20.12.2019 г. - 5 лв захранване сметка, 1,20 лв. такса вътрешнобанков превод ел.банкиране, на 27.12.2019 г. сумата от 10 660 лв. е наредена от “Агропродукт С.и“ ЕООД по сметка на „Лакта Агро“ ЕООД и на 31.12.19 г. 5,85 лв. автоматична такса услуга. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице Д.Н., за просния период „Агропродукт С.и“ ЕООД е имало сключени три договора за кредита с ищеца, а именно: договор за кредит – овърдрафт № 99/15.03.2016 г. в размер на 50 000.00 лв., който се отчита по сметка № 25177365 и по който с получената субсидия на 17.12.2019 г. са платени 1,30 лв. такса забава, 0,79 лв. лихва и 1 330,48 лв. главница за м.12.2019 г. или общо 1 332,57 лв. Вторият договор за кредит е процесният, като с получената на 17.12.2019 г. субсидия по него са платени 200,33 лв. Третият договор за кредит е № 158/29.12.2016 г. за оборотни средства в размер на 134 700.00 лв. за финансиране на схеми и директни плащания срещу предоставяне на субсидия от ДФЗ, като за това задължение е открита сметка № 24122480 и с получената субсидия по този кредит общо е заплатена сумата 81 969,23 лв. и има остатък в сметката от 4,64 лв. От приложеното дневно извлечение № 006/05.06.2020 г. е видно, че по разплащателната сметка на „Банка ДСК“ е постъпила сума в размер на 1 540,49 лв. Съгласно дневно извлечение № 007/10.06.2020 г. със сумата от 1 148,73 лв. е погасена такса управление и е платена дължима застраховка, като вещото лице отразява, че неправилно от страна на ответното дружество е съставен МО от 10.06.2020 г. за тази сума с основание погасяване на главница по договор № 33/09.03.2015 г. Експертът уточнява, че други две суми в размер на 325 лв. и 66,15 лв. не са относими към делото. Според констатацията на вещото лице неотносима към делото е платената на 27.12.2019 г. сума от 10,660 лв. Експертът е установил, че съставените мемориални ордери и направени осчетоводявания от „Агропродукт С.и“ ЕООД са на база постъпили в разплащателната - разчетна сметка на „Банка ДСК“ суми, като осчетоводяванията е следвало да се направят на база извлечения от погашения по кредитната сметка, но по делото няма представени такива. Според вещото лице МО с основание ДК № 33/09.03.2015 г. е съставен неправилно, тъй като касае сумата 2 241,05 лв., която все още се намира в тази сметка, тъй като е запорирана. Вещото лице установява, че със сумата от 2000 лв., постъпила на 09.03.2020 г., от ответното дружество са погасени вноски за м.януари и м.февруари 2020 г., но дружеството не е представило документ, от който да се установи, че е постъпила сума в размер на 11 512,39 лв., следователно има неправилно съставен МО с дата 10.03.2020 г. Същото се отнася и за сумата от 1000 лв., постъпила на 10.05.2019 г., за която също неправилно е съставен МО. Според допълнителното заключение на ССЕ и съгласно представените от „Агропродукт С.и“ ЕООД документи, общият размер на всички извършени плащания и служебни погашения към ищеца са в размер на 225 434,72 лв. за периода от 09.03.2015 г. до 09.03.2019 г. Експертизата установява, че с тази сума са извършени плащания и служебни погашения към банката-ищеца в този период както следва: за лихви/договорни/ 34 318,19 лв., лихва за забава 795,84 лв., такси 3 815,42 лв. и главница в общ размер на 185 505,27 лв. до 04.09.2020 г. Вещото лице отбелязва, че съгласно погасителния план към анекс № 4/26.02.2019 г. към 10.09.2020 г. задължението по кредита е 140 000 лв., но съгласно разчетите на „Агропродукт С.и“ ЕООД салдото му е само 13 494,73 лв., като в банката липсват подадени искания за извънредни погашения по кредита съгласно договор № 33/09.03.2015 г. Затова вещото лице прави извода, че тези отразени плащания за главница по МО са с невярно съдържание. При проверката експертът е констатирал, че съгласно представените операционни бележки от “Агропродукт С.и“ ЕООД на касата в брой по разчетна-набирателна сметка № 21776231 в „Банка ДСК“ са внесени общо 29 138,70 лв,, като с тази сума са погасени по процесния договор договорна лихва в размер на 2 983,33 лв. и 500,10 лв. за лихва за забава, а с остатъкът от сумата общо 25 655,27 лв. са погасени задължения по други кредити на „Агропродукт С.и“ ЕООД в „Банка ДСК“ ЕАД. Тези плащания са отразени в справка приложение № 1 към заключението на вещото лице. Експертизата е установила, че по сметката са постъпвали субсидии от ДФЗ, поради което те са за погасяване на договор за кредит № 158/29.12.2016 г., обезпечен с вземане от субсидии, което се установява от приложените от ответника дневни извлечения по разплащателна сметка, открита на 14.02.2019 г. Вещото лице е установило, че с тези суми от субсидии е правено погасяване на просрочени вноски по договор за кредит № 33/9.03.2015 г. само след като първо бъдат погасени задълженията по договора за кредит, обезпечен със субсидиите. В приложения от №1 до № 3 към допълнителното заключение на ССЕ вещото лице е направило съпоставка между постъпилите суми по договор за кредит № 33/09.02.2015 г. съгласно документите, представени от ищеца и тези, представени от ответника „Агропродукт С.и“ ЕООД. Между тях е налице разминаване в информацията, защото съгласно представените от банката документи размерът на погасената главница по процесния договор за кредит е 40 615,78 лв., а според представените от ответното дружество документи погасената главница е 186 505,27 лв. до 04.09.2020 г. Такова разминаване е установено и по отношение на погашенията за лихва, тъй като според банката техният размер е 48 367,87 лв., а според ответника тази сума е 34 284,85 лв. до 13.12.2018 г. Вещото лице е констатирало разминаване и по отношение погасена лихва за забава, тъй като според документите на банката тя е в размер на сумата 3 396,73 лв. до 22.05.2020 г. / до 13.12.2018 г. - 1 430,22 лв./, а за такси е 6 296,53 лв. Според документите на „Агропродукт С.и“ ЕООД погасената лихва за забава е 795,85 лв. до 13.12.2018 г., а за такси е 3 815,42 лв. Във връзка с констатираното разминаване, експертът пояснява, че съгласно предоставената от „Агропродукт С.и“ ЕООД информация, с постъпилата на 17.12.2019 г. сума от 94 281,32 лв. от ДФЗ са направени следните погашения по договор № 33/09.03.2015 г., а именно: 11 499,71 лв. главница, 0,13 лв. договорна лихва, 0,20 лв. такса или общо 11 500, 04 лв., а с останалата сума в размер на 82 781,28 лв. са платени 115,85 лв. такси, 0,79 лв. лихви, 72 000.00 лв. по ИД и 10 660 лв. плащане по протокол на „Стилимпрес“ ЕООД, а остатъкът по сметката е 4.64 лв. Съгласно представените документи от банката обаче, с тази сума от 94 281,32 лв. са направени следните погашения по процесния договор: 0,20 лв. лихва за забава, 200 лв. главница и 0,13 лв. договорна лихва или общо сумата е 200,33 лв. От горната сума по договор за кредит овърдрафт № 99/15.03.2016 г. са платени 1,30 лв. такса забава, 0,79 лв. лихва и 1 330,48 лв. главница за м.12.2019 г. или общата сума е 1 332,57 лв., а по договор за кредит с получената субсидия са платени 121,11 лв. лихва, 9 848,12 лв. главница и на 20.02.2020 г. 70 501,75 лв. главница, 161,27 лв. лихва, 153.00 лв. такса и 1 201,98 лв. лихва, като общата сума е 81 969,23 лв. С останалата сума са платени още 100 лв. автоматична такса, 2,50 лв. такса изходящ превод, 5 лв. захранване сметка, 10 660 лв. наредена от „Агропродукт С.и“ ЕООД по сметката на „Лакта Агро“ ЕООД и 5,85 лв. автоматична такса услуги. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че банката е разпределяла постъпилите суми в зависимост от това, коя от вноските е с най-голямо просрочие. По искане на ответниците при първото разглеждане на делото съдът е допуснал и тройна ССЕ, изготвена от вещите лица С.Ц., Х. Д. и Р.Х.. В заключение от 23.09.2022 г. експертите посочват, че размерът на всички погашения и плащания от страна на „Агропродукт С.и“ ЕООД към „Банка ДСК“ ЕАД по процесния договор за кредит за периода от 09.03.2015 г. до 10.06.2020 г. са в размер на 117 855,91 лв., от които главница 60 615,78 лв., договорна лихва 48 345,79 лв., лихва за забава 3 396,73 лв., такси управление и такси ангажимент 4925,96 лв. и застраховки 571,65 лв. Направена е констатация, че на 25.01.2016 г. е погасена главница в размер на 20 000 лв., но на 15.04.2016 г. отново са усвоени 2000 лв. и на 26.04.2016 г. още 18 000 лв., като реално погасената главница по процесния кредит е 40 615,78 лв., което означава, че от общия дълг в размер на 200 000 лв. погасената главница е 40 615,78 лв. и остатъкът на задължението е 159 384,22 лв. Вещите лица са посочили в приложения от №1 до № 4 към заключението всяка една вноска, с конкретна дата, с разбивка за всяка една от вноските по главници, лихви и такси. При анализа на данните вещите лица правят извод, че движението на постъпленията и погашенията са идентични с предоставената информация от страните до 13.12.2018 г., а след тази дата са погасявани други кредити, които не са обект на настоящето производство. Отново е направено проследяване на погашенията на задълженията със сумата от 94 281,32 лв., като направените констатациите съвпадат с тези на вещото лице Д.Н.. Изготвено е и допълнително заключение от тройната ССЕ с вх. № 6634/17.11.2022 г., в което вещите лица анализират плащанията по договор за кредит № 158/29.12.2016 г. Този договор е приложен на л.688 по т.д. № 74/2021 г. на ЛОС и също е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агропродукт С.и“ ЕООД като кредитополучател и Д. П. С. като съдлъжник. По този договор банката е предостаила на кредитополучателя кредит за оборотни средства в размер на 134 700.00 лв. за финансиране на схеми и мерки по директни плащания за кампания 2017 г. Кредитът е предоставен под формата на кредитна линия по продукт „Кредитна линия за авансово финансиране на схеми и мерки за Директни плащания“. По договореност между банката - кредитор и кредитополучателя кредитът се обезпечава за максималния срок на ползване, вкл. с възможността за продължаването му с анекси между страните с особен залог върху бъдещи вземания на кредитополучателя от трето лице – ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция за очакваните средства, земеделски субсидии по всички схеми и мерки, финансиране от ЕФ и Националния бюджет за периода 2014 г. - 2020 г., постъпващи по сметка на кредитополучателя, открита при кредитора. След постъпване на средствата от субсидията по разплащателната сметка на кредитополучателя, те се отнасят изцяло за погасяване на кредита, след което кредитът не може да бъде усвояван отново съгласно т.15.1 от договора. В договора е посочено, че за учредяване на обезпечението се сключва договор съобразно действащото законодателство, който е неразделна част от този договор и залогът се вписва в ЦРОЗ. Договорено е, че при непогасяване на кредита в уговорените срокове, обезпечението се запазва до окончателното погасяване. Към този договор са подписани и пет анекса, като с последния анекс № 5/15.07.2019 г. максималният договорен кредит се намалява до 144 862,49 лв., срокът за ползване на кредита се продължава до 30.09.2020 г. с възможност за продължаване до 30.0620.21 г., но кредиторът прекратява възможността за револвиране/усвояване/ на средствата по кредита. В заключението вещите лица поясняват, че поради наложен запор на сметките на „Агропродукт С.и“ ЕООД от 29.05.2019 г. от ЧСИ Н. ВА. по ч.гр.д.№ 245/2019 г., с постъпилата на 17.12.2019 г. субсидия от ДФЗ в размер на 94 281,32 лв. банката изпълнява запора, който „Агропродукт С.и“ ЕООД обжалва. При направената проверка вещите лица са установили, че на 20.02.2020 г. този запор е вдигнат и средствата са върнати по сметката на кредитополучателя и на същата дата поради изтекъл срок на падежа - 10 число на месеца, банката погасява главница и лихви за забава по този кредит. При новото разглеждане на делото по искане на ответниците е допуснато назначаването на нова ССЕ с конкретно поставени задачи, изготвена от вещото лице Р. А.. Експертът след проверка на приложените по делото доказателства прави заключение, че размерът на начислените и реално събрани от банката суми по перо „такси управление“ /0,5% годишно/, както и други заемни такси за целия перод на действие на договора е в размер общо на 6 296.53 лв. След извършено преизчисляване на дълга със сумата 6 296.53 лв., според това заключение и съобразно поредността на чл.76 от ЗЗД, размерът на дълга към 24.03.2021 г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ е: 151 957,87 лв. – главница, 4 342,54 лв. – договорна лихва, 3807,76 лв. – обезщетение за забава до 24.03.2021 г. и 323,17 лв. – обезщетение за забава от 25.03.2021 г. до 07.04.2021 г. Вещото лице дава отговор, че приложимият лихвен процент - 1М SOFIBOR/EURIBOR + надбавка от страна на банката е променян ежедневно с минимални отклонения /стотни от процента/ от април 2015 г. до октомври 2017 г. спрямо договорения лихвен процент по Договор № 33 и Анексите към него. След октомври 2017 г. няма разлика между двете величини. Според заключението на вещото лице Р. А. размерът на дължимата редовна лихва, ако се приложи стриктно математическата формула на базовия индекс без да се съобразява фиксирания в договора „долен праг“ от 4.3% и 5.2 % за целия период на действие на договора и анексите към него до датата на предсрочната изискуемост е 739,84 лв. Размерът на начислената „наказателна надбавка“ от 10 процентни пунка по т.21 б“в“ от договора и т.5.1 от Анекс № 1/23.02.2016 г. е 4 597,21 лв. за периода от 10.07.2020 г. до 24.02.201 г. и 323.17 лв. от 25.03.2021 г. до 07.04.2021 г. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с искове с пр.основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415 ГПК и чл.101 и сл. ЗЗД. По своята същност производството по чл. 422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора в случая, когато възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на валидно сключен договор за кредит и анексите към него, изпълнение на задълженията си, настъпване на условията за обявяване на договора за предсрочно изискуем, размера на претендираните вземания за главница, договорна лихва и обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/, настъпване на обстоятелствата, водещи до начисляването им. В тежест на ответника е да установи погасяване на задълженията (плащане, давност и др.). По делото безспорно се установи наличието на валидно облигационно отношение, произтичащо от Договор за кредит № 33 от 09.03.2015 г. и сключени към него четири анекса. От ангажираните доказателства и заключенията на единичната и тройна съдебно-счетоводни експертизи, приети от съда при първото разглеждане на делото се установява, че банката е изпълнила задълженията си, като е предоставила кредита на кредитополучателя чрез превеждане на сумата в размер на 200 000.00 лв. на 12.03.2015 г. по разплащателната сметка на кредитополучателя, на която дата същата е усвоена от „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД. След получаване сумата по договора за кредит, за последният е възникнало задължението да я върне на месечни погасителни вноски съгласно подписания погасителен план с уговорената възнаградителна лихва, както и според постигнатите между страните договорености в сключените впоследствие четири броя анекси. Както беше посочено по-горе, при извършената проверка вещото лице Д.Н. е констатирало, че последното плащане от страна на длъжника по договор за кредит № 33/09.03.2015 г. е било на 09.03.2020 г. и с него са погасени лихви за забава в размер на 410,94 лв., просрочена главница за м.януари и м.февруари 2020 г. в размер на 400,00 лв. и договорна лихва от 1 189,06 лв. Според това заключение на ССЕ на 22.05.2020 г. са погасени просрочени лихви, такси и главници за м.март, м.април и м.май 2020 г. със суми, остатък от получен превод от ЧСИ /субсидия ДФЗ/ в размер на 600 лв. главница, 1 720,69 лв. договорна лихва 753,10 лв. лихва за забава и такси 228,27 лв. При доказаното неизпълнение на поето договорно задължение, за банката – ищец е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно предвидената в чл.22 б “в“ от договора клауза. Предсрочната изискуемост е обусловена от два елемента: обективен - изразяващ се в неплащане на дължими вноски по кредита и субективен - предполагащ възможност и избор за банката да направи кредита предсрочно изискуем. Съгласно постановката на т. 18 ТР № 4/2013 г. на ОСГКТ на ВКС вземанията, които произтичат от договор за банков кредит, стават изискуеми, ако кредиторът упражни правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът трябва да бъде уведомен. Изявлението на кредитора се обективира в писмен документ, който трябва да съдържа данни относно наличието на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ и на тези в договора, даващи му право да упражни правото на обявяване кредита за предсрочно изискуем. В случая от приложените към исковата молба писмени доказателства следва да се приеме, че кредиторът надлежно е упражнил правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане от кредитополучателя и солидарния длъжник. На основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ банката е предприел връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредитополучателя чрез ЧСИ А.А., рег. № 826 на КЧСИ чрез залепване на уведомление на адреса на седалището на дружеството на 26.01.2021 г., като в двуседмичния срок по чл.47, ал.2 ГПК, който е изтекъл на 10.02.2021 г., адресатът или негов представител не се е явил в кантората за получаване на книжата. Поканауведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е изпратена и до съдлъжника ЗМ Д. П. С. чрез ЧСИ В.П., която е получена 24.03.2021 г. от неговия пълномощник адв.Н.Л.. При тези доказателства съдът приема, че предсрочната изискуемост е настъпила на посочената от ищеца дата - 24.03.2021 г. Не може да бъде споделено възражението на ответника „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, че не е настъпила предсрочната изискуемост, тъй като той е поискал отсрочка на задълженията си по всички свои кредити в Банката поради присъединяването й към Реда за отстрочване и уреждане на изискуеми задължения, но тя не е уважила искането му. Това е субективно право на кредитора и направените искания не освобождават страните от изпълнение на поетите задължения по вече сключения договор за кредит и анексите към него. От заключенията на ССЕ се опровергава и другото възражение на ответника, че сумите, постъпващи по сметките му, са разпределяни на произволен принцип и неправилно от банката. Вещите лица са констатирали, че с получените суми от ДФЗ е следвало да се погасяват задълженията по договор за кредит №158/29.12.2016 г., обезпечен с вземане от субсидии, което се установява от приложените от ответника дневни извлечения по разплащателна сметка, открита на 14.02.2019 г. С тези суми от субсидии банката е погасявала просрочени вноски по договор за кредит № 33/9.03.2015 г. само след като първо са били погасени задълженията по договора за кредит, обезпечен със субсидиите. След като е настъпила предсрочната изискуемост на целия дълг, то ответниците виновно са изпаднали в забава и дължат просрочените вноски за главница и договорна лихва, както и обезщетение за забава, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 224/2021 г. по описа на РС Луковит. Техният размер е установен от първото заключение на вещото лице Д.Н., от което се установява, че размерът на дължимата и непогасена главница по кредита, договорна лихва и обезщетение за забава към 10.04.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, е както следва: главница - 159 384,22 лв., договорна лихва - 6 053,94 лв. за периода от 10.06.2020 г. до 24.03.2021 г., обезщетение за забава - 4 586,18 лв. за периода от 10.07.2020 г. до 24.03.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 323,17 лв. за периода от 25.03.2021 г. до 07.04.2021 г. или общият размер на задължението към датата на счетоводното извлечение е 170 374,51 лв. До тези изводи са достигнали и експертите от тройната ССЕ, поради което предявеният от „Банка ДСК" ЕАД установителен иск е основателен и доказан. Съдебният състав намира за неоснователно самостоятелното възражението на отвеника ЗП Д. П. С., че е поръчител, а не съдлъжник по процесния договор за кредит, поради което следва да се освободи от отговорност на основание чл.147, ал.1 ЗЗД. Поръчителството, уредено в чл. 138 и сл. от ЗЗД, е договор, по силата на който едно лице – поръчител се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за неизпълнение на неговото задължение. Поръчителството е договор, който се сключва между кредитора и поръчителя, не между длъжника и поръчителя. Поръчителството е акцесорна сделка, т. е. отношението кредитор – поръчител зависи от отношението кредитор – главен длъжник. Отговорността на поръчителя възниква, прехвърля се и се прекратява с възникването, прехвърлянето и прекратяването на главното вземане. Поръчителската отговорност не може да надхвърли размера на главния дълг и правните последици от неговото неизпълнение. Според разпоредбата на чл. 101 ЗЗД, трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. От сравнителния анализ на двата института е видно, че както съдлъжникът /встъпилият в чужд дълг при условията на чл. 101 ЗЗД/, така и поръчителят отговарят солидарно с главния длъжник, т. е. между тях има прилики, но има и съществени различия. Докато отговорността на поръчителя е акцесорна и зависи от главния дълг /от отношението кредитор-длъжник/, то съдлъжникът отговаря спрямо кредитора на собствено основание. При встъпването в дълг едно трето на правоотношението между кредитор и главен длъжник лице се съгласява да поеме съществуващото задължение като солидарен длъжник. Встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото правно основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с него. Затова в случаите на чл. 101 от ЗЗД отговорността на встъпилия нов длъжник може да съществува само ако съществува първоначалния дълг. Отговорността на встъпилия обаче не е акцесорна на главното задължение, каквато е отговорността на поръчителя, чиято отговорност винаги е акцесорна. При тълкуването на основание чл. 20 ЗЗД на клаузите на Договора за кредит № 33 от 09.03.2015 г. в тяхната взаимна връзка и логическо единство се налага извода, че ЗМ Д. П. С. има качеството на съдлъжник, наред с главния длъжник "Агропродукт С.и" ЕООД, отговаря на същото правно основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с него, независимо от факта, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя. Това следва от изричната разпоредба на чл.24.1 от договора, където изрично е посочено, че кредитополучателят и съдлъжникът отговорят солидарно пред кредитора, като всеки от тях отговаря за погасяване на цялото задължение, при условията на договора за кредит и анексите към него. Освен това, в договора за кредит никъде няма уговорена клауза, че същият ще бъде обезпечен с Договор за поръчителство и посочване името на поръчителя. Напротив, този ответник е ипотекарен длъжник по същия договор. Следователно, с подписването на договора за кредит, на който банката основава претенцията си, подписан и от ответника ЗП Д. П. С., последният е станал солидарен длъжник на банката, като тази солидарност произтича от встъпването в дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. Условията на закона са изпълнени, тъй като има съгласие както на кредитора, така и на длъжника, поради което възражението на този ответник за неспазване на преклузивния срок по чл.147, ал.1, пред.1 от ЗЗД е неоснователно. Съдът намира за неоснователни наведени в писмената защита от ответниците доводи за служебно прогласяване нижощност на неравноправни клаузи, накърняващи добрите нрави и конкретно разпоредбата на чл.21 б“а“ от договора за кредит, която предвиждат начисляването на „наказателна надбавка от 10 процентни пункта“ върху целия остатък от кредита. В подкрепа на тази теза се цитира задължението на съда за служебен контрол съгласно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като счита че следва да намери приложение логиката, залегнала в ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС относно неустойките. В тази връзка следва да се отбележи, че неустойката и наказателната надбавка /наказателна лихва/ са средство за защита срещу неизпълнение на договорни задължения, но неустойката е предварително уговорена сума за обезщетение или санкция, а надбавката представлява допълнителен процент към лихвата за забава. Следователно между двете е налице съществена разлика в основните характеристики. Докато неустойката има обезщетителна функция и служи за поправяне на вредите от неизпълнението без доказване на реални загуби, то наказателната надбавка се добавя към основния лихвен процент при забава на плащане. Съдът има задължение да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 ЗЗП и да обяви за нищожни като неравноправни клаузи поради прекомерно високите надбавки само в договорите, сключени потребител, какъвто безспорно процесният не е. При установяването на такава клауза, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, съдът отказва и издаването на заповед за изпълнение. В мотивите на цитираното от ответниците ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че по отношение на отаналите сделки, задължението на съда да се произнесе по нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя иницатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност и да дава указания на страните да сочат доказателства. В ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е указано, че само когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. В останалите случаи страните трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата от които тя се извежда, при спазване на установените в ГПК преклузии. В случая ответниците за пръв път при новото разглеждане на делото навеждат твърдения за нищожност на клаузата на чл.21 б“в“ от от договора за кредит, което съдът счита за преклудирано. Дори да се приеме, че съдът следва да се произнесе по това искане, то намира, че уговорената наказателна надбавка не е нищожна клауза поради противоречие с добрите нрави. В чл. 21, б“а“ е уговорено, че при неплащане на част или цяла погасителна вноска по главница на кредита в уговорените срокове, банката събира наказателна лихва върху размера на просрочената главница, вклйчваща договорената по т.9., лихва и наказателна надбавка от 10 поцентни пункта. В цитираната клауза ясно и недвусмислено са посочени критериите, при които се начислява наказателна надбавка. Това е обичайно дължимото обезщетение за забава при неизпълнение в срока на главното задължение. Размерът на уговорената неустойката е 15,2%, като в разпоредбата ясно е указано, че наказателната надбавка се дължи само при просрочие /забава/ в плащането на цялата или част от главницата. Съответно, обезщетението за забава се определя в зависимост от размера на незаплатената на падежа главница. Размерът на неустойката от 15,2% е насочен да обезщети вредите на банката от несвоевременно плащане на вноските по главницата, които могат да се изразят в невъзможността на същата да предостави получената печалба под формата на нов кредит. Освен това в случая се касае за договор за банков кредит и уговорената наказателна надбавка от 15.2% надхвърля само с 5.2% предвиденото чл.33, ал.2 от ЗПК обезщетение за забава от 10% при потребителските договори. Поради изложените съображения настоящата инстанция счита, че клаузата на чл. 21, б “а“ от договар не противоречи на добрите нрави и не е нищожна. Както беше посочено вече, поради неплащане в срок на дължимите суми, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 24.03.2021 г. Според вещото лице дължимите суми по Договор № 564/1240/82634711 от 19.03.2018 г. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 21.01.2022 г., са както следва: 44 605.76 лв. - главница, 564.98 лв. договорна лихва за периода от 20.09.2021 г. до 4.11.2022 г., 359.53 лв. – лихва върху просрочена главница за периода от 20.05.2021 г. до 20.01.2022 г. и 442.48 лв. – неустойка за забава за периода от 20.05.2021 г. до 20.01.2022 г. По изложените съображения съдът приема, че следва да постанови съдебно решение, с което признае за установено на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, че „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, ЕИК: 201543218, представлявано от Д. П. С. като кредитополучател и Д. П. С., ЕГН: •••••••••• като солидарен длъжник, дължат на „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: 121830616, по Договор за кредит № 33/9.03.2015 г. и анексите към него сумите: 159 384,22 лв.- главница, 6 053,94 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.06.2020 г. до 20.03.2021 г., 4 586,18 лв. - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 10.07.2020 г. до 24.03.2021 г., 323,17 лв. - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 25.03.2021 г. до 07.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, 132,00 лв. - разноски за уведомяване, както и разноски в размер на 3 409,59 лв. - държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 157/13.04.2021 г. по ч. гр. д. № 224/2021 г. на РС Луковит. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените разноски в производството по т.д. № 74/2021 г. по описа на ЛОС съгласно представения списък по чл.80 от ГПК в размер общо на 4 059,59 лв. , от които 3409,59 лв. ДТ, 300,00 лв. депозит за ССЕ и 350,00 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК. За настоящето производство ищецът не претенздира разноски. Направените от ищеца разноски в заповедното производство са присъдени със заповедта за изпълнение. С оглед въвеждане на еврото като парична единица в РБългария считано от 01.01.2026 г. и в съответствие с чл.2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г., присъдените суми следва да бъдат превалутирани от лева в евро при спазване правилата на чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Мотивиран от гореизложеното, съдът